Блудството с деца и християнската (правилната) наука

29 август, 2007 at 5:21 pm 5 коментара

Автор: д-р Грегъри М. Херек, Калифорнийския университет, САЩ,
7 октомври 2006 г.

Макар че десните християнски групи са силно подозрителни към науката, когато стане дума за еволюция или произход на вселената, те обичат често да убеждават, че научните изследвания силно подкрепят твърденията им, че хомосексуалността и педофилията са свързани.

Съветът за изследване на семейството* (Family Research Council) е публикувал материал, който вероятно е най-обширният опит да документира това твърдение. Става въпрос за материал на Тимъти Дж. Дайли (Timothy J. Dailey), озаглавен „Хомосексуалността и сексуалната злоупотреба с деца“ (Homosexuality and Child Abuse).

Седемдесет и шестте бележки под линия, много от които отправящи към материали в научни журнали, придават някаква степен на истинност на тази скучна тирада. Внимателен поглед върху това, което казват в действителност източниците, все пак, опровергава това впечатление. Определено основният аргумент — че „доказателствата показват, че хомосексуалните мъже блудстват с момченца в отношение, надвишаващо диспропорционално делът случаи, в които хетеросексуални мъже блудстват с момиченца“ — не е критически издържан.

Наскоро актуализирах и разширих секцията в сайта ми, посветена на фактите за хомосексуалността и блудството с деца. Сега тя включва детайлен преглед на източниците, цитирани от Дайли и СИС (Съвета за изследване на семейството) в полза на техните твърдения. Част от новия материал съм резюмирал по-долу. За повече информация и контекста на интерпретиране на изследванията, вижте уеб страницата ми.

Накратко, научните източници, цитирани от доклада на СИС, не подкрепят техния аргумент. Повечето от изследванията, цитирани от тях, дори не включват преценка за сексуалната ориентация на блудстващите. Две от изследванията изрично заключават, че половата ориентация и блудството с деца не са свързани. Едно единствено изследване (Erickson et al., 1988) може да бъде интерпретирано като подкрепящо аргументите на СИС, но то не излага в детайли измервателните си процедури и не разграничава бисексуалните от хомосексуалните престъпници.

Тук излагам коментарите си по деветте основни източника, цитирани във версията на материала от 2004 г.


1. Freund et al. (1989). Heterosexuality, homosexuality, and erotic age preference. Journal of Sex Research, 26, 107-117. Както признава СИС, резултатите от това изследване опровергават тезата им. Резюмето на изследването обобщава заключението на автора: „Откритията сочат, че хомосексуалните мъже, които предпочитат зрели партньори, не откликват повече на момченца, отколкото хетеросексуалните мъже, предпочитащи зрели партньори откликват на момиченца.“

2. Silverthorne & Quinsey. (2000). Sexual partner age preferences of homosexual and heterosexual men and women. Archives of Sexual Behavior, 29, 67-76. СИС цитира това изследване в отговор на горното (Freund et al., 1989). Методологията тук обаче е доста различна.

Фройнд (Freund) и колегите му изследват група, която включва блудствали с деца и определя сексуалната им възбудимост посредством физиологическо измерване, подобно на описаното по-долу в изследването на Marshall et al. (1988). Silverthorne и Quinsey използват група доброволци, които са помолени да прегледат набор снимки на лица (на мъже и жени) и да използват 7-степенна скала, за да оценят сексуалната им привлекателност. Видимата възраст на заснетите е определена от д-р Silverthorne в границата от 15 до 50 години. Група независими оценители обаче възприема мъжките лица в границата от 18 до 58 години, а женските от 19 до 60 г.

Материала не предоставя данните в детайли (напр. средната стойност на оценките е представена в графика; няма числови стойности) и авторите представят противоречива информация, относно скалирането (описват метода на гласуване като 7-степенна скала, но също така казват, че степените са от 0 до 7, което представлява 8-степенна скала). По всичко изглежда, че никоя от снимките не е оценена като „много привлекателна“ (оценка 7). По-скоро следните оценки са приблизително 5.

Осреднените данни показват, че гей мъжете са оценили лицата на 18-годишните като най-привлекателни (средна оценка = ок. 5) без устойчивост на тенденцията в гласуването за другите лица. Те са оценили лицата на 58-годишните средно с 2. В сравнение, хетеросексуалните мъже са оценили 25-годишните жени като най-привлекателни (ок. 5), докато 18- и 28-годишните са оценени по-слабо (между 2 и 3), а 60-годишните са оценени като най-слабо атрактивни с 1.

Сериозен проблем с това изследване е факта, че авторите му не са контролирали възможността някои от лицата на снимките просто да са повече или по-малко физически привлекателни, отколкото другите, без оглед на възрастта или пола. Изследователите категорично признават този недостатък, изказвайки хипотезата, че жените в групата на 25-годишните може да са били принципно по-привлекателни от лицата на снимките от другите групи. Но не вземат под внимание и възможността привлекателността на мъжките и женските лица от тези снимки да не подлежи на сравнение.

Този проблем би могъл да се реши по различни начини. Например, преди да започнат със събирането на данни, изследователите можеха да си осигурят богат набор снимки и да помолят групата независими оценители да оценят общата физическа привлекателност на лицата от всяка снимка; това гласуване може да се използва за подбиране на фотографиите за същинското изследване, които са еквивалентни по привлекателност. Търсенето на независимо оценяване на стимулите в един експеримент е обичайна процедура в изследванията на социалната психология.

Така, дори да приемем поставената под въпрос уместност на изследването (то ползва съвършено различен изследователски подход от това, с което се сравнява -бел.прев.), то не подкрепя твърдението на СИС, че за гей мъжете е по-вероятно да блудстват с деца, отколкото за хетеросексуалните мъже, по няколко причини: (а) изследователите не успяват да контролират вариациите във физическата привлекателност на различните снимки; (б) всички лица на снимките са възприети най-малко като 18-годишни**; и (в) изследването определя само оценките на сексуална привлекателност, но не наблюдава половата възбудимост на респондентите (участниците в изследването).

3. Blanchard et al. (2000). Fraternal birth order and sexual orientation in pedophiles. Archives of Sexual Behavior, 29, 463-478. Това изследване категоризира осъдени сексуални престъпници според това дали са блудствали или са признали за влечение само към момчета, само към момичета или към момчета и към момичета. Тези групи са категоризирани, съответно, хомосексуални педофили, хетеросексуални педофили и бисексуални педофили. Тази класификация визира половото им влечение към деца. Половото им влечение към зрелите партньори (ако въобще са имали такова) не е определяно.***

4. Elliott et al. (1995). Child sexual abuse prevention: What offenders tell us. Child Abuse & Neglect, 19, 579-594. В това изследване блудствувалите с деца са интервюирани. Половата им ориентация (гей, хетеросексуален или бисексуален) не е определяна. От откритията си авторите извеждат стратегически препоръки за това как родителите и децата могат да предотвратят сексуално посегателство. Забележително е, че никоя от тези препоръки не включва избягване на гей мъжете.

5. Jenny et al. (1994). Are children at risk for sexual abuse by homosexuals? Pediatrics, 94, 41-44. Откритията в това изследване противоречат на аргументите на СИС. СИС подчертава недостатъците на изследването, защото изследователите не са интервюирали директно извършителите, а са разчитали на медицинските картони на жертвите, където е упомената половата ориентация на блудствалия. Въпреки това СИС цитира в положителна светлина други изследвания (които сме разгледали и тук), ползващи данни от документация по същия този начин (Erickson et al., 1988) или пък такива, които не са установили директно половата ориентация на престъпника (Blanchard et al. 2000; Elliott et al. 1995; Marshall et al., 1988). По този начин, очевидно, СИС счита този метод за недостатък само тогава, когато резултатите не подкрепят тяхната теория.

6. Marshall et al. (1988). Sexual offenders against male children: Sexual preference. Behaviour Research and Therapy, 26, 383-391. Това изследвани сравнява 21 мъже блудствали с момчета под 16-годишна възраст (и поне 5 години по-млади от самите блудстващи) с група от 18 безработни мъже, за които не е известно да са блудствали с деца.

В поредица от сесии на всеки мъж са показвани серия цветни фотографии на голи мъже и жени на различна възраст на фона на аудиозапис на насилнически и на доброволен полов контакт между зрял мъж и момче. По време на сесиите всеки мъж е настанен в лична кабина, където сваля панталона и бельото си и прикачва гумена тръба към пениса си. Тази тръба е устройство, отчитащо всякакви промени в обиколката на пениса, като увеличенията се интерпретират като признак за полова възбудимост.††

СИС цитира това изследване, като показващо, че „хетеросексуална и хомосексуална подгрупа могат да бъдат разграничени сред блудстващите“. Това е истина, но не особено релевантна на твърденията им. Изследователите категоризират 7 престъпника, които са по-възбудени от останалите от фотографиите на мъже, отколкото от фотографиите на жени, като хомосексуална група. Те категоризират 14 престъпника, възбудени преди всичко от фотографиите на жени, като хетеросексуална група.

Блудствалите не са питани за сексуалната им ориентация (гей, хетеросексуален или бисексуален) и доклада не предоставя никаква информация за природата на зрелите връзки на престъпниците, ако въобще са имали такава.

7. Bickley & Beech. (2001). Classifying child abusers: Its relevance to theory and clinical practice. International Journal Of Offender Therapy And Comparative Criminology, 45, 51-69. Това е отзив и теоретичен материал, който дискутира силните и слабите страни на различните класификации на сексуалните престъпници. Цитирайки го, СИС твърдят, че той:

„говори за хомосексуалните педофили, като за „отделна група“. Жертвите на хомосексуалните педофили „в повечето случаи са непознати, с които е по-вероятно да влязат в парафилни отношения, различни от тези при простъпката и за тях е по-вероятно да са били подсъдими за блудство. Други изследвания [показват] по-висок риск от повтаряне на блудствените действия, отколкото при престъпниците, блудствали с момиченца.“ и че „честотата на рецидивизма при блудствалите с момчета е приблизително два пъти по-висока от тази при блудствалите с момичета.“

В действителност този материал докладва данни от други изследвания, не предоставя нови данни. В частта, цитирана от СИС, авторите дискутират изследвания, ползвали система за класификация фокусирана изцяло върху жертвите на блудството (не според това дали извършителят е гей). Ето го и пълният текст на пасажа, като частите пропуснати от СИС са с получер:

Grubin и Kennedy (1991) докладват, че при разделяне на сексуалните престъпници по признак пола на жертвата, блудствалите с момчета оформят отделна група. Те отбелязват, че жертвите им в повечето случаи са непознати, с които е по-вероятно да влязат в парафилни отношения, различни от тези при простъпката и за тях е по-вероятно да са били подсъдими за блудство. Други изследвания си служат с подход към пола на жертвата за предвиждане на бъдещи рискове, като престъпниците, блудствали само с момчета или и с момчета и с момичета имат повече жертви и са в по-висок риск от повтаряне на блудствените действия, отколкото при престъпниците, блудствали с момиченца. [пропусната бележка под линия] В недиагностична забележка DSM-IV (АПА, 1994) твърди, че честотата на рецидивизма при блудствалите с момчета е приблизително два пъти по-висока от тази при блудствалите с момичета, и макар да не показват подобна разлика Furby, Weinrott и Blackshaw (1989), в обширен преглед върху честотата на рецидивизма, откриват, че повторното престъпление е по-вероятно при злоупотребилите сексуално с момчета. [нов ред] Въпреки това метода за класификация според пола на жертвата не е намерен за последователен и са докладвани доста контрастни открития в изследвания, демонстрирали отсъствието на разлика в нивата на рецидивизъм между двете групи. [пропусната бележка под линия] Още повече Abel, Becker, Murphy и Flanagan (1981) откриват, че сексуалните насилници, които са блудствали с момиченца, показват двойно по-голям брой на жертвите си, отколкото тези, които са блудствали с момченца — данни противоположни на очакваните резултати.“ (Цитирана е стр. 56)

8. Jay & Young. (1977). The gay report: Lesbians and gay men speak out about sexual experiences and lifestyles. New York: Summit. Тази книга, публикувана преди почти 30 години от екип писатели-активисти, не е научно изследване. Метода на допитване на авторите не е докладван в детайли и, предвид че е журналистическа творба, материала никога не е рецензиран от специалист.

9. Erickson et al. (1988). Behavior patterns of child molesters. Archives of Sexual Behavior, 17, 77-86. Това изследване ползва ретроспективен преглед на медицински данни на мъже, блудствали с момчета, приети в болницата Minnesota Security Hospital между 1975 и 1984 г. Освен това 70% от мъжете са блудствали с момичета, 26% с момчета, а 4% с деца от двата пола. (Материала е неясен с това, че не обяснява как са преброени престъпниците, с множество жертви.)

Материала твърди, че „86% от блудствалите с момчета описват себе си като хомо или бисексуални.“ (стр. 83) Никакви детайли не са описани, относно това как е установена информацията,††† което я прави трудна за интерпретиране. Авторите не съобщават и съотношението хомосексуални-бисексуални, което други изследвания намират за свързано (вж. обяснението към изследването на Groth & Birnbaum, 1978, което СИС не цитират.)

Коментар от преводача

Настоящият материал е пост в блога на д-р Грегъри М. Херек от 7 октомври 2006 г., а критиката му към материала на Дайли, не е единствената. Избрах този материал, защото е синтезиран и относително по-лек от статиите, публикувани в сериозните медицински журнали.

Критиката на Херек е строго насочена към научния подход, какъвто реално отсъства в разгледания материал. Причината за това отсъствие вероятно е факта, че автора, Тимъти Дж. Дайли по образование е бакалавър по теология, не специалист по психология или социология. Дайли има богато минало и дори е бил за кратко затворник в България, по причина, че е заловен от тогавашните власти на социалистическа България докато разпространявал религиозна литература. Важността на тоя факт (че Дайли е теолог и неспециалист в областта), както и на това, че този и подобни на него материали се публикуват от религиозни организации, се заключава в това, че бидейки религиозни, тези организации са идеологически ангажирани с анти-хомосексуална позиция, която може да послужи като мотив за преиначаване и прикриване на определени факти. Дали съществува умисъл в изопачаването на действителността около цитираните тук изследвания, или тя е просто резултат от факта, че автора не е специалист и борави с непозната му материя — това е трудно да се каже. Но е необходимо да се отбележи, че представянето на подобни свръхинтепретации като научни факти, каквито опити напоследък се правят и у нас, без съмнение прекрачва етичната линия.

Професор Херек е социален психолог от Калифорнийския университет, специалист в областта на предразсъдъците и социалната стигма, особено по отношение на половата ориентация и хората, живеещи с ХИВ/СПИН. Херек е автор на множество материали в областта на предразсъдъците спрямо хомосексуалните в американското общество, последствията за психичното здраве от престъпленията от омраза върху пациентите гейове и лесбийки, влиянието на стигмата върху носителите на ХИВ/СПИН. Един от най-изтъкнатите членове на Американската психиатрична асоциация (АПА) и Американското психологическо общество, Херек получава през 1996 г. наградата на АПА за забележителен принос в психологията в интерес на обществото и мемориалната награда Курт Левин от Обществото за психологически изследвания на социалните въпроси.

Внимание: този текст е авторски превод, осъществен с изричното разрешение на проф. д-р Грегъри Херек. Никаква част от него не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача или цитирана, без посочването на източник. За контакт: тук.

____________________
* Family Research Council (FRC) — дясно ориентирана християнска лобистка организация с нестопанска цел в САЩ, създадена през 1981 г. от Джеймс Добсън, консервативен евангелист и психолог. Организацията е създадена и функционира като лоби за прокарването на консервативно законодателство в Капитолия. В края на 80-те организацията СИС става крило на по-голямата организация, ръководена от Добсън — Фокус върху семейството (Focus on the Family, FOTF или FotF), но през 1992 г. загриженост от страна на Американската агенция по приходите води до административното разделение на двете организации. Днес организацията се занимава с пропагандирането на това, което счита за „семейни ценности“.
** За педофилия се определя сексуално влечение към полово незрели лица, т.е. лица в предпубертетна възраст, под 13-14-годишни.
*** При педофилите има същностна разлика при половото влечение към децата и половото влечение към възрастните. Тези педофили, които имат полово влечение към възрастните, се наричат регресивни педофили. При тях педофилният акт често има статут на инцидентен и не е непременно признак за затвърдено девиантно поведение. Такива индивиди търсят сексуален отдушник у невръстния сексуален партньор като компенсация за тежко понесени трудности или фрустрации във връзката с възрастен партньор.
Медицинският критерий уточнява, че педофилия имаме налице не само когато става дума сексуален обект под 12-13-годишна възраст, но и когато блудствалият е с поне 5 години по-възрастен от жертвата. Така 15-годишно момче извършило сексуален контакт с 11-годишно момиче например не може да бъде квалифицирано като педофил.
†† Описаният тук уред се нарича пенален плетизмограф и е изобретение на д-р Курт Фройнд, чието изследване е цитирано тук под №1.
††† Например на кого са докладвани тези данни, след като изследването е проведено по медицинските документи на пациентите; каква дефиниция е използвана за понятията хомосексуален и бисексуален — като поведение или като ориентация, като инцидентен полов контакт или като регулярен такъв; и т.н.

Entry filed under: Куиър, ЛГБТК психология и сексология, Психология и сексология. Tags: , , , , , , , , , , .

Жената с огнения нос Един убит

5 коментара Add your own

  • 1. jmryts  |  29 август, 2007 в 11:21 pm

    Много се радвам и, едновременно с това, се чудя на хора като теб, които умеят да се задълбочават в някаква сфера до такава степен. Дано с годините и аз да развия това качество! На мен ентусиазмът ми си отива със скоростта, с която е дошъл… :D

  • 2. stalik  |  29 август, 2007 в 11:51 pm

    Смея да кажа, че за четирите години, в които интензивно се занимавам с проучвания в областта на психологията и антропологията на хомосексуалността, съумях да добия почти една тясна специализация, без да съм учил в институция за целта. Специално настоящия материал е превод, нищо повече и нищо впечатляващо. Той е интелигентен отговор на една антиинтелектуална манипулация. Профанизма винаги ще ме стимулира, но за съжаление трябва да отбележа една печална тенденция: днес повече се чува гласът на анти-хомосексуалните активисти и техните журналистически интерпретации, отколкото гласът на научните факти. Съществува значителен и обективен корпус психолози, подкрепящи очевидните и автентични научни доказателства у нас (завършили специалността си в Софийския университет след 2000 г.), но техният глас очевидно отсъства от публичното и Интернет пространство. Има някакви спонтанни прояви, като сайта „Българска сексология“, ала той е сексологичен и не съумява да засегне в дълбочина проблема. Ето защо аз се опитвам, в ролята на популяризатор, да дам своя оскъден принос. Дано действително е полезен за нещо.

  • 3. cybercracker  |  30 август, 2007 в 12:08 am

    Stalik, скромността не ти отива. Никак.

  • 4. adanedhel  |  30 август, 2007 в 1:03 am

    Повярвай ми – в университета няма да научиш нищо повече от това, което си прочел през годините. Да, ще ти дадат някаква по-богата основа върху която да се специализираш, но дотам. Stalik, с твоите познания, можеш без да си даваш зор да завършиш една магистратура по Gender Studies (или както го дават – Социални изследвания на пола). Проблемът е, че професорите ти дават да прочетеш някакви книги и следвайки някакъв предварително очакван от тях модел, да напишеш определена курсова работа. Естествено, има и ценни хора, но аз говоря като цяло. Така много хора излизат ‘експерти’, пък нищо не знаят. Е, ако искаш да спрат да те питат „доколко си специалист по темата“, това е друго нещо…

    А за скромността не съм съгласен. За мен тя е белег на интелегентността. Аз колкото повече научам за дадено нещо, толкова повече виждам колко малко знам…

  • 5. stalik  |  30 август, 2007 в 2:20 am

    „Социални изследвания на пола“ за мен е нещо несериозно. :) Но пък кой знае – някой ден… ;)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

август 2007
П В С Ч П С Н
« юли   сеп. »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми