Парадирането с хомосексуалността

Едно от най-честите обвинения срещу всяка малцинствена група в подчинено обществено положение е, преди всичко, че я има. Тоест, че съществува. И цапа пейзажа с присъствието си в обществения живот, в каквато и степен да е то. Това наистина е голям проблем в едно отворено общество, тъй като тази концепция пряко противоречи на принципите на всяко такова общество — принципите отговорност и търпимост.

Забележително често съм попадал на мнението, че хомосексуалните парадират със своята сексуална ориентация. Много хора имат доста неясно понятие за това какво точно означава парадиране или по конкретно — в какво се изразява то.

Според някои парадирането на нехетеросексуалните се изразява в… парадите. Логично, наистина. Става въпрос за прословутите гей паради на гордостта, чийто смисъл, по всичко личи, е доста неясен на мнозинството от хората.

Според втори парадирането се изразява във външния израз на хомосексуалните чувства и желание за добиване на равен социален статус от страна на хомосексуалните. Самата идея за това еднополова двойка да „дефилира” по улиците хваната за ръце и да се целува на обществено място за някои хора представлява парадиране.

Трети отиват в съвсем радикална посока и за тях парадиране вече означава всеки външен израз на „противоестествено” поведение, като в повечето случаи с това се визират хомосексуалните с фемининни модели на поведение, които не отговарят на някогашните традиционни норми за мъж и мъжественост. Хората възприемат това поведение като контролирано, търсено и предизвикателно. И го осъждат като такова.

Парадират ли нехетеросексуалните със своята сексуална ориентация и не парадират ли хетеросексуалните със своята — това е големият въпрос, който трябва да бъде зададен, ако имаме претенцията за поставяне на сериозна дискусия по проблема.

Парада

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.“ – Из Всеобща декларация за правата на човека

Ще започнем с гей парадите и техния смисъл. Много хора възприемат тези обществени прояви като провокация, като подигравка и обида спрямо морала на обществото. Смисълът на парада всъщност не е никак сложен за разгадаване. Повечето паради се организират през лятото, около юни, с цел да отбележат събитията около бунта в Стоунуол.

Малко след един часа през нощта на 27 срещу 28 юни 1969 г. полицията в Ню Йорк организира поредна изненадваща проверка в едно от най-известните гей заведения в града — бара „Стоунуол Ин”. По това време хомосексуалността все още е незаконна и множество от посетителите, главно транссексуални, са арестувани. Версиите за началото на бунта се разминават, но според най-разпространената една транссексуална жена, провокирана от грубото и вулгарно отношение на отвеждащият я към патрулната кола полицай, оказала съпротива. Останалите полицаи направили опит да я озаптят, но реакцията от страна на клиентите била незабавна — те се нахвърлили върху униформените и ги принудили да се барикадират в заведението. Пристигналото по-късно подкрепление не успява да разпръсне тълпата. На следващата нощ улиците отново се напълват — 2 хиляди хомосексуални излизат на открит бунт срещу безпрецедентното репресивно отношение. С това се ражда движението за „гей гордост” (gay pride) — изповядва гордост (отсъствие на срам) от собствената самоличност и сексуална ориентация или полова идентичност такава, каквато е и отказ от примиренчески конформизъм с тесногръдите нормативи на консервативно настроените членове на обществото.

Юнските гей паради не просто отбелязват годишнина от този пръв документиран бунт на хомосексуални в историята, но заявяват, посредством развлекателния език на карнавала, концепцията за гей-гордост.

Въпреки, че привидно много от участниците са трансвестити, голяма част от тях са всъщност преоблечени гей мъже, които влизат в ролята заради случая — едно карнавално преобличане, форма на гротесков израз на това, от което пуританското общество най-много се страхува.

Има хомосексуални, които не са съгласни с концепцията на тези паради, която нерядко включва подчертано сексуални детайли, и ги считат за една негативна PR кампания по отношение на движението за равни социални права на нехетеросексуалните или по отношение на гей-лесбийската общност като цяло. Застъпниците на идеята за парадите обаче напомнят, че това е карнавал и като всеки карнавал сексуалното присъства и тук, подобно на хетеросексуалната вулгарност на карнавали, като този в Рио де Жанейро, където неминуемо може да се види изобилие от неприкрита женска плът.

Идеята за недопустимост на парадите на гей-гордостта в този контекст се възприема от много ЛГБТ активисти като опит за сегрегация и воля за изостряне на конфликта. Те подчертават, че приемането на хетеросексуалната показна сексуалност означава приемане и на хомосексуалната. Обратното е дискриминация.

Да се хванем за ръка

За по-голямата част от обществото е напълно приемливо хетеросексуална двойка да се държи за ръка на обществено място, да се целува на обществено място и дори да се „натиска” на обществено място, като последното при определени обстоятелства може да достига и вулгарни изяви. Подобно поведение е недвусмислен израз на сексуалната ориентация, но доколкото е прието, то не прави впечатление на околните, не се„набива на очи”. Приемането със същия статут на аналогично поведение у еднополовите двойки обаче почти винаги се отхвърля като вулгарна форма на… парадиране (разбира се!).

Често можем да срещнем следното мнение: Нямам нищо против гейовете, само да не е много показно и да не се парадира с това / да стоят далеч от мен / да не ми се мяркат много…” и т.н. Вътрешното противоречие в тази „толерантна” теза е очевидно, а изискването, което тя поставя, е неудовлетворимо, доколкото обещава толератност само при условие на невидимостта, на отсъствието и несъществуването на обекта на толериране.

Моментът, в който някой започне да поставя поведенчески, верски, расови, етнически или други норми, фаворизиращи преимуществено само определена доминантна група от обществото, според историческите свидетелства най-често е моментът, в който се ражда и въобще идеята за ограничаване свободата на правата на едно човешко същество от друго човешко същество. Като за приемливи за това ограничение се приемат широка гама от средства, включително репресивните мерки. Това е парадният път към деградацията на обществото и смърт на идеалите за свобода и равноправие на всички хора. Тук няма никакъв стремеж към реални и валидни морални ценности и идеали, въпреки че тези идеи се представят именно по този начин.

Да се държиш като мъж

Феминизираното поведение е това, което на простичък език наричаме женственост. За много хомосексуални то е неизменна част от формирането на идентичността. Формирането й не е просто процес на самоопределяне като „хетеро” или пък „гей”.

Според различни изследвания между 1/3 и 1/2 от хомосексуалните мъже в детството си са проявили поведение нетипично за техния пол. Според Ричард Исай — психиатър-психоаналитик, автор на множество трудове върху хомосексуалността — всички хомосексуални, които познава, споделят за чувство на „различност” от връстниците им от същия пол още на 3-4-годишна възраст. Това различие най-вече се проявява в интерес към нетипични за пола на детето игри. Момчетата например — да не се интересуват толкова от спорт, колкото връстниците си, а да предпочитат по-тихите и кротки игри. Момичетата пък често в такива случаи се проявяват като по-самостоятелни и с повече характер. Трудно е да се определи на какво се дължи подобно поведение и да се каже кое определя в каква степен по-късно, в зряла възраст, то ще бъде застъпено.

Ясно е обаче, че в почти всички случаи, в които подобно поведение се наблюдава на такъв етап от живота, можем да говорим за едни дълбоко имплантирани в личността естествено появили се поведенчески модели. Определянето им като парадиране е нелепо и колкото и „несвойствено” да се струват те на много хора, нужно е да подчертаем, че често пъти света не е толкова прост и черно-бял колкото ни се иска.

Съществуват много хетеросексуални мъже и жени, които проявяват нетипично за пола им поведение, тоест поведение, неотговарящо на обществените стереотипи за това как трябва да се държи и изглежда един мъж и една жена. Тези хора, макар да не са хомосексуални, не отговарят на стереотипа и по тая причина често биват определяни като нехетеросексуални от околните. Върху тях се хвърля стигма (позорно клеймо) не по-лека от тази спрямо реално хомосексуалните. И двете групи, — хетеро- и хомосексуални — които проявяват поведение нетипично за пола, често пъти, особено в юношеска възраст, стават обект на подигравки, а понякога и на вербални и дори физически атаки от страна на околните.

Подобна нездравословна среда нерядко е способна да окаже дълбоки и трайни психологически травми на подложената на тормоз личност и дори да стане причина за суицидни (свързани със самоубийство) помисли и поведение. Такива хора биват убедени от околните, че не са нормални, че са отрепки, чувстват се като нищожества, самочувствието им е смазано, чувстват се отхвърлени и самотни. Подобно кръвожадно отношение от страна на обществото е симптоматично за моралния климат в него и следва да бъде обект на тревога, загриженост и осъждане, не на оправдаване и подкрепа.

Изводи

Когато хората казват, че основният им проблем с нехетеросексуалните е начинът по който те „парадират със сексуалната си ориентация”, те всъщност казват, че имат проблемът с това, че има хора, които не са хетеросексуални, които се чувстват добре като такива и изявяват воля за дейно участие в обществения живот. Или казано по-простичко: проблема е, че нехетеросексуалните не просто ги има, но се и виждат. И понякога се налага да се влиза в контакт с тях.

Причините за негативизъм спрямо тази група могат да бъдат както културни така и психологически. Проблемът идва от проповядването на тези дефектни идеи, лишени от пълноценно и правилно разбиране на това какво са и какво не са би- и хомосексуалността. И когато този проблем започне да се проявява в омраза и агресия е редно да се запитаме — това ли са ценностите, които наистина желаем да изповядваме?

Никаква част от настоящия материал не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: