„Педерас” уби дете… отново

19 април, 2009 at 3:03 am 76 коментара

homophobia_150x2002Сашко беше на 11 години. От Русе. Той бе прилежен ученик, обичаше да рисува, да чете енциклопедии, да играе на компютъра си. Спортът не му бе присърце, не се интересуваше и от коли. А всичко това го правеше доста по-различен от останалите момчета.

И останалите момчета чувстваха това. Те се подиграваха на Сашко — на начина, по който се държи, на нещата, от които се интересува, на дрехите му. И така всеки ден. Всеки ден преди да бие звънецът за влизане в час, Сашко преживяваше малък кошмар. Наричаха го „педал”, „обратен”, а най-милото беше „гей”. Сочеха го с пръст, бутаха него или учебниците му на земята, взимаха му химикалките и тетрадките. Понякога го удряха с юмрук в рамото или гърба.

Казват, че някои учители забелязали това, но не обърнали особено внимание. „Обичайно е децата да говорят такива неща. Детинщини!”

В очите на Сашко, обаче, нещата като че ли не са стояли точно така.

В слънчевия следобед на 6 април 2009 г. Сашко, който живееше с майка си, се прибрал в къщи. Нея я нямало. Той взел един канап за простор, завързал го добре за полилея в детската стая, и се обесил.

Сашко беше на 11 години.

Всъщност Сашко не е Сашко, а Карл Джоузеф Уокър-Хувър. И случилото се с него не се е случило в Русе, а в Масачузетс, САЩ. А канапът за простор бил кабел. Всичко останало обаче отговаря на истината — различността му, тормозът, безразличието на учителите, датата, краят.

Но можеше и да се казва Сашко и това наистина можеше да се е случило в Русе. Всъщност, като се замисля, най-вероятно се е случвало. Да, точно така, у нас, в България. И неведнъж. Просто не е било регистрирано като трагедия, следствие на хомофобски тормоз. Няма и да бъде. В България такова нещо като хомофобски тормоз или престъпление от омраза няма. Поне като категория в дебелите бумаги на държавните чиновници.

Майката на загиналия Карл, 44-годишната Сирдинър Л. Уокър, го открила, когато се върнала у дома след църковна служба. Тя е директор на програма за помощ за бездомни, и по нейните думи неколкократно се е свързвала с училищната администрация по проблема.

„Съкрушена съм. Тревожим се за икономиката и за Ирак, а трябва да се тревожим за собствените си училища. Ще посветя останалата част от живота си на учениците, които безгласно мълчат за случващото се с тях. Била съм и бездомна, но аз и Карл се справихме. Бях жертва на домашно насилие — преживяхме и това. Единственото, което не можахме да преживеем, бе училището.”

През 2007 г. 17-годишният Ерик Мохат от Ментор, Охайо, се застреля след дълги години хомофобски тормоз.

Подобно на Карл, той не се идентифицирал като гей, но бил определян като „педал” и „хомо” от съучениците си.

Родителите на Ерик, Уилям и Джанис Мохат, обявиха миналата седмица, че ще заведат дело срещу училището на сина им, заради бездействието по отношение на физическите и вербални атаки, на които е бил подложен.

Те не искат пари, но се надяват администрацията да признае, че Ерик е жертва на малтретиране, в следствие на което да бъде изготвена ефективна програма, против тормоза в училищния коридор.

„Къде сме ние?”

На 27 ноември 2008 г. в центърът за култура и дебат „Червената къща” в София бе организирана пресконференция от българската гей организация „Джемини”. Това бе втората кръгла маса за обсъждане на проекта „Оглушителна тишина: Случаят в моето училище”.

Проектът си постави за цел подобряването на училищната среда чрез намаляване на дискриминацията и нетолерантността на база сексуална ориентация, увреждане и ромска етническа принадлежност. По време на кръглата маса бяха представени заключения от изследването на учебниците по хумантирани дисциплини от IX до XII клас, резултатите от изследване на нагласите сред ученици от горните класове, както и най-общо срещнатите проблеми при изпълнение на проекта.

Резултатите бяха до голяма степен очаквани.  Малко над 10% се самоопеделят като бисексуални, близо 2% като хомосексуални и почти 88% като хетеросексуални.

В същото време се оказва, че на всички тези деца учебниците обясняват всичко в термините на патриархалния хетероцентристки модел. Така например в учебния материал по етика и право за гимназиалния курс бракът е дефиниран като съюз между мъж и жена. Там категорично се премълчава и лъже по отношение на това, че съществува такова нещо като еднополови връзки, а в някои държави и бракове. Напълно се игнорират социологическите, психологически, антропологически и историографски факти за подобни съюзи. Липсва обективна и синтезирана информация по отношение на това какво е сексуална ориентация, както и по отношение на въпросите, свързани с нея.

На кръглата маса в „Червената къща” бе поканен министърът на образованието Даниел Вълчев. Той не само, че не уважи поканата, но не си направи и труда да изпрати официално поне една чистачка от някой районен инспекторат, та да се отчете, че някой от МОН е присъствал. Иначе някакво присъствие от МОН имаше, но какво от това? Къде е резултатът?

Въпреки множеството проучвания и убедителни свидетелства, все още съществува едно нежелание да се признае връзката между традиционната социална стигматизация (позорно заклеймяване) на хомосексуалността и високият брой на опитите за самоубийство сред юношите и младите мъже, идентифицирани като гейове от самите тях или от другите. Доре и Лажьонес, С. 2005*

.
В България има деца като Карл и Ерик. Има и прекрасни млади момчета като Матю Шепард и Шон Кенеди, които са физически жертви на хомофобията. Тяхното съзнание бива бомбардирано с позитивни хетероцентристки модели, а в случаите, когато хомосексуалността не е премълчавана, тя е представяна с негативна конотация, насаждайки на ЛГБТ младежите чувство на вина, на срам, на дискомфорт от собствената сексуалност и идентичност, усещане за „нередност” на собственото Аз.

Истината е, че хомофобията убива. А още по-ужасяващото в тая истина е, че актът на убийството не винаги е физически; не винаги оставя следи за криминолозите. Понякога убийството се извършва психически, емоционално, вербално. И не жертвата е тази, която трябва да корим заради слабостта й. Жертвата е била достатъчно силна, за да намери изход — единственият възможен, който е видяла. Слабостта на жертвата не е оправдание за убиеца. Нито пък за тези, които са бездействали и нехаели, докато са можели да предотвратят трагедията.

Карл беше на 11 години. Нека почива в мир!

Гласувай

__________
* Доре, Мишел и Лажьонес, Симон. (2005) Мартвите момчета не могат да танцуват. София: Hermes Publishing Ltd.

Entry filed under: ЛГБТК новини, ЛГБТК психология и сексология, Разни, Фрагменти. Tags: , , , , , , , .

За Расате, Крумова и словото на омразата в публичното пространство (действие първо) Хомосексуални и хетеросексуални студенти от АУБ се съюзиха в борбата за толерантност

76 коментара Add your own

  • 1. man  |  19 април, 2009 в 5:21 am

    глупости, няма никакаква хомофобия!!!!
    смешно е да се обвиняват децата за това. децата се подиграват на всичко – на един че е нисък, има ли нискофобия? на друг че е висок – „върлината“ ……трети е „селянчето“, четвърти -„слабака“, пети – „очилаткото“…. доста подигравки се падат на „шишкото“ не по малко отколкото на „гейчето“, и какво шишкото да се самоубива ли????? Аз бях с очила и ме наричаха “ бухала“. „очилаткото“, подиграваха ми се че съм схванат по физическо……
    Естествено, детето не е виновно че се е родило високо, ниско, албинос, късогледо… както не е виновно че се е родило с един бъбрек, сляпо, хипофизно джудже или гей! но трябва да сме на ясно – някой не са Норма а отклонение!
    в пубертета децата са особено чувствителни, още повече ако усещат че са различни!
    НО тук все пак основното са родителите – внимателно да му обяснят, например – „момчето ни. за съжаление ти си различен, това не е обект на гордост, но ние те обичаме такъв какъвто си!трябва да го приемеш и да живееш с него, както „шишкото“, „джуджето“ ! от това не се умира, има доста известни подобни, хора особено в изкуството. постепенно ще ги срешнеш! !Но да знаеш, че повечето деца а и възрастни ще те гледат с известен присмех, затова по-добре не афиширай тази си особеност, така живота ти ще е по лек! нека това те амбицира – работи упорито
    А ако не са толкова умни би трябвало поне да го заведат на психолог – той да му каже нещо подобно!!
    Така че за мен 75% вината е на родителите, 10% на учителите , които трябва да обеснят че късоглед, албинос, гей….. не се става по желание, а е даденост;5% вината е на децата и 10% вината е на гейовете, които с агресивното си в последно време поведение доста раздразниха не гейовете!

  • 2. woman  |  19 април, 2009 в 10:15 am

    Да, вината е на родителите, но на тези родители, които не са обяснили на децата си, че да си обикновен член на стадото не е повод за особена гордост.
    За съжаление хората са стадни животни, а при тях еднаквостта е вид защита. Тези,чиито интелектуални възможности са по близо до възможностите на прародителите им, които са живели по дърветата, все още се ръководят от инстинктите си, макар че те са абсолютно излишни.

  • 3. RoujkaBG  |  19 април, 2009 в 10:35 am

    Родителите – да и не.
    По точно е да се каже- наследственост и възпитание.
    Познавам много почтени и прилични хора, но за съжаление децата им не са такива, въпреки начинът им на живот, възпитанието и усилията им

  • 4. Alben  |  19 април, 2009 в 10:46 am

    Отново някой ни пробутва май концепцията „колко е престижно да си педераст“.
    Не са виновни родителите, нито училището, виновни са ония педераси, които развяват педераслъка си като знаме, и ни навират в лицето педераските си номера. ПЕдераси по телевизията, педераси в Нета, педераси навсякъде…
    Нещастници, спрете да промиватя мозъците на хората. Вие сте по гадни и от мангалите бе.

  • 5. oldman  |  19 април, 2009 в 10:57 am

    От коментара на 2 лъсва това,с което хомосексуалните дразнят-наглостта.Кой създава митовете че те са по-умни,че са малтретирани повече от други по-различни хора?Ясно е-самите те.На мен самият тези хора не ми пречат,не ги мразя,но не ги и обичам.Дразни обаче когато пледират да заплачем за тях,да ги прегърнем,цункаме и …Тези хора знаят ли какво е да си инвалид,неизлечимо затлъстял (генетично) или зависим ?Защо трябва да презираме алкохолиците и наркоманите,а хомосексуалните да толерираме?Обществото те приема като това,с което ти се представяш.Познавах човек,който се обеси без да е хомосексуален.

  • 6. Pedrik  |  19 април, 2009 в 11:00 am

    Айде стига! Аз защо не се самоубих след като бях най-дебелия и години наред понасях шеги и подигравки – до 10 клас, когато ослабнах много?
    Жалко за детето, но е много ‘педераско’ да св пречупва цялата трагедия през хомо-очила.
    Типично.

  • 7. woman  |  19 април, 2009 в 11:37 am

    Скъпо ми старче, никога не съм казвала, че хомосексуалните са по-интелигентни. И говоря за тормоза над различните въобще. Между другото, аз не съм хомосексуална.
    Наистина, „защо трябва да презираме алкохолиците и наркоманите,а хомосексуалните да толерираме“ ? Не е ли по-добре да презираме всички?
    Разбира се, че са виновни „педерасите“! Те заедно с циганите и евреите са виновни за всичко. Да не пропускаме турците и арменците.

  • 8. Модно равенство  |  19 април, 2009 в 11:58 am

    Аз съм хетеросексуален мъж и се боря срещу рамката на мачизма, която свързва всичко „слабо“ и „женско“ свързано с мъж за педерастко. Рамката на мачизма трябва отпадне за мъжете, тя е вредна – никога не сме чули на жена да се казва: „виж се, каква жена си ти бе?“
    В противовес на общоприетите заблуди, мъжете които носят поли по един женствен или по-малко женствен начин не са хомосексуалисти, травестити или трансексуални.
    Мъжете, които носят поли: Те го правят по много причини: удобство, красота, разнообразие и т.н. Правят го не заради търсене на женственост и подбирайки добре своите поли могат да изглеждат доста мъжествено, както и жените женствени с панталони.
    Женствени мъже: Те търсят дрехи, които да подчертаят тяхната женственост, която е в тях. Всички имаме женска и мъжка част и според личността едното е по-силно от другото. Може да споменем следната теория, която гласи, че мъжете са по-мъжествени,а жените по-женствени сравнение един с друг, поради образованието и средата, която ни заставя да мислим така. Малки фрази като: „Недей плачи като момиче”! го демонстрират. Само че със деситилетията жените са успели да превъзмогнат този стереотип ( напр: за момче синьо, за момиче розово), имат възможността да са мъжествени, в определени моменти или постоянно като поведение и облекло. Мъжете не го правят, защото ги е страх да не ги подценят, тъй като за съжаление исторически жената има образ на нещо по-нисше.
    Откъде идва конфликта между двете групи?: Тъй като за съжаление полата липсва от мъжкия гардероб, вече е придобила синонимно значение с жените, както панталоните са за мъжете. Просто погледнете символите на някоя тоалетна.
    Но какво е наистина травестизмът? Като си мисля за него и взема за пример жените (защото те са типичния пример за развитие в облеклото) има много жени, които:
    – никога не слагат обеци или грим
    – носят не особено женствени панталони
    – ходят с равни обувки, маратонки
    – и носят горни дрехи в мъжки стил като суичъри и тениски
    Въпреки това не им се казва травестити, а мъжкарани. Смятам, че думата „травестит” е загубила значението си спрямо жените поради разрастването на тяхната мода в мъжката.
    За това тези, които искат да са женствени, но без да искат да минават за жени и без да се чувстват жени, не са травестити, а са женчовци.

  • 9. Stalik  |  19 април, 2009 в 11:58 am

    Смущаващото в мнозинството от коментарите до тук не са толкова хетеросексизмът и хомофобията, които лъсват зад тях, колкото видимия толеранс към вербалната агресия от всякакъв тип. В българското общество несъмнено има толеранс към тази агресия, в това число в публичната й форма – словото на омразата.

    Коментиралите обаче по всяка вероятност пропускат някои детайли от своята удобна, топла, хетероцентристка позиция. Така например подигравките към едно дете с очила и едно дете с наднормено тегло сами по себе си са ужасни. Такъв е и случаят с хомофобската вербална атака. Но когато към последната добавим липса на подкрепа от страна на учители, други съученици, на родители, на широката общественост, която постоянно демонстрира и преутвърждава патриархалния хетероцентризъм в противовес на номинирания за девиантен хомосексуален модел, то вербалната хомофобска агресия добива очертания същностно различни от другите предложени тук примери.

    Коментиралите изглежда не са запознати и с напредъка на социалните науки в тази област на Запад през последните 20-30 години. В кутийката към статията съм цитирал изречение от една прекрасна книга на Доре и Лажьонес, канадски специалисти по социална практика. В нея двамата надлежно обясняват разликата между подложените на хомофобска агресия деца и юноши и тези, които бяха дадени като алтернативни примери. Основната разлика е в изолираността на жертвите на тази агресия, които даже невинаги са хомосексуални (ние не знаем каква е била сексуалната ориентация на Карл и Ерик, но те не са се самоопределяли като гей-момчета, все още).

    Така жертвите на тази агресия са оставени на благоволението на онези, често безпросветни в тесногръдието си хора, които смятат, че хетеросексуалността е единствената норма. Тук вече нямаме просто вербална агресия или подигравки, както в другите случаи. Тук говорим за нещо много по-силно и мащабно – морален тормоз. А това ВЕЧЕ може и ВОДИ до самоубийство. Колкото и да ни се иска очите и ушите ни да не са докосвани от неудобната истина, това не е някаква интерпретация или инвенция на идеологията на гей-лесбийското движение, това е социологически потвърдено фактическо явление.

  • 10. emo  |  19 април, 2009 в 1:06 pm

    на 11 години 90% от момченцата са още деца, абсурдно е някой да е гей на 11

  • 11. emo  |  19 април, 2009 в 1:27 pm

    Аз като дете също бях обект на подигравки на всички деца, мразеха ме защото бях различен. Не съм бил гей:), просто, изглежда бях по-ограмотен, стремях се да се развивам интелектуално отношение, доколкото съм могъл. Можех да чета, преди да се запиша първи клас, харесваше ми, прекарвах повечето си време в четене. Сред съучениците ми имаше сричащи, които сигурно са си останали поруграмотни.
    Както и да е, бях различен и децата се отнасяха жестоко с мен. Намираха обект за подигравка дори в това, че баща ми е починал и живея само с майка си.
    Понеже бях ги изпреварил и във физическото си развитие, обичаха се събират на групички преди да започнат с някакви нападки, и да ме дрязнят.
    За мое щастие, нямам самоубийствени наклонности,
    вместо това няколко души сигурно имат белези по главите от удар с твърд предмет :)

  • 12. Axel  |  19 април, 2009 в 1:33 pm

    изчетох внимателно всички коментари понеже темата наистина е сериозна и засяга нещо което наистина се случва. За тези които си мислят, че това не се случва повярвайте ми случва се знам го от личен опит. Доколкото за самоубиството зависи от много неща едно от най – важните от които наистина са родителите. Разбира се, че ще се самоубие ако всички в училище му се подиграват (което си е висша форма на насилие), а вкъщи никой не му помага да превъзмогне проблема. Такивва деца обикновено нямат приятели с които да споделят случващото се, а когато и родителят не изпълнява задълженията си за светлината в края на тунела няма ток, а една свещ е далеч от спасение. Съответно изходът е един. Нещо друго и много важно е, че наистина хората не си избират какви да станат. Доказано е, че вещество и количеството му в мозъка го определят. „защо да толерираме гейовете, а наркоманите и алкохолиците не?“ Много е просто. Гейовете не си избират да са такива а наркоманите и алкохолиците сами са започнали и съответно сами затънали. Да, хомосексуалистите не трябва да афишират своята ориентация и да искат повече права от другите хора. Разбира се за тях трябва да има място във всички обществени и работни места, но ако ще харесват някой нека и той да си е като тях а не да се натискат на хетеросексуални.
    Накратко: Наистина подигравки са отправяни по много жесток начин. Не си избираш сам да си гей и съответно не бива това да е предпоставка за лошо отношение. Важно роля играе родителят и се стига до самоубийство най често когато той липсва. Въпреки, че заслужават същите права като другите хомосексуалните не бива да искат специално отношение, а нормално.
    Факт е че децата са жестоки, а границата на нормалното е по – разтеглива от всичко останало и не разбирам как хората определят нормалното. Не знам защо хората са избрали да живеят в стадо вместо да изградят собствена личност.

  • 13. asd  |  19 април, 2009 в 4:10 pm

    Нека да си припомним за много случки в България когато педерас изнасилва и убива малки момченца. А тази измислена история дори не се е случила в България.

  • 14. Stalik  |  19 април, 2009 в 4:25 pm

    @asd, можеш ли да ми припомниш за някой такъв случай? И би ли сравнил след това статистически тези случаи, със случаите на хетеросексуална педофилия?

    Интересно ще ми бъде и @Axel да посочи какви са „специалните права“, за които говори и с каква презумпция ги въвежда в дискусията.

  • 15. Marc  |  19 април, 2009 в 4:41 pm

    Не успях да изчета всичките коментари, някои просто ми се сториха абсурдни. Аз бях подложен на вербален тормоз в продължение на години и колкото и да се опитвах да не отдавам голямо значение на „атаките“ ми беше адски тежко. Вярно е, че много от учителите си затварят очите и запушват учите, когато има подобни вербални нападки срещу гей момчета или такива, които са по-срамежливи и затворени. Чия е вината, отгоовр на този въпрос нямам. Имах късмета да напусна Б-я и от тогава не съм имал подобно преживяване… предполагам, че просто е от липсата на балканщина около мен.

  • 16. asd  |  19 април, 2009 в 4:45 pm

    Да не мислиш че си записвам кога педерасите убиват деца? Опитвам се да не мисля за такива като теб, но те упорито ни се набиват в очите, какво в случая. Едно е хубаво на балканите нормалните хора и църквата няма да се примирят с педерастията и да я приемат независимо от законите и натиска. Вашето няма да стане колкото повече ни се навирате в очите толкова по лошо за вас. Защото вие не изкате да съжитествате с нормалните хора вие изкате да сте различни и повече привилеги,паради и т.н. Българина няма да позволи в учебниците на децата му да пише как педерасите се ******. И ако си мислиш че хората на запад са много толерантни ще ти кажа ще живота ми в Далас/Тексас ми показа че има същата ненавист към вас но хората са притиснати от закона и се примиряват. Нормалните американци дори ги е страх да уволнят някой педерас за некадърност защото може да ги усъди че е уволнен заради сексуалноста му. Това за специалните права.

  • 17. asd  |  19 април, 2009 в 4:55 pm

    Направете същото като Marc отидете не друго място защото не ви изкаме!

  • 18. Stalik  |  19 април, 2009 в 5:13 pm

    @asd, имаш впечатляващото самочувствие да говориш от името на някакво мнозинство, от името на други хора. За съжаление обаче това не е така. И ти много добре го знаеш. А ако не го знаеш – добре е да го научиш. Защото, да не си го разбрал до този момент – затова вероятно е виновна средата ти. Нормално е за един хамалин, таксиджия, мияч на коли или автомонтьор да мисли като теб. Ето защо е нужен диалог.

    Тесногръдието ти обаче няма да допусне такъв – добре е да го разбереш на време. Защото хората с такъв психологически проблем рано или късно са обречени на една поетапна алиенация, деинтеграция от истинския живот.

    Опасявам се, че в неграмотността си бъркаш хомосексуалността с хомосексуалната педофилия, което са две същностно различни неща. Неограмотената аргументация може и да простим, но факта, че говориш наизуст – не. Общите приказки не легитимират твърденията ти. Вземи това предвид.

    Колкото до съдържанието на учебниците – никой не говори за описание на сексуални актове в тях. Ако ти виждаш желания за подобно нещо в текста горе, то това може да е плод и на някоя делириумна структура, която не се наемам да класифицирам. Но е повод за тревожност.

  • 19. asd  |  19 април, 2009 в 6:00 pm

    Личните нападки ги премам като липса на аргументи и безсилие да обориш по горе казаното. Това с учебниците е факт в САЩ и това е резултат на толерантноста към педерасите.

  • 20. Marc  |  19 април, 2009 в 6:37 pm

    ASD, много си краен, но не си виновен ти, явно си прихванал от реднекс-овете около тебе

  • 21. Юлиян  |  19 април, 2009 в 7:39 pm

    Няма да коментирам статията по същество. ;)
    Само ще те поздравя за начина, по който си я написал. Хареса ми алюзията със случката в Русе. Така, пренесено на българска територия текстът (а и смисълът) стават много по-близки и разбираеми.
    Поздравления.

    Пускай по-често твои неща.

  • 22. Дарина  |  19 април, 2009 в 11:40 pm

    До asd: много ми е любопитно какво ТОЧНО пише във въпросните учебници. Много добре разбирам английски, нямам нужда от превод. Сега ще помоля познатите си в Тексас да ми издирят такъв учебник, дано да го намерят.

    До man: Да, хомофобията съществува и още как! Аз самата съм била свидетел на хомофобски изпълнения срещу едно момче, за което ПРЕДПОЛАГАХА, че „май е обратен“, защото май бил прекалено близък с един негов приятел, може би. И това беше в УНИВЕРСИТЕТ. Накрая се намесих и развалих интригата срещу него, с което привлякох злобата на другите срещу себе си. Аз самата съм недвусмислено хетеросексуална, ако това има значение.
    Дори не е нужно някой да е гей, за да го тормозят другите, достатъчно е само да си мислят, че е гей, а на 11 години е още рано за осъзната сексуална ориентация.
    Да, и мене са ме тормозили още от първи клас, защото съм с пресипнал глас, и си мислех, че никога няма да си намеря гадже заради този глас. Което не означава, че няма хомофобия.
    И какво, ако наистина е гей? Какво пречи тази му „различност“ на останалите? На мене лично не ми пречи.

  • 23. emoooo  |  20 април, 2009 в 7:55 am

    emo и Дарина,
    знаех, че се интересувам от момчета – още в предучилищна възраст. Имаше едно много красиво съседско момче от втория етаж в моя вход на блика – и бях обсебен от красотата му. После във 2ри клас си бях харесал друго момче – Свилен, после в четвърти клас Тодор, в 5,6,7 клас беше Иво и т.н. През цялото ми детство съм гледал скришно красивите момчета в училище, а момичетата не ми правеха никакво впечатление. Дори не знаех какво е това „сексуалност“, но знаех, че тези момчета са много красиви и исках да ги прегърна или нещо такова, като по филмите, само да бъда близо до тях.

    а този asd верно е голям глупак. Познавам много такива като него, които започват да лъжат, само и само да убедят другите в измислиците си. Я да видя аз конкретните статии във вестниците за тези „педераси“, които убили малки момченца!? Къде ги – да докаже, преди да се прави на много отворен.

  • 24. 999  |  20 април, 2009 в 8:29 am

    ОЧЕВИДНО е, че в България турци, цигани, педераси и криминални престъпници се радват на подкрепа. В стратегията на глобализацията, това се прави за да се отслабва народа и нацията и държавата, за да се управляват по-лесно.

  • 25. oldman  |  20 април, 2009 в 10:43 am

    Woman,ако ме познаваше лично щеше да знаеш че не одобрявам никакъв вид насилие,а за расизъм да не говорим.Понеже бях против тоталитаризма преди 20 години като студент бях затворен за 10 дни на „Развигор 1“ без никой да знае къде съм.Уважавам свободата на човека.Но защо така генерално трябва да си вадим изводи?Хора,пострадали от отношението на обществото има много и мисля че хомосексуалните не са най- за жалене.Мое мнение.Моля те,не ми приписвай измислени черти на характера.

  • 26. garado  |  20 април, 2009 в 11:41 am

    Агресията в училище е нещо ужасно.И аз още в 5-ти, 6-ти, преди да имам представа какво значи „сексуалност“, бях обиждан на „педераст“, „педал“ и „гей“.И поради каква причина?Защото съм внимавал в час повече от останалите, знаел съм повече от тях, не съм говорел през междучасието за снощния мач или за новия модел „Мерцедес“.Всяко момченце, което не се интересува от спорт или коли, минава за женствено…Помислял съм си за самоубийство, но досега не съм правил опити, въпреки това този тормоз ми се е отразил и то в много негативна посока, защото заради него съм много затворен и предпазлив в контактите си с хора.Знам, че това не е хубаво и че общуването носи положителни емоции, но вече съм си изградил някаква черупка и излизането от нея не е никак лесно.

  • 27. woman  |  20 април, 2009 в 12:32 pm

    Oldman, в последната част на коментара си не отговарях на теб, а на Alben.
    Не знам кой е най- за жалене ( и не съм намеквала че това са хомосексуалистите) но не мисля, че има значение. Казаното от теб, а и от повечето коментирали, ми напомня един стар виц… „Защо няма дяволи в казана на българите? Защото, ако някой си покаже главата, другите ще го натиснат надолу.“ Когато, например, лекарите излязат на протест, вместо да ги подкрепят, всички казват : “ Абе какво искат тия? Знаят ли колко по-зле от тях има?“ След седмица протестира някой друг и реакциите са същите.
    Самия факт, че казаното от мен може да се изтълкува по такъв начин ( пробутвала съм „колко е престижно да си педераст“ и съм създавала „митове за превъзходството на хомосексуалните и че те са по-малтретирани“) когато (според мен очевидно) не съм имала предвид такова нещо, показва колко са силни предразсъдъците и как замъгляват преценката на иначе (вероятно) разумни хора. Други едни говорят за „педераси, убили малки момченца в България “ не защото могат да се сетят за такъв случай, а защото това е нагласата, с която са почнали да четат статията.
    Но това, което ме провокира да коментирам изобщо, е че някой мисли за правилно да се внушава на жертвите, че вината е тяхна : “ за съжаление ти си различен“, „това не е повод за гордост“ (т.е. повод е за срам) , че повечето деца а и възрастни ще те гледат с известен присмех, затова по-добре не афиширай тази си особеност, така живота ти ще е по лек“. Това ли ти казваха и на теб, като влезе в затвора? „Какво иксаш ти бе, момче? Колко по-зле от теб има… Ако не знаеха, че мислиш различно, нищо нямаше да ти се случи… Да си беше траял… „

  • 28. Darina  |  20 април, 2009 в 4:47 pm

    До #23: не мога по никакъв начин да си спомня кога съм започнала ИСТИНСКИ да харесвам момчета (а не „когато порасна, ще се омъжа за това момче, защото много ми харесва да си играем заедно“). За първи път истински се влюбих на 14 години, но разбира се, харесването на момчета започна по-рано. Но на мене не ми се е налагало специално да се определям като хетеросексуална.

    А и като малка (по комунистическо време) не знаех нищо за секса и се чудех дали мога да забременея ако се държим за ръце с някое момче, докато една моя приятелка намери отнякъде назаем онази книга „Мъжът и жената интимно“ и аз изпаднах в шок и ужас като прочетох как става – трябва да съм била на 12 години. :)

  • 29. asd  |  20 април, 2009 в 6:14 pm

    http://www.dailymail.co.uk/news/article-441542/Four-year-olds-gay-fairytales-school.html

    The predictions of those who said the repeal of Section 28 would result in the active promotion of homosexuality in schools are coming true

    За щастие това не може да стане в България никога!!!

  • 30. Дарина  |  20 април, 2009 в 6:35 pm

    До asd: къде точно в учебниците има описания на секс все пак?

  • 31. whatever  |  20 април, 2009 в 6:43 pm

    Училищният тормоз е изключително сериозен проблем, с потресаващи мащаби и негативни последствия. Виждам, че мнозина преди мен са споделили собствен горчив опит и са обърнали внимание, че е нелепо това явление да се обвързва със сексуалната ориентация на жертвите. Сам по себе си проблемът заслужава много по-голямо внимание от хомосексуалния хленч, който ни залива отвсякъде, но за съжаление начинa, по който е представена тук тази трагедия не е нищо друго освен едно наистина “педераско” изпълнение! Съжалявам за определението. Може би автора тряба да се запознае с действителните мащаби на училищното насилие и следствията от него, преди да прави избирателни извадки и да ги представя манипулативно, с цел да обслужи хомо-пропагандата.

  • 32. asd  |  20 април, 2009 в 7:18 pm

    Драрина: Не мога,не изкам и няма да покажа точно в кой учебник на коя страница е написано това. Хубавото е че вече почвате да лазите по нервите и на хората които ви приемат и скоро нещата ще се обърнат. Много добре определено от горния пост като „педераско изпълнение“ и хомосексуален хленч. Аз лично не мразя обратните не съм агресивен към тях докато не почнат да ми налагат неща които нарушават душевния ми мир както впрочем към всеки който го прави дори да не е обратен. Винаги е имало педераси но едно време не ни се набиха в учите не се ебяха мъжките съблекални, не правеха паради – тогава нямаше хомофобия. Ако изкате да имате съшете права като нормалните хора дръжте се като нормални хора не е нужно да ходиш с табла – „Аз съм педерерас“ бъди какъвто си изкаш насъме аз и другите нормални хора не изкаме да виждаме вашата обратна страна.

  • 33. Stalik  |  20 април, 2009 в 8:03 pm

    …но за съжаление начинa, по който е представена тук тази трагедия не е нищо друго освен едно наистина “педераско” изпълнение! Съжалявам за определението. Може би автора тряба да се запознае с действителните мащаби на училищното насилие и следствията от него, преди да прави избирателни извадки и да ги представя манипулативно, с цел да обслужи хомо-пропагандата.

    whatever, трагедията е представена така, както се е случила. Може на теб да не ти харесва, но това се е случило, така, както е описано и по причините, поради които е описано.

    Недей да използваш кавички на „педераско“ само от куртоазия. Че не ги слагаш от сърце там си личи от целия ти тон. Лицемерието ти е по-евтино и от опитите да минимизираш проблема с манипулативни квалификации като „пропаганда“.

    Това, което и ти и asd подминавате с мълчание е, че в случая тук аз не изнасям лични съображения или аргументи. Аз посочвам просто ФАКТИ.

    Тормозено ли е това дете? Тормозено е.
    С хомофобски подмятания ли е тормозено? Да.
    Самоубило ли се е? Самоубило се е.
    Къде виждаш ти, кажи ми, манипулацията тук?

    Ако се обърнеш към бялата стена и си повториш на глас ясно и отчетливо пет пъти един след друг думата ФАКТ, съсредоточавайки се върху значението й, просто ще бъдеш осенен от просветление защо опитите да се изкривява фактическата същност на тази проблематиката ще останат губещата позиция така, както това се случи във всички цивилизовали се вече западни страни.

    В текста към статията – и това подчертах и в един от коментарите си по-горе – цитирах една книга, научно изследване сред хора със суицидни опити. Горещо ще те помоля преди следващия път да клеветиш някого с обвинения в манипулиране и „избирателни извадки“ да се напрегнеш и да се запознаеш с посочената от него проблематика и информацията свързана с нея сериозно, наместо да говориш наизуст. Обратното те обрича на вечна и самоунищожителна посредственост.

  • 34. oldman  |  20 април, 2009 в 9:06 pm

    Woman,не усещаш ли че темата няма да се изчерпи толкова лесно.Нека по-просто да го формулираме-нашето общество има известна нетърпимост към сексуалните отклонения.И аз някак ои не приемам някои неща.Сигурно си ме представяш като старец,но не е точно.Претендирам че представям мнението на много голяма част от т.нар. електорат.1987 година почина мой съученик,добър студент по медицина (успех над 5 ) за това че държавата не реши да отдели 86 000$ за лечението му.Винаги си мисля,че ако тогава обръщахме внимание на конкретния човек щеше да е друго.Може ли да сравним мъчителната смърт с тормоза,от който все пак,макар и трудно можеш да се измъкнеш.Ще се радвам да те чуя.

  • 35. oldman  |  20 април, 2009 в 9:42 pm

    Stalik,каня те на гости в Етрополе.Може да си избереш първо къде да отидем- в стария или в новия гробищен парк.Поне една четвърт от почиващите са в резултат на някаква трагедия-вчера беше тук,днес го няма.Една лична трагедия трябва да ни промени?Помисли за живите,човече!!!Всеки има проблеми в живота и всеки трябва да си ги преодолява.Не съм съгласен че хомосексуалните трябва да са специално защитени.Какво ще кажеш за хората на инсулин,те са в пъти повече.Защити примерно хората,които са на хемодиализа,те не са имали възможност да избират болестта си както други сексуалната си ориентация

  • 36. Дарина  |  20 април, 2009 в 9:52 pm

    До asd: явно аз не съм нормална, каквото и да означава това, въпреки че съм хетерсексуална. Добре, тъй да бъде. :)

    Аз лично не съм видяла някой да ходи с табела „аз съм педерас“, а за мъжките съблекални нямам сведения, защото не ходя там.

    Хомофобия имаше и в детството ми, само че не беше толкова видима, защото хомосексуалността беше тема-табу по комунистическо време.

    Толкова ли дълго си живял/а в Америка, че си забравил/а българския правопис ?

  • 37. Дарина  |  20 април, 2009 в 9:57 pm

    Do oldman: ти кога точно си избрал сексуалната си ориентация? Аз нещо не си спомням да съм избирала моята.

    И ако случайно някой още не е разбрал, аз съм хетеросескуална. Но никога не съм правила специален избор да съм хетеросексулна. Просто навлязох в пубертета и започнах да се влюбвам в момчета, а по-късно и в големи мъже. И да искам, не мога да се влюбя в жена.

  • 38. whatever  |  20 април, 2009 в 10:22 pm

    За да стане по-ясна позицията ми ще ти задам един прост въпрос: Готов ли си да се обзаложиш, че от страната на насилниците в училище няма да намерим и деца с хомосексуална ориентация?
    Или те могат да бъдат само жертви? А може би само хомосексуални деца се самоубиват? Или само тези случаи е в наш интерес да представяме? Ако тормоза не включва хомофобски подмятания това по-приемлив ли го прави? Поувлякох се, сори …

    Същинският проблем тук е насилието и тормоза които едни деца упражняват върху други, а не хомофобията, която вие виждате навсякъде! Не оспорвам фактите, сигурно точно така е било, но манипулация виждам в това, че действителния проблем е изместен за да може централно място да заеме тезата „хомофобията убива“.
    Или – тъй като в по-широк контекст вашата борба е да сложите етикет „хомофобия“ на всяко неодобрение – „неодобрението към хомосексуализма убива деца“. (почти като онова заглавие за Иван Костов, и точно толкова свързано с действителността)

    Манипулация виждам в това, че въпреки налице да е един истински, нетърпим, съществен и с голяма обществена значимост проблем, автора намира за необходимо да извлече анти-хомофобски дивиденти като представи само тази малка част от него, която можем някак си да свържем с хомофобията.
    Съжалявам, че такава тъжна история успя да стане повод за взаимни нападки, но това което ме вбеси е опита за паразитиране върху състраданието и съчувствието у хората. Опита да се извика одобрение и съпричастност към хомосексуализма на всяка цена и с всякакви средства.

  • 39. oldman  |  20 април, 2009 в 10:57 pm

    Даринке,мило,тук не става въпрос за сексуална ориентация, а за принципи.А аз не съм по-надаренн от другите,но за интересуващите се мога да дам телефона си.Смятам се за нормален (горе-долу)На мен все жени ми харесват,разминават ни се вкусовете:)))))))))

  • 40. oldman  |  20 април, 2009 в 11:12 pm

    Не налагам моето мнение,но няма ли някаква градация-великодушие,търпимост,нетърпимост,омраза…Сигурно ще си помислите че пропагандирам нещо, но не е така.Колкото и да е тъжно Илф и Петров са посочили къде е проблема на давещите се

  • 41. Stalik  |  20 април, 2009 в 11:16 pm

    Stalik,каня те на гости в Етрополе.Може да си избереш първо къде да отидем- в стария или в новия гробищен парк.Поне една четвърт от почиващите са в резултат на някаква трагедия-вчера беше тук,днес го няма.Една лична трагедия трябва да ни промени?Помисли за живите,човече!!!

    @oldman: Точно това е и моята идея, запознавайки четящите блога с този случай – вземане на мерки, за да се подобри положението на тези деца и юноши в подобни ситуации, които все още не са извършили суицидни опити. Това е провокация към превенция, което Е мислене за живите. Хубаво е понякога да мислим, преди да говорим.

    Всеки има проблеми в живота и всеки трябва да си ги преодолява.Не съм съгласен че хомосексуалните трябва да са специално защитени.Какво ще кажеш за хората на инсулин,те са в пъти повече.Защити примерно хората,които са на хемодиализа,те не са имали възможност да избират болестта си както други сексуалната си ориентация

    @oldman: Съвършено нелепа постановка. По какъв точно начин едно 11-годишно дете трябва „само да си преодолява“ (перифразирам те) проблемите, за които не е психологически и емоционално узряло? Ти гледал ли си някога дете? Грижил ли си се за дете? Имал ли си продължителен контакт с дете, за да разбереш как функционира психиката му, каква емоционалност обладава то? Повярвай ми, ако мислиш това, което си написал сериозно, то ти би бил един от последните хора на Земята, на които бих поверил дете.

    Манипулация виждам в това, че въпреки налице да е един истински, нетърпим, съществен и с голяма обществена значимост проблем, автора намира за необходимо да извлече анти-хомофобски дивиденти като представи само тази малка част от него, която можем някак си да свържем с хомофобията.
    Съжалявам, че такава тъжна история успя да стане повод за взаимни нападки, но това което ме вбеси е опита за паразитиране върху състраданието и съчувствието у хората. Опита да се извика одобрение и съпричастност към хомосексуализма на всяка цена и с всякакви средства.

    @whatever: Ти си хомофоб. Не зная дали си разбрал това досега, но ако случайно не си – аз ти го казвам. Защо?

    Да, действително проблемът има по-генерални измерения. Но за човек без способността да разсъждава аналитично, социологически, е трудно да проумее – и това е твоят случай, – че само определена, бих казал дори ограничена част от спектъра на тормоза може да има летален изход за жертвата. Когато говорим за самоубийство, следствие на преимуществено вербален тормоз, ние следва да се запитаме „Кои са факторите, довели до това“. Тоест, защо едно дете, обиждано заради наднорменото си тегло не се самоубива, но едно дете, жертва на хомофобски подмятания го прави?

    Това аз обясних по-горе, в коментарите, но теб изглежда те е домързяло да четеш, затова хайде сега да си преговорим:

    Коментар №9: В кутийката към статията съм цитирал изречение от една прекрасна книга на Доре и Лажьонес, канадски специалисти по социална практика. В нея двамата надлежно обясняват разликата между подложените на хомофобска агресия деца и юноши и тези, които бяха дадени като алтернативни примери. Основната разлика е в изолираността на жертвите на тази агресия […] Тук вече нямаме просто вербална агресия или подигравки, както в другите случаи. Тук говорим за нещо много по-силно и мащабно – морален тормоз. А това ВЕЧЕ може и ВОДИ до самоубийство.

    И за да не остане СЛУЧАЙНО нещо недоразбрано ще доразвия:

    Децата и юношите поставени под ударите на хомофобския тормоз в училище СА по-уязвими от останалите подложени на някакъв вид тормоз – вербален или не – деца (с изключение, разбира се, на специфични случаи). Причината за това е, че извън взаимоотношенията с конкретния източник на агресията детето няма позитивни примери за собствената си идентичност.

    * Едно дете с наднормено тегло не чува Боян Расате да обяснява в национален ефир, че хората като него са болни и трябва да се самоизолират в услуга комфорта на останалите.
    * Едно дете, носещо очила, не чува Лора Крумова в национален ефир да използва определението „очилатковци“ като пейоратив, съпътстван с ироничен и подигравателен тон.
    * Едно дете с увреждане не чува от родителите си заклеймяващи и враждебни коментари по адрес на хората с увреждания.
    * Едно чернокожо дете не може да прочете в някой стар учебник по психиатрия, че то и другите като него са „ненормални“.
    * Когато едно циганче бъде обидено в училище, то МОЖЕ да отиде и да потърси подкрепата на семейството си.

    Но…

    * Едно дете, определяно от другите като хомосексуално, чува Боян Расате и други като него да обясняват в национален ефир, че хомосексуалните са болни и трябва да се [само]изолират в услуга комфорта на останалите.
    * Едно дете, определяно от другите като хомосексуално, чува Лора Крумова в национален ефир да използва определението „педераски номера“ като пейоратив, съпътстван с ироничен и подигравателен тон.
    * Едно дете, определяно от другите като хомосексуално, чува от родителите си заклеймяващи и враждебни коментари по адрес на ЛГБТ хората. Понякога дори може да бъде предупреждавано, че яко „стане“ гей – лошо му се пише. (С това, вероятно, не си се сблъсквал, но е хубаво да опознаеш личния опит на мен и хората като мен – това със сигурност ти липсва и следователно си ощетен откъм личен опит.)
    * Едно дете, определяно от другите като хомосексуално, може да прочете в някой стар учебник по психиатрия, че тези, които са определяни като него, са „ненормални“ (респективно и то самото).
    * Когато едно дете, определяно от другите като хомосексуално, бъде обидено в училище с „педал“, то често пъти НЕ ИСКА да отиде и да потърси подкрепата на семейството си, защото го е страх и срам.

    С тези неща сме се сблъсквали аз и хората като мен, скъпи ми whatever. И преди да седнеш и да ми се правиш на много принципен и загрижен за глобалните световни проблеми, което ВСЪЩНОСТ е евтин, ама много евтин параван за хомофобските ти предразсъдъци, най-добре просто седни и се помъчи (1) да мислиш, (2) да се образоваш по чуждите за теб въпроси и (3) да опознаеш хората и света на хората, за чиито проблеми ти, о, „правилни“ хетеросексуални, се опитваш да говориш. Защото докато не направиш тези неща – повтарям се – ще си посредствен. И не само. Ще бъдеш и смешен и жалък в опита си да деконструираш фактите, които не ти изнасят.

  • 42. Stalik  |  20 април, 2009 в 11:38 pm

    Още из „Мъртвите момчета не могат да танцуват“:

    Социалното представяне включва медии като вестници, списания, филми, радио и телевизия. Това са местата, където „ние казваме“ и публиката го вярва… И тук ни е представен един образ на хомосексуалността, който силно е повлиян от политика, религия и т.н. Като цяло медиите представят много малко положителни образи на хомосексуалността. […]

    Хомосексуалността винаги е като някакво обвинение. Тя е най-лошата ругатня, която можете да отправите към мъж. Дидие Ерибон дискутира ролята на ругателството, на обидата. „Като начало имаме обидата, ругателството, което момчето гей ще чуе, по едно или друго време и което ще затвърди убеждението в неговото съзнание, че той е психологически и социално уязвим.“ […]

    Публичното представяне на хомосексуалността безспорно има голямо влияние върху много от участниците в нашето изследване и те най-вече критикуват схематичните, бледите образи на хомосексуални, които са показвани на публиката. Когато в семействата и училищата цари мълчание по тези въпроси не трябва да се учудваме, че медиите като телевизия, радио или филми, не предлагат нито сцена, нито перспективи за младите хомосексуални, които отчаяно търсят модели и информация – нещо, което да им вдъхне надежда.

    Доре и Лажьонес, С. 2005

  • 43. oldman  |  21 април, 2009 в 12:11 am

    Искам да определя още веднъж-не съм хомофоб,но толерирането на хомосексуалните за мен е несправедливо.За сведение-имам син на 12 и се мъча да го науча на общочовешките ценности.Защо не се представите,нещо да кажете за живота си?Аз имам 2 прекрасни дъщери от първия брак на съпругата ми.Искате ли да ви дам адресите,да ги попитате дали са усетили някаква форма на насилие?Те са си и МОИ деца!Някой тук се опитва да говори за морал,съвест,възпитание…Наизуст всеки може да говори-представете се с делата си!

  • 44. oberonbg  |  21 април, 2009 в 1:18 am

    oldman, след като толерирането на хомосексуалните за теб е непоносимо, ти си хомофоб. Не може хем така, хем иначе. Нима не е общочовешка ценност да уважаваш различните от себе си? Каква общочовешка ценност е омразата към хомосексуалните, лесбийките, транссексуалните?

    Към другите, които казват, че децата винаги обиждали. Това не е вярно. Децата научават такова поведение от родители и други възрастни около тях. Много лесно е да се оправдавате с децата си, но вие ги учите на такава омраза и подигравка към различните. Ако си възпитавате децата добре, те няма така жестоко да обиждат другите деца.

    И за конкретния случай да поговорим. Е ли е осъдително или не насилието над едно дете (вербално или телесно), защото то е гей/лесбийка/транссексуално, или защото тези около него го възприемат като такова. Да или не, дами и господа? Мисля, че има само един цивилизован отговор за 21 век. И той е НЕ. Всичко останало са празни приказки и хомофобия.

  • 45. bobo  |  21 април, 2009 в 3:07 am

    Oldman, интересно ако синът ти един ден се окаже гей, какво би направил? Или си мислиш, че си застрахован? Аз също съм израснал в много добро хетеро семейство с баща хомофоб. На мен никога не ми е личало и никой не се е съмнявал, че съм гей, но въпреки това като тийнейджър, чувайки думи на омраза и презрение, а също и подигравателното отношение на баща ми към гей хората, често съм се замислял има ли смисъл да живея. Може би ако бях по-решителен, нямаше да ме има. Твоята хомофобия не може да ти позволи да погледнеш и от нашата страна на нещата – повярвай, никак не е лесно всеки божи ден да попадаш в ситуации сред приятели или да четеш в нета как педалите не са хора и трябва да мрат. Това малко по малко те срива и демотивира. Да си призная, когато завързвам нови запознанства автоматически гледам да разбера дали човекът отсреща не е поредният „истински мъж“ – не искам да си причинявам допълнителни обиди. И ако за теб хомосексуалността е прищявка, просто някакъв белег или нещо, за което ние не трябва да се хващаме, помисли пак – за нас това е животът ни. Атаките над това са атаки към нещо много голямо, много дълбоко в нас и непроменимо. Съгласен съм, че агресивно отношение срещат не само женствени момчета, но за последните то е пагубно. Давам себе си като пример – не съм срещал агресия в училище заради това, но въпреки всичко – среда, родители, приятели – са ме карали да си мисля, че съм нежелан на този свят. Затова те съветвам да помислиш – ние нямаме право да пренебрегваме и омаломажаваме нито един проблем, но когато става въпрос за злоба и омраза, подклаждани от църквата повече от 2000 години, омраза, отнела стотици хиляди не по-малко ценни животи и разрушила каквато и да е вяра в човечността… не може да стои закътана, не може да се правим, че я няма. Аз вярвам в изначалното добро у всеки човек, но културата и предразсъдъците опустошават всичко. В крайна сметка всички сме изградени от вода и молекули и това ще станем, без значение кой пол предпочитаме.

  • 46. whatever  |  21 април, 2009 в 12:08 pm

    Опа, цитатите се омазаха, сори. Та, още веднъж:
    Намирам за удивително аналитичното разсъждение:
    само определена, бих казал дори ограничена част от спектъра на тормоза може да има летален изход за жертвата. Когато говорим за самоубийство, следствие на преимуществено вербален тормоз, ние следва да се запитаме “Кои са факторите, довели до това”. Тоест, защо едно дете, обиждано заради наднорменото си тегло не се самоубива, но едно дете, жертва на хомофобски подмятания го прави?

    Това аз обясних по-горе, в коментарите, но теб изглежда те е домързяло да четеш

    Всъщност точно това е с което немога да се съглася и ми омръзна да обяснявам защо. И като говорим за смешни и жалки неща, точно такова е в моите очи твърдението че едно дете, обиждано заради наднорменото си тегло не се самоубива, но едно дете, жертва на хомофобски подмятания го прави . Загрижеността ми, която намираш за „параван“, не е престорена, а е резултат от горчиви лични преживявания и наблюдения. (направо да не повярваш, че и не-гей деца могат да имат такива! а?) Не отричам спецификата на вашите проблеми, но не съм съгласен с преекспонирането им и с изтикването им на преден план, особено в контекста на насилието между деца. Що се отнася до определянето ми като „хомофоб“ … ок, но поне не ме слагай в един отбор с расате. Толкова ли е трудно за един гей да приеме неодобрение, без задължително да му слага етикет „хомофобия“?

  • 47. 999  |  21 април, 2009 в 1:45 pm

    Да се представяш за жертва е колкото успешна толкова и неморална стратегия да се качиш на главата на другите.

  • 48. Емо  |  21 април, 2009 в 2:03 pm

    „едно дете, обиждано заради наднорменото си тегло не се самоубива, но едно дете, жертва на хомофобски подмятания го прави“

    това просто не е вярно! да не би само обратните да се самоубиват? много объркани и подтиснати деца правят опити да се самоубиват, и докато не покажеш независимо изследване, доказващо думите ти, твърдя че си измисляш доводи, което поставя доверността на тезата ти под сериозно съмнение.

    Освен това, да отхвърляш мнението на хората с аргумент, че са хомофоби, е също толкова некоректно, колкото те да не зачитат твоето менение защото си обратен.

  • 49. Stalik  |  21 април, 2009 в 3:59 pm

    И като говорим за смешни и жалки неща, точно такова е в моите очи твърдението че едно дете, обиждано заради наднорменото си тегло не се самоубива, но едно дете, жертва на хомофобски подмятания го прави

    @ whatever: Мисля, че имаме проблем с комуникацията. От една страна аз обяснявам, че цитирам научно установените факти, изразявам готовност да предоставя и литература по темата. От другата страна си ти с твоите волни теоретизации и псевдозагриженост, хвърлени напред в опит да легитимират ако не хомофобската агресия, то поне хомофобската апатия по проблема.

    Тъй като ти не можеш да се вкараш в релси и да се научиш да четеш и разбираш какво се пише (а явно те мързи и да си намериш информация по темата и залагаш на говоренето наизуст), ще подходим както си му е реда:

    (1) аргументирам се с конкретна статистика:
    http://www.jeramyt.org/gay/gaysuic.htm
    http://findarticles.com/p/articles/mi_m2248/is_146_37/ai_89942832/

    (2) ти се аргументирай с конкретна статистика за рисковите групи по отношение на суицидността в следствие на морален тормоз, като докажеш, че статистиката НЕ отдава специална тревожност на ЛГБТ младежите (нещо, което аз опровергах с двата линка горе)

    Не отричам спецификата на вашите проблеми, но не съм съгласен с преекспонирането им и с изтикването им на преден план, особено в контекста на насилието между деца.

    @ whatever: Това не е преекспонация, а статистика. За огромно съжаление не мога да ти помогна – дори аз съм безсилен пред числата. А те са хладнокръвни и безстрастни. При тях няма преекспониране, а само данни, които могат да ни подтикнат или не към тревожност. Случаят с ЛГБТ юношите е първият. Предполагам, че не ти харесва, но е така. И на мен не ми харесва, макар и по други причини.

    Толкова ли е трудно за един гей да приеме неодобрение, без задължително да му слага етикет “хомофобия”?

    @ whatever: Тук не става дума за неодобрение, а систематична неспособност за адекватна преработка на информацията от твоя страна. А това е първи и тревожен признак на пред-разсъдъка, пред-убедеността. Разбираш?

    Да се представяш за жертва е колкото успешна толкова и неморална стратегия да се качиш на главата на другите.

    @ 999:Да рекриминираш обекта на неприязънта си е колкото успешна, толкова и неморална стратегия за легитимиране на негативизма към маргинализираните социални групи.

    това просто не е вярно! да не би само обратните да се самоубиват? много объркани и подтиснати деца правят опити да се самоубиват, и докато не покажеш независимо изследване, доказващо думите ти, твърдя че си измисляш доводи, което поставя доверността на тезата ти под сериозно съмнение.

    @ emo:Независимо изследване има цитирано в самия текст на статията. Ти или имаш проблеми с очите или си втория ни случай тук, страдащ от неидентифицирана засега дементна форма. В настоящия ми коментар по-горе има и още два линка.

    Освен това, да отхвърляш мнението на хората с аргумент, че са хомофоби, е също толкова некоректно, колкото те да не зачитат твоето менение защото си обратен.

    @ emo:Къде точно съм го сторил, простете? Това твърдение е клевета, доколкото аз аргументирах отхвърлянето на всеки аргумент на опонентите дотук с надлежни обяснения. Нито веднъж не съм употребил аргумента „ти си хомофоб, затова…“. Имаш проблеми и със семантиката в българския език.

  • 50. 999  |  21 април, 2009 в 5:45 pm

    Най-големите „жертви“ в България са ДПС, с чиито мандат управлява правителството и които крадат, лъжат и убиват безнаказано. Другите „жертви“ са циганите, които без да работят получават социални помощи, не плащат ток, крадат, лъжат и убиват безнаказано. Третите „жертви“ са педерасите, които са задръстили телевизионния ефир – без да се замислям: Азис, Драго, Дим Дуков, Сергей (в качеството му на телевизионна звезда). На Балканския п-ов най-големите „жертви“ са косовските албанци, които в съдружие с ЦРУ контролират наркотрафика за Европа и други трафици. В глобален мащаб, най-големите „жертви“ са евреите, които управляват Уол стрийт, Федералния резерв т.е. САЩ, т.е. света. Те са и измислили този бизнес – „жертва“.

  • 51. oldman  |  21 април, 2009 в 7:58 pm

    Хей,момичета и момчета,днес като се прибрах от работа научих много лоши неща за себе си.Най-безобидното беше че съм хомофоб.Нейсе,казваше един много талантлив и рано починал български белетрист,някои ще се сетят кой е.Някои може да си мислят че сме набори ама аз с това бих се гордял.Лошо ,некоректно или обидно е да не се събираш с някаква група хора?Аз съм левскар,но най -лошия мач на „Левски “ срещу ЦСКА (5.:0)го гледах с приятели цесекари в сектор „Г“.За търпимостта беше думата.Не знам как да го кажа-хей,хора с нетрадиционна сексуална ориентация-защо се чувсствате нападнати когато не сте?Очаквам вашите коментари-утре ще прочета че съм близнак на Хитлер,незаконно дете на Сталин или първи братовчед на граф Дракула.Сигурно съм някакъв такъв.Но това не е толкова важно.Човек има право да бъде такъв,какъвто иска да бъде.Аз не ви виня за възгледите ви.Дали бъркам че мъжете харесват жени?И съответно жените-мъже?Имайте си свободата на избор,никой не ви я е отнел.

  • 52. Stalik  |  21 април, 2009 в 10:19 pm

    Последните няколко коментара са изтрити поради несъответствие с темата и нишката на разговора дотук.

  • 53. whatever  |  22 април, 2009 в 8:14 pm

    Нали не мислиш, че си нямам друга работа и ще тръгна да издирвам и анализирам статистики? Плюс това, силно се съмнявам, че бих намерил статистическа съпоставка за суицидност при хора с наднормено тегло, с под-нормено тегло, с късогледство, с кривогледство и т.н. признаци, които биха ги поставили в рискова ситуация по отношение на издевателства и унижения в училище. Те си нямат лоби като вашето, нали се сещаш, няма кой да проведе правилните изследвания. А и сам по себе факта, че при гей-младежите се наблюдава по-висока от средната суицидност може да бъде тълкуван и по други начини, но хайде да не стигаме до там … толкова по-лесно е да обвиним гадните „хомофоби“ за всичко.

  • 54. Stalik  |  22 април, 2009 в 9:06 pm

    @whatever: Просто ще ти се усмихна… :)

  • 55. whatever  |  25 април, 2009 в 11:39 am

    Усмихни се и на това:
    http://dnevnik.bg/sport/2009/04/24/710178_zaplahi_na_suuchenicite_spriaha_ot_uchilishte/

  • 56. Zed  |  10 юни, 2009 в 4:40 am

    Модно равенство, най-много и дълбоко ме обиди това твое изказване, особено втората му част: „Мъжете не го правят, защото ги е страх да не ги подценят, тъй като за съжаление исторически жената има образ на нещо по-нисше…“
    Кой решава дали жената е по-нисша? Това, че си писал „за съжаление“ само прикрива сексизма ти. Идва ми така силно да се разпсувам, защото почти само вие мъжете, твърдите, че жените сме нещо по-долно от вас! Повечето жени не твърдят така за мъжете! Писнали сте ми! Постоянно търсите начини да се покажете повече от нас, да сте по-силните, по-умните, да доминирате дори когато знаете по-малко, ама нали трябва да ви начеше огромното его…
    За да не обиждам всички ще кажа: По-нисши са тези, които твърдят, че който и да е човек, роден на земята е нисше създание! Това показва ниската му култура, особено в 21 век.“

  • 57. Iliya  |  12 ноември, 2009 в 9:11 pm

    Майната на всички, които се заяждат с вас.

  • 58. Uberhawk  |  15 декември, 2009 в 7:09 pm

    Първо до Сталик –
    Neiger and Hopkins (1988) explored the relationship between demographics, etiology, and adolescent suicide.

    И това сериозно? мислиш че е доказателство валидно и до днес?

    Сериозно какво искаш с тази дискусия? Нито темата е приложена подобаващо а в някаква типизирана отливка за онеправданост. Защитаваш собствено мнение – добре, но май не разбрах или поне не съм прочел нещо писано от теб да потвърждава и противоположната позиция. Което може само да значи, че не водим дискусия а се опитваш да убедиш хората в свойте си разбирания.
    Един въпрос може ли? Може… добре. Да не би случайно да си станал свидетел (дори само да си познавал ) на човек самоубил се заради , как го нарече в началото, хомофобия? Извинявам се за невежеството – думата я срещнах за първи път тук. Та това ми е въпроса. Защото лично аз – никога ( е да, но не бяхме близки, а детето не си беше много в ред още от преди да можеш да му припишеш някаква сексуалност ). А всички които познавам и са били… „жертва“ на нещото, което казваш че съществува, в момента са много стабилни хора – нямат социални проблеми, развиват се достатъчно добре, за да бъдат дадени за пример и току виж от време на време се виждам с тях – дали някъде на купон или просто на кафе – повярвай (ако обичаш), че тормозеният и този, който го е тормозил могат да се разберат чудесно дори и преди да свърши пубертета.

    Второ няма да има – последния коментар е от преди месеци и не вярвам някой и този да прочете, но поне на този, чието име стои в полето с адреса на страницата се надявам.

  • 59. Stalik  |  15 декември, 2009 в 8:56 pm

    Първо до Сталик –
    Neiger and Hopkins (1988) explored the relationship between demographics, etiology, and adolescent suicide.
    И това сериозно? мислиш че е доказателство валидно и до днес?

    Лично аз не съм цитирал конкретни изследвания, аз посочих линк. Изследването на Neiger и Hopkins, което ти конкретно споменаваш горе, е едно от многото цитирани в този линк. То е в уводната част и представя ретроспекция на опита в тази област на научния интерес. За мен е странно, че подбираш именно него и ми задаваш въпрос за актуалността му. Подходът ти е прекалено избирателен, за да си позволя да коментирам.

    Сериозно какво искаш с тази дискусия? Нито темата е приложена подобаващо а в някаква типизирана отливка за онеправданост. Защитаваш собствено мнение – добре, но май не разбрах или поне не съм прочел нещо писано от теб да потвърждава и противоположната позиция. Което може само да значи, че не водим дискусия а се опитваш да убедиш хората в свойте си разбирания.

    Това не е дискусия. Това е представяне на две новини с прилежащ коментар. Възможността да се пишат коментари под постовете в блога не означава, че с дадена публикация се цели дискусия (дори да е действително така). Експлицитно не съм заявявал такава претенция и следователно няма да отговоря и на въпроса ти какво целя с дискусията.

    Коментарът ти за това приложена ли е темата подобаващо или не би бил уместен, ако предложиш подобаваща „отливка“, „разливка“ или каквото друго намериш за необходимо.

    Какво означава „нещо написано от мен, което да потвърждава противоположната позиция“? Ако има нещо, което да потвърждава противоположната позиция, ще сме в странното положение да имаме две противоречащи си истини, което би било невъзможно. Значи или едното е вярно, или другото. Изложението ми е такова, каквото са го оформили фактите. Следователно аз няма в какво да убеждавам някого, след като това не е въпрос на убеждение. Тук имаме работа с факт. Фактът не е въпрос на вяра. Той просто си Е.

    Един въпрос може ли? Може… добре. Да не би случайно да си станал свидетел (дори само да си познавал ) на човек самоубил се заради , как го нарече в началото, хомофобия? Извинявам се за невежеството – думата я срещнах за първи път тук. Та това ми е въпроса. Защото лично аз – никога ( е да, но не бяхме близки, а детето не си беше много в ред още от преди да можеш да му припишеш някаква сексуалност ). А всички които познавам и са били… „жертва“ на нещото, което казваш че съществува, в момента са много стабилни хора – нямат социални проблеми, развиват се достатъчно добре, за да бъдат дадени за пример и току виж от време на време се виждам с тях – дали някъде на купон или просто на кафе – повярвай (ако обичаш), че тормозеният и този, който го е тормозил могат да се разберат чудесно дори и преди да свърши пубертета.

    Не разбирам необходимостта аз да познавам лично човек, който да е посегнал на живота си по дадената причина. В случая личният опит не може да бъде представителен, доколкото той е субективен. Ето защо психологията си служи с чудото, наречено статистика, която ни помага да отсеем общите тенденции от даден набор изследвани единици. Ако ме попиташ дали съм виждал как човек приема кокаин, ще ти кажа че не съм. Това какво следва да ни покаже или докаже? Че концепцията за наркоманите е художествена измислица и това всъщност не се случва? Моят личен опит не може да е достатъчно представителен, че да го търсим като аргумент. Същото се отнася и до твоя. Това са прости, фундаментални принципи на статистиката. Върху тях са основани изследванията, на база на които се извеждат заключения за общи закономерности в дадена човешка (или друга) популация. Без тях просто боравим с волунтаристични спекулации.

    Що се отнася до твоите приятели – бързам да охладя радостта от намерения черен лебед, който видиш ли, доказва, че не всички са бели. Състоянието, при което човек посяга на живота си, е състояние на психическа лабилност. И както много други психични лабилности или отклонения, тя изисква определени предпоставки. В противен случай всички в даден момент от живота си щяхме например да страдаме от хистерия. Но, както знаем, това не е така. Причината е някаква специфичност в личния опит и средата на пациента, развил хистрионни симптоми, както и в нагласата и психологическите дадености на самата личност. Така например ние можем да изтъкнем като специфичност у хистериците това, че техният Аз е слаб и следователно не е успял качествено да изтласка желанията на То. Ето това се нарича специфична предпоставка. Много се радвам, че твоите приятели са живи, здрави и читави, но това не означава, че техният случай е достатъчно представителен, за да се изведат от него заключения за общовалидни принципи. Фактите говорят, че има и хора, които не се радват на подобен път в развитието на личността.

    Колкото до твърдението ти за тормозения и тормозещия: не виждам защо да не ти вярвам. Нима аз твърдя обратното някъде?

  • 60. Uberhawk  |  15 декември, 2009 в 9:38 pm

    Цитат: Лично аз не съм цитирал конкретни изследвания, аз посочих линк. Изследването на Neiger и Hopkins, което ти конкретно споменаваш горе, е едно от многото цитирани в този линк. То е в уводната част и представя ретроспекция на опита в тази област на научния интерес.

    Във връзката която даде няма по – скорошно изследване от 1993та година, поне от прегледа който направих. Това, че има и по стари от посоченото горе само може да покаже истинската значимост на изследванията от поколения преди мен. Та дори и да е ретроспекция наистина не видях нищо кой знае колко по-ново.

    Цитат: Това не е дискусия. Това е представяне на две новини с прилежащ коментар. Възможността да се пишат коментари под постовете в блога не означава, че с дадена публикация се цели дискусия (дори да е действително така). ???Експлицитно??? ….
    ….Коментарът ти за това приложена ли е темата подобаващо или не би бил уместен, ако предложиш подобаваща „отливка“, „разливка“ или каквото друго намериш за необходимо.
    Какво означава „нещо написано от мен, което да потвърждава противоположната позиция“? Ако има нещо, което да потвърждава противоположната позиция, ще сме в странното положение да имаме две противоречащи си истини, което би било невъзможно.

    Дори и да не си желал дискисия си я получил – хора изказващи различни мнения с леки нападки помежду им и защита на 2 или повече позиции. Така и не смятам да давам образец за започване на тема//изказваме на мнение или др. просто защото образците не са това което се цели, а ти започваш точно с образец – и какво се показва с него – поредната история за злощастно развитие на, отстрани погледнато, глупава ситуация. Глупава не защото детето е били, чувствало се или не, различно, а защото нито отношението на останалите нито неговите действия са били разумни//логични//правилни//оправдани//нужни.
    И защо смяташ че не може да има две противоположни истини когато всекидневието ти, на 100% съм сигурен, че само ти го доказва. Погледай телевизия, прочети вестник (може и само една статия), виж как хората водят спор в който не могат да достигнат до положение удовлетворяващо всички страни. Пък и само виж какво е отношението на близък на момчето и някой непознат – скръб, съответно безразличие или в най-добрия случай малко състрадание. Ето ти две истини. И няма как за всички черното да е черно, а бялото искрящо.

  • 61. Uberhawk  |  15 декември, 2009 в 9:41 pm

    Та получавайки дискусия – имаш минимум 2 гледни точки, следователно 2 истини. Ако не може едната да убеди другата в правотата си и погрешността на отсрещната – то тогава трябва да се приеме възможността, че двете или не са по една и съща тема или се припокриват в една част.

  • 62. Stalik  |  15 декември, 2009 в 10:18 pm

    Във връзката която даде няма по – скорошно изследване от 1993та година, поне от прегледа който направих. Това, че има и по стари от посоченото горе само може да покаже истинската значимост на изследванията от поколения преди мен. Та дори и да е ретроспекция наистина не видях нищо кой знае колко по-ново.

    Какъв преглед!?! В линка има 9 страници материали с обширна библиография и ти твърдиш, че нямало по-ново изследване цитирано в източника!?…

    И защо смяташ че не може да има две противоположни истини когато всекидневието ти, на 100% съм сигурен, че само ти го доказва. Погледай телевизия, прочети вестник (може и само една статия), виж как хората водят спор в който не могат да достигнат до положение удовлетворяващо всички страни. Пък и само виж какво е отношението на близък на момчето и някой непознат – скръб, съответно безразличие или в най-добрия случай малко състрадание. Ето ти две истини. И няма как за всички черното да е черно, а бялото искрящо.

    Та получавайки дискусия – имаш минимум 2 гледни точки, следователно 2 истини. Ако не може едната да убеди другата в правотата си и погрешността на отсрещната – то тогава трябва да се приеме възможността, че двете или не са по една и съща тема или се припокриват в една част.

    Двете гледни точки не са две истини, а две гледни точки. Истина означава нещо, което фактически се е случило. Ако една кола блъсне човек тя или го е блъснала или не е. Не може да има две истини по този въпрос. Дадено нещо или се е случило или не.

    Когато казах, че ще бъдем поставени в невъзможно положение да има две противоречащи си истини, аз не говорех за мнения, което очевидно правиш ти, а отговарях на съвсем конкретно твое изречение от коментара ти – въпросът защо не съм написал нещо, което да „потвърждава (това е точната ти дума) противоположната позиция“. Как така ще напиша нещо, което да потвърждава противоположното на фактите?

    За да се потвърди противоположната позиция трябва да имаме налице доказателство, че лицата Х, Y и т.н. не са се самоубили в следствие на някаква форма на тормоз заради сексуалната им ориентация, а поради друга някаква причина. Тоест ти ме упрекваш, че не „потвърждавам“ противоположното на това, което сочат фактите. Ако мога да направя това, то ще означава, че едно от тези две неща не е вярно – тези деца или са се самоубили заради еди-какво си, или не са. И двете не могат да бъдат едновременно верни.

    Със същия успех можеш да виниш всички исторически прегледи на Втората световна война, че твърдят само и единствено че нацистка Германия е имала концентрационни лагери, а не пишат нещо, което да „потвърждава“ обратното – че е нямала. Това е нонсенс.

    P.S.: Не зная дали в поста ми горе видя и този линк: http://www.jeramyt.org/gay/gaysuic.htm

    Четеш прекалено избирателно, струва ми се.

  • 63. Uberhawk  |  16 декември, 2009 в 4:20 pm

    Добре – ще се поправя – във връзките, които даде най-скорошната дата е 1999г. Това е с цели 6 години по-близо до нас и все пак преди 10.
    Наистина добре овърташ при положение че даваш ТИ избирателни примери – кола блъснала човек? концентрационните лагери? Даваш положения и гледни точки от тази страна от която наистина няма две истини – но дали пешеходеца се е хвърлил под гумите на автомобила или грешката е на шофьора – ето ти две истини – в зависимост от гледната точка се ражда и истината. Тук падаш.
    А колкото до самоубийството – ще намериш и безразлични и съчувстващи хора. Ето ти пак две истини за един факт.

  • 64. Stalik  |  16 декември, 2009 в 7:34 pm

    Художествено можем да прибавяме множество условности към всеки пример. Тук целта ми не е на спекулирам с възможни решения на подлежаща на интерпретиране задача, а да дам гласност на тенденция, която е осезаемо отразена от научната литература и е обект на научна дискусия.

    В този смисъл тук аз съм представил картината така, както е видяна от преобладаващата част на дадена научна общност, в случая на американската психология. Далеч не съм претендирал да представям проблема в дискусионен вид, поради което не съм застъпвал и „противоположни мнения“. Това бих могъл да сторя тогава, когато противоположните интерпретации (ама не интерпретации на анонимни коментиращи по блоговете, а интерпретациите в академичната сфера) получат достатъчен, значим отзвук, за да може да се допуснат спекулативни съмнения във верността на преобладаващото мнение.

    Консесусното научно становище към момента е, че хомо- и бисексуалните младежи, както и съмняващите се в сексуалната си ориентация или „набедените“ за хомо- или бисексуални от околните, са група, изложена на по-високи рискове от психични проблеми, в това число суицидни помисли и действия. Точка. Това, че на теб тази картина на нещата не ти харесва, или че непосредственият ти опит не я потвърждава (което е беззначно; вече обясних защо), не променя този факт.

    И въобще тонът на първоначалния ти коментар тук, в който се опитваш да държиш сметка защо съм избрал даден начин за представяне на фактите, за мен е неадекватен. Ами щото така искам! Ако нещо тук не е истина добре си дошъл да подкрепиш това си твърдение по систематичен и обоснован начин. И когато казвам обоснован, имам предвид отговарящ на всички въпросителни, които поставената проблематика повдига.

    Дали съм се опитвал да убедя някого в нещо ме питаш. Не. Да просветя. Има разлика. Защото убеждението води до вяра в нещо. А аз посочвам факти, реални резултати и последствия. И без значение дали ще философстваме една седмица „Ама дали човекът е скочил под колата или колата го е блъснала“, важното тук е друго – дали този човек принадлежи към група, която ТЕНДЕНЦИОЗНО става жертва на подобни обстоятелства или не? И ако да, не не трябва ли да потърсим причината за това?

    Ако третираме жертвите на хомофобския тормоз просто като всички останали, както ми се струва, че ни приканваш ти (тоест да заключим, че те са превърнати в жертви, не защото хомосексуални), това означава да подходим с грешно решение към проблема и вместо да признаем, че има такова нещо като морален тормоз върху хомосексуалните младежи, който има вредни последствия, просто да си затворим очите в услуга на хетероцентристкия комфорт.

    Има ли в дадена популация тенденция? Има. Факт. Точка. От тук нататък трябва да намерим причините за нея и да работим върху тях.

  • 65. Александър  |  28 декември, 2009 в 5:56 am

    ПедерасТ СЕ ПИШЕ!!!
    А и Педераст, Педал, Гей, Хомо… означава едно и също.
    Както и Ром, Циганин, Мангал…

    НЕ НИ Е СТРАХ ДА НАРИЧАМЕ НЕЩАТА С ИСТИНСКИТЕ ИМ ИМЕНА! НЕКА СМЕ ХОМОФОБИ ТОГАВА!

  • 66. Stalik  |  28 декември, 2009 в 6:46 pm

    Уважаеми Александър,

    „Педерас“ е пейоратив, добил разговорна гражданственост именно под тази си грешна форма. Да, това е грешка. Но тя е дотолкова масова, че да ми позволи да я употребя условно в заглавието тук, която условност на употребата е маркирана с кавички.

    Грешите, че „педерасТ“ „педал“, „гей“ и „хомо“ означават едно и също.

    „Педераст“ (с Т накрая) е понятие в древногръцкия език, което има своя съвсем конкретен исторически и културен контекст. Не е коректно да го вадим от него. Ако древногръцките педерастични практики, които са институционализирани форми на определени видове еднополови взаимоотношения, подчиняващи се на определени правила, то е съвсем неправилно и погрешно да се твърди, че „педераст“ е равнозначно на „хомосексуален (човек)“.

    „Педал“ е пейоратив от разговорната лексика. Бидейки такъв, той не е равнозначен на другите изредени думи, поне от семантична гледна точка.

    „Гей“ е съвременно понятие, ползвано като синоним на „хомосексуален (човек)“ и най-вече отнасящо се до хомосексуалните мъже. Това понятие обаче не отразява половото поведение на индивида, а неговата идентификация с членовете на т.нар. ЛГБТ общност. Така например има мъже, които са участвали или участват в полови контакти с други мъже, но не се самоопределят като хомосексуални или гей.

    „Хомо“ е форма на (само)иронично обръщение към хомосексуалните, най-вече мъжете.

    Надявам се сега вече са ви ясни важните разлики между тези думи, тъй като и употребата на различните изредени от Вас лексеми носи със себе си различно послание на текста/речта, в който/която са употребени. Длъжен съм да отбележа, че някои от тези форми, употребени в определен контекст, носят възможността да превърнат автора на съответния текст или реч в потенциално подсъдим, съобразно националното и/или международното законодателство.

    Вас може да не ви е страх да наричате „нещата“ с истинските им имена, но трябва да Ви е страх от собствената Ви некомпетентност, особено когато претендирате да коригирате мними езикови грешки.

  • 67. niko  |  3 февруари, 2010 в 6:21 pm

    родителите са виновни за едно децата са изроди винаги ще има такива които са дразнят с другите деца лично аз бях такъв без да го осъзнавам просто трябва да научим децата си да не обръщат внимание на простаците и ако има физическа агресия казваш на родителите си или на учителя едва ли има такъв човек който да не му обърне внимание

  • 68. ivan  |  9 март, 2010 в 7:15 pm

    ;(;(;(

  • 69. Stain  |  28 април, 2010 в 4:53 pm

    Много жалко за смъртта на децата. И още по-жалко за тези, които, уж борейки се за някаква кауза (а именно- тормозът и агресията сред малолетните), всъщност пробутват СВОЯТА СОБСТВЕНА кауза, извличайки дивиденти именно от вербалните нападки, които са довели момчетата до този тъжен край … Много грозно, тъжно и патологично е човек да търси трибуна за собствените си проблеми в подобни трагични случаи. И не ви прави чест.

  • 70. Stalik  |  28 април, 2010 в 6:57 pm

    Г-н Stain, тук не става въпрос просто за каузи. За ваше огромно съжаление. Когато дадено явление – на научен език го наричаме променлива – е в явна причинно-следствена връзка с дадено друго явление, което квалифицираме като нежелано – това ще ни бъде втората променлива – то не само прави чест, но е задължително проблемът да бъде адресиран. За да предотвратим случването на нежеланата променлива 2, ние – предвид причинно-следствената връзка – трябва да окажем влияние върху променлива 1.

    В тук разгледания казус променлива 1 са негативните нагласи спрямо нехетеросексуалните хора, а променлива 2 смъртта на лица, които биват определяни като такива хора.

    Съжалявам, но опита ви за моралистични поучения няма обективни основания.

  • 71. Павел  |  5 юни, 2010 в 12:52 pm

    И аз един ден ще се обеся!!!!!!!!!!

  • […] Равините и религиозните общности за подканени към „чувствителност и съпричастие” към гей хората, които преминават през „емоционални и психологически предизвикателства”, както и да не забравят, че младите гей хора са подложени на по-голям риск от самоубийство и самонараняване. […]

  • 73. Ицката  |  30 ноември, 2012 в 7:12 pm

    Сиктир и изтормозените коментари хаха. Та относно педерастията – еми досега не е било гейове да правят деца, следователно това си е психично отклонение – лекува се из жълтите сгради на третия етаж. Как така две мъжки кучета не се клецат, а двама мъже го правят? Сигурно защото са специални… или по скоро специално тъпи. Ум не ми го побира как им текат хормоните на тия хора, та мъжете им блестят в очите. Доста тъжна гледка е…

  • 74. Stalik  |  30 ноември, 2012 в 8:10 pm

    Ицка, в дълбока грешка си. :) Първо, педерастията е културно специфичен вид сексуално взаимоотношение в Древна Гърция. Неправилно е да ползваш термина като синоним на хомосексуалност, което очевидно правиш.

    Второ, много еднополови двойки отглеждат и имат деца. Такива хора стават родители в следствие на настояща или предишна връзка с хора от противоположния пол; чрез съродителство на дете на свой партньор; чрез осиновяване; чрез асистирана репродукция или сурогатно майчинство (наричано още заместващо майчинство).

    Трето – за твое сведение хомосексуалността не се лекува, защото не е психично разстройство. Тя беше извадена от всички международни класификации на психичните разстройства преди повече от 20 години. Консенсусното становище на съвременната наука е, че това не е заболяване, а състояние, което не подлежи на промяна или лечение.

    Колкото до кучетата – информацията ти е много погрешна. Има над 1500 животински вида, при което хомосексуалността е добре документирана. Сред тях са и кучетата.

  • 75. Васил Чалъков  |  28 януари, 2013 в 4:22 am

    Ицка… стига ме обижда в нета! И какво от това?!?! Случилото се е случило. Искахме го и се случи. Това не те прави хомосексуалист. Ако не ти е харесало, просто го забрави…
    Или го разкажи на всички и ще ти олекне… Плюс, че толкова много го искаше, че чак се изпусна върху мен…

  • 76. HectorKa  |  27 август, 2014 в 1:15 pm

    строительство бань из клееного бруса – строительство домов в москве, домокомплекты из непрофилированного бруса.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

април 2009
M T W T F S S
« Март   Май »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми