Еднополовите съюзи в Европа и новият проект за Семеен кодекс в България

11 май, 2009 at 1:47 am 1 Коментар

[…] Някак между другото през 2008 г. бял свят видя проекто-текст за нов Семеен кодекс, който бързо успя да събере огромно количество критика и истерична тревожност по редица проблемни пунктове. И докато едни хиперболизираха техническите му недостатъци и търсеха в него знаци за узаконяване на кръвосмешението, други забелязаха друг съществен пропуск, който е някак недопустим в светлината на все още младото членство на България в Европейския съюз и предвид претенциите на българската политическа класа да представи страната ни като модерна, прогресивна, правова и в съзвучие с европейските ценности.

В даден етап от дебатите около регламентирането на не-брачното съжителство на дневен ред идва и въпросът за еднополовите двойки, живеещи в такива съюзи. За разлика от разнополовите, случаят тук изправя тези партньори пред неравнопоставеност с брачните партньори не поради личен избор да не сключват брак, а поради невъзможност, тъй като българската конституция дефинира брачния институт като подчертано разнополов, т.е. хетероцентристки. Докато от една страна това ограничение над правото на граждански брак поражда редица проблеми и пречки, от друга страна няма механизми и основания за подобна дискриминация при уреждането на не-брачното съжителство на партньори от един и същ пол. Освен една основна пречка – волята на законотворците.

С проекта за нов Семеен кодекс в българското семейно право се въвежда за пръв път един нов институт на т.нар. фактическо съпружеско съжителство. Той има за цел да уреди някои основни отношения между партньори, живеещи без брак, някои от които изредихме по-горе. В чл. 13 (1) от законопроекта обаче четем, че фактическото съпружеско съжителство е „между мъж и жена”. С определянето на съжителството като „фактическо” авторите на проекто-текста недвусмислено подчертават, че те уреждат едни вече съществуващи, фактически взаимоотношения. С изричното уточнение, че то е „съпружеско” обаче те утвърждават хетеросексистката си позиция.

От стенограмите от заседанията на Правната комисия към Парламента става ясно, че българските депутати не само са наясно, че в този си вид текста е дискриминативен спрямо сексуалните малцинства, но и търсят това неравенство целенасочено. В общественото пространство, и по-точно в медиите, обсъждането на въпроса пък мина под знака на популистката реч и речта на абсурда. Първото бе засвидетелствано с редица интервюта на депутати в медиите, а второто, наситено с една зоологическа реторика, премина като червена нишка от срещите на парламентарната комисия по правни въпроси, към медийното пространство.

***

Пълният текст на статията можете да откриете в сп. „Алтера”, бр. 3/4, 2009 г. Броят е обявен като „Гей брой” и този мой материал е само част текстовете, посветени на тематиката. Списанието можете да поръчате онлайн или да го потърсите в книжарниците.

Това е последният (засега) брой на списанието. Няколко думи от редакторките Надежда Радулова и Силвия Чолева:

♦ Този път се наложи да направим истински „активистки“ брой на алтера. Заради откритите или прикрити политически, обществени и медийни хомофобски нагласи към гей-парада, проведен през юни 2008 и добре „запечатан“ от полицейски кордони с двойно залепващо тиксо и надпис „опасен товар“. Заради „гениалните“ стенограми (четете рубрика „Агора“) от заседанията на Комисията по правни въпроси и Комисията по труда и социалната политика във връзка с проектозакона за фактическо съпружеско съжителство, в частност съжителство на еднополови двойки. Заради постингите в интернет форумите, излъчващи омраза и слепота. Заради!

Полудявам, когато по телевизията, в пресата или на маса чуя някой да твърди, че българите са толерантни. А това се твърди все по-често и все по-на едро. В последните години толерантността се превърна в национална добродетел, изписана със златни букви в Ганковото кафене — до трудолюбието и гостоприемността. Може би поради тази причина в същото това Ганково кафене не възникна нужда от сериозен дебат по темата за фактическото съпружеско съжителство на гей двойки. Аргументите „за“ и „против“, които особено през последното десетилетие се сблъскват в  полето на съвременната европейска и американска философия, антропология, социология и правна наука, у нас бяха подменени с ултра-консервативни, зле информирани,  проблематични от етическа гледна точка и лишени от адекватен език изказвания, вяло разменени между пряко ангажираните държавни институции. Ако либералният модел, който гарантира свободата на избор на идентичност и достъп до равни права, въобще означава нещо в тази страна, то парадоскално е, че проблемът за легитимацията и представеността на гей двойките въобще не получи адекватната си формулировка. А именно, че фактическото съпружеско съжителство следва да се разбира като инструмент, практически инструмент, който превръща дадени субекти от частни в политически.

Не твърдя, че формулирането е достатъчно само по себе си, че решава проблема или че изчерпва темата. Оттук нататък следват големите въпросителни. Какво се случва с класическото разбиране на родствените структури, което все още представлява норма в законодателствата по света и в масовото съзнание? В каква посока се развива завещаният от структурализма и ортодоксалната психоанализа подход към половото различие, според който инициацията на детето в символния ред се случва в модела на хетересексуална родителска двойка? Как понятието за родство преодолява собствения си анахронизъм на фона на съвременната ситуация и факторите, които все повече я определят — културните диаспори, глобалната икономика, биотехнологията и биомедицината, транснационалните миграции? И възможно ли е порестата и все по-пропусклива мембрана на семейната „клетка“ да понесе собствената си криза, без да се радикализира в откази, но и без да осъжда на „социална смърт“ (Орландо Патерсън) възможните си и вече неизбежни другости?

Бих искала поне част от тези въпроси да населяват пространството, в което живеем. Но Огнян Герджиков, Илонка Райчинова, Павел Шопов, Миглена Тачева и множеството други „отговорни лица“ (вж стенограмите) стесняват тази възможност. И не ни оставят друг избор, освен да бъдем активни. В противен случай от съвместното ни съжителство в тази страна никога и нищо не би могло да се роди.

Н.Р.

♦ Читателю, който липсваш на алтера вече четири години, държиш последния й за сега, безценен брой в ръцете си. Списанието се оказа ненужно за ГОЛЯМАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ, в която живеем. То се оказа непоносимо бреме (финансово) и за Донка Ангелова, собственичката му, и за публиката, която предпочита у нас да няма алтернативи — така се живее лесно и удобно, но много скучно и неталантливо. Дано през това време сме поразбутали полусънното съществуване, дано сме подразнили поне веднъж, дано сме развълнували повече от веднъж. Сега вече някои може да си отдъхнат, да спят и да сънуват. Нас ни няма.

Но не сме се уморили. Благодарим на всички, които участваха в приключението и предизвикателството алтера!

С.Ч.

Гласувай

Entry filed under: Куиър. Tags: , , , , , , , , , , , , , , .

Джърси ще разглежда регистрираното гражданско партньорство Actualno.com: „хомосексуализмът” убивал всичко детско у зрителя

има 1 коментар Add your own

  • 1. sotiiir  |  11 май, 2009 в 10:09 am

    „Моралните устои не могат да бъдат създадени с параграфите на закона.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

май 2009
M T W T F S S
« Апр   Юни »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми