Психология на сексуалния предразсъдък

Грегъри М. Херек1
Департамент по психология, Калифорнийски университет, Дейвис, Калифорния

gregory_m_herek_100x100 Настоящата статия е публикувана през 2000 година в списанието „Съвременни насоки в психологическата наука” (Current directions in psychological science), издание на Американското психологическо дружество. Авторът й, д-р Грегъри М. Херек, понастоящем професор по психология в Калифорнийския университет – Дейвис, е специалист с дългогодишен изследователски опит в областта на предразсъдъците, стигматизацията и дискриминацията спрямо нехетеросексуалните и ХИВ-серопозитивните. Автор е на множество специализирани публикации върху тази проблематика, на енциклопедични статии, както и на собствения си блог BeyondHomophobia.com.

.
Резюме

Понятието сексуален предразсъдък се отнася до негативните нагласи спрямо даден индивид заради сексуалната му ориентация. В тази статия терминът се използва, за да означи негативните нагласи на хетеросексуалните хора спрямо (а) хомосексуалното поведение, (б) хора с хомо- или с бисексуална ориентация и (в) общностите на гей мъже, лесбийки и бисексуални хора. Терминът сексуален предразсъдък е за предпочитане пред хомофобия, тъй като не изразява предубеждения по отношение на мотивациите, стоящи зад негативните нагласи; поставя изследването на нагласите спрямо сексуалната ориентация в по-широкия контекст на изследванията върху предразсъдъците, проведени от социалната психология; и избягва морални оценки на тези нагласи. Сексуалните предразсъдъци продължават да са широко разпространени в Съединените щати, макар че моралното осъждане на хомосексуалността намаля през 90-те години на 20 век, и се засили опозицията срещу дискриминацията към нехетеросексуалните. Настоящата статия разглежда актуална информация за разпространението на този вид предразсъдъци, техните психологически корелати, скритите зад тях мотиви и връзката им с престъпленията от омраза и други антигей прояви.

Ключови думи: нагласи; хомосексуалност; предразсъдъци; хомофобия; хетеросексизъм


В рамките на шест месеца, към края на 1998 г., американската общественост бе шокирана от бруталните убийства на Матю Шепард и Били Джак Гайтър. Шепард, 21-годишен студент в колежа в Уайоминг, и Гайтър, 39-годишен работник във фабрика от Алабама, нямаха почти нищо общо помежду си, освен че и двамата станаха обект на нападение, защото бяха гей мъже. За жалост убийствата им не са изолирани случаи. Лесбийки, гей мъже и бисексуални хора – както и хетеросексуални, които са заподозрени, че може да са хомосексуални – редовно стават обект на насилие, дискриминация и отхвърляне. През 1997 г. властите са регистрирали общо 1102 случая на престъпления от омраза, основани на сексуалната ориентация на жертвата. Тъй като значителна част от подобен род престъпления не биват докладвани на полицията, това число представлява само върха на айсберга (Herek, Gillis, & Cogan, 1999).

Хората с би- и с хомосексуална ориентация са били стигматизирани дълго време.2 Все пак с оформянето на политическото гей движение през 60-те години на 20 век осъждането на хомосексуалността като неморална, криминална и нездрава стана обект на нарастваща критика. След като Американската психиатрична асоциация премахна хомосексуалността като диагноза за психическо разстройство през 1973 г., въпросът защо някои хетеросексуални питаят силно негативни нагласи спрямо хомосексуалните стана обект на сериозно научно разглеждане.

Преосмислянето на хомосексуалността от страна на обществото доби ясна форма в термина хомофобия, който хетеросексуалният психолог Джордж Уайнбърг въведе през 60-те. Думата се появи за пръв път в печатно издание през 1969 г. и впоследствие бе обширно дискутирана в популярната му книга (Weinberg, 1972).3 Някъде по същото време терминът хетеросексизъм започва да се употребява като аналогичен на сексизъм и расизъм, описвайки идеологическа система, осъждаща хомосексуалността като по-нисша от хетеросексуалността.4 Макар употребата на двете думи да не е била уеднаквена, хомофобия обикновено се използва, за да опише антигей нагласите и поведението на отделни индивиди, докато хетеросексизъм се отнася до социални идеологии и модели на институционализирано подтисничество спрямо нехетеросексуалните хора.

Привличайки внимание към антигей омразата, въвеждането на тези термини се превърна в повратна точка. От двете думи „хомофобия” е вероятно по-широко употребяваната и критикуваната. Критиците й отбелязват, че тя включва в себе си мълчаливото предположение, че антигей нагласите са ирационален страх, и че представляват по-скоро форма на индивидуална психопатология, отколкото на социално утвърден предразсъдък. С централизирането на хомофобията в консервативните политически и религиозни идеологии от 80-те години на 20 век насам, тези ограничения станаха по-проблематични. Въпреки това, терминът „хетеросексизъм” с неговия исторически фокус на едно макро-ниво по отношение на културните идеологии, вместо на индивидуалните нагласи, не представлява задоволителен заместител на „хомофобия”.

Така научният анализ на психологията на антигей нагласите ще бъде облекчен от нов термин. Предлагам за целта термина сексуален предразсъдък. Със своята широка формулировка, сексуалният предразсъдък се отнася до всякакви негативни нагласи, основани на сексуална ориентация, без значение дали тяхна мишена е хомосексуален, бисексуален или хетеросексуален индивид. Все пак, имайки предвид настоящата социална организация на сексуалността, подобен предразсъдък е почти винаги насочен към хора, участващи в хомосексуално поведение или наричащи себе си гей, лесбийка или бисексуален. Ето защо употребеният тук термин сексуален предразсъдък включва негативните нагласи на хетеросексуални хора спрямо (а) хомосексуално поведение, (б) хора с бисексуална или хомосексуална ориентация и (в) общностите на гей мъже, лесбийки и бисексуални хора. Подобно на други типове предразсъдъци, сексуалният предразсъдък има три принципни свойства: той е нагласа (напр. оценъчна или осъдителна); насочен е към дадена социална група и нейните членове; негативен е и или включва враждебност или антипатия.

Концептуализирането на негативните нагласи на хетеросексуалните спрямо хомо- и бисексуалните като „сексуален предразсъдък”, вместо „хомофобия”, има няколко преимущества. Първо, „сексуален предразсъдък” е описателен термин. За разлика от „хомофобия” той не носи априорни допускания за произхода, динамиката и мотивацията на антигей нагласите. Второ, терминът изрично свързва изследването на антигей враждебността с богатата традиция на социалните психологически изследвания на предразсъдъците. Трето, използването на конструкта „сексуален предразсъдък” не е оценъчно, което ни лишава от представата за антигей нагласите като свойствено ирационални или лоши.

Разпространение

Повечето възрастни в САЩ имат негативни нагласи спрямо хомосексуалното поведение, отнасяйки се към него, като към нещо погрешно и противоестествено (Herek and Capitanio, 1996; Yang, 1997). Въпреки това данните от проучванията на общественото мнение сочат, че нагласите са станали по-благоприятни през последните три десетилетия. Например, докато през 70-те и 80-те години поне две трети от респондентите на Общото социално проучване (General Social Survey, GSS) считат хомосексуалното поведение за „винаги грешно”, това ниво видимо спада през 90-те. Към 1996 г. само 56% от респондентите на GSS считат хомосексуалността за нещо, което винаги е нередно (Yang, 1997).

Голяма част от хората имат също така негативни нагласи спрямо индивиди, които са хомосексуални. Национално изследване през 1992 г. установи, че повече от половината от хетеросексуалните респонденти изразяват отвращение от лесбийките и гей мъжете (Herek, 1994). Респондентите на продължаващите Американски национални изборни изследвания (American National Election Studies) обикновено поставят лесбийките и гей мъжете най-ниско от всички групи в скала за нагласите със 101 точки, макар че оценката към групата се е повишила до средно 10 точки между 1984 и 1996 г. (Yang, 1997).

Въпреки тези примери за негативни нагласи, повечето американци вярват, че на гей хората не бива да се отказват наемане на работа или основни граждански свободи. Все пак обаче, обществото не е склонно да третира хомосексуалността наравно с хетеросексуалността.

Повечето американци подкрепят идеята да се дава ограничено признаване на съжителствата на еднополовите партньори (напр. по отношение на здравното подпомагане и правото на посещение в болницата), но се противопоставят на узаконяването на еднополовите бракове; докато обществото подкрепя правото на гей учители да упражняват професията си, то не вярва, че гей мъжете и лесбийките трябва да осиновяват деца (Yang, 1997).

За жалост повечето изследвания не правят разлика между лесбийките и гей мъжете като обекти на предразсъдъците. Наличните данни подсказват, че нагласите спрямо гей мъжете са по-негативни, отколкото нагласите спрямо лесбийките, която разлика е по-ясно изразена при имащите негативни нагласи мъже, отколкото при имащите негативни нагласи жени (Herek & Capitanio, 1996; Kite & Whitley, 1998). Този модел може да е отражение на полови различия в когнитивната организация на сексуалния предразсъдък (Herek & Capitanio, 1999).

Корелати

Лабораторните и анкетните изследвания използват богата гама инструменти за оценка нагласите на хетеросексуалните спрямо гей мъжете и лесбийките (напр. Davis, Yarber, Bauserman, Schreer & Davis, 1998). В съзвучие с резултатите от проучвания на общественото мнение, те разкриват повишени нива на сексуален предразсъдък сред хората, които са по-възрастни, по-малко образовани, живеещи в Американският Юг или Средния Запад, както и в провинциалните райони (Herek, 1994). Както в проучвания, така и в лабораторни изследвания, хетеросексуалните мъже като цяло показват по-високи нива на сексуални предразсъдъци, отколкото хетеросексуалните жени (Herek and Capitanio, 1999; Kite & Whitley, 1998; Yang, 1998).

Сексуалният предразсъдък има стабилни корелати и с няколко психологически и социални променливи. Хетеросексуалните с по-високи нива на сексуален предразсъдък имат тенденции към по-високи нива на авторитаризъм (Altemeyer, 1996; Haddock & Zanna, 1998). В добавка, хетеросексуалните, които се идентифицират с фундаменталистки религиозни вероизповедания и често ползват религиозни услуги, обикновено показват по-високи нива на сексуален предразсъдък, отколкото тези, които не са религиозни или са членове на либерални деноминации (Herek and Capitanio, 1996). От 80-те години на 20 век политическата идеология и партийната принадлежност също започнаха силно да се асоциират със сексуалния предразсъдък, като консерваторите и републиканците показват най-високи нива (Yang, 1998).

Сексуалният предразсъдък е силно свързан с това дали хетеросексуалният индивид познава лично гей хора. Нивата на предразсъдъка са най-ниски при хетеросексуални хора, които имат гей приятели или членове на семейството, които описват отношенията си с тези хора като близки, и които съобщават, че директно са дискутирали сексуалната ориентация на гей мъж или лесбийка с дадения човек. Междуличностният контакт и предразсъдъкът са реципрочно свързани. Не само, че хетеросексуалните, които имат гей приятели или роднини, са по-малко предубедени, но и за хетеросексуалните от демографски групи, които имат по-ниски нива на сексуален предразсъдък (напр. жените и хората с по-високо образование) е по-вероятно да имат личен контакт с гей човек, който е открит (Herek and Capitanio, 1996).

Относително малко емпирични изследвания са разглеждали расовите и етническите различия. Сексуалният предразсъдък може да бъде до известна степен по-голям сред афро-американците, отколкото сред белите хетеросексуални, поради относително благосклонните нагласи на белите жени към лесбийките и гей мъжете. Корелатите на сексуалния предразсъдък могат да варират според расата и етноса. Така например междуличностният контакт може да е по-важен за оформяне на нагласите при белите, отколкото при черните, като се има предвид, че вярването, че хомосексуалността е плод на избор, може да бъде по-влиятелен фактор за сексуалния предразсъдък на чернокожите хетеросексуални (Herek and Capitanio, 1995).

Скрити мотивации

Както и други видове предразсъдъци, сексуалният предразсъдък се основава на комплексна мотивация. За някои хетеросексуални той е резултат от неприятен контакт с гей хора, отношението към които се генерализира спрямо цялата група. Това обяснение вероятно е приложимо само в случаи, при които междуличностният контакт е бил повърхностен и минимален. За други хетеросексуални сексуалният предразсъдък се корени в страховете, асоциирани с хомосексуалността, които вероятно отразяват дискомфорта от собствените сексуални импулси и полов конформизъм. За трети сексуалният предразсъдък отразява влиянието на вътрегрупови норми, които са враждебни спрямо хомосексуалните и бисексуалните хора. Друг източник на предразсъдъци е схващането, че гей хората и гей общността носят ценности, които са в директен конфликт със собствената ценностна система.

Тези различни мотивации могат да бъдат разбрани като произтичащи от психологическите функции, на които сексуалният предразсъдък служи и които варират при различните хора. При един например хетеросексуалният предразсъдък може да намалява тревожността, асоциирана със страховете му спрямо сексуалността и половата идентичност, докато при друг той може да подсилва позитивното усещане за себе си, като член на социалната група „добри християни”. Подобни нагласи са функционални само когато са в съзвучие с културните и ситуационни роли, например, когато хомосексуалността е определяна като противоречаща на мъжествената идентичност или пък когато религиозното паство дефинира враждебността към хомосексуалността като критерии за това дали си добър християнин (Herek, 1987).

Предразсъдък и поведение

Престъпленията от омраза и дискриминацията са неминуемо повлияни от комплексни ситуационни фактори (Franklin, 1998). Въпреки това сексуалният предразсъдък допринася за антигей поведения. В експериментални изследвания сексуалният предразсъдък показва връзка с антигей поведенията, макар че други фактори често отслабват тази връзка (Haddock & Zanna, 1998; Kite & Whitley, 1998). Моделите на гласуване при свързан с гей хората избор от няколко възможни отговора, принципно са в съзвучие с демографските корелати на сексуалния предразсъдък, описани по-рано (Strand, 1998). Признаването на комплексната връзка между сексуалния предразсъдък и антигей поведението допълнително подчертава важността от закотвяне на феномена в научната литература за предразсъдъците, която предлага множествени модели за разбиране на връзките между нагласи и поведение.

Заключение и посоки за изучаване

Макар да е минал повече от четвърт век откакто Уайнбърг пръв предложи научна дискусия за психологията на хомофобията, емпиричните изследвания на сексуалния предразсъдък са все още в ранен етап. Към днешна дата обект на най-голямо внимание бяха неговото разпространение и корелати. Относително малко са изследванията посветени на динамичните когнитивни процеси, асоциирани с антигей нагласите и стереотипите, тоест как хетеросексуалните мислят за гей мъжете и лесбийките. Няма също така обширно систематично изследване, посветено на скритите мотивации на сексуалния предразсъдък или пък на ефективността от различните интервенции за намаляването му. Това са обещаващи области за по-нататъчни изследвания.

В добавка към горното, има нужда от описателни изследвания на сексуалния предразсъдък сред различните подгрупи на популацията, включително етнически и възрастови. Предвид тенденцията юноши и младежи да проявяват антигей поведение, необходимо е още да се изследва развитието на сексуалния предразсъдък в ранна възраст. Накрая, необходими са още изследвания на сходствата и пресечните точки на сексуалния предразсъдък спрямо различни „мишени” (напр. мъже или жени, хомосексуални или бисексуални). Голяма част от емпиричните данни досега бяха ограничени, защото бяха фокусирани (мълчаливо или не) върху нагласите на хетеросексуалните спрямо гей мъжете.

Стигмата, основана на сексуалната ориентация, не е била нещо необичайно през целия 20 век. Концептуализирането на тази враждебност като сексуален предразсъдък представлява стъпка към постигането на научно разбиране за произхода, динамиката и функциите й. Най-важното е може би това, че подобно разбиране може да помогне да се предотврати поведенческото изражение на сексуалния предразсъдък чрез насилие, дискриминация и тормоз.

Препоръчителна литература

  • Herek, G.M. (Ed.). (1998). Stigma and sexual orientation: understanding prejudice against lesbians, gay men, and bisexuals. Newbury Park, CA: Sage.
  • Herek, G.M., & Berrill, K. (Eds.). (1992). Hate crimes: Confronting violence against lesbians and gay men. Thousand Oaks, CA: Sage.
  • Herek, G.M., Kimmel, D.C., Amaro, H., & Melton, G.B. (1991). Avoiding heterosexist bias in psychological research. American Psychologist, 46, 957-963.
  • Herman, D. (1997). The antigay agenda: Orthodox vision and the Christian Right. Chicago: University of Chicago Press.
  • Rothblum, E., & Bond, L. (Eds.) (1996). Preventing heterosexism and homophobia. Thousand Oaks, CA: Sage.

Благодарности

Подготовката на настоящата статия бе подкрепена от части от Независимите награди за научни постижения на американския Национален институт по психично здраве (K02MH01455).

Бележки

1. За кореспонденция се обръщайте към Gregory M. Herek, Ph.D., Department of Psychology, University of California, One Shields Avenue, Davis, CA 95616-8686 USA

2. „Стигма” е наложен в американската академична лексика термин, означаващ белег, признак, по който даден индивид или група биват отличавани като „необичайни” или „ненормални”. Процесът на дамгосване на подобни лица с такъв знак, както и специалното отношение към тях, се нарича „стигматизиране”. Виж Мондаймър, Ф. М. (2002) Истината за хомосексуалността. София: „Планета-3”, стр. 235. – бел. прев.

3. Макар Уайнбърг да изковава термина хомофобия, за пръв път той е използван през 1969 г. от Джак Николс и Лайдж Кларк в брой на сп. Screw от 23 май (J. Nichols, личен архив, 5 ноември 1998 г.; G. Weinberg, личен архив, 30 октомври 1998 г.) – бел. авт.

4. „Хетеросексизъм” е използвана още на 10 юли 1972 г. в две отделни писма, отпечатани в Great Speckled Bird, вестник за алтернативна култура публикуван в Атланта, Джорджия. Благодаря на Джан Деспрес от компанията Merriam Webster, която бе така добра да ми помогне с разучаването на произхода на тази дума. – бел. авт.

Използвана литература

  • Altemeyer, В. (1996). The authoritarian specter. Cambridge, MA: Harvard University Press.
  • Davis, СМ., Yarber, W.L., Bauserman, R., Schreer, G., & Davis, S.L. (Eds.). (1998). Handbook of sexuality-related measures. Thousand Oaks, CA: Sage.
  • Franklin, K. (1998). Unassuming motivations: Contextualizing the narratives of antigay assailants. In: G.M. Herek (Ed.), Stigma and sexual orientation: Understanding prejudice against lesbians, gay men, and bisexuals (pp. 1-23). Newbury Park, CA: Sage.
  • Haddock, G., & Zanna, M. (1998). Authoritarianism, values, and the favorability and structure of antigay attitudes. In: G.M. Herek (Ed.), Stigma and sexual orientation: Understanding prejudice against lesbians, gay men, and bisexuals (pp. 82-107). Newbury Park, CA: Sage.
  • Herek, G.M. (1987). Can functions be measured? A new perspective on the functional approach to attitudes. Social Psychology Quarterly, 50, 285-303.
  • Herek, G.M. (1994). Assessing attitudes toward lesbians and gay men: A review of empirical research with the ATLG scale. In: B. Greene & G.M. Herek (Eds.), Lesbian and gay psychology (pp. 206-228). Thousand Oaks, CA: Sage.
  • Herek, G.M., & Capitanio, J. (1995). Black heterosexuals’ attitudes toward lesbians and gay men in the United States. Journal of Sex Research, 32, 95-105.
  • Herek, G.M., & Capitanio, J. (1996). “Some of my best friends”: Intergroup contact, concealable stigma, and heterosexuals’ attitudes toward gay men and lesbians. Personality and Social Psychology Bulletin, 22, 412-424.
  • Herek, G.M., & Capitanio, J.P. (1999). Sex differences in how heterosexuals think about lesbians and gay men: Evidence from survey context effects. Journal of Sex Research, 36, 348-360.
  • Herek, G.M., Gillis, J., & Cogan, J. (1999). Psychological squeal of hate crime victimization among lesbian, gay, and bisexual adults. Journal of Consulting and Clinical Psychology, 67, 945-951.
  • Kite, M.E., & Whitley, B.E., Jr. (1998). Do heterosexual women and men differ in their attitudes toward homosexuality? A conceptual and methodological analysis. In: G.M. Herek (Ed.), Stigma and sexual orientation: Understanding prejudice against lesbians, gay men, and bisexuals (pp. 39-61). Newbury Park, CA: Sage.
  • Strand, D. (1998). Civil liberties, civil rights, and stigma: Voter attitudes and behavior in the politics of homosexuality. In: G.M. Herek (Ed.), Stigma and sexual orientation: Understanding prejudice against lesbians, gay men, and bisexuals (pp. 108-137). Newbury Park, CA: Sage.
  • Weinberg, G. (1972). Society and the healthy homosexual. New York: St. Martin’s.
  • Yang, A. (1997). Trends: Attitudes toward homosexuality. Public Opinion Quarterly, 61, 477-507.
  • Yang, A. (1998). From wrongs to rights: Public opinion on gay and lesbian Americans moves toward equality. Washington, DC: National Gay and Lesbian Task Force Policy Institute.

© Радослав Стоянов, превод

Никаква част от настоящия материал не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: