Психиатричното лечение и сексуалната ориентация (становище на АПА)

Одобрено от управителния съвет, декември 1998
Одобрено от общото събрание, ноември 1998

Американска психиатрична асоциация „Документите, засягащи политиката, се приемат от общото събрание и управителният съвет на АПА… Те се отнасят до … становища за позицията на АПА, определящи политиката й по специфични въпроси…” – Оперативно ръководство на Американската психиатрична асоциация.

Първоначалната версия на настоящето становище бе предложена през септември 1998 г. от Комитета по въпросите на гей мъжете, лесбийките и бисексуалните към Съвета по вътрешни работи.1 То бе ревизирано и одобрено от общото събрание на АПА през ноември 1998 г. Ревизираната версия бе одобрена от управителният съвет на АПА през декември 1998 г.

Управителният съвет на Американската психиатрична асоциация (АПА) премахна хомосексуалността от Диагностичното и статистическо ръководство на психичните разстройства (DSM) през 1973 г. след преглед на доказателствата за това, че тя не е психическо разстройство. През 1987 г. дистонната на Аз-а хомосексуалност не бе включена в ревизираното трето издание на DSM (DSM-IІI-R) след подобно преразглеждане.

Към момента АПА няма формално официално становище по отношение на методите за лечение, опитващи се да променят сексуалната ориентация на лица, известни още като „репаративна терапия” или „конверсионна терапия”.2 През 1997 г. АПА публикува списък с факти за хомо- и бисексуалността, където се казва, че „няма публикувано научно доказателство в подкрепа на твърденията за ефикасността на „репаративната терапия” като интервенция, целяща промяна на сексуалната ориентация.”

Потенциалните рискове от „репаративната терапия” са големи и включват депресия, тревожност и саморазрушително поведение, доколкото присъединяването на терапевта към социалните предразсъдъци спрямо хомосексуалността могат да подсилят една вече изпитана самоомраза от страна на пациента. Много пациенти, които са се подлагали на „репаративна терапия” разказват, че погрешно им е било обяснявано, че хомосексуалните са самотни, нещастни индивиди, които никога не постигат одобрение и удовлетворение. Възможността дадена личност да постигне щастлива и удовлетворяваща междуличностна връзка като гей мъж или лесбийка не се представя, нито пък се дискутират алтернативните подходи към справяне с ефектите от социалната стигматизация. АПА признава, че в хода на психиатричното лечение, може да има подходящи клинични признаци за опити за промяна сексуалното поведение.

Няколко големи професионални организации, включително Американската асоциация по психология, американската Национална асоциация на социалните работници и Американската академия по педиатрия имат официални становища срещу „репаративната терапия”, мотивирани от загриженост спрямо вредите, причинявани на пациентите. Американската психиатрична асоциация вече е вземала ясни позиции против дискриминацията, предразсъдъците и неетичното лечение по редица проблеми, включително дискриминацията на база на сексуалната ориентация.

Ето защо АПА се противопоставя на всяко психиатрично лечение, като „репаративната” или „конверсионна” терапия, което се основава на предположението, че хомосексуалността сама по себе си е психическо разстройство или се основава на априорното предположение, че пациентът трябва да промени хомосексуалната си ориентация.

________
1Членовете на Комитета към септември 1998 са Lowell D. Tong, M.D. (председател), Leslie G. Goransson, M.D., Mark H. Townsend, M.D., Diana C. Miller, M.D., Cheryl Ann Clark, M.D., Kenneth Ashley, M.D. (консултант), Stuart M. Sotsky, M.D. (член-кореспондент), Howard C. Rubin, M.D. (член-кореспондент), Daniel W. Hicks, M.D. (член-кореспондент), Ronald L. Cowan, M.D. (член-кореспондент), Robert J. Mitchell, M.D., Karine Igartua, M.D. (член на АПА/Glaxo Wellcome), Steven Lee, M.D. (член на АПА/Bristol-Myers Squibb) и Petros Levounis, M.D. (член на АПА/Център за психично здраве).

2Становище за репаративната терапия АПА приема през 2000 г. Виж тук.
free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: