Няколко съображения около Отвореното писмо до Парламентарната комисия по правни въпроси

19 октомври, 2008 at 1:28 am 1 Коментар

Посветена на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!”

Миналата седмица написах едно писмо. Помогнаха ми. Всички, които бяхме съгласни с написаното в писмото, се подписахме под него. Беше вдъхновяващо, до момента в който не видях как някои сториха това от куртоазия, а други — въобще не пожелаха. „Това не се отнася до мене,” рекоха.

По-важното, върху което ще размисля тук, е начинът, по който това писмо се прие сред някои от ЛГБ хората, които по един или друг начин попаднаха на текста. Тая реакция много ме озадачи и ме накара да се замисля за момент „Моя ли е вината”. А това е нещо твърде лошо. Да се замислиш, че можеш да имаш вина тогава, когато си защитил себе си и една идея. Идея, която днес май се ползва преди всичко за дъвка и нищо повече, но това не променя факта, че сама по себе си е идея и то добра. Идея, в която шепа „глупаци” все още вярваме.

Говорил съм — казват — от името на нехетеросексуалните хора в България. Това много засегна някои. Доколкото разбирам тези хора, не само че зле разбират какво казвам; те напълно изопачават смисъла на казаното. Както аз, така и моят блог, не претендираме да говорим от името на цялата ЛГБТК общност, но претендираме да говорим на нея. И което е по-важното — категорично не съм желал никога да говоря от името на всички нехетеросексуални хора в България. Защото, нека напомним, това, че си нехетеросексуален не те прави идентифициращ се с дадена общност. Следователно как така се засягаш, че някой е говорил като представител на тая общност?

Започнах писмото с една лична позиция. Както и с „позицията на много мои близки, приятели и познати […] лесбийки, гей и бисексуални мъже”. Вярно, споменах и ЛГБТ общността, но нека се отбележи, че представата за тая общност е нещо индивидуално и неясно. Аз, като автор, съм вложил в отвореното писмо своите мисли, чувства, възгледи. И представите за общност в него ще да са мои. Но никъде не съм подплатявал позицията си с „всички ЛГБТ хора в България”. Да бъда обвинен в това е подло. Подло е да бъдат обвинявани в това и хората, подписали се под текста. Защото те са го сторили от солидарност и съгласие с мен и написаното.

Под това писмо се подписа ограничен кръг хора. Причината бе, че това не е подписка. Тези хора бяха своего рода подбрани и в известен смисъл някакви фигури, представящи многото и различни аспекти и лица на ЛГБ общността у нас. Подборът на подписите имаше друг, символичен смисъл. Броят така или иначе формално не е от значение.

Някои хора не се чувстват съпричастни и това е нормално. Инакомислието е хубаво нещо, взето само по себе си. Тези хора не се чувстват засегнати от проблемите, които това писмо адресира. Тези хора имат пред себе си други приоритети, други цели, други разбирания. И те варират много широко — от други възгледи по отношение на мерките, които трябва да се вземат за защита на равните права на нехетеросексуалните, до фундаментални различия в мисленето и възприятието на проблематиката. Всичко това също ги засегна. Засегнаха се от факта, че други хора имат някакви проблеми, които са актуални за тях, и се опитват да ги разрешат. Засегнаха се от това, че другите хора не си мълчаха, че другите хора изповядват други ценности, че другите хора, макар и от същата „порода”, мислят по друг начин и имат други приоритети.

Лошо. Защото хора, които не се чувстват пряко засегнати от тоя проблем има и сред подписалите се. Защо, питате се вие, ще се подпишеш под писмо, засягащо проблем, който не е актуален за теб? Мисля, че причината е същата, поради която аз бих подкрепил активности на деца в неравностойно положение; на хора, страдащи от расова дискриминация; на хора, страдащи от липса на право на свободно слово и т.н. Не е нужно да съм иранско дете, за да изразя протеста си срещу практиката на осъждане и прилагане на смъртни присъди спрямо деца в Иран. Не е нужно да имам увреждане, за да подкрепя такива хора в борбата им с бездушието на обществото. Не е нужно да съм черен, за да вярвам, че цвета на кожата не може да бъде основание да бъдеш подценяван, игнориран, третиран различно. Това, че не си пряко засегнат и заинтересован от нещо, не те прави по-малко отговорен като гражданин. Въпросът тук не е „Това отнася ли се до мен?”, а „Правилно ли е или не е?”.

Стана, разбира се, и нещо, което очаквах. Към мен и хората, които ме подкрепиха (и които аз подкрепих!), бяха отправени намеци за финансови интереси. Защо тези неща винаги се повдигат като тема, когато някой тръгне да прави нещо, което не се нрави другиму? Защо винаги се търси под вола теле? Защо с тези неща се спекулира от страна на хора, които никога не са, а няма и да си мръднат пръста да сторят нещо (защото „Това не се отнася до тях”)?

И друг аргумент срещу личността бе повдигнат — формата, под която публикувах писмото онлайн. Фактът, че в него смених името си със Сталик. За да сложа край на видиотените спекулации с това, аз веднага, макар и да не съм длъжен, ще припомня, че позицията ми тук е максимално лишена от личност, доколкото е възможно. Сталик е просто името на този, който кара блога тук да се „движи”. Писмото не е на Сталик. То е на едно момче, което се чувства засегнато от хетеросексизма на българската политическа класа. Ни повече, ни по-малко.

Това е още писмо, което говори от името на много представители на ЛГБТ общността. Аз не вярвам в това. Аз го знам. И нека „много” не бъде четено като „всички”. Защото би било оправдание да бъде оплюто нещо, което направих. Да бъде оплюто действието, като противостоене на апатията. Когато говоря за ЛГБТ общност ясно съзнавам, колко условно и абстрактно понятие е това. Дори е популярно в български контекст на тая дума да се слагат кавички. Това е правилно, от една страна. Но и съвършено погрешно, от друга.

Консолидирана общност у нас няма, така е. Но общност сама по себе си има. Има, защото общност означава хора, обединени от нещо; хора, обединени от обща култура; хора, обединени от обща вяра; хора, обединени от общи мечти и перспективи; хора, обединени от обща символика; хора, обединени от обща история; хора, обединени от общи интереси; хора, обединени от общи проблеми; хора, обединени от обща заплаха. В този смисъл принадлежността към ЛГБТ общността не е много по-различна от принадлежността към етническа или религиозна малцинствена група. Членовете на тая общност са различни хора. Те имат различни възгледи, цели, мечти. Но имат и общи неща, независимо дали им харесва или не. Подкрепата към другите членове на общността означава (само)уважение и воля; означава активна гражданска позиция; означава съпричастност към проблемите на хора, с които имаш нещо общо. Ето защо тя, без значение дали си лично засегнат или не, не е много по-различна от подкрепата към член на семейството, към близък или приятел.

Има нещо много интересно и специфично в българската народопсихология и начинът, по който българите девалвират стойността на стореното, на постигнатото; пренебрежението и незаинтересоваността с която се отнасят към много неща, касаещи самите тях. Другите народи търсят символика и консолидиращ заряд дори в най-малките постижения и събития. У нас и най-големите лежат в прахта на хулителството и завистта. Но това — казват — било критика. Критиката у нас често пъти е просто оплюване. И жалкото е, че идва от хора, до които всичко това уж не се отнася. Е, пита се тук, като не се отнася до вас защо така силно се вълнувате?

Асимилацията е нещо ужасно. А точно това се е случило с една огромна част от нехетеросексуалните хора в България. За тях гей идентичността е нещо, което е недопустимо да бъде отстоявано. Всеки опит за защита от хетеросексизма бива квалифициран като „парадиране”, като изкуствено създаване на проблеми, мотивирано от меркантилност и жажда за внимание и други подобни. Какво зловещо ехо на хомофобията е това! Какъв ужасен, подъл автосаботаж! Какъв ужасяващ сепаратизъм, прикрит удобно зад маската „Това не се отнася до мене”!

Когато нещо наистина не се отнася до тебе, ти не се вълнуваш от него. А вълнуваш ли се — значи някой е сложил пръст в раната. Въпросът е да разбереш, че рана има.

Аполитичните, апатичните са най-плодородната лайняна тор, върху която процъфтяват диктатурите, аполитичните са послушното стадо, което с покорното си мълчание подкрепя диктатурата, аполитичните са съучастници на властта. – Стефан Цанев

Entry filed under: Куиър, Фрагменти. Tags: , , , .

Австрийският националистки лидер Хайдер посетил гей бар преди да почине трагично Сара Пейлин (истинската) в Съботното вечерно шоу на NBC

има 1 коментар Add your own

  • 1. faeton77  |  20 октомври, 2008 в 7:20 am

    Гадно е!
    Наистина е гадно на човек да му се налага да изяснява една достатъчно ясна позиция.
    Гадно е да си обект на „приятелски огън“!
    За жалост винаги се намират хора, за които да лаеш по минаващите е по-лесно, отколкото да поемеш по самия път.
    Егоцентриците сякаш по-скоро обладани от мисълта за собственото си експониране, отколкото от това какви средства ползват за да постигнат това – е, явно в арсенала им окалянето на някой друг присъства.
    Не че човек трябва да е винаги и от всички разбиране, не че трябва да се очакват овации и осанна, но наистина е болно чистосърдечно да отдаваш сили и средства, а някой да упражнява безпричинната си злоба връз тебе.
    Аз лично опитвам в подобни случаи да търся дискусия с аргументи, защото точно тогава те увисват. Много често обаче наистина са заслушани единствено в собственото си викане и възможното решение в такива случаи е просто ПЪЛЕН ИГНОР.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

октомври 2008
M T W T F S S
« Септ   Ноем »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми