За криворазбраната свобода на словото и слободията на словото в жълтите вестници

14 септември, 2010 at 1:11 pm 17 коментара

Миналата седмица излезе решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което националният антидискриминационен орган глобява издателя на жълтия вестник „Галерия” и неговата главна редакторка за тенденциозно отношение (в качеството им на медия, тоест средство за масово разпространение на информация) спрямо сексуалните малцинства.

В същия момент, в който решението бе обявено публично, се появиха критики, че това било ограничаване на свободата на словото. Подобно мнение застъпи и Петър Стойков в своя блог под заглавие „Криворазбрана коректност”. Авторът твърди, че решението на Комисията е взето, „задето са публикували интервю на Чочо Попйорданов”.

„Забележете,” пише Стойков, „в интервюто даже няма призиви за насилие. Няма пострадали от дискриминация. Няма дори опит за създаване на някакво негативно обществено отношение към хомосексуалните. Има само смешно-глуповатото мачистко изхвърляне на ядосан от залеза на кариерата актьор, вероятно подразнен от успеха на някой по-талантлив негов колега гей.”

Стойков продължава: „Дискриминация е когато някой е дискриминиран – т.е. отказани са му човешки и граждански права. Не когато някой го е нарекъл “путка”. Враждебна реч е когато някой призовава към насилие и нетолерантност, а не когато нарече някого “путка”.”

Това становище на Стойков — и на много други хора — всъщност е изтъкан от клишета параван за зреещото след обществото, включително сред хора от ЛГБТ общността, незнание и неразбиране на това какъв е проблемът в един такъв случай и що е то дискриминация. Още повече — самият Стойков се запозна с текста на решението на КЗД, който бе публикуван тук, и очевидно или не го е прочел, или го е прочел, но не го е разбрал.

І. Фактическите обстоятелства

Макар Стойков да твърди, че решението на Комисията е взето, „задето [от жълтия вестник] са публикували интервю на Чочо Попйорданов”, това е невярно. Съществуват множество други обстоятелства, повечето от които изложени в решението на КЗД, с което Стойков се е запознал, но чието съдържание игнорира и преиначава.

В решението на КЗД изрично се упоменава, че преди внасяне на жалбата „жалбоподателите са изпратили писмо до Кристина Патрашкова с настояване за прецизност при подготовка на материалите, публикуващи се във вестника и избягване на „подклаждане към омраза чрез публично слово”.

В решението на Комисията (стр. 2-3) ясно се посочва, че е изпратено писмо по електронната поща до редакцията на вестник „Галерия”. В писмото е направено предложение „да бъдат интервюирани позитивни хора, които могат да представят гей-лесбийската общност в пресата достойно, да разчупят стереотипите в мисленето и обществената стигма.” Писмото е изпратено на 15 октомври 2009 г. — цели две седмици преди внасянето на жалбата. Две седмици без никакъв отговор или дистанциране от подобни нагласи от страна на редакцията.

Важен факт тук е и че докладчикът по преписката е пропуснал да упомене още една публикация (освен трите интервюта с актьорите Ласкин и Попйорданов), която всъщност има далеч по-важно значение, защото НЕ Е интервю. В бр. 2 (година І) на вестника от 22 ноември 2009 г. на стр. 4 е отпечатана дописка със заглавие „Азис опипва руса силиконка”. В текста й четем: „На Азис май му омръзна да се прави на гей. Водещият на вечерно шоу явно вече е решил, че педерасткият му имидж се поизтърка. […]”

От контекста е очевидно, че определението „педерастки” идва да замести „хомосексуален” или „гей”. Употребата на толкова ярък пейоратив жалбоподателите са счели за откровено фрапантна и недопустима. Той недвусмислено принадлежи на разговорния корпус на нетолерантното говорене, накърнява достойнството на нехеторосексуалните лица и – легитимирайки подобна лексика – създава условия за враждебна и обидна среда, тъй като възпитава читателската аудитория в употребата на такава лексика по отношение на сексуалните малцинства. Материалът няма посочен автор, т.е. той е редакционен.

След внасянето на жалбата пред КЗД вестникът публикува нов материал, който също не е интервю, а е позиция на самото издание. Публикуван е на 21 януари 2010 г., в бр. 15 на 18-a и 19-a стр. (долу) със заглавие „Педалите скочиха срещу Галерия”, в която се цитират пасажи от жалбата до КЗД и се твърди, че издателите на вестника са „възмутени, че ще трябва да се занимават с накърнените души на гейовете в България”, което щяло да попречи да се отдадат на „сериозна редакторска работа”. Материалът е очевидно обиден и цели накърняване достойнството на тези, които са предприели мерки срещу изданието.

ІІ. Дискриминация

Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр) изрично определя пряката дискриминация в чл. 4 (1) като „всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства”.

В този смисъл законодателят дава много конкретно и разбираемо определение на явлението дискриминация и в никакъв случай не го ограничава до нарушаване или отказ от даване на [конкретни] човешки или граждански права, както твърди Стойков. Това решение на законодателя е мъдро и обосновано, доколкото то разпознава възможността определени права в даден етап и в даден културен контекст все още да не са осмислени като необходими и желани от обществото. Ето защо той е операционализирал определението за дискриминация, като му е дал ясни, описателни измерения в качеството му на несправедливо (а от там — противоправно) поведение.

§1 (1) от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр пък изрично определя тормоза като „всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда”. Комисията правилно заключава, че публикацията „Педалите скочиха срещу Галерия” действително отговаря на това определение.

ІІІ. Правният режим на враждебната реч

Чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р България изрично постановява, че свободата на словото не може да се използва за разпалване на вражда. Конституционният съд се произнася:

[…] накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. (Вж. Решение №7 от 4.06.1996 г. на КС по конст. д. № 1/96 г., стр. 13.)

[…] чл. 57, ал. 2, а и цялостният дух на Конституцията отдават приоритет на правата на личността (т.е. на другите граждани). В този смисъл възможността да се осъществи намеса в правото на свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма. […] (Пак там, стр. 12.)

Чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) предвижда, че свободата на изразяване е съпроводена със задължения и отговорности, и може да бъде ограничена за „защита на репутацията или правата на другите”. Чл. 17 от същата предвижда, че тази свобода (както и другите права по ЕКПЧОС) не може да се използва за потъпкване на другите права и свободи, между които и правото на свобода от дискриминация. Съгласно чл. 17 от конвенцията използването на свободата на словото за увреждане на тези права съставлява забранена злоупотреба с право.

Препоръка № R (97) 21 относно медиите и насърчаване на култура на толерантност на Комитета на министрите на Съвета на Европа подчертава специалната роля, която медиите могат да изиграят за възпитаване в култура на толерантност и препоръчва на държавните органи да насърчават медиите, да „избягват унизително и стереотипно изобразяване на членовете на културни, етнически и религиозни общности”, „да представят поведението на отделния човек, без да го свързват с принадлежността му към такива общности, когато тази принадлежност е без значение”, и да изобразяват тези общности „по балансиран и обективен начин, и който отразява гледната точка на самите общности”.

Чл. 5 от ЗЗДискр изрично постановява:

Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.

§ 1.1 от допълнителните разпоредби към ЗЗДискр. гласи:

„Тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

Определението за тормоз в закона не изисква непременно деецът да е целял да тормози, а е достатъчно резултатът да е такъв.

Чл. 2.5.1 от Етичния кодекс на българските медии, който не е подписан от „Галерия” също е ясен:

Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.

Чл. 1.2.2 от същия гласи:

Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации.

В отговор на Стайков

Въз основа на изложеното дотук могат да се направят няколко важни коментара.

Очевидно разбирането за свобода на словото у нас е формалистко и понякога с него се злоупотребява, за да се оправдае тенденциозното отношение и неравното третиране.

Очевидно е и че цари неразбиране за значението на понятието дискриминация и това кога то е налице и кога не е.

Петър Стойков, който би трябвало да се е запознал с текста на решението на КЗД, не просто омаловажава съществени факти, довели както до жалбата пред КЗД, така и до решението на компетентния антидискриминационен орган — той направо ги игнорира и подменя с един погрешен фокус на основанията, който, ако беше факт, би трябвало да се подведат под отговорност и двамата интервюирани актьори, което е немислимо и несериозно.

Стойков изопачава и представя по опростенчески, нелогичен и глупав начин както целия случай и основанията за жалбата, така и самото решение на Комисията, вменявайки й некомпетентност.

Той пропуска да признае правото на отговор, което всеки гражданин има, без значение дали дадената медия е подписала или не Етичния кодекс, доколкото осигуряването на това право е универсална етична норма на журналистиката.

Пренебрегва и съществения факт, че жалбоподателите са се обърнали към медията с покана за пропорционално и позитивно застъпване на друга гледна точка, различна от досега представяната. От изданието не само не постъпват по този начин след това писмо — те не постъпват така и след като срещу тях започва производство пред КЗД; те настояват на своето. Последното правилно е оценено от самата Комисия и заема съществено място в изложението на решението й. У Стойков коментар за това липсва.

Мога да обобщя, че е налице една изключителна толерантност към нетолерантното говорене у собствената ни ЛГБТ общност, една невъзможност (породена от незнание или от друго) да се разпознае НЕРАВНОТО ТРЕТИРАНЕ и тенденциозно отношение, както и воля да се търси отговорност от тези, които ги практикуват в ежедневието по уж невинен начин.

Жълтата преса у нас продава, печели пари на гърба на удобните за оплюване — нехетеросексуалните хора. Представяйки една същностна и естествена част от личността на голяма част от хората като „сензация”, „срам”, чрез унижаваща ирония, обидна лексика и прочее, тази преса възпроизвежда позорното клеймо, което обществото така или иначе е свикнало да поставя върху тази общност. Вместо в толерантност, подобни публикации възпитават и насърчават към унижаващо отношение и негативни стереотипи.

Последствията от враждебната реч са различни в различните случаи. От значение е дали дадено дискриминативно изказване е разпространено чрез медиите и в какъв мащаб; доколко е достигнало до широката общественост; какво въздействие може да окаже то; и т.н.

Със системната експлоатация на обидни за нехетеросексуалните хора думи и изрази в-к „Галерия” и неговите издатели злоупотребяват с правото на свободно слово, накърнявайки достойнството на други граждани и насърчавайки културата на не-толерантност.

Ако това, г-н Стойков, не е вменяващо омраза слово, не зная кое Вие определяте като такова. Ограничаването на враждебната реч е от обществен интерес и е необходимо в демократичното общество. То е по-важно от слободията на словото.

Entry filed under: ЛГБТК новини, ЛГБТК теория. Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , .

Гей активисти осъдиха вестник „Галерия“ Голата фигура в скулптурата – действителна еротика или еротична действителност?

17 коментара Add your own

  • 1. longanlon  |  14 септември, 2010 в 2:31 pm

    Тоест доколкото разбирам текста ти, не само обществото, като цяло ами и голяма част от ЛГБТ обществото някак не разбира и не одобрява това, за което се борите.

    Аргументи много, кой от кой по-витиевати и красиво звучащи, но когато се бяга от базовите принципи на човешките права, проблемът по-ясен няма да стане. Текстът ми именно затова е опростенчески, защото се опитвам ясно да покажа абсурда, който ти всячески се опитваш да оправдаеш (може би за себе си?) с безкрайни подробности.

  • 2. Марко  |  14 септември, 2010 в 2:45 pm

    Ако беше прочел тези „безкрайни подробности“, може би щеше да ги разбереш…

  • 3. Stalik  |  14 септември, 2010 в 2:56 pm

    Стойков, ти или не можеш или не желаеш да четеш. Аргументите не са мои. Аргументите са на самата Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи и на Конституционния съд – те изрично обясняват, че „бягането“ от „базовите принципи“ на някои човешки права е не само възможно, но и необходимо, с оглед на други, по-значими такива. Институциите и законодателите признават, че има случаи, в които определени права могат да се използват за накърняване на други и е преценил, че ограничаването им е основателно.

    Моите „безкрайни подробности“ са последователно и обосновано обяснение. Твоите опростенчески глупости са изопачаване на смисъла на действията ни и осмиване на намеренията на законодателя. Те са демагогия. Ти демагогстваш и манипулираш, при това – струва ми се – главно с цел да си генерираш трафик и да се чешеш там, където не те сърби. Вярвам, че ще ме разбереш какво имам предвид, но някои неща са си личен избор.

    При всички положения стигаме до там, че в ранг на правилно и смислено се издига манипулацията и формализма, а това, което изисква мисъл, се определя като „безкрайни подробности“. Безкрайните подробности, Петре, са това, без което настава беззаконие и хаос. Защото е сложно е неправилно, така ли? Такава простотия ли се опитваш да ми пробуташ?

    Една медия говори за „педерастки имидж“ и отказва (ОТКАЗВА!!!) да застъпи противоположна гледна точка като нарушава основни етични принципи, а ти ми говориш за свобода на словото? Надценил съм те с десетки IQ точки, очевидно.

  • 4. Stalik  |  14 септември, 2010 в 2:58 pm

    Надявам се, че сега вече е очевидно, че тук не става въпрос за свобода на словото, а за накърнена свобода на словото – чрез лишаване от правото на отговор и тенденциозни публикации, накърняващи достойнството на цяла една общност.

  • 5. longanlon  |  14 септември, 2010 в 3:23 pm

    „бягането от базовите принципи на някои човешки права е не само възможно, но и необходимо, с оглед на други, по-значими такива. “

    Мисля, че този цитат беше достатъчно ясен. няма какво да се обясняваме повече – който има очи, вижда. който не – да чете Оруел, може да разбере парадокса „свободата е робство“.

  • 6. Stalik  |  14 септември, 2010 в 3:29 pm

    Ау, колко културно стана изведнъж, усетихте ли? Оруел… :))

    Изтъкан от клишета. No мисъл, just клише.

  • 7. Stalik  |  14 септември, 2010 в 3:43 pm

    Честно да си призная – втрещен съм. Фактите, че:

    1. Една медия публикува тенденциозни и цинични материали, накърняващи достойнството на цяла група хора

    2. Отказва да застъпи другата гледна точка, което е основен етичен принцип

    3. Продължава с това свое действие, дори при предприети срещу тях мерки, когато те ВЕЧЕ знаят, че поведението им е обидно

    се интерпретират като „свобода на словото“??? Няма такъв абсурд!

    Тук не говорим за хора, които споделят мнение, че (например) гейовете не са нормални. Тук говорим за масова медия, имаща влияние върху общественото мнение, която пише за „педерасти“ и „педали“! Това ли е свобода на словото?

    Това е слободия. И международното законодателство ясно обяснява как, кога и защо дадено право може и трябва да бъде ограничавано в интерес на друго.

    Страховито е когато едно клише се хване и се злоупотреби по формалистки му с него, за да се оправдае едно унижаващо поведение. Аз съм унижен. И институциите се съгласиха с мен. Няма какво да се коментира.

  • 8. Кирил Кирилов  |  14 септември, 2010 в 4:12 pm

    @Stalik
    Никой не иска дискриминация, longanlon пише за появилата се тенденция да се злоупотребява с естествения стремеж срещу дискриминацията и с така наречената политическа коректност. Най-доброто което е написано по темата го написа nicodile преди около година.

    http://www.nicodile.eu/2009/06/17/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%BE/

    Прочети го, може би ще разбереш за какво става дума.

  • 9. Stalik  |  14 септември, 2010 в 4:16 pm

    Кириле, мисълта на Стойков е толкава простичка, че те уверявам колко отлично я разбирам. Но това не я прави вярна в случая, който той разглежда, а именно случая с „Галерия“. Ако прочетеш какво съм написал горе може би ще го разбереш.

  • 10. Кирил Кирилов  |  14 септември, 2010 в 5:22 pm

    @Stalik

    Разбирам те, знам, че и законите са на ваша страна. Ако бяхте осъдили кмета и прокурора на Пазарджик или митрополит Николай щях лично да ви стисна ръцете защото техните действия са освен лични и от името на институциите които представляват. Но в случая с интервюто с Чочо Попйорданов за ме е просто лошо възпитание от негова страна и обида. Не смятам, че всяка обида пък било то и срещи хора от някакво малцинство са дискриминация. Ако почнем всяка обида да смятаме за дискриминация, ще стане голям хаос и рано или късни ще стигнем до парадоксите в САЩ (които nicodile е описал в горният линк) където дори купуването на порно (съвсем легална стока) се смята за дискриминация и повод за репресии.

    Може би наистина щяхте да бъдете по-добре разбрани в конкретният случай ако бяхте осъдили Чочо Попйорданов и вестника за обида а не за дискриминация. Това е мое лично мнение.

  • 11. Stalik  |  14 септември, 2010 в 5:28 pm

    Всъщност нищо не разбираш. Всъщност не си прочел, че проблем не е мнението на Чочо и Бочо.

    Защо по дяволите просто не прочетеш това, което съм написал???

  • 12. Кирил Кирилов  |  14 септември, 2010 в 6:49 pm

    Никой не ви обвинява вас, законите са на ваша страна, имали ли сте правно основание, осъдилите сте ги.

    Аз гледам на нещата в много по-общ план.

    Дискриминационните закони са важни в случаи като тези в Пазарджик при проблеми с работодатели и т.н. Но дали в случа с пресата са необходими, ще обясня какво имам в предвид.

    Ако същото като това във вестник „галерия“ се беше случило по абсолютно същият начин но с малцинство което не е защитено от антидискриминационните закони, например професионално малцинство (политици, учители и т.н.) , то те щяха да осъдят вестника за обида и евентуално за клевета и сигурно глобата нямаше да бъде по-малка. Тяхното достойнство и техните морални загуби не са по-малки от тези на другите групи или малцинства. Защо тогава е необходимо антидискриминационно законодателство в случаите когато и общото законодателство дава пълна защита. Не се ли получава една свръхзащита? И ако има свръхзащита това не води ли до обратен ефект, разделяне, настройване на общественото мнение срещу малцинствата?

    Знам, че тези въпроси са много сложни и има много гледни точки, но това са много по-важни и интересни въпроси от конкретният казус.

  • 13. Сашо от ЛГБТ-то на Действието  |  14 септември, 2010 в 9:27 pm

    Ради, снимката, с която си илюстрирал този материал, е меко казано тенденциозна. Силно ми напомня за твоята снимка в Урунгелмедия, когато беше тръгнал да се жалваш срешу марша на нацистите тази зима.
    Грозно е като се има предвид, че longanlon не веднъж е заставал на наша страна:S

    Забележителна е страстта, с която се защитаваш. Нямаше и помен от нея, след като се опитаха да ни убият в Пазарджик. Отношението, което взе по онази случка, се изразяваше в копиране на статията от frognews за нападението. И толкова. (Твоят колега Д. Добрев, поне беше искрен като ни каза, че сме си го търсили и едва ли не намерили…). Но това какво се пише в някакъв жълт парцал е мнооооооого по важно, нали?

  • 14. Д. Добрев  |  14 септември, 2010 в 9:43 pm

    @Сашо, никога не съм казвал, че сте си го търсили и едва ли не намерили. Моите възражения бяха тогава, че отидохте на своя глава в Пазарджик без да се подсигтурите срещу евентуално насилие над вас. И да, аз продължавам да мисля, че беше неразумно действие. Колкото до публикацията на г-н Стойков – за съжаление тя потвърждава правилото, че всяко действие „за“ защита правата на ЛГБТ общността се обстрелва от „приятелски огън“. В конкретния случай човека представя проблема по манипулативен начин, за да предизвика флейм, тролване и трафик към блога си.

  • 15. Дарина  |  15 септември, 2010 в 12:07 am

    Ама какво става тук, бе хора? *гледа леко ошашавено*

    Откъде тръгнахте, че докъде стигнахте…

  • 16. Stalik  |  15 септември, 2010 в 12:51 am

    Саше, не сме в детската градина. „Ама той си играеше с нас, защо така говориш за него“. Заставал на „наша страна“? Какви страни бе, момче? Тук не си играем на стражари и апаши, а коментираме аргументи и изводите, направени върху тях, както и това какъв ефект възпроизвеждат подобни необосновани и подвеждащи критики в общественото пространство.

    Коментарът ти за Пазарджик пък е просто инфантилен. Аз и децата на Хаити не защитавах в блога си. Сега какво, ще ме обвиниш в незаинтересованост и към тях ли?

    Кирилов, да, в случая с пресата са необходими. И това СЪЩО съм обяснил в изложението си. Продължаваш да свеждаш нещата просто до обида, а освен нея в основанията посочвам и неравното третиране.

    Но след като толкова последователно това се игнорира – ОК, ще обсъдим твоя случай. Това аз вече го написах по друг начин в блога на кака ви Сийка, ще го развия и тук:

    Словото, което определяме като „слово на омразата“ има и друго, по-адекватно название – „насаждаща омраза публична реч“. Последното добре показва, че не е нужно да е налице директен призив за насилие или изразяване на омраза, за да допринася това слово към поддържане на стереотипите и окуражаването на дискриминацията. Със своята масовост и авторитет (а жълтите вестници МОГАТ да имат авторитет сред ниско образованата част от населението, която обикновено има и преобладаващо негативни нагласи спрямо ЛГБТ хората) медията има влиянието да подсилва негативните представи, като информира само в негативен контекст (напр. само когато цигани извършат престъпление, не когато организират културен фестивал). От което неволно пак достигаме до проблема с неравното третиране, а не толкова с обидата, защото този пример е точно за това – неравно третиране, небалансирано отношение. Това е и случаят с „Галерия“.

    Комисията намира, че в случая е налице пряка дискриминация, защото жалбоподателите са поставени „в по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата с хетеросексуална ориентация по отношение на свободното упражняване на конституционно гарантираната им свобода на изразяване“. Това са основанията за твърдяната дискриминация, а не обидата, както се опитват да се представят нещата и както предполага твоят пример с дадено професионално съсловие. Законодателството защитаващо от обида и/или клевета не се отнася към проблема с неравното третиране.

    „Последвалите публикации“, пише по-сетне Комисията, представляват „тормоз“ и „преследване“ (стр. 8 от решението на КЗД). Тоест Комисията не разглежда тези прояви ПРОСТО в светлината им на накърняващи достойнството изказвания, а като имащи определена цел или резултат ТАКИВА изказвания. Още повече – в самия антидискриминационен закон (§1.1) е обяснено, че в тези случаи не се касае за обикновен обиден ефект, но ефект, който създава „враждебна, обидна или застрашителна среда“, тоест не просто унизява, а води до възпроизводство на негативните нагласи, по-неблагоприятно третиране и въобще създаване на враждебна среда.

    Забележи, че по подобен начин Комисията се произнесе и срещу Бойко Борисов, задето заяви преди време, че „всички в БСП са без морал“. Тогава дискриминационният признак бе „политическа принадлежност“. Този коментар на Бойко не е чак толкова обиден, и дори не съдържа обидна дума, но създава негативен образ на цяла една група, пренебрегвайки индивидуалните качества и отговорност на участващите в нея, и създава условия за генериране на предразсъдъчни нагласи.

    И какво означава „свръхзащита“? Как една защита може да е „свръх“? В случая не се налагат две санкции по два текста на закона за едно и също нещо, а ЕДНА санкция по ЕДИН законов текст. Кое му е „свръх“-то на това? Още повече – от ЗЗДискр не са защитени само малцинствата, а ВСИЧКИ граждани, които са обект на неравно третиране. В този смисъл допускането за специална защита е несериозно и изсмукано от пръстите в търсене на довод за дискредитиране на подобни мерки.

    Не, не смятам, че има обратен ефект или разделение, защото нямам основания да смятам подобно нещо. Човек, който не страда от предразсъдъци, не се влияе от подобни неща. Аз имам много хетеросексуални приятели, които са наясно със случая и не са се повлияли негативно. От това биха се повлияли хора, които и преди това са изповядвали стереотипни възгледи за сексуалните малцинства, което де факто не е някаква форма на увеличаване на нетолерантността.

  • 17. Eneya  |  28 септември, 2010 в 9:29 pm

    На мен ми направи впечатление фактът, че П.Стойков посочи разни примери, които са били недогледани и ингорирани, а се е захаванато някакво доста по… хм, дреболийно.
    Но това не омаловажава самият случай и че са го осъдили, което все пак е стъпка в правилната посока.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

септември 2010
M T W T F S S
« Авг   Окт »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми