Св. Валентин vs. Трифон Зарезан или какъв празник всъщност е днес

14 февруари, 2008 at 10:09 am 6 Коментари

Днес е 14 февруари. За много хора — особена дата. За мен още повече. Горчив вкус се появява в устата ми щом чуя, че наближава празникът на Валентинко. Не, не защото съм самотник и съм враждебно настроен към любовта на другите. А заради тая слаба памет на българина, която накара Паисий да рови из старите книжнини, Вазов да сътвори най-великата епопея на българската литература, а мен — колко съм скромен, та се слагам и аз до тях — да напиша тук изложеното. Днес е специален ден и аз ще ви кажа защо.

Имам чувството, че половин България се е втурнала да празнува Св. Валентин. Кой е тоя светия, защо го тачим и от де иде?

Католицизма познава поне трима светци с името Валентин, и тримата мъченици, отговарящи на една и съща дата — днешната. Единият живял през втората половина на 3 век и бил епископ на Интермамна (днешен Терни), който понесъл мъченичество и бил погребан на Виа Фламиния. Вторият (за мен най-мистичният и любопитен от тримата) е един мъченик от Африка, за който не се знае почти нищо. Третият бил римски свещеник от 3 век, сиреч съвременник на първия. По ясни, предполагам, исторически особености на съвремието му, последния бил поизтормозен от римляните и погребан на пътя Виа Фламиния (римски път от Рим до Ариминум, дн. Ремини, Италия), само че не до своя съименник. Него именно някога тачели на днешния ден католиците, а днес продължават да тачат и много други.

Св. Валентин бил презвитер, загинал по заповед на император Клавдий II Готски на 14 февруари 270 г. (или 269 г.) в Рим. Канонизиран е около 496 г. от папа Геласий І. Този Геласий се проявил като много находчив и съобразителен човек. Младата по това време църква се нуждаела от утвърждаване и какво по-добро от това езичеството да бъде изтикано по мирен път — чрез средствата на културната пропаганда и ревизионизма. Краят на януари и началото на февруари били много важни за няколко групи езичници.

По това време Част от мощите на презвитер Валентин се съхранявали в родния му град Терни, а част от тях — в църквата „Св. Антоний” в Мадрид. През 19 век мощи на св. Валентин са били дарени от папа Григорий XVI на църква в Дъблин, Ирландия, много посещавана на 14 февруари.

Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието е много стара. Това време на годината винаги представлявало превала на зимния цикъл за южните народи и е натоварен с богата обредна символика. В календара на Древна Атина, периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера, символ на висшия брачен съюз.

На 14 февруари в Древен Рим пък чествали празника Луперкалий в чест на Луперк (или Фаун-Луперк), староиталийския бог на плодородието, пасищата и стадата, относителен еквивалент на гръцкия Пан. Римската иконография го изобразява полугол и облечен в козя кожа. Тогава се падал последния месец на римската година и като годишен превал, този празник бил от ключово значение за космическия цикъл. Луперк си имал посветени 12 жреци, избирани из римските родове Фабии и Квинкции. Те принасяли в негова жертва кози пред свещената му пещера Луперкал. След това пиели вино и започвали да тичат голи из улиците на Рим, надянали прясно одраните кози кожи, като докосвали всеки, който срещнали. Козелът, като отколешен символ на половата мощ и плодородието, служел като благословител за многодетно семейство и безпроблемно раждане на много млади жени. В християнската традиция козята символика пряко кореспондирала със образа на андрогина Мендес, който католиците осмисляли като образа на Сатаната.

На този ден чествали и богинята на брака, любовта и жените Юнона. Според традицията девойките оставяли любовни послания на специално място, а юношите трябвало да изтеглят писмо, след което започвали да ухажват авторката му.

Но и друг особен празник се падал в този месец. В неговото начало на 1 и 2 февруари (днес на 2 февруари, когато по стар стил у нас честваме Петльовден) се падат съответно празниците Имболк и Кендълмас от ирландския календар (днес чествани и от уиканите на 2 февруари). Имболк е един от четирите големи огнени празника в езическия ирландски календар и ознаменува първите наченки на пролетта, начало на растеж и прераждане на природата.

Кога, все пак, Валентин става патрон на влюбените!?

Няма да ви занимавам тук с многобройните легенди за Св. Валентин. Те са предъвквани многократно. Накратко казано — векове наред няма и следа от тази традиция, докато, както твърди проф. Джак Орух (Jack Oruch, „St. Valentine, Chaucer, and Spring in February“, Speculum, 1981, p. 535.), идеята за нея не се появила в Parliament of Foules на небезизвестният Джефри Чосър, писател и поет, автор на „Кентърбърийски разкази”. Така, твърди Орух, се появила тази традиция.

Джоузеф Камбъл пък прави интересен паралел с някои индийски обредни традиции и даже посочва връзка с традицията на духовния брак на валентинските гностици от 2 до 4 век в Александрия, които се пренесли в Южна Франция, като привежда и интересен цитат от книгата „Трубадурите” на Джон Ръдърфорд.

През 1969 г. католическата църква започнала да премахва от календара си празниците с чисто легендарен характер и Валентинко минал под ножа. Макар да е почитан като светец в католическата църква, днес той не присъства в официалния обреден календар, освен у традиционалистично настроените католици, които, по разрешение на папа Бенедикт ХVІ от 2007 г., ползват римския календар от 1962 г. (след реформите на Йоан ХХІІІ) или други по-стари версии.

Толкова за него. Днес все пак, мисля аз, не е специален ден заради Валентин. Нямам нищо против влюбените. Но не смятам, че е нужен специален ден, за да кажеш на някого по специален начин, че го обичаш, да си романтичен и пр.

Има обаче още нещо около днешната дата. По стар стил у нас днес се празнува Трифон Зарезан. Но аз няма да кажа „Честит имен ден на именниците”, защото именниците празнуваха на 1 февруари. По нов стил тогава (вижте бързо православните календарчета) БПЦ чества Св. мъченик Трифон.

Този светец е роден в Мала Азия в много набожно християнско семейство. По това време римски император бил Гордиан, който обаче не преследвал християните. Неговата дъщеря полудяла и никой лечител не могъл да й помогне. По това време Трифон вече се славел с молитвите си, които правели чудеса. Тогава Гордиана (дъщерята на императора) поискала Трифон да дойде да й помогне. Едва 17-годишен Св. Трифон бил доведен в Рим. Той помогнал на императорската дъщеря и Гордиан го наградил богато. Дали в Трифон имало нещо необикновени или всеки 17-годишен младеж е можел да успокои бесовете на Гордияна — с това тук няма да спекулираме. Продължаваме нататък.

Скоро на римския престол седнал Декий Траян. Той се наел, от скука ли, от що ли, да изкорени християнството и наредил всички християни да се върнат към езичеството. Убивал, разбира се, отказващите да го сторят. Донесли на управителя на източните римски земи — такива добри хора винаги се намират — за чародееца-християнин Трифон и той го заловил и замъкнал на съд в Никея. След безплоден спор с Трифон, управителят наредил да бъде окачен на дърво и бит с тояги. Били юношата жестоко три часа. Свалили го окървавен, затворили го, а управителя заминал по административни дела. Като се върнал отново попитал Трифон отрича ли се от вярата си. След като Трифон отказал отново, управителя наредил да заковат гвоздеи в краката му и започнал да го развежда бос из заснежените улици на града. Трети път изправили Трифон на съд. След трети неуспешен опит да бъде върнат към езичеството управника на провинцията наредил да бъде обезглавен. Трифон сам положил глава на топора и изричайки благодарствена молитва за Божията милост просто предал Богу дух. Палачите останали без работа в този ден. Трифон бил погребан в родното си село Комсада, близо до град Апамия, Фригия.

В обобщение на казаното дотук — именният ден на Трифоновци е деня на св. Трифон, който Българската православна църква чества на 1 февруари. Трифон Зарезан е празник на виното, отзвук от древните тракийдски дионисиеви чествания. Днес, мисля, не е специален ден и заради Св. мч Трифон.

Днес е специален ден, защото на днешната дата, 14 февруари, през 869 г., 50 дни след замонашването си, починал Св. Константин Кирил Славянобългарски, създател на кирилицата, с която ние, или поне някои от нас, пишем днес.

Този факт е масово пренебрегван, масово забравян. И докато на обикновените миряни им е повече от простено, не намирам оправдание за медиите, които ден и нощ тръбят, че днес бил празника на любовта, че днес бил празника на Трифон, че днес бил празника на виното. Ровят се, търсят, пишат, разказват и въобще намират какви ли не чувани и нечувани факти свързани с всички други възможни празници, но не си спомнят за този, с чиято азбука пишат на родния си език.

Любовта празнувам всеки път, когато чуя или кажа „Обичам те” на любимия човек. Празника на Трифон мина. Днес, според древната традиция, празнуват лозарите и винарите, ама аз не съм нито лозар, нито винар…

Сам папа Адриан отдал чест на Философа, извършвайки погребението му в църквата „Св. Климент Римски”. А ние го забравяме опиянени по евтината комерсиална тинейджърска мода на американците (защото те именно реабилитират позабравения Валентин през 19 век). Не че има нещо лошо в идеята за този празник, но все пак…

Толкова за народната памет и патриотизъм на българина.

Entry filed under: Разни, Религия и езотерика. Tags: , , , , , , , , .

Много конвенционална терапия Изкуство

6 Коментари Add your own

  • 1. sickdreamer  |  15 февруари, 2008 в 2:27 am

    Предполагам, че и Св. Константин Кирил Философ не трябва да се забравя, но, честно казано, предпочитам празник, носещ положителна енергия като този на Свети Валентин, особено ако можем да го изчистим от комерсиализма, пред възпоминание на велик, но мъртъв и (за съжаление) неактуален човек :)

  • 2. mgergana  |  15 февруари, 2008 в 6:18 am

    Статията беше много полезна за мен. Въпреки че считам за задължително да се пише на кирилица, не знех че на този ден именно е починал създателят й. Свети Валентин е много измислен празник според мен, но се е наложил необратимо като „ден на любовта“. И не мисля, че нещо е в състояние да пормени това. Споделям мнението на Stalik, че когато има любов, за нея всеки ден е празник. Всяка усмивка, която подаряваш на важните за теб хора, всяко „обичам те“.

  • 3. Stalik  |  15 февруари, 2008 в 7:44 am

    sickdreamer, ако се замислим малко ще видим, че не си съвсем прав в аргументите си. :) На Св. Валентин мнозинството хора по света са сами – чудесен повод за мини депресия. Голяма част от тези пък, които са заедно от много време, отдавна са преживяли пика в своите отношения с половинката си и при много двойки вече трайно се е настанила инертността и въобще, както твърдят някои психолози, „любовта трае три години“; което от своя страна също води до мини депресия – няма нищо по-лошо от това да имаш половинка до себе си, а да прекараш Св. Валентин без никакви особени вълнения като един обикновен ден. Дори да искаш да си изкараш приятно с някой някъде пък ще се наложи да се подготвиш за българският обичай на третичния сектор да надува цените на стоки и услуги винаги когато наближи я Св. Валентин, я 8-ми март – цветята поскъпват х2, кувертите х3 и т.н. … Това е празник на официалното позьорство в любовта – фалшива и евтино-кичозна романтика те залива от всякъде, а половинката ти, ако реши да се прави на същински рицар на куртоазната любов, прави непривични и неправдоподобни неща, за да те накара да се чувстваш специален (сякаш по принцип не трябва да е така).

    Въобще идеята за празника от най-древно време е отликата – да се отличи някой ден от делника. Затова и на празниците в народната традиция не се работи (и са концентрирани главно през зимата – тогава няма и без това какво да се върши). Празника е специално време-пространство от годишният цикъл. Да се обяви празник на любовта означава този ден да стане специален, тоест по-важен от другите дни. В любовта, мисля аз, това не трябва да е така. Въобще Св. Валентин в днешният му вид е чисто и просто комерсиален продукт на западната култура, който носи евтини и илюзорни емоции разнообразие в скучното ежедневие на работохолиците, а също и много парички на определени професионални гилдии. Не изключвам, разбира се, възможността някой да си изкара и добре на този ден – напротив, такива двойки има много. Но ЗАЩО по дяволите на мъжете са им нужни празници като 8-ми март и Св. Валентин, та да се сещат за някои неща. При това в първия празник има и друг смисъл, докато във втория…

    Както и да е. За пореден път идеята ми не беше да отрека някой празник с назидателното „Не трябва да се празнува“, както НЕПРАВИЛНО правят някои православни свещеници. Казвам неправилно, защото Валентин е мъченик на християнската църква от преди Великата схизма и следва малко или много да се тачи и от нас, православните християни.

    Идеята ми беше за Св. Кирил. Не разбрах какво искаш да кажеш с „неактуален човек“. Аз не смятам, че човек като него би могъл да бъде неактуален. Четейки написаното от теб с нашата, кирилската азбука, аз не само ВИЖДАМ, че той не е неактуален, но съзнавам каква огромна нужда имаме от него в условията на глобализация и повсеместна американизация на нашата култура. Слабата родова памет е родоначалник на оня род, в който рано или късно се ражда и родоотстъпничеството – тази концепция, дето ни е карала да се повизантийчваме, потурчваме, гърчееме, а напоследък и да се поамериканчваме. Неграмотността и болезнения мързел и повсеместно затъпяване и изпростяване на мнозинството от младото поколение изискват повече от всякога да си спомняме за личности като Кирил и брат му Методий. Защото един народ е силен и здрав тогава, когато има родова памет и национален дух и самобитност.

    На Запад помнят всеки герой, който е извършил подвиг на духа. Ако се позагледаш в малко повече американски филми може и да забележиш, че братята американци с тяхната нищо и никаква има-няма 200-годишна история успяват едва ли не да си сковат една национална митология, една своя епопея, но не забравените – те превръщат в герой всеки извършил подвиг за родината си, те го помнят, правят му паметници, филми, учат за него в училище, пеят песни, помнят го по всякакъв начин; кичат се със знамето си навсякъде и то за таях е символ на националната им идентичност. НАЦИОНАЛНАТА. Говорим за нация без автентичен етнически корен и без историческа традиция, която може да се съизмери с нашата. Но те, уви, някак си ни задминават по всички параграфи на националното чувство, гордост и памет. Парадоксално, но факт.

    Както можете да научите от статията, в днешния църковен календар на католическата църква Св. Валентин отсъства. Знаете ли кой тачат на 14 февруари най-първом католиците!? Св. св. Кирил и Методий. Това не е шега – те са първите светци в списъка почитани светци от Рим на 14 февруари. Справка тук.

    Колкото до празника и емоцията – както казах вече на любовта би трябвало да са отредени 365, а не един ден. Та да може поне в тоя едничък ден, дето не ни струва чак пък толкова много, да си спомним за Великите хора, които са направили Велики неща. Поне така си мисля аз.

  • 4. bulpete  |  16 февруари, 2008 в 12:52 pm

    Доста си се постарал като материал за празника!
    Аз го давам по-дкромно:
    http://bulpete.wordpress.com/2008/02/09/%d0%a1%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b8-%d0%92%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-%d0%a2%d1%80%d0%b8%d1%84%d0%be%d0%bd-%d0%97%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d0%bd/

  • 5. sickdreamer  |  17 февруари, 2008 в 1:48 am

    Разбира се, че вариантът с 365те дни е оптимален, Сталик, но такава ли е реалността? Сам каза, че в повечето двойки след време настъпва инертност, а нима Свети Валентин не раздвижда застоялата вода? :) Това, смятам, е по-ценно от евентуалните мини депресии. А и е удобен повод за доста хора да се обясняват в любов/ направят предложение за брак/ потърсят отново половинката си, с която са скъсали. По-лесно и по-романтично е :)

    Свети Кирил и брат му Методий имат празник – 11 Май ;) Има ли нужда да ги възпоменаваме отново? Който има ум и сърце и от един път ще схване посланието им през вековете. А Свети Кирил в сравнение с Любовта (и то Любовта в ерата на романтичните комедии от Щатите) не ти ли се струва баш неактуален, прашасал? Не казвам, че е правилно, а пояснявам защо го нарекох така :)

    За американците казват още, че са и най-наивния народ. Може би и безкрайното митологизиране, за което ти говориш, има пръст :) Не мисля, че монументите, венците и зарите вдъхновяват някого да тръгне по стъпките на Будител или Герой. А може би и глобализацията не е толкова лошо нещо ;] (Всъщност, ако посветиш пост за нея много ще се радвам да го прочета! :P)

  • 6. Stalik  |  17 февруари, 2008 в 3:24 am

    Най-напред аз не говоря за възпоменание. Тая дума ми напомня на посещение в гробищата. Аз говоря за най-елементарна ПАМЕТ от страна на БЪЛГАРИТЕ. От години не гледам интензивно телевизия, но не помня някога преди на днешната дата някой да е обявявал, че на тоя ден е починал Кирил. Ето за това става дума – отсъстващата ни памет. Не зная как по-ясно да се изразя.

    Сравнението на Св. Кирил с любовта е най-малкото неуместно. И за втори път отговарям на въпроса ти – не, не ми се струва неактуален и прашасал. Напротив – струва ми се по-необходим от всякога. Няма да се повтарям повече – прочети внимателно предния ми коментар.

    Колкото до американците – как ги определят тук няма значение. Има значение факта, че те имат по-силна памет и чувство за национално достойнство от нас. Почти не можеш да намериш американски младеж, който да не е горд с факта, че е американец. Без значение от етноса му. А ние, тия с уж великата история, сме пълни с разочаровани и разочароващи „надежди“.

    Идеята ми въобще не е някой да бъде вдъхновяван, камо ли пък с венци и зари, та да става будител или герой. Както виждам не си ме разбрал. Идеята ми е, че отсъствието на такава светла личност от нашата памет е симптоматична. Днес подменяме нашата традиция и национална гордост с празник, който трябва като патерица да ни подкрепя, та да бъдем по-романтични и да стопляме отношенията си, някаква типично американска емоционална Виагра, която ни е нужна просто защото сме затънали в собствената си депресия и чувство за непълноценност като народ и като още много други неща. Утре какво ще последва!?

    Младото ни поколение е поголовно олигофренясало. Нито може да пише, нито да говори, нито да РАЗБИРА какво му се говори на собствения му език. Еле пък да знае кои са тия Кирил и Методий. Аз съм сигурен, че 99% от младите ни „надежди“ между 14 и 18-годишна възраст не знаят нищо повече за Кирил и Методий от имената им и че „са автори на азбуката“.

    Та както казах, принципно няма нищо престъпно в традицията на Св. Валентин. Съгласен съм, че е по-романтично и пр. Въпросът беше в това да не забравяме все пак и тези, които са допринесли с нещо за нашата национална идентичност. Да спрем да бъдем асимилирани, а да започнем да асимилираме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

февруари 2008
П В С Ч П С Н
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми