За новия семеен кодекс: от майка-лесбийка до народните представители

7 октомври, 2008 at 8:00 am 6 коментара

Добро утро, уважаеми политици. Добро утро, Господин Герджиков. Добро утро, Госпожо Тачева. В България ИМА гейове и лесбийки и те имат семейства. Добро утро, време е да се събудите. Това, за което настояваме, е нещо, за което вие, държавници, би трябвало да сте се сетили предварително.

Понеже нямаме гейове, затова не мислим за тях. Мислим, но само, когато евро-гейовете настояват и тогава от чиста куртоазия приемаме антидискриминационни закони, казваме им „добре дошли” с половин уста, когато се събират на конференции у нас и когато някой гей е пребит, с твърди убеждения обясняваме на медиите, че това е изключение и че всъщност е нещастен случай.

Не че нямаме гейове в България. Просто са само по телевизията. Те всъщност не са истински хора, не живеят истински живот в България и нямат истински семейства. Те са интересни, за да забавляват обществото. И понеже са само телевизионни гейове, ние не мислим за техните проблеми и душевни терзания. С други думи, родните гейове да се оправят сами, някак си.

51% от децата в България са извънбрачни, казаха от НДСВ. В статистиката обаче не се споменават децата, които се „водят” на хартия като деца на самотен родител – децата на еднополовите двойки. ДА! Такива има! И изобщо процентът не е нисък. Но те не са в статистиката, защото, както се разбра от проекто-закона за промяна за семейния кодекс,в България просто няма гейове и, както се знае от години, те не влизат в статистиката. Следователно, няма смисъл да се мисли за „ПРАВА” на „тези” хора.

Това, за което настояваме, е нещо, за което вие, държавници, би трябвало да сте се сетили предварително. Да получаваме еднакви права, не само еднакви задължения. Да сте се сетили, че повече от 10% от населението на България е с хомосексуална ориентация. И това са 10% от данъкоплатците и гласоподавателите в страната. А вие току-що ги загубихте. Само с едно изречение „Фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена има правно значение в предвидените от закона случаи.”

Въпросът е „ЗАЩО?”. Защо лишавате 10% от населението от елементарни човешки права? Защо казвате на 10% от населението, че те всъщност не са хора и защо ги третирате така все едно не съществуват? Защо си позволявате да казвате на тези хора, че нямат право на семейство и че тяхната любов не е истинска? Защо лишавате децата на тези 10% от законова родителска защита? Или истината не ви е много лицеприятна? Публично ли трябва да обявим имената на 10% от вас, госпожи и господа депутати и държавници, за да влезете официално в групата на безправните? Защо ви е страх, че ако се застъпите за правата на хомосексуалните, вас самите ще ви обявят за такива?

Всяко едно от тези 51% си имат майка и татко, те просто не са сключили брак. Нашият син Максим си има две майки. Не че Максим не иска да е „брачен”, но просто няма как да стане, защото в България гейове нямаме и няма кой да се застъпи за гей правата най-вече от страх.

Така ще е. Ще трябва да обясняваме на сина ни, че децата в училище имат право да му викат „копеле”, защото живеем в държава на страхливци. В държава на хора без мнение, с мнение, което не трябва да се различава от това на масата, защото ще ги обявят за Обратни.

Ще трябва да му обясним защо „мама 2” не може да ходи с него при доктора, защо „мама 2” не може да го вземе от детска градина, защо „мама 2” е никой, когато излезе с нея от вкъщи. Защото за държавата неговото семейство не е семейство и единият му родител е лишен от права.

Според Михаил Мирчев 14% от двойките в България сега живеят в семейно съжителство без брак. Всички двойки са от мъж+жена, защото, както всички знаем, гейове у нас няма. 40% от жените, които са в отпуск по майчинство (ще раждат скоро), са в семейно съжителство без брак. Разбира се, всички са хетеросексуални, просто още не са срещнали Мъжа на живота си, защото в България хомосексуални няма, нали?

Да завъртим машината на времето и да проследим живота на нашия син Максим след април 2008 г. Ще използваме Максим като нарицателен пример, той така или иначе не е истинско дете, защото, като син на две майки, всъщност той не съществува. Докато биологичната му майка е бременна и вече е в 45-дневните болнични преди раждането, седи си вкъщи, пъшка и стиска крака, за да не й изтекат водите, нейната партньорка не може да си вземе отпуск от работата, за да си гледа партньорката (което ще е възможно според Кодекса на труда за двойките от различен пол). Големият ден идва и биологичната майка ще ражда! Нейната партньорка още е на работа, защото няма право да отиде да държи ръката на любимия си човек в операционната. След работа партньорката й отива в родилното, където обаче нямат право да й дадат информация за здравето на майката и на детето. Защото според Закона те нямат нищо общо.

Изписват майката и детето и следващите 40 дни бебето не трябва да излиза навън. Въпреки че има огромното желание да помогне, се оказва, че партньорката на биологичната майка е абсолютно безпомощна в жестоката битка с мастодонтите Община и Социални. Въпреки любезността си, топлата усмивка и подкупващ глас, тя не може да внесе документите за издаване на акт за раждане на бебето, нито пък може да вземе по-късно готовия акт за раждане. Защото според Семейния кодекс те нямат нищо общо.

Наближава време за първото посещение на бебето при педиатър и ваксинацията. Отново партньорката на биологичната майка може само да е морална подкрепа и най-много да носи чантата на бебето до лекарския кабинет, защото те тримата нямат никаква законова връзка.

В следващите 18 години двете майки стискат палци и палят свещи биологичната майка да е жива и здрава, защото няма кой да гледа малкия. Не дай Боже да се разболее тежко или да почине – тогава детето отива при живите й родители, а ако са се споминали, лека им пръст, тогава в дом за осиновяване. Тогава партньорката й, човекът, с който са живели години наред заедно и който сина им познава и обича, ще трябва да „се състезава” с непознати осиновители. Не дай Боже нашия син да се разболее и биологичната му майка да е извън София! Нито има кой да го заведе на лекар (законово), нито може да вземе решение за здравето му (пак законово). Партньорката на биологичната майка на нашия син не може да го запише на детска градина, нито на училище, нито може да го вземе от там в края на работния ден.

Това е само част от перспективата, която очаква нашия Максим и всеки друг Максим в България след април 2008 г. А, и да не забравяме, че на Максим сигурно понякога ще му се случва да плаче от болка, когато го обиждат, удрят и му се подиграват в училище. Но какво да направи момчето, на кого да се оплаче? В България гейове нямаме и всъщност неговите две майки не съществуват, те не са истински хора, защото нямат права на хора. Затова и политиците ни не ебават за еднополовите двойки, затова и по бТВ се шегувкат ехидно с гейовете, затова и когато някой баща пребие дъщеря си, защото е лесбийка, майка й не вижда в това проблем.

Добро утро, уважаеми политици. Добро утро, Господин Герджиков. Добро утро, Госпожо Тачева. В България ИМА гейове и лесбийки и те имат семейства. Добро утро, време е да се събудите.

Коментар на Аксиния Генчева, изпълнителен директор на Българската гей организация „Джемини”, партньор на човек от същия пол и майка на дете.

Източник: БГО Info Update

Entry filed under: Куиър. Tags: , , , , , .

Убиецът на Лорънс Кинг държал расистка литература в спалнята си Върховният съд на Айова ще изслуша аргументите за гей-браковете

6 коментара Add your own

  • 1. lorddeepwater  |  7 октомври, 2008 в 8:29 pm

    Предварително се извинявам, ако следващите ми думи прозвучат като заяждане или опит за провокация, но все пак, след като прочетох статията, не мога да се стърпя да не се заинтересувам.
    Две жени почувствали, че ще са щастливи, ако споделят живота си. Добре, това си е тяхно право. Само че тази биологичната майка ми е много интересно как е забременяла? Най-вероятно чрез естествено или медицинско оплождане, тъй като малко ме съмнява, че са били ползвани генноинженерните техники за продължение на рода при еднополови двойки, описвани във фантастичните романи. Е значи за да има удоволствието тази лесбиийка да почувства радостта от майчинството, е трябвало пряко или непряко да участва мъж. Подобен е случая, когато двама хомосексуални мъже искат да имат дете. Трябва да има жена, готова да им роди дете, или да има дете, което някоя жена да е изоставила за осиновяване. Така че еднополовото семейно съжителство несъмнено има основание, доколкото осъществява правото на избор и на начин на живот на двама осъзнали нуждите и желанията си хора, но е малко пресилено да се опитваме механично да прехвърляме взаимоотношенията родител-дете от хетеро- към еднополовите семейства от гледна точка на това, че все още не са масово достъпни генните техники за нехетеросексуално продължаване на рода.
    Извинявам се за дългото мнение, но в писмена форма съм изключително многословен.

  • 2. Stalik  |  7 октомври, 2008 в 9:25 pm

    llorddeepwater, правилно сте се ориентирал в начините една еднополова двойка да отгледа биологично дете. Тук трябва да добавим още осиновяването, за случаите, когато двойката или единият от двойката не държат да е биологично детето. Само не ми стана ясно, как така ще е пресилено да се „прехвърлят“ взаимоотношенията родител-дете? За какво говорите Вие всъщност?

    А. За правните взаимоотношения?
    Б. За личните такива?

    Също така: по какъв начин факта, че едно дете е или не е биологичен продукт на една двойка или дори на един човек променя характера и същността на отношенията между този човек, като полагащ грижа и любящ родител, и това дете?

  • 3. lorddeepwater  |  8 октомври, 2008 в 12:30 am

    Не отричам психическата и физическа способност на еднополови двойки да отглеждат и възпитат деца. Юридическия проблем е отделна тема.
    Това, което искам да посоча, е конкретния детайл „създаване на дете“, като имам предвид чисто биологичния аспект.
    Клонирането на хора, доколкото знам, все още не е разрешено.
    Не съм чувал човешкия вид да е способен на партеногенеза.
    Разните генноинженерни техники от фантастиката или не са възможни, или не са на ниво „масов потребител“.
    Така че май единствения засега начин една еднополова двойка да се сдобие с дете е чрез осъществяване на съдействието на партньор от другия пол, както съм описал в част от горния си коментар. С което идеята за еднополово съжителство и отглеждане на дете не е чак толкова еднополова, на настоящия етап.

  • 4. Stalik  |  8 октомври, 2008 в 12:59 am

    Осеменяването или износването на дете няма никакво отношение към правния статут на двойката, както и към отношенията в нея. Продължавам да не разбирам как една формална подробност лишава статута на такава двойка от „еднополовостта“ й. Поне по начина формулиран от Вас – „идеята за еднополово съжителство и отглеждане на дете“. Нито спермодаритерят, нито сурогатната майка, съжителстват или участват както в отношенията между двойката, така и в отглеждането на самото дете. Идеята за „нарушена еднополовост“ тук е условна и нищожна.

  • 5. lorddeepwater  |  8 октомври, 2008 в 8:23 am

    Добре, съгласявам се с предложената от Вас гледна точка. И аз самия осъзнавах още в началото, че почвам да придавам голяма важност на един малък детайл от цялата картина, но просто ми беше интересно да го обсъдя.

  • 6. Musha Busha  |  8 октомври, 2008 в 3:15 pm

    Освен изписаното горе, искам да уточня, че никъде, нито в искането, нито в мнението ми, дори се намеква за омаловажаване на мястото на мъжа. На първо място, зачеването (сперматозоид+яйцеклетка) няма никаква социална, емоционална или законова връзка с еднополовите двойки. Второ, винаги съм била на мнение, че как едно дете е заченато, е абсолютно ирелевантно както за развитието му, така и за семейната среда. И трето, в света ВЕЧЕ съществуват “ генноинженерни техники“, защото иначе нямаше да съществуват болниците и лекарите, които съзнателно се намесват, с помощта на науката, в естествения ход на нещата.

    А когато говорим за естествени неща, е, разберете, хомосексуалността Е част от естествените неща. Тя не е привнесена, развита, придобита, избираема и прочее.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

октомври 2008
M T W T F S S
« Септ   Ноем »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми