Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието

29 декември, 2009 at 8:14 am 5 коментара

Автор: д-р Браян Мустански

Психологът д-р Дералд Уинг Сю е пионер в изследванията на т. нар. „расови микроагресии” — прояви на расизма, които са толкова деликатни, че нито жертвата, нито извършителят на деянието могат напълно да разберат какво се е случило. Формите на микроагресиите могат да варират от по-видими типове поведение, като употребата на някои обидни думи, до липсата на чувствителност относно расовия произход на даден човек или пък коментари, отричащи чувствата на принадлежащите към дадено малцинство. Представете си например човек от азиатски произход, комуто многократно е задаван въпроса „А Вие от къде сте?”, като по този начин се поставя ударение върху факта, че е чужденец. Или пък афро-американец, когото наблюдават с повишено внимание, когато влиза да пазарува в магазин. И в двата случая не е напълно ясно дали поведението спрямо тези двама души е проява на расизъм, но ако сте представител на дадено малцинство и подобни неща ви се случват постоянно, те действително ще започнат да ви правят впечатление. Макар да е малко вероятно един единствен негативен коментар да ви хвърли в пълна депресия или злоупотреба с медикаменти, изследванията показват, че тези фини негативни преживявания могат да се акумулират и да се окажат особено вредни за хората от малцинствата.

Д-р Сю групира различните видове микроагресии в три области:

Микронападението е експлицитна вербална или невербална атака, целяща да нарани жертвата чрез употребата на обидни думи, игнориращо (странящо) поведение или умишлено дискриминационно действие.

Микрообидата се характеризира като такава комуникация, която носи грубост и безчувственост или уронване достойнството на личността на база раса или идентичност. Микрообидата представлява деликатно поднесено високомерно отношение, което често пъти е неизвестно на извършителя, но носи ясно скрито обидно послание към получателя му.

Микроделегитимацията се характеризира като такава комуникация, която изключва, отрича или обезсилва мислите, чувствата или реалните преживявания на представителя на малцинството.

Прекарах доста разсъждавайки върху темата за микроагресиите, след като прочетох статия за расовите микроагресии в онлайн изданието „Преглед на психологията” на Американската асоциация по психология. Конкретно бях любопитен относно това как гей мъжете и лесбийките могат да изпитат върху себе си такива микроагресии и как можем да изследваме процеса на тяхното случване и ефекти. Оказва се, че почти не са правени изследвания върху ЛГБТ хората и микроагресиите срещу тях. Ето защо започнах обръщам специално внимание и да си водя бележки върху различни видове случки в моето ежедневие и някои от последните ми пътувания. Ето някои примери за случили ми се наскоро неща:

1) Митнически служител, който с видимо раздразнение попита мен и партньора ми дали сме „приятели”. Тъкмо когато мислех да го поправя и да му кажа, че всъщност сме „партньори”, реших, че не си заслужава. Не бях напълно сигурен защо той зададе въпроса си по начина, по който го зададе, и не исках да повдигам тема, за която не бях сигурен дали въобще е реално поставена, но все пак се почувствах сякаш служителят делегитимира връзката ми и това ме фрустрира, така че не знаех как да реагирам.

2) Една колежка ми каза, че знае какво е да си гей, тъй като е част от религиозно малцинство. Макар несъмнено да съм съгласен, че определени аспекти на малцинствения статут могат да дадат представа за преживяванията на представителите на други малцинствени групи, изказването й сякаш отричаше уникалните аспекти на ЛГБТ хората, допускайки представата за пълно разбиране на това какво значи да си като мен.

3) В едно списание четох статия, която обясняваше колко фантастични са гей мъжете, що се отнася до мода и изкуство. Това ме накара да се чувствам като стереотип (без значение, дали отговарям на него или не).

4) Предложение 8, което бе прието в щата Калифорния, и делегитимира правното признаване на еднополовите връзки.

Освен за тези преживявания, които могат да накарат една ЛГБТ личност да се чувства делегитимирана или стигматизирана, аз разсъждавах и върху онези случки, които могат да насадят чувство на легитимация. Така например, по време на един скорошен полет, една двойка, които седяха до мен, ме засипаха с излияния за техния гей син и неговия партньор, мъж. Непринуденият начин, по който те говореха за това пред целия претъпкан самолет, ме накара да се почувствам по-леко, казвайки им за моя партньор и нашите последни пътувания. Аз и моят екип работим по инструмент за психологическо измерване на уникалните преживявания на ЛГБТ хората, определени като микроагресии или микролегитимации, който може да използваме в предстоящо изследване. А вие имали ли сте преживяване, което ви е накарало да се чувствате нападнати, обидени или делегитимирани? Или пък — нещо не по-малко важно — преживяване, което ви е накарало да се чувствате легитимни, бидейки ЛГБТ личност?

За автора

Д-р Браян Мустански е професор в университета в Илинойс и Чикагския институт за изследване на младежта. Той е експерт в областта на здравето и развитието при ЛГБТ хората.

Източник: The Sexual Continuum Blog @ PsychologyToday.com | Гласувай >> | Сподели:

Entry filed under: ЛГБТК психология и сексология. Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , .

Честита Коледа на всички! Нестандартните родители – БНТ, Жените, 6.01.2010

5 коментара Add your own

  • 1. longanlon  |  29 декември, 2009 в 2:43 pm

    принципно описаното е вярно, но подобни неща далеч не са изолирани само до представителите на етнически малцинства и ЛГБТ

    на човек с големи уши примерно също ще му писне от шегите на останалите, от погледите на минувачите и т.н. също ако е много висок, много нисък, с необичайна на цвят коса. същото е с необичайно красивите жени, тези с големи гърди…

    изобщо всичко във външния вид или поведение на човека, което се отклонява от средното в общия случай води до някаква реакция от страна на околните. въпросът е, че не всички такива реакции са обидни или накърняващи достойнството, както намеква статията.

    разбира се, практически всичко може да обиди човек, ако той държи да го приеме по обиден начин, но борбата за политически коректна реч, чиято цел е да избегне най-малката възможност за накърняване на нечии чувства е предварително изгубена

  • 2. Stalik  |  29 декември, 2009 в 8:26 pm

    Първо, статията не твърди, че „подобни неща“ са изолирани само до представителите на етническите или сексуални малцинства. Статията говори за малцинства в общия случай. Тя описва, че понятието за микроагресия възниква в контекста на расистките прояви и че авторът иска да спре вниманието си на ЛГБТ хората. Но, струва ми се, е ясно, че схемата е приложима и в други случаи.

    И второ – статията не твърди, че всички реакции от страна на околните към дадена „странност“ на личността са обидни или накърняващи достойнството. Напротив – авторът набляга точно на обратното в последния абзац.

    :)

  • 3. Дарина  |  30 декември, 2009 в 5:16 am

    Тази дума „партньор“ изведнъж ми напомни за една случка в Аграрния факултет тази година, и аз още бях там студентка на „стари“ години.

    Една от колежките представя проект за (напълно въображаема) овощна градина на дъската и в един момент нещо се обърква.

    Преподавателят: а какво ще каже Вашият партньор? (студентът, който е работил по проекта заедно с нея, но е и гаджето й)

    Един от студентите (полу-учудено, полу-шеговито): Вие какво, партньор… като в гей двойките?

    Преподавателят: (объркано): Не, като бизнес партньор.

    А аз бях много учудена, че младежът свързва думата „партньор“ изключително с гей двойките. А сега, това добре ли е (придобил е все пак някаква обща култура) или зле (защо думата му звучи странно за хетеросексуална двойка) ?

  • 4. Stalik  |  31 декември, 2009 в 2:07 am

    Чудно как не си се впуснала да го „модерираш“ в движение. :D

  • 5. Дарина  |  31 декември, 2009 в 2:38 am

    Точно това дори не знаех дали има нужда от „модерация“ … не че състудентите ми подлежаха на каквато и да е „модерация“.

    И не че имах някакъв останал авторитет след като онази „фатална красавица“ ме измести от позицията на групов отговорник (от която аз исках да се отърва, но никой друг не я искаше) с таен заговор зад гърба ми. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

декември 2009
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми