Терапии фокусирани върху опитите за промяна на половата ориентация (становище за репаративната и конверсионната терапии на АПА)

Одобрено от управителния съвет, март 2000
Одобрено от общото събрание, май 2000

Американска психиатрична асоциация „Документите, засягащи политиката, се приемат от общото събрание и управителният съвет на АПА… Те се отнасят до … становища за позицията на АПА, определящи политиката й по специфични въпроси…” – Оперативно ръководство на Американската психиатрична асоциация.

Преамбюл

През декември 1998 г. управителният съвет на Американската психиатрична асоциация излезе със становище, че Асоциацията се противопоставя на всякакво психиатрично лечение, като „репаративна” или конверсионна терапия, което е основано на допускането, че хомосексуалността сама по себе си е психично разстройство или пък на априорното приемане на нуждата пациентът да промени своята сексуална ориентация (Приложение 1). С това АПА се присъедини към много други професионални организации, които са или против, или са критично настроени към „репаративните” терапии, в това число Американската академия по педиатрия, Американската асоциация по медицина, Американската асоциация по психология, Американската асоциация на консултантите и американската Национална асоциация на социалните работници (1).

Настоящето официално становище допълва и доразвива становището на Управителния съвет, с цел допълнително адресиране на обществените и професионални тревоги във връзка с терапиите, предназначени за промяна сексуалната ориентация или полова идентичност на пациента. То по-скоро разширява, отколкото замества становището от 1998 г.

Официална позиция

В миналото определянето на хомосексуалността като болест подсилваше моралните укори на обществото спрямо еднополовите взаимоотношения (2). В настоящия обществен климат твърдението, че хомосексуалността е психично разстройство, изхожда от усилията да се дискредитира растящото социално приемане на хомосексуалността, като нормален вариант на човешката сексуалност. В следствие на това въпросът за промяна на сексуалната ориентация стана силно политизиран. Срещу интегрирането на гей мъжете и лесбийките в основата на американското общество се изправят онези, които се боят, че подобна интеграция е морално погрешна и вредна за обществеността. Политическите и морални дебати около въпроса помрачиха научните данни, поставяйки под въпрос мотивите и дори характера на индивиди и от двете страни на спора. Настоящият документ се опитва да хвърли известна светлина върху този нагорещен въпрос.

Валидността, ефикасността и етичността на клиничните опити за промяна на сексуалната ориентация са поставени под въпрос (3, 4, 5, 6). Към днешна дата няма изследвания със строго научен резултат, които да определят действителната ефикасност или вредата от „репаративните” интервенции. Научни данни за критериите на подбор на респондентите, рисковете спрямо ползите от лечението, както и дългосрочните резултати от „репаративните” терапии, се намират рядко. Натрупаната литература по темата се състои от анекдотични доклади за хора, които твърдят, че са се променили; хора, които твърдят, че промяната е била болезнена за тях; както и такива, които твърдят, че са се променили, но в последствие публично са се отрекли от това си твърдение (7, 8, 9).

Въпреки оскъдността на данните за пациентите, възможно е да бъдат оценени теориите, които осмислят извършването на „репаративна” (поправяща) или конверсионна (преориентираща) терапия. Най-напред те противоречат на научната позицията на Американската психиатрична асоциация, която от 1973 г. насам поддържа тезата, че сама по себе си хомосексуалността не е психично разстройство. Теориите на „репаративните” терапевти определят хомосексуалността като задържане в развитието, като тежка форма на психопатология или като някаква комбинация от двете (10-15). През последните години изтъкнати специалисти, практикуващи тази терапия, открито интегрираха стари психоаналитични теории, които патологизират хомосексуалността, с традиционни религиозни вярвания, които я осъждат (16, 17, 18).

Първата научна критика върху ранните теории и религиозни вярвания, насаждащи „репаративната” и конверсионната терапии, дойде от страна на сексологичните изследвания (19-27). По-късно критика се появи и от страна на психоаналитични източници (28-39). Съществува също така нарастващ дял от областта на религиозната мисъл, оспорващ традиционните, библейски интерпретации, заклеймяващи хомосексуалността и служещи като основа на религиозните форми на „репаративната” терапия (40-46).

Приложение 1 (текст на становището на АПА за психиатричното лечение и сексуалната ориентация от 1998 г.)

Подкрепящи документи

Препоръки:

1. АПА утвърждава позицията си от 1973 г., че сама по себе си хомосексуалността не е подлежащо на диагноза психично отклонение. Разгласените в последно време опити тя да бъде репатологизирана посредством твърдения, че може да бъде лекувана, често са ръководени не от строго научни или психиатрични изследвания, а от религиозни и политически сили, които са против делегирането на пълни граждански права на гей мъжете и лесбийките. Препоръчваме АПА да реагира бързо и подходящо като научна организация, когато политически или религиозни групи твърдят, че хомосексуалността е лечимо заболяване.

2. Като основен принцип терапевтът не бива да определя целта на дадено лечение нито принудително, нито чрез внушения. Психотерапевтичните нагласи към промяна или „поправяне” на хомосексуалността, се основават на теории за развитието, чиято научна валидност е спорна. Още повече, анекдотичните доклади за „изцеления” са съпътствани от анекдотични твърдения за нанесена психологическа вреда. През последните четири десетилетия „репаративните” терапевти не са провели нито едно щателно научно изследване, което да докаже твърденията им за осъществено лечение. Докато такова изследване не стане факт, АПА препоръчва спазващите етиката практикуващи специалисти да се въздържат от опити да променят сексуалната ориентация на пациенти, помнейки първото правило на медицината — не причинявай вреда.

3. Литературата, посветена на теоретизирането на „репаративната” терапия, се позовава на теории, които правят трудно формулирането на подбора на научни критерии за модалността на прилагането й. В усилията си да мотивира лечението на хомосексуалността, тази литература не само игнорира влиянието на социалната стигматизация, но самата тя активно стигматизира хомосексуалността. Литературата, теоретизираща „репаративната” терапия, показва още тенденции към преувеличаване постиженията на приложението й, като пренебрегва потенциалните рискове за пациентите. АПА насърчава и подкрепя изследванията в американския Национален институт по психично здраве и в академичната общност, които по-задълбочено да преценят рисковете спрямо ползите от „репаративната” терапия.

Бележки

  1. National Association for Research and Treatment of Homosexuality, (1999), American Counseling Association Passes Resolution to Oppose Reparative Therapy. NARTH Web site: (www.narth.com/docs/acaresolution.html).
  2. Bayer, R. (1981), Homosexuality and American Psychiatry; The Politics of Diagnosis. New York: Basic Books.
  3. Haldeman, D. (1991), Sexual orientation conversion therapy for gay men and lesbians: A scientific examination. In Homosexuality: Research Implications for Public Policy, ed. J. C. Gonsiorek & J. D. Weinrich. Newbury Park, CA: Sage Publications, pp. 149-161.
  4. Haldeman, D. (1994), The practice and ethics of sexual orientation conversion therapy. J. of Consulting and Clin. Psychol., 62(2):221-227.
  5. Brown, L. S. (1996), Ethical concerns with sexual minority patients. In: Textbook of Homosexuality and Mental Health. ed. R. Cabaj & T. Stein. Washington, D.C.: American Psychiatric Press, pp. 897-916.
  6. Drescher, J. (1997), What needs changing? Some questions raised by reparative therapy practices. New York State Psychiatric Society Bulletin, 40(1):8-10.
  7. Duberman, M. (1991), Cures: A Gay Man’s Odyssey. New York: Dutton.
  8. White, M. (1994), Stranger at the Gate: To be Gay and Christian in America. New York: Simon & Schuster.
  9. Isay, R. (1996), Becoming Gay: The Journey to Self-Acceptance. New York: Pantheon.
  10. Freud, S. (1905), Three essays on the theory of sexuality. Standard Edition, 7:123-246. London: Hogarth Press, 1953.
  11. Rado, S. (1940), A critical examination of the concept of bisexuality. Psychosomatic Medicine, 2:459-467. Reprinted in Sexual Inversion: The Multiple Roots of Homosexuality, ed. J. Marmor. New York: Basic Books, 1965, pp. 175-189.
  12. Bieber, I., Dain, H., Dince, P., Drellich, M., Grand, H., Gundlach, R., Kremer, M., Rifkin, A., Wilbur, C., & Bieber T. (1962), Homosexuality: A Psychoanalytic Study. New York: Basic Books.
  13. Socarides, C. (1968), The Overt Homosexual. New York: Grune & Stratton.
  14. Ovesey, L. (1969), Homosexuality and Pseudohomosexuality. New York: Science House.
  15. Hatterer, L. (1970), Changing Homosexuality in the Male. New York: McGraw Hill.
  16. Moberly, E. (1983), Homosexuality: A New Christian Ethic. Cambridge, UK: James Clarke & Co.
  17. Harvey, J. (1987), The Homosexual Person: New Thinking in Pastoral Care. San Francisco, CA: Ignatius.
  18. Nicolosi, J. (1991), Reparative Therapy of Male Homosexuality: A New Clinical Approach. Northvale, NJ: Aronson.
  19. Kinsey, A., Pomeroy, W., & Martin, C. (1948), Sexual Behavior in the Human Male. Philadelphia, PA: Saunders.
  20. Kinsey, A., Pomeroy, W., & Martin, C. and Gebhard, P. (1953), Sexual Behavior in the Human Female. Philadelphia, PA: Saunders.
  21. Ford, C. & Beach, F. (1951), Patterns of Sexual Behavior. New York: Harper.
  22. Hooker, E. (1957), The adjustment of the male overt homosexual. J Proj Tech, 21:18-31.
  23. Bell, A .& Weinberg, M. (1978), Homosexualities: A Study of Diversity Among Men and Women. New York: Simon and Schuster.
  24. Bell, A., Weinberg, M. & Hammersmith S. (1981), Sexual Preference: Its Development in Men and Women. Bloomington, IN: Indiana University Press.
  25. LeVay, S. (1991), A difference in hypothalamic structure between heterosexual and homosexual men. Science, 253:1034-1037.
  26. Hamer, D., Hu, S., Magnuson, V., Hu, N. & Pattatucci, A. (1993), A linkage between DNA markers on the X-chromosome and male sexual orientation. Science, 261:321-327.
  27. Bem, D. (1996), Exotic becomes erotic: A developmental theory of sexual orientation. Psychol. Review, 103(2):320-335.
  28. Marmor, J., ed. (1965), Sexual Inversion: The Multiple Roots of Homosexuality. New York: Basic Books.
  29. Mitchell, S. (1978), Psychodynamics, homosexuality, and the question of pathology. Psychiatry, 41:254-263.
  30. Marmor, J., ed. (1980), Homosexual Behavior: A Modern Reappraisal. New York: Basic Books.
  31. Mitchell, S. (1981), The psychoanalytic treatment of homosexuality: Some technical considerations. Int. Rev. Psycho-Anal., 8:63-80.
  32. Morgenthaler, F. (1984), Homosexuality Heterosexuality Perversion, trans. A. Aebi. Hillsdale, NJ: The Analytic Press, 1988.
  33. Lewes, K. (1988), The Psychoanalytic Theory of Male Homosexuality. New York: Simon and Schuster. Reissued as Psychoanalysis and Male Homosexuality (1995), Northvale, NJ: Aronson.
  34. Friedman, R.C. (1988), Male Homosexuality: A Contemporary Psychoanalytic Perspective. New Haven, CT: Yale University Press.
  35. Isay, R. (1989), Being Homosexual: Gay Men and Their Development. New York: Farrar, Straus and Giroux.
  36. O’Connor, N. & Ryan, J. (1993), Wild Desires and Mistaken Identities: Lesbianism & Psychoanalysis. New York: Columbia University.
  37. Domenici, T. & Lesser, R., eds. (1995) Disorienting Sexuality: Psychoanalytic Reappraisals of Sexual Identities. New York: Routledge.
  38. Magee, M. & Miller, D. (1997), Lesbian Lives: Psychoanalytic Narratives Old and New. Hillsdale, NJ: The Analytic Press.
  39. Drescher, J. (1998) Psychoanalytic Therapy and The Gay Man. Hillsdale, NJ: The Analytic Press.
  40. Boswell, J. (1980), Christianity, Social Tolerance and Homosexuality. Chicago, IL: University of Chicago Press.
  41. McNeil, J. (1993), The Church and the Homosexual, Fourth Edition. Boston, MA: Beacon.
  42. Pronk, P. (1993), Against Nature: Types of Moral Argumentation Regarding Homosexuality. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans.
  43. Boswell, J. (1994), Same-Sex Unions in Premodern Europe. New York: Villard Books.
  44. Helminiak, D. (1994), What the Bible Really Says About Homosexuality. San Francisco, CA: Alamo Press.
  45. Gomes, P. J. (1996). The Good Book: Reading the Bible with Mind and Heart. New York: Avon.
  46. Carrol, W. (1997), On being gay and an American Baptist minister. The InSpiriter, Spring, pp. 6-7,11.

free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: