Хомосексуалност

Д-р Грегъри М. Херек
Департамент по психология, Калифорнийски университет, Дейвис

Публикувано в: А. Е. Каздън (ред.), Енциклопедия по психология. Вашингтон: Американска асоциация по психология и университетско издателство Oxford University Press.

Хомосексуалността включва разнообразие от явления, свързани със сексуалната ориентация към собствения пол. Макар определенията на термина често да се фокусират върху сексуалните действия и привличане между партньори от един и същ биологичен пол, хомосексуалността се отнася още до моделите на еднополови романтични и емоционални връзки, идентичности и общности, основани на база на еднополовите желания и взаимоотношения, както и на споделената култура, създадена от тези общности.

Обикновено хомосексуалността е разбирана като съответствие на хетеросексуалността, а бисексуалността е понятие, прилагано към хора, които проявяват както хетеросексуално, така и хомосексуално поведение или влечение. Подобни етикети обаче представляват опростяване на въпроса. Не всички хора проявяват последователност в сексуалните си чувства, поведение и идентичност; при някои хора има значителна изменчивост в сексуалността през целия им живот. Въпреки това повечето възрастни в САЩ твърдят, че никога не са правили съзнателен избор по отношение на сексуалната си ориентация, и че винаги са чувствали един и същ вид сексуално привличане и желание. Те преживяват своята сексуалност като дълбоко установена и непроменима част от себе си. Някои данни от изследвания водят до извода, че това е по-обичайно сред мъжете, докато жените са по-склонни към изменчивост, включваща някаква степен на избор.

Компоненти на хомосексуалността

Сексуално влечение и желание

Много хора в даден момент от живота си изпитват сексуално привличане към представители на собствения си пол или към идеята за участие в хомосексуални актове. Едно изследване, проведено в САЩ през 1992 г., установява, че близо 8% от участниците са съобщили, че изпитват подобно влечение към дадения момент. Имайки предвид стигмата, която в исторически план е асоциирана с хомосексуалността, някои участници в изследването, които са преживявали подобни желания, вероятно не са го съобщили на изследователите. Поради тази причина данните — подобно на други, извлечени от интервюта и отнасящи се до хомосексуалността — най-вероятно недооценяват действителното разпространение хомосексуалното влечение сред възрастните.

Съществуващите към даден момент влечения често са в съвместимост със сексуалното поведение, но не винаги е точно така. Много хора с основно влечение към представители на собствения си пол имат хетеросексуални полови преживявания и много хора с хетеросексуални предпочитания участват в хомосексуални действия в даден момент от живота си. Когато хомосексуалното поведение е стигматизирано, както в САЩ, за хората е по-малко вероятно да откликнат с действия на хомосексуалните си влечения, отколкото на хетеросексуалните. Някои пък не участват въобще в какъвто и да е полов живот, без значение какви са влеченията им. През 1992 г. според споменатото по-горе изследване не е било необичайно мъже и жени да съобщят за еднополово сексуално влечение, без да са участвали в еднополови контакти.

Сексуално поведение

Сексуалните действия между представители на един и същ биологичен пол са често срещано явление в обществото, както и у голяма част от животинските видове, за които имаме данни. В някои култури хомосексуалното поведение е прието или дори очаквано в определени етапи от цикъла на живота или пък при определени обстоятелства. В САЩ и в по-голямата част от западните индустриализирани общества от възрастните се очаква хетеросексуално поведение. Въпреки това и там хомосексуалното поведение е нерядко срещано. Мащабни изследвания, проведени в Северна Америка и Европа през 80-те и 90-те години на 20 век, показват, че приблизително от 1 до 10% от мъжете и от 1 до 6% от жените (в зависимост от изследването и страната) съобщават за участие в сексуални взаимоотношения с човек от собствения им пол. Подобно поведение е особено обичайно през време на юношеството и периода след него.

Идентичности

Друг аспект от хомосексуалността е развитието на идентичност или чувство за себе си, което е определено от техните хомосексуални влечения, поведение и връзки. В САЩ хората, които са развили подобна идентичност, обикновено наричат себе си гей, като много от жените наричат себе си лесбийки. Наблюдават се забележителни вариации в това как хората се самоопределят, тъй като някои предпочитат да наричат себе си хомосексуални, куиър или с други определения.

Хомосексуалната идентичност се развива по няколко основни пътища. Много хора за пръв път осъзнават хомосексуалните си влечения в ранното юношество, участват в сексуален контакт с човек от собствения си пол и впоследствие участват в романтична връзка и развиват идентичност на гей мъж или лесбийка. Други пък формират идентичността си, без да са участвали в каквито и да било хомосексуални контакти или в еднополова романтична връзка. Не всички хора с хомосексуално влечение развиват гей или лесбийска идентичност и не всички, които се определят като гей мъже или лесбийки, участват в хомосексуални контакти. Някои пък участват регулярно в сексуални контакти с представители на собствения им пол, но никога не се самоопределят като гей мъже, лесбийки или бисексуални, докато други се идентифицират по този начин повече поради политически или естетически ценности, отколкото поради еротично влечение.

Процесът по определяне на хомосексуалната идентичност — признанието пред себе си за собствените сексуални и романтични влечения, приемането им, разкриването на тази информация пред други хора и, в много случаи, включването в гей общността — често се определя с термина „излизане от дрешника” (или разкриване, за по-кратко). Този процес може да бъде особено труден за тези, които са интернализирали негативните нагласи на обществото спрямо хомосексуалността, и които вярват в погрешни стереотипи за гей хората. Много гей мъже и лесбийки търсят помощта на терапевт или консултант, които да им помогнат в процеса на разкриване, и много психотерапевти днес отдават специално внимание на това да помогнат на своите гей клиенти да преодолеят интернализираната хомофобия. В много градове и колежи днес има организирани групи, в които гей мъжете и лесбийките споделят преживяванията си, свързани с процеса на разкриване, и развиват позитивни нагласи към сексуалността си. Поради нагласата на обществото, че всеки е хетеросексуален, повечето гей хора откриват, че трябва да преминават през разкриването всеки път, когато се запознават с нови хора. Ето защо обикновено разкриването може да бъде процес, продължаващ цял живот.

Много малко са изследванията, които сочат колко хора идентифицират себе си като гей мъже или лесбийки. Малкото мащабни изследвания, проведени в САЩ, са установили, че между 2 и 6% от възрастните участници в изследването се самоопределят като гей мъже, лесбийки, хомосексуални или бисексуални. За мъжете е по-вероятно да се самоопределят по този начин, отколкото за жените — факт, който е в унисон с изследванията, показващи, че за хетеросексуалните е по-вероятно да познават гей мъж, отколкото лесбийка. Подобно на други изследвания, основани на самоопределянето, и в този случай данните вероятно са занижени.

Взаимоотношения и семейство

В по-голямата част от САЩ интимните връзки на гей мъжете и на лесбийките не са законово признати, въпреки че такова признаване съществува в други страни. Все повече щатски работодатели, организации и местни правителства обаче признават „съвместното съжителство” на еднополови двойки, което носи понякога същите облаги, от които се ползват сключилите брак хетеросексуални двойки.

Въпреки че обществената стигма често лишава хората в еднополови връзки от възможността да се обвържат сериозно, голяма част от гей мъжете и лесбийките участват в подобни връзки. За броят им няма надеждни данни от изследванията на населението, но проучванията, боравещи с извадки, които не са вероятностни, докладват, че приблизително 40-60% от гей мъжете и 60-80% от лесбийките, които са интервюирани, са участвали към дадения момент във връзка. Много гей мъже и лесбийки, които към даден момент са свободни, съобщават въпреки това, че да имат стабилна интимна връзка е важно за тях.

Психологическите динамики на хетеро- и хомосексуалните взаимоотношения са много сходни. Не са наблюдавани никакви принципни различия в психологическата приспособимост или удовлетворение. Подобно на хетеросексуалните връзки, хомосексуалните интимни взаимоотношения могат да имат различна продължителност, като такива, които продължават 20 и повече години, не са необичайни.

Въпреки приликите, съществуват някои различия между хомо- и хетеросексуалните взаимоотношения. За партньорите в една еднополова връзка е по-малко привично да приемат полово типизирани роли. Друга типична за хомосексуалните връзки черта е, че при тях е по-вероятно партньорите да обсъждат свободно и да се договарят по въпросите за моногамията. За двойките лесбийки е по-вероятно да са сексуално затворени от хетеросексуалните, които на свой ред са по-моногамни сексуално от двойките гей мъже. Фактът, че в една хетеросексуална връзка за мъжете е по-вероятно да имат сексуални контакти извън нея, води до предположението, че полът може да има по-силно влияние върху моногамията, отколкото сексуалната ориентация.

През 90-те години на ХХ век безпрецедентен брой лесбийки и гей мъже решават да станат родители, често пъти в рамките на здрава еднополова връзка. Като се има предвид, че много хомосексуални мъже и жени са били родители преди този период, техните деца обикновено са били заченати в рамките на хетеросексуален брак. Гей родителите често са посрещани с враждебност от страна на консервативното общество и в много случаи попечителството над собствените им деца е било отнемано. Въпреки твърденията на тези, които се противопоставят на родителството на нехетеросексуалните хора, емпиричните изследвания не показват вреда върху децата от страна на гей родителите. В следствие на това много съдебни институции разглеждат сексуалната ориентация като несвързана със способността на родителя да осигури на детето си добър дом и възпитание.

Общности

В САЩ, както и в много други общества, хомосексуалността може да включва и участието в общност. В повечето големи и средни градове съществуват открити гей общества, обслужвани от институции като вестници, църкви, клубове, социални и политически организации и бизнеси. Принадлежността към гей общността в много отношения е подобна на принадлежността към етническа или религиозна малцинствена група. Гей мъжете и лесбийките обикновено имат чувство за принадлежност към общността и нейните граници и споделят общи символи, митове, ритуали и празници. Освен това взаимно влияят един на друг и са подложени на влияние от средата като цяло; участието им в общността обслужва индивидуалните нужди; членовете споделят емоционална връзка, често пъти въз основа на съзнанието им за обща история, духовни връзки и хумор. Участието в общността може да бъде важен източник на подкрепа и може да допринесе за психологическото здраве и добруване на гей мъжете и лесбийките.

Хомосексуалност и психично здраве

През по-голямата част от 20 век американската психиатрия и психология разглеждаха хомосексуалността като психично заболяване. Тя бе включена в първото издание на Диагностичният и статистически наръчник (DSM) на Американската психиатрична асоциация (АПА), публикувано през 1952 година. Етикетирането на хомосексуалността като форма на психопатология отразяваше ценностите на психиатрите, наследени от религиозните и правни традиции, както и техните наблюдения върху хомосексуални, които са потърсили психиатрична помощ или са били настанявани в институции. Диагностицирането не бе основано на емпирични данни от хомосексуални хора, които функционират добре в обществото.

Когато научният метод бе приложен за оценяване стойността на болестния модел, слабостите на този модел станаха очевидни. Първото публикувано изследване, сравняващо психологическото функциониране на неклиничен набор хомосексуални със съответен набор хетеросексуални, е проведено от Ивлин Хукър и публикувано в „Журнал на проективните техники” през 1956 г. Хукър подлага на проективни тестове мъже, които са членове на организация на хомосексуални от Южна Калифорния, както и хетеросексуални мъже, отговарящи по възраст, образование и коефициент на интелигентност на първата група. Панел експерти, незапознати със сексуалната ориентация на участниците, оценява като свободни от психопатология повечето от мъжете в двете групи. Ползвайки теста на Роршах специалистите не успяват да определят сексуалната ориентация на участниците в изследването на ниво по-добро от чистата случайност. Въз основа на тези резултати Хукър заключава, че хомосексуалността не представлява клинична категория и не е свързана с патология.

Откритията на Хукър са потвърдени от редица емпирични изследвания на мъже и жени. До 1973 година тежестта на емпиричните данни, заедно с променящите се социални норми и развитието на политически активно гей общество в САЩ, довеждат управителния съвет на Американската психиатрична асоциация до решение да премахне хомосексуалността от Диагностичния и статистически наръчник. В последствие решението е ратифицирано от членовете на асоциацията. През 1986 г. последният остатък от статута на хомосексуалността като клинична диагноза бе елиминиран с премахването от наръчника на т.нар. „дистонна на Аза хомосексуалност” — дефиниция, използвана за пациенти, чувстващи силен дискомфорт от наличието на нежелана хомосексуална полова възбуда.

Въпреки това някои психиатри и религиозни лица продължават с опитите за промяна на хомосексуалната ориентация. Ефективността на техните методи обаче не е доказана и етичността на терапевтичните им подходи е подложена на остри критики от страна на много професионалисти в областта на психичното здраве, както и защитници на човешките права. Преобладаващият подход сред мнозинството психотерапевти е опитът в насока оказване помощ на клиентите лесбийки и гей мъже да се приспособят успешно към сексуалната си ориентация, да развият пълноценни интимни взаимоотношения и да се справят с обществената стигма.

Декласифицирането на хомосексуалността като диагноза бе силно подкрепено от Американската асоциация по психология (ААП). От 1974 г. ААП е приела множество резолюции, подкрепящи равните социални права за лесбийките и гей мъжете в областта на заетостта (включително образованието и военната служба), попечителството и достъпът до услуги. Подобни позиции бяха заети и от много други професионални и академични групи.

Причини за хомосексуалността

Поради свързаната с хомосексуалността в исторически план стигма и дълго продължилите убеждения, че тя е болест, поставянето на въпроса защо даден човек е хомосексуален винаги е носело негативен характер, доколкото откриването на „причината” би станало предпоставка и за „лечението”. Днес проучванията се фокусират върху по-широкия въпрос за корените на сексуалната ориентация, без значение дали е хетеро-, би- или хомосексуална. Целта днес вече не е да се промени ориентацията, а да се разбере като феномен. Тъй като терминът обхваща широка гама различни явления, да се установи произходът на хомосексуалността — и на сексуалната ориентация в един по-общ план — е трудна задача.

Дебатите относно корените на сексуалната ориентация изправят едни срещу други тези, които я разглеждат като универсална човешка характеристика (някои я разширяват и до концепция, прилагана към други биологични видове), и тези, които разглеждат всички аспекти на човешката сексуалност като социално конструирани в рамките на даден културен контекст. Привържениците на първата гледна точка правят хипотези относно биологичната (напр. генетична и хормонална) или обусловена от средата (връзката с този, който се грижи за детето, заучаването, социалните влияния) природа на хомосексуалността. Социалните конструкционисти на свой ред твърдят, че, макар хора да участват в хомосексуални и хетеросексуални контакти във всички общества, подобно поведение не дава на индивида идентичност или социална роля, които да кореспондират със съвременните понятия „хетеросексуалност” и „хомосексуалност”. Привържениците на това разбиране за хомосексуалността винаги дават първенство на историческия и културологичен анализ на тези категории и на начина, по който хората схващат своя опит в техните рамки.

Някъде по средата е становището, което признава съществуването на общи черти в моделите на хомосексуалното поведение и влечение в различните култури, които черти имат биологични основи поне в някаква степен. Проявите на тези модели обаче варират широко и различията трябва да бъдат добре разбрани, за да се разпознаят онези аспекти на човешката сексуалност, които са универсални, и онези, които са специфични от културна гледна точка. С други думи „хетеросексуални” и „хомосексуални” не може да съществуват във всички култури по начина, по който ние схващаме тези концепции; но някои техни (все още неустановени) аспекти вероятно са универсални.

Няма неопровержими доказателства, които ясно да посочват източниците на сексуалността. Изглежда вероятно някой ден да установим, че широка гама от биологични, психологически, социални и културни променливи фактори допринасят за формирането на сексуалната ориентация, като при различните индивиди пътят към формирането й е различен.

Сексуалните предразсъдъци

Предразсъдъците спрямо лесбийките и гей мъжете въз основа на тяхната сексуална ориентация често са наричани с термина хомофобия. Този термин може да бъде заблуждаващ, тъй като би могъл да се изтълкува като твърдение, че враждебността спрямо лесбийките и гей мъжете представлява клинична патология, а не социален феномен, подобно на расизма и антисемитизма. Други термини, като хетеросексизъм, също се употребяват, за да опишат тези нагласи.

Строгите културни санкции срещу хомосексуалността — в това число религиозни, правни и медицински — съществуват през по-голямата част от 20 век и се проявяват като враждебни нагласи спрямо хомосексуалните сред повечето хетеросексуални хора. Въпреки това втората половина на века е белязана от динамични промени в тези нагласи, подклаждани от движенията за равни граждански права на малцинствените групи в САЩ и в други страни. До края на века предразсъдъците, основани на сексуалността, са драстично снижени. В САЩ все повече хора се противопоставят на дискриминацията на база на сексуалната ориентация в областта на заетостта. Макар мнозинството от хората да продължава да вижда хомосексуалното поведение като неморално, това мнозинство се е стопило. Законите против содомията са отменени и на тяхно място са приети правни протекции от дискриминация, основана на сексуалната ориентация, в Канада, Мексико, Европейския съюз, Република Южна Африка и др., както и от много щати и общини в САЩ.

Въпреки тази еволюция на обществените нагласи много гей мъже и лесбийки — както и бисексуални и хетеросексуални хора, които са възприемани като хомосексуални — продължават да бъдат мишени на остракизъм, дискриминация и дори физическо насилие. Голям брой от тях са жертви на престъпления от омраза — побои, сексуални престъпления и дори убийства. Поради страх от подобни атаки някои лесбийки и гей мъже ограничават публичните си активности, за да намалят този риск. Както и членовете на расови и религиозни малцинства, също станали обект на засилено насилие през 80-те и 90-те години, членовете на гей общността лобират пред представители в щатската власт и в конгреса за гласуване на закони, противодействащи на насилието. В отговор федералното правителство е приело закони въз основа на данните за престъпления от омраза и много щати са наложили повишени наказания за извършителите на такива престъпления.

Емпиричните изследвания идентифицират няколко принципни корелативи на предразсъдъците спрямо лесбийките и гей мъжете. За разлика от хората с позитивни нагласи, за хората, които имат по-негативни чувства спрямо нехетеросексуалните, е по-вероятно да са по-възрастни, по-слабо образовани, мъже, живеещи в провинциалните райони или в южните и в средните западни щати. За тях е по-вероятно още да участват често в религиозни служби и да изповядват традиционни възгледи за социалните роли на мъжете и жените, както и рестриктивни възгледи за сексуалното поведение. За тези хора е и по-малко вероятно да са имали близък контакт с открит гей мъж или лесбийка. За хетеросексуалните, които имат близък, който е открит гей мъж или лесбийка, е по-вероятно да имат позитивни нагласи и да оказват подкрепа на гей хората като цяло.

Заключение

Психологията разглежда хомосексуалността като алтернативна форма на сексуалността, която не е асоциирана с патология. Психологията още признава забележителното разнообразие, което съществува сред гей мъжете и лесбийките, и се опитва да адресира проблемите, с които те се сблъскват в резултат на стигмата, свързана в исторически план с хомосексуалността.

Никаква част от настоящия материал не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

__________________

Библиография

  • Bayer, R. (1987). Homosexuality and American psychiatry: The politics of diagnosis (2nd Ed.). Princeton, NJ: Princeton University Press.
  • Bell, A.P., & Weinberg, M.S. (1978). Homosexualities: A study of diversity among men and women. New York: Simon & Schuster.
  • Bérubé, A. (1990). Coming out under fire: The history of gay men and women in World War II. New York: Free Press.
  • Bohan, J. S. (1996). Psychology and sexual orientation: Coming to terms. New York: Routledge.
  • Boston Lesbian Psychologies Collective. (Eds.) (1989). Lesbian psychologies: Explorations and challenges. Urbana, IL: University of Illinois Press.
  • Boswell, J. (1980). Christianity, social tolerance, and homosexuality. Chicago: University of Chicago Press.
  • Cabaj, R.P. & Stein, T.S. (Eds.).(1996). Textbook of homosexuality and mental health. Washington, DC: American Psychiatric Press.
  • D’Augelli, A.R. & Patterson, C.J. (Eds.).(1995). Lesbian, gay, and bisexual identities across the life span: Psychological perspectives on personal, relational, and community processes. Cambridge, MA: Oxford University Press.
  • D’Emilio, J. (1983). Sexual politics, sexual communities: The making of a homosexual minority in the United States, 1940-1970. Chicago: University of Chicago Press.
  • Duberman, M.B., Vicinus, M., & Chauncey, G., Jr. (1989). Hidden from history: Reclaiming the gay and lesbian past. New York: New American Library.
  • Garnets, L. & Kimmel, D. (Eds.).(1993). Psychological perspectives on lesbian and gay male experiences. New York: Columbia University Press.
  • Gonsiorek, J.C., & Weinrich, J.D. (Eds.) Homosexuality: Research findings for public policy. Newbury Park, CA: Sage.
  • Herek, G.M., & Berrill, K. (Eds.) (1992). Hate crimes: Confronting violence against lesbians and gay men. Newbury Park, CA: Sage.
  • Herek, G.M., Kimmel, D.C., Amaro, H., & Melton, G.B. (1991). Avoiding heterosexist bias in psychological research. American Psychologist, 44 (9), 957-963.
  • Laumann, E. O., Gagnon, J. H., Michael, R. T., & Michaels, S. (1994). The social organization of sexuality: Sexual practices in the United States. Chicago: University of Chicago Press.

free hit counters

Tyxo.bg counterКратка връзка: http://wp.me/P3LuJ-lt


%d bloggers like this: