Децата на родителите лесбийки и гей мъже

Шарлот Дж. Патерсън
Университет на Вирджиния

patterson_charlotte_100x100 Като психолог, специализирал се в психологията на развитието, изследователският интерес на проф. Шарлот Патерсън е фокусиран върху семейството, връстниците и училищния контекст при децата и юношите. Известна с изследванията си върху родители лесбийки и гей мъже и отглежданите от тях деца, тя е автор на редица публикации, свързани със сексуалната ориентация, личностовото развитие и семейната психология. Патерсън е бивш президент на Обществото за психологически изследвания на въпросите, свързани с гей мъжете, лесбийките и бисексуалните към Американската асоциация по психология.

РЕЗЮМЕ — Има ли ефект сексуалната ориентация на родителя върху развитието на детето и ако да — какъв? Изследвания, използващи извадки по удобство, тези, използващи вече познати популации, както и тези, базирани на извадки, които са представителни за генералната съвкупност — всички те стигат до сходни изводи. Повече от две десетилетия изследванията не успяха да разкрият значими различия в приспособяването и развитието на деца или юноши, отглеждани от еднополови двойки в сравнение с деца, отглеждани в разнополови семейства. Резултатите предполагат, че това, което е тясно свързано с постиженията на детето, е качеството на семейните взаимоотношения, а не сексуалната ориентация на родителя.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: сексуална ориентация, родителство, лесбийки, гей мъже, деца, социализация


.

Има ли ефект сексуалната ориентация на родителя върху развитието на детето и ако да — какъв? Този въпрос винаги е повдиган в контекста на правните и политически дискусии във връзка с децата, като тези относно осиновяването, попечителството или правото на посещение. Учените от областта на психологията, медицината и правото предлагат богата гама гледища по проблема (Patterson, Fulcher, & Wainright, 2002). Макар въпроса да е повдиган най-вече в правен и политически контекст, той е свързан и с теоретични въпроси. Например това дали здравословното развитие на човека изисква детето да отрасне с родители от двата пола? И ако не, какво би значело това за нашето теоретично разбиране за отношенията родител-дете (Patterson & Hastings, в печат)? В настоящата статия описвам някои изследвания, чието предназначение е да адресират тези въпроси.

РАННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Изследванията върху децата с родители гей мъже и лесбийки започнаха с фокус върху случаите, в които деца са родени в контекста на хетеросексуален брак. След раздяла на родителите и развод много деца в такива семейства са живели с разведени майки-лесбийки. Редица изследователи сравняваха развитието на деца на разведени майки-лесбийки с това на деца на разведени хетеросексуални майки и откриха малко на брой значими различия (Patterson, 1997; Stacey & Biblarz, 2001).

Тези изследвания бяха ценни, защото адресираха тревогите на съдии, натоварени със задачата да разрешат случаи на развод и попечителство над дете, но не успяха да отговорят на много въпроси. В частност, тъй като децата от тези изследвания бяха родени в домове на женени майка и баща, не бе ясно как да се разбират причините за тяхното пълноценно развитие. Възможността ранното излагане на хетеросексуални мъжки и женски ролеви модели да е допринесла за това позитивно развитие не можеше да се установи като безспорен факт.

Дали децата израстват по типичен начин и показват ли здравословно развитие, когато родителите им гей мъже и лесбийки ги отглеждат от самото им раждане? За да се адресира този въпрос бе важно да се изследват децата, които никога не са живели с хетеросексуални родители. През 90-те редица изследователи започнаха изследвания от този тип. Ранен пример е едно изследване на семействата от района на Санфранциския залив, в което аз изследвах група 4- и 9-годишни деца, които са родени или осиновени рано от майки-лесбийки (Patterson, 1996, 1997). данните бяха събрани чрез домашни посещения. Резултатите от интервютата и въпросниците показаха, че децата имат редовен контакт с широко разнообразие от възрастни от двата пола, както във, така и извън семействата им. Концепциите за себе си и предпочитанията на децата към другарчета от собствения им пол бяха като тези на другите деца на тяхната възраст. Още повече, стандартизираните инструменти за измерване на социалните способности и на поведенческите проблеми, като например тези от Списъка на детското поведение (СДП; CBCL) показаха, че те се подреждат в обсега на нормалните за една представителна извадка вариации. От това изследване и подобните на него става ясно, че за лесбийките е възможно до отгледат едно здраво дете.

ИЗСЛЕДВАНИЯ, ОСНОВАНИ НА ИЗВАДКИ ПО УДОБСТВО

Интерпретацията на резултатите от изследването на семействата от Санфранциския залив, все пак са повлияни от методите на подбор на извадката. Проучването бе основано на удобна извадка, събрана устно. Затова и бе невъзможно да се изключи възможността семействата, които участваха в изследването, да са особено добре адаптирани. Дали по-представителна извадка щеше да даде различни резултати?

За да разберем това, Рей Чан, Барбара Рабой и аз, направихме изследване в сътрудничество с Калифорнийската спермобанка (Chan, Raboy, & Patterson, 1998; Fulcher, Sutfin, Chan, Scheib, & Patterson, 2005). За своите над 15 години съществуване банката е имала много клиенти лесбийки, както и хетеросексуални жени. За целите на изследването клиентелата бе ограничена популация, от която можеше да се извлече нашата извадка. От спермобанката ни предоставиха и извадка, при която — както при лесбийките, така и при хетеросексуалната група — единият родител е биологически свързан с детето, а другият не.

За участие в изследването поканихме всички клиенти, които са заченали дете посредством ресурсите на спермобанката и чиито деца са на 5-годишна или по-голяма възраст. Извадката бе съставена от 80 семейства, 55 оглавявани от лесбийки и 25 — от хетеросексуални родители. Материалите бяха пратени по пощата до участващите семейства с инструкции да бъдат попълнени поверително и върнати чрез предоставените самоадресирани пликове.

Резултатите от по-ранното изследване се преповториха и разшириха. Децата на лесбийки и на хетеросексуални родители показаха сходни, относително високи нива на социална способност, както и подобни, относително ниски нива на поведенчески проблеми според СДП. Помолихме преподавателите на децата да предоставят оценка на адаптивността на децата според формата за учители на Списъка на детското поведение и техните доклади бяха в съзвучие с родителските. Сексуалната ориентация на родителя не бе свързана с детската адаптивност. Без оглед на ориентацията на родителя и в съгласие с откритията от годините научни изследвания на деца на хетеросексуални родители, когато отношенията родител-дете са белязани от топлина и привързаност, за децата е по-вероятно да се развиват добре. Така, при тази извадка на удобна популация, степента на приспособимост на децата се оказа несвързана със сексуалната ориентация на родителя (Chan et al., 1998; Fulcher et al., 2005).

Макар да предоставиха информация за децата, отглеждани от майки-лесбийки, тези изследвания също така повдигнаха допълнителни въпроси. Жените, които зачеват деца в спермобанка, обикновено са както добре образовани, така и финансово стабилни. Бе възможно за тези относително привилегировани жени да защитят децата от множеството форми на дискриминация. Какво щеше да стане, ако обект на изследване бе по-разнообразна група семейства? В добавка към това средната възраст на децата в изследването бе 7 години, а някои тревоги се фокусират върху по-големи деца и юноши. Какъв щеше да е резултата при по-възрастна група деца? Дали проблеми, маскирани от младостта и привилегированото положение при по-ранните изследвания щяха да се проявят в по-зряла възраст и при по разнообразна извадка?

ИЗСЛЕДВАНИЯ, ОСНОВАНИ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ИЗВАДКИ

Възможността да се адресират тези въпроси се появи с данните от Националното дългосрочно проучване на здравето при младежите (Add Health). Проучването Add Health включи голяма, етнически разнообразна и по същество представителна извадка от американските юноши и техните родители. Данните от проучването бяха събрани документално и по метода на интервюто сред над 12 000 младежи и родителите им у дома и от изследвания, попълнени от ученици в училищата.

Родителите не бяха допитвани директно за сексуалната им ориентация, но бяха попитани дали са участвали в „брак или подобна връзка”. Ако родителите докладват за подобна връзка биват питани за пола на партньора. Така идентифицирахме група от 44 деца на възраст между 12 и 18 години, които живеят с родители, които са в брак или подобна връзка с партньор от собствения им пол. Сравнихме ги със съответстваща група юноши, живеещи с разнополови родители. Данните от архивите на Add Health ни позволиха да покрием множество въпроси за развитието на юношите.

В съгласие с по-ранните открития резултатите от проучването показаха малко разлики в развитието на юношите, живеещи с еднополови родители и тези, живеещи с разнополови (Wainright, Russell, & Patterson, 2004; Wainright & Patterson, 2006). Не бяха открити забележителни различия между тинейджърите, живеещи еднополови и тези, живеещи с разнополови родители на база самооценката на психологическото здраве, като самомнението и тревожността; на база оценките на училищните резултати, като среден успех и проблеми в училището; или на база оценка на семейните взаимоотношения, като сърдечност и грижи от страна на възрастните или връстниците. За юношите в двете групи бе еднакво вероятно да съобщят за романтична връзка, осъществена през последните 18 месеца, както и за участие в сексуален контакт. Единствената статистически значима разлика между двете групи — че децата на еднополови родители имат по-силно чувство за близост с хората в училище — бе в полза на децата, живеещи при еднополови родители. Нямаше значителни разлики в докладваната употреба на вещества, престъпност или тормоз от връстниците (Wainright & Patterson, 2006).

Макар полът на родителите да не бе важен фактор за определяне здравето на юношата, други аспекти на семейните взаимоотношения се оказаха значително асоциирани с приспособимостта на тинейджърите. В съзвучие с по-ранни открития за юношеското развитие, качеството на семейните взаимоотношения се оказа от особена важност за развитието на младежите. Родителите, които докладваха за по-близки взаимоотношения с децата си, имаха и деца, докладващи за благоприятна приспособимост. Не само че е възможно за деца и юноши, отглеждани от еднополови родители, да се развият по един здравословен начин, но — дори изследвани в изключително разнообразна, представителна извадка — в повечето случаи е така.

Тези резултати бяха подкрепени от резултати от много други изследвания, както в САЩ, така и в чужбина. Сюзан Голомбок и колегите й съобщиха за подобни резултати с една почти представителна извадка в Обединеното кралство (Golombok et al., 2003). Други, както в Европа, така и в САЩ, описаха подобни открития (напр. Brewaeys, Ponjaert, Van Hall, & Golombok, 1997). Фактът, че децата, отглеждани от майки лесбийки обикновено се развиват по здравословен начин, не предполага все още, че те не срещат трудности. Много изследователи отбелязват факта, че децата на лесбийки и гей мъже могат да се сблъскат с анти-гей нагласи в ежедневието. Например в изследване на 10-годишни деца, родени от майки лесбийки, Гартрел, Дек, Родас, Пейзер и Банкс (Gartrell, Deck, Rodas, Peyser, and Banks, 2005) съобщават, че значително малцинство се е сблъсквало с анти-гей сентименти от страна на връстниците. Тези деца са съобщили за чувство гняв, разстройване и тъга в резултат на тези преживявания. Децата на родители гей мъже и лесбийки могат да бъдат изложени на предразсъдъци срещу родителите им при определени условия и това може да е болезнено за тях, но предположения, че подобни случаи имат ефект върху цялостното развитие, липсват.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Има ли сексуалната ориентация на родителя значимо влияние върху развитието на децата и юношите? Резултатите от неотдавнашните изследвания не ни предоставят никакви доказателства за това. Всъщност откритията предполагат, че сексуалната ориентация на родителя е по-маловажна, отколкото качеството на семейните взаимоотношения. По-важното за подрастващите от пола на партньора на родителите им е качеството на ежедневните взаимодействия и силата на връзката с родителите.

Един от възможните подходи към открития като описаните по-горе би бил да бъдат пренебрегнати чрез преповтаряне на познатата мантра, че „не се доказва нулевата хипотеза”. Да отговорим по тоя начин обаче би означавало да изпуснем от внимание основната цел на тези изследвания. Без значение дали дадено измеримо влияние на сексуалната ориентация на родителя върху развитието на детето е въобще демонстрирано или не, основните заключения от досегашните изследвания остават ясни: Каквито и връзки да съществуват между сексуалната ориентация на родителя и успешното развитие на детето, те са по-маловажни от влиянието на качеството на семейните взаимоотношения.

Макар приноса на досегашните изследвания да е важен, много въпроси, свързани с децата на лесбийки и гей родители все още имат нужда от проучване. Относително малко са изследванията върху развитието на децата, осиновени от такива родители, или на тези, родени от сурогатни майки за гей мъже; по-задълбочени проучвания по тия два въпроса биха били добре дошли (Patterson, 2004). Съществуват някои забележителни дългосрочни изследвания, които показват, че децата на еднополови двойки се развиват с добро психично здраве. По-добро разбиране на семейните взаимоотношения и преходните моменти все пак биха били от помощ, за която цел дългосрочните наблюдения са ценни. Бъдещите изследвания могат да имат полза и от използването на разнообразни методологии.

Междувременно яснотата на откритията в тази област бе призната от редица важни професионални организации. Управителният съвет на Американската асоциация по психология (ААП) например гласува единодушно за официално становище, в което заявява: „…приспособимостта, развитието и психологическото добруване на децата не са свързани с половата ориентация на родителите и […] за децата на родители лесбийки и гей мъже е възможно да се развият позитивно толкова, колкото и за децата на хетеросексуални родители” (APA, 2004). Американската асоциация на юристите, Американската асоциация по медицина, Американската академия по педиатрия, Американската психиатрична асоциация и други значими организации на професионалисти излязоха с подобни становища.

Резултатите от изследванията на деца на лесбийки и гей родители са ползвани за информиране на правните и обществените политически дебати в цялата страна (Patterson et al., 2002). Научната литература в областта е цитирана в експертни мнения на ААП в случаи свързани с осиновяване, попечителство и законността на браковете между еднополови партньори. Психолозите, участващи като свидетели-експерти, са представяли резултатите от тези изследвания в множество съдебни зали (Patterson et al., 2002). По тези и други пътища информацията за лесбийките и гей мъжете родители и техните деца достига до обществеността.

Откритията започнаха да адресират също така и теоретични въпроси върху критически проблеми на родителството. Важността на пола на родителя е само един такъв въпрос. Когато едно дете се развива добре в семейство на две майки лесбийки или бащи гей мъже, това предполага, че пола им не е критичен фактор в развитието на детето. Това хвърля сянка на съмнение върху традиционните предположения, че полът е важен за родителството. Нашите данни предполагат, че качеството на родителството е от по-голямо значение за развитието на подрастващите.

Ето как изследванията на децата на родители лесбийки и гей мъже се оказват в пресечната точка на редица класически и съвременни безпокойства. Тези изследвания позволяват на изследователите да адресират теоретични въпроси, които преди бяха трудни или невъзможни за решаване. Те също така предлагат отговори за често поставяните на дебат правни въпроси относно развитието на децата с нехетеросексуални родители. Това спомага за обществения дебат и вземането на решения в сферата на правото, както и за теоретичното разбиране за човешкото развитие.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

За библиографската информация — виж в бележките по-долу

  • Golombok, S., Perry, B., Burston, A., Murray, C., Mooney-Somers, J., Stevens, M., & Golding, J. (2003).
  • Patterson, C.J., Fulcher, M., & Wainright, J. (2002).
  • Stacey, J., & Biblarz, T.J. (2001).
  • Wainright, J.L., & Patterson, C.J. (2006).
  • Wainright, J.L., Russell, S.T.,&Patterson, C.J. (2004).

БЕЛЕЖКИ

  • American Psychological Association (2004). Resolution on sexual orientation, parents, and children. Retrieved September 25, 2006, from http://www.apa.org/pi/lgbc/policy/parentschildren.pdf
  • Brewaeys, A., Ponjaert, I., Van Hall, E.V., & Golombok, S. (1997). Donor insemination: Child development and family functioning in lesbian mother families. Human Reproduction, 12, 1349–1359.
  • Chan, R.W., Raboy, B., & Patterson, C.J. (1998). Psychosocial adjustment among children conceived via donor insemination by lesbian and heterosexual mothers. Child Development, 69, 443–457.
  • Fulcher, M., Sutfin, E.L., Chan, R.W., Scheib, J.E., & Patterson, C.J. (2005). Lesbian mothers and their children: Findings from the Contemporary Families Study. In A. Omoto & H. Kurtzman (Eds.), Recent research on sexual orientation, mental health, and substance abuse (pp. 281–299). Washington, DC: American Psychological Association.
  • Gartrell, N., Deck., A., Rodas, C., Peyser, H., & Banks, A. (2005). The National Lesbian Family Study: 4. Interviews with the 10-year-old children. American Journal of Orthopsychiatry, 75, 518–524.
  • Golombok, S., Perry, B., Burston, A., Murray, C., Mooney-Somers, J., Stevens, M.,&Golding, J. (2003). Children with lesbian parents: A community study. Developmental Psychology, 39, 20–33.
  • Patterson, C.J. (1996). Lesbian mothers and their children: Findings from the Bay Area Families Study. In J. Laird & R.J. Green (Eds.), Lesbians and gays in couples and families: A handbook for therapists (pp. 420–437). San Francisco: Jossey-Bass.
  • Patterson, C.J. (1997). Children of lesbian and gay parents. In T. Ollendick & R. Prinz (Eds.), Advances in clinical child psychology (Vol. 19, pp. 235–282). New York: Plenum Press.
  • Patterson, C.J. (2004). Gay fathers. In M.E. Lamb (Ed.), The role of the father in child development (4th ed., pp. 397–416). New York: Wiley.
  • Patterson, C.J., Fulcher, M., & Wainright, J. (2002). Children of lesbian and gay parents: Research, law, and policy. In B.L. Bottoms, M.B. Kovera, & B.D. McAuliff (Eds.), Children, social science and the law (pp. 176–199). New York: Cambridge University Press.
  • Patterson, C.J., & Hastings, P. (in press). Socialization in context of family diversity. In J. Grusec & P. Hastings (Eds.), Handbook of socialization. New York: Guilford Press.
  • Stacey, J., & Biblarz, T.J. (2001). (How) Does sexual orientation of parents matter? American Sociological Review, 65, 159–183.
  • Wainright, J.L., & Patterson, C.J. (2006). Delinquency, victimization, and substance use among adolescents with female same-sex parents. Journal of Family Psychology, 20, 526–530.
  • Wainright, J.L., Russell, S.T., & Patterson, C.J. (2004). Psychosocial adjustment and school outcomes of adolescents with same-sex parents. Child Development, 75, 1886–1898.
Никаква част от настоящото резюме не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: