Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието

Авторът, д-р Браян Мустански, е професор в Северозападния университет в Еванстън и Чикаго, САЩ. Той е експерт в областта на здравето и развитието при ЛГБТ хората и е директор на програмата IMPACT за развитие на ЛГБТ здравеопазването. Доктората си по психология защитава в университета в Индиана, където научава много от стажа в Института Кинси за изследване на човешката сексуалност. Освен това Мустански е лицензиран клиничен психолог с експертиза в проблемите на сексуалността и връзките. Статията, която публикуваме тук, е пост в The Sexual Continuum Blog — блога на д-р Мустански в Psychology Today.

 

Психологът д-р Дералд Уинг Сю е пионер в изследванията на т. нар. „расови микроагресии” — прояви на расизма, които са толкова деликатни, че нито жертвата, нито извършителят на деянието могат напълно да разберат какво се е случило. Формите на микроагресиите могат да варират от по-видими типове поведение, като употребата на някои обидни думи, до липсата на чувствителност относно расовия произход на даден човек или пък коментари, отричащи чувствата на принадлежащите към дадено малцинство. Представете си например човек от азиатски произход, комуто многократно е задаван въпроса „А Вие от къде сте?”, като по този начин се поставя ударение върху факта, че е чужденец. Или пък афро-американец, когото наблюдават с повишено внимание, когато влиза да пазарува в магазин. И в двата случая не е напълно ясно дали поведението спрямо тези двама души е проява на расизъм, но ако сте представител на дадено малцинство и подобни неща ви се случват постоянно, те действително ще започнат да ви правят впечатление. Макар да е малко вероятно един единствен негативен коментар да ви хвърли в пълна депресия или злоупотреба с медикаменти, изследванията показват, че тези фини негативни преживявания могат да се акумулират и да се окажат особено вредни за хората от малцинствата.

Д-р Сю групира различните видове микроагресии в три области:

Микронападението е експлицитна вербална или невербална атака, целяща да нарани жертвата чрез употребата на обидни думи, игнориращо (странящо) поведение или умишлено дискриминационно действие.

Микрообидата се характеризира като такава комуникация, която носи грубост и безчувственост или уронване достойнството на личността на база раса или идентичност. Микрообидата представлява деликатно поднесено високомерно отношение, което често пъти е неизвестно на извършителя, но носи ясно скрито обидно послание към получателя му.

Микроделегитимацията се характеризира като такава комуникация, която изключва, отрича или обезсилва мислите, чувствата или реалните преживявания на представителя на малцинството.

Прекарах доста разсъждавайки върху темата за микроагресиите, след като прочетох статия за расовите микроагресии в онлайн изданието „Преглед на психологията” на Американската асоциация по психология. Конкретно бях любопитен относно това как гей мъжете и лесбийките могат да изпитат върху себе си такива микроагресии и как можем да изследваме процеса на тяхното случване и ефекти. Оказва се, че почти не са правени изследвания върху ЛГБТ хората и микроагресиите срещу тях. Ето защо започнах обръщам специално внимание и да си водя бележки върху различни видове случки в моето ежедневие и някои от последните ми пътувания. Ето някои примери за случили ми се наскоро неща:

1) Митнически служител, който с видимо раздразнение попита мен и партньора ми дали сме „приятели”. Тъкмо когато мислех да го поправя и да му кажа, че всъщност сме „партньори”, реших, че не си заслужава. Не бях напълно сигурен защо той зададе въпроса си по начина, по който го зададе, и не исках да повдигам тема, за която не бях сигурен дали въобще е реално поставена, но все пак се почувствах сякаш служителят делегитимира връзката ми и това ме фрустрира, така че не знаех как да реагирам.

2) Една колежка ми каза, че знае какво е да си гей, тъй като е част от религиозно малцинство. Макар несъмнено да съм съгласен, че определени аспекти на малцинствения статут могат да дадат представа за преживяванията на представителите на други малцинствени групи, изказването й сякаш отричаше уникалните аспекти на ЛГБТ хората, допускайки представата за пълно разбиране на това какво значи да си като мен.

3) В едно списание четох статия, която обясняваше колко фантастични са гей мъжете, що се отнася до мода и изкуство. Това ме накара да се чувствам като стереотип (без значение, дали отговарям на него или не).

4) Предложение 8, което бе прието в щата Калифорния, и делегитимира правното признаване на еднополовите връзки.

Освен за тези преживявания, които могат да накарат една ЛГБТ личност да се чувства делегитимирана или стигматизирана, аз разсъждавах и върху онези случки, които могат да насадят чувство на легитимация. Така например, по време на един скорошен полет, една двойка, които седяха до мен, ме засипаха с излияния за техния гей син и неговия партньор, мъж. Непринуденият начин, по който те говореха за това пред целия претъпкан самолет, ме накара да се почувствам по-леко, казвайки им за моя партньор и нашите последни пътувания. Аз и моят екип работим по инструмент за психологическо измерване на уникалните преживявания на ЛГБТ хората, определени като микроагресии или микролегитимации, който може да използваме в предстоящо изследване. А вие имали ли сте преживяване, което ви е накарало да се чувствате нападнати, обидени или делегитимирани? Или пък — нещо не по-малко важно — преживяване, което ви е накарало да се чувствате легитимни, бидейки ЛГБТ личност?

Никаква част от настоящия материал не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

%d bloggers like this: