In memoriam… Барбара Гитингс и Пантелей Зарев

18 февруари, 2008 at 3:00 am Вашият коментар

Дълго се колебах как да напиша днешният възпоменателен пост и накрая реших да съчетая бележките за тези две личности в едно, макар и кратко изложение.

Барбара Гитингс, 2006 г.Днес се навършва една година от смъртта на Барбара Гитингс (1932-2007) — една от най-бележитите гей активистки в САЩ, чието име е сред пионерите на движението. Тя е организаторка на подразделението на Дъщерите на Билитис в Ню Йорк — първата американска лесбийска организация. Заедно с активиста Франк Кемъни са сред първите, които привличат внимание към неравноправното третиране на хомосексуалните американски граждани от страна на Държавния департамент на САЩ и е ключова фигура в кампанията по изваждане на хомосексуалността от диагностичния списък с психични заболявания на Американската психиатрична асоциация. Тя е обявена за доживотен член на Американската библиотечна асоциация, с която Гитингс работи тясно по осигуряване по-широка достъпност на библиотечните материали свързани с хомосексуалността и нехетеросексуалните малцинства.

Гитингс е родена на 31 юли 1932 г. във Виена, Австрия, където баща й е назначен на дипломатическа служба. Семейството се връща да живее в Уилмингтън, щата Делауеър, САЩ, през 1940 г.

Гитингс твърди, че за пръв път чува думата „хомосексуален” в гимназията, когато й е отказано включване в Обществото на национална гордост — американска организация на ученици-гимназисти, членството в която се получава за особени постижения в обучението, лидерството, обществената служба и „морални и етични принципи”.

Докато специализира драматично изкуство в Северозападния университет Гитингс се сприятелява тясно с друга студентка, от което плъзват слухове, че двете са лесбийки. Това е времето в което тя за пръв път започва да изучава своята полова ориентация. Подозренията й за нейната същност се потвърждават след услужливото предложение на някакъв психиатър да я „излекува”. Барбара обаче няма пари за редовни посещения на консултациите, а баща й отказал помощ, тъй като нямало проблем, който психиатъра да може да реши, а местният пастор не. Приятелката на Гитингс й предлага да ограничат контактите си, за да не дават хляб на клюките.

Лишена от възможност да поговори с някого откровено и непредубедено за проблемите Барбара се заравя в книгите и търси отговори на въпросите си в тях. Тя не открива много, а малкото което открива може да се опише накратко с „девиация”, „перверзия” и „анормалност”. Информацията, която тя намира, е главно свързана с мъжката хомосексуалност. В интервю от 2001 г. тя си спомня: „Мислех си, че това не се отнася до мен. Нищо не пишеше за любов и щастие. Трябваше да има и нещо по-добро.”

Личното й проучване отнема толкова много време, че накрая е изключена от училището. „Целта ми не беше просто търсене на обща представа за нещата. Аз исках отговори за себе и това какъв щеше да бъде живота ми. Затова спряха да посещавам часовете и започнах да ходя в библиотеката. По това време нямаше организации към които да се обърна за помощ и само библиотеката беше безопасно място, макар информацията там да бе потискаща.”

Въпреки провала с обучението Гитингс се връща у дома без да се отказва от търсенето си. 17-годишна тя попада на някои от най-популярните романи (доколкото може да се говори за популярност при тази тематика), свързани с хомосексуалността (по-специално женската) от това време, като „Нощен лес” (Nightwood, 1936) на Джуна Барнс, с предговор от самият Т.С. Елиът, „Кладенецът на самотата” (The Well of Loneliness, 1928) на Маргьорит Радклив Хол, и др. Един ден баща й открива „Кладенецът…” сред нещата й и написва в писмо (тъй като не желае да говори очи в очи с нея по темата) нареждане да изгори книгата.

Следва кратък курс по анормална психиатрия, на който се запознава с първата си истинска любовница, а след това заминава да живее сама във Филаделфия едва 18-годишна. Там се запалва по планинарството. Започва да се облича като мъж, защото „мислех, че това е начина да покажа, че съм гей. Сега е различно, но в началото на 50-те имаше само два типа жени в гей баровете — бъч (мъжествени) с къси коси и мъжки дрехи и женствените, с високи токчета и грим. Не си падах по токчета и грим, така че си мислех, че просто трябва да стана от другия тип.”

Барбара не намира много общо между себе си и жените в тези барове и тя решава да колекционира книги. По съвет на Едуард Сагарин, една от най-противоречивите личности в историята на американския гей активизъм, тя заминава за Калифорния, за да посети ONE, Inc. — една от първите хомофилски организации в САЩ. Там се запознава и с две от основателките на Дъщерите на Билитис от Сан Франциско — първата лесбийска организация. Третото подобно сдружение по това време е обществото Маташин. В последствие Барбара основава клон на движението Дащерите на Билитис в Ню Йорк.

Започват редовни срещи и първи стъпки по изграждане на движение за извоюване на равни социални права за хомосексуалните. Срещите се провеждат в частни домове, няма стриктна организация, хората дори често не се изслушват. По-късно Гитингс разказва за въодушевлението, изпитвано по онова време, от всеки нов член и от всяко обществено внимание, насочвано към тях и проблемите им. От 1963 до 1966 г. Гитингс е редактор на „Стълбата” — официалното списание на организацията.

През 1963 г. на конференцията на новосформираната Хомофилска организация на източния бряг има и изказване на д-р Албърт Елис, считан за един от най-влиятелните психолози. Елис изказва твърдението, че „крайната хомосексуалност” е психопатия. Само две години по-късно той ще издаде книгата „Хомосексуалността: причини и лечение”, а през 1976 г., след свалянето на хомосексуалността от списъка с психични заболявания на Американската психиатрична асоциация (АПА), ще се обърне на 180 градуса в книгата си „Сексът и свободният мъж” и ще стане дейно подкрепящ равните гей права.

Барбара Гитингс, 1965 г.Гитингс присъства на тази среща и остава впечатлена не от Елис, а от говорилият след него Франк Кемъни. Кемъни, доктор по астрономия с диплома от Харвард, е ветеран от Втората световна война, един от бащите на американското движение за равни гей права и един от хората радикализирали хомофилската доктрина до степен, достатъчна да създаде масовото движение за равни права, подето през 1969 г. след събитията в Стоунуол. Кемъни впечатлява Барбара с твърдението си, че е безсмислено да се търсят причини и лечения за хомосексуалността, след като няма никакво доказателство, че тя въобще е патология. „Мнението ми се промени едва с изказването на Кемъни, който дойде и каза ясно, решително и недвусмислено, че хомосексуалността не е болест, нередност или малфункция, а че е напълно равносилна на хетеросексуалността… И изведнъж погледнах на неща, случили се в миналото, в съвсем друга светлина и заех позиция, която силно се отклоняваше от тази на Дъщерите на Билитис.”

Барбара прави радикални промени в „Стълбата”, като започва да публикува все по-полемични статии, адресирани към политически апатичните хомосексуални жени; публикува вместо рисунки снимки на истински лесбийки; включва слогъна „Лесбийско ревю” точно под името на списанието и т.н. Тя започва да разпространява „Стълбата” в няколко книжарници в Ню Йорк и Филаделфия, като продава средно по 100 броя месечно.

Барбара Гитингс, 1969 г., ФиладелфияПрез 1965 г. Гитингс участва в първите плакатни протестни шествия на гейове и лесбийки пред Белия дом, Държавния департамент и Залата на независимостта във Филаделфия. Протестите са срещу политиката на дискриминация от страна на федералното правителство спрямо хомосексуалните.

През 1966 г. раздорът й с Дъщерите на Билитис достига кулминацията си, след като тя премахва надписа „Само за възрастни” от корицата на списанието. През следващата година тя и Кемъни се изправят срещу небезизвестният д-р Чарлз Сокаридис, един от бащите на анти-хомосексуалната идеология в САЩ, в публично изслушване на Министерството на отбраната, където Сокаридис твърди, че хомосексуалността е лечима болест, а те двамата защитават позицията, че практиката на уволняване на „изобличените” в хомосексуалност служители на министерството трябва да се прекрати. В края на дебата министерството изключва Сокаридис от списъка си с надеждни консултанти.

През 1972 г. Гитингс и Кемъни организират дискусия с Американската психиатрична асоциация на тема „Психиатрията: приятел или враг на хомосексуалните”. Когато Кей Лахузен, дългогодишна партньорка в личния живот на Барбара, забелязва, че всички участващи в дискусията психиатри са хетеросексуални, Гитингс се възпротивява. По-късно тя си спомня думите на Кей: „Това не е честно. Имаме двама специалисти-психиатри срещу двама гей-активисти, а имаме нужда от човек, който е и двете.” Ръководителя на консултативната група, д-р Кент Робинсън, се съгласява да включи гей психиатър, стига въобще да се намери такъв. „Кей и аз — разказва Гитингс — провеждахме телефонни обаждания и писахме писма из цялата страна.”

Барбара Гитингс, Франк Кемъни и Джон Фрайър, дигизиран като д-р Х. Анонимен на среща-дебат с АПАНакрая един психиатър от Филаделфия се съгласява да участва, но при условие, че ще бъде с дегизировка, микрофон, променящ гласа и с псевдонима „Д-р Х. Анонимен”. Това — става ясно след събитията от онова време — е психологът Джон Е. Фрайър, който на срещата разказва как е трябвало да крие гей-идентичността си, за да може да упражнява професията си (на снимката в ляво от ляво надясно — Гитингс, Кемъни и Фрайър, дегизиран като Д-р Х.). Гитингс чете писмата на редица психиатри, отказали участие поради страх от обществен остракизъм. По-късно тя описва тази среща като „преобразяваща”.

Следват събития, които вероятно ще разкажем друг път, и които водят до свалянето на хомосексуалността от списъка с психични заболявания на АПА. Гитингс е снимана за първа страница на вестник от Филаделфия със заглавие „20 милиона хомосексуални бяха мигновено излекувани”.

16 усилни години Гитингс работи с редица американски библиотеки по набавянето на материали свързани с хомосексуалността, сваляне на цензурата и дискриминацията на работното място. Тя спомага за начеването на организация, която по-късно се превръща в Национална работна група по проблемите на гейовете и лесбийките. Член на борда й през 80-те, окуражава сестрите от Съюза на хомосексуалните медицински сестри, участва в годишните конференции на АПА от 1972, 1976, и 1978 г., а така също и в редица документални филми за гей движението в САЩ. През 2006 г., заедно с Франк Кемъни, получават първата награда „Джон Фрайър” на АПА, кръстена на Д-р Х. Анонимен. Наградата се присъжда на хора с принос в областта на психичното здраве на нехетеросексуалните малцинства.

След смела борба с рак на гърдата, Барбара Гитингс почина на 18 февруари 2007 г. в Кенет Скуеър, Пенсилвания, на 75-годишна възраст. До края на живота си тя остава заедно с партньорката си Кей Тобин Лахузен. До последно двете заедно са активни членове на ЛГБТ организации.

Пантелей ЗаревДругата личност, за която искам вкратце да напомня днес, е академик Пантелей Зарев — български литературен критик и теоретик, член на БОНСС, член на ЦК на БКП, ректор на СУ „Св. Климент Охридски” (1968-1972), председател на Съюза на писателите (СБА) и един от близките до Тодор Живков хора през време на комунистическата диктатура у нас. Миналата година на днешната дата се навършиха 10 години от смъртта му. Тук, не от неуважение, аз ще бъда съвсем кратък. Просто Зарев е спорна личност, определян от някои като „лакей на Тато”, от други като „корифей на социалистическия реализъм”.

Аз искам да сложа и неговото име тук, не за друго, а защото той бе един от най-плодовитите литературни критици, автор на цяла една панорама на българската литература и литературна критика. Вярно е, че той бе едно от имената, които прекроиха българското литературознание в нови, класово-партийни одежди. Той е и автор на изумителната статия за „творчеството” на Тодор Живков в „Речник на българската литература (Т. 2, 1977 г.), където Тато и представен в светлината на деец на литературата (статията е изумителна поради факта, че прави от нищо нещо).

Творчеството си започва с белетристика: „По крайбрежието” (разкази, 1938 г.), „Боян партизанинът” (разкази, 1945 г.). Сред основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата са „Класика и съвременност“ (1961 г.), „Панорама на българската литература“ — I том (1966 г.), II том (1967 г.), III том (1969 г.), IV том (1973 г.), V том (1976 г.), „Структурализъм, литературознание и естетически идеал” (1969 г.), „Народопсихология и литература” (1970 г.), „Богатството на гения” (1977 г.), „Теория на литературата” (2 т., 1979-1981 г.), „Българска класика” (2 т., 1986-1987 г.), „История на българската литературна критика“ (3 тома), множество литературни портрети, сред които на Димитър Димов, Георги Караславов, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев, Богомил Райнов.

Entry filed under: Лица. Tags: , , , , , , , , , .

Изкуство Спомен за Бургас

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

февруари 2008
M T W T F S S
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми