Хомосексуалност и морал

Една от любимите тези на анти-хомосексуалната пропаганда е, че хомосексуалното поведение е неморално и следователно „хомосексуалността е неприемлива за обществото“. Нека да обясним какви са основите на това твърдение и доколко то е истина. В крайна сметка това е един изключително важен проблем, тъй като от тая позиция се хвърля едно ужасно звучащо обвинение към цяла една малцинствена група от хора. До колко този своеобразен остракизъм е основателен и издържан в морално отношение!?

За да изпълним поставената задача ние най-напред ще трябва да дадем определение за понятието морал, да очертаем неговите граници и респективно да установим границите и същността на това, което не е морално, тоест противостои на морала.

Според мен тука имаме налице една лексикална грешка. Определението на хомосексуалността като неморална е резултат от заместване на понятие, което или отсъства в речта на говорещия или значението му е непознато. Когато казват, че хомосексуалността е неморална, мисля, по-скоро имат предвид, че не е нравствена. За разликата между морал и нравственост ще поговорим след малко. Нека все пак кажем що е то морал.

В рамките на една кратка бележка, като настоящата, е трудно да се отговори на този въпрос. Съществуват много и все хубави определения на морала, но ние тук няма да боравим с тежки и отвлечени понятия, а ще се опитаме да дадем едно по-учебникарско, сиреч по-опростено определение.

Понятието морал днес има две основни значения — по-тясно и по-широко. По-тясното определя морала като добродетел, като съзидателно добро деяние. Второто, по-широко определение, определя морала като онова въображаемо пространство, което обхваща понятията добро и зло, т.е. добродетелите и пороците. В рамките на това второ разбиране за морала се намира всеки един човек, който посредством своята свободна воля прави своя свободен избор между добро и зло, т.е. избор в рамките на морала. За да бъдем максимално обобщителни тук ще вземем за база второто значение.

В рамките на морала, при това положение, ние имаме категории (добродетели и пороци), ценности, принципи и правила на поведение. Чрез тях се оценяват различните човешки постъпки. Те могат да бъдат добри или лоши, положителни и отрицателни. И след като светът на моралът е съставен от такива дихотомии, противопоставя приемливи и неприемливи постъпки, то ние непременно трябва да си изясним на какви морални ценности, принципи и правила почива дадено понятие за морала, за да разберем защо дадена постъпка се определя като морална или неморална.

Преди да си отговорим на този въпрос ще направим обещаното — ще определим що е то нравственост. Самата етимология на думата на първо място трябва да ни покаже значението й. Нравственост изхожда от думата „нрав“, която означава освен характерът на човека, така също обичаите, традициите и обществените навици. В този смисъл нравствеността е устойчивият морален характер на човека, неговите морални навици. Те обикновено се формират неусетно и постепенно в процеса на изграждане на личността. Влияние върху този процес оказват множество външни въздействия — семейството и възпитанието, което то дава на детето, приятелите и компанията, другарите по идеи, настроенията в социалната среда и пр.

Нравствеността, в този смисъл на устойчивост и традиция, е нещо трудно променимо. И дори когато някакъв интензивен обществен процес наложи определени промени в нравствеността на обществото, то почти винаги остават някакви реликтни конструкции от иначе отминалите нравствени ценности. Така например християнската култура е оставила множество светогледни шаблони в културата ни и те все още имат сила да оказват влияние върху възгледите и мирогледа дори на иначе атеистично настроени люде. Не е случайна народната мъдрост „Вълкът козината си мени, но нрава си не.”

Тук е мястото да се върнем към морала и неговото значение. Има една същностна разлика между морала и нравствеността. В живота на всеки от нас, може би, има моменти, в които нравствеността се оказва безсилна в отсъждането между добро и лошо. Става дума за постъпки и прояви в междуличностните отношения, които не се вместват в рамките на общоприетото, които са нетрадиционни, както в отношението към Другия, така и в разбирането на характера на това отношение. Това са моменти, в които образците на ценностната традиция не помагат: не са убедителни, не са категорични в извода, до който водят и пр. Тогава ние се обръщаме към моралното чувство. То е като сетиво за моралното, което ни помага тогава, когато знанието и образците са неадекватни на ситуацията, в която сме попаднали.

В този смисъл моралът означава една по-висша от вече достигнатата степен на човешкото като ценност. Ситуациите породени извън общоприетата нравственост често пъти влизат в конфликт с нея. Това обаче далеч не значи, че те са опит да се разклати върховенството на човешкото. Напротив даже. Затова нравствеността се носи от хората и е институционализирана в законите, бидейки утвърдената традиция. Морала обаче често пъти достига по-висши ценности и в този смисъл той е достижение на малцина. Ето защо проявата му води до конфликт с утвърденото, с традиционното и узаконеното. Това е и причината моралните хора често пъти да са схващани като безнравствени и формално това е съвсем вярно. Морала е като проблясък в човешката душевност и поради тая причина често пъти надскача своето време. Някои достижения на морала се преобразуват в нравственост десетилетия, дори може би векове след като са се появили като идея.

Пример за високо морална личност, приемана от мнозинството си съвременници за безнравствена и престъпна, е Иисус Христос. За членовете на синедриона той е бил безнравствен тип, който осквернява Божието име; днес Иисус обаче е един от еталоните за висши морални ценности.

Тая същностна разлика между тия две понятия ме кара да мисля, че тези, които определят хомосексуалността като неморална, всъщност правят лексикална грешка. Те употребяват думата морал в случая с неточен смисъл.

Но, нека игнорираме това и хипотетично приемем, че хомосексуалността наистина е неморална. Какво значи това?

Етиката, науката за морала, дял от философията, разпознава три състояния на морала и моралния свят на личността. Първото от тях е аморала. Аморалният човек е този, който съществува в някакво доморално битие, който няма понятие за морал. Такива са били например Адам и Ева до мига, в който са яли от плода на познанието. Такова е и малкото бебе, което върши някаква беля, без да съзнава смисъла от действията си. Такова е и кучето, което хапе стопанина си, без да има възможност да даде морална оценка на действието си. Такъв е и човека, пред чиято кола е изскочило изневиделица дете и той го е блъснал, без да има възможност да реагира навреме. Този човек е физически убиец на детето, но носи ли той морална отговорност? Мисля схванахте добре що е то аморалност.

Когато Адам и Ева отхапали от плода „за познаване на доброто и злото“ и когато малкото дете започне да се възпитава от родителите си и навлезе в стадият на конкретните мисловни операции, те всички прекрачват в света на морала. Те са морални личности, защото притежават понятие за морал, и са способни да вършат морални (добри) дела. Но имат свободен избор да вършат и други, противоположни на моралните.

Противоположно на моралното деяние е неморалното. Разликата между аморала и неморала е в това, че при първият няма никакво понятие за морал и извършителя на дадено действие често пъти не съзнава смисъла му, а при вторият личността има понятие за морал и съзнание, способно да преценява и оценява дадена ситуация, поведение и пр. Ето защо неморалното поведение е отрицание на моралното — защото е съзнателно и целенасочено. В основата на морала е свободата, посредством която човек избира в коя посока да върви — към доброто или към злото. Но за да направи избора си той трябва да има възможност за него. Там където няма възможност за избор, няма и етичен проблем. Поставеният в такава ситуация се намира в света на аморала. Той не се ръководи от законите на етиката.

Ето как стигнахме до същината на въпроса и ще му турим края още преди да сме се усетили. Сега, когато вече имаме понятие за това що е то морал и при какви условия възниква, ще си зададем следния фундаментален въпрос: Морален проблем ли е хомосексуалността? И отговорът е едно съвършено НЕ. Сексуалната ориентация на човека не е плод на съзнателен избор, а представлява част от конструкцията на съзнанието му. Това се отнася и до хетеросексуалната, и до хомосексуалната, и до бисексуалната ориентация. Следователно, тъй като отсъства условието за свободна воля, (хомо)сексуалната ориентация на човека не може да представлява етичен проблем. Твърдението, че хомосексуалните престъпват законите на морала е лъжа.

Продължение за любознателните:

Хомосексуалност и нравственост или защо хомосексуалността се приема като заплаха за „традиционните ценности”

Действително хомосексуалността престъпва установената морална традиция, т.е. тя е безнравствена, но само дотолкова, доколкото представлява външен за моралната традиция проблем. Както вече показахме обаче, тя е проблем външен не само за нравствеността, но и за етиката въобще. Ако тук все пак трябва да разгледаме хипотетично хомосексуалността като проблем на моралната традиция, ще е добре да проследим от къде изхожда тая традиция и доколко е актуална за нашата действителност.

Основната морална традиция, която прекрачва хомосексуалността, е идеята за интимната любов и съюза. Според нравствеността те са допустими само за разнополови двойки и дори в конституцията на Република България, чл. 46, пише: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.” Следва уточнението, че „Законен е само гражданският брак.” Това е важно, защото при църковния брак е на практика недопустим съюзът между еднополови двойки, въпреки, че съществуват сведения това да е практикувано в отминали времена. Хомосексуалността е грях според религията и няма как да се осъществи като съюз. Макар да не съм специалист обаче, мисля, че няма разумна причина за подобно изискване от страна на гражданското право. Аз считам, че съществуването на такова изискване в нашата конституция е плод на религиозно, а не правно разбиране на съюзът между двама души, от което се губи обективната позиция на правната формулировка.

Но да се върнем към моралната традиция. Идеята, че само съюзът между мъж и жена е допустим, е пряко следствие на патриархалната ценностна система и мироглед. Що е то патриархат и защо поставя това изискване, тази морална догма? Най-общо казано патриархатът представлява структура на обществото, базирана на членовете на семейството, в която бащата има главна отговорност и власт над тези членове. Класически пример за такова общество например са описаните в Библията отношения между обществените единици. Конструкциите, действащи в рамките на този тип общество, имат защитен, „консервативен” характер, който се стреми да запази общността от вредни външни влияния. Общността най-често е етническа общност. Ето защо много от патриархалните ценности всъщност са етнически по характер и имат главно етноконсолидираща и етносъхраняваща цел. Такива ценности са кръвта, земята и вярата. Това са базисните етнически ценности, които могат да бъдат открити и в мирогледа на редица подчертано патриархални религии. По-конкретно такива ще споменем по-късно.

Тези три ценности представляват базисния модел на обществото векове наред. Достатъчно е до погледнем народното творчество на различни народи по света, за да разберем това. В миналото войната е била нещо обичайно и по правило е била конфликт между етноси. В тези условия е необходим такъв обществен строй, който да поддържа редовно обезкървяваната общност и да осигури оцеляването, както на нея самата, така и на вярата, която тя носи. Защото вярата е представлявала белег на общността и като такъв, тя е била проява културната идентичност на етноса. Ето защо кръвта (продължението на родовата линия) и вярата са представлявали ценности. Още повече — у някои общества вярата с времето сама е израствала до етносъхраняващ патриархален механизъм, който е постановявал вътрешния ред и законите на общността.

Когато говорим за патриархат и матриархат (при вторият тип обществен строй водеща роля има жената) не трябва да забравяме условния характер на тези понятия. Много автори подчертават, че либералното отношение към жените и тяхното относително по-привилегировано положение в някои общности все още не е белег за матриархат. Редица етнолози и антрополози днес отричат съществуването на матриархат в смисъла на общество с ръководна роля в полза на жената. Тук обаче трябва да подчертаем, че тези две понятия се отнасят не толкова до цялостното обществено положение и роля съответно на мъжа или жената, а по-скоро до техните общественовъзпроизводствени роли.

В този смисъл хомосексуалността е враг на патриархата. Причината е, че като сексуално поведение тя не е репродуктивна. Ето защо е възприемана като „противоестествена” и „развратна”, застъпвайки като полова функция само сексуалното удоволствие, но не и възпроизводството. Във времена, когато науката е била достижение само за малцина, а за понятия като психология, биология и хомосексуалност и дума не е можело да става, в съзнанието на обикновения човек еднополовото сексуално поведение е представлявало не психично явление, компонент на психиката, а поведение, сексуална практика, при това ненужна и дори потенциално опасна. Ето защо със зората на християнската култура се ражда и мита, че хомосексуалността е сексуално поведение, което може да развращава и да отвръща хората от естественото им полово поведение. Тази заблуда, породена от невежество, е и една от причините инквизицията да проявява сериозен ентусиазъм в изтреблението на хомосексуалните, наред с вещиците и еретиците. Хомосексуалността е възприемана като „лоша постъпка”. Ето защо тя е обявена за грях — там където невежеството кара хората да интерпретират фактите погрешно, те намират свои, често погрешни обяснения за природата на нещата. В този смисъл хомосексуалността е безнравствена, т.е. противоречаща на моралната традиция на патриархалното общество.

Днес не живеем в условията на патриархат. Действително в нашата култура са останали реликти от моралния мироглед на тоя тип общество, запазени главно чрез религиозните системи. Пример за подчертано патриархално ориентирани религиозни системи са авраамическите религии — юдаизъм, християнство и ислям. Това обяснява в голяма степен и позициите на тези религии спрямо хомосексуалността дори днес. По-важното е, че през отминалия век бе наблюдаван постепенният упадък на патриархалния ред. Той започна още с появата на по-големите градски общности и утвърждаването на нов тип социални взаимоотношения. Свидетелства за този процес има и в родната ни литература, като най-ярък пример за това е повестта „Гераците” на Елин Пелин, която разкрива упадъка на старите патриархални взаимоотношения и утвърждаването на новата социална динамика, която отчуждава рода и къса нишката на една от основните етнически ценности — кръвта.

През отминалия век се утвърди движението за права на жените и в голяма степен мизогинния автократичен обръч на патриархата беше разкъсан. Днес обаче носители на неговите ялови и сексистки ценности продължават да изповядват мизогинната му доктрина, този път насочвайки активизма и агресията си главно към хомосексуалните. Те атакуват нехетеросексуалните малцинства с разнородни тези, в устрема да намерят някакъв стабилен аргумент срещу тях. Една от тях е, че тези малцинства са „развратни”, „неморални” и поведението им е „противоестествено”, въпреки, че нито едно от тези неща няма доказателство.

Идеята за равни социални права на хомосексуалните, изразени в правото на брак с партньор от собствения пол и в правото за осиновяване, се отхвърля категорично, главно защото „свещената институция на брака е само между мъж и жена и друго би било обида пред лицето на Бога” (възможни са и други варианти на тази теза, но това е общата идея). Анти-хомосексуалните активисти системно манипулират общественото мнение, поднасяйки на слушателите си наготово тезата за „неморалната хомосексалност”, „опасността”, която тя носи за „традиционните ценности” (да се разбира „патриархалните”) и за това, че брака е свещен съюз пред Бога, въпреки, че хомосексуалните се борят за граждански права и респективно за право на граждански, а не църковен брак, тъй като гражданският е единственият законен брак в повечето страни по света. Гражданският брак представлява правен съюз между двама души пред лицето на закона и държавата и няма нищо общо с Бог, поне не в държавите, които правят разлика между гражданско и религиозно право. Анти-хомосексуалните гвардейци обаче съзнателно изопачават този факт, говорейки почти само за „свещена институция пред лицето на Бога” и „неморалност” до такава степен, че промиват жестоко и трайно общественото съзнание, втълпявайки му заучени анти-хомосексуални настроения. И наистина — по традиция у нас мнозинството се отнася към хомосексуалността в най-добрия случай с ирония, подигравка или пренебрежение. Масовото съзнание успешно е усвоило готовите формули на радетелите за традиционно общество до такава степен, че дори хора, принципно несъгласни с идеите и възгледите им (дори заклети атеисти), засвидетелстват един активен и интензивен хетеросексизъм и дори хомофобия. Рядко се намират такива, които действително да се замислят върху това, което им се казва и представя като истина, която ще спаси обществото от „поквара”. Което, трябва да призная, е един невероятно забележителен гол от страна на анти-гей активистите, които с демагогията си са поразили еднакво успешно и трайно както неуки и слабо образовани хора, така и такива с висок образователен ценз, културни и обществени дейци, „интелектуалци”. Това какви са опасностите от подобно овчедушно пригласяне оставям на размишленията на читателя, който е исторически грамотен.

Ето до къде стигнахме, замисляйки се най-просто върху смисъла на това, което ни се казва като готова максима. Всъщност хомосексуалността не е неморална. Хомосексуалността не е и опасна. Там където битува здравият разум няма място за евтини словесни еквилибристики. Ала на практика ги има и те успяват не само да се промъкнат, но и да се настанят в общественото съзнание. Това е причината да съществуват организации за равни права на хомосексуалните и антидискриминационни закони: понякога се налага глупостта да се третира с по-малко обяснения и повече действия.

Никаква част от настоящия материал не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: