Мит 21: Парадирането с хомосексуалността

18 януари, 2008 at 4:00 am 2 коментара

Едно от най-честите обвинения срещу всяка малцинствена група в подчинено обществено положение е, преди всичко, че я има. Тоест, че съществува. И цапа пейзажа с присъствието си в обществения живот, в каквато и степен да е то. Това наистина е голям проблем в едно отворено общество, тъй като тази концепция пряко противоречи на принципите на всяко такова общество — принципите отговорност и търпимост.

Забележително често съм попадал на мнението, че хомосексуалните парадират със своята сексуална ориентация. Много хора имат доста неясно понятие за това какво точно означава парадиране или по конкретно — в какво се изразява то.

Според някои парадирането на нехетеросексуалните се изразява в… парадите. Логично, наистина. Става въпрос за прословутите гей паради на гордостта, чийто смисъл, по всичко личи, е доста неясен на мнозинството от хората.

Според втори парадирането се изразява във външния израз на хомосексуалните чувства и желание за добиване на равен социален статус от страна на хомосексуалните. Самата идея за това еднополова двойка да „дефилира” по улиците хваната за ръце и да се целува на обществено място за някои хора представлява парадиране.

Трети отиват в съвсем радикална посока и за тях парадиране вече означава всеки външен израз на „противоестествено” поведение, като в повечето случаи с това се визират хомосексуалните с фемининни модели на поведение, които не отговарят на някогашните традиционни норми за мъж и мъжественост. Хората възприемат това поведение като контролирано, търсено и предизвикателно. И го осъждат като такова.

Парадират ли нехетеросексуалните със своята сексуална ориентация и не парадират ли хетеросексуалните със своята — това е големият въпрос, който трябва да бъде зададен, ако имаме претенцията за поставяне на сериозна дискусия по проблема.

Парада

Ще започнем с гей парадите и техният смисъл. Много хора възприемат тези обществени прояви като провокация, като подигравка и обида спрямо морала на обществото. Смисълът на парада всъщност не е никак сложен за разгадаване. Повечето паради се организират през лятото, около юни, с цел да отбележат събитията около бунта в Стоунуол.

Малко след един часа през нощта на 27 срещу 28 юни 1969 г. полицията в Ню Йорк организира поредна изненадваща проверка в едно от най-известните гей заведения в града — бара „Стоунуол Ин”. По това време хомосексуалността все още е незаконна и множество от посетителите, главно транссексуални, са арестувани. Версиите за началото на бунта се разминават, но според най-разпространената една транссексуална жена, провокирана от грубото и вулгарно отношение на отвеждащият я към патрулната кола полицай, оказала съпротива. Останалите полицаи направили опит да я озаптят, но реакцията от страна на клиентите била незабавна — те се нахвърлили върху униформените и ги принудили да се барикадират в заведението. Пристигналото по-късно подкрепление не успява да разпръсне тълпата. На следващата нощ улиците отново се напълват — 2 хиляди хомосексуални излизат на открит бунт срещу безпрецедентното репресивно отношение. С това се ражда движението „гей гордост” (gay pride), чиято философия изповядва гордост от собствената личност и собствената сексуална ориентация или полова идентичност такава, каквато е.

Юнските гей паради не просто отбелязват годишнина от този пръв документиран бунт на хомосексуални в историята, но заявяват посредством развлекателният език на карнавала концепцията за гей гордост. Въпреки, че привидно много от участниците са трансвестити, голяма част от тях са всъщност преоблечени гейове, които влизат в ролята заради случая — едно карнавално преобличане, форма на гротесков израз на това, от което пуританското общество най-много се страхува.

Много хомосексуални не са съгласни с концепцията на тези паради и ги считат за една негативна PR кампания по отношение на движението за равни права на нехетеросексуалните. Причините са често пъти стигащата да вулгарност демонстративност на тези паради. Самите участници в тях обаче считат, че след като „364 дни от годината са посветени на хетеросексуалните” и техният културно-мирогледен модел, то е необходимо да се навакса в рамките на 365-тият. Много от тях напомнят, че това е карнавал и като всеки карнавал сексуалното присъства и тук, като подчертават хетеросексуалната вулгарност на карнавали, като този в Рио де Жанейро, където неминуемо може да се види изобилие от неприкрита женска гръд и бедра.

Идеята за недопустимост на парадите на гей гордостта в този контекст се възприемат от много ЛГБТ активисти като опит за сегрегация и воля за изостряне на конфликта. Аз ще го оставя без коментар, защото вярвам, че всеки има свое виждане за подобно поведение. Нека не забравяме обаче, че приемането на хетеросексуалната показна сексуалност означава приемане и на хомосексуалната. Обратното е дискриминация.

Да се хванем за ръка

За по-голямата част от обществото е напълно приемливо хетеросексуална двойка да се държи за ръка на обществено място, да се целува на обществено място и дори да се „натиска” на обществено място, като последното при определени обстоятелства може да достига и неконтролирани граници. Приемането със същия статут на аналогично поведение у еднополовите двойки обаче почти винаги се отхвърля като вулгарна форма на… парадиране (разбира се!).

Необичайно много пъти съм попадал на едно крайно абсурдно мнение: Нямам нищо против гейовете, само / да не е много показно и да не се парадира с това / да стоят далеч от мен / да не ми се мяркат много…” и т.н. Не зная дали само аз имам таланта да видя безочливото вътрешно противоречие в тази „толерантна” теза. Нямаме нещо против тези хора, но нека за цял живот се обрекат на отшелничество и не цапат розовия хетеросексуален хоризонт на останалите със съществуването си! :) Сладко, а!?

Мигът в който някой започне да поставя поведенчески, верски, расови, етнически или други норми, фаворизиращи преимуществено само определена доминантна група от обществото, според историческите свидетелства най-често е мигът, в който се ражда и въобще идеята за ограничаване свободата на правата на едно човешко същество от друго човешко същество; като за приемливи за това ограничение се приемат широка гама от средства, включително репресивните мерки. Това е парадният път към деградацията на обществото и смърт на идеалите за свобода на личността. Тук няма никакъв стремеж към реални и валидни морални ценности и идеали, въпреки че тези идеи ни се представят именно по този начин.

Да се държиш като мъж

Феминизираното поведение е това, което на простичък език наричаме женственост. За много хомосексуални то е неизменна част от формирането на половата идентичност. Формирането на идентичността не е просто процес на самоопределяне като „хетеро” или пък „гей”. Според различни изследвания (които ще засегнем може би друг път в специална статия по темата) между 1/3 и 1/2 от хомосексуалните мъже в детството си са проявили поведение нетипично за техния пол. Според психиатърът Ричард Исай — психиатър-психоаналитик, автор на множество трудове върху хомосексуалността — всички хомосексуални, които познава, споделят за чувство на „различност” от връстниците им от същия пол още на 3-4-годишна възраст. Това различие най-вече се проявява в интерес към нетипични за пола на детето игри. Момчетата например — да не се интересуват толкова от спорт, колкото връстниците си, а да предпочитат по-тихите и кротки игри. Момичетата пък често в такива случаи се проявяват като по-самостоятелни и с повече характер.

Трудно е да се определи на какво се дължи подобно поведение и да се каже кое определя в каква степен по-късно, в зряла възраст, то ще бъде застъпено. Преднамерено няма да разпростирам тук въпроса върху темата за хормоналното развитие на плода в майчината утроба, тъй като тя се нуждае от отделна, по-обширна тема от друг тип.

Ясно е обаче, че в почти всички случаи в които подобно поведение се наблюдава на такъв етап от живота можем да говорим за едни дълбоко имплантирани в личността естествено появили се поведенчески модели. Определянето им като парадиране е нелепо и колкото и „несвойствено” да се струва то на много хора, нужно е да подчертаем, че често пъти света не е толкова прост и черно-бял колкото ни се иска.

Когато хората казват, че основният им проблем с нехетеросексуалните е начинът по който те парадират със сексуаланта си ориентация, те всъщност казват, че имат проблем с това, че има хора, които не са хетеросексуални, които се чувстват добре като такива и изявяват воля за дейно участие в обществения живот. Или казано по-простичко: проблема е, че нехетеросексуалните не просто ги има, но се и виждат. И понякога се налага да се влиза в контакт с тях.

Причините за негативизъм спрямо тази група могат да бъдат както културни така и психологически. Проблемът идва от проповядването на тези дефектни идеи, лишени от пълноценно разбиране на това какво са и какво не са би- и хомосексуалността. И когато този проблем започне да се проявява в омраза и агресия е редно да се запитаме — това ли са ценностите, които наистина желаем да изповядваме?

Аз няма да давам готови отговори.

Entry filed under: Куиър, Фрагменти. Tags: , , , , , , , .

semeistvo под обстрел! За нормалността

2 коментара Add your own

  • 1. Borislav  |  24 януари, 2008 в 8:46 am

    Чудесно изследване. Поздравления.

  • 2. Krijs  |  10 февруари, 2008 в 9:01 pm

    Признавам, тонът страшно ми допада.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

януари 2008
M T W T F S S
« Дек   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми