ЛГБТ антропология

Антропологията е наука, занимаваща се със систематичното изследване на произхода, развитието и разнообразието на човешкия вид. От 19 век насам учените в областта потвърждават нуждата от мултидисциплинарна перспектива в изследването на човечеството, която да обединява човешката биология, език, история и социален живот.

Антрополозите си служат с богат набор от методи за изследване; най-характерният е прякото наблюдение, при което антропологът живее сред група от хора за известен период от време, учи езикът им, участва в ежедневните им дейности и пр., с цел да разбере начинът им на живот от една привилегирована гледна точка.

Връзката между антропологията и изследването на човешката сексуалност е стара, но противоречива. Докато от една страна в края на 19 и началото на 20 век антропологията е първа сред социалните науки, вземащи сериозно сексуалността (и в частност хомосексуалността) за сфера на интелектуалните проучвания, от друга антрополозите и социолозите отстъпиха надмощието си в тая област на медицината и психологията в периода след Втората Световна война.

Едва с появата на научен интерес и знания, повлияни от феминизма и движението за права на хомосексуалните през 70-те, изследванията върху сексуалността отново се поставиха в дневния ред на антропологията, а по-ранните постижения в тая насока се приеха с подновен интерес.

Ранни антропологически наблюдения

Едни от първите трудове върху хомосексуалността като такава са дело на съдебните и криминални антрополози, като Чезаре Ломброзо (1836 – 1909) и Рихард фон Крафт-Ебинг (1840 – 1902). Тези автори се опитвали да покажат връзката между човешкото поведение и човешката физиология. Те са отговорни за представянето на хомосексуалността като състояние, което е присъщо на телата на индивидите, форма на престъпност, която е конституционално обусловена.1

Тогавашните апологети на хомосексуалността, които агитирали за отмяна на европейските закони срещу содомията, като Карл-Хайнрих Улрихс (1825 – 1895) и Магнус Хиршфелд (1868 – 1935), често цитирали тези медико-антропологични трудове като доказателство за това, че хомосексуалното поведение, както своята противоположност, хетеросексуалността, не е нещо, което подлежи на избор, а е дълбоко вкоренено, биологически установено влечение, което хомосексуалните не могат да предизвикват по собствена воля.

Позицията за биологичното, а не социално предопределение на всяко сексуално поведение повишило, а и днес продължава да подкрепя политическите твърдения, че хомосексуалността е вътрешно „естествена”, бидейки качество обичайно за всички човешки популации, както и за много други видове; следователно не бива да бъде криминализирана.

Други антрополози оспорили тези твърдения. Европейската идея, разпространена от сексолозите и психоаналитиците, че сексуалността е естествена основа за заздравяване и ускоряване на човешките взаимоотношения, среща първото си сериозно предизвикателство в антропологическите изследвания.

Добил авторитет с развитието на съвременните методи за изследване в антропологията, полякът Бронислав Малиновски (1884 – 1942) предизвиква приетите за висш авторитет теории на Зигмунд Фройд (1856 – 1939) за пред-културната забрана върху инцеста като универсален определител на човешкото социално поведение, включително хомосексуалността. Анализът на Малиновски от 1927 г. върху данни, събрани от самия него на Тробриандските острови (близо до Папуа – Нова Гвинея) демонстрира, че в това общество, където основната връзка на детето с възрастен мъж е тази с вуйчото, табуто върху инцеста преобладава, но въпреки това е структурирано по начин много различен от европейският модел.

По същото време Маргарет Мийд (1901 – 1978) и Рут Бенедикт (1887 – 1948) показват, че нормите на полово-съответстващото поведение не са основани на биологичния пол, а се определят от културния контекст. В някои общества агресивното и настоятелно сексуално поведение от страна на жените, както и подчиненото или женствено поведение на мъжете, биват социално санкционирани. Подобно поведение, разглеждано като престъпване на европейските идеи за вродената мъжественост и женственост, което включва и очевидно „хомосексуалните” бердаши или хората с два духа, е в същото време обичайно за много туземни северноамерикански етнически групи.

Докато Мийд, Бенедикт и други антрополози изоставят негативното възприемане на хомосексуалността, обичайно за тяхната култура по отношение на наблюдаваното огромното разнообразие от полово-ролево и сексуално поведение (наистина, техните трудове служат като мощна критика спрямо европейско-американските вярвания за родовия пол и сексуалността), от друга страна тяхната зависимост от медицинските модели за интерпретиране на човешката сексуалност е очевидна в употребяваната от тях лексика.

Още повече: аргументът, че хомосексуалността е контекстуално зависима, подкрепя твърденията, че разпространението й е силно ограничено, а именно до „цивилизованите” общества, които платили дан за цивилизоваността си с по-високото ниво на обществена девиантност и болести.

Изследванията на антрополозите, включително Малиновски, които наблюдават „примитивни” (което ще рече неевропейски) популации, на базата на оскъдни доказателства поддържат тезата, че хомосексуалността не съществува сред тези хора. Там, където все пак съществува, тя бива представяна като „култивирана перверзия”, продукт на вредното влияние на европейските мисионери или колониални власти.

Антропологията и хомосексуалността в средата на 20 век

Така не съществувал реален консенсус сред антрополозите относно хомосексуалността, било то по отношение на причините за нея (дебатът „природа срещу възпитание”), било то по отношение на универсалността й. При всички положения вариациите в полово-ролевото и сексуално поведение не били възприети като имащи отношение към ключовите въпроси, които вълнували антропологичната дисциплина, като връзката между човешката биология, култура и език, оформянето на социалните взаимоотношения и обществените структури, както и влиянието на икономическият живот и взаимодействието със средата върху човешкото поведение.

Докато информацията за разнообразието в половото поведение в много култури по света продължила да бъде каталогизирана от организацията Human Relations Area Files, и събрана в „Модели на половото поведение” (1951) на Клелан Форд и Франк Бийч,2 тя рядко ставала обект на цялостен антропологически анализ, различен от откъслечните изследвания върху бердаш, които били постоянна тема в професионалните журнали, като American Anthropologist.

С научните изследвания върху хомосексуалността от други дисциплини, оформили се през средата на 20 век, подтикнати както от изследванията върху професионалната дееспособност на военните и цивилни служители в САЩ, така и от изследванията на нацистите върху репродуктивната дееспособност на въображаемият Арийски човек, изследванията върху хомосексуалността станали владение на биологичните и психологически науки.

Хомосексуалността била разглеждана като проблем на конституционалният и психологически строеж на индивидите, които в резултат стояли в неравностойно положение в обществото си. Вярвало се, че този „проблем” може да бъде поправен чрез методи, като подобряване на дишането или чрез психотерапия, макар малко интервенции от подобен тип да могат да претендират за успешен изход.

Против тая обща тенденция в изследванията били шепа психолози и социолози, които си послужили с етнографските методи на антрополозите, за да изследват живота на хомосексуалните извън клиничната среда. Повратното изследване върху човешката сексуалност на Алфред Кинси (1894 – 1956) и колегите му, което завършило с публикуването на два научни бестселъра (през 1948 и 1953 г.), показало, че докато има относително малко хора, които са изключително хомосексуални в своето поведение, огромен брой мъже и жени демонстрират поне някаква степен на хомосексуален отклик през живота си.

Ситуационната природа на хомосексуалното поведение при много мъже в американското общество е подкрепена от изследването на Алберт Райс от 1961 г.3 върху проституиращите момчета в юношеска възраст в Нашвил, както и дисертацията на социолога Лауд Хъмфрис от 1970 г.4 върху анонимният секс между мъже в публичните тоалетни в Сейнт Луис.

Междувременно работата на Ивлин Хукър (1907–1996) с открито хомосексуалните мъже, с които се сприятелява в Лос Анджелис, демонстрира, че те са добре социално приспособени по всички актуални критерии.

Зараждащите се политически организации, които едва започвали да се мобилизират, за да постигнат социално равенство за гей мъжете и жените от онова време, бързо съставили списък с експерти като тези, както и предложените от тях научни доказателства, в подкрепа на каузата си. Хари Хей (1912 – 2002), основател на хомофилската организация Обществото Маташин, дори публикувал през 1957 г. лекции в ONE Institute Quarterly (днес Journal of Homosexuality) за стойността на „Културни модели” на Бенедикт, както и по-новите изследвания на Форд и Бийч, за каузата на хомофилското движение.

Лесбийска и гей антропология

Краят на 60-те години на 20 век е белязан от радикализацията на различните движения за граждански права в САЩ,5 включително това за равни социални права на гейовете и лейсбиките. Отхвърлянето на това движение от психологията, бидейки тя последен арбитър, съвпада с възраждането на изследванията върху хомосексуалността в социалните научни дисциплини.

Нарастващата важност на феминистките изследвания в антропологията вече показвала, че анализът на социално-половите и сексуални роли е ключ към разбирането на социалните структури, като родството и икономическият обмен. Гей и лесбийските политически активисти дали допълнителен тласък на тия изследвания.

Като дисциплина антропологията също се изменила и радикализирала. Войната във Виетнам изяснила на американските антрополози съучастничеството на техните колеги във военните кампании на американското правителство, посредством осигуряване на сведения; това от своя страна подбудило към критически размисъл върху мълчаливата подкрепа на антропологията спрямо бившите колониални и геноцидни режими.

Антрополозите поставили под съмнение и неоспорваните до тоя момент разбирания за методите в тяхната област, включително социалната идентичност на антрополога, както и темата табу за сексуалните взаимоотношения с източника на информация.

Оформянето на лесбийската и гей антропология, представляваща изследвания, извършвани най-често от нехетеросексуални върху нехетеросексуални, които не търсят опростяване на поведението си до въпросът за социална патология, се случило именно в този период на самокритично развитие.

Професионалната организация Група за антропологически изследвания върху хомосексуалността (ARGOH), била създадена през 70-те, а първа й официална среща се състояла през 1978 г. Книгата на Естер Нютън Mother Camp от 1972 г. — изследване на професионалните травестити в Чикаго и Канзас Сити, основано на по-ранно изследване от средата на 60-те — е първото изследване върху ЛГБТ хора от антрополог в обемът на цяла една книга. То разпалило интересът и работата в областта към края на десетилетието.

През 80-те и 90-те антропологическите изследвания върху хомосексуалността се съсредоточили около няколко теми. Като едни от най-широко застъпените, в противовес на ударението върху „семейните ценности” от страна на Новите десни, както и продължаващите опити да се отрекат гражданските права на гейовете и лесбийките, се оформили изследванията върху живота на семействата на ЛГБТ хората в САЩ. Това включвало изследвания върху приятелите, церемониите по обвързване на гейове и лесбийки, както и децата на нехетеросексуални родители.

Изследванията върху личностните вариации на половата идентичност — една дълга и важна тема — запълнили пространството на въпроса за трансполовите идентичности.

В отговор на СПИН епидемията все по-голям брой социални изследвания били посветени на сексуалните роли и практики сред хората, особено мъжете, които правят секс с мъже, с цел да се развие по-ефективна стратегия за превенция на разпространението на ХИВ вирусът.

Лингвистичните антрополози пък се фокусирали върху начините, по които лесбийската и гей идентичност може да бъде изградена или изразена, посредством употребата на определени езикови средства; тези инициативи намерили своята кулминация в годишната конференция по Лилави езици6 и лингвистика през 1993 г.

Професионалният статут на гей и лесбийската антропология и практикуващите я продължил да се утвърждава и през следващия период. През 1987 г. ARGOH била преименувана на Общество на антрополозите гейове и лесбийки (SOLGA), което през 1998 г. става официално крило към Американската антропологическа асоциация (ААА).

Нови насоки, стари затруднения

Въпреки тенденцията към вътрешна съгласуваност, ЛГБТ антропологията останала изпълнена с напрежение точно около онези въпроси, които и предходните поколения антрополози не могли да изгладят.

Макар и сферата им да се разширява, съвременните изследвания са съхранили историческите предубеждения спрямо изследването на биологическите мъже и евро-американското население. Това се отразява и от интензивната правна реформа, свързана с политизирането на хомосексуалността в тези общества, както и продължаващото нежелание на част от изследователските институции да осигурят подкрепа на научни проекти от подобен вид.

Още повече, въпросите за причините и разпространението на нехетеросексуалните ориентации продължават да разделят специалистите. Докато културните антрополози като цяло се освободиха от търсенето на социален произход на хомосексуалността, тя остава тревожна тема за биологически ориентираните антрополози и поведенческите еколози, които влагат усилия в това да покажат колко голяма част от хомосексуалното поведение е (ако въобще е) социално определено.

Културните антрополози често игнорират изследвания, които предполагат, че хомосексуалното поведение може да има както биологична, така и социална основа. В същото време много антропологически изследвания вземат категории като „лесбийка”, „гей” или „трансполов” повече или по-малко като дадености, дори в културен контекст, където подобни идентичности могат да бъдат беззначни за изследваните обекти.

Тази практика е отзвук на тенденцията сред ранните антрополози да възприемат понятието „хомосексуалност” като универсално човешко състояние, само защото се вярвало, че е патологично. Тази есенциализираща тенденция бе подложена на критика от специалистите през последните години, които поддържаха (следвайки куиър теорията), че сексуалните и полови идентичности са в голяма степен културно и исторически специфични.

Всички общества имат свои индивидуални категории социални идентичности и начини за разбиране на това, което изглежда на евро-американските антрополози като „хомосексуално” поведение. Тези категории и разбирания трябва да бъдат признати като легитимни, независимо от спорната етноцентрична (макар и политически ефикасна) гледна точка, че „лесбийките и гей мъжете” съществуват във всички световни култури.

Фактически всеобхватността на това, което може да обозначим с термина „хомосексуалност”, е неоценима, тъй като подтиква да преосмислим какво значат нашите собствени социални категории, как са се формирали и как могат да бъдат претворени.

За автора

Матю Д. Джонсън (Matthew D. Johnson) е магистър по антропология и история, завършил университета в Мичиган. В момента работи в библиотеката на Бруклинският музей.

Превод: Радослав Стоянов

Редактор: Николай Атанасов

Никаква част от настоящия материал не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

____________________
Бележки от преводача

1. Джонсън описва тук т.нар. „дегенеративна теория“, която възниква в края на 18 в., но е утвърдена в средата на 19 в. С тая теория биват обяснявани всички човешки недостатъци и противообществени поведения. По това време цели социални групи са номинирани като дегенерати и Британската империя дори предприема кампании по „отделянето“ на дегенератите в Австралия, тъй като се вярва, че негативните обществени явления, като алкохолизма и престъпността, ще изчезнат с отстраняването на дегенеративните групи. Според теориите на хора като Крафт-Ебинг причината за т.нар. неврастенична дегенерация са конституционални отклонения.

2. Изследването на Клелън С. Форд и Франк А. Бийч показва, че в ок. 1/3 от над 70 древни общества и култури, за които има данни, еднополовите сексуални практики между мъже са редки, отсъстват или са тайни. В преобладаващите 2/3 подобни контакти са се практикували по-свободно или са били пълноценно интегрирани в обществото. Вж.: Clellan S. Ford and Frank A. Beach. Patterns of Sexual Behavior. New York: Harper & brothers publishers, 1951.

3. Вж. Albert Reiss, Jr. The Social Integration of Queers and Peers. Social Problems 9 (1961): 102-20.

4. Виж: Laud Humphreys. Tearoom Trade: Impersonal Sex in Public Places. London: Duckworth, 1970.

5. В този период своя възход отбелязват движението за граждански права на чернокожите американци, движението за права на жените, движението на испаноезичните американци и движението за граждански права на индианците. Това е времето на пацифистката и сексуално разкрепостена контракултура на т.нар. хипита. Енергията, захранваща тия движения, поражда и движението за опазване на околната среда.

6. Бледолилавият цвят дълго време е традиционен символ на движението за права на хомосексуалните в САЩ, което има своето начало през 1969 г. със събитията в Стоунуол. Това движение ражда идеята, че срамът и прикритостта от и на собствената сексуална ориентация трябва да бъдат преборени с гей гордост — идея, която ражда парадите на гордостта.

____________________
Библиография

  • Benedict, Ruth. Patterns of Culture. New York: Mariner Books, 1934.
  • Lewin, Ellen, and William L. Leap, eds. Out in the Field: Reflections of Lesbian and Gay Anthropologists. Urbana: University of Illinois Press, 1996.
  • _____, eds. Out in Theory: The Emergence of Lesbian and Gay Anthropology. Urbana: University of Illinois Press, 2002.
  • Malinowski, Bronislaw. Sex and Repression in Savage Society. New York: Routledge, 1927.
  • Mead, Margaret. Coming of Age in Samoa. New York: Perennial, 1928.
  • _____. Sex and Temperament in Three Primitive Societies. New York: Perennial, 1935.
  • Nardi, Peter M., and Beth E. Schneider, eds. Social Perspectives in Lesbian and Gay Studies. New York: Routledge, 1998.
  • Newton, Esther. Mother Camp: Female Impersonators in America. Chicago: University of Chicago Press, 1972.
  • Weston, Kath. Long Slow Burn: Sexuality and Social Science. New York: Routledge, 1998.

free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: