Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността

apsa_logo_bandw_vert_87x130 От 1975 г. насам Американската асоциация по психология (ААП) призовава психолозите да заемат водещо място в борбата срещу стигмата над лесбийките, гей мъжете и бисексуалните. Психологията е дисциплина, която се грижи за здравето на хора и общности, както и със заплахите за това здраве. Доказано е, че предразсъдъците и дискриминацията, които постоянно преследват хората, идентифицирали се като лесбийки, гей мъже и бисексуални, имат негативни психологически ефекти. Настоящата брошура има за цел да осигури точна информация за тези, които искат по-добре да разберат сексуалната ориентация и влиянието на предразсъдъците и дискриминацията върху лесбийките, гей мъжете и бисексуалните.

Съдържание:


Какво е сексуална ориентация?

Понятието „сексуална ориентация” се отнася до трайната тенденция на емоционално, романтично и/или сексуално привличане към мъже, жени или към двата пола. Сексуалната ориентация се отнася още до чувството за идентичност на индивида на база на това привличане, свързаните с него поведения, както и чувството за принадлежност към общност от други, които споделят същите влечения. Изследвания, резултат от няколко десетилетия работа, показват, че сексуалната ориентация може да варира в континуум от привличане изключително към противоположния пол до привличане изключително към собствения. Обикновено обаче за сексуалната ориентация се говори в три категории: хетеросексуална (свързана с емоционално, романтично или сексуално привличане към представители на противоположния пол), хомосексуална (към собствения пол) и бисексуална (както към мъже, така и към жени). Тази вариация на поведения и привличания е описана в редица култури и нации по целия свят. В много култури има думи-етикети, с които се описват хората, изпитващи тези влечения. В Западния свят най-честите такива понятия са „лесбийки” (жени, привлечени към жени), „гей мъже” (мъже, привлечени към мъже) и „бисексуални” (мъже или жени, привлечени и към двата пола). Някои хора използват и други определения, други пък — никакви.

Сексуалната ориентация е различна от останалите компоненти на пола и половата идентичност, в това число и биологичния пол (анатомичните, физиологични и генетични характеристики, асоциирани с мъжкият или женският пол), половата идентичност (психологическото чувство за принадлежност към един от двата пола),* и социалната полова роля (културните норми, които определят мъжественото и женственото поведение).

Сексуалната ориентация често се разглежда просто като характеристика на индивида, както биологичният пол, половата идентичност или възрастта. Тази перспектива обаче е непълна, доколкото сексуалната ориентация се определя в контекста на взаимоотношенията с другите. Хората изразяват сексуалната си ориентация чрез поведения, насочени към другите, в това число и действия, като държането на ръката или целувката. Така сексуалната ориентация е силно свързана с интимните взаимоотношения, които отговарят на нуждата от любов, привързаност и интимност. В добавка към сексуалните поведения, тези връзки включват несексуално физическо привличане между партньорите, общи цели и ценности, взаимна подкрепа, както и продължаващо във времето обвързване. Затова сексуалната ориентация не е просто лична характеристика на личността. По-скоро тя определя групата хора, в които е вероятно личността да открие задоволяващи и приятни романтични връзки, които за много хора са основен компонент от идентичността.


Как хората разбират дали са лесбийки, гей мъже или бисексуални?

Според съвременните разбирания на науката и специалистите, същината на сексуалните влечения, които оформят основата за сексуалната ориентация при възрастния индивид, обикновено се появяват между средата на детството и ранното юношество. Тези модели на емоционално, романтично и сексуално привличане могат да се появят без да са предхождани от сексуален опит. Дори да нямат партньор, хората пак могат да знаят сексуалната си ориентация — била тя на лесбийка, гей мъж, бисексуален или хетеросексуален.

Различните лесбийки, гей мъже и бисексуални хора имат различен опит по отношение на сексуалната си ориентация. Някои знаят своята дълго време преди да започнат връзка с друг човек. Други пък участват в сексуална активност (с хора от своя и/или противоположния пол) преди ясно да определят своята сексуална ориентация. Предразсъдъците и дискриминацията правят за много хора трудно начинанието за изясняване на собствената идентичност, така че самоопределянето като лесбийка, гей мъж или бисексуален може да бъде бавен процес.


Каква е причината някой да има определена сексуална ориентация?

Сред учените няма консенсус относно точните причини един човек да развие хетеросексуална, бисексуална или хомосексуална ориентация. Въпреки множеството изследвания, изучаващи възможните генетични, хормонални, свързани с развитието, социални и културни фактори, влияещи върху сексуалната ориентация, няма научно установени открития, които да позволят на учените да заключат, че сексуалната ориентация се определя от който и да е конкретен фактор или фактори. Много хора считат, че природата и възпитанието заедно играят важна и комплексна роля в процеса; повечето хора изпитват слабо или никакво чувство на избор относно сексуалната си ориентация.


Каква роля играят предразсъдъците и дискриминацията в живота на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора?

Заради своята сексуална ориентация лесбийките, гей мъжете и бисексуалните в Съединените американски щати се сблъскват с многобройни предразсъдъци, с дискриминация и с насилие. Мощни предразсъдъци спрямо тези групи са били широко разпространени през по-голямата част от 20 век. Изследвания на общественото мнение от 70-те, 80-те и 90-те години показват, че за големи дялове от обществеността лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора са били сред групите, към които активно се поддържали негативни нагласи. В последно време общественото мнение все повече започна да се противопоставя на дискриминацията на база сексуална ориентация, но изразите на враждебност спрямо сексуалните малцинства остават обичайни в съвременното американско общество. Изглежда предразсъдъците спрямо бисексуалните съществуват на едно сравнимо с това ниво. Всъщност, бисексуалните индивиди могат да се сблъскат с дискриминация както от страна на хомо-, така и от страна на хетеросексуални хора.

Дискриминацията по признак сексуална ориентация има много форми. Тежките анти-гей предразсъдъци са отразени във високата честота на тормоз и насилие спрямо лесбийките, гей мъжете и бисексуалните в американското общество. Многобройни изследвания сочат, че вербалния тормоз и обиди са почти универсална част от живота на нехетеросексуалните. Дискриминацията в сферите на заетостта и настаняването изглежда продължава да бъде широко разпространена.

Пандемията на ХИВ/СПИН е друга област, в която предразсъдъците и дискриминацията спрямо лесбийките, гей мъжете и бисексуалните имат своите негативни ефекти. В зората на пандемията допускането, че ХИВ/СПИН е „болест на гейовете” допринесе за забавянето в реакцията спрямо масивния социален катаклизъм, който СПИН предизвика след това. Гей и бисексуалните мъже бяха непропорционално засегнати от тази болест. Асоциирането на ХИВ/СПИН с тях и погрешното вярване на някои, че всички нехетеросексуални мъже са инфектирани, послужи за още по-силната стигматизация на тези сексуални малцинства.


Какво е психологическото влияние на предразсъдъците и дискриминацията?

Предразсъдъците и дискриминацията имат както социално влияние, така и влияние върху самата личност. На социално ниво те намират отражение в популярните стереотипи за лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. Въпреки, че не са подкрепени с факти, тези стереотипи са се запазили и често биват употребявани, за да се оправдае неравното третиране на сексуалните малцинства. Така например, ограниченията във възможностите за заетост, родителство или признаване на връзката на двама души от един и същ пол пред закона често са оправдавани чрез стереотипни хипотези за нехетеросексуалните хора.

На лично ниво предразсъдъците и дискриминацията спрямо лесбийките, гей мъжете и бисексуалните също могат да имат негативни последици, особено ако те се опитват да прикрият или да отрекат сексуалната си ориентация. Макар че много нехетеросексуални се научават да се справят с позорното социално клеймо срещу хомосексуалността, то може да има сериозни негативни ефекти върху здравето и благосъстоянието им. Влиянието на стигмата върху личността може да е засилено или намалено от други нейни характеристики, като раса, етнос, религия или увреждане. За някои лесбийки, гей мъже и бисексуални силата на заклеймяването е по-малка. За други принадлежността им към дадена раса, пол, религия, определено тяхно увреждане или друга характеристика могат да утежнят негативното влияние на предразсъдъците и дискриминацията.

Широко разпространените предразсъдъци, дискриминация и насилие, на които често са изложени лесбийките и гей мъжете, са причина за тревога по отношение на психичното им здраве. Сексуалните предразсъдъци, дискриминацията по признак сексуална ориентация и антигей насилието са значителни източници на стрес. Обществената подкрепа е решаваща за справянето със стреса, а антигей нагласите и дискриминацията могат да направят намирането на такава подкрепа от нехетеросексуалните хора трудно.


Хомосексуалността психично отклонение ли е?

Не, ориентацията на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора не е разстройство. Изследвания сочат, че няма никаква вродена връзка между тези видове сексуална ориентация и психопатология. Както хетеросексуалното, така и хомосексуалното поведение са нормални аспекти на човешката сексуалност. И двата вида поведение са били документирани в много различни култури и исторически епохи. Въпреки запазването на стереотипите, описващи лесбийките, гей мъжете и бисексуалните като емоционално неуравновесени, няколко десетилетия на изследвания и клиничен опит доведоха всички водещи американски организации в областта на медицината и психичното здраве до извода, че тези ориентации представляват нормални форми на изразяване на сексуалността. Връзките на хората с различна сексуално ориентация са нормални форми на взаимоотношения. По тази причина водещите сдружения на специалисти отдавна изоставиха класифицирането на хомосексуалността като психично разстройство.


Действа ли терапията за промяна на хомо- в хетеросексуални?

Всички водещи национални организации в областта на психичното здраве са изразили официално безпокойството си относно терапиите, рекламирани като променящи сексуалната ориентация. Към днешна дата няма адекватно научно изследване, което да показва, че терапията, предназначена за промяна на сексуалната ориентация (наричана понякога репаративна или конверсионна терапия), е безопасна и ефективна. Освен това, изглежда, че популяризирането на терапиите за преориентиране подсилва стереотипите и допринася за негативния социален климат за лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. Това се отнася с особена сила до тези нехетеросексуални, които са отраснали в по-консервативна и религиозна среда.

Ефикасният отговор на терапевта, който работи с пациент, страдащ от безпокойство по отношение на нейните или неговите влечения към собствения пол, включва помагането на пациента активно да се справи с обществените предразсъдъци спрямо хомосексуалността, успешно да разреши въпросите свързани със или изхождащи от вътрешни конфликти, както и помощта в активното водене на щастлив и удовлетворяващ живот. Организациите на специалисти в областта на психичното здраве призовават членовете си да уважават правото на самоопределяне на личността (пациента); да бъдат чувствителни към расата, културата, етноса, възрастта, пола, половата идентичност, сексуалната ориентация, религията, социалноикономическия статут, езика и уврежданията на клиента, при работа с него; и да елиминират предубежденията, основани на тези фактори.


Какво е „разкриване” и защо е важно?

Терминът „разкриване” (от англ. coming out; още „аутване” или дори „признаване” – бел. прев.) се използва, за да опише няколко аспекта от житейския опит на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора: самоосъзнаването на еднополовите влечения; споделянето с някого или някои за тези влечения; широкото разкриване на еднополовите влечения; и идентифицирането с общността на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. Много хора се колебаят дали да се разкрият, поради риска от сблъсък с предразсъдъците и дискриминацията. Някои предпочитат да пазят идентичността си в тайна; някои предпочитат да се разкрият при ограничени обстоятелства; някои предпочитат да се разкрият по много публични начини.

Разкриването често е важна психологическа стъпка за лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. Изследванията показват, че позитивната нагласа спрямо собствената сексуална ориентация и интегрирането й в живота на личността подпомагат благосъстоянието и психичното здраве. Тази интеграция често включва разкриването на собствената идентичност пред другите; може да бъде свързана и с участие в гей общността. Възможността за дискутиране на собствената сексуална ориентация с други хора повишава и възможността за обществена подкрепа, която е решаваща за психичното здраве и благосъстояние. Както за хетеросексуалните, така и за лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора е полезна възможността да споделят живота си и да получават подкрепа от семейството, приятелите и познатите. Ето защо не е изненадващо, че нехетеросексуалните, които чувстват, че трябва да прикриват сексуалната си ориентация, съобщават по-често за проблеми с психичното здраве, отколкото лесбийките и гей мъжете, които са по-отворени. Прикритите нехетеросексуални могат дори да страдат по-често от проблеми с физическото здраве.


Как стои въпросът със сексуалната ориентация и разкриването при юношите?

Юношеството е период, в който хората се отделят от родителите и семействата си и започват да се развиват автономно. То може да бъде време на експериментиране, поради което много младежи поставят под въпрос сексуалните си чувства. Осъзнаването на сексуалните чувства е нормална част от юношеството. Понякога юношите имат чувства или преживявания с представители на собствения си пол, които предизвикват объркване относно собствената сексуалната ориентация. Това объркване отшумява с времето и има различен резултат при различните хора.

Някои младежи желаят и участват в еднополово поведение, но не се идентифицират като лесбийки, гей мъже или бисексуални, понякога заради стигмата, асоциирана с нехетеросексуалната ориентация. Други изпитват дълготрайно привличане към собствения пол, но не участват в никаква сексуална активност с него или пък упражняват хетеросексуално поведение за различни периоди от време. Заради стигмата, асоциирана с влечението към собствения пол, много юноши изпитват такова привличане години преди да станат полово активни с партньори от своя пол или да разкрият влеченията си пред другите.

За някои млади хора този процес на изследване на привличането към собствения пол води до оформянето на лесбийска, гей или бисексуална идентичност. Когато тези младежи получат подкрепата на родителите си и на останалите хора, те често могат да живеят задоволителен и здравословен живот и да преминат през обичайния процес на юношеското развитие. В колкото по-ранна възраст една личност признае нехетеросексуалната си идентичност, толкова по-малко вътрешна и външна подкрепа ще има тя. Ето защо младежите, които се разкриват рано, имат особена нужда от подкрепа от родителите си и от останалите хора.

За младежите, които се идентифицират като лесбийки, гей мъже и бисексуални, е по-вероятно да се сблъскат с определени проблеми, в това число тормозът и негативните преживявания в училище. Тези преживявания се асоциират с негативни последствия, като помисли за самоубийство и високорискови активности, като необезопасени полови контакти и употреба на наркотици и алкохол. От друга страна, много лесбийки, гей мъже и бисексуални младежи не изглежда да са изложени на по-високи нива на здравни или психични рискове. Там, където се появяват проблеми, те са тясно асоциирани с преживявания, свързани с предразсъдъци и дискриминация в средата на младия човек. Подкрепата от важни хора в живота на тинейджъра може да осигури много полезни стратегии за справяне с тези преживявания.

Подкрепата в семейството, в училището и от широката общественост, помага за намаляване на рисковете и спомага за здравословното развитие. Младежите се нуждаят от грижи и подкрепа, подходящо високи очаквания и насърчаване в активното общуване с връстници. Подобно на хетеросексуалните, които се справят добре въпреки стреса, лесбийките, гей мъжете и бисексуалните, които го правят, се оказват най-често тези, които са социално компетентни, които имат добри способности в разрешаването на проблеми, които имат чувство за самостоятелност и целеустременост и тези, които мислят за бъдещето.

По подобен начин за някои млади хора се предполага, че са лесбийки, гей мъже или бисексуални, защото не се вписват в традиционните полови роли (напр. културните вярвания за това кое е подходящо „мъжествено” или „женствено” във външния вид или в поведението). Без значение как се идентифицират тези младежи, те се сблъскват с предразсъдъците и дискриминацията, основани на подозрението, че са лесбийки, гей или бисексуални. Най-добрата подкрепа за тези млади хора е училището и социалния климат, който не толерира дискриминативен език или поведение.


На каква възраст хомо- и бисексуалните юноши трябва да се разкрият?

Няма лесен или абсолютен отговор на този въпрос. Рисковете и ползите от разкриването са различни за младежите при различни обстоятелства. Някои млади хора живеят в семейства, където подкрепата спрямо сексуалната им ориентация е ясна и стабилна; те могат да се сблъскат с по-малко рискове при разкриването си, дори в ранна възраст. Тези, които живеят в по-малко подкрепяща среда, са изправени пред повече рискове, свързани с разкриването. Всички млади хора, които се разкриват, могат да се сблъскат с предразсъдъци, дискриминация или дори насилие в училище, в социални групи, на работното място и в религиозните си общности. Подкрепата на семейството, приятелите и училището са важни буфери срещу негативното влияние на тези преживявания.


Каква е същността на еднополовите връзки?

Изследванията показват, че много лесбийки и гей мъже искат да имат и имат стабилни връзки. Така например данните показват, че между 40% и 60% от гей мъжете и 45% и 80% от лесбийките към момента участват в романтична връзка. Данни от преброяването през 2000 година сочат, че от живеещите заедно без брак 5,5 милиона двойки около 1 на всеки 9 допитани (594 391) е имал партньор от своя пол. Макар да е почти сигурно, че данните от преброяването отразяват по-малко от реалния брой съжителстващи еднополови двойки, те показват, че има 301 026 мъжки и 293 365 женски еднополови домакинства в САЩ.

Стереотипите за лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора упорито продължават, въпреки че научните изследвания ги опровергаха като заблуждаващи. Такъв стереотип например е твърдението, че връзките на лесбийките и гей мъжете не функционират добре и са нещастни. Въпреки това проучванията установиха, че еднополовите и хетеросексуалните двойки са равни по показатели на удовлетворение от връзката и отдадеността на партньора.

Друг стереотип е вярването, че взаимоотношенията на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора са нестабилни. Въпреки социалната враждебност спрямо еднополовите връзки, изследванията сочат, че много лесбийки и гей мъже формират трайни връзки. Данните показват, че между 18% и 28% от гей двойките и между 8% и 21% от лесбийските двойки са заедно от 10 или повече години. Логично е също така да се предположи, че стабилността на еднополовите двойки може да се повиши, ако партньорите в такива връзки получават същото количество подкрепа и признание, като хетеросексуалните двойки, като например граждански права и отговорности, които обикновено се асоциират с брака.

Трето често срещано погрешно схващане е това, че целите и ценностите на лесбийките и гей мъжете са различни от тези на хетеросексуалните двойки. Всъщност проучванията показват, че факторите, които влияят на удовлетворението от връзката, отдадеността на партньорите и стабилността на отношенията при еднополовите двойки, са забележително еднакви с тези на женените хетеросексуални двойки.

Значително по-малко са изследванията върху връзките при хора, които се идентифицират като бисексуални. Ако тези хора са в еднополова връзка, за тях е вероятно да се сблъскат със същите предразсъдъци и дискриминация, които членовете на лесбийските и гей семействата срещат. Ако са в хетеросексуална връзка, техният опит може да е доста подобен на опита на хората, които се идентифицират като хетеросексуални, освен ако не решат да се разкрият като бисексуални; в този случай те вероятно ще се сблъскат с някои от предразсъдъците и дискриминацията, с които се сблъскват лесбийките и гей мъжете.


Могат ли гей мъжете и лесбийките да бъдат добри родители?

Много лесбийки и гей мъже са родители; други пък желаят да станат такива. Според преброяването в САЩ от 2000 г. в 33% от домакинствата на женските и в 22% от домакинствата на мъжките еднополови двойки е съобщено за поне едно дете на възраст под 18 години, което живее в това домакинство. Макар сравнителни данни да не са налични, много лесбийки и гей мъже са самотни родители и много еднополови двойки са приемни семейства за деца, чийто основен престой е другаде.

С повишаването на обществената видимост и правен статут на родителите лесбийки и гей мъже, някои хора се разтревожиха относно благосъстоянието на децата в такива семейства. Повечето от предизвикващите тревога въпроси се основават на негативни стереотипи за лесбийките и за гей мъжете. Мнозинството от изследванията по темата поставят пред себе си въпроса дали децата отглеждани от родители лесбийки и гей мъже са в неизгодно положение в сравнение с децата, отглеждани от хетеросексуални родители. Най-честите въпроси, свързани с тази тревога, както и техните отговори, са следните:

1. Имат ли децата на родителите лесбийки и гей мъже повече проблеми с половата си идентичност, отколкото децата на хетеросексуалните родители? Например, дали тези деца развиват проблеми в половата си идентичност и/или в полово-ролевото си поведение? Отговорът на този въпрос, даден от изследванията, е ясен: половите и сексуалните идентичности (в това число половата идентичност, полово-ролевото поведение и сексуалната ориентация) при децата на майки-лесбийки се развиват по начин еднакъв с този на децата на хетеросексуалрни родители. Малко са наличните изследвания относно децата на гей бащите.

2. Имат ли децата, отглеждани от родители лесбийки и гей мъже, проблеми в личностното развитие в области различни от половата идентичност? Например, по-уязвими ли са децата на родители лесбийки и гей мъже към психични проблеми, имат ли те повече поведенчески проблеми и по-малко здрави ли са в психологическо отношение от другите деца? И тук отново изследванията на личността, концепцията за себе си и поведенческите проблеми показват малко разлики между децата на родители лесбийки и децата на хетеросексуални родители. Малко са наличните изследвания относно децата на гей бащите.

3. Очаква ли се децата на родители лесбийки и гей мъже да имат проблеми със социалните отношения? Например, ще бъдат ли те обект на шеги лошо отношение от страна на другите деца? Още веднъж, данните показват, че децата на родители лесбийки и гей мъже имат нормални социални връзки с връстниците си и с възрастните. Картината, която ни дават изследванията, показва, че децата на родители лесбийки и гей мъже водят типичен за възрастта си социален живот, в смисълът на общуване с връстници, родители, членове на семейството и приятели.

4. По-вероятно ли е за такива деца да станат обект на сексуална злоупотреба от страна на родител или приятели и познати на родителя? Няма научни доказателства, които да подкрепят опасенията, че децата на родители лесбийки и гей мъже ще станат обект на сексуална злоупотреба от страна на родителите си или приятели и познати на родителите им, които са лесбийки, гей мъже или бисексуални хора.

В обобщение, социалните науки показват, че опасенията, които често се повдигат по отношение на деца, отглеждани от родители лесбийки и гей мъже — опасения, които обикновено се основават на предразсъдъци спрямо и стереотипи за гей хората — са неоснователни. Изследванията сочат, че децата на родители лесбийки и гей мъже не се различават значително от децата на хетеросексуални родители по отношение на развитието си, приспособимостта си или общото си благосъстояние.


Какво могат да направят хората, за да намалят дискриминацията и предразсъдъците спрямо лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора?

Лесбийките, гей мъжете и бисексуалните, които искат да помогнат за намаляването на предразсъдъците и дискриминацията, могат да бъдат открити за сексуалната си ориентация, дори когато вземат предпазни мерки за безопасност. Те могат да развият собствените си възгледи за съществуването на анти-гей стереотипите. Могат и да се възползват от подкрепата на общността на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните, както и тази на хетеросексуални хора.

Хетеросексуалните хора, които искат да помогнат за намаляването на предразсъдъците и дискриминацията, могат да развият свой собствен отговор на антигей стереотипите и предразсъдъците. Те могат да започнат с опознаването на лесбийки, гей мъже и бисексуални хора и да работят с тях и техните общности, за да се борят с предразсъдъците и дискриминацията. Хетеросексуалните често са в добра позиция да провокират други хетеросексуални хора да преосмислят предубедената или дискриминативна същност на техните вярвания или действия. Хетеросексуалните хора могат да окуражат антидискриминационни политики, които включват сексуалната ориентация. Те могат да работят и по това да направят разкриването на нехетеросексуалните хора безопасно. Когато лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора се чувстват свободни да направят сексуалната си ориентация публична, хетеросексуалните имат възможността да имат личен контакт с открити гей хора и да ги възприемат като личности.

Изследванията на предразсъдъците, в това число тези към гей хората, недвусмислено показват, че предубежденията отслабват, когато членовете на мнозинството взаимодействат с членовете на малцинството. Ето защо едно от най-силните влияния върху възприемането на гей хората от хетеросексуалните е осъществяването на личен контакт с открита гей личност. Антигей нагласите са много по-малко обичайни сред онези, които имат близък приятел или член на семейството, които са лесбийка или гей, особено ако този техен нехетеросексуален приятел или роднина лично е разкрил сексуалната си ориентация пред тях.


Къде мога да намеря повече информация за хомосексуалността?

Американска асоциация по психология (АПА):
Секция по въпросите на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите хора

Адрес:

American Psychological Association
Lesbian, Gay, Bisexual, and Transgender Concerns Office
750 First Street, NE. Washington, DC 20002
E-mail: lgbc (at) apa.org
http://www.apa.org/pi/lgbc/

Mental Health America (бившата американска Национална асоциация по психично здраве)

Адрес:

Mental Health America (formerly the National Mental Health Association)
2000 N. Beauregard Street, 6th Floor
Alexandria, VA 22311
Main Switchboard: (703) 684-7722
Toll-free: (800) 969-6MHA (6642)
TTY: (800) 433-5959
Fax: (703) 684-5968
http://www.nmha.org/go/home

What Does Gay Mean? How to Talk With Kids About Sexual Orientation and Prejudice

Това е програма, насочена срещу тормоза сред подрастващите. Целта й е да подобри разбирането и уважението на младежите към лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите хора (ЛГБТ). Основана на брошура със заглавие „Какво означава гей? Как да говорим с децата за сексуалната ориентация и предразсъдъците”, програмата окуражава родителите и другите възрастни да общуват и споделят ценността на уважението със своите деца.

Американска академия по педиатрия (ААП)

Адрес:

American Academy of Pediatrics (AAP)
Division of Child and Adolescent Health
141 Northwest Point Blvd.
Elk Grove Village, IL 60007
Office: (847) 228-5005
Fax: (847) 228-5097
http://www.aap.org

Gay, Lesbian, and Bisexual Teens: Facts for Teens and Their Parents


Правилният начин за цитиране е:

Американска асоциация по психология (2008). Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността. Вашингтон, Окръг Колумбия. Превод: Радослав Стоянов, 2009.

American Psychological Association. (2008). Answers to your questions: For a better understanding of sexual orientation and homosexuality. Washington, DC: Author. [Retrieved from http://www.apa.org/topics/sorientation.pdf.%5D

Пълна версия или отделни части на настоящия материал могат да бъдат възпроизвеждани и разпространявани без разрешение, при условие, че възпроизведеното съдържание включва оригиналния библиографски цитат и следното:
Copyright © 2008 American Psychological Association

free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: