(Не)културата на българските тийнейджъри

23 февруари, 2008 at 7:45 pm 52 Коментари

От известно време насам наблюдавам изказа на днешното младо поколение, начина по който протича мисълта им и по който я изразяват. Тези див(н)и отрочета на прехода говорят един много интересен български език, който спокойно може да бъде отцепен като втори македонски, защото не по-малко наподобява някакъв особен, изопачен диалект.

Въобще езиковата култура в България през последните няколко години бе групово изнасилена, а днес, така да се каже, системно и ежедневно се пребива почти до смърт. Това, разбира се, има и своите логични последствия — оказва се, че дори малкото 15-годишни у нас, които четат, не разбират прочетеното. Това е сериозен проблем, на който следва да обърнат внимание не само институциите, които са отговорни за образованието на децата, но и родителите на тези деца. Всъщност, в определени случаи, второто може да се окаже много по-важно.

Бях крайно възмутен от събитията и най-вече настроенията около учителската стачка миналата година. Не зная дали някому направи впечатление факта, че след като шофьорите от градския транспорт в столицата получиха заплати надвишаващи двойно тези на хората, които се грижат за образованието на децата ни, и след като последните поискаха и техният, може би далеч по-важен труд да бъде също подобаващо заплатен, изведнъж стотици, хиляди „будни” родители и „обществени дейци”, „интелектуалци” и въобще хора с „деен принос” за културния живот на българина, изведнъж живо се разтревожиха за нивото на образование и култура на подрастващите и обвиниха за ниското му, даже почти отсъстващо качество не кой да е, а учителите. Еврика!, казаха си те…

Трябва да отбележа, че почти всички от преподавателите, които дадоха образование на мен и много мои връстници, днес все още преподават. А аз далеч не се смятам за зле образован, колкото и нескромно или невярно да се вижда това на някои. Ето защо тук изниква логичният въпрос — ако тезата за вината на преподавателите е вярна, какво е довело до понижаване качеството на работата им?

Ако наистина е така, а аз мисля, че това представлява най-много 1/4 от истината, то това е съвсем естествен, закономерен процес, следствие на неадекватната политика от страна на най-неблагодарният работодател в нашата държава, а именно Държавата.

Всеки опитен и разумен мениджър бързо ще ви отговори на въпроса какво става, когато дългогодишен (или просто работещ от достатъчно време) ваш служител не получава задоволяващо го заплащане, а вие от своя страна продължавате да го товарите, и товарите, и товарите с все по-големи безумия. Мисля, че и вие вече се досетихте за отговора на този въпрос.

Планът ми не беше да се отклонявам толкова, но накратко — дори да е имало някакво понижаване в качеството на преподаване през последните години, а това няма как да се твърди със сигурност или да се докаже, то аз далеч не смятам, че това е основната причина за проблема с образованието на младите хора.

Защо?

Ами най-напред аз не виждам проблема да се ограничава до знанието и образованието. Той се простира и в културата и стига до (а защо не и да ИДВА ОТ) възпитанието

Много хора не съумяват да разпознаят и отличат културата и възпитанието от образованието. Уви, аз съм попадал на премного случаи на високообразовани, но малокултурни персони. В същото време историята познава много хора без високо образование, които обаче са таели винаги в себе си любов и стремеж към културата, били са надарени с природна интелигентност и отсъствието на образование не им е пречило да се реализират като светли личности в областта на културният живот. Ако трябва да се изразя в абстракции — образованието е инструмент на интелигентността, докато културата, която не е непременно обвързана с образованието, е продукт на креативността и свързана с духовната петимност за културен живот и преживяване. Образованието няма само по себе си чудодейното свойство да прави от посредствената и несложно скроена личност качествена и пълноценна такава.

Книжовната култура, любовта към книгата, знанието, изкуството (не само на словото), са неща, които се възпитават. През последните 15 и повече години българските родители масово занемариха не само задоволяването на собственият си културен глад, който поради споменатите други тревоги спряха да чувстват, но занемариха и подхранването на подрастващите с подходящ, пълноценен, „хранителен” културен живот.

Проблемът при младите хора е преди всичко културен и възпитателен, не образователен.

За да се осъществи това възпитаване в културна съпричастност, да се събуди любовта към книгата и изкуството, е необходимо такава любов, такъв глад да има на първо време у родителите. Трябва да се отделя време за четене на малкото дете от най-ранната подходяща възраст. То трябва да бъде облъчено изцяло с идеята за ценността на културата и знанието. Трябва да му се покаже чудният свят, разкриван от белите и черни редове.

Сами можете да си отговорите на питането колко родители са правели и правят това регулярно. И докато в миналото (колкото и да плюят някои предходящия ни „строй”) е имало дейно участие на културния живот в образователното и частно ежедневие, то днес, когато културата е изтласкана преобладаващо от своя популярен, но не така качествен събрат поп-културата, има много повече нужда от този вид възпитаване. И което е най-важното: възпитаващият трябва да е поне наполовина съпричастен и сам извличащ удоволствие от тоя процес на културно преживяване. Трябва да умее сам да почувства, да прозре по-скоро, отколкото да разбере, какви са благотворните модели и влияния на тоя процес.

А сега стигнахме до момента, който първоначално, с написването на заглавието исках да достигна. Всичко написано дотук са низ от непредвидени разяснения и спонтанни размисли, изникнали след като започнах да пиша. С оглед на което се извинявам, ако мисълта ми е била неподредена.

Голяма част (ще се въздържа да спекулирам с думи като „преобладаваща”) от днешните млади хора са невъзпитани. Те не оценяват, и не могат да оценят утвърдените културни образци и модели на културен живот, които предполагат едни по-елитарни нива на развитие на духа и интелекта. Тези образци са напълно заменени от модерни явления, които аз не схващам в никакъв случай като неправилни или излишни, но като фокусирани в не дотам практични посоки на развитие на личността.

Алтернативни форми, като т.нар. „емо култура”, „хип-хоп култура”, „чалга/поп-фолк култура”, „метъл култура”, „скейтър култура” и т.н. (не се залъгвайте — аз съвсем правилно ги определям като културни явления и течения) имат своето безспорно очарование, дух и роля, като продукт от неизбежното и стопроцентово необходимо развитие на културния процес, но проблемът е в това, че те често пъти изцяло заместват по-интелектуалните, приложни, прагматични културни модели. Не твърдя, че е необходимо първите да бъдат минимизирани и заменени с вторите, но твърдя, че присъствието на последните, ако не в преобладаваща, то поне в много голяма степен, е жизнено необходимо. Но, уви, това не е така.

Ако се чудите защо въобще пиша всичко това, ще ви отговоря много простичко: всеки божи ден аз наблюдавам тези млади хора, „тийнейджъри” и не само. И не цифрите са това, което ме кара да мисля, че върху тях бавно, но уверено се протяга ръката на системното затъпяване и изпростяване, а собствените ми очи. Масовата култура е единствената култура, която те притежават, а тя далеч не бива да се бърка с понятието „обща култура”, защото много от тези млади хора и такава нямат. Те не знаят какъв ден е 3 март, но отлично знаят кой е последният модел GSM апарати на марката Х, както и всичките им спецификации. Те не желаят да четат — мързи ги. Те слушат само музиката, в чийто стил са си въобразили че са и вярват искрено в идеята, че това за тях трябва да е единствената музика. Те са шумни, говорят високо, крещят, блъскат се и въобще се държат на обществени места така, сякаш са в училищния коридор или в гората. Нямат уважение. Не гледат филми, в които няма престрелки, кръв и спец ефекти. Те пушат, вярват, че да правят секс към момента е тяхната основна цел (особено до 16-17-годишна възраст), прегръщат радушно шаблони на западната комерсиална поп култура (или пък си мислят, че се числят към групи, които отричат въпросната култура, а всъщност са нейно поредно превъплъщение под наслов „алтернативно”, „ъндърграунд” или нещо подобно, което обаче, видите ли, не е „комерс”), вярват, че са достатъчно големи за да трябва да пият алкохол, при това го правят порядъчно, и пр.

Ето какви проблеми вълнуват повечето млади хора днес. В което няма нищо лошо, до момента, в който това станат единствените вълнуващи ги проблеми. При това те имат самочувствието на умни, можещи, „готини”. Излезли с това самочувствие от класната стая вече имат претенцията да работят високоплатена работа, а всъщност често просто ги мързи да работят, да положат труд, да си изцапат ръцете, да действат експедитивно и с вяра, че може би има хора с повече опит и знания от тях.

Аз мисля за педагозите са като майстори-сладкари: какъвто и майстор да си, ако тестото, с което работиш, не е добре замесено, няма да можеш да направиш от него нищо наистина сносно. Тестото обаче, мисля аз, се меси най-вече през първите седем години.

Защо българинът винаги търси вината у другите и у институциите!? Защо всеки божи ден в автобуса, на спирката, на работното място, трябва да виждаме резултатите на тая погрешна практика!? Защо сами прецакваме това, което наричаме „бъдещето на България”!?

P.S.: Мнението ми няма претенцията да се счита за общовалидно. Аз ясно съзнавам, че описаните тук тенденции далеч не обхващат цялата засегната група и далеч не всички нейни представители следва да се чувстват обвързани с дотук изложеното. Самият аз съм попадал и попадам на прекрасни изключения. Трябва да се разбере обаче, че описаното тук явление е опасно и заразно. Ненавременната имунизация води до пагубни резултати. Вярвам в това.

Entry filed under: Фрагменти. Tags: , , , , , , , .

Спомен за Бургас Някои често срещани анти-гей тези

52 Коментари Add your own

  • 1. sickdreamer  |  24 февруари, 2008 в 12:19 am

    http://sickdreamer.wordpress.com/2007/11/01/%d0%97%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be/

    Сталик, прочети моля те постингът ми от линка горе и ми напиши какво смяташ – тук или там. Той засяга именно възпитанието и културата, но не мога да преценя от публикацията ти в какво точно се изразяват тези неща според теб :)

  • 2. cybercrackerbg  |  24 февруари, 2008 в 12:27 am

    Чудесен пост.

  • 3. Stalik  |  24 февруари, 2008 в 1:04 am

    Възпитаването в култура представлява – както ясно обясних и поясних как да се извърши – научаването на човека на любов към и нужда от знание и културен живот, с цел базисното му интелектуално развитие и развитие като личност. То е жизнено необходимо за създаването на хора, които могат да мислят, наместо на хора, които не могат да мислят и по този начин или представляват бреме за мислещите или изпадат в заблудата, че могат да мислят и решават да пратят няколко милиона души в концлагер, например.

    Въпросът за културата е много сложен и заслужава цяло отделно изложение, което не съм сигурен, че бих могъл да направя сам, тъй като това е наистина едно многостранно понятие. Най-общо понятието означава връзките, превръщащи отделните части на обществото в организиран механизъм.

    В конкретния случай обаче аз използвам понятието в смисълът му на духовно усилие (тъй като за някои наистина си е усилие) на хората да утвърдят и поддържат онези принципи и ценности, които правят така, че обществото да се движи в прогрес, да се развива, да се осъществява. Най-общо аз мога да маркирам като такива принципи и ценности духовното обогатяване, взаимността, толерантността, търпимостта и т.н.

    Колкото до поста към който ме насочваш – мнението ми е, че той е доста погрешен като заключение. Контролът никога не е бил мотив за създаване на обществото, а средство за регулация на връзките между отделните му членове ИЛИ пък продукт на определени групи в него с определени цели. Тези две насоки на контрола са съвсем различни.

    В първият случай говорим за обществени правила, които противостоят на анархията. За да съществува общество между отделните му членове трябва да има определени връзки – това е базисно изискване. За да съществуват тези връзки обаче, те трябва да са регулирани – няма как да са разнопосочни и хаотични, индивидуално определяни. Тогава просто няма да имаме общество. Тази регулация се изразява в правила за това какви граници може да има поведението на личността и в това какви са ценностите на това общество – те трябва да са общи и консолидиращи.

    Ти твърдиш, че ненавиждаш обществените норми, но сам си налагаш такива с тезата, че „Затова стигнах до решението моето възпитание и държание в обществото да бъде достатъчно съобразено с околните…“. Както се вижда ти сам търсиш съобразяване с околните, което те прави отстъпник от собствената ти ненавист към нормите. Тоест – ти имаш погрешна представа за обществените норми. Те в никакъв случай не са излишни, вредни или лоши. Ти може да ненавиждаш определени обществени норми, но не и съществуването на самите норми, защото без тях не би имало общество, не би имало цивилизация.

    Възпитанието, като метод на налагане нормите, е средство за научаване на хората на онези позитивни и установено градивни модели, които имат като резултат прогреса и добруването на обществото. Факта, че възпитанието излиза извън установено градивните рамки, е проблем на прилагащите възпитанието, не на самото възпитание, и то в никакъв случай не е негативна практика само по себе си.

    Тезата ти, че не желаеш да бъдеш контролиран, е съвършено глупава и несъстоятелна, от гледна точка на това, че благодарение на този контрол, който ти е наложен в определена степен, ти сега умееш да говориш, да мислиш, да ходиш облечен, да се храниш с прибори, да имаш привлекателния външен вид на човешко същество и пр. Без никакъв контрол ти щеше да израстеш като дивак, като първобитно същество без шансове за радикално позитивно развитие. Възпитанието има за цел да предаде онези модели, до които се е достигнало чрез опита на обществото и по този начин да осигури развитието му. В този смисъл те насочвам към цитата на Тончо Жечев в секцията Цитати. Да се отхвърля този контрол поради съществуващи в него паразитни влияния и идеи е глупаво и по мое мнение е един доста рационализиран начин да се гледа върху проблема.

    Тая идея не е нова. „Бунт“ против контрола винаги е имало от страна на много групи къде ли не по света. Нито една обаче, боравейки с наследения си от контрола ум и разум, никога (освен моооже би с едно-две изключения) не е прокарвала идеята за пълно лишаване на човека от контрол. Това означава падане на всякакви обществени задръжки и норми, връщане към състоянието на първобитните ни прародители; въобще налагане на пълна анархия.

    Регулиращите обществото механизми търпят влиянията на своето време. Тези влияния не бива да се схващат като идентични с тези механизми. Тази идея е болезнено погрешна и поражда погрешни тези, които така или иначе водят до вътрешно противоречие, както при теб – уж отхвърлящ „контрола“, но все пак с воля да се съобразяваш с някого. Как така хем си против контрола, хем решаваш да се съобразяваш с другия? Значи или ти си безпринципен, или мнението ти против контрола е прекалено общо и неточно изразено, не е обмислило всички проявления, аспекти, роли на този контрол и неговото значение. :)

    Ще се радвам да ми обясниш с каква цел ме молиш за мнение по този твой пост тук. :) Не виждам връзката с моя настоящ пост.

  • 4. Графът  |  24 февруари, 2008 в 7:12 am

    Образованието прави човека научен, но не и умен.
    Възпитанието – доколкото се прави от хора на базата техните собствени разбирания – в повечето случаи е калъф, ограничител.
    Любознателността и способността сам да разсъждаваш и асимилираш информацията е в основата на всичко останало. Научат ли те от малък на това, дори и да “кривнеш” понякога, сам ще намериш пътя. Не те ли научат – ставаш “моделиран”, копие, папагал, “правилен”, и каквото ви дойде на ума в тази посока.
    Иначе съм напълно съгласен с Вас по отношение поставяне на проблема, бележката ми е по-скоро малко по-различна гледна точка. Всъщност и това не е точно (и твърде самомнително ;) ), защото в писанието на sickdreamer е от същата гледна точка (“Откъде-накъде болшинството ще определя кое е правилно и кое – не!“, “…говори за яко зазубряне на предадени работи, без те да се подлагат на лична преценка.”).
    http://vascont.wordpress.com/

  • 5. lyd  |  24 февруари, 2008 в 10:13 am

    Сталик, доста съм писала за това, което ми се струва, че се случва в училището днес в блога си – категорията „образование“, включително за учителите, стачката, но не това е основната ти тема тук.
    По една случайност, тази сутрин написах един текст за посредствеността. Ще се радвам да го прочетете и ти, и Графа, и Sickdreamer.
    Мисля, че обществото като цяло е твърде затънало, а учителите са част от него. Имаме нужда от нови учители и не можем да разчитаме нещата да се оправят само с възпитанието то 7 годишна възраст – просто нямаме достатъчно будни родители. От доста време си блъскам главата с тези въпроси.
    Ето текста http://lydblog.wordpress.com/2008/02/24/mediocrity-pressure/
    В него има и връзки към други текстове, и един благороден , но поизоставен проект, в който ви каня да се включите.

  • 6. Stalik  |  24 февруари, 2008 в 11:37 am

    Графe, виждам че си съгласен с тезата ми, че „любознателността и способността сам да разсъждаваш и асимилираш информацията“ се научават. Научаването става чрез възпитателния процес в тая насока. Когато говоря за възпитаване в любознателност и съпричастност към културата и културният живот аз говоря именно за научаването, показването на децата от най-ранната подходяща възраст на този богат и наистина конструктивен свят. Ако човек го разбере и почувства по-нататък той може да продължи сам, сам да развие способността за разсъждение. Твърдя го, защото така стана с мен; говоря от личен опит. Sickdreamer обаче говори по-скоро за онези нравствени модели в обществото (ако правилно го разбирам), които в определен момент, на определено ниво на прогрес на това общество вече започват да стават не просто излишни, но и задържащи, ретроградни, задушаващи индивидуалността. Тия модели не са от споменатите в предния ми коментар доказано градивни, а от тези, за които се вярва, че са градивни. Обществото обаче е доказало, че малко или много може само да се лекува от тия вируси, защото е способно, рано или късно, само да ражда нови, прогресивни идеи и идеали, да ги изпита по емпиричен път, да установи дали работят или не и ако да – да ги приложи, като с тях замести ненужните и ретроградни. В никакъв случай обаче не мога да се съглася, че регулацията на връзките в обществото е нещо излишно. Тая регулация (културата) представлява основният механизъм, по който работи обществото. То е немислимо без никаква регулация.

    Ако трябва да се върна на моята конкретна теза – възпитаването на децата в любознателност и глад за култура не може да има ретроградни ефекти нито по отношение на индивидуалното развитие, нито по отношение на общественото развитие. То е доказано градивно и – както показах с негативните примери на днешните тинейджъри в този пост – необходимо, защото отсъствието му ражда масов профанизъм.

    Лидия, благодаря за връзката – поста наистина ми хареса. За съжаление си права относно учителите, а за още по-голямо съжаление си права и относно родителите. Нямаме достатъчно будни родители и това казах и аз. Ето защо мисля, че образователните методики у нас имат нужда от фундаментално преструктуриране. Трудно ми е да кажа какво точно има нужда да се направи, а не ми е и работа. Но факта, че положението е стигнало до една критична точка е твърде обезпокоителен и сега е момента родители и институции да работят заедно, не да се обвиняват взаимно. Вината е малко или много обща.

    Наистина е странно как някои хора се боят като че ли от децата, които не са посредствени. Аз имах щастието в последните години на моето образование да попадна на две харизматични личности сред моите преподаватели, които за отрицателно време ме изстреляха много напред в разбиранията ми и знанията ми за света. Това обаче никога нямаше да се случи, ако не бях „замесен с подходящо тесто“. Ето защо аз гледам на отношението на родителите относно културното и духовно развитие на децата им като много важно.

    Поизоставеният ти проект и чудесен по замисъл. Не зная с какво бих могъл точно пък аз да допринеса, но все пак мисля че е чудесен. :)

  • 7. Графът  |  24 февруари, 2008 в 12:25 pm

    Драги Stalik, нямам възражения!

  • 8. lyd  |  24 февруари, 2008 в 2:27 pm

    Всеки може да разкаже историйка за себе си или за някой друг – за да служи за вдъхновение на млади и не толкова млади читатели :)

  • 9. Judy  |  24 февруари, 2008 в 6:54 pm

    Бих искала да кажа само една-две думи относно това:
    „. И докато в миналото (колкото и да плюят някои предходящия ни „строй”) е имало дейно участие на културния живот в образователното и частно ежедневие, то днес, когато културата е изтласкана преобладаващо от своя популярен, но не така качествен събрат поп-културата, има много повече нужда от този вид възпитаван“
    Децата, позрастващите, възрастните са си едни и същи във всяко време. Но обстоятелствата са различни. Ако аз съм качествен човек, и преди, и сега, и през Каменната ера ще имам влечения към новото и естетически издържаното (според изискванията на епохата, в която живея и според степента й на развитие).
    Ако не съм, ще съществувам, без да допринасям или да се самоусъвършенствам.
    Както и да е. Излишно си се разтревожил да не би онази миниатюрна частичка от културните младежи да не се обидят, когато казваш ,че „голяма част от днешните младежи са невъзпитани“. Е, родителите на масата са отраснали в „стария строй“, но очевидно и това не им е помогнало самите те да бъдат достатъчно културни, че да дадат подходящо образование на децата си.
    Не културата гради човека, а човекът гради културата. Мисля, че пропускате този момент. Следователно културата не трябва да се налага, а да се развива отвътре. Изводът от всичко това е, че:
    Ако нямаше добри и умни деца, нямаше да има култура. Колко е просто!

  • 10. Stalik  |  24 февруари, 2008 в 7:25 pm

    Judy, не съм съгласен, за съжаление. Няма как да имаш влечение към естетически издържаното, ако нямаш качествен досег до него, ако не го разбираш и не го чувстваш. За да бъде това така ти трябва да си развила способността си да го разбираш и да ти е предоставена възможността контактуваш с него, да се обогатиш. Да, човекът е творец на културата, но за да я развие трябва да се опира на вече съграденото, малко или много, нали така. Никой не започва да гради култура от нулата. :) Ние създаваме новото като интерпретация или като отричане на старото, но старо винаги е необходимо под една или друга форма. Ако го нямаше човечеството щеше да седи в застой. И теб препращам към цитата от Тончо Жечев в секцията с цитати (от менюто горе). Дори най-абстрактните представители на авангардното изобразително изкуство са тръгнали от класически скици на човешкото тяло, докато достигнат до търсенето на нови, абстрактни изразни средства. Ето защо Пит Мондриан наричаме художник, а не чертожник.

    Децата не се раждат добри и умни. Те се раждат с потенциали – някои с по-малки, други с по-големи. Как ще развият своя потенциал е вече отделен въпрос. Да, културата съществува благодарение на добрите и умни деца, но тия деца СТАВАТ такива, не са самородни чудеса на природата. Ние не бива да забравяме, че човекът е преди всичко животно и много от най-висшите му постижения не са плод на вродени психологически и интелектуални заряди, а на придобити и отгледани такива.

  • 11. bulpete  |  24 февруари, 2008 в 8:16 pm

    Stalik, благодаря ти за споделените размисли. Напълно съм съгласен с теб! Аз бих го написал по-същия начин, може би малко по-синтезирано. Виждайки действителността, съм предприел практически стъпки. всяка неделя организирам събирания за „тиийнейджъри“. На тези събирания, под формата на дискусии обсъждаме всички гореспоменати теми: родители, учители, образование, морал и култура.Опитвам се да направя нешо на практика. Ако сте гледали „Да откриеш Форестър“ ще се сетите и за начини, по които вие можете да влияете положително на пдрастващото поколение! Писането на блог теми е само един от тези начини…

  • 12. Stalik  |  24 февруари, 2008 в 9:40 pm

    За Форестър не знам, ама се сещам за „Добрият Уил Хънтинг“ (не само заради Мат Деймън и Бен Афлек! :-Р).

  • 13. trichocephalus  |  26 февруари, 2008 в 10:24 am

    Доста си прав, Сталик, но аз не виждам как може да се излезе от това положение на нещата.

    За мен държавата се провали в опитите си да въведе контрол върху културата.Пример : точно това положение на нещата се получи от моето поколение-тези, които в момента сме между 30 и 40 години.Всички мутри са на тази възраст.Турбофолкът избуя от моето поколение-което беше възпитавано от Държавата.Водеха ни задължително на театри, на кино.Гелдахме подбрани филми, имахме всяко лято списък със книги, които задължително трябваше да четем, в училище ни задължаваха да четем поезия, да обсъждаме книги и т.н. До какво доведе това ? До чалгата, до тоталното отричане на книгите, до мерцедесите и коменсиаризма….

    Сега ние имаме деца, и ги възпитаваме в противоположното на това, което ни възпитаваха едно време.
    А нашите деца и това не знаят. Няма и как да го научат, защото ние сме го забравили.

  • 14. Stalik  |  26 февруари, 2008 в 6:31 pm

    Тази е грешката, докторе, че това не е правено с нужния педагогически подход и не и от страна на самите родители по начина, който аз описвах. Това което ти ми описваш ми звучи като водене под строй, по принуда, по задължение… И а змразех списъка със задължителни книги за лятото. Защото са задължителни. Възпитаването в култура и способност за разсъждение се изявява в силно побутване в правилната насока, вливане на „дух“. От там нататък нещата зависят от самата личност. Приложи ли се принуда – реакцията е противоположна.

  • 15. sickdreamer  |  27 февруари, 2008 в 1:36 am

    Насочих те към постинга ми, Сталик, защото ми се стори, че всъщност подкрепяш именно нещата, която оплювам там. Е, оказа се, че по-скоро споделяме сходни разбирания – и аз вярвам, че такова желание за самоусъвършенстване и развитие трябва да се насажда/ вдъхновява.
    Инак преди известно време се видях с учителката ми от детската градина и тя ми се оплака, че от година на година родителите ставали все по-немарливи спрямо децата си и не им отделяли необходимото внимание, нито уважавали решенията и препоръките на детските учителки. Уви…

    Не знам дали постът ми е неясен, но всъщност там аз пиша, че съм наясно, че не върви съвсем без обществени норми и че не желая да бъда контролиран, но, както ще отбележа в следващата си публикация, повечето хора имат нужда от контрол. Така де, имам предвид контрол на действия и нрави, не за периода на проходилката :) Мисля, че нямам идеино противоречие поне по тази точка, разбрал си ме погрешно ;)

    Възпитанието, срещу което аз се бунтувам е лицемерното такова – празното „How are you?“ и всички подобни маниери, спазвани, защото някой си е решил, че така трябва, без осмисляне; типът „така се прави“. Те, вярвам, създават някаква бариера между хората. За да съм честен обаче, все още не съм достигнал до ясен и краен извод до каква степен трябва да съществуват тези отношения, наричани „добро възпитание“ – най-малкото, защото повечето хора, струва ми се, не са добри в самоконтрола и нямат вътрешно уважение към другите.

  • 16. vira111  |  28 февруари, 2008 в 9:56 am

    Не може просто така да си разсъждаваме по тези въпроси, без да отчитаме какво е това Юношество и за какво служи. Израстването винаги е свързано с бунт срещу правилата и нормите, но единствената и най-важна цел на този бунт е в личностен план – през този етап от живота си юношата трябва да надмогне зависимостта от родителите си, да се отдели от тях и да намери мястото си в обществото. Ако ми нямаш доверие по въпроса, виж д-р Спок. Мисля, че той най-достъпно говори за това. Ето, всъщност, какво казва в увода си за Юношество: „Юношеството е двупосочна улица. Юношите и родителите им трябва да намерят начин да се освободят един от друг постепенно и колкото е възможно по-деликатно. В някои семейства това става много спокойно. В други има борба, често причинена от родителите, които не осъзнават нормалните проблеми на юношеството. Според мен процесът би бил много по-безболезнен, ако родителите не забравят, че децата им искат не да ги дразнят, а просто да се утвърдят като възрастни хора.”
    И още само два цитата (за идентичността), макар че трябва да се прочете цялото: „Младежът трябва да се отдели емоционално от родителите си, за да разбере кой е и какъв иска да бъде. И все пак той е създаден от родителите си – не точно в смисъл, че е наследил гените от тях, а защото през целия си живот преднамерено се е оформял по техен модел. Ето защо трябва да се отдели от тях. Крайният резултат ще бъде повлиян от три фактора: първо, от притегателната сила на зависимостта му, второ, от степента на непокорността му и, трето, от външния свят, който открива за себе си, както и от изискванията на света към него.”
    „Понякога на младия човек са му нужни 5-10 години, за да открие наистина своята идентичност. Междувременно той може да спре в някакъв преходен етап, който се характеризира със затваряне в себе си, с пасивна съпротива срещу обществото (което той отъждествява с родителите си) или с изключително войнствен радикализъм.”
    Толкова от д-р Спок. И ние сме преминали през тези етапи, и ние сме се държали по начин, подобен на този, който описваш. А защо днешните тийнейджъри ти изглеждат по-различни от нас навремето? Много просто – защото ги „освободихме” от всичко, което нас ни подтискаше и ограничаваше. Всичко, което обявихме за диктат, уеднаквяване, всичко, от което ние искахме да се освободим. Сега те имат други стимули за развитие, други технически средства за общуване, други източници, от където да черпят информация, освен книгите. Ние тогава нямахме. Нашите книги са „тотално” остарели за тях. В нашите книги, особено българските, класическите, се разказва най-вече (подчертавам!) за живота на село, който градските деца вече почти не познават. Разказва се за борби за освобождение от робство – те не могат точно да си представят какво е това робство – никога, под никаква форма не са имали досег с него. Наскоро обвиниха публично един българин, който заяви, че не е могъл да накара детето си да прочете Ал. Константинов (не му бил интересен), в кощунство и разни др. неща. Но на мен ми се случи същото с моя син и „Под игото”. А моят син е момче, което чете! Той е на 12 години и вече е изчел Граф М. Кристо, Децата на кап. Грант, Тримата мускетари и то по свое желание (изреждам само най-последните, за да илюстрирам). Опитах се да го убедя, че трябва да прочете Под игото, започва я няколко пъти, първия път заспа, и в крайна сметка стигна до 50-та страница.
    Мога да заявя, че съм от онези родители, които не зарязват лесно културното и духовно и всякакво др. възпитание на децата си. И точно затова смятам, че нещата, които описваш, биха се подобрили, ако сменим малко програмата в училище, ако я направим по-интересна, съвременна и привлекателна за децата.
    Но като цяло, си оставам на мнение, че природните и социални закони си важат с пълна сила и при съвременните деца, просто изразните средства на бунта са се променили, затова, може би, те дразнят. Аз не мисля, че идва затъпяващо поколение. Минаваме през някакви етапи на промяна на начина си на живот. Свързано е пряко с „техническата революция”. Нима и ти и аз не сме заслепени от чудесата на техниката – все нови и нови, които изскачат пред очите ни всеки ден, както и от новите подходи на „креативистите” към психиката ни. Но после всичко ще улегне докато дойдат нови промени. Така е било и ще продължава да бъде.

  • 17. Stalik  |  28 февруари, 2008 в 7:16 pm

    Съжалявам vira111, но като човек, който се занимава с психология, макар и не професионално, мога да кажа само, че грешиш дълбоко в опита си да правиш връзка между възрастта на тийнейджърите и техният бунт от една страна и липсата на стремеж и петимност към култура, както и липсата на елементарни знания. Ако ти се опитваш да ме убедиш, че българските юноши масово не знаят що е то 3 март, защото се били бунтували срещу родителите си, само ще се усмихна загадъчно, като една Мона Лиза. Жаждата за знание и култура, още повече днес, когато родителите по-малко от всякога се опитват да налагат някакви шаблони и рамки, нямат нищо общо с волята за самоидентификация и себеутвърждаване. Както вече отбелязах – наблюдава се общ и повсеместен спад в културния и книжовен живот на българина и за мен това е в пъти по-убедителна причина за това, което се наблюдава. Добрият д-р Спок никак не разяснява какво общо има бунтът и откъсването от родителите, с пълното нежелание и мързел на младото поколение (по-голямата част от него) да чете каквато и да е литература, освен може би комикси.

    Втората причина, поради която ще ти се усмихна деликатно, е тезата, че те имат „други технически средства за общуване, други източници, от където да черпят информация, освен книгите“. Да, те имат тези средства, съгласен съм, но ги ползват предимно и дори почти само за развлечение и губене на време. Ролята на тези средства, като източник на информация, е най-много вторична, да не кажа третична, защото вторичната е комуникацията. А от тези, които ползват въпросните средства все пак и за информация, ще си позволя смело да предположа, че мнозинството я търсят тая информация с цел да препишат наготово материал, за да минат по-леко – било то домашно, да си подготвят пищов, или пък да си намерят реферат.

    Дълбоко съм убеден във всичко това, защото доскоро бях пряк наблюдател.

  • 18. vira111  |  28 февруари, 2008 в 7:56 pm

    Не знам къде си и защо си заобиколен масово с такива деца. Около мен има и от едните и от другите. Но не смятам, че по-мързеливите и безволевите преобладават. Познавам много деца, които са по-будни, по-ориентирани и информирани, отколкото бях аз например на същата възраст, които четат и на които не им е безразлично всичко наоколо. И кой не знае какъв празник е 3ти март? В квартала ми има три училища, в блока ми – над 50 деца, които учат там, и най-много 10 такива, каквито описваш. Хайде, моят квартал може да не е представителна извадка, но ти над колко народ имаш наблюдения?

  • 19. Stalik  |  28 февруари, 2008 в 8:18 pm

    Първо – не твърдя че съм масово заобиколен. Напротив – още в самият пост подчертах, че не бих си позволил да говоря за някакъв преобладаващ дял. Което не прави обаче тоя дял тревожно голям.

    Второ – тук не говорим точно за мързел или поне не естествен такъв. Говорим за мързел, породен от възможността трудностите им да се решат наготово; и за дълбоко нежелание да се чете, да се образоват по въпроси, които така или иначе ги вълнуват от източник различен от да речем форумите в Интернет.

    И аз познавам много будни, ориентирани и пр. деца. Но тези, които истински се открояват в очите ми, определено не са преобладаваща част. Съгласен съм, че моят критерии е може би твърде висок на моменти, но пък мои познати (вкл. колеги-родители) споделят моето мнение в някои отношения.

    Радвам се, че твоят квартал е такова чудесно място, както и на това, че имаш толкова близък контакт с тях, че да имаш подобни задълбочени наблюдения. Моите наблюдения идват директно от класната стая. Като трябва да отбележа, че в нея не съм влизал от две години. От тогава насам в гимназията влязоха предимно наборите от 1990 насам. Където, твърдя аз, положението никак не е розово.

    Иначе държа да подчертая ОТНОВО, че отговорност за положението носят не само родителите, но и институциите и образователната система има нужда от ревизия издъно. Твърде много академизъм се надушва все още в нашите учебници. Може и това да е фактор до голяма степен.

  • 20. vira111  |  28 февруари, 2008 в 8:51 pm

    И аз се размислих много по въпроса – дали пък наистина не е така, както казваш. Но, едно, че не ми се иска да го вярвам, и второ, върнах се доста назад – колко от твоите връстници, съученици, приятели, познати бяха като теб и колко от тях бяха посредствени и с по-малко желание да се учат и да постигнат нещо добро за себе си? Пак зависи в каква среда си бил. Но винаги е имало и от едните и от другите.

  • 21. Stalik  |  28 февруари, 2008 в 8:54 pm

    Разбира се, че винаги е имало. Но неангажираността на родителите с възпитаване на децата на любов към книгата и (нещо, което пропуснах в поста си!) тези нови технологии, за които споменаваш ти, и чиято роля, твърдя аз, е предимно развлекателна – те неминуемо оказват пагубно влияние. Не казвам, че децата ни имат днес по-нисък коефициент на интелигентност. Не. Но КИ е знак за потенциалите на интелигентността. А как и до каква степен ще се развие тя, в каква насока ще се приложи – за това вече трябва да се помисли и да се положи грижа така, както за физическото благосъстояние на подрастващите.

  • 22. vira111  |  28 февруари, 2008 в 10:29 pm

    Не знам. Като се замисля какво може да се направи, не си представям как ще ги вдигнем от компютрите и ще ги върнем към книгата. Трябва на този етап да сме много изобретателни, а после да измислим нещо радикално ново, защото връщане назад с технологиите няма. Но поне, както казваш, да положим усилия да не използват компютъра само с развлекателна цел. Да не говорим, че повечето книги отдавна ги има в мрежата.

  • 23. vira111  |  28 февруари, 2008 в 10:33 pm

    Повярвай ми, тези неща ме вълнуват, защото и моите деца, особено голямото, скоро ще ми излязат от пълния контрол, и се надявам основите, които съм положила досега да се окажат достатъчно здрави и силни занапред.

  • 24. adanedhel  |  1 март, 2008 в 1:46 am

    Слава богу, и аз познавам доста млади хора, които са с пъти по-любознателни и умни от мен на тяхната възраст. Едно 12-годишно хлапе от преди няколко години беше доста по-интелегентно от някои студенти, които виждам всеки ден.

    Трябва обаче да се съглася донякъде със Сталик, че това са децата в едната крайност на кривата (с които съзнателно съм търсил връзка и които споделят интереса си към литературата). В другата крайност са най-пошлите и ограничени индивиди, но и те не са преобладаващата част. В средата са тези, които са интелегентни, но вероятно средата или нещо друго не ги тласка напред да реализират потенциала си – или го реализират за не толкова похвални неща. Те може да не са прочели и една книга, но се оправят достатъчно добре в обществото за да бъдат бъдещата средна класа.

    За мен решението е в първите 7 години и в промяна на образователната ни система. За съжаление, не виждам първото да може да се оправи скоро, но поне второто зависи донякъде и от нас, сега. Трябва да предложим едно по-динамично образование, отговарящо на днешния глобален, пазарен свят. Ако ги учим да мислят, вместо да продължават да наизустяват неразбрани рецензии за пасторални романтизми, те ще имат и стимул да четат.

    Иначе ми е много болно всеки пък когато попитам някой студент каква е любимата му литература, любим автор – повечето ме гледат неразбиращо, сякаш съм се побъркал. Даже вече ме е страх да задавам този въпрос. Но пък аз напук не преставам – един да има, значи си е заслужавало.

  • 25. vladi57  |  8 март, 2008 в 3:02 pm

    Трудно ми е да съм по-НЕсъгласен с написаното! То ми напомня моето детство, преди 35 години – когато някой дядка изреваваше по нас „тая днешната младеж – безобразници, за нищо не ставате! Ние едно време минахме през гладните години…“ и т.н. – до болка познато, до болка вбесяващо и обидно!…

    Сталик, разглеждаш младите хора като субстанция, съществуваща сама за себе си, независима от средата, в която съществува, което според мен изобщо не е така. Факт е, че в природата всички подрастващи като правило имитират поведението на възрастните, пречупвайки го през собствените си възможности и знание. Човека не е по-различен. Децата се раждат като празни тетрадки – много „страници“ и „редове“, но празни. Ние- родителите, с нашето поведение, пристрастия, навици – с личен пример поставяме и мотото на бъдещата книга, и до голяма степен съдържанието и. Да се обърнеш и обвиниш децата за това какво ТИ САМИЯТ си написал в техните души е безкрайно неправилно и нелоялно!

    1990 година е годината на началото на кризата в България – аз не бих искал да говоря за икономическата криза, макар тя да има доста голям дан в оформянето на другата криза – по страшната – кризата на обществото. Обществената киза се изразяваше в необходимостта от тотална подмяна на ценностната система на хората – догмите трябваше да отпаднат, доброто вече не беше толкова добро, лошото се оказа че не е пък чак толкова лошо. Само че ние – българите чак и до ден днешен не успяхме да намерим верният път към новата ценностна система, към гражданското общество, не можахме да се научим да се слушаме един друг, да се разбираме, да се уважаваме и ценим такива каквито сме. Едни от самото начало се хвърлиха да градят партии и самоделна демокрация, други виснаха по площадите да крещят „У-у-у“ и „Долу-у-у!!!“, трети, загърбвайки всякакви нравствени номрми се заеха да се „оправят сами“, газейки през трупове, кръв, побоища и каква ли още не гадост. Не на последно място трябва да поставим други нравствени „чудатости“ – проституцията процъфтя, заговори се за продажби на деца, за изоставни деца, масово хората заживяха „на семейни начала“ (разбирай – само личен кеф, и никакви дългосрочни задължения!), което доведе според мен до тотална криза в семейството. Ето, това е средата, в която това днешно ново поколение беше създадено. Как точно се предполага те да имат изискани маниери, да са учтиви, сговорчиви и обичливи?! Давате ли си сметка, например, какъв печат в тяхното съзнание оставя акт като учителската стачка? Учителските заплати са ниски – никой не оспорва това. Само че, избраната от тях форма на протест по брутален начин наби в главите на децата съвсем друго нещо – „Зарежи ред и закон, когато искаш – искаш до дупка и КРАЙ!!!!“ Това децата запомниха от тази стачка, това и ще прилагат в живота си!

    Компютрите са друг феномен на днешното време. Те вече не са изолирано устройство, инсталирано в ъгъла – те всичките са свързани в общ организъм, който умеещите да ползуват наричат жив! Този организъм е средство и за образование, и за развлечение, и за комуникация – всичко важно за младите! Приложения като Wikipedia, Google Earth, всякакви search engines осигуряват на децата информация, написана на напълно достъпен за всяка възраст език, за абсолютно всеки аспект на човешкото съществуване! Това, което на нас едно време ни отнемаше години да научим от книгите (с подозрително качество – четеш това, което някой е прегледал и „одобрил за издаване“!), те научават за 10 мин. работа пред монитора. За нас книгите бяха единствният „прозорец към света“, за тях това е компютъра, с тази разлика, че докато книгата е замразена от преди години действителност, комютъра е жив, закачен сега, в момента, и показва сета такъв, какъвто се случва в този миг! Да не говорим за тези невероятни развлекателни игри като World of Warcraft например – в която всеки играч ПРИСЪСТВА на екрана, разхожда се в имагинерна държава, среща се и контактува свободно с други играчи, и така се формират организации, предназначени да извършват сложни, комплексни задачи, изискващи разпределение на отговорности, длъжности и пр. – неща, присъщи на живота на възрастните, но в една стерилна среда… Не е ли естествено децата да потърсят този виртуален свят, кйто в повечето случаи е по-приятелски настроен към тях, от колкото собствените им родители? Но преимуществата на компютърният свят са признати не само у нас – всички по света, които имат достъп то тази технология имат същото поведение (ами, ти самия – как направи мнението си публично? Как ме накара да те чуя, и да ти отговоря?). Но, обърни внимание на следното – моите две момчета не правят изключение. И те висят на компютрите си по цял ден, но в същото време, ако запаля любопитството им, хващат книгата, и четат! Когато на времето ги заведохме в къщата-музей на Хемингуей, и им разказахме за изкуството му, и им купихме малка колекция негови книги, зарязаха компютъра и с огромно удоволствие прочетоха и „Стареца и мирето“, и „Сбогом на оръжията“, и разказите… Когато им прожектирах „Космическа одисея 2001“, или „451 по Фаренхайт“, те САМИ ме помолиха да им намеря книгите, и ги „глътнаха“ за нула време! Когато сами започнаха да свирят в своята „гаражна рок-група“, и разбраха как се прави музика, моите CD-та с Led Zeppelin, Deep Purple и пр. взеха да изчезват в техините стаи! Когато започнаха да правят несръчни опити да пишат собствена музика пак на тези техни компютри, CD-тата ми с КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА взеха да им потъват по стаите! Значи, децата могат, искат, търсят знание и култура, просто от родителеите се иска само да запалят искрицата, и закрият с шепи първото пламъче!

    Изхода от създалата се морална криза за мен е ясен – за да има психически здраво следващо поколение, настоящите родители трябва да са си на мястото. Нама ли ги, се получава това, за което пишеш!

    Извинявай за резкият ми тон!

  • 26. Stalik  |  8 март, 2008 в 6:41 pm

    Скъпи vladi57, направих си тежкия труд да прочета първите два абзаца от написаното, но и те ми бяха достатъчни за да разбера, че вие или не сте прочел какво съм написал и коментирал след това внимателно, или не сте го разбрали. Което и да е от двете – идеите и тезите, които ми приписвате – че обвинявам самите деца – не са мои, а плод на ваша интерпретация. Хайде сега обратно да прочетете внимателно, бавно и аналитично какво съм написал и към кого съм адресирал проблема и пак при мен на поправка.

  • 27. vladi57  |  8 март, 2008 в 7:34 pm

    Твои са следните думи:

    „Голяма част (ще се въздържа да спекулирам с думи като „преобладаваща”) от днешните млади хора са невъзпитани. Те не оценяват, и не могат да оценят утвърдените културни образци и модели на културен живот, които предполагат едни по-елитарни нива на развитие на духа и интелекта. Тези образци са напълно заменени от модерни явления, които аз не схващам в никакъв случай като неправилни или излишни, но като фокусирани в не дотам практични посоки на развитие на личността.“

    По нататък:

    „Те не желаят да четат — мързи ги. Те слушат само музиката, в чийто стил са си въобразили че са и вярват искрено в идеята, че това за тях трябва да е единствената музика. Те са шумни, говорят високо, крещят, блъскат се и въобще се държат на обществени места така, сякаш са в училищния коридор или в гората. Нямат уважение. Не гледат филми, в които няма престрелки, кръв и спец ефекти. Те пушат, вярват, че да правят секс към момента е тяхната основна цел (особено до 16-17-годишна възраст), прегръщат радушно шаблони на западната комерсиална поп култура (или пък си мислят, че се числят към групи, които отричат въпросната култура, а всъщност са нейно поредно превъплъщение под наслов „алтернативно”, „ъндърграунд” или нещо подобно, което обаче, видите ли, не е „комерс”), вярват, че са достатъчно големи за да трябва да пият алкохол, при това го правят порядъчно, и пр.“

    Няма да преписвам статията. Правиш отвреме на време препратки към верния адресат, но за мен поста заслужава това, което написах. Нека да се разберем – аз самия не изключвам себе си от обществото, и ясно съзнавам собствената си вина, и именно поради тази причина ти отговарям. Не знам каква е възрастта ти, дали сам си родител, но това, което трябва категорично да заявя е следното – не стига че със собствената си неспособност да съществуваме като цивилизовани хора ограбихме детството на това поколение, обрекохме ги да са това, което описваш, но накрая се обърнахме и да им кажем: „Вижте се колко сте некултурни!“ Не е ли това връх на цинизма?

    Отново се извинявам за тона си, но когато говоря за следващите, винаги съм емоционален!

  • 28. Stalik  |  8 март, 2008 в 7:58 pm

    Не, не е върха на цинизма. Очевидно си неспособен да разбереш написаното, затова ще го резюмирам така: никъде в това, което цитираш не обвинявам самите деца. А в самия текст обяснявам тези модели на поведение, като резултат от това, което ти описваш като „ограбване“ и препоръките и критиката, която отправям са адресирани към родители и институции. Това че съм описал поведението им, не означава, че обвинявам тях по някакъв начин. Боя се, че по някаква неизвестна за мен причина интерпретираш произволно подбрани абзаци от мнението ми по доста своеволен начин и грубо прислагваш към тях думи и тези, каквито аз далеч не съм изказал. Това поведение, което описвам, е обективен факт. Но никъде не съм казал „Тези деца са виновни“, по простата причина, че съм напълно неспособен да стигна до толкова абсурдна мисъл, при положение, че и на най-простия човек е известно, че възпитанието и културата не са самороден талант на човешките същества.

  • 29. vira111  |  8 март, 2008 в 8:21 pm

    Уважаеми Сталик, очевидно и аз съм напълно неспособна да те разбера. Очевидно хората, които отглеждат и възпитават деца в домовете си, са неспособни да те разберат! Ти никъде не казваш дали имаш свои деца и лично свой опит в отглеждането и възпитанието на такива. Повечето от нас дадоха примери от своя собствен живот и ежедневие, посочиха своите деца за онагледяване, не чуждите. За мен е трудно да проумея как човек може да се опитва да гледа само отстрани и да прави такива генерални изводи и обобщения. Понеже въвлякох и други хора в дискусията, се чувствам длъжна да кажа това. Ако не ми потвърдиш, че имаш свой собствен опит в отглеждането и възпитанието на дете, не мога да приема никой от аргументите ти. Едно е да критикуваш онези, които СА родители, друго е ти самият да си такъв, да полагаш усилия и да наблюдаваш всеки ден резултатите от своите действия. Каквато и промяна да е нужна, тя няма да дойде отвън, от странични „обективни” наблюдатели. Промяната към по-добро за децата ни може да дойде само от нас – родителите. Ти може би мислиш, че казваш същото, но някак си изолираш себе си от тази група, даже като че ли се разграничаваш от нея. Мисля, че всяка промяна може да дойде само от главните действащи лица в събитията, а не от страничните наблюдатели. Не се извинявам за обърканите мисли. Надявам се да не ги пренебрегнеш.

  • 30. vladi57  |  8 март, 2008 в 8:56 pm

    Vira го казва много точно. А в твоя 28 отговор и ти го посочваш – от поста ти просто не става ясно кой е виновника, и кой – жертвата за създалата се ситуация. От там излиза и недоразумението! Последното ти пояснение помага да се сложат нещата на ред, но обърни внимание на думите Vira – личния опит, личната отговорност са факторите, които пълнят думите със значение, иначе просто те са кухи!

  • 31. Stalik  |  8 март, 2008 в 8:58 pm

    Първо – възпитавал съм деца по този начин. Не мои, но съм.
    Второ – дали ще приемеш или не моите аргументи мен ме вълнува слабо. Защото аз съм заложил в тях елементарна логика, която не е обвързана с нуждата от опит, а е самостойна. Значи тя или е логична или не. Ако не е – посочи защо.

    И накрая – най-важното – третото: не зная дали си чувала за Argumentum ad hominem. Това е вид аргумент в логиката и реториката, при който на чуждите аргументи се отвръща с атака на личността на аргументиращия. Например да отречеш значимостта на свидетелските показания на престъпник, само защото е престъпник. Така и ти, понеже бликаш от мъдрост, отхвърляш моите аргументи на базата на това, че аз нямам свои деца. Тази реторическа фигура се счита за погрешна и примера по-горе илюстрира защо. По тоя начин адресираш аргумента си към личността ми, не към моят аргумент, към моето доказателство, към това, което казвам. Това е профанен подход с който може да се игнорира всяка мисъл, само заради природата и произхода на автора й. Доста незряло и елементарно, бих казал.

    Хайде сега да се съсредоточим върху това в какво отношение тезата ми не е вярна, пък да зарежем какви деца имам или не, а?

  • 32. vladi57  |  8 март, 2008 в 9:59 pm

    Горещиш се напразно. Не съм се заел с начинанието да доказвам че не си прав заради доказването, а защитавам тези, които и без това си имат достатъчно проблеми, за да ги товарим с още. Ако си педагог, по-добре напиши (и вярвам много ще полюбопитстват да прочетат) за това какво биха искали да намерят в учениците учителите в клас (не просто „тестото е калпаво“, а какво точно да е то!). По-добре предложи начин как да вкараме родителите в училище, в смисъл как да ги направим съпричастни към обучителния процес, как да ги изведем от заблудата, че след като децата са в училище, родителите няма какво повече да правят с тях, или как да се преборим със старата максима „опитваме се да учим в къщи и възпитаваме в учлиище“! В края на крайщата, всеки говори за това защо не става, нека си поговорим за това КАК то да стане! :-)

  • 33. vira111  |  8 март, 2008 в 10:00 pm

    В този случай предпочитам да остана незряла и елементарна, а също и да говоря с хора, не с аргументи. Всичко хубаво, Сталик!

  • 34. Stalik  |  8 март, 2008 в 10:58 pm

    vladi57, щеше да защитаваш някого, ако той беше нападнат. Аз не съм нападал тези, които ти твърдиш, че съм. И това ти обясних надлежно. Не съм съгласен, че е излишно да се каже къде е проблема, при положение, че както се видя, много хора не го виждат. И за това посочих събитията с учителската стачка. Но ти продължаваш да не четеш и следиш вътрешната логика и последователност на това, което пиша. Следователно няма смисъл да се опитваме да го обсъждаме с теб, поне до момента в който това положение се промени.

    vira111, след като очевидно нямаш нищо стабилно, ясно, конкретно, логично, обосновано и разумно срещу моите аргументи, които са МОИ и в този смисъл водиш полемиката с МЕН, то не виждам защо въобще си чешеш езика тук и пълниш коментарите с плява. С теб също ще имаме какво да си кажем едва в момента в който превъзмогнеш самочувствието си на личност с много опит и най-сетне вземеш та кажеш нещо по същество – КОЕ в наблюденията ми не е истина, КОЕ в тезите ми по въпросите на възпитанието не е вярно или пък КОЯ моя препоръка е погрешна като насока. Добре дошла си и да препоръчаш нещо по-добро.

    Казваш, че промяната нямало да дойде отвън, а от самите родители. Е, като си тъй прозорлива, посочи ми, моля те, къде аз твърдя обратното!? Не адресирам ли негодуванието си към загрижеността за книжовната култура от страна именно на въпросните родители? И не твърдя ли, че едни възпитателни подходи от ТЯХНА страна са ключ към проблема?

    Аз не успявам да разбера (може би защото през цялото време ти говориш общи приказки по темата) кое конкретно от това, което аз съм казал събужда у теб този дълбок душевен дискомфорт.

    Бога ми, проблема не е в мен. Твърдя го, защото наистина не виждам някой от вас двамата да коментира казаното от мен. Да, вие коментирате темата, но не казаното от мен. Това е безпредметно, разберете го. И ако имате желание – поправете го и да караме по същество.

    Целта на изложението ми е не да давам формули, които не са моя работа, а да отворя очите на онези заблудени овце сред господа родителите, които твърдят, че децата са зле образовани заради учителите, а сами не си дават сметка, че техният принос спрямо този на педагозите е нулев. И в това аз далеч не говоря за всички родители. Мисля, че този който ме е разбрал по обратния начин е изпаднал в дълбока и миризлива заблуда.

  • 35. vladi57  |  9 март, 2008 в 2:10 am

    Колкото повече стоя на този блог, толкова повече се чувствам като досаден трол, дето все не е доволен, но има неща които наистина искам да си изясня. Първо минахме през професионализма – добре, зачитам правото ти да си специалист без личен опит. После стигаме до това, че което аз съм написал не е вярно, защото не съм прочел статията. До тук я прочетох няколко пъти, и това, което непрекъснато ми се набива в погледа е „(Не)културата на българските тийнейджъри“. Обаче, казваш, статията не е за това, и не нападаш тийнейджърите? Добре, някъде вътре се споменава, че в същност те са такива, защото им липсва възпитание, а то трябва да дойде от семейството. С това съм съгласен, и в същност още с първото си словоизлияние го написах много по-дебело подчертано. Значи – мислим едно и също! Да, ама не съм прав?!… Е, кое е вярното? Родителите не са си свършили работата „за първите седем години“, или просто тийнейджърите са си некултурни, без родителите да имат нещо общо с проблема? :-)

    А може би има и нещо трето, което постоянно ми убягва? Може би, сладкарите имат проблем със заплатите, и за това тестото е криво?… Не, заяждам се, не ми отговаряй на това…

    Както и да е – няма да ти досаждам повече, освен ако не поискаш!

    Сполай!

  • 36. Stalik  |  9 март, 2008 в 2:58 am

    Значи ти сам си противоречиш… Което е показателно. Първо разправяш, че е „Трудно ми е да съм по-НЕсъгласен с написаното!“, а сега изведнъж „Значи – мислим едно и също!“…

    До тук я прочетох няколко пъти, и това, което непрекъснато ми се набива в погледа е “(Не)културата на българските тийнейджъри”. Обаче, казваш, статията не е за това, и не нападаш тийнейджърите? Добре, някъде вътре се споменава, че в същност те са такива, защото им липсва възпитание, а то трябва да дойде от семейството. С това съм съгласен, и в същност още с първото си словоизлияние го написах много по-дебело подчертано. Значи – мислим едно и също! Да, ама не съм прав?!… Е, кое е вярното? Родителите не са си свършили работата “за първите седем години”, или просто тийнейджърите са си некултурни, без родителите да имат нещо общо с проблема?
    Защо ВЪОБЩЕ ми задаваш този малоумен въпрос, след като аз въобще никъде не съм написал или дори загатнал, че „просто тийнейджърите са си некултурни, без родителите да имат нещо общо с проблема“? А? Защо? Защо е този ТЪП въпрос? Наистина искам да разбера от къде въобще се появи това колебание у теб. Като за целта ми цитираш, разбира се, мои думи от статията.

    Не виждам и заглавието какъв проблем ти създава. Аз констатирам един факт (че много от тинейджърите днес са некултурни); посочвам, че не генарилизирам и въобще не говоря за всички, както се опита да ни убеди че съм искал да кажа vira111 (ама не разбрах дали защото не ме е разбрала или защото искаше да се намира на приказка…); и накрая изказвам мнение от къде произтича тоя проблем – виж колко простичка триделна структура, стига да се помъчи човек да я прозре. И съм го обяснил максимално многословно и обстоятелствено.

    „За да се осъществи това възпитаване в културна съпричастност, да се събуди любовта към книгата и изкуството, е необходимо такава любов, такъв глад да има на първо време у родителите. Трябва да се отделя време за четене на малкото дете от най-ранната подходяща възраст. То трябва да бъде облъчено изцяло с идеята за ценността на културата и знанието. Трябва да му се покаже чудният свят, разкриван от белите и черни редове.

    Сами можете да си отговорите на питането колко родители са правели и правят това регулярно. „

    КАК, по дяволите, въобще се появи този въпрос у теб? Аз ли се изразявам сложно, ти ли не можеш да четеш!?…

    „Проблемът при младите хора е преди всичко културен и възпитателен, не образователен.“
    Когато казвам, че проблемът е възпитателен, ти как мислиш – дали „обвинявам“ за това родителите или децата? Дали едно дете може да е отговорно за собственото си възпитание? И дали въобще се замисляш над това, което съм написал или просто и ти, ей така, идваш да си приказваме?

  • 37. vladi57  |  9 март, 2008 в 3:55 am

    Е, след това разяснение разбрах. Трудно беше за асимилиране, защото в реалния свят на тийнейджърите това просто не може да стане, и за това и аз и Vira блокирахме напълно.

    Виждаш ли, сега е XXI в., и нещата са много, много по различни. Ако вярвам на думите ти, ти така и не си прочел моето писание, и за това сигурно не си разбрал, че подхода „Трябва да се отделя време за четене на малкото дете от най-ранната подходяща възраст. То трябва да бъде облъчено изцяло с идеята за ценността на културата и знанието. Трябва да му се покаже чудният свят, разкриван от белите и черни редове“ е просто неприложим. Други похвати са нужни, съвсем различни, преди всичко базирани толерантност, разбиране, съпричастие – искрено – към техните проблеми, разговор на ниво… Ако беше прочел внимателно написаното (е, и беше отсял емоциите – извинявай, такъв съм), щеше сигурно да се досетиш, че в много аспекти не тийнейджърите – 5-10 годишните знаят повече от родителите си! Пак пример ще ти дам от моето семейство – една от любимите детски книжки на жена ми е „Винервале в Южното море“ – дески романизиран пътепис. Да – за едно дете от 60-те години, това е страхотна книжка, защото говори за толкова екзотични и интересни места! На възрастта, която тя е била когато е чела тази книжка, нашите момчета вече бяха ПОСЕТИЛИ ЛИЧНО това море! Как да ги убедя, че е важно да прочетат книжката? Подхвърлих няколко мои успешни подхода, които ти отмина с ледено мълчание – предполагам, защото така и не си стигнал до мястото, където те са описани, но както и да е – на твоя профисионализъм ние, родителите можем да отговорим само с личният си опите не с много – само с нашите деца. А дали в същност педагозите в България се интересуват от опита на родителите? Как (и дали) преподаватели и родители комуникират? Дали не е това развалящия тестото фактор?

    Бързам да уточня – не приемай това като обвинение, не те познавам, не мога да преценя професионализма ти, въпросът, който задавам е много по-кардинален, и засяга цяло едно болно общество!

  • 38. Stalik  |  9 март, 2008 в 4:20 am

    Добре де, имам чувството че ти все си говориш за нещо твое, някакви си твоя тема, без ясно да разбираш каква е насоката, която засягам.

    Първо – не, не вярно, че описаното от мен е неприложимо. И ти казах, че съм го прилагал.

    Второ – не съм педагог. И въпреки това резултата от усърдието ми да предам това, което беше предадено на мен, е успешен – факт.

    Трето – не разбирам защо възпитаването в културата на четенето ти противопоставяш на похвати, „базирани на толерантност, разбиране, съпричастие“. Кое е нетолерантното и не съпричастното в това, да се покаже на детето света на изкуството? Не виждам нужда едното да изключва другото.

    Не, не прочетох писанието ти, защото от първите два абзаца ми стана ясно, че ти въобще не си разбрал какво съм казал и изопачаваш идеите ми, обръщайки ги диаметрално противоположно. Сега хвърлих око и пак не съм съгласен – да, хубаво, четат си дечицата в Интернет, забавляват си се и т.н. Само че, нещо което ти си пропуснал, аз вече обсъдих този въпрос по-горе. И за пореден път се самоцитирам, което за мен е много неприятно, защото започваме да си повтаряме едно и също. А именно:
    Втората причина, поради която ще ти се усмихна деликатно, е тезата, че те имат “други технически средства за общуване, други източници, от където да черпят информация, освен книгите”. Да, те имат тези средства, съгласен съм, но ги ползват предимно и дори почти само за развлечение и губене на време. Ролята на тези средства, като източник на информация, е най-много вторична, да не кажа третична, защото вторичната е комуникацията. А от тези, които ползват въпросните средства все пак и за информация, ще си позволя смело да предположа, че мнозинството я търсят тая информация с цел да препишат наготово материал, за да минат по-леко – било то домашно, да си подготвят пищов, или пък да си намерят реферат.

    Ако пък ти седиш тук и се опитваш да ме убедиш, че информацията от Интернет може да замени културната роля на прочитането на една книга (културна казвам, не възпитателна или познавателна просто) – много си сбъркал адреса. Най-малкото поради факта, че наличната в Интернет информация от литературни източници е безобразно оскъдна в сравнение със реалния книжен фонд. Нещата, които НЕ МОГАТ да се намерят в Интернет, уви, все още са грандиозно преобладаващ дял. Добрата стара книжка с хартиени странички все още, колкото и да не им се вярва на някои прехласнати по клавиатурите, е незаменима. Не вярвам да намериш пълните събрани съчинения на Лилиев или Смирненски онлайн; не вярвам да намериш и 1% от моята домашна библиотека онлайн; не вярвам, че наистина можеш да вярваш в това сериозно, ако се замислиш над въпроса.

    Така че – няма как – ако искаме младото поколение (тези с потенциал) да показва някакво реално развитие, налага се рано-рано да ги понасочим в благотворна за целта посока. Пък след това, дето се вика, „ако даде Господ“. И това е отговорност на първо място на родителите. След това на учителите и накрая на институциите, които трябва да осигурят среда за тази цел (богати училищни библиотеки и пр.).

  • 39. vladi57  |  9 март, 2008 в 5:15 pm

    По малко започваме да сближаваме позиции, и това е чудесно. Къде виждам разликата? По ред на последният ти пост:

    В момента да се опиташ да осигуриш време за четене на книга като заместител на интернет ще бъде посрещнато не просто на нож – то ще води до истерии! С пълното разбиране към силата и важността на книгата от наше време, за тях тя е минало – и аз съм голям почитател на операта, но ми е ясно, че след смъртта на Павароти това изкуство увисва като латински език…

    Трите думи – „толерантност, рабиране и съпричастност“ са казани точно в този аспект – както вече подчертах, Интернет предлага по незаменим начин трите фундамента на тийнейджърството – информация, комуникация и развлечение. Трябва да им влезем в положението, и да работим с/чрез Интернет за да постигнем нашите цели – мислещи, чувствителни ителигентни млади хора!

    Без лични нападки, но имам чувството, че малко подценяваш количеството информация на Интернет. Вярвам ти, че пълните съчинения на Лилиев и Смирненски може би няма да се намерят там. Е, бърз search ми донесе това:
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=50&WorkID=3106&Level=2

    И ако продължа, ще извадя още много… НЯМА НЕЩО, КОЕТО ДА ГО НЯМА НА ИНТЕРНЕТ! Това, което в много случаи липсва е умението ни да го търсим и намеираме. Съчувствам ти напълно, признавам си и аз се дразня от време на врмеме точно както теб, и аз си изпускам нервите „Не четете достатъчно!…“, но ясно съзнавам другото – „Тати, защо трябва да чета това?!“ Те са интелигентни, културни, мислещи. Те имат интерес и вкус към изкуство, наука, и те не са прочели и десета от това, което аз и майка им сме прочели – факт!!! Това трябва да ти покаже, че четенето на книги, колкото и важно да е, не е едиствената рецепта за духовно издигане през XXI в.! Компютъра е революция, равна по мащаб на религията – нещо, което успешно замества един стереотип на живот с друг, по-съвършен, и е просто въпрос на врме и образование да свикнат хората с него. Може би такива като теб – хора познаващи добре другия, стария свят, биха помогнали да се дозапълнят потенциалните ниши на липсваща информация от Лилиев и Смирненски например, и да намерят начин да привлекат младите към този свят – защото те, висейки по цял ден на компютрите си не са загубили чувството и нуждата за красота и нежност, за изкуство и култура – те просто задоволяват тези си нужди по друг начин… По дебре е да сме с тях, да им помагаме да изградят това, което те ще изградят и без това, от колкото да се мъчим егоистично да ги връщаме към това, което сме били ние – ще се съгласиш ли?! :-)

  • 40. Stalik  |  9 март, 2008 в 7:44 pm

    Първо – интересно ми е как можеш да твърдиш, че ще бъде посрещнато на нож, след аз познавам няколко великолепни изключения на твоята теория. Тоест видял съм че не е така, докато ти само така си мислиш. Чувстваш ли дълбоката разлика?

    Второ – имам чувството, че ти в библиотека не си влизал. И не виждам какво трябва да ми покаже линка, дето ми го даваш. Съчиненията на Смирненски са три тома в едно от изданията си, това дали ти е известно? Какво ми показваш с тоя линк не знам, но определено там няма помен от „Събрани съчинения“… Но като си толкова хитър намери ми колекция готически романи или пък нещо от френската просвещенска драматургия. Или пък „Шах-наме“ на Фирдоуси, а? Избери си… Напомням че твърдиш, че „Няма нещо, което го няма в Интернет“. Приятно търсене. Ако намериш тези ще ти съставя още един списък от моята (!!!) домашна библиотека, която е нищожна в сравнение с един реален библиотечен фонд. Аз се изумявам какви глупости говориш и от къде въобще ти хрумват…

  • 41. vladi57  |  9 март, 2008 в 8:43 pm

    Банална е тезата, че всяко правило си има изключения. Най-силната жена е по-силна от средно статистическия мъж, но това не означава, че всяка жена е по-силна от всеки мъж. Говорейки за истерията, говоря за този средно статиситически тийнейджър, който вече има достатъчно опит в Интернет, и който се е настанил там добре. Нямам никакво основание да оспорван тезата „познавам няколко великолепни изключения“ – убеден съм, че ги има!

    Сеага и аз трябва да се самоцитирам (съгласен съм, че е досадно): „Може би такива като теб – хора познаващи добре другия, стария свят, биха помогнали да се дозапълнят потенциалните ниши на липсваща информация от Лилиев и Смирненски например, и да намерят начин да привлекат младите към този свят“… и т.н. – ако преценяваш, че нещо липсва, вместо да обявяваш война, добави го! Така ще свършиш едно добро, от което всички ще имат полза! За това съществуват сайтове като Wikipedia (даже и на български).

    А аз изобщо не съм хитър. Просто, обичм децата си, и им се възхищавам за начина по който изградиха себе си до тук!

    Накрая – напиши “Шах-наме на Фирдоуси“ на оригиналния му език, моля – нека се пробвам да потърся, това е интерсно занимание! :-))

  • 42. Stalik  |  9 март, 2008 в 9:25 pm

    Аз не говоря за изпуснатите, а за тези, които в момента се възпитават. Толкова за изключенията.

    И престани с тази Wikipedia, защото аз съм редактор там от 12 ноември 2004 г. и отлично познавам слабостите на тази енциклопедия, свързани с нейната политика. Мене не ме интересува – освен това – какъв принос мога да имам аз, а факта, че СЕГА и в ТОЗИ МОМЕНТ Интернет не може адекватно да замени културата на четенето или посещението на една галерия например.

    И накрая – искам „Шах-наме“ на хубав български в превода на Йордан Милев.

  • 43. vladi57  |  10 март, 2008 в 12:40 am

    …и достигаме до квинтесенцията. Ти очакваш света да дойде при теб – така, както го искш, и такъв какъвто го очакваш. Без значение такъв ли е той в същност. Отказваш да възприемеш други форми, които са ти чужди. Но, по-лошо – обвиняваш други, че не правят същото! Поклон за знанията и умениятата ти, но недей да очакваш всички да знаят и могат това, което за теб е важно! Моите деца никога не са чели Смирненски, и въобще не знаят кой е той – те получха дипломи на друго място, учиха други неща, и сега продължават обучението си в науки, нямащи нищо общо с литературата. Четат дебели – ама много дебели книги, от които, и с помощта на чудесни преподаватели научават все повече и повече. За разлика от теб, те говорят префекно два, и разбират по още един език, и много от нещата, които ти си чел в превод, те четат в оригинал (май бях ти споменал и Хемингуей, а дали Хейли, Кларк и пр.?). Това, че нямат хабер от Смирненски е може би пропуск, но ми се иска да им беше видял физиономиите, когато ги заведохме на Шипка, на Царевец, в Пирин, Банско, Рилския манастир, в Леденика. Иска ми се да видиш с каква гордост си носят тениските с българското знаме и надпис „I am Bulgarian“. Да си поговориш с тях на каквати и да е тема (само не българска литература! :-))) ), и тогава да говориш за (Не)културата им.

    Хайде – извинявай, пак изпаднах в свръхемоционалност. Това, че се грижиш за културата на подрастващите е чудесно и благородно, но искреният ми съвет е – направи го така, както те искат! Преведи твоя свят на техния език, за да те чуят, а не ги кори за това, че са такива, каквито на тази възраст трябва да са!

  • 44. Stalik  |  10 март, 2008 в 1:04 am

    Значи ти за пореден път си противоречиш. Само дето този път е в един и същ пост. Пояснявам.

    Говориш ми за „други форми“, дето ми били чужди, въпреки че аз се занимавам с Интернет от немалко време, както и с онлайн маркетинг и реклама, но това разбира се е друга тема; а в същото време ми обясняваш как децата ти били чели дебели книги. Е, а аз за какво говоря според теб? Не разбирам на луд ли е правиш или…?

    Смирненски беше ПРИМЕР – нещо което очевидно не схващаш – за нещо, което го няма от А до Я в Интернет. Никъде не съм казал, че е някакъв „екзистенц минимум“ на образованата и културна личност или еталон. Недей да вадиш думите ми от контекста им! Защото споменаването на Смирненски и Лилиев е в съвсем друга насока, със съвсем друга роля. Не разбирам само на интересен ли се правиш, или наистина не разбираш разликата и си правиш свободни асоциации.

    При всички положения, тия, твоите деца, с техните дебели книги и учители, са точно това, което аз давам за пример като нещо, което трябва да се постигне. И ако въобще ми беше прочел поста – защото аз все още не вярвам че си, предвид глупостите които ми приписваш – щеше да го знаеш. Там това го обяснявам като за тъпанари и то не само в самото ми изложение, но и във всички коментари дотук. И ти пак излизаш, даваш ми тоя пример, и го противопоставяш на моите тези, въпреки че то по никакъв начин не е в дисонанс с тях, а напротив – те казват абсолютно същото – говорят за една ангажираност към книгата и знанието, към културата. Аз далеч не съм се ограничил в литературата, като изкуство.

    За капак на всичко не съм и адресирал казаното относно (не)културата към тези твои деца, дето ми ги даваш за пример. Опитах се да илюстрирам по възможно най-ясния начин за кои деца и кое поведение говоря (абзац 15-17), но виждам, че ти или не можеш или не желаеш да го прочетеш, разбереш и смелиш. Което въобще обезсмисля всякакви твои по-нататъчни опити да коментираш какъвто и да било аспект на казаното, защото ти непрестанно влагаш в него диаметрално противоположен смисъл и най-вече – генерализираш тезите ми, игнориайки изрично упоменатите условности. Например аз никъде не съм отрекъл Интернет като средство за информация и образоване. Просто го маркирах като недостатъчен. Никъде не съм визирал всички млади хора – дори не мнозинството. И това дебело подчертах, и това ти дебело реши да подминеш. Никъде не съм изтъквал само изкуството и литературата като еталони за описаното обогатяване; всяка научна дисциплина може да има пълноценен принос. Но ти и това изопачи. Това за което аз говорех е възпитаване на любов към книгата и търсенето на нови интелектуални предизвикателства и хоризонти в нея – независимо в каква точно насока на научното и духовното. Ти обаче го обърна на отричане на модерните технологии и вторачване в литературата и изкуството.

    Значи ти имаш проблеми с четенето и интерпретирането на писмен текст! Това се опитвам да ти обясня през цялото време. Затова, ако обичаш, спри да си чешеш езика с глупости и приеми идеята, че очевидно не си ме и не можеш да ме разбереш. Може пък и аз сложно да съм се изразил. Другият път ще ползвам по-телеграфен стил, белким тогава идеите ми добият по-ясен облик.

  • 45. vladi57  |  11 март, 2008 в 12:59 am

    Пак съм аз, с една молба. И Vira, и LeeAnn са чудесни момичета, имат забавни блогове, а специално в поста, където ти си оставил последната си „гневна нота“ е по повод едно сероозно притеснение. За споровете по твоите постове, нека ползуваме твоя блог. Просто от уважение към другите! Благодаря за разбирането!

  • 46. vira111  |  11 март, 2008 в 8:10 am

    Stalik, ти също не познаваш мойта личност, но те уверявам, че коментарите ми с теб и за теб спират до тук.

  • 47. Stalik  |  11 март, 2008 в 9:23 am

    Това, което не понасям и третирам по най-безпощаден начин, е някой да изопачава думите ми и да влага в тях смисъл, който аз не съм вложил. Това винаги ме изкарва от контрол и рядко проявявам милост.

    Когато критикувам дадено явление и тенденции, аз не ги отричам, а засягам светлината или степента, в която се прилагат (освен ако недвусмислено не съм ги заклеймил). Всичко, което ми беше приписано от вас двамата, аз съм засегнал по съвсем двояк начин с необходимите уточнения и умишлено съм избягвал крайностите, които ми бяха приписани.

    А колкото до обобщенията, по отношение младите хора като хомогенна група – идеята, че бих направил подобно нещо е съвършено нелепа. И аз реално никъде не съм го направил.

    Както отбелязах в блога на LeeNeeAnn (надявам се да сте разбрали поне разясненията ми там), аз адресирах думите си до конкретни представители на тези млади хора, като ги характеризирах с определени типове поведение, като ПАК уточних, че „сами по себе си [те] не са нещо лошо, но когато са единственото присъстващо в съзнанието на един млад човек са признак за някаква пустота“.

  • 48. vladi57  |  11 март, 2008 в 12:48 pm

    Нямам нищо против това, просто ти казвам с уважение, направи го на ТВОЯ блог. Помисли как би се почувствал ти, ако двама изведнъж нахлуят на твой пост и започнат словсна престрелка по проблем, нямащ нищо общо с темата. Няма ли първоначалната почуда да се замени с раздразнение, и накрая със сигурност да им напишеш нещо от рода „аре, метлата!“ и да ги блокнеш?!

    А аз нямам чувството, че Vira е казвала такива неща – аз ги казвах. Не съм велик психолог и познавач на човешки души, мога и да бъркам, това, което написах, беше огледало на това което почувствах, четейки поста ти. За пореден път ще кажа – съжалявам, ако съм те подразнил с мнението си!

  • 49. Stalik  |  11 март, 2008 в 1:56 pm

    Не виждам защо и аз да не коментирам в блога на LeeNeeAnn, след като се споменава моето име и то без да съм уведомен. Ако Vira не беше сложила линк към блога ми нямаше и да разбера.

    Колкото до това какво е казала тя: аз съвсем конкретно определих за кой неин пост и кой неин тон говоря. А колкото до теб – ти не коментираш моят пост. Ти просто говориш за нещо, което не съм казвал или мислил дори. През цялото време на изявата си тук ти спориш с мои твърдения и заключения, които съществуват само в твоето въображение, но аз не съм изказал никъде, най-малко пък във вида, в който ги представяш. Отказвам обаче да се обвързвам с тях, така че не смятам повече да коментирам нито една назидателна глупост, която адресираш до мен. Може и да си чел поста ми, но е било най-малко през ред. Това е очевидно.

    За финал: опитай се по-малко да чувстваш като четеш нехудожествен текст, а повече да мислиш и разсъждаваш над него. Така може би вече няма да убягват от погледа ти направените от автора необходими уточнения и определения, които ще ти помогнат да разбереш за кого и какво говори той и за кого и какво – не.

  • 50. meri339  |  14 септември, 2008 в 1:20 am

    Stalik,всичко,което сте написал е вярно и толкова хубаво.Поне се надявам да съм Ви разбрала както трябва.
    Вие сте като моя учител,говорите същите неща като него и аз
    бях възхитена.Много го уважавам.Аз бях седми клас тази година,а той беше толкова загрижен за всички седмокласници,помогна много (поне на мен).Ако не беше той,нямаше да се справя с изпита и нямаше да обичам българския език и литература толкова много.На кратко – той ми вдъхна любов към Словото.

    Сега като чета тази Ваша статия,все едно слушам него.
    Аз много обичам да чета,да пиша,но за жалост съм буквално твърде мързелива.Току-що Вашите думи ме убедиха да се заема сериозно със себе си,да чета и да уча,така,както никога не съм.
    Статията,която сте написал е много хубава и няма нито едно грешно нещо в нея.Прочетох всичко от началото до края.
    Съжалявам,че не се изразявам добре,но съм на четиринадесет години,което в същност не ми пречи да разсъждавам по такива теми.Но понеже не съм чела достатъчно и … резултатът е налице. ;)

    Ще завърша с думи на моя учител,който много уважавам и обичам:
    „Интелигентността,културата,умението да живееш пълноценно са свързани на първо място с езиковите способности на всеки,а те се развиват постепенно с четене,писане и мислене.“

    Мери

  • 51. ansin4e  |  26 февруари, 2009 в 4:12 pm

    wow !!!samo 4e oniq otgore kudeto se mislqt za mnogo weliki (ministrite) i dawata testowe kato za swtowno a da ne goworim i za hubawoto obrazowanie koeto poluchawame prosto nqmam dumi koi 6te ni nauchi ako ne uchitelite za da sprat komentarite i oplakwaniqta na wuzrastnite ??

  • 52. Проходилки  |  20 юли, 2010 в 9:21 pm

    Това наистина е един огромен проблем за нацията ни. След време от това поколение ще трябва да се формира бъдещата култура.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

февруари 2008
П В С Ч П С Н
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми