In memoriam… Тома Аквински

7 март, 2008 at 1:30 am 4 Коментари

На днешната дата през 1274 г. в цистерианския манастир Абатство Фосанова приключва жизнения си път Тома Аквински — италиански теолог и най-изтъкнат представител на схоластическата философия. Той е основоположник на томизма, една от средновековните школи, които лежат в основата на късните философски възгледи на католическата църква. През 1879 г. томизма е официално провъзгласен от папа Лъв XIII за основоположен във всички католически учебни заведения. Тома се смята от католиците за един от най-великите теолози в историята и за един от тридесет и тримата доктори на църквата.

Днес обаче няма да си спомним толкова за Тома Аквински като за велик учител на западната църква, нито като за един от най-изтъкнатите и продуктивни философи на своето време (да си спомним за обемният му труд Сума на теологията). Тук ще припомним за Тома Аквински като за един от най-изтъкнатите и уважавани автори, индоктринирали анти-хомосексуалната философия в основите на средновековната църква, като за един от най-големите теоретици на представата за еднополовите сексуални отношения като за „противоестествени”, нарушаващи законите на природата.
Тома Аквински

Тома се ражда около 1225 г. в Рокасека — замъкът на баща му, граф Ландулф, в Неаполитанското кралство (дн. Лацио). По линия на майка си, графиня Теодора, той е свързан с династията Хохенщауфен — императори на Свещената Римска империя. Чичо му Синибалд пък бил абат на бенедиктинския манастир в Монте Касино. Тъй като бил втори син, нему се падала честта да следва стъпките на отдадения на църквата чичо.

Ранните си години Тома Аквински изкарва при чичо си в Монте Касино, а след 16-та си година постъпва в университета в Неапол, където учи 6 години. С огромния си талант в областта на теологията през 1244 г. е изпратен в Доминиканското училище в Кьолн, където по това време преподава Албертус Магнус — първият, който въвежда езичника Аристотел в средновековната философска мисъл на Западна Европа. През 1245 г. двамата изтъкнати бъдещи светци отиват в университета в Париж, където Аквински остава 3 години, а по-сетне става бакалавър по теология. Връщането му като лектор в Кьолн през 1248 г. бележи и началото на литературната му кариера и публичният му живот. По-късно преподава в Италия (Рим, Витербо и Орвието). От 1269 г. е научен префект на Доминиканския орден в Неапол, където създава школа и съветва крал Луи VІІІ.

През цялото това време и покрай интензивни пътувания из различни части на Европа Аквински усилено пише проповеди, диспути, лекции. От Магнус той наследява стремежът към претопяване на Аристотел в католическата теологична мисъл. Продуктивният му писателски труд има енциклопедични мащаби. В своите идеи той се застъпва твърдо за смъртно наказание за еретиците, вещиците и содомитите.

Възгледите на Тома Аквински за половия живот са тясно свързани с рестриктивистките тезиси на църковните отци, които умело сплита с Аристотелови идеи. Неговите концепции лесно могат да се разтълкуват, посредством възгледите му за това що е то „противоестествен порок”. Аквински систематизира тези пороци в елегантно проста система. След осъществяването на първата мастурбация на човека, той отграничава три вида несвойствени полови актове: с погрешният вид (бестиалия, т.е. зоофилия), с погрешният пол (хомосексуалност) и с погрешният орган (орален или анален секс). В това число влизали и всички нерепродуктивни полови действия. [Summa Theologiae, II-II 154, 11] Тази схема на половата девиантност сетне става еталон в западната християнска мисъл.

В други пасажи (I-II 31, 7) Аквински твърди, че някои противоестествени за човека страсти се превръщат във вродени такива, поради физиологически или психологически причини, или пък поради навик. Сред тези са половият контакт между мъже или между човек и животно. Тази теория обаче е заемка от Никомаховата етика на Аристотел (1148б). Аквински преповтаря тази теза в Senten-tia Libii Eihicorum (VII, 5), ала я потъпква в капиталния си труд „Сума на теологията”. С този лицемерен подход той придава на хомосексуалността отенък на „неразрешим проблем” за християнските теолози, които се опитвали да докажат, че влечението към собствения пол е придобито, не вродено, и поради това е ненормално.

По времето на Аквински като висш критерий за половото поведение се изтъквало това на животните, тъй като при тях, твърдяло се, нямало противоестествени действия — тяхното поведение било изцяло продиктувано от дадените им от Бог инстинкти и следователно е в синхрон с целесъобразността на сътворението.

Интересно е да се отбележи, че в „Сума на теологията” Аквински дава много и различни определения на понятието „природа”. В пасажите в които хомосексуалността е обявена като действие против природата обаче никъде не бива обяснено против коя точно природа става това. Той осъжда някои типове сексуално поведение при животните, като за пръв път подлага на известно съмнение дотогавашните принципи за ползването на „непокварената природа” като модел на поведение. Така например той осъжда позицията, която някои животни заемат при коитуса, но представя като позитивни примери за човека други типове поведение (случаите на някои орнитоложки моногамни типове връзки например). Тъй като това определение за природа е очевидно нестабилно, би било редно да намерим пояснение срещу коя природа върви хомосексуалността. Такова отсъства.

Някои съвременни изследователи сочат тезите на Аквински и съвременниците му като признак за една повратна точка в средновековното общество, която ражда първите наченки на онези типове нетолерантност и стигматизация, които по-късно прерастват в анти-семитизма, нетърпимостта към чуждите вероизповедания (Аквински строго осъжда исляма) и хомонегативизма. Разбира се, Тома не е пионер в областта. Преди него върху темата за сексуалното поведение при човека се изявяват Питър Дамиани, Климент Александрийски, Йоан Хризостом, Св. Августин, Хилдегард от Бинген и др. Приносът на Тома Аквински обаче се състои в даването на същински схоластичен контекст на това осъждане.

През януари 1274 г. Аквински е пратен от папа Григорий Х на Втория Лионски събор във Фосанова, където имал задача да установи разликите между Гръцката и Латинската църкви. Той тръгва на път с разклатено здраве и когато се спира на гости в замъка на свой племенник се разболява сериозно. Аквински искал да завърши дните си в манастир, но тъй като не могъл в това състояние да стигне до манастира на Доминиканците, бил преместен в цистерианския манастир Абатство Фосанова. След седем седмици починал.

Макар да не е особено иновативна, именно моралната система, организирана около идеята за природата и естествения ред, която е наследена от Тома Аквински, затвърждава най-трайно негативното отношение към еднополовото сексуално поведение в западната теологична и философска традиция.

Entry filed under: Куиър, Лица, Религия и езотерика. Tags: , , , , , , , , , , , .

Някои често срещани анти-гей тези Ти молиш…

4 Коментари Add your own

  • 1. Петьо  |  9 март, 2008 в 8:19 pm

    Мерси.

    Не бях чел нищо за него.

  • 2. ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА  |  12 октомври, 2009 в 3:52 pm

    интересно

  • 3. Благо  |  3 март, 2010 в 9:39 pm

    „Сума на теологията” – няма такава дебела книга …в три тома …незавьршена

  • 4. goodwill  |  12 март, 2013 в 12:56 pm

    Велик, велик!…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

март 2008
П В С Ч П С Н
« Февр   Апр »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми