In memoriam… Ивлин Хукър

17 ноември, 2007 at 11:30 pm Вашият коментар

Понякога е достатъчно да направиш нещо малко (не особено жертвено), за да станеш Голям. Но дори с най-малкото пак можеш да бъдеш велик, щом си успял да надскочиш своето време. В средата на миналия век една жена успя да пробие със светъл лъч гъстите и черни облаци в областта на психологията, която бе задушена от смога, наречен психоанализа. С една малка статия тя успя да разклати монолитния гигант с неговите собствени оръжия. И така даде своя принос в разбиването на един от най-големите научни митове — че хомосексуалните са хора, страдащи от психично разстройство. Името на тази жена е Ивлин Хукър.

Evelyn Hooker Американската психоложка Ивлин Хукър не е била хомосексуална, но пионерската й работа в областта на мъжката хомосексуалност през 50-те и 60-те постави под въпрос теорията за „разстройството на половата идентичност”, известно като хомосексуалност.

Ивлин „Каменната” Джентри е родена на 2 септември 1907 г. край Норт Платé в Небраска. Отраства в Колорадо като шесто по ред дете сред осем братя и сестри. Семейството се занимава с фермерство, но още на 12-годишна възраст малката Ивлин вече е пропита с любов към знанието от майка си, която има завършени само три години начално образование. Когато трябвало да влезе в гимназията майката на Ивлин се преместила с децата си в Стърлинг, Колорадо, където имало голяма и известна гимназия. Намираща се извън обширните ниви от околността, гимназията „Стърлинг” била едно необичайно за времето си място — много от преподавателите били с магистърска степен по специалността си. В последните си години в гимназията Ивлин влиза в програма за отличници, където записва курс по психология. Тя планирала сетне да се запише в учителски колеж, но от факултетския съвет я убедили да се запише в университета в Колорадо. Така тя била приета там в края на 1924 г., като междувременно започнала работа като домашна прислужница.

Тя се записва в курса на бихейвиориста д-р Карл Мюнцингер, който я очарова с чистия си, аналитичен ум. Той я насърчава да по пътя й към магистратурата. В началото на 30-те тя е поканена да защити докторантура в университета в Боулдър, но Манцингер я насочва към източните университети. Тя изявява желание да работи с Робърт Йъркс в Йейл, но ръководителя на департамента отказва да препоръча за поста жена и тя отива в небезизвестния университет „Джон Хопкинс”. Скоро се оказва, че малкият департамент по психология там е идеално място за нея. Тя получава степен доктор на философските науки през 1932 г. Точно по това време положението в страната се влошава от Голямата депресия и не остават много свободни работни места. Хукър става преподавателка в малък девически колеж в близост до Балтимор.

В края на 1934 г. тя се разболява от туберколоза и заминава за един калифорнийски санаториум, където остава две години. Следва кратка преподавателска дейност в колежа Уитър, когато тя получава анонимна стипендия за научна работа в Берлин през 1937-8. Там тя изучава психотерапия в Берлинския институт по психотерапия. Постепенно интересите й се обръщат към клиничната психология. Сетне е назначена като асистент по изследователска програма за експериментална и физиологична психология в калифорнийския университет, където работи до 1970 г., когато започва частна практика.

През 1942 г. Хукър се жени за писателя Дон Колдуел. Като преподавател тя е в стихията си и скоро добива популярност сред студентите. Един от тях, Сам Фром, успява да установи лично приятелство с Хукър и съпруга й и ги запознава със своя затворен кръг приятели, състоящ се предимно от хомосексуални. Хукър забелязва, че повечето от тези мъже и жени не потвърждават стереотипа за хомосексуалните: промискуитетни, невротични, слабо интелигентни, сексуално обсесивни, изпитващи страх и враждебност към жените. Скоро някои от нейните приятели гейове я канят да проведе някои изследвания върху тях и да провери валидността на това, което научното мнозинство от онова време твърдяло за хомосексуалността, а именно, че тя представлява психично отклонение. Хукър провежда някои базисни проучвания, но работата по тях е прекратена около развода й през 1947 година. През 1951 г. обаче тя се жени повторно в Лондон за Едуард Найълс Хукър, професор по английски език в калифорнийския университет. Две години по-късно тя отново активизира изследванията си и получава стипендия от Националния институт за психично здраве за изследване социалната приспособеност на неклинични хомосексуални мъже, сравнени с контролна група от неклинични хетеросексуални мъже.

Тук е мястото да се отбележи, че тези събития се разиграват през ерата на президента Маккартни — време, в което съществуват сурови санкции за „хомосексуално поведение” и в което все още няма научни данни за състоянието на хомосексуални лица извън затворите и клиничните заведения. На тая база господстващото научно мнение заключава, че хомосексуалността е перверзно емоционално отклонение. С оглед на всичко това Хукър първоначално е предупредена, че изследванията й могат да бъдат парирани на политическо ниво и без обяснение да не получи финансиране. Въпреки това тя получава стипендия за изследванията си чак до 1961 г.

Изследванията на Ивлин Хукър

Ивлин Хукър (Evelyn Hooker)Изследванията си върху мъжката хомосексуалност Хукър опира на някои от най-популярните методи за психологическо измерване на времето си. Трябва да се отбележат два важни факта около тези събития през 50-те. Най-напред към този момент липсват надеждни и научно издържани изследвания върху хомосексуалността. До средата на 20 век в психиатричната наука доминира догматичната доктрина на психоанализата, силно проповядвана от последователите на Зигмунд Фройд. Поради тази причина по това време на практика е елиминирана всяка друга съществуваща теория в областта на тази наука и като най-надеждни в областта на лечението се вземат именно постановките на психоаналитиците. Много са елементите на фройдистката теория, които бързо достигат до популярната култура и добиват гражданственост с лекота, като по този начин на тях започва да се гледа като на даденост, напълно доверчиво и безкритично. Сред подобни теории са тази за несъзнателните мотивации, тълкуването на сънищата като знаци за психичния свят на личността, едиповият комплекс и концепцията за дефектната личност на хомосексуалните. У много експерти с психоаналитична подготовка по това време е налице и антихомосексуална нагласа. По-интересното в случая е, че към този момент не съществуват обективни и статистически представителни изследвания върху хомосексуалните. Теориите си психоаналитиците градят върху теоретични построения на Зигмунд Фройд от някои негови трудове. И въпреки, че самият Фройд подчертава условността на тези свои разсъждения, както и факта, че те не бива да се приемат като генерални обобщения, неговите последователи желаят да намерят научно доказателство за „нередността” на хомосексуалността (водени по-скоро от социални предразсъдъци и идеологически, отколкото от научни съображения) и на драго сърце се заемат да интерпретират неговите теории като общовалидна истина. Така те успяват да свършат от своята позиция на научни авторитети това, което няколко века преди това прави Тома Аквински: те идентифицират, класифицират и дефинират хомосексуалността като зло и грях (изказани на съвременен език като „перверзия” и „психично отклонение”) според вярата си в психоанализата и нейната непогрешимост.

50-те години, за които говорим, от друга страна са и времето на Реформацията на научното знание в областта на човешката сексуалност. По времето когато Ивлин Хукър започва тихо и без медиен шум своето забележително изследване, друг забележителен учен издава повратен труд в историята на масовата култура. Става дума за биологът Алфред Кинси, който през 1948 г. публикува изследването „Сексуалното поведение на мъжа” — едно от най-мащабните изследвания на човешката сексуалност към днешна дата — в което прави скандални разкрития пред американското пуританско общество, като тези, че между 27 и 37% от женените мъже в същото това общество признават за поне една извънбрачна връзка; че над 90% от тях мастурбират; че 69% са имали някакъв вид орално-генитален сексуален контакт; и най-сетне — че 37% признават за поне един хомосексуален полов акт, довел ги до оргазъм. От тази публикация произлиза огромен скандал, отекнал по всички етажи на американското общество. Това е едно от първите емпирични наблюдения върху мащабна неклинична група, докладващи (освен за всичко останало) за еднополово сексуално поведение. Хукър прави следващото.

Десет години след скандала с Кинси Хукър на свой ред хвърля ръкавицата на сексуалната политика с една кратка, но забележителна като научна стойност статия в едно неособено популярно професионално издание. За разлика от Кинси обаче Хукър не успява да добие скандална популярност. Не само по причина, че мнозинството американци не са развълнувани от обсъждания от нея проблем. Другата, по-значима причина, е начинът по който самата научна общност реагира спрямо разкритото от нея. Но за това малко по-късно. По-важното е, че двадесет години след публикуването си, нейният труд, както и този на Кинси, ще бъдат цитирани пред генералното събрание на Американската психиатрична асоциация, която ще ги приеме за научно по-стойностни от теориите на психоаналитиците и ще снеме на това основание хомосексуалността от списъка си с психични заболявания. Нека сега видим какво разкрива Хукър в изследването си.

Експерименталният план на Ивлин Хукър е зловещо прост: 1) тя събира две групи мъже — хомо- и хетеросексуални — и ги подлага на няколко психологически теста; 2) обръща се към екип от експерти-психиатри, които да анализират резултатите, без да знаят сексуалната ориентация на изследваните обекти; 3) моли експертите да преценят психологичното здраве на пациентите; 4) моли екипа да определи, вземайки предвид резултатите, кой пациент е с хомосексуална и кой с хетеросексуална ориентация.

Според господстващите по онова време теории в психиатрията и психологията специалистите без затруднение трябва да разпознаят у хомосексуалните респонденти на изследването типичните „симптоми” на хомосексуалност — враждебност към или страх от жените, признаци за сексуални смущения, кастрационен комплекс (психоаналитично понятие, означаващо страх от кастриране) и др. и по тоя начин да ги отличат от „нормалните” хетеросексуални мъже.

За целите на изследването си Хукър подбира три основни инструмента за изследване на личността, които по онова време са приемани от научното мнозинство (в това число, разбира се, и психоаналитиците) като надеждни методи за разкриване на емоционални и ментални проблеми. Очакванията са, че ако психоаналитичните теории за хомосексуалността са верни, хомосексуалните, участващи в изследването, лесно ще се отличат от групата, като показващи признаци на патология.

Инструментите, които Хукър ползва, са тестът на Роршах, тематично-аперцептивния тест (ТАТ) и тест за интелигентност (IQ тест). Нека най-напред обясним какво представляват тези техники.

Техниката на Роршах е една от прословутите проективни техники, създадена в самото начало на 20-те години на миналия век от психоаналитика Херман Роршах, който е почитател на Фройд и въвежда психоанализата сред швейцарските психиатри. Той обединява техниките на Бине и Хенри с мастилени петна и на Юнг с вербални свободни асоциации, като създава тестов метод за измерване на цялостната личност и най-вече на безсъзнателните емоции. Метода е известен в популярната култура като Тест с мастилени петна. Той се състои от серия от карти с черни, безформени петна, които изследваният обект трябва да оприличи с нещо, свързано по асоциативен път или с някакъв спомен или сън. Идеята в основата на теста е, че когато изследваният борави с абстрактно, беззначно понятие или обект, и от него се очаква да извлече информация или описание, това, което „вижда” и начинът по който тълкува, са показателни за начина, по който той възприема и организира информацията. Казано по-просто депресираният човек ще интерпретира петната като депресивни обекти, събития или спомени; тревожната личност пък ще съзре на свой ред заплаха; и т.н. Важно е да се спомене още, че някои петна недвусмислено напомнят безполови човешки фигури. Начинът по който респондентите интерпретират тези фигури следва да е до голяма степен показателен за мисленето им и емоционалните им реакции спрямо мъжете и жените. Освен всичко това по времето на Хукър това е един от методите на тестване, ползвани при „диагностиката” на хомосексуалността, което обяснява мотивите на избора й.

Тематично-аперцептивния тест (ТАТ), известен още като тест за тематично възприятие, също е проективна техника, създадена от Морган и Мъри. Той съдържа 30 рисунки, повечето от които изобразяват един или повече души в условията на неопределени ситуации и взаимодействия. От респондента се изисква да съчини истории свързани с всяка от ситуациите. Тук идеята с мастилените петна на Роршах е сходна, като се счита, че ТАТ в голяма степен отразява човешката мотивация и личност. Макар от психометрична гледна точка ТАТ да има много слабости, той и днес все още се приема като надежден метод за изследване, ала само при условие, че интерпретатора на теста е добре подготвен.

Данните от теста за интелигентност Хукър използва, за да групира респондентите на изследването си. Други фактори за групиране са възрастта и образованието. Респондентите са съставени от две групи (хомо- и хетеросексуални) от по 30 души. Един хетеро- и един хомосексуален със сходна възраст и IQ оформят сравнителна двойка. Средното ниво на IQ на всяка от групите се различава с по-малко от една точка. Хукър подлага двете групи на теста на Роршах и на ТАТ.

С получените резултати тя се обръща към трима водещи специалисти, които решават да помогнат на драго сърце. Най-напред тя представя резултатите в произволен ред и ги моли да оценят психологическата приспособимост на респондентите по скàла от 1 до 5, като 1 означава, че респондента е отлично приспособен, а 5 представлява долна граница на нормалната приспособеност, с белези на патология. На следващия етап тя представя резултатите по двойки хетеро-хомосексуален (които е групирала по гореописания начин) и моли специалистите да посочат кой от тях е хомо- и кой хетеросексуалният. Резултатите са впечатляващи. Най-напред хомосексуалните с оценка 1 и 2 са повече от хетеросексуалните. По-интересно обаче протича разграничаването.

За анализ на резултатите Хукър се обръща най-напред към известния специалист по Роршаховата техника и юнгианска анализа Бруно Клопфер (1900-1971). Клопфер е автор на един от най-авторитетните трудове върху теста на Роршах. Той обаче не успява да определи с точност кой пациент е хомосексуален и кой не. Следващият специалист, който Хукър моли за помощ, е Едуин Шнейдмън, известен суицидолог и танатолог, самият автор на проективната техника „Нарисувай история с картинка” (MAPS). Анализът отнема на Шнейдмън шест месеца. Заключението му е, че и двете групи са твърде еднородни в психологическото си състояние. Третият специалист е д-р Мортимър Майер, който бил толкова уверен, че ще успее да раздели правилно двете групи, че провел анализите си два пъти.

Тримата изтъкнати специалисти в обобщение успяват да идентифицират хомосексуалният мъж в двойката само в 50% от случаите, което означава, че биха постигнали същия резултат, ако бяха хвърляли монета.

Още повече, че при някои случаи специалистите тълкуват по противоположен начин резултатите от Роршах и ТАТ на един и същ респондент, като в единият случай го определят като индивид с хетеросексуална ориентация, а в другия като „ограничен, егоцентричен, шизоиден” хомосексуален. Второто заключение е продукт на резултатите от ТАТ, тоест там където респондента борави с изобразени житейски ситуации и може да обрисува „гей” сцена. Следователно, макар Хукър да не си позволява по подобен начин да коментира колегите си, може да се каже, че клинициста, който подхожда към пациент със съзнанието, че е хомосексуален, може да реагира по предвидим предубеден начин и да съзре „патология” там, където при други обстоятелства не би. Изводите на самата Хукър са следните:

  1. Хомосексуалността като клинична единица не съществува. Формите й са толкова разнообразни, колкото и хетеросексуалните.
  2. Хомосексуалността може да е девиация в сексуалността в рамките на психологичната норма.
  3. Ролята на сексуалното желание и експресия в личността и личностното развитие вероятно имат много по-малко влияние, отколкото се счита.

Научното мнозинство посреща изследването на Хукър със студено пренебрежение. То не само, че не постига скандална известност, но като цяло е подминато с мълчание. Хукър не е клиницист, а психолог-изследовател. Нейните думи застават срещу публикуваният през 1955 г. доклад за хомосексуалността на Американската психиатрична асоциация, който твърди, че тя е „симптом за тежко емоционално разстройство”. При това положение не е трудно думите на неизвестната Хукър да бъдат игнорирани. Така и става.

Ивлин Хукър обаче не се обезкуражава и продължава изследванията си. Тя е един от първите бихевиористи смело заявили, че установената от учените „неприспособимост” на хомосексуалните (която днес отново се споменава от анти-хомосексуалните групировки, като „депресивност” и „склонност към суицидност”) е резултат не на тяхната сексуална ориентация, а на живота във враждебно настроено общество. Пет години след труда на Хукър ортодоксални психоаналитици, сред които най-известен Ървинг Бибър (1930-1991), публикуват своеобразен отговор към нея и Кинси няколко години преди това. В него те се обръщат към колеги, психоаналитици, които отговарят на неколкостотин въпроса относно техни, подложени на интензивно психиатрично лечение пациенти с хомосексуална ориентация, търсейки „причините” за хомосексуалността. За разлика от емпиричното изследване на Хукър тази незащитена от предубеденост методология и описващият я труд се радват на широка популярност. Бибър е нарочен за специалист по „хомосексуалния проблем”, ала не успява да доживее основаването на Националната асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността (НАИТХ) от неговия приятел д-р Чарлс Сокаридис и негови съмишленици през 1992 г.

Въпреки това дейността на Кинси и Хукър, както и на Магнус Хиршвелд в началото на века, са своеобразно пионерски. Хукър и Кинси са сходни по това, че следват бихевиористичния подход и залагат на емпиричното знание, анализирайки нормални индивиди, а не такива с отклонения, обърнали се към тях с молба за лечение. И двамата търсят не случаи на нещастни, депресирани и определено страдащи от патологии клиенти на психиатрични клиники, а прилагат утвърдени научни методи сред реални, статистически представителни неклинични популации. И двамата показват нормални индивиди с хомосексуална ориентация.

През 1967 г. Хукър е назначена от Националния институт за психично здраве като ръководител на екипа по въпросите на хомосексуалността. Екипа публикува доклад още през 1969 г., който, като продукт на национален институт, е най-образователното становище върху хомосексуалността, публикувано от американското правителство. Доклада, пропит с критичен тон, силно препоръчва вземането на незабавни мерки спрямо дискриминацията към хомосексуалните. На 27 юни същата година се разиграват и събитията в „Стоунуол Ин”, които се сочат като първия документиран бунт на хомосексуални в историята. Всички тези събития дават тласък на младите движения за равни права на хомосексуалните и през 1970 г. на годишната среща на Американската психиатрична асоциация те прекъсват изявлението на Ървинг Бибер (провокирано може би от доклада на Хукър и Института за психично здраве), като го обсипват с ругатни пред очите на цялата зала. Следва поредица от протести и надигането на гласове вътре в самата асоциация, приканващи към сериозно преразглеждане на въпроса. Назначен е научен комитет, който да прецени научните факти и да излезе с препоръка пред управителния съвет на АПА. Така през 1973 г. е взето решението хомосексуалността да бъде премахната от списъка с психични заболявания на асоциацията, което е подкрепено от Американската асоциация по психология през 1975 г.

През 1970 г. Хукър се пенсионира от калифорнийския университет и започва частна практика, наред с която работи като рецензент в професионални издания по психология. През 1991 г. тя получава наградата на АПА за принос към психологията и обществения интерес. Документалистът Ричард Шмихен снима за нея филма „Changing Our Minds: The Story of Dr. Evelyn Hooker“ (1992), който получава номинация на за Оскар от Американската академия за филмово изкуство. Чикагският университет основава в нейна чест Центърът за психично здраве на хомосексуалните „Ивлин Хукър”.

Ивлин Хукър (Evelyn Hooker)Ивлин Хукър почина в понеделник, 18 ноември 1996 година в дома си в Санта Моника, калифорния, на 89-годишна възраст. С научния си принос в продължение на над три десетилетия тя успя да направи една от най-големите крачки по пътя към дестигматизирането на нехетеросексуалните малцинства, която днес има отзвук по цял свят. Самата тя твърди, че живота й е бил неизмеримо обогатен от връзката с нейните гей приятели и от съзнанието за важността на задачата, която тя поставя пред себе си. Така тя стана една от онези личности, които скромно, но от сърце оставят своята немалка следа в историята.

Избрана библиография на Ивлин Хукър

  • Hooker, E. (1956). A preliminary analysis of group behavior of homosexuals. Journal of Psychology, 42, 217-225.
  • Hooker, E. (1957). The adjustment of the male overt homosexual. Journal of Projective Techniques, 21, 18-31.
  • Hooker, E. (1958). Male homosexuality in the Rorschach. Journal of Projective Techniques, 23, 278-281.
  • Hooker, E. (1959). What is a criterion? Journal of Projective Techniques, 23, 278-281.
  • Hooker, E. (1960). The fable. Journal of Projective Techniques, 24, 240245.
  • Hooker, E. (1961). The case of El: A biography. Journal of Projective Techniques, 25, 252-267.
  • Hooker, E. (1961). The homosexual community. Proceedings of the XIV International Congress of Applied Psychology. Copenhagen, Denmark: Munksgaard.
  • Hooker, E. (1961). Homosexuality: Summary of studies. In E. M. Duvall & S. M. Duvall (Eds.), Sex ways in fact and faith. New York: Association Press.
  • Hooker, E. (1962). Male homosexual life styles and venereal disease. Proceedings of the World Forum on Syphilis and Other Treponematoses (Public Health Service Publication No. 997). Washington, DC: U.S. Government Printing Office.
  • Hooker, E. (1963). Male homosexuality. In N. L. Farberow (Ed.), Taboo topics (pp. 44-55). New York: Atherton.
  • Hooker, E. (1965). An empirical study of some relations between sexual patterns and gender identity in male homosexuals. In J. Money (Ed.), Sex research: New development (pp. 24-52). New York: Holt, Rinehart & Winston.
  • Hooker, E. (1965). Male homosexuals and their worlds. In J. Marmor (Ed.), Sexual inversion: The multiple roots of homosexuality (pp. 83107). New York: Basic Books.
  • Hooker, E. (1968). Homosexuality. In The international encyclopedia of the social sciences. New York: MacMillan and Free Press.
  • Hooker, E. (1969). Parental relations and male homosexuality in patient and non-patient samples. Journal of Consulting and Clinical Psychology, 33, 140-142.

________________

Използвана литература:

  • Gordon Babst. Hooker, Evelyn. In: http://www.glbtq.com
  • Франсис М. Вондаймър. Истината за хомосексуалността. С., 2002.
  • Реймънд Дж. Корсини. Енциклопедия Психология. С., 1998.
  • Дъглас Лайл. Криминалистика for Dummies. С., ИК „АлексСофт”.
  • http://en.wikipedia.org/wiki/Evelyn_Hooker
  • Entry filed under: Лица, Психология и сексология. Tags: , , , , , , .

    За изневярата и секса Безобразие – Бойко Борисов vs. Азис рунд 2

    Вашият коментар

    Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

    WordPress.com лого

    You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

    Twitter picture

    You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

    Facebook photo

    You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

    Google+ photo

    You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

    Connecting to %s

    Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


    Статии

    Психология и биология на хомосексуалността


    Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
    Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
    Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
    20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
    Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
    Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
    Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
    Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
    Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
    Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
    Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

    Етика и право на ЛГБТ


    Хомосексуалност и морал
    Свобода и морализъм

    Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


    Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
    Парадирането с хомосексуалността
    Някои често срещани анти-гей тези
    Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
    Интимни връзки между мъжете
    17 май - Международен ден срещу хомофобията

    Разкриване (Coming out)

    Вън от дрешника, открит на улицата

    ЛГБТ семейство и родители


    Въпроси и отговори за еднополовите бракове
    Какво е бракът?
    10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
    Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
    Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
    Децата на родителите лесбийки и гей мъже
    Работа с родители на хомосексуални

    ЛГБТ история и антропология


    ЛГБТ антропология
    ЛГБТ етнография
    Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

    Хомофобия


    Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
    Психология на сексуалния предразсъдък

    ХИВ/СПИН


    Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

    Други


    За изневярата и секса

    • Официални становища



    Архиви

    ноември 2007
    M T W T F S S
    « Окт   Дек »
     1234
    567891011
    12131415161718
    19202122232425
    2627282930  

    My Pocket

    Bookmark and Share
    Firefox 2
    Firefox 2
    Firefox 2
     
    Creative Commons License
    Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

    Посетителите ми