Когато Батман беше гей

4 август, 2008 at 8:00 am 2 коментара

Страстите доста се разпалиха около новият филм за Батман Черният рицар, който би рекорда на Спайдърмен 3 за най-големи бокс-офис приходи за първата седмица. За разлика от Спайдърмен 3, Черният рицар всъщност е много интересен филм. Батман на Кристофър Нолан е по-тъмен, по-сериозен, и, затова по-плашещ. Той улавя и психологическата сложност на главният герой по начин, който стилизираната версия на Тим Бъртън — без да споменаваме боклукът, продуциран от Джоуел Шумахер — никога не успя.

pinkbatman.jpg

Кликни за увеличение

Визията на Нолан е вдъхновена от Златната ера на Батман, която е от напълно различна порода. Батман в началото на 40-те, например, застрелвал хора, хвърлял ги от покривите и имал малко задръжки спрямо убиването на престъпници. Той бил заплаха за убийците, гангстерите и главорезите, не за художниците на графити. Ранният Готам бил тъмно и страховито място, такова, каквото би вдъхновило хората да… знаете — да се облекат като гигантски прилеп. Та какво станало? Защо тъмният и страшен Батман от 40-те се превърнал в баналният слабак Батман на 60-те?

Голяма част от вината за това се носи от промяната в националните нрави и развиващият се икономически и социален пейзаж. В този смисъл историята на Батман е микрокосмос, отразяващ случилото се в цялата комиксова индустрия  през този период и в по-малка степен отразяващ някои от промените в самата нация. Един от най-важните епизоди в метаморфозата на Батман се оформя около потресающите обвинения, че Батман и Робин са гейове и могат да заразят впечатлителната младеж с хомосексуални фантазии. В Сребърната си ера Батман бил незаличимо оформен от полово-ролевите очаквания на времето си и провалът му в придържането към тези очаквания подтикнал към критика, която предвидимо поставила под въпрос половата му идентичност.

Винаги съм предпочитал Батман пред Супермен, до голяма степен защото Батман, като оставим настрана централната неправдоподобност на образа му, е психологически интересен по начин, по който марката Супермен никога не е била. Разбира се въвеждането ми в света на Батман стана през Завръщането на черният рицар на Франк Милър — една решаваща ревизия на мита за Батман, която представи героя като психологически белязан образ, обитаващ един все по-свиреп свят.

В контраст на горното, повечето бейби-бумъри вероятно асоциират Батман с наивната, абсурдистка версия от края на 50-те и 60-те, най-добре отразена в многосерийният телевизионен сериал. На страниците на Детектив Комикс от онова време, Батман пътувал през времето, препирал се с „Бат-дяволчето” и победил в безброй битки, за да защити забележителностите на Готъм Сити. С други думи в Сребърната си епоха Батман бил възхваляван бойскаут, борещ се с вандализма — точно като Сепурмен, само че без супер силите.

Разкриването на Рицарят с пелерина

Обвинението, че Батман е хомо, колкото и странно да ни звучи, било взето доста на сериозно от правителството и обществото. И това обвинение не било отправено от някой маргинален смахнат или ексцентрик, а от прочутия психиатър д-р Фредерик Вертам.

Верман бил водещият психиатър в Нюйоркският болничен департамент и важна фигура сред либералната интелигенция на Ню Йорк. Трудовете му били достатъчно уважавани, за да послужат като помощ в част от правната стратегия в случая Браун срещу Комисията.* През 1954 г. Вертам публикувал язвителен материал срещу комиксите, наречен Изкушаването на невинните, който твърди, че комиксите оказват неприятно влияние върху американската младеж, отговорни са за изкривяването на половите нагласи, както и за престъпността от всякакъв вид. Обвиненията на Вертам привлекли вниманието на сенатор Естес Кефаувер и неговият подкомитет по детска престъпност в сената, където Вертам сетне повторил много от основните си твърдения.

Батман и Робин

Кликни за увеличение

Батман и Робин, обвинил д-р Вертам, изпълняват „мечтата за двама хомосексуални, живеещи заедно.” Те живели в „луксозни квартири”, необременени от съпруги и приятелки, единствено с един застаряващ иконом за компания. Грижели се взаимно за раните си, често споделяли квартири и мързелували по домашни халати. И дори по-зле — и двамата показвали изобилие от психологически характеристики на един нехетеросексуален мъж: афинитет към дрехите, модата и фантазьорството; потайно поведение и двойнствен живот; слаб интерес към жените; и, това което е най-изобличаващото, невротични компулсии, водещи до насилствената им борба с престъпността. Действително, твърдял Вертам, образите на Батман и Робин са често хомоеротични, визуално подчертаващи релефната физика на Батман и голите, непокрити бедра на Робин.

„Само някой невеж по отношение на принципите в психиатрията и психопатологията на секса може да не разпознае тънката атмосфера на хомоеротизъм, която е пропита в приключенията им,” пише Вертам. „Историите за Батман могат да стимулират децата към хомосексуални фантазии.”

Създателите и авторите на Батман били слисани. Батман, отбелязали те, е имал серия от флиртове с няколко жени, въпреки че никога не се установил в постоянна връзка. Нито пък, допълнили те, някога е имало каквото и да е категорично хомосексуално привличане между Батман и Робин, още по-малко пък изобразяване на каквото и да е под техните костюми. И, във всеки случай, какъв смисъл би имало да се интересуваме от сексуалните практики на герой, който живее на страниците на комикс? Всякакъв „сексуален живот”, какъвто Батман би могъл да има, е чиста проба въображение на критиците му и няма нищо общо със самият Батман. Нали? Нали!? Въображението, както казват те, е нещо силно.

Както забелязва литературният критик Марк Бест, „Вертам правилно е идентифицирал възможността за куиър прочит на супергероят, макар и като пример за нещо неправилно в комикса.”

Робин и БатманАко Брус Уейн е пример за мъжествеността на белият мъж от висшето общество — богат, културен и любезен, — то тайната му самоличност представлявала тъмната възможност за освободеност в зловещият град, в скиталчество из тъмните улички. Дори и гениталиите на Батман никога да не са били показвани в контакт с Робин, стилът на живот на Черният рицар в борба с престъпността все така въплъщава фантазиите за свобода от семейните отговорности на мъжа и, в една много реална степен, от жените като цяло. Светът на Батман от 40-те бил почти изцяло мъжки.

Малкото жени, които се появяват на страниците на Детектив Комикс (ДК), обикновено служели просто като второстепенни герои и за развлечение (една от първите годеници на Брус Уейн, Джули Медисън, често била лъгана от двойната му идентичност и разигравана в комични ситуации). Като много прикрити гей мъже, Брус Уейн се среща с жени за пред обществото, така че никой да не заподозре, че под ведрата маска се крие човек, който се бие с престъпниците по тъмните улички.

Батман и нуклеарното семейство

Във времето, в което обществените норми постановявали, че мъжът и жената заедно трябва да формират нуклеарни семейства и да се установят в удобството на семейният живот, хомосоциалният свят на Батман представлявал нелеко предизвикателство спрямо „нормалното” семейство. Разбира се, едва десетилетие преди публикуването на Изкушаването на невинните идеята за мъже, живеещи само с други мъже, с цел да се борят срещу други мъже, била не само неоспорима, но в разгара на Втората световна война била дори норма. Във военни условия войниците живели и спяли заедно. Зависели един от друг и от своята подкрепа, както емоционална, така и физическа.

SmartBombStudios

Кликни за увеличение

Както твърди Джон Ибсън в Изобразяването на мъжете, физическата привързаност между мъже в контекста на военното време беше нормална и често улавяна във фотографиите от онази епоха. Алан Берюб си спомня пък, че войниците често намирали сексуална компания у други войници, и то със знанието и без учудването на другите войници или командващите ги. Всъщност армията, разказва той, малко спомогна за агресивното политизиране на еднополовата сексуалност до края на войната, когато военните позорно уволниха десетки хиляди служещи с „морални обвинения”.

Действително интимността между мъже, на която се радвали милиони в началото на 40-те, бързо се върнала към предишните позиции към края на десетилетието. Обществото рестабилизирало хетеросексуалността и стигматизирало много видове еднополова интимност — сексуална и несексуална, — които били обичайни през време на войната. Маргот Кенадей отбелязва в Съграждането на хетеро държава, че „създателите на Закона за приспособяване на военнослужещите от 1944 г. направиха така, че да не допуснат облекчения за тези десетки хиляди войници, които бяха уволнени от армията по морални обвинения.”

Бледолилавото плашило

В добавка, когато отношенията със Съветския съюз охладняли, психолозите, политиците и демагозите свързали комунизмът с хомосексуалността, твърдейки, че комунистите, както и хомосексуалните, действат потайно и против „демократичното” хетеросексуално семейство. Дори хомосексуалните да не са комунисти сами по себе си, те — твърдяло се — могат да станат лесно жертва на шантаж и да бъдат впримчени в комунистическите схеми. Така „бледолилавото плашило” — както отбелязва историкът Робърт Джонсън — се родило преди червеното, и двете рожби на Маккартизмът.

Лъжите, които си казваме

Кликни за увеличение

През 1950 г. подкомисия, оглавявана от сенаторът от Мериленд Тайдингс, била свикана да разследва забележителният списък с „205 известни комунисти” на Джоузеф МакКартни. Тайдингс работил в насока да дискредитира твърденията на МакКартни, но в процеса на работа подкомисията поне частично потвърдила безпокойството, че Външно министерство прелива от „сексуални перверзници”. По време на изслушванията сенаторът от Небраска Кенет Уери паметно отбелязва, че поне по 3 000 хомосексуални са на работа в министерството. До края на 1950 г. 600 души са уволнени от постовете си във Външно министерство по морални обвинения.**

До каква степен тези събития са повлияли на авторите на ДК е трудно да се каже. Въпреки всичко обвиненията на Вертам срещу Батман били вредни за продажбите. Родителите можели да забранят на децата си да го четат, в полза на „по-здравословни” комикси, а някои общности можело изцяло да цензурират комиксовите издания. В усилие да се преборят с усещането, че продуктът им е морално съмнителен, от ДК комикс направили редица промени.

Омъжествяването на Батман

За да се справят с общата тревога, че комиксите за Батман са твърде насилствени и окуражават социално безразсъдно поведение, авторите на Батман тенденциозно пишели истории за сюрреалистични, фантастични или абсурдни случки. Сценариите включвали пътешествия във времето до Древен Вавилон, попадане на други планети, както и омагьосване. Вместо представянето на Готъм като място на пороци и престъпност, авторите го показвали като безопасен и проспериращ. Враговете на Батман станали по-хрисими и ангажирани често със „символични” престъпления, като опити за разкриването на тайната самоличност на Батман. Батман на свой ред станал по-малко анти-социален — често си сътрудничел с готъмската полиция.

Други промени били въведени специално, за да подкопаят обвиненията в хомосексуалност към Батман и Робин. Ролята на Алфред в комикса била снижена (дори за малко бил убит в началото на 60-те, за да възкръсне сетне като злодей). За да заместят Алфред се появили лелите Агата и Хариет. Те осигурили грижите и женската ръка в имението Уейн. По същото време ДК комикс започнали да представят други женски персонажи, участващи в романси с Батман и Робин — Бат-гърл през 1956 г. и Батуоман през 1961 г.

Както отбелязва Бест, „помощта на Бат-гърл и Батуоман дошла като заместител на хетеросексуалното ухажване: вместо вечеря и кино, романтичният Батман завеждал гаджето си на някой покрив. В този смисъл борбата на Батман с престъпността се превърнала в поле на хетеросексуална продуктивност. Участието на женските персонажи осигурило на Батман цяло семейство, или поне основите на такова. И дори бат-семейството никога да не е постигало същинска „нормалност”, то поне изтънило очертанията на един стил на живот, който бил несъвместим с полово-ролевите очаквания на онова време.”

Нещо като клише е днес посочването на това, че очакванията за семейна уседналост през 50-те са били, да кажем, поне нереалистични и задушаващи за много хора, хетеро и хомо. Дали Батман е изпитвал нещо подобно е трудно да се каже, макар да изглежда, поне на моменти, раздразнен от грижите на лелите Хариет и Агата. Но хипотетичните чувства на Батман по въпроса са без връзка с делата в ДК. Времената просто се били променили.

Батман станал икономическа спънка през 1955 г. Той станал заплаха за семейството и долната класа. „Гейщината” му тогава била предупредителна светлина за един по-голям спектър социални тревоги. Точно както елитът работел агресивно за очистването на правителството и обществото от хомосексуалността, така и Детектив Комикс работели по очистването на Батман от всякакъв вид социален недостиг, който би могъл да се интерпретира като „гей”.

Лоши мисли

Кликни за увеличение

Достатъчно ли е било? За да задоволи и най-шумните критици, да. Но, иронично, прехвърлянето в сюрреализмът и фантазията направило привидно хетеросексуалните романси на Батман невероятни. Всъщност в безвкусният свят на телевизионните серии на Батман преувеличените му и доста асексуални романси изглеждат почти като пародия на истинските хетеросексуални — напрежение, обяснено най-добре от Робърт Смайгъл в Ейс и Гари.

В този смисъл феновете на Сребърната епоха на Батман пропускат основната причина, поради която той е завладяваща и очарователна фигура. Най-важните връзки на Батман винаги са били с престъпниците. Какво го мотивира да ги преследва? Как се бори със съмненията си? Как отмъстителството може да бъде нещо друго, освен престъпно? Без съмнение най-провокативните аспекти в историята на Батман се оформят около различаването на закон и правосъдие — преценката на Батман за второто, често за сметка на първото.

Опитите за измисляне на хетеросексуална „история” за Батман винаги са се оказвали бутафорни, точно защото това, което придава истинността на Батман, няма нищо общо с „нормалният” хетеросексуален романс. Това едва ли налага той да обитава изцяло мъжки свят и следващият филм на Нолан ще извлече полза от един злодей от женски пол. Въпреки това е повече от ясно: образ, заключен в какъвто и да е банален романс, било то с Дик Грейсън или с Рейчъл Доус, едва ли изглежда достоверен, като някой, който иска да понесе лишенията и бремето, полагащо се на Батман.

За автора

Тейлър Ланистър е роден и отраснал в Индианаполис, Индиана. Има научна степен по американска история. Когато не работи върху докторската си дисертация или не преподава, Тейлър пише блогове за политика, култура, гастрономия и каквото друго му хрумне.

____________________

Бележки от преводача

* Случаят Браун срещу Комисията по образование в Топека (1954 г.) е епохално решение на Върховният съд на САЩ, деклариращо, че щатските закони, основали отделни обществени училища за чернокожи американци, лишават чернокожите деца от равни образователни възможности. Решението отменило всички закони, свързани с отделянето на чернокожи от бели ученици.

** Сенатор Джоузеф МакКартни (1908 – 1957) назначава като ръководител на своята подкомисия в сената прикритият хомосексуален Рой Маркъс Кон (1927 – 1986), ключова фигура в процесите срещу Юлиъс и Етел Розенберг. Двамата с МакКартни са отговорни за уволнението на стотици хомосексуални от държавна служба, накои от които в последствие губят домовете и семействата си и извършват самоубийство. Кон умира на 59-годишна възраст от СПИН.

Entry filed under: Куиър, Разни. Tags: , , , , , , , .

In memoriam… Полин Бейнс ЛГБТ антропология – няколко думи от преводача

2 коментара Add your own

  • 1. bleubutterfly  |  5 август, 2008 в 10:45 pm

    Благодаря за интересната статия.

  • 2. faeton77  |  8 август, 2008 в 8:47 am

    Хехех… съвсем навреме попаднах на статията! Интересни факти, за които не бях чувал. Прегледах я снощи, малко след като ми предложиха да отидем да гледаме „Черният рицар“. Разпечатах я и я показах на приятели. Мерси, stalik! :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

август 2008
M T W T F S S
« Юли   Септ »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми