Гей парад на гордостта: защо ни е нужен и има ли почва у нас

24 юни, 2008 at 8:57 am 21 коментара

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.“ – Из Всеобща декларация за правата на човека

Този пост бе планиран за пускане съвсем предпарадно. Но междувременно българските форуми, а след тях и блоговете, пламнаха в становища по темата, в организации, инициативи, про, анти и прочее. Пети ден подред аз го пренаписвам, като всеки следващ път той става все по-личен и по-личен. Крайно необичаен маниер за блога на Сталик, нали?

Този парад предизвика голямо вълнение у мен. Първоначалното въодушевление от предстоящото бързо прерасна в разочарование от реакцията спрямо него, както отвън, от страна на хетеросексуалното мнозинство, така и отвътре, от страна на ЛГБТ общността.

Основният въпрос, който бе обсъждан, обсъжда се и вероятно ще се обсъжда дълго след парада е, защо им е на педерасите (така мнозинството от хетеросексуалните се обръщат към ЛГБТ малцинствата, на които, според тях, всичко си им е наред и никой не ги дискриминира) да организират този парад!? Повечето от тях (хетеросексуалните), а дори и някои нехетеросексуални са против, защото:

  • Няма смисъл от подобно събитие — щяло да бъде неефективно
  • Това е подчертаване на различността, което е неправилен пи ар подход по пътя към приемането от обществото
  • Това е парадиране с различното, което (според някои) е вид демонстрация на чувство за превъзходство (!?!)
  • Това е дискриминация спрямо хетеросексуалните, (!) защото нямало парад на хетеросексуалността
  • Това е показно демонстриране на нездрав морал, който е много, ама много лош пример за децата, учи ги на погрешни ценности и противостои на традиционният български [православен] морал
  • Представлява манифестация на психичните отклонения и извращения на едно малцинство, което застрашава подрастващите (реверанс към мита за педофилията)

Идеята, че парада всъщност ще е манифестация на различността, бе такъв лесносмилаем и удобен за ползване кух шаблон, че съвсем заприлича на баналното клише „парадиране със сексуалната ориентация” — заучена фраза, която, както вече коментирах, много хора пълнят с не съвсем ясни и реално осмислени от тях идеи.

Направих опит за градация в тезите по-горе. Те са наистина интересни, но печално не съумяват да анализират проблема в дълбочина. Налага се да повторя това, което многократно изтъкнах и във форума на kaldata.com, а именно: какъв всъщност е смисълът и целта на този парад.

Целите на един Парад на гордостта обикновено са:

  • Отбелязване годишнината от събитията в Стоунуол като символ на непримиримостта с неравноправието и специалното отношение (въпреки, че повечето паради не се организират точно на датата на събитието — 28 юни).
  • „…да направи ЛГБТ обществото видимо и комуникиращо по проблемите на общността с широката публика.” Когато няма държавен ангажимент по отношение на тия проблеми е логично другата страна да реши да вземе въпроса в свои ръце и да го повдигне.
  • Да помогне на неразкрилите се нехетеросексуални хора да се идентифицират и да получат подкрепа от общността, било то чрез анонимно участие в събитието, било то само чрез присъствието на общността по видим начин в публичното пространство.
  • Да покаже нехетеросексуалните като реални хора, крачещи по улицата сред нас всеки божи ден, които са данъкоплатци и имат своите специфични нерешени проблеми.
  • Да изрази несъгласие с онези културни модели и възпитание, които счита за несъответстващи на едно отворено общество и противоречащи на етиката и принципите на равноправие; които водят до тормоз – морален, емоционален, а понякога и физически – над традиционно маргинализираните групи.
  • Да покаже, че нехеторесксуалните живеят със своята идентичност, съзнавайки и приемайки я въпреки т.нар. морално малтретиране от тълпата и не се срамуват от това, което са, т.е. един вид са горди (затова се казва парад на гордостта).
  • …и др., които може би пропускам сега.

Много хора си мислят, че българският парад ще протече под формата на популярните в западните мегаполиси карнавални шествия — камиони с огромни тонколони, от които се носи техно музика, накичени от горе до долу с голи до кръста мъжаги с потни релефни тела и какички по без нищо; травестити в костюми, подобни на тези от карнавала в Рио; лезбийки-рокерки; и т.н. Да, вероятно щеше да е доста забавно парадът ни да е такъв, но не, няма да бъде. За успокоение на много хора.

Българският парад ще бъде от „източноевропейски тип”. Това, което аз наричам „парад в тоталитарна атмосфера”. Затова може би по-подходящо е да го наречем „Поход за равноправие” или нещо подобно. Парада е понятие свързано с празничното. Похода е понятие свързано с демонстрацията и гражданската позиция.

Най-болезнената реакция тия дни беше вътре в самото ЛГБТ общество. Ако оставим на страна разбутването на кокалите на някои стари недоразумения между „ветерани”-активисти и „Джемини”, които не са тайна предвид няколкото обширни публикации по темата в различни уеб страници, най-ужасяваща за мен бе реакцията на обикновените ЛГБТ хора, които никога не са се ангажирали до днес с активизъм и които дори страдат в по-малка или по-голяма степен от липса на информация и разбиране за каузите и проблемите на собствената си общност. Стигна се дори дотам, че някои от по-крайните мнения от изнесените горе бяха подкрепени дори от членове на самата общност!

На няколко пъти през тези дни обмислях въпроса дали наистина събитието ще бъде парад на гордостта? Дали наистина българските ЛГБТ хора са горди от това, което са? Или самите те страдат от предразсъдъци и интериоризирана хомофобия?

В петък персонала в едно от най-посещаваните столични гей заведения (които се броят на пръстите на едната ръка, ако изключим тези, дето са само gay-friendly…) въобще не беше чул за такова нещо като гей прайд. И не стига това, но ми бе зададен и въпроса „Какво си мислите, че ще постигнете?”.

В разговор с един познат тия дни се стигна до въпроса за точно тоя анти-позитивизъм и анти-ентусиазъм, пръскан от мнозинството от българската ЛГБТ общност, която е съвсем латентна по тия въпроси и ангажирана с далеч по-екзистенциални такива. Което спонтанно ми напомни за един пост, който написах в състояние на умопомрачение преди доста време.

Сега обаче аз съм се заредил с нов позитивизъм. И вярвам, че българската ЛГБТ общност е в една младенческа възраст и тепърва ще укрепва. Да, най-вероятно няма да постигнем това, което е постигнато в САЩ или Канада, поради някои народопсихологически особености на българина. Но имам силната вяра, че пред българското ЛГБТ общество има светло бъдеще.

Винаги, когато ме налегнат съмнения за съдбата на българската ЛГБТ общност аз си спомням за Барбара Гитингс и трудният път, по който тя и съмишлениците й минават през 60-те, за да извоюват правото си да заявят гордо в очите но обществото „Аз не съм хетеро”:

[…] Започват редовни срещи и първи стъпки по изграждане на движение за извоюване на равни социални права за хомосексуалните. Срещите се провеждат в частни домове, няма стриктна организация, хората дори често не се изслушват. По-късно Гитингс разказва за въодушевлението, изпитвано по онова време, от всеки нов член и от всяко обществено внимание, насочвано към тях и проблемите им. […]

Не е било лесно в една страна с почти двувековна традиция в демокрацията. Едва ли ще е лесно и тук. Нужни са обаче воля и търпение. Ще ни разберат.

Entry filed under: Куиър. Tags: , , , , , , , , , , , , , , , .

Върховният съд в Израел разреши гей парад Боян Расате vs. Аксиния Генчева и Румен Бостанджиев в „Тази сутрин“

21 коментара Add your own

  • 1. Господин И  |  24 юни, 2008 в 10:46 am

    Сталик, тъй като се занимавам с политика (младежка), ще коментирам от моя гледна точка как стоят нещата, за които говориш.

    Липсата на ентусиазъм и вяра в собствените сили са характерни за нацията ни като цяло, а не само за ЛГБТ малцинствата в нея.

    Недей да се чудиш, че има такава съпротива срещу провеждането на мероприятието дори вътре в общността. Всяко начало е трудно, но преодолееш ли го…един ден сам ще се изумиш колко далече си стигнал. Така е във всичко.

    Дерзайте и успех! Аз вярвам, че българското общество е достатъчно зряло и прогресивно, за да приеме хората с различна сексуална ориентация.

  • 2. Stalik  |  24 юни, 2008 в 10:51 am

    Благодаря ти Илия. Прав си, така е. :) А и както казах надежди аз имам, все пак. ;)

  • 3. lyd  |  24 юни, 2008 в 11:30 am

    Знаеш моето мнение – резервите които имам по отношение на ефекта от прайда в настоящия бг контекст. Ще се моля да не стане много по-зле и ще стискам палци.

  • 4. Аmelia Еkhart  |  24 юни, 2008 в 3:16 pm

    Сталик, никъде из мрежата не взех отношение по темата, но сега ще го направя.

    Свободата да бъдеш себе си е най-трудната за извоюване, тук – като че ли повече от другаде.
    „Какво си мислите, че ще постигнете?“ е въпросът, чието задаване прави народа ни толкова нещастен.
    Копнея за времето, в което той просто няма да бъде задаван, а хората ще правят това, което подкрепя усещането им за свобода и мир със себе си, тотално лишени от страха пред оценката на другите. Ще доживеем ли това да се случи в България?

    В мое лице имате човек, който ви подкрепя.

  • 5. razmisli  |  24 юни, 2008 в 3:30 pm

    Ами хомосексуалните не може да са горди (според виреещото обществено мнение), защото нали хомосексуалността е недъг… И много хора, които се пишат „толерантни“ то е толерантност от вида „не съм хомофоб, защото имам много хомосексуални приятели и ги обичам въпреки това.“ Тоест, то е нещо, което се търпи и понася, не приема и затова евентуална гордост се възприема като прекаляваща с толерантността на хетеросексуалните. Тоест, ще ви търпим, ама вие си натискайте парцалите.

    Харесва ми идеята за поход за равноправие, в който да се включат и хетеросексуални индивиди… И хомосексуални с детски колички, ежедневни дрехи и може би всяко предприятие може да върви групово с плакати отпред, които да го идентифицират като по социалистическо време ;) Ех, колко хубаво би било да се анализират манифестациите от едно време и да се сравнят с парада. Успех! :)

  • 6. Апостол Апостолов  |  24 юни, 2008 в 4:12 pm

    Гледайте да овъргаляте хората на Расате, за да можем ние- обикновените и сивите, да гледаме сеир. Така и ние- обикновените и сивите, ще имаме някаква файда от тоя парад.

  • 7. decembergirl  |  24 юни, 2008 в 7:53 pm

    Абсолютно нищо против нямам хомосексуалистите. На мнение съм, че какво прави един човек в леглото си (масата, дивана, пода, фотьойла и т.н.) е лично негова работа, стига да не вреди на никого.
    Работата с парада обаче, да си призная, не я разбирам. Какво толкова има да се гордееш, че си гей? Все едно аз да се гордея, че съм хетеросексуална… Ами просто съм си такава, какво има за гордост?

  • 8. girlsgonewise  |  24 юни, 2008 в 11:56 pm

    decembergirl, това гордеенето е ответна реакция на общоприетото мнение, че си втора ръка човек, щото си гей. ти не се гордееш, че си хетеро, защото това е нормата и защото всички знаят, че не си избрала съзнателно да си хетеросексуална.

  • 9. girlsgonewise  |  24 юни, 2008 в 11:56 pm

    и сталик – чудесен пост.

  • 10. Stalik  |  25 юни, 2008 в 12:14 am

    @girlsgonewise: Мерси момичета. :) Прочетох коментара в блога ви, благодаря ви за оценката и вниманието. Hugs’n’kisses!

  • 11. girlsgonewise  |  25 юни, 2008 в 8:52 am

    Това, което и ние си говорехме тези дни, е че най-много ни боли от реакциите вътре в общността, а не от тази на крайно-десните. Те в крайна сметка са очаквани, а другото малко ни дойде отгоре.
    Но всяко начало е трудно, така че надежда има.

  • 12. decembergirl  |  25 юни, 2008 в 10:08 am

    @girlsgonewise
    Не смятам, че някой съзнателно избира наклонностите си, независимо дали става въпрос за хетеро- или за хомосексуални. За мен и двете неща са „нормални“. Просто имам чувството, че хомосексуалистите сами се дискриминират с този парад.

  • 13. katharzis  |  25 юни, 2008 в 5:24 pm

    Много добре казано. А относно БНС – да вървят под ягодите!

  • 14. Графът  |  26 юни, 2008 в 8:56 am

    И все пак не разбрах какво ви възмущава в съвсем резонния въпрос “Какво си мислите, че ще постигнете?”? Възможно е интонацията при задаването му да Ви е насочила в определен контекст. Но аз също Ви питам каква е истинската ви цел? Отговорите, които сте написали не ме задоволяват, те са “официални”, а не искрени.
    Обществено “признание” за един абсолютно личен избор? Ами това влиза в сферата на комплексите – названието на “мероприятието” само по себе си говори достатъчно.
    Да покажете, че ви има? Ами това е известно.
    Да се борите за правата си? Кои по-точно, някакви специални ли? Ако е до форми на дискриминация, законови форми за борба на всеки сблъскал се с такъв проблем има достатъчно и сега.
    Да наложите ограничение в избора на хората как да възпитават своето поколение? Абсурдно, нали? Но го пише в смисъла и целта по-горе.
    Да превърнете своя личен избор в обществено препоръчителен? А правата на човека?
    За да няма недоразумения – аз съм напълно толерантен човек към чуждите виждания и избор. И особено нетолерантен към желаещите да налагат някакъв избор другиму!

  • 15. straightfromtheinside  |  26 юни, 2008 в 10:32 am

    много добър постинг, поздравления.

    ето и нещо абсурдно от сайта на БНС, направо да им се чудиш на глупостите и как може уж интелигентни хора да им се връзват:
    Кръгла маса: „Как да ограничим и преборим вредите от хомосексуализма и педофилията в България?“

    Днес на организираната от Български Национален Съюз кръгла маса на тема „Как да ограничим и преборим вредите от хомосексуализма и педофилията в България?” взеха участие неправителствени организациии, представители на различни религиозни вероизповедания, общественици и интелектуалци. След проведените обсъждания участниците постигнаха единомислие относно мерките, с които трябва да се противодейства на хомосексуализма и педофилията.

    Беше приета декларация, в която се настоява за:

    1. Промени в Наказателния кодекс, които да инкриминират публичните прояви и демонстрации на хомосексуализъм.

    2. Всички организации, които открито пропагандират хомосексуализъм, педофилия и други сексуални извращения, застрашаващи здравето и доброто въспитание на подрастващите поколения, трябва да бъдат час по-скоро забранени.

    3. Зачестилите прояви на сексуална злоупотреба с деца ни принуждават да настояваме за извънредни мерки и да поискаме увеличаване на наказанията за педофилия, като в особено тежките случаи да се прилага и смъртно наказание.

    Подписалите декларацията обясниха, че исканията им са продиктувани от желанието им да съхранят моралните ценности и културна идентичност на Българския народ, както и да осигурят по-добър живот и сигурност за Българските деца.

    Документът е адресиран до президента, до Народното събрание и до Министерски съвет на Р България.

    Противниците на предстоящия гей-парад се обединиха и около искането си обявения за събота гей-парад да бъде забранен, тъй като противоречи на нормалното естествено поведение, грубо предизвиква традиционните Български ценности и морал и е в противоречие с разбирането на огромната част от Българското общество.

    За заключение Боян Расате каза: „Ще направим всичко възможно за да спрем тази лудост и да спрем свободното разпространяване на хомосексуализма и педофилията в Българското общество. Не се страхуваме и не съжаляваме за нищо.”

    Кампанията на Български Национален Съюз срещу хомосексуализма и педофилията беше подкрепена от бившият главен прокурор Иван Татарчев, Николай Колев – Босия, отец Боян Саръев, Българска лига за правата на човека, представители на източно-православното, католическото и ислямското вероизповедания.

  • 16. Stalik  |  26 юни, 2008 в 3:06 pm

    Графе, не зная на базата на какво твърдиш, че изложените по-горе мои виждани върху смисълът на тоя парад не са искрени. За щастие относно моите мисли и чувства аз имам по-преки наблюдения, отколкото ти, с което приключваме въпроса. :)

    Сексуалната ориентация при човека не е личен избор нито пък има резон в това някой да търси „признание“ за нея. Не разбирам какъв смисъл влагаш в думата „признание“.

    Целта на парада е да покаже един обективен и активен по отношение на проблемите на общността си образ на нехетеросексуалността. Това, в противовес на стереотипите и клеветите, с които регулярно се инфектира публичното пространство от страна на незапознати с ЛГБТ малцинствата и техните проблеми, крайно десни организации, а така също и някои представители на църквата.

    Тезата за „специални права“ е грубо изопачаване на действителните позиции, както на официални организации (в случая „Джемини“), така и на отделните членове на ЛГБТ общността. Този въпрос е засегнат в самият постинг горе с линк и това, за което става дума във видео материала в линка е само едно нагледно обяснение. Ако възнамеряваш да дискутираш мои постове, то моля те – внимателно и аналитично ги изчитай преди това.

    Аз не виждам нищо абсурдно в борбата с онези модели на възпитание, които учат децата ни на омраза, пренебрежение и агресия спрямо различните. Това заявих и горе, в поста си. Като втората част от това становище ти игнорираш. Доколкото виждам за теб това е абсурдно, следователно го одобряваш. Което донякъде обезсмисля по-нататъчната ни дискусия с теб. Изглежда – ако съм прав – възгледите ни за това що е то хуманитарна ценност се разминават. Аз разбирам, че някои хора вярват в превъзходството на бялата раса, моралното преимущество на християнина и в „нормалността“ на хетеросексуалният. Аз обаче отричам безспорният характер на тия положения и считам, че постиженията на хуманитарната мисъл отдавна са обезсмислили обсъждането на тези неща.

    За мен е непонятно как е възможно да съществуват хора с такива възгледи в едно демократично общество в 21 век и винаги съм смятал, че Цивилизацията достигна онова ниво на знание и духовно развитие, че вече да няма нужда да се обясняват понятия като „равноправно третиране“, „предразсъдъци“, „дискриминация“. Тези думи очевидно не значат нищо за голяма част от българското общество и то не вярва в тези ценности. То ги счита за заявка за „специални права“, сякаш волята да не бъдеш морално, а понякога и физически обругаван и тъпкан е някакво специално право.

    Във финала на коментара си не обясняваш какъв избор се налага и на кого. Кой и с какво този „кой“ е декларирал желанието си да извърши това налагане на този избор? Тая мъглява теза според мен показва, че или не разбираш въпроса, който коментираш, или се опитваш да припишеш на каузата на анти-дискриминационния активизъм стойности, каквито тя никога не е притежавала и няма амбицията да притежава. В парада няма опит за налагане на каквото и да е. Както казвах вече някъде това не е демонстрация по-различна от тази на всички други социални групи в обществото, като учители, лекари и таксиметрови шофьори, които по някаква причина са се почувствали ощетени. Въпроса е да се помъчиш да разбереш в какво се изразява ощетението, а не да отхвърляш позицията им на прима виста.

    P.S.: Ако погледнеш линковете в поста ми наистина ще си изясниш далеч повече позициите, които съм засегнал в него. Причината да не ги разгърна изцяло е, че та са обширни теми, които вече съм предъвкал достатъчно.

  • 17. Графът  |  26 юни, 2008 в 7:32 pm

    Благодаря за отговора, уважаеми Stalik!
    И аз като Вас мисля, че по-нататъшният ни разговор е безсмислен.
    Бъдете здрав,
    Графът

  • 18. Eneya  |  4 юни, 2010 в 2:43 am

    Много ми е интересно, когато някой говори как няма никакъв проблем с хомосексуалните хора в България.
    Не, изобщо няма. Едни от най-популярните сред подрастващите партии и организации са Атака и БНС, които са открито анти-гей и про-насилие.

    Иска се умение да си затвориш очите и ушите спрямо омразата, която се бълва при повод и без повод към дадена група хора, на база на тяхната сексуалност.

    Не знам според Графа защо Сталик да си съчинява, но определено не сме стигнали до моментът, в който обществото ни третира хомосексуалните хора просто като хора.

  • 19. За четене « It Looks Like A Feminist Blog  |  4 юни, 2010 в 10:56 am

    […] прайд в София. Сталик говори защо парадите са нужни на родна почва и защо хомофобията е просто признак на липсата на […]

  • 20. Wolfie  |  26 юни, 2010 в 6:26 pm

    Нещо не разбирам тук. Защо личен избор на сексуално поведение на група граждани трябва да бъде налагана като приемлив модел на поведение на очевидно несъгласното мнозинство? И какъв е проблема с правото на някой да не приема този модел за Общестена норма т.е. приета от мнозинството?

  • 21. Stalik  |  27 юни, 2010 в 12:53 am

    Wolfie, сексуалната ориентация не е „съзнателен избор“, а компонент от човешката психика. Освен това тя не е „сексуално поведение“ или „модел на поведение“, а ориентация към обект на еротични стимули и – забележи – емоционална обвързаност.

    Сексуалната ориентация не може да бъде „обществена норма“, както обществена норма не може да е даден цвят на очите или косата. Следователно и тезата, че някой се опитва да налага определена ориентация като обществена норма е глупава и е продукт на неинформираност.

    А какъв е проблемът е повече от ясно – когато третираш някого на основа на неговата другост, на неговото различие, а не въз основа на качествата му като личност, ти упражняваж предразсъдък, който е по същество несправедливо отношение. Подобно нещо няма място в едно демократично и правово общество. Логично е. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

юни 2008
M T W T F S S
« Май   Юли »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми