Съжителството без брак в Европа

19 януари, 2009 at 9:51 am 1 Коментар

Противоречията между идеологията за не регламентиране и мотивите за защитата на по-слабата страна

lgbt_pride_flag_id-226asp3979944035Маша Антоколская

1. ВЪВЕДЕНИЕ

От 1960 г. насам, Европа е свидетел на бързо и безпрецедентно увеличение на съжителствата без брак. В началото на новия век около 30% от всички двойки под тридесетгодишна възраст в Европа съжителстват без брак. Разрастването на явлението „съжителство извън брака” преминава през няколко етапа. Катлйин Киернан описва опита на Швеция, която е известна като пионер в областта на новите семейни форми, като разделя съвременното развитие на не-брачните съжителства на четири етапа. През първия етап съжителството представлява девиантна авангардна форма, практикувана от малка група прогресивни интелектуалци. През втория етап то става прелюдия или форма на пробно съжителство преди брака, след което партньорите обикновено вземат решение за брак и деца. През третия етап съжителството става социално „приемлива алтернатива на брака” и раждането на децата вече не се схваща като причина за сключване на брак. През четвъртия етап съжителството и бракът не се различават по отношение на отглеждането на децата и социалната приемливост. Популярността на съжителството в Швеция нараства както следва: 1% през 1960 г., 7% през 1970 г., 13% през 1975 г., 21% от всички двойки през1983 г. и 70-73% от двойките под 30-годишна възраст през 1997 г. Това развитие илюстрира увеличаването на съжителствата през етапите.

Въпреки че разпространението на не-брачните съжителства е ясна пан европейска тенденция, то е било и все още е различно в отделните части на Европа. Ако се използва класификацията на Катлйин Киернан, може да се отбележи, че европейските страни се намират в различни етапи. Авангардните страни като Швеция и Дания вече са достигнали четвъртия етап. Съжителството почти е изместило брака в тези страни. Държави като Финландия и Франция са почти на същото ниво. Германия, Великобритания, Холандия, Белгия, Австрия и други страни със сравнително голям брой съжителстващи без брак двойки, са по-скоро в третия етап. В южноевропейските страни като Гърция, Италия, Испания и Португалия, както и в Ирландия и в страните от Източна Европа, съжителството е по-скоро рядко явление. Тези страни са разпределени между първия, втория и частично третия етап. По отношение на развода може да се каже, че различни поколения закони, регламентиращи развода, съществуват едновременно в европейските страни, а усилията за „осъвременяване на не-съвременното” продължават. Примери за различни модели на съжителства от посочените по-горе етапи съществуват също едновременно в европейските страни.

2. ПРАВНИЯТ ОТГОВОР НА СОЦИАЛНАТА ПРОМЯНА: ГОЛЕМИЯТ ДИАПАЗОН ОТ РАЗЛИЧИЯ

2.1. От враждебност към доброволна толерантностjustice_01

Най-напред законодателството не отразява развитието на не-брачното съжителството, тъй като не е лесно да се промени установената политика за пренебрегване на явлението. Традиционното отношение на правото към съжителството преди 1960 г. се изразява на практика по-скоро в забрана, отколкото в незаинтересованост. В зависимост от времето и мястото, враждебността на правната регламентация към съжителството варира от наказателни санкции до не признаване на валидността на дарения в полза на съжителстващите извън брак, тъй като те са против обществения морал.

Правната приемливост на съжителството напредва с бавни стъпки. Първата законодателна инициатива е факт през 60-70 години на 20-и век, но въпреки че съжителството не се наказва, само няколко страни предприемат курс на подкрепа и създаване на благоприятстваща правна уредба. Най-ясен пример е политиката на шведското социалистическо правителство, което в края на 60-те години се обявява в подкрепа на съжителстващите.

2.2. Идеологията за не-регламентиране

Въпреки че нагласите към съжителството стават все по-положителни, повечето европейски страни не са склонни да приемат специално законодателство по отношение на не-брачните съжителства. Това поведение е не само отражение на консервативен възглед, но и на възраженията от различните части на политическия спектър. Фокусът на всички тези аргументи е доктрината за „свободно от регламентиране” пространство или за не-регламентиране. Една от идеите зад тази доктрина е консервативният страх, че правното уреждане на съжителството ще навреди на институцията на брака. Друга причина са либералните идеи за автономията на личността. Мотивът е, че ако съжителстващите доброволно избират да избегнат правния режим на брака, държавата трябва да уважи техния избор и не трябва да се опитва да налага друга форма на правно уреждане. Друга причина за политиката на не регламентиране е страхът, че правната уредба на съжителството по модел на брака ще засили традиционното разделение на ролите на половете, което ще доведе до зависимост на жените. Освен това многообразието от форми на съжителство, предопределя невъзможност да се напишат общи правила, които да ги обхванат напълно.

2.3. Нуждата от правна уредба за предотвратяване на дискриминацията

Въпреки всичко, в определен момент пълният отказ от регламентиране на съжителството се оказва не работещ. В някои страни това става очевидно първо в областта на публичното право. Липсата на правна уредба на съжителството поставя единия или и двамата от не-брачните партньори, получаващи социални помощи или помощи за наем, в по-привилегирована позиция спрямо двойките в брак. При двойките в брак съществува задължението за взаимна подкрепа, докато подобно липсва при съжителстващите без брак. Задължението за оказване на подкрепа не само трудно се доказва, но и директно отказва съжителстващите партньори да формализират техните отношения. Налага се тази несъгласуваност в правната уредба да бъде премахната чрез изравняване на съжителството с брака по отношение на социалната сигурност и други области на публичното право. След като това се осъществява, се оказва, че законодателството дискриминира съжителстващите без брак, тъй като ги третира като съпрузи в случаите, в които това приравняване работи срещу тях, и не ги третира като съпрузи, когато това би могло да бъде в тяхна полза. Затова се налагат по-нататъшни промени в публичното право. По отношение на частното право споровете около нуждата от регламентиране продължават дълго време. Правната защита на по-слабата страна в съжителството, която остава с празни ръце в случай на смърт или раздяла, остава не гарантирана, което води до нарастващо недоволство.

2.4. Борбата на хомосексуалните двойки за признаване

В един следващ момент дискусиите около правната уредба на съжителството на две лица от различен пол се оказват свързани с борбата на партньорите от един и същи пол за правно и социално признаване на техните връзки. Проблемите на двойките от един и същи пол от самото начало са съвсем различни от тези на двойките от различен пол. Основният проблем на първите е двояк: те нямат правна защита и обществото не признава техните връзки. За разлика от двойките, в които партньорите са от различен пол, липсата на правна защита не е резултат от вътрешното им решение или избор да не сключват брак, а от невъзможността да го направят. По време на усилията им за преодоляване на този проблем, те се сблъскват с враждебност, която е несравнимо по-голяма от негативно отношение към признаването на хетеросексуалното съжителство. Тяхното желание за признаване се счита за „неестествено” в някои страни на Западна Европа до 1995 г. и все още е така в Източна Европа. Независимо от това, с течение на времето дискусиите около правната уредба на не-брачното съжителство очертават два сравнително разнопосочни феномена: търсенето на правно разрешение в случая на хетеросексуалните двойки, които повече или по-малко са избрали свободно да не сключат брак, и, от друга страна, търсенето на оптимална форма за институционализиране на връзката между партньори от един и същи пол, на които не се разрешава сключването на брак.

Поради различни причини правната уредба на съжителството на партньори от един и същ и различен пол остава противоречива дълго време. Уреждането на хетеросексуалното съжителство, частично с измененията на законодателствата и частично благодарение на активността на съдийството, започва през 70-те години. Въпреки това правилно се отбелязва, че към средата на 90-те години „позитивното признаване на съжителството от семейното право в Европа е все още минимално с изключение на скандинавските страни”. Едва през последните години на 20-и век се проявява ясна промяна на тенденцията. Правната среда за съжителството най-общо еволюира от двойнствен неутралитет „в недвусмислено признаване, а дори и легитимиране на съжителството без брак”. Тази промяна предизвика преход от „откъслечни регулации и съдийска активност” до приемането на специално законодателство. То обаче до голяма степен урежда само отношенията на двойките партньори от един и същи пол. Партньорите от различен пол могат само инцидентно да попаднат в неговата орбита. Под влиянието на доктрината за не-регламентиране, законодателството в полза на не институционализираното хетеросексуално съжителство все още е минимално в Европа.

3. ПРАВНИ МОДЕЛИ ЗА РЕГЛАМЕНТИРАНЕ НА НЕ-БРАЧНОТО СЪЖИТЕЛСТВОТО

lesbian_couple_023.1. Работеща схема на правни модели за регламентиране на не-брачните съжителства

Голямото разнообразие от законодателни уредби на не-брачните съжителства предизвиква множество опити за класифицирането им. Без да се пренебрегва академичната стойност на други класификации, за целите на това изследване е избрана класификационна схема, основана на функционален критерий – „степен на правни последици” – въведен наскоро в сравнително изследване. На базата на този критерий могат да се откроят следните правни модели:

  1. Не-регламентиране на съжителството;
  2. Спорадична уредба чрез изменения на съществуващо законодателство;
  3. Специално законодателство, уреждащо минимална защита при фактическо съжителство (съжителство de-facto);
  4. Специално законодателство, уреждащо ограничена защита при съжителство, в което партньорите сключват договор за съжителство;
  5. Специално законодателство, уреждащо ограничена защита за съжителстващите партньори, които попадат в междинна категория на сключилите договор за съжителство и фактическото съжителство;
  6. Законодателство, уреждащо регистрираното партньорство, което почти се приравнява на брака (регистрирано съжителство „скандинавски стил”).

Трябва да се отбележи, че в много страни могат да бъдат идентифицирани повече от един от тези модели. В това отношение Холандия е ясен пример, тъй като нейното законодателство отразява поне четири от тези модели: спорадичната уредба чрез изменения на съществуващо законодателство, даваща минимална защита на нерегистрираните партньори; значително по-високо ниво на правни последици за тези, които са подписали договор; равен на брака статус за регистрираните партньори; напълно еднакъв на брачния статус и право на брак между партньори от един и същ или различен пол. Други страни избират по-малко варианти. Шведското право, например, отразява само два от тези модели. То предоставя основно ниво на защита за не институционализираните съжителства на партньори от един и същ или различен пол и защита, подобна на тази в брака, за регистрираните партньорства, които са допустими единствено за двойките, в които партньорите са от един и същи пол.

Правните модели за регламентиране на съжителствата без брак се разглеждат по-долу на базата на избрани представителни примери.

3.2. Модел 1: Не регламентиране на съжителството

Политиката за уреждане на съжителството в някои източноевропейски страни е все още на етапа, на който се намираха западноевропейските страни преди 1960 г. Може би е любопитно да се отбележи, че въпреки че Русия и други страни от бившия Съветски съюз имат модерно семейно право като цяло, те също са в тази група. Отказът на Русия да регламентира съжителството може да изглежда още по-изненадващ, като се има предвид, че в периода между 1926 г. и 1944 г. Русия е пионер в регламентирането на не-брачните съжителства, като дори приравнява брака на фактическото съжителство. След перестройката и разпадането на Съветския съюз ситуацията постепенно започва да се променя. Въпреки това Русия и други страни от бившия Съветски съюз остават в групата, която няма положително отношение към съжителството, и проявява изключителна нетолерантност към връзките на партньори от един и същи пол. В Русия, Молдова и Беларус развитието на съжителството не предизвиква промени нито в публичното, нито в частното право. Новият Семеен кодекс на Русия от 1996 г. е запазва пълно мълчание по отношение на връзките между съжителстващите.

Ситуацията по отношение на регламентирането на съжителството в Беларус и Молдова, които са използвали Семейния кодекс на Русия за модел, е почти същата, докато тази в Латвия, Литва и Естония, които избират свой собствен път, търпи бърза промяна.

3.2. Модел 2: Спорадични промени на законодателствата

Десетилетия наред единственият отговор на болшинството от европейските страни по отношение на не-брачните съжителства се изразява в спорадични, не координирани и несистематични изменения на съществуващото частно и публично право и в съдийска активност. За повечето от страните този период на приемане на промени „на парче” е само преходен, след който се приема специално законодателство, регламентиращо съжителството. Въпреки това промени „на парче” се приемат и през 90-те години, когато много европейски страни приемат специални закони, регламентиращи съжителството на лица от един и същи пол. Старите правила, приемани „на парче”, остават единственият източник на право, който регламентира не-брачните съжителства на партньори от различен пол, които до голяма степен остават в сянката на правото. Дори и в страните със специално законодателство по отношение на съжителството на партньори от различен пол, правилата „на парче” важат за тези форми на съжителства, които са извън обхвата на специалното законодателство. В публичното право измененията на общите закони основно са сведени до по-малко дискриминационно третиране на съжителстващите двойки, така че съжителството да не поражда само неблагоприятни последици в областта на социалните помощи и данъците. В областта на частното право все пак се достига до минимални правни последици. Правните техники в общите разпоредби на частното право, които се използват за да се уредят последиците от не-брачното съжителство, варират от попечителски фондове и договори – в системата на англо-саксонското право, до основателно обогатяване, société de fait и договори в континенталната правна система Специално внимание като общо правило е отделено на защитата на правото на наследство на преживелия партньор.

3.3. Модел 3: Специално законодателство, предоставящо минимална защита на фактическото съжителство

Третият подход в регулирането на съжителството предполага, че за да укрепят връзката си, партньорите трябва да бъдат защитени в съжителството ipso facto, независимо от каквато и да било формализация на техните взаимоотношения. Подобна политика е очевидно в противоречие с доктрината на „ненамеса на правото”, която се придържа към становището, че държавата трябва да уважава избора на живеещите в съжителство да не сключват брак и следователно, да не подлага тяхната връзка на законова регулация. Съответните аргументи срещу тази доктрина са посочени по-долу. Най-важните от тях са два. На първо място, ръст на данните, че партньорите често не предприемат необходимите стъпки да формализират техните връзки не защото не желаят защита от закона, а защото не отчитат, че техните взаимоотношения имат връзка с правото. Последните проучвания показват, че неинституционализирането на връзките по-често почива върху липсата на знания относно съответните норми и правните последици на съжителство без брак, отколкото на добре обмислен и преднамерен избор, направен и от двамата партньори. На второ място, трябва да се има предвид, че понякога икономически по-силният партньор преднамерено възпрепятства институционализацията на съжителството или сключването на брак с цел да лиши по-слабата страна от защитата на закона. Все пак, дори в страните, които са избрали да регулират фактическото съжителство, аргументът за „ненамеса на правото” винаги е присъствал. На практика повечето законодатели са се опитали да намерят определен баланс между патерналистичната защита на по-слабата страна и уважението към автономията й, като са оставили него или нея на избраната от тях съдба. Това обяснява защо повечето закони, прилагани към фактическото съжителство, се стремят да предоставят само основна защита от правни последици.

Друг проблем, присъщ на този подход, е обстоятелството, че хетеросексуалното съжителство е твърде нехомогенно. То обхваща широк спектър от различни социални феномени: краткосрочни връзки; пробни предбрачни съжителства; стабилни съюзи с деца; квази-съпружески съюзи с деца и др. Това разнообразие повдига редица въпроси: дали всички тези форми изискват законова регулация, или само някои от тях? Могат ли различните форми на съжителство да се регулират по един и същ начин? Сложността на тези въпроси нараства, ако към многообразието на хетеросексуалните съжителства се прибавят примерите на връзки на партньори от същия пол.

Групата на страните, регулиращи фактическото съжителство, е съставена от различаващи се страни като Швеция и Норвегия, бивша социалистическа Югославия и Унгария, и от Португалия, като представителка на Южна Европа. Важна тяхна отлика е, че Швеция и Норвегия комбинират две нива на регулация на не-брачното съжителство. Първото ниво предоставя ограничена регулация на фактическото съжителство на хетеросексуални и хомосексуални партньори, които не искат да институционализират тяхната връзка. Второто ниво представлява институцията на регистрираното партньорство, което гарантира квази-съпружески статус на хомосексуалните двойки, които искат да институционализират тяхната връзка. За разлика от тях бивша Югославия (с изключение на Словения), Унгария и Португалия не отиват по-далеч от ограничена регулация на фактическото съжителство във всичките му възможни форми.

Швеция: регулация на фактическото съжителство с възможност за неучастие

Швеция бе първата европейска страна, която след 60-те години на 20-и век прие специално законодателство за не-брачното съжителство. В резултат на официалната неутрална политика през 1973 г. бе приет Закон за не-брачното съжителство. През 1987 г. той беше заменен от по-обхватния Закон за съжителстващите лица (общи домакинства). Законът е приложим за партньори, които не са в брак, ipso facto от вида на съжителството им и без изискване за регистрация, договор или какъвто и да било друг израз на намерения да институционализират тяхната връзка. Трябва да се отбележи, че законът „налага определени правила на партньорите, които не са в брак”. Основна цел на закона е да гарантира минимална защита на по-слабата страна в случай, че връзката се прекрати. Следователно, защитата, предоставяна от Закона за общите домакинства, е с ограничен обхват и главно защитава наследствените взаимоотношения и някои въпроси от публичното право. По отношение на имуществените взаимоотношения, законът третира само общото/съвместното жилище на двойката, движимите имоти на домакинството и прехвърлянето на наемни отношения, регулирани преди това в закона от 1973 г. Автономията на партньорите се защитава като им се дава възможност да решат „да не участват”. Следователно, новият Закон за съжителстващите лица, който в 2003 г. замени Закона за общите домакинства и Закона за хомосексуалните съжителстващи лица, не бе значително по-обхватен от предхождащите го. Законът за хомосексуалните съжителстващи лица бе приложим за две пълнолетни лица, които споделят едно домакинство, живеят в стабилна емоционална връзка и не са в брак или регистрирано партньорство помежду си или с други лица. Този закон не гарантира издръжка или право на наследяване без завещание, но преживелият партньор има правото да задържи равностойността на общото жилище и общото движимо имущество в домакинството до определена стойност. Възможността да не се участва остава същата, както в предходния закон.

Забравеният авангард: бивша Югославия и Унгария

Често се забравя, че Югославия и Унгария бяха сред страните пионерки в регулацията на не-брачното съжителство. Съжителстващите двойки в Югославия получиха известна защита по силата на реформи, направени на парче, след Втората световна война. Историята на регулацията на не-брачното съжителство обаче реално започва през 1974 г., когато новоприетата федерална Конституция на Югославия даде пълномощията по семейните въпроси в ръцете на автономните й части, които през следващото десетилетие приеха всеобхватни семейни кодекси. Тъй като нивото на не-брачното съжителство в Югославия винаги е било сравнително високо, кодексите на Босна и Херцеговина, на Хърватия и на Сърбия и Косово разпростряха някои от разпоредбите на съпружеската собственост и правото на издръжка върху продължителни връзки, подобни на брак. През 1992 г. същото бе направено и в Македония. Във всички югославски автономни части е имало повече или по-малко подобни предварителни условия за прилагането на такива разпоредби: съжителство като съпруг и съпруга, продължителен съюз, липса на пречки за брак. При удовлетворяването на тези изисквания, законът за съпружеската имуществена общност и разпоредбите, определящи задълженията за съпружеска издръжка, са се прилагали автоматично към съжителстващите лица, дори без регистрация или договор. Личните отношения на съжителстващите лица и техните наследствени права остават не регулирани.

Словения е различен случай. Словения е най-радикалният европейски пример на регулация на не-брачно фактическо съжителство (междувременно тя бе последвана от Сърбия), която не зачита волята на страните. Още през 1976 г. словенският Закон за брака и регулация на семейството напълно изравнява продължителното съжителство с брака в почти всички аспекти на личните и имуществените отношения. Законът определя съжителството като „продължителна не формализирана общност за живот между неженен мъж и неомъжена жена, които нямат законови пречки да сключат брак помежду си”.

Този пример е последван от Сърбия през 2005 г. Член 4 от новия сръбски Закон за семейството разпростира всички права и задължения на съпрузите върху съжителстващите хетеросексуални лица. Не-брачното съжителство се определя като „устойчиво съжителство на мъж и жена, между които няма пречки за брак”.

В Унгария установената със закон регулация на не-брачното съжителство датира от 1977 г. За разлика от автономните части на Югославия, правилата на съжителството в Унгария не са сред разпоредбите на Закона за семейството, а сред общите разпоредби на Гражданския кодекс. Тези разпоредби се прилагат за мъж и жена, които живеят заедно без брак в емоционална връзка и икономическо партньорство, и споделят общо домакинство. Законовата регулация на съжителството не отива по-нататък от регулирането на имуществените взаимоотношения на съжителстващите лица. За тази цел в Гражданския кодекс е създаден специален режим на имуществена общност.

Първоначално и в Югославия, и в Унгария се регулират само хетеросексуалните съжителства. Като се има предвид ниското ниво на приемане на хомосексуалните връзки в Източна Европа, не беше реалистично да се очакват промени в това отношение в краткосрочен план. Събитията обаче се развиват доста различно.

През 1995 г. унгарският Конституционен съд постановява, че правната дефиниция на съжителството като изключително хетеросексуално е дискриминираща и, следователно, неконституционна. Съдът дава на законодателя една година срок да промени закона. През 1996 г. дефиницията на не-брачното съжителство е допълнена и е неутрална по отношение на пола. По този начин хомосексуалните двойки получават същата защита от закона, както и хетеросексуалните.

През 2003 г. Хърватия също разпростира правната регулация на съжителството върху хомосексуалните двойки.

4.4. Модел 4: Специално законодателство, уреждащо ограничена защита при съжителство, в което партньорите сключват договор за съжителство

В няколко европейски страни законът осигурява специални правни последици, когато съжителстващите лица сключат договор за съжителство. Такъв договор винаги изисква страните изрично да го изберат като възможност. Сключването на договор за съжителство променя семейния статус на съжителстващите лица.

Обхватът на защитата, осигурявана от такива договори, значително се различава в различните страни. Фактически, тъй като договорното право в повечето случаи допуска сключването на какъвто и да било договор, който не противоречи на задължителните разпоредби на закона, съжителстващите лица винаги могат да сключат договор, който регулира различни аспекти на наследствените отношения между тях, и в случаите, когато има специални, установени от закона разпоредби, и в случаите, когато няма такива. Това, разбира се, е твърде различно по отношение на правата на трети страни, наследствените права и всички въпроси на публичното право. В тези области договорът за съжителство поражда само правни последици, за които въпросното национално законодателство изрично се е погрижило.

Пример за подобен закон е този в Холандия. Холандският закон, прилаган към договора за съжителство (samenlevingscontract), е изготвен като нотариално заверен документ с трайни правни последици по отношение на правото на наследяване, наемните отношения, пенсиите и данъчните закони. Те учредяват финансови и други ползи, които правят тези договори много разпространени сред съжителстващите двойки в Холандия.

Обратното, много други европейски страни, като например Германия, не осигуряват специално законодателство върху договорите за съжителство. В Германия партньорите, които не са в брак, разбира се, могат да се възползват от подобни договори (Partnerschaftsvertrag), за да регулират техните наследствени взаимоотношения, но договорът почти няма последици по отношение на трети страни, нито по отношение на правото на наследяване или публичното право. В Германия договорите за съжителство са значително по-малко разпространени, отколкото в Холандия.

4.5. Модел 5: Специално законодателство, уреждащо ограничена защита за съжителстващите партньори, които попадат в междинна категория на сключилите договор за съжителство и фактическото съжителство

gay_couple_01Няколко страни, като Франция, Белгия и испанските автономни области, са избрали да осигурят много ограничена защита само за онези хетеро- и хомосексуални двойки, които избират да се подложат на предвидената в закона форма на регистрация, която, поради причини, които ще бъдат изложени по-долу, не е уеднаквена с регистрираното партньорство. Като не прави разлика между хомосексуалните двойки, които са лишени от възможността да сключат брак, и хетеросексуалните двойки, които са избрали да не сключат брак, този подход всъщност комбинира недостатъците на защитата на фактическото съжителство и на регистрираното партньорство. От една страна, двойката получава малка защита, която се предлага в страните с регулация на фактическото съжителство. От друга страна, тази защита е гарантирана само за онези двойки, които искат да се подложат на изискваната регистрация. В резултат, проблемите и на двете групи остават в значителна степен нерешени. Хомосексуалните двойки са лишени от ползите на квази-съпружеския статут, прилаган към регистрираното партньорство. Положението на хетеросексуалните двойки също не е подобрено. Повечето от тях остават извън обхвата на регулацията, тъй като онези, които не искат да сключат брак, в повечето случаи не са склонни да институционализират тяхната връзка по друг начин. Като осъзнава тези проблеми, каталонското законодателство и законодателството в някои други испански автономни области се опитват да ги облекчат, като създават донякъде различни разпоредби за хомо- и хетеросексуалните двойки в рамките на един и същ закон.

Френският PACS: „нито съюз, нито договор”

Pacte civil de solidarité (PACS) е приет във Франция през 1999 г. Според член 515-1 на Гражданския кодекс на Франция „гражданският договор за солидарност е договор, свързващ две пълнолетни лица от различен или от същия пол с цел да уредят съвместния си живот”. PACS определя правното положение на съжителстващите лица двусмислено – между договора и статуса. От една страна, PACS изглежда чист договор по естеството си. Подобно на договор, но различен от брака, PACS се учредява чрез не сложно писмено споразумение, което се регистрира от служител в първоинстанционен съд без изисквания за обред. От друга страна, съдебната регистрация се изисква, за да се проучи правото на партньорите да сключат PACS (възраст, пречки за сключването му и др.), което твърде много наподобява проучването, което предхожда брачната церемония. Пречките за сключване на PACS са същите, както при сключване на брак, без изискването партньорите да бъдат различни по пол.

Ефектът на PACS върху гражданското състояние и личния статус на партньорите е също двусмислен. От една страна, сключването на PACS не променя гражданското състояние на страните. От друга страна, разпоредбите за PACS са в Раздел І на Гражданския кодекс, в който се третира законът за лицата и семейството, а не в Раздел ІІІ, който третира наследствените въпроси. Това се интерпретира като индикация, че PACS не се смята само за споразумение за имуществото между съжителстващите лица, а по-скоро за институция на семейното право. Личният статус на партньорите също изглежда непроменен, тъй като те са свободни да сключат с брак с някой друг, без предварително да разтрогнат PACS. От друга страна, PACS засяга личния статус на партньорите, тъй като за времето, в което те са в PACS, не им е разрешено да сключат друг PACS. След изменението от 2006 г. служителят в съда има задължението да изпрати уведомление за регистрацията на PACS в регистъра на гражданското състояние по месторождение на двете страни, с цел да се направи вписване. Тъй като същото вписване се прави в случай на брак, новата процедура придава на PACS статут на подобие на съюз.

PACS по същината си е по-скоро подобие на „договор за вярност”, който не подлежи на преговори (определяне на съвместния живот на основата на договор), отколкото обикновен договор. Разпоредбите на PACS съдържат набор от правила, предвиждащи ограничен обхват на основните права и задължения, налагани на партньорите, т. нар. régime primaire. Този задължителен режим обхваща дълга да живеят заедно и да се грижат един за друг, както и правото да са приемник на наемни права. Страните нямат свободата да променят правата и задълженията по договора, които са част от régime primaire. Всичко, което не се включва в régime primaire, може да се урежда от договора. Тъй като правото на издръжка, правото на запазена част при наследяването и имуществените права не са част от régime primaire, партньорите имат свободата да ги уредят чрез договора. След разтрогването на PACS законът не задължава бившите партньори да изплащат издръжка. Имущественият режим на партньорите в PACS е променен през 2006 г. в разделеност на имуществото. Допуска се обаче партньорите да изберат режим на общност на владение, което много наподобява законовия имуществен брачен режим на ограничена имуществена общност.

Разпоредбите за разтрогване на PACS подчертават неговата по-ниска ценност по сравнение с брака. PACS се разтрогва чрез проста административна процедура при съвместна или едностранна декларация на партньорите. PACS не създава пречки за сключване на брак с друго лице. Бракът на партньор в PACS не изисква предходното разтрогване на PACS, но води до автоматичното му прекратяване. Различният начин на разтрогване на PACS не прилича нито на разтрогването на брак, нито на прекратяването на договор. За разлика от брака PACS може да се разтрогне при обща декларация на страните. За разлика от договора PACS може да се прекрати едностранно от всяка от страните.

В периода от 1999 г. до 2005 г. са регистрирани около 204,000 PACS. Повече от половината от тях са сключени от хетеросексуални двойки. Това позволява с достоверност да се твърди, че не може да се очаква, че огромното мнозинство от съжителстващи хетеросексуални двойки, които са избрали да не сключват брак, ще регистрират PACS.

Законите в испанските автономни области: ползите от творческото разграничаване

В Испания отсъствието на федерална регулация на не-брачното съжителство поражда поток от регионално законодателство. Най-интересният пример е каталонският Закон за двойките в стабилни съюзи. През 1998 г. Каталония е първата, приела закон, който става модел за останалите испански автономни области. Макар че каталонският подход в общи линии е подобен на този във Франция, каталонският закон е по-особен по сравнение с подобните закони във Франция и Белгия. Най-важната разлика е, че Законът за двойките в стабилни съюзи се прилага за хетеросексуални двойки или след сключването на официален договор под формата на официален писмен документ, или на основата на фактически съжителство в период на две години, или след раждането на общо дете.

Подобно на френския PACS, каталонският Закон за двойките в стабилни съюзи урежда минимално ниво на защита чрез задължителни разпоредби (сравними с френските régime primaire), като оставя останалото на свободното разпореждане на страните.

4.4.7. Модел 6: Законодателство, уреждащо регистрираното партньорство, което почти се приравнява на брака (регистрирано съжителство „скандинавски стил”)

Преди обществото да узрее за хомосексуалния брак, институтът на регистрираното партньорство е бил най-прекият и безкомпромисен отговор на исканията на хомосексуалните партньори за равенство и признаване. Въвеждането на регистрираното съжителство в някои страни всъщност проправя пътя за брак на хомосексуалните двойки. Идеята за регистрирано партньорство от „скандинавски тип”, както е разгледана тук, се основава на доктрината „равни, но разделени”, която включва даването на хомосексуалните двойки почти всички права на двойките в брак, без да нарича техния съюз „брак”. Такава подобна на брака институция позволява да се даде адекватна законова защита на хомосексуалните партньори, като същевременно почти премахва дискриминацията и значително допринася за приемането на хомосексуалните двойки от обществото.

Моделът на регистрирано партньорство от „скандинавски тип”, който по-късно се разпространява по цяла Европа, първоначално е въведен в Дания през 1989 г. През следващото десетилетие същият модел е възприет от целия скандинавски регион: в Норвегия през 1993 г., в Швеция през 1995 г., в Исландия през 1996 г. и във Финландия през 2001 г. През 1998 г. Холандия въвежда същия модел с една съществена разлика – регистрираното съжителство е отворено както за хомо-, така и за хетеросексуалните двойки. През 2001 г. Германия в общи линии също следва скандинавския пример, но първоначално, поради политически и конституционни ограничения, отива не дотам далеч, че да уеднакви регистрираното партньорство с брака. Форма на регистрирано партньорство, подобно на скандинавския модел, се въвежда през 2004 г. във Великобритания, през 2005 г. в Швейцария, а през 2006 г. в Чешката република.

Entry filed under: Куиър. Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , .

Хомосексуалните партньори трябва да са признати в целия ЕС Литовски депутати искат закон срещу „промотирането“ на хомосексуалността

има 1 коментар Add your own

  • 1. Musha Busha  |  29 януари, 2009 в 4:48 pm

    Къде си, човеко, защо не пишеш?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

януари 2009
M T W T F S S
« Дек   Февр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми