Спомен за Бургас

21 февруари, 2008 at 8:30 pm 2 коментара

Ах, колко ми липсва! Помня я, сякаш беше вчера — зелената дървена къща с крива ограда и двора застлан с големите плочи и покрит от сенчестата смокиня. И Лейди, която седи и тръпне в очакване, сякаш някоя незнайна сила й е известила, че идваме. И другия двор, оттатък, от където често надничаше баба Добринка. И тя, милата, чакаше с нетърпение да пристигне някой, който да й обърне внимание и да й каже блага дума. Вече забравяше много неща, но още имаше хъс да се кичи с герданчета, гривни и да си слага червило. Слабичка, нисичка и все усмихната. Не помнеше какво е яла сутринта. Но помнеше всичко от младите години — всяко име, всяка случка, всяко вълнение… Всичко сега замина с нея!

И циментовите стъпала с мидите… Прозореца, на който Деси пушеше… Стаята на Ники, в другата част на къщата… И Бенджи, който също като Лейди ни посрещаше винаги весел.

Помня пътя до плажа. Покрай гарата. С малката книжарничка от която обичах да купувам книги. Тоест, обичах мама да ми купува книги. И плажът с хилядите хора и синьо небе. Помня Морската градина с прохладните вечери. Толкова морски дух има там, че няма как де не я нарекат Морска. Помня и пътя до нея. Помня магазинчетата, чудните места, покрай които съм минавал набързо, пък сега ги виждам така, сякаш съм седял и съм ги наблюдавал, та да ги запомня и нарисувам после.

И главната улица с множествата й. Градинката пред Бургаския, срещу който стои „Хеликон” и чака пак да вляза в него, за да си купя друга книжка.

И пътя до блока на баба Гинка. Толкова високо живееше тя и готвеше толкова вълшебно. Като истинска вълшебница. Сега и нея вече я няма. И тя си прибра спомените, и лъчезарната усмивка, и мъдрата подкрепа, и всичко… Най-старата от трите сестри. Остана само една. Но и тя е на път.

Помня толкова много неща, че не зная как да ги кажа… А това е въпрос на живот и смърт! Живота и смъртта на тия спомени. Не успея ли да ги обезсмъртя — с тях е свършено. Но как!? Кога човечеството ще измисли машината с която се вадят спомени от човешката глава и се съхраняват прилежно, като в библиотека!?

Ах, Бургас! Зелената къща вече я няма. Отиде си с толкова спомени за добро и лошо. Раздели един многоброен род, дето се пръсна вече къде ли не по своите си работи. Сега лежи мъртва, натрошена, стрита на прах под кофража на дом, който никога вече няма да е мой. Моят дом там умря завинаги. Но не и спомените. Не и онея удари на сърцето, които подарих на тоя град. Те ще кънтят вечно там и все ще ме дърпат назад.

Но какво от това!? Колко неща не можах да вкуся от Бургас! Колко неща остават там, като че недостижими повече. И русото момче. Той може би сега чете това…

Хей, капитане, не съм те забравил! И спомена за теб спасявам тук!

Искам пак да вдишам бургаският въздух, да чуя гларусите, да вляза в двора. Но това е невъзможно. Никога вече. И затова ме боли. Но аз пак искам да се заредя, да влея в себе си духа, който навярно е давал горивото на Петя…

И аз стоя изопната и няма
на пясъка, самичка под небето,
и чувствам се и горда, и голяма,
и силна, и добра като морето.

Как да отида в моят втори дом, като вече го няма!?! Чувствам с цялото си същество, че ако не отида, нещо в мен ще умре, ама завинаги. А това е най-страшното. Човек умира бавно, малко по малко всеки ден. Да се борим с това е немислимо, но защо, защо най-ценното ни се изплъзва като пясък през пръстите!? Спомените изтичат през тях и това е най-голямата загуба, която човек може да преживее — да остане без спомена за онова, което е било неговият спасителен пристан. Защото, като същински втори дом, Бургас бе за мен това — спасителен пристан.

Как ме боли само! Искам да заплача, но не мога. Само чувствам как болката ме обзема и аз продължавам да мисля за това, как със всяка следваща секунда всеки чудесен миг от миналото остава все по-назад, все по-далеч. И как връщане няма никога и по никакъв начин. А са ми останали само смъртните спомени. И не зная как да ги спася всичките.

Не искам да забравя.

Entry filed under: Фрагменти. Tags: , , , .

In memoriam… Барбара Гитингс и Пантелей Зарев (Не)културата на българските тийнейджъри

2 коментара Add your own

  • 1. sotiii  |  28 февруари, 2008 в 5:11 pm

    Много се радвам, че сме споделили еднии същи красиви спомени. Наистина, получило се е доста красиво разказче, но уви, да се опитваш да съживиш красиви спомени е много болезнено…Но въпреки това те не карат да продължим напред и да посрещаме утрешния ден с усмивка и надежда за още такива спомени :)

  • 2. Dark_Lord  |  7 март, 2008 в 3:09 pm

    Момчето, което говори с морето на някакъв странен език…
    Аз ли бях тогава?
    Ти, мое наследство от светлото детство –
    Сърдечно и вечно море,
    Всичко отминава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

февруари 2008
M T W T F S S
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми