Тревожни новини: Пипалата на НАИТХ достигнаха и България

30 август, 2008 at 11:10 pm 3 коментара

„Превенция на хомосексуалността. Наръчник за родители.” Така се казва книгата на Джоузеф и Линда Николози, издадена от издателството за „прогресивна християнска литература” „Мемра” ООД. В описанието на книгата четем:

В своята революционна книга Джоузеф и Линда Еймс Николози разкриват най-важните фактори, допринасящи за здравото чувство за принадлежност у децата към съответния пол. Вслушвайки се във вълнуващите спомени на бивши хомосексуални мъже и жени относно онова, което им е липсвало в детството, семейство Николози достигат до същината на проблема, споделят с нас откритията си и ни дават полезни насоки как като родители да видим потенциалните пречки в развитието на децата ни и да им помогнем да се идентифицират с пола, към който принадлежат.

Цената на книгата е 14,90 лв. и вече може да се намери в редица книжарници в столицата.

Д-р Джоузеф Николози е бивш председател и настоящ член на скандалната американска Националната асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността (НАИТХ; http://www.narth.com). НАИТХ е организация с идеална цел в Съединените щати, посветена на „утвърждаване на разнополовия модел мъж — жена за полова и сексуална ориентация“. Основана е през 1992 г. от небезизвестните Чарлс Сокаридис, Бенджамин Кауфман и Джоузеф Николози и е сред организациите теоретизиращи, подкрепящи и прилагащи т.нар. репаративната терапия за преориентация на хомосексуалните и транссексуални мъже и жени. За разлика от почти всички други подобни организации, политиката на НАИТХ се води главно от научната, психиатрична позиция на членовете си, не от религиозна гледна точка, въпреки че повечето от практикуващите в нея специалисти не отричат силно религиозните си възгледи. Групата защитава тезата, че сексуалната ориентация може да бъде променена и че хомосексуалността е болестно състояние.

На 14 декември 1973 г. специално назначен научен комитет на Американската психиатрична асоциация (АПА) излиза със становище, в следствие на което асоциацията снема хомосексуалността от третото издание на Ръководството по статистика и диагностика на АПА (известно като DSM-ІІІ). Това решение се посреща със силно неодобрение от малка група психоаналитици, начело с консервативният психоаналитик д-р Чарлс Сокаридис. Сокаридис и поддръжниците му са наследници на адаптивната теория на подчертано консервативният психоаналитик Сандор Радо, който отхвърля теорията на Фройд за вродената бисексуалност и теоретизира хомосексуалността като невротична адаптация. Възползвайки се от процедурни пропуски Сокаридис и компания изправят АПА пред положението за пръв път в историята си да вземе решение по научен въпрос чрез плебисцит — факт, поради който по-късно същите хора, но вече членове на НАИТХ, отправят спекулативното обвинение, че депатологизацията на хомосексуалността е политическо, не научно решение. В резултат на гласуването през пролетта на 1974 г. хомосексуалността е елиминирана от DSM-III. Сокаридис и привържениците му изискват разследване на референдума. Назначената специална комисия потвърждава резултатите.

Решението на АПА е последвано през 1992 г. от Светованата здравна организация, която премахва хомосексуалността от системата Международна класификация на болестите (МКБ). Това дава окончателен повод на Сокаридис, Николози и съмишлениците им да се обединят в научна общност, която да „докаже” грешката на решението на АПА. Така Националната асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността е основана още през декември същата 1992 г. Броят на членовете при основаването на организацията е едва 25.

От тогава до днес НАИТХ е нескончаем източник на псевдонаучни материали, тенденциозно пропагандиращи идеята, че хомосексуалността е нездраво, лечимо състояние. Найните членове подкрепят и теоретизират „лечение”, наречено репаративна терапия. Това е общ термин, синоним на конверсионна, поправяща или диференцираща терапия — понятия, означаващи методите за промяна на сексуалната ориентация от хомо- към хетеросексуална.

Репаративната терапия се е извършвала и се извършва по няколко терапевтични метода. Понастоящем основен такъв са беседите (индивидуални или групови) с цел психотерапия. Терапията се практикува от редица религиозни организации в САЩ, както и от НАИТХ — единственото подобно сдружение, което официално се представя като научно в перспективите си.

Според застъпниците на терапията ключът към нея е подтикването към разпознаване на подсъзнателните емоционални нужди, които се предполага, че до момента са задоволявани посредством сексуално общуване със същия пол. Целта е тези нужди да бъдат задоволени, но чрез не-сексуални отношения с възрастни представители на собствения пол, т.е. изграждане на трайни и пълноценни приятелства.

В основата на други техники лежат четенето и спорта. Религиозните терапевти практикуват още лични и групови беседи с клиентите си, молитви, пост, четене на Светото писание и медитация.

Използвани са и други методи, които се ползват за лечение на всякакви психически отклонения, като електроконвулсивната терапия и аверсионната терапия (показване на филми с хомоеротично съдържание в комбинация с предизвикващи повръщане медикаменти). Понастоящем те са отречени като репаративни („поправящи“).

Д-р Джоузеф Николози е автор на два от най-ключовите трудове, излагащи теорията на репаративната терапия — „Репаративна терапия за мъжката хомосексуалност“ и „Лечението на хомосексуалността: изследване на случаи на репаративна терапия“. Следвайки идеите на Чарлс Сокаридис, Николози изказва презумпцията, че мъжката хомосексуалност произтича от трудности в непълноценната връзка между баща и син. Втората презумпция, на която се опира теорията е, че сексуалната ориентация е пряко следствие на половата идентичност, а не независим компонент на сексуалността, както твърдят съвременната психология, психиатрия и сексология. Сокаридис смело и безотговорно примесва понятията хомосексуален и транссексуален, приписвайки на хомосексуалните дефицити в идентификацията с биологичният им пол (без да привежда доказателства за подобно нещо).

Изхождайки от тези две презумпции, Сокаридис — а след него и Николози — заключават, че на хомосексуалният мъж не е предадена адекватна „мъжка идентичност“ от бащата, което води до комплекс у момчето, че то е по-низше от „нормалните мъже“. Това явление е определено от Сокаридис като „дефицит на половата идентичност“. Пряко следствие от този процес е идеализацията, респективно еротизацията на „мъжествеността“ от страна на хомосексуалният, т.е., твърдят те, прави се опит да се компенсира накърнената от непълноценна връзка с бащата мъжественост. Не съществува стройна и систематична теория за женската хомосексуалност, въпреки че и тя е застъпвана частично. В съчиненията си Сокаридис изтъква и друга възможна причина за мъжката хомосексуалност — прекомерната срамежливост или страх от пълноценен полов контакт с жена.

Според Николози, репаративната терапия трябва да предостави възможност на хомосексуалният мъж да заприлича повече на другите мъже, като изгради „близки, интимни, не-сексуални приятелства с тях [хетеросексуалните мъже]“.

Всички тези твърдения на репаративните терапевти не са подкрепени от емпирични данни, добити чрез легитимна научна методология. Такива НАИТХ и отделни нейни представители не са публикували никога в рецензирани от външни за тях специалисти научни издания. Множеството научни обзори по този въпрос сочат, че малкото качествени емпирични данни показват, че репаративната терапия не постига нищо повече от това да налага върху потърсилите я хора стигмата на психично разстроени, нуждаещи се от лечение „ненормални” хора.

Противниците на репаративната терапия са широкото мнозинство от професионални медицински организации. Сред тях са:

  • Американската асоциация по психиатрия
  • Американската асоциация по психология
  • Американската академия по педиатрия
  • Американската медицинска асоциация
  • Американската асоциация на психотерапевтите
  • Американската национална асоциация на училищните психолози
  • Американската национална асоциация на социалните работници
  • Британският кралски колеж за медицински сестри

През 1999 г. Американската академия по педиатрия, Американската асоциация на психотерапевтите, Американската асоциация на училищните директори, Съюзът на американските учители, Американската асоциация по психология, Американската асоциация за училищно здраве, религиозната християнска фондация Interfaith Alliance, Американската национална асоциация на училищните психолози, Американската национална асоциация на социалните работници и Американската национална асоциация по образование (най-големият професионален съюз в САЩ) изготвиха и подкрепиха общо становище за този вид терапия:

„Най-важният факт за „репаративната терапия”, известна още като „терапия за преориентация” е, че тя е основана на гледище за хомосексуалността, което бе отхвърлено от всички големи професионалисти в областта на физическото и психическото здраве. Американската академия по педиатрия, Американската асоциация на психотерапевтите, Американската асоциация по психиатрия, Американската асоциация по психология, Американската национална асоциация на училищните психолози и Американската национална асоциация на социалните работници заедно представят повече от 477 000 професионалисти в областта на здравеопазването и всички те застанаха зад позицията, че хомосексуалността не е болест и не се нуждае от „лечение”. […] здравните организации не подкрепят опитите за промяна на сексуалната ориентация на хората чрез „репаративна терапия” и изказват особена загриженост за потенциалните вреди от нея.“

Опонентите на терапията твърдят, че няма доказателства за безопасността на този метод и че той дори може да е потенциално опасен. Те сравняват научно неизследваните методики на репаративната терапия с други видове експериментални терапии, като прилагането на терапията за възстановяване на паметта (използвана в недоказани случаи на опасни сатанински ритуали) при раздвоението на личността, която има много общо с репаративната терапия (напр. и двете са експериментални терапии подкрепяни от малцинство терапевти и духовници). Доказано е, че този тип експериментални терапии могат да предизвикат емоционално страдание, да дестабилизират живота на човека и дори да предизвикат суицидни опити. Професионалистите предупреждават, че този вид терапия използва чувството за вина у пациентите, което може да предизвика дълбоки психологически проблеми.

Видео демонстрация на някои видове репаративни практики можете да видите тук.

Идеята за превенция на хомосексуалността от страна на родителите, каквато концепция проповядва издадената от „Мемра” ООД книга на семейство Сокаридис, е крайно опасна за хомосексуалните младежи, тъй като те са група изложена на висок риск от стрес, а от там и висока вероятност за суицидни помисли. Скритото послание тук е, че хомосексуалността не би трябвало да съществува; че тя е болест. Нехетеросексуалните синове и дъщери са изправени пред заплаха; изправени са пред опасността да понасят силно деструктивните социални ракови образувания, които сломяват самоуважението, гордостта, вярата и упованието в най-близките хора — родителите. Тези ракови образувания се наричат с името нетолерантност. Научната стойност на подобни издания е крайно съмнителна и следва да бъде обект на особена загриженост от страна на институциите и професионалните организации на специалисти в областта на психичното здраве.

Entry filed under: ЛГБТК новини, ЛГБТК психология и сексология. Tags: , , , , , , .

Българските майки са магьосници! БГ десерт: Българско мъжко дупе в ТОП 3 на Sloggi

3 коментара Add your own

  • 1. Eneya  |  31 август, 2008 в 11:24 am

    Пълни глупости.
    Наистина се чудя, защо някои хора не могат да спят спокойно, ако не поучават останалите как да живеят.
    Липса на личен социален живот? Психични отклонения?
    Имам сериозни съмнения, че хомофобите имат чисто и просто психични отклонения.
    Не виждам друга причина за подобен нездрав интерес, кой с кого си ляга и какво правят след това.
    По същия начин, по който смятам, че хомофобите са его манияци. Те се чувстват не толкова заплашени от хомосексуален интерес, колкото от невъзможността да си представят, че не биха били привлекателни и не биха привлекли интереса на хомосексуален индивид. Макар че, ако хомосексуалните не им обръщат внимание, не желаят да спят с тях и като цяло, не ги грее за тях, то те няма от какво да се притесняват и това е. Но досега не съм чула хомофоб да се отказва от отношението си заради подобна причина.

  • 2. Musha Busha  |  2 септември, 2008 в 12:59 pm

    „13 теории за „лечение“ на хомосексуалността“ от Дон Роумсбърг, http://www.bgogemini.org/info-update/new/page.php?al=alias8875

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

август 2008
M T W T F S S
« Юли   Септ »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми