За нормалността

27 януари, 2008 at 3:23 pm 2 Коментари

„Нормално” е една от най-специалните категории, с които хората боравят, когато искат да изразят възгледите си за света около тях. За много хора е повече от лесно да посочат кое е нормално и кое не е. Проблемът тук, обаче, се крие в това, че понятието на всеки един за нормално е строго индивидуално и зависи от специфични за индивида фактори.

И въпреки това в някои области са се правили, правят се, а по всичко изглежда, че и занапред ще се правят опити нормалното, въпреки своето непостоянство и абстрактност, да бъде поставяно като еталон и етикет за качество и приемливост. Това — сами се досещате — е голям проблем в много отношения и за много хора.

Мнозинството жители на тази планета към настоящия момент определят хомосексуалността като ненормална. Вероятно всеки един има своя причина за това. Дори много хора на науката го правят. Ако се заемете обаче да търсите научно определение за това що е нормално, може би като мен ще срещнете известни трудности…

Аз, за щастие, разполагам с няколко великолепни професионални издания по психология и имам достъп до още стотици такива. Не зная за вас, но на мен търсенето на това определение ми костваше време. То е доста често споменавано, но почти никъде обяснявано и определяно. Странно, нали!?

Разбира се някои хора не определят хомосексуалността като ненормална по отношение на психологията, а например по отношение на природата или морала. Въпроса за морала аз вече засегнах тук. Изложение по въпроса за хомосексуалността и природата можете да намерите тук. Въпроса за хомосексуалността и психологията съм засягал донякъде, но за него предстои специално изложение. Тук аз ще се посветя засега само на търсенето на определение за това какво е нормално в поведението и психологията на човека, та от него друго (в случая — би- и хомосексуалността) да е НЕнормално.

Простичкото значение на думата нормалност е „обичаен стандарт”. Това трябва да знае всеки, която използва тая дума, но най-вече — да го осмисля добре и да го разбира. Ще разширя леко това определение в три основни направления:

  • нормално е обичайното, синхронизираното с обичайният стандарт или тип
  • нормално е здравето — било то физическо, ментално или емоционално
  • нормално е добитото и поддържаното по естествен начин нещо

За да бъде нещо нормално то трябва да отговаря на поне едно от тези условия. Това е начинът, по който мнозинството от хората схващат това понятие.

Тук аз ще направя нещо интересно — ще съпоставя два възгледа за това що е то нормално в човешката психология и поведение.

Едното мнение е на родни специалисти, светила на психологията у нас, които аз възприемам като същински ходещи научни уникати — фосили, запазили у себе си като отпечатък древните времена и един етап от еволюцията, но непроявяващи никакви признаци на развитие от етапа на знание, който са заварили в деня на стъпването си във ВУЗ. Техният възглед за нещата ще маркираме условно с А.

Другата позиция е на съвременни американски специалисти, две изтъкнати имена от областта на науката, чието писание, част от университетски учебник за психолози и сексолози в САЩ, е достояние на американските студенти, които се обучават по тоя модел на мислене. Техният възглед за нещата ще маркираме условно с Б.

Държа да отбележа, че и А и Б са част от актуални академични издания: едното от 2003, а другото от 2004 година. Тоест можем да предполагаме, че към настоящия момент авторите и на двете становища поддържат изложените възгледи.

„Психиатричен енциклопедичен справочник” под редакцията на проф. д-р Йордан Стоименов, академично издателство „Марин Дринов”, С., 2004

Из статията „Хомосексуализъм”, стр. 1129: „Полово извращение, характеризиращо се със сексуални влечения към лица от същия пол. […]”

Из статията „Извращение, полово”, стр. 360: „Нарушение на насочеността на половото влечение…”

„Нарушение” е друг начин да кажеш „отклонение, а „отклонение” е нещо ненормално. Ето защо поглеждаме за справка следната статия:

Из статията „Нормален”, стр. 604:Правилен, обикновен, обичаен: който съответства на правилото, не показва психични отклонения. Невинаги лесно може да се определи в най-тесни граници какво е нормалното. […]”

Не зная дали само аз виждам, че правилен и обикновен и обичаен не са синоними. И дали само аз се досещам, че не всичко, което е обичайно, е правилно, и не винаги това, което не е обичайно, е неправилно. НО… в общи линии, мисля, схванахте идеята на иначе така напредничавите български специалисти, професори, доктори и пр.

Следва версия Б.

„Human Sexuality“, Simon LeVay and Sharon M. Valente, Sinauer Associates, Inc., Publishers; Sunderland, 2003

Значението на „нормално”*, стр. 123

„Дори употребата на относително неутрални определения, като „типично” и „нетипично” по отношения пътищата на развитие, може да създаде впечатлението, че идентифицираме един единствен модел на развитие като нормален или желателен за всеки един от половете, и че всички останали вариации на развитието са нездрави, абнормални или нежелателни. В действителност, все пак, ние не претендираме да имаме правото или мъдростта да отсъждаме за тези неща.

През годините са се водили много дебати относно това какво имат предвид лекарите и учените, когато употребяват думи като „нормално” и „абнормално” или „здраве” и „болест”. Понякога критерият за това се основава единствено на честотата на дадено явление. Ако стойностите на даден белег се представят в камбановидна крива („нормалното разпределение”), то докторите използват едно просто традиционно правило: приблизително 95-те процента лица, които попадат между двете най-ниски стойности на кривата, се определят като нормални; 5-те процента оставащи извън тези лимити се определят като ненормални. Подобни похвати са използвани при квалифицирането на състояния, като ранния и закъснелия пубертет. Проблемът с подобни опростени и основани на вероятности определения е, че те не показват непременно какъв ефект има даденото състояние върху обществото или личността. Вероятно можете да се сетите за няколко нежелателни или вредни състояния, които са доста обичайни, както и за някои, които са редки, но които са полезни и високо оценявани.

Друг подход е класифицирането на дадено състояние като ненормално (болест или дефект), ако то обезсилва функцията на дадена част от тялото или на даден процес. Така например можем да кажем, че функцията на ухото е да чува и че човек, чиито уши не му позволяват да чува е болен от или има дефекта „глухота”. Подобно на това може да се каже, че функцията на пениса е да изпразва тялото от урина или семенна течност, така че пенис, чийто външен уретрален отвор не отвежда до върха на пениса, страда от дефект в развитието, наречен „хипоспадия”. Или пък можем да кажем, че функцията на секса е възпроизводството, така че склонността към мастурбиране или пък хомосексуалността и лесбийството са психологически смущения.

Телеологичното (ориентираното към целесъобразност) мислене от този тип е удобно, а може би и необходимо в практиката на биологията и медицината, но му липсват логически основи, тъй като няма научно доказателство за това, че целесъобразност или съзнателен (интелигентен) дизайн са играли роля в еволюцията на нашият вид. Този тип мислене може да се префасонира в нетелеологичен контекст — като кажем, например, че ушите са еволюирали, защото индивидите, които са чували, са оцелели и са се размножавали по-успешно; така че функциониращите уши са се оказали адаптивни. Но да кажем, че нещо е било адаптивно в рамките на нашата еволюционна история не означава непременно, че то е добро днес. Всъщност на нашата пренаселена планета може да се зададе въпроса дали физическите и ментални белези, които повишават успеваемостта на размножаването, са всъщност желателните белези въобще.

Преобладаващото становище днес е, че думи като „здраве”, „болест”, „нормално” и „ненормално” са определяни не от чисто присъщи свойства на състоянията, които описват, а във връзка със стандартите и ценностите на употребяващият думите. Според това нормативно гледище дадено състояние става болест или дефект тогава, когато то е нежелано от приносителя си, от лекаря/специалиста или от обществото като цяло. По този начин това, което за един е болест или дефект, за друг е отлично здраве. Така например при глухотата, страдащите от вродена глухота могат да бъдат считани за хора с дефект от тези, които чуват, но не и от самите себе си. В царството на сексуалността състоянията, които оказват влияние върху размножаването, като интерсексуалността, хомосексуалността и транссексуалността, могат да бъдат определени като нездрави от хора, за които размножаването е важно лично постижение, но не и от самите хора с подобни състояния. От нормативна гледна точка няма емпирични аргументи, които да разрешат подобни спорни въпроси.

Все пак има разногласия. Обществото винаги е имало властта да повлиява на преценката на индивида за неговото собствено състояние. Така например мъж със 7-сантиметров пенис може да бъде накаран да се чувства дефектен и всъщност да бъде направен такъв от мнението на другите, макар иначе да е способен на напълно задоволителни полови контакти. Учебниците са един от каналите по които обществото „етикира” хората с идентичности, като „хомосексуален”, и зарежда тези идентичности с положителни или отрицателни стойности. Колкото и тактични да се опитват да бъдат авторите, неизбежно е написаното от тях на не послужи като проводник на техните собствени ценности — ценности, които не са непременно по-добри от тези на всички останали.

Друг проблем е това, че ничий полов живот не протича в изолация. Може да се наложи родителите да взимат решения в интерес на своите деца — като например дали трябва или не едно интерсексуално дете да бъде подложено на генитална операция и, — ако да, — какъв пол трябва да приеме то. Полови поведения като изнасилването или сексуалната злоупотреба с деца влияят на другите по най-изострен начин. Но дори това да бъдеш просто открита лесбийка има своите обществени отзиви. По този начин не винаги може да бъде достатъчно да кажеш „Нека хората сами преценят какво е нормално и аз ще се съобразя.” Може да изглежда правилно да критикуваш и забраняваш, или обратно — да хвалиш и окуражаваш чуждите действия в сферата на секса.

Докато четете тази и следващите глави ви молим да не вземате отношение по въпроса за това кое е здравословно или нездравословно, допустимо или недопустимо. Възможно е да установите, че променяте мнението си за някои неща, научавайки повече за тях. Но също така ви окуражаваме да вземете предвид основните ценности, които храните, да ги използвате във формирането на своето мнение и да изразите тези мнения с действията или участието си на пазара на идеите.”

* В изложения тук превод са пропуснати библиографските бележки.

И така…

Вариант А е начинът, по който българските академични светила в областта на психологията (или поне мнозинството от тях) са мислили, а някои очевидно и все още мислят. Вариант Б е начинът, по който американски специалисти в областта на психичното здраве мислят и окуражават учениците си да мислят.

Изводите ви оставям за домашно.

Entry filed under: Куиър, Психология и сексология, Фрагменти. Tags: , , , , , , .

Мит 21: Парадирането с хомосексуалността Петльовден

2 Коментари Add your own

  • 1. trichocephalus  |  29 януари, 2008 в 8:48 pm

    Резултат от домашното:
    1.)Вариант „А“ са били актуални през 19 век.Сега -не
    2.)Уважаемите „корифеи“ трябва да прочетат и нещо ново, преди да преписват стари учебници
    3.)Следва от 2.) – ако не разбират английски- да посетят този блог :)))

    Поздравления за труда, Stalik ;)

  • 2. Stalik  |  29 януари, 2008 в 9:20 pm

    Хехе… :)))) Мерси.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

януари 2008
П В С Ч П С Н
« Дек   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми