За глупостта и края на разума 2

28 август, 2007 at 3:17 am 3 Коментари

Когато човек иска да изкара и Господ по-черен от дявола, той най-напреде ще трябва да измисли начин как да го очерни. За целта или трябва да изтъкне онова, което е истина и действително очерня иначе доброто име Господне, или трябва да си послужи с лъжа, за да оклевети. Това е същински изпит за интелигентния човек. Защото само интелигентния ще различи истината от лъжата. Най-напреде лъжата е изкуствено нещо. И като всяко изкуствено нещо изпъква. Това често е много неприятно, защото за съжаление има и лъжи, на които много хора искат да вярват. И само чакат тия лъжи да лъснат всред истината, та да ги поемат с благоговение в ръце и да ги вдигнат като победен рог над главите си. Аха! — и те вече си мислят, че са хванали Господ за шлифера…

Нека не бъдем глупаци.

Днес ще възпея един интелектуален инвалид. Нека тези, които ще вземат тона ми за остър, ме прощават, но понякога човек мъчно борави със словото, когато се сблъска с нещо трудно описуемо по „възпитания начин“. Говоря за г-н Калин Василев (kalinvv). Както казах и предният път, „Не ми бе известно лицето […], нито какво е образованието му, нито дали притежава някаква научна степен, нито въобще компетентен ли е за нещо, още повече по въпроси засягащи хомосексуалността и брака — медицински, правни, етични, исторически, културологични и пр.“ Известно ми е само едно: че е един от онези хора, на които е присъща клеветата и лъжата. Аз искрено вярвам, че самият г-н kalinvv не възприема редица свои изказвания нито за клевета, нито за лъжа. При известни обстоятелства бих могъл да се усъмня и в съществуването на злонамереност в неговите думи. Аз обаче смятам да покажа, че той действително прибягва до лъжа и манипулация, за да оклевети хората с различна от хетеросексуалната ориентация.

Като че вдъхновен от самия Добри Божилов, нашият днешен герой, Бърборино, си е написал свой си пасквил, че му е турил и заглавие — „За ромите, гейовете и равноправието“. С братята роми аз тук няма да се занимавам днес. Но ще цитирам откъс от това забележително произведение, който заслужава видно място в учебниците по Етика и право за гимназиалния курс:

„Преди време спорих с един хомосексуалист, който упорито манипулираше статии в уикипедията, така че тяхната неутралност изчезна и те спокойно вече могат да се възприемат като пропаганда на гей-движенията. Добре е поне че за разлика от другите енциклопедии, в уикипедията към всяка статия има и раздел “беседа”, където може да се види и различното мнение. Тогава забелязах, че хомосексуалистите са много по-нетолерантни към мен, отколкото аз към тях. Те не просто не желаят да бъдат лекувани, но желаят забрана на научни асоциации, които се занимават с репаративна терапия. Те искат да пропагандират техния начин на живот, да организират гей-паради, да си показват задниците по билбордовете и прочее, но считат за дискриминация, ако ние, хетеросексуалните, пропагандираме нормалната сексуалност. Всичко е твърде объркано. В държавата цари безредие, а държавните органи се намесват само когато трябва да се покажат пред “Европата”.“

Ще започна с това, че т. нар. „един хомосексуалист“ съм аз. Тука е първото място, където си проличава некомпетентността на Бърборино — той не знае, види се, че в българският език е по-правилно да се говори за хомосексуалност, не за хомосексуализъм. Последният термин е лош превод от немски, а първият е езиково коректната му форма. Този проблем обаче е най-малкия. Г-н Бърборино има безочието да твърди, че моя милост, главен участник в неутрализирането и превеждането на големи части от статията за хомосексуалността в българската Уикипедия, съм манипулирал съдържанието, така че тя се била превърнала в пропаганда. Тук не е мястото да обсъждам този въпрос и няма да го правя, предвид че е досадно и отегчително за четящите. Ще отбележа само факта, че към днешна дата никой не е поправял моите редакции, а статията е съвсем свободна и достъпна за редактиране дори от нерегистрирани потребители. Спазил съм всички правила на Уикипедия за списване на статия, но тоя факт, изглежда, засяда като буца в нечие гърло и се подминава тихомълком.

Малко по-нататък четем, че хомосексуалните „не просто не желаят да бъдат лекувани, но желаят забрана на научни асоциации, които се занимават с репаративна терапия“. Да обясня на неосведомените: репаративна (поправяща) терапия се нарича шарлатанската практика на група фанатични християни-расисти и хомофоби, които по един или друг начин в далечното минало на психологията някак са се сдобили с дипломи на психолози и психиатри и то — странно — предимно от провинциални щатски университети. Тая групичка лунатици са предимно членове на т. нар. Национална асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността (НАИТХ). Вече петнадесетина години тази група фанатизирани радетели за запазване на „семейните ценности“ (каквото и да разбират те под това) се опитва безуспешно да убеди американската научна общност, че хомосексуалността е заболяване, и то лечимо. Единствената причина официалните научни асоциации на страната строго да опонират на НАИТХ е простият факт, че към днешна дата те не са представили ни едно — НИТО ЕДНО — научно издържано доказателство за кое да е от тия две твърдения (патологичността и излечимостта). Тази организация, както и отделни нейни членове и съмишленици (подкрепящи този вид терапия, но членуващи в други, често религиозни организации) многократно са попадали под острата критика на специалистите от националните организации по обществено здраве в САЩ, както и на специалистите по медицинска етика към Американската психиатрична асоциация и други подобни на нея организации. По причина, че възнамерявах да се занимая с тоя въпрос в някоя идна статия, спирам дотук.

Бърборино продължава:

Те искат да пропагандират техния начин на живот, да организират гей-паради, да си показват задниците по билбордовете и прочее, но считат за дискриминация, ако ние, хетеросексуалните, пропагандираме нормалната сексуалност. Всичко е твърде объркано. В държавата цари безредие, а държавните органи се намесват само когато трябва да се покажат пред “Европата”.“

Това, вижда се, са думи на човек който или не знае какво пише, или има халюцинации. Най-напред какво има предвид Бърборино под „начин на живот“ не е ясно. Ако има предвид самата хомосексуалност, значи е в грешка. Сексуалната ориентация на човек не е начин на живот, а обуславя елементи от такъв. Ако пък има предвид начина на живот на хомосексуалните, аз пак ще го разочаровам. Както няма „начин на живот“ на хетеросексуалните, така няма начин на живот и на хомосексуалните. Някои хетеросексуални са наркомани, други алкохолици, трети пък работят като лекари, четвърти живеят в пет-етажни къщи… Начини на живот много. За кой се говори тук?

Странно, ала аз за пръв път чувам, че някога хомосексуалните са искали да си показват задниците по билбордове. Наистина се опасявам, че Бърборино е на твърди наркотици. Не ми е известно някоя гей организация да е предявявала подобно желание, нито да е провеждана някаква официална (или неофициална) кампания по тоя въпрос. За какво говори този човек тук?

Интересно е понятието „нормална сексуалност“. Принципно човешката сексуалност си е нормален компонент от психиката на личността. Може би Бърборино, който, както казах, си позволява да се изказва по теми, в които е слабо компетентен, има предвид „сексуална ориентация“. При човека обаче съществува континуум на сексуалната ориентация и различните хора се намират на различни позиции в този континуум. Самата сексуална ориентираност, като компонент на сексуалността, е безусловно нормална и присъствието й е абсолютно задължително за всяко пълноценно същество. Не съществува научно определение за „нормалност“ при тоя компонент на психиката. Съществува състояние, в което той отсъства (асексуалност) или пък не е насочен към адекватни обекти на сексуалното общуване (при парафилиите). Но не съществува „нормална сексуална ориентация“. Те всичките, като състояния от един клас, са нормални. Просто са различно степенувани. Тъй че за какво говори този човек?

В държавата царяло (подразбира се по тези причини) безредие и органите не вземали мерки. Какво е това безредие? Къде е? И кои органи какви мерки трябва да вземат? Наистина, за какво говори този човек???

Ето как с общи приказки, създаващи впечатление за тревожност и заплаха, Бърборино се опитва да манипулира мнението на четящия, да изопачи, излъже и в крайна сметка да оклевети. Жертвите: нехетеросексуалните лица. Защо? Защото този човек страда от предразсъдъци и сега те (защото те са психично явление със самостойна воля) искат да се размножат и да се насадят и у други хора. Не зная за вас, но аз не видях нищо конкретно в думите на тоя човек. А общите приказки, които не почиват на конкретните и добре известни ни неща, са типичен признак за клеветата: твърди се нещо, но дали е истина, това оставяме на сляпата си вяра.

Ето какво е kalinvv — лъжец, манипулатор и клеветник. Дано е горд със себе си.

Той обаче не счита за нужно да спира дотук. Написал е и втори пост в малкия си и относително празен откъм съдържание блог. Този път заглавието е гръмко разобличително: „Нещата, които не знаем за хомосексуалистите“. Доволен от себе си, като зоофил нает в кучкарник, Бърборино хвърля смело напред поредните лъжи, изразени с общи приказки:

„В последните години западното общество е залято от протести на организации на хомосексуалисти, които искат легитимиране на инвертираното сексуално поведение. Натискът доведе до изваждането на хомосексуалността от международната класификация на болестите.“

Терминът „инвертирано сексуално поведение“ е със всякакъв друг, но не и адекватен научен произход. Феноменално е обаче второто изречение тук. Нека обясня най-напред, че Международната класификация на болестите (МКБ), за която към момента е актуална нейната десета по ред ревизия, е класификация на заболяванията и свързаните със здравето проблеми, издавана от Световната здравна организация (СЗО), специализираната здравна агенция на Организацията на обединените нации (ООН), в която членуват 193 страни членки. Ежедневната работа на тая агенция от наднационален порядък, се води от нейния секретариат, съставляван от 8500 души здравни и други специалисти и поддържащ персонал в главната централа, шестте регионални офиса на организацията и индивидуалните представителства в 147 страни. Решенията на тази организация се вземат от Генералната асамблея по международно здравеопазване. Тази асамблея, съставена от здравните министри на 192-те страни-членки, е ръководен орган на организацията и най-високопоставеният орган по въпросите на общественото здраве в света. Тази асамблея се събира ежегодно през месец май и назначава изпълнителен борд в 34-членен състав от технически квалифицирани в областта на общественото здраве специалисти, които дават препоръки за решенията на асамблеята. Те на свой ред боравят със здравни доклади на най-високо ниво от цял свят и се консултират с огромен брой регионални специалисти и организации от специалисти.

На фона на това се връщаме към темата. Нашият Бърборино тук твърди, че през 1992 г. (защото събитието е от тогава) Генералната асамблея на СЗО е взела решението, да премахне хомосексуалността от МКБ, под натиск на протестите на хомосексуални, каквито демонстрации е имало в началото на 70-те години в САЩ, но не и около 1992 г. Представители на 193 страни, които вземат становището си посредством свои съветници и по съвет на вътрешен за организацията международен орган, са взели политическо решение!? Защо? Първо защо? Къде е логиката тук??? И второ — въз основа на какви точно доказателства нашият, май послъгваш Бърборино, твърди това? За политическо решение след 1973 г. бе наклеветена Американската психиатрична асоциация (АПА), най-голямата професионална асоциация на психиатри в Съединените щати, заради нейното решение да премахне хомосексуалността от нейния списък с психиатрични заболявания. Но никога, никъде, никой не е обвинявал СЗО, орган на ООН, в подобно нещо, дори онези, наклеветили по подобен начин АПА… до днес. При това без доказателства! Епохално събитие! А може би епохален сеир…

Бърборино обаче не спира да бърбори дотук… Той е неуморен и продължава с пълна газ:

„Множество факти свидетелстват, че хомосексуалността представлява патология. Според изследване на д-р Suzana Rose (1) 55% от лесбийките изграждат взаимоотношенията си в условията на малтретиране. Около 25% са само потърпевши, 26% са били и извършители и потърпевши, 4% са само извършители“

Тука лъсва лъжливата природа на Бърборино. Той дава линк към изследването на г-жа Розе, където четем следния откъс (очевидно написан пак от самата нея):

„Злоупотребата (физическото насилие) е преобладаващо в наблюдаваните тук лесбийски отношения (55%), както и сред хетеросексуалните (37-55%).“

Бърборино някак е забравил да цитира и тоя факт. Няма да разискваме задълбочено и въпроса, че на линка не е публикуван пълния текст на изследването (което е видно за всеки, който знае какви данни би следвало да публикува такова едно изследване). Най-отдолу четем, че това е резюме. Текста освен това признава и ненадеждност на метода и нужда от повече изследвания, а още повече — статистическата валидност тук е съмнителна, предвид метода за подбор на респонденти. Тук обаче няма да разискваме подробно скучни въпроси от областта на научната статистика. Иначе ето ви една лъжа.

Бърборино не спира и безсрамно продължава:

Хомосексуалистите твърдят, че представляват 10-20% от хората. Разбира се тази цифра е твърде надута и според обективни данни в развитите страни хомосексуални контакти са имали само между 1 и 3% от хората (2). В САЩ мъжете хомосексуалисти съставляват 2.5%, а жените 1,4%.“

Кои „хомосексуални твърдят“ тук не е ясно. Може би някъде дълбоооко под земята съществува таен съвет на хомосексуални старейшини, които са пратили специално писмо до Бърборино, където твърдят подобно нещо. Аз познавам около… да речем приблизително двадесетина хомосексуални, които никога не са твърдели подобно нещо (а и въпроса, честно казано, не ги вълнува). Неколкократно съм предлагал на Бърборино моята статия „20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките“. Тя обширно обсъжда тоя въпрос и вероятно Бърборино нямаше да говори такива нелепи глупости. Ще си позволя да цитирам:

„В „Сексуалното поведение на мъжа“ Кинси докладва, че 10% от мъжете „на възраст между 16 и 55 години са повече или по-малко преимуществено хомосексуално ориентирани (т.е. равнище 5 или 6) в продължение на поне три години.“ Както се вижда, споменатите 10% имат съвсем конкретен контекст. Неправилно схванат, смисъла на изречението често се губи и съкращава на „10% от мъжете … са … преимуществено хомосексуално ориентирани.“ Накрая смисълът му съвсем се изопачава, като се твърди, че хомосексуалните въобще (и мъже, и жени) са 10 константни процента от популацията (най-често се има предвид човечеството въобще). Всъщност фактите, които Кинси ни показва, далеч не говорят за подобно нещо.“

Бърборино обаче твърди още, че процента е драстично по-малък. За целта той цитира през друг източник изследване на Американския център за политически изследвания. Самият текст на изследването, съставено от 64 страници, което Бърборино едва ли е чел някога в живота си, отбелязва че изследванията върху хомосексуалността не са достатъчно надеждни по редица причини. Извън контекста на изследването можем спокойно да кажем, че проблемите са десетки, като се започне от самото определение на хомосексуалността. В конкретното изследване присъстват, цитирани и от Бърборино, данни за еднополово сексуално поведение. Конкретно таблица 1, стр. 42, докладва, че 4.7% от респондентите мъже на изследванията (защото става въпрос за корпус различни изследвания) са имали поне един партньор от своя пол след 18-годишна възраст. Сексуалната ориентация на човека обаче, не се изчерпва с поведението, още повече, че следваният тук подход е на саморазпознаване, т.е. за сексуалната ориентация на участвалите в част от изследванията се съди по това, като какви са се определили те сами. Резултатите от тоя метод могат да бъдат сериозно повлияни от факта, че респондентите могат съзнателно да прикрият половата си ориентация от опасения относно конфиденциалността. Цитираното изследване предлага данни за половото поведение на респондентите си, подчертавайки (стр. 12) изменчивостта на данните според това, какво определение за хомосексуалност е ползвано в отделните включени изследвания. Въз основа на това не могат да бъдат вадени заключения от генерално естество, още по-малко за други части на света, каквато е България. Това е статистически ненадеждно и подвеждащо.

Сетне Бърборино казва:

„Смущаващото обаче е, че измежду тези 1 до 3% активни хомосексуалисти са извършителите на над една трета от сексуалните посегателства към деца.“

И отново линк към същата статия, както и при предното твърдение. Тук е мястото да отбележим, че тая статия бе коментирана от мен в „20 мита за хомосексуалността…“. Хомосексуалното поведение на 1/3 от изследваните педофили не е белег на хомосексуалност; специалистите-изследователи на педофилията подчертават бисексуалната ориентираност на педофилите, поради отсъствието на ясни вторични полови белези у сексуалните им обекти. Статията, която цитира тези резултати от изследвания, подминава коментарите на публикувалите ги. Д-р А. Никълъс Грот, пионер в областта на изследванията върху сексуалното насилие към жени и деца и автор на един от капиталните трудове в областта, коментира своите наблюдения, като подчертава, че т.нар. „фиксирани“ педофили са привличани главно от деца и имат слаб или никакъв интерес към връзки с възрастни; това е и клиничното определение за „педофил“. Грот набляга, че „тези лица [фиксираните насилници] не са заинтересовани от хомосексуални контакти с възрастни. Всъщност, те често изпитват силна сексуална антипатия спрямо възрастните мъже, твърдейки, че това, което ги привлича у малкото момче, са неговите женствени черти и отсъствието на вторични полови белези, като окосмяване и мускулатура.“ И допълва: „Хомосексуалност и хомосексуална педофилия не са синоними. В действителност тези два типа полова ориентираност в известен смисъл се изключват взаимно, доколкото хомосексуалният мъж търси маскулинни (мъжествени) характеристики у партньора си […]; полово незрялото дете има преимуществено фемининни (женствени) черти.“ Статията, цитирана от Бърборино, не споменава нищо по тия въпроси. Тя само цитира и интерпретира на своя глава статистическите данни, като по тоя начин преиначава смисъла им. Защо става така? Може би защото автора на тая статия е теолог, а тя е публикувана във фундаменталистки християнски сайт. Да, пропуснах да спомена тая любопитна подробност…

Бърборино не спи, а подкарва:

Според защитниците на хомосексуалното поведение няма доказателства, че сексуалното поведение на родителите влияе върху сексуалната ориентация на децата. Техните данни обаче са манипулативни, тъй като те отчитат сексуаната ориентация в сравнително ранна възраст, а не се отчита проявата на хомосексуално поведение в по-късна възраст, както отбелязва д-р Ana Martín-Ancel. В по-късна възраст се оказва, че 29% от момичетата и 13% от момчетата с хомосексуални родители имат поне един сексуален контакт със същия пол. Според цитирано от същия автор изследване на 75 навършили пълнолетие деца на хомо или бисексуални мъже, 9% се оказват хомосексуалисти като бащите си.“

Бърборино цитира мнението на една психоложка, но все така едва ли е наясно с това какво всъщност пише в тия същите изследвания. Най-напред да кажем, че ако бяха единствени, тия изследвания с основание можеше да се приемат за меродавни. Но не „защитниците на хомосексуалното поведение“ (последно за ориентация или поведение говори този човек?) твърдят обратното на тия изследвания, а мнозинството изследвания в областта. Един човек, пък бил той и защитник на маймунското, например, поведение, не може просто така да твърди нещо, а фактите да са други. Вероятно той отдавна би бил разобличен като шарлатан. Да, ама не. Изследванията, които по вторичен източник Бърборино представя като едва ли не последна дума на съвременната наука, са само едни от многото, но пък едни от малкото, показващи подобни данни. Още повече — изследваните в тях обекти са малочислени, следователно статистически ненадеждни. Тоя факт, разбира се, не е споменат. Може би защото е неудобен…

Най-феноменалното Бърборино пази за накрая:

„Известен е факта, че инфекциозните болести значително имат по-високо разпространение всред хомосексуалистите. Ясно е, че това се дължи на доста по-честата смяна на партньори и инцидентните сексуални контакти, като броя на партньорите в живота на един хомосексуалист достига до няколкостотин.“

Ами… как да го кажа по-тактично!?… не е известен тоя факт. Явно е, при положение че сам Бърборино не посочва източника си на тая осведоменост. Изглежда или го е загубил, или го е забравил, или… си го е съчинил. Ала той продължава, додавайки:

„Според друго изследване се наблюдава необичайно висока корелация между наличие на психични нарушения и хомосексуално поведение“

Според друго изследване? Аз първото, с „известния факт“ не видях, а Бърборино вече за друго говори! Тук обаче той прелива окончателно чашата на глупостта или на наглостта. Коя от двете — само той знае. Първата прелива, ако тая горецитирана лъжа той е изфабрикувал по невежество. Втората чаша прелива, ако я е изфабрикувал, поради липсата на реални факти. Изследването, което цитира във връзка с това си твърдение, никак не твърди подобно нещо. Или по-точно не го твърди във смисъла, натъкмен от него. В изследването (това е подчертано още в резюмето!) става въпрос за нарушения в настроението, потиснатост и всички разстройства, свързани със стреса и депресията. Тук не става дума за общата група на психичните разстройства, каквито например са шизофренията, аутизма и пр. Е, редно е да се запитаме защо хомосексуалните са по-депресирани и потиснати от хетеросексуалните!? Да не би защото имат равни с техните социални права? Да не би защото НЕ ги е страх работодателя им да разбере за сексуалната им ориентация и заради това да ги уволни? Да не би защото могат да изразяват свободно любовта си на обществени места, без това да застраши физическото им и емоционално здраве и достойнство? Да не би защото никой никога не им насажда чувството за вина и представата за патологичността на тяхното състояние, изфабрикувана и котирана главно от религиозни организации? Аз не намирам нищо странно и неочаквано в това изследване. Напротив — то е именно доказателство за дейността на бърборанковците и това, до какво води тя.

Заключение

Лъжата, изопачаването и клеветата са основен похват на kalinvv. И това никак го не смущава. Дали невежеството е причина за това или търсенето на някакви, па макар и неиздържани оправдания за натрупаното вътрешно презрение, аз не зная. Но е факт резултата: ярко неграмотни писания, котиращи изопачени, в най-добрия случай, факти. За да скрие незнанието си по даден въпрос човек най-често прибягва до чужд авторитет. В това няма лошо, ала не и когато този авторитет е мним или зле разбран. Боя се, че случая на Бърборино е такъв.

„Отрицателните нагласи към цели общности и малцинства, са не само познати от историята, но и неизменно ежедневие за попадналите под ударите им дори днес […]. Представителите на малцинствата регулярно изпитват пагубното действие на стереотипи и митове, ползвани като необорими аргументи в неофициалния обществен съдебен процес срещу тях. Тези митове се разпространяват предрешени като клеветнически аксиоматични истини и опозицията им рядко успява да ги обори, дори с явно фактологическо опровержение. Причината за това са предразсъдъците, които подобни клевети подхранват. Доколкото предразсъдъкът представлява необоснована предубеденост на човека спрямо даден обект, той има нужда от подобна аргументация, за да обоснове не само пасивното си съществуване, но и активното си действие — дискриминацията.“

Това е част от увода към „20 мита за хомосексуалността…“. Надявам се сега вече е ясно илюстрирано за какво говорех тогава.

Entry filed under: Куиър. Tags: , , , , , , , , .

Боздуганът на Баларама Жената с огнения нос

3 Коментари Add your own

  • 1. kalinvv  |  28 август, 2007 в 2:48 pm

    Наблюдавайки склонността към логорея, която се проявява в не едно твое творение, бях очуден на това, че наричаш именно мен Бърборино.
    За думата „хомосексуализъм“ те оставям да спориш не с мен, а с правописния речник.
    За разлика от теб аз не съм се скрил самоличността си, което обаче не оправдава това че ти – анонимният си се хванал да развяваш името ми наляво и надясно. Аз не съм споменавал дори никнейма, макар пишейки за теб точно от такива етични съображения. Досега не съм използвал в блога си обидни квалификации, не съм призовавал за насилие към обратните, а само съм се позовавал на научни изследвания.
    В САЩ има няколко асоциации на бивши хомосексуалисти и те са живото доказателство, че човек може да се излекува от натрапчивото влечение към другия пол. Това, че повечето са на религиозна основа не променя фактите.
    Продължаваш да твърдиш че се занимаваш професионално с психология, а демонстрираш непознаването на термина „разстройство“, приравнявайки го с „болест“ при коментирането на моята статия. Това е белег на екстремна степен на некомпетентност. „Нарушение“ и „разстройство“ не означават болест, макар че в симптоматиката на болестите присъстват определени разстройства. Но може и хомосексуалната наука да притежава друга терминология.
    Нямам намерение да продължавам да вадя доказателства подриващи 21-вия мит – за високото ниво на товоя интелект. Ако искаш да ми кажеш нещо, търси ме в моя блог.

  • 2. stalik  |  28 август, 2007 в 3:24 pm

    Калинчо, името си ти сам си обявил. Не съм си го съчинил. Извинявай, ако си се засегнал с нещо.

    За думата хомосексуализъм те оставям да си напавиш справка с научната литература на български език. Правописния речник ползва литературни източници, често без да съблюдава основанията им за даден правопис. Фалшифицируемост и фалсифицируемост са пример.

    Асоциациите на бивши гейове са широко критикувани като шарлатански и досега не съществува НИТО ЕДНО научно доказателство за техните твърдения, че лекували каквото и да било. Ако ти имаш такова, ще се радвам да го споделиш. А това че повечето са религиозни по характер е ФАКТ сочещ идеологическите им основания да лъжат и манипулират за резултатите от дейността си, която, както казах, е само тяхно твърдение и няма научно потвърждение.

    Не твърдя, че се занимавам професионално с психология, защото не съм дипломиран психолог. Твърдя че се занимавам с проучване и популяризиране на ФАКТИТЕ, които често говорят сами за себе си.

    Колкото до терминологията: различията в словоупотребата ми се дължат на нееднородност в ТВОИТЕ:

    „Според друго изследване се наблюдава необичайно висока корелация между наличие на психични нарушения и хомосексуално поведение

    Думата „нарушения“ аз съм употребил в ТОЗИ именно контекст. Същото е и с думата „разстройства“. Виж контекста на изреченията. Болестно състояние пък съм извел от тая твоя реплика:

    „Множество факти свидетелстват, че хомосексуалността представлява патология.“

    Междувпрочем ето една чудесна идея: дай ми определение за психично заболяване, каквото твърдиш че е хомосексуалността (твърдиш, че тя може и трябва да се лекува, а се лекуват болестите).

    Ти не си дал никакви доказателства. Видяхме ги тук твоите доказателства. Обаче понеже си нагъл и явно латентен (сещай се…) просто не си пожелал да РАЗБЕРЕШ написаното тук по иначе така ясен начин. Никъде не си отрекъл лъжите си, което за мен е показателно – признаваш ги. Това е добре. Много добре.

  • 3. cybercracker  |  28 август, 2007 в 11:17 pm

    Stalik, благодаря за всичко, което правиш. продължавай все в този дух само напред и нагоре.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

август 2007
П В С Ч П С Н
« Юли   Септ »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми