Препоръка 1474 (2000) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно положението на лесбийките и гей мъжете в страните-членки на Съвета

Съвет на Европа Дебат на Асамблеята от 30 юни 2000 (24-то заседание). Виж док. 8755, доклад на Комисията по правни въпроси и човешки права (докладчик: г-н Tabajdi).
Текстът е приет от Асамблеята на 26 септември 2000 (27-мо заседание).
  1. Преди близо двадесет години, с Препоръка 924 (1981) за дискриминацията спрямо хомосексуалните, Асамблеята осъди разнообразните форми на дискриминация, от които страдаха те, и в частност в страните-членки на Съвета на Европа.
  2. В наши дни хомосексуалните продължават да са обект на дискриминация и насилие, например на улицата или в училищния коридор. Възприемат се като заплаха към останалата част от обществото, сякаш съществува една хомосексуална опасност, разпространяваща се веднъж щом бъде разпозната. В действителност, в страните, където видимостта на хомосексуалността е малка, това е просто очевидна индикация за подтисничеството над хомосексуалните.
  3. Тази форма на хомофобия понякога се разпространява от някои политици и религиозни лидери, за да се оправдае съществуването на дискриминативни закони и най-вече на агресивни и презрителни нагласи.
  4. Асамблеята уверява, че като условие за членство в Съвета на Европа ще включи в процедурата по приемане на нови страни-членки условието хомосексуалните актове по взаимно съгласие да не бъдат вече третирани като криминално престъпление.
  5. Асамблеята отбелязва, че хомосексуалността все още е криминално престъпление в някои от страните-членки на Съвета на Европа и че дискриминацията между хомосексуални и хетеросексуални съществува в много други държави, в това число и по отношение минималната възраст за законен полов контакт по взаимно съгласие.
  6. Асамблеята приема факта, че от 1981 г., с решението си в процеса Дъджън срещу Обединеното Кралство, Евпопейският съд по правата на човека постанови, че забраната за сексуални актове по взаимно съгласие между възрастни мъже е нарушение на Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и, че през 1999 г., съда изрази становището си против дискриминацията по признак сексуална ориентация с решението си по случаите Лъстинг-Прийн и Бекет срещу Обединеното Кралство и Смит и Грейди срещу Обединеното Кралство.
  7. Асамблеята взема предвид своето Мнение №216 (2000) към проекто-текста на Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека, в което препоръчва Комитетът на министрите да включи сексуалната ориентация сред признаците за дискриминация, отчитайки, че това е една от най-противните форми на дискриминацията.
  8. Въпреки че законодателствата, отнасящи се до заетостта, не включват изрични ограничения за хомосексуалните, на практика последните понякога биват освобождавани от длъжност и им бива несправедливо отказван достъп до служба във въоръжените сили.
  9. Асамблеята, все пак, е доволна да подчертае, че някои страни не само са изоставили всякакви форми на дискриминация, но също така са приели законодателство, признаващо семейния живот на хомосексуални или пък хомосексуалността като признак, съгласно който се осигурява убежище, когато съществува риск от преследване на база сексуална ориентация.
  10. Асамблеята е наясно, че признаването на тези права понастоящем е затруднено от нагласите на хората, които все още имат нужда да се променят.
  11. По тази причина Асамблеята препоръчва на Комитета на министрите:
  1. да добави сексуалната ориентация като признак, дискриминацията по който да се забрани от Европейската конвенция за правата на човека, както вече бе поискано с Мнение №216 (2000);
  2. разширяване правомощията на Европейската комисия за расизма е нетолерантността (ЕКРН) така, че да покриват хомофобията основана на сексуална ориентация и да се добави към екипа на Европейския комисар по правата на човека сътрудник, със специална отговорност по въпросите на дискриминацията на база сексуална ориентация;
  3. призовава страните-членки:
  1. да включат сексуалната ориентация сред признаците на дискриминация в националното си законодателство;
  2. да отменят всички правни клаузи в законодателството, третиращи хомосексуалните актове по взаимно съгласие между възрастни като  подлежащи на криминално преследване;
  3. да освободят незабавно всеки, арестуван за доброволен сексуален акт с хомосексуален възрастен;
  4. да приложат еднаква минимална законова възраст за сексуален акт по взаимно съгласие за хомосексуални и хетеросексуални актове;
  5. да вземат позитивни мерки за борба с хомофобските нагласи, и по-специално в училищата, в медицинските професии, във въоръжените сили, полицията, съдебната система и затворите, както и в спорта, чрез средствата за образование и професионална подготовка;
  6. да координират усилията си с оглед едновременното стартиране на широка публична информационна кампания в колкото се може повече страни;
  7. да предприемат дисциплинарни действия срещу всеки, упражняващ дискриминация спрямо хомосексуалните;
  8. да осигурят равното третиране на хомосексуалните по отношение на заетостта;
  9. да приемат законодателство, което предвижда регистрирани партньорства;
  10. да признаят преследването срещу хомосексуалните като основание за осигуряване на убежище;
  11. да включат или създадат в съществуващите защити на основните права и посредническите структури експерт по дискриминацията, основана на сексуална ориентация.

ВНИМАНИЕ: Настоящият текст е неофициален превод.

free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: