Работа с родители на хомосексуални

Лорис Уелс-Люри1


bulgarian_psychiatric_association_180x56 Настоящият текст е част от сборника „Хомосексуалност и психично здраве. Текстове за професионалисти.” под редакцията на д-р Кристофър Алекзандър, издаден на български език от Българска психиатрична асоциация през 2001 година в рамките на Проекта за подпомагане на публикации по проблемите на хомосексуалните, подкрепен от Отворено общество, благодарение на финансовата помощ на Център за издателска дейност на Отворено общество — Будапеща. Преводач: Десислава М. Илиева. Макар и изданието да е предназначено за професионалисти, настоящият текст може да бъде полезен и за самите родители на нехетеросексуални деца.

.

В тази глава е събран целият ми 22-годишен опит като родител на син-гей и дъщеря-лесбийка. Преди да започна да пиша, разпратих писма до хомосексуални приятели на децата ми, помолих също и родители, които са членове на две местни групи на PFLAG (Parents and Friends of Lesbians and Gays2) да дадат своя принос в написването на тази публикация. В писмата си бях помолила хомосексуалните хора да ми разкажат за поведението на техните родители, като специално ги помолих да споделят какво биха променили в своите или на родителите им действия по времето, когато са разкривали хомосексуалността си пред тях. Помолих родителите да споделят опита си от това да бъдат родители на хомосексуално дете. Някои от онези, които ми отговориха, разказаха, че биха искали обществото да може да разбере, че да си гей е нещо много повече от сексуалния аспект на живота ти. Тази глава е написана както за родители на хомосексуални хора, така и за специалисти, които биха работили с такива родители. В по-голямата част на настоящата публикация съм използвала термина „гей“ както за мъже, така и за жени.

ЗНАЧИ ДЕТЕТО ВИ Е ХОМОСЕКСУАЛНО

Говори се, че най-хомофобните хора са онези, които никога не са познавали или не са си позволявали да познават хомосексуален човек. Моят първи контакт с хомосексуални беше в колежа, когато един ден професорът по психология доведе група хора, които да ни разкажат какво е за тях да са гей. Изглеждаха балансирани и стабилни хора. Онова, което остана в мен след онзи ден беше съветът, който те ни дадоха като на млади хора: „Ако си хомосексуален, бъди най-добрия хомосексуален човек, който можеш да бъдеш.“ Можех ли да знам тогава, че един ден ще дам този съвет на две от собствените ми деца.

Родителстването е труден процес дори и при най-благоприятните обстоятелства, но да си родител на хомосексуално дете е свързано с допълнителни трудности, които по принцип липсват пред родителите на хетеросексуални деца. Когато си родител на хомосексуално дете изведнъж ставаш част от групата на онези, които повечето считат за нежеланите хора. Сблъскваш се с един начин на живот, за който знаеш много малко и нямаш никакъв опит. В много отношения преживяванията на родителя си приличат с преживяванията, през които хомосексуалното му дете преминава по това, че са изпълнени с толкова много противоречиви чувства, най-главното от които е страхът. Той е съставен от усещане за безпомощност и безнадеждност пред това ново измерение на живота ти като родител, пред което си изправен. От опит мога да кажа, че когато децата се разкриват, родителите „се скриват“, като им се налага да подбират на кого да казват и по колко. В крайна сметка целта за много от родителите е подобна на целта пред детето им: да бъдат разбрани и приети.

Хомосексуалните наклонности могат да бъдат разкрити пред околните на всякаква възраст. Много гей мъже и лесбийки решават изобщо да не споделят за това с родителите си. Много често да се разкрият пред родителите си за тях означава да рискуват любовта на близките и най-вече на семейството. Естествено това поглъща много енергия. Да се представяш за някой, който не си, е емоционално нездравословно, а спестявайки тази важна информация на родителите, води до издигане на бариера между родители и деца. По принцип родителите очакват да имат сравнително пряма комуникация с децата си, но с тайната, създадена около сексуалната ориентация на детето, това не е възможно. Моят собствен син, например, ми сподели колко е благодарен, че може да разговаря с мен за всичко и най-вече за онази част от живота му, свързана с това, че е гей.

Реакцията на родителите е важна в по-голяма стенен за по-младите мъже и жени, тъй като те по принцип имат по-силна потребност от родителското одобрение. По-възрастните гей мъже и лесбийки са вече по-стабилни финансово и зависят по-малко от семействата си. Те са и по-малко чувствителни към реакциите на околните по отношение сексуалната идентичност. Нерядко дори чувстват нужда да предпазят възрастните си родители, като им спестят тази информация.

Понякога да се разкриеш пред родителите си е като параграф 22. Любовта на родителите е изключително важна, затова много мъже и жени се чудят какви ще бъдат последствията от това да споделят с родителите си хомосексуалността си.

Повечето гей мъже и жени са чували анекдоти или сами познават родители, които са изтеглили парите за колежа на детето, отказала си финансовата си подкрепа по принцип или са се отказали от детето си, когато са научили за неговата хомосексуалност. Така че всеки, който обмисля дали да каже на родителите си или не, си припомня тези случаи. На много деца им е още по-трудно да се разкрият пред родителите си, ако в дома си често са чували вицове или унизителни изказвания за хомосексуалистите. Освен това повечето родители не знаят какво означава да си гей и се чувстват напълно неподготвени, когато разберат за хомосексуалността на детето си.

Проблемът става още по-сложен поради това, че днешните родители са израснали по време, когато хомосексуалността е била класифицирана като психично разстройство. Едва през 1973 Американската психиатрична асоциация взе решение да премахне хомосексуалността от официалния си списък на психичните болести. Общественото разбиране на този факт се случва много бавно и в никакъв случай не може да се каже, че хората днес осъзнават, че хомосексуалността не е психиатрична болест.

Много често родителите разбират за хомосексуалността на децата си от други източници вместо от самите тях. Една майка сподели как намерила в гаража обувки №44 с висок ток, когато събирала багажа на семейството, което се местело. По-късно разбрала, че обувките са на сина й. Той използвал обувките, когато се обличал в женски дрехи. Друга майка разказва как е чула съобщение на телефонния секретар на сина си, в което негов приятел му казва, че ще го чака в някакъв гей бар в Сан Франциско. А трета майка попада в един сценарий, който става все по-разпространен — тя разбира, че синът й е серопозитивен преди дори да разбере, че е гей.

Въпросът за собствената идентичност е важен за всеки тийнейджър и млад човек. Децата често стават свидетели на вицове за хомосексуалисти или на телевизионни предавания и филми, които обикновено представят гей мъжете и лесбийките в неблагоприятна светлина. Хомосексуалните деца рядко срещат позитивни примери. Ето защо за подрастващите хомосексуални проблемът с развиване и определяне на собствения образ се превръща в огромна вътрешна борба. Тя става още по-сложна, когато индивидът се опитва да оформи личните си вкусове в различие от масовите стереотипи за това как изглежда един гей.

Например, по време на гимназията, когато нито дъщеря ми, нито аз, знаехме какво става, гардеробът й се намираше в постоянно текучество. Все не беше доволна от начина, по който изглеждаше. По-късно, когато отидох в Хонолулу на дипломирането й в Магистърска степен по Социална работа, проблемът с начина на обличане отново се беше появил. Някога опитвали ли сте се да купувате обувки заедно с дъщеря си, която е лесбийка? Намирането на подходящите за нейния стил на обличане обувки се превръщаше в безкраен проблем. В период, когато започна да се отказва от традиционно женствените дрехи, се появи проблемът как да се облича за интервю за работа – с пола или панталон? За сина ми, който е гей, въпросът с носене на женствени дрехи изобщо не стоеше. Определено за своите „походи” в Сиатъл той използва кубинки.

Много родители живеят в състояние на отричане на хомосексуалността на децата си. Познавам много гей мъже и жени, които са се опитвали да разговарят за това с родителите си, но те просто не желаят да слушат. За други родители съм чувала, че смятат хомосексуалността за етап, през който детето им ще премине. Въпреки че е трудно да говорим за сексуалността на децата си, не е наша работа да обясняваме защо децата ни са хомосексуални. Нашата отговорност обаче, е да изслушваме децата си и да се опитваме да чуем онова, което имат да ни кажат. Твърде често отказът да изслушваме хомосексуалните си деца не е нищо повече от опит за контрол върху тях. Обикновено, когато един родител научи, че детето му е гей, пита детето си или самия себе си „Къде сбърках?”. Макар че теориите за хомосексуалността изобилстват, всъщност няма никакво значение как децата им са „станали такива”. Когато разбереш, че си родител на син-гей или дъщеря-лесбийка, никога не можеш да знаеш как ще се държат хората с теб. Много семейства чувстват конфликт на лоялност, поради това, че някои от членовете в него не приемат хомосексуалността на друг негов член. На хората най-вече от по-възрастните поколения може да им е много по-трудно да приемат разкриването на хомосексуалността, особено като се има предвид старомодните възгледи по този въпрос. Когато попитах моя баща дали иска да ме посети в Сан Франциско, отговорът беше „Май нямам голямо желание да навъртам около ония хомо”, въпреки че беше напълно наясно, че има внук-гей и внучка-лесбийка.

И приятелите ви могат да ви поднесат изненади. Макар много мои приятели да ми казват колко са отворени по отношение на хомосексуалността, понякога чувам от тях унизителни реплики или намеци за хомосексуалните. Никога не можеш да знаеш какво мислят по въпроса и колегите ти, а това още повече те затруднява да говориш за децата си открито. От опита си с приятели, колеги или дори със семействата си, все по-често родители на хомосексуални хора споделят, че пред самите тях хората не споменават нищо за децата им. Понякога това кара родителите да се чувстват все едно за другите детето им е умряло.

Родителите, които по време на терапия разговарят за преживяванията си, откриват, че терапевтът се опитва да подчертае нормалността на хомосексуалната ориентация. Това е нещо много важно, затова по-нататък ще се спра на начините, по които родителите могат да научат повече за хомосексуалността. И все пак бих искала да отправя едно предупреждение в това отношение. Макар че родителите имат нужда да се научат да гледат на хомосексуалността като на нещо нормално, те се нуждаят и от подкрепа и валидизация на собствените си чувства. Гняв, негодувание и понякога отвращение са често сред първите емоции, които обземат родителите отначало. Горещо препоръчвам на специалистите, работещи с родители, да потърсят баланс между стремежа им да ги научат какво представлява хомосексуалността и даване възможност на клиента да изрази пълната гама от емоции, които изпитва.

ГЕОГРАФСКИ, КУЛТУРНИ И РЕЛИГИОЗНИ РАЗЛИЧИЯ

В някои райони на САЩ хомофобията е много по-разпространена отколкото в други. Трябва само да послушате новините и да следите политическия живот, за да разберете къде хомофобията е особено честа. Например излъчените напоследък документални филми за няколко масови антигей митинги в Колорадо Спрингз едва ли ще вдъхнат сигурност на гей мъжете и лесбийките, живеещи там. Ето защо много хомосексуални мъже и жени предпочитат да напуснат средата, където са израснали, за да търсят сигурност и себеподобни в големите градове. За родителите им това означава, че ще ги виждат много рядко или че ще знаят още по-малко за живота им.

Някои етнически групи са по-нетолерантни и хомофобни от други. На една от срещите на PFLAG в Сан Францииско една латиноамериканка, майка на серопозитивен син-гей заяви, че е много необичайно да срещнеш латиноамерикански баща, който да приема хомосексуалността на сина си или дъщеря си. На същата сбирка обаче, един латиноамериканец възрази, че той е именно такъв баща на син-гей. Въпреки, че жената му каза, че в това отношение той е рядко изключение, това показва, че културните различия могат да окажат влияние върху процеса на разкриване по начин, който би бил неразбираем за друга среда. Чувала съм родители, за които културната значимост на семейната подкрепа и доверие е голяма, да казват, че много ги боли, че децата им не са се разкрили пред тях по-рано. Насърчавам специалистите да бъдат чувствителни към културните особености на семейството на хомосексуални хора, с които работят.

Вероятно „култура” сама по себе си са и десните (обикновено християнски) фундаменталисти. Повечето от тях заемат догматична, груба, враждебна и твърда позиция спрямо хомосексуалистите, която едва ли ще се промени. Именно тази група хора широко въведоха понятието сексуално предпочитание, зад което стои идеята, че ако някой е избрал да бъде хомосексуалист, значи той е виновен за този свой начин на живот. Синът ми веднъж ми каза: „Ако човек можеше да избира наистина, едва ли някой щеше да избере да бъде хомосексуален — та това е живот, изпълнен с толкова много трудности.”

От опит знам, че родители, които са привърженици на фундаментализма и които са идвали на сбирки на PFLAG, се чувстват много тежко. Често проповедниците им ги карат да се чувстват виновни и грешни заради това, че детето им е гей. Точно когато имат най-много нужда от любовта и подкрепата на своята църква, те биват отлъчени. В такъв момент терапевтът може да бъде особено ценен и полезен, както и подкрепата, която групи като PFLAG могат да предоставят.

Да разкриеш хомосексуалността си в семейство, възпитано със здравите и ригидни идеи за хомосексуалността (макар че дори идеите на светото писание, което толкова често бива цитирано като заклеймяващо хомосексуалността, са чисто и просто въпрос на интерпретация) води със себе си още трудности и чувство на вина за хомосексуалното дете. Когато научат, че детето им е хомосексуално, много религиозни родители се опитват да го „оправят”, като търсят помощ от духовенството, психиатрията или други групи, предлагащи помощ за промяна. Не е лесно да променяш нечия сексуалност, а последствията за живота и образа му за себе си са огромни. Такива опити най-често са неуспешни и само допълнително могат да объркат хомосексуалния човек, а за родителите остава силното разочарование от детето им.

Понякога „терапията за промяна” завършва трагично- със самоубийство или опит за самоубийство. Това е една от честите теми, за които се говори по време на срещите на PFLAG, тъй като извънредно много гей мъже и лесбийки виждат самоубийството като единствен изход от тежката борба, която водят. Ето защо безусловната ни любов и приемане на хомосексуалността на децата ни е тъй важна. Ако детето ви е хомосексуално, непременно обърнете внимание на това дали не се чувства депресиран/а. Самоубийството често е резултат от депресията.

ПРОСВЕЩАВАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ

„Онова, което тревожи човека не са нещата сами по себе си,
а начинът, по който той ги възприема.” — Епиктет (60 в. сл. н.е.)

Много въпроси възникват пред родителите, когато научат, че синът им или дъщеря им е гей. Въпросите са свързани с тях самите, с детето им, обществото, с произхода на хомосексуалността и т.н. Искам да заявя ясно — проблемът не е в децата ни. Проблемът е в неинформираното ни общество и хомофобната ни култура. Истинският враг е невежеството. В този смисъл мисля, че би било полезно да представя на родителите кратък исторически преглед на темата за хомосексуалността. Това я поставя в по-широк контекст, което ще помогне на родителите да не се фиксират върху своя конкретен проблем.

Най-ценната помощ за разбиране на гей културата е познаване на нейната история, както и изследване на начините, по които се е появила хомофобията в САЩ. В много култури на хомосексуалността се гледа като на нещо нормално. Според мен американската култура не е част от масовото мислене за хомосексуалността. Културният антрополог George P. Murdock например, е изследвал 193 различни култури и открива, че от тях 14% отхвърлят хомосексуалността сред мъжете, а 28% я приемат. В 58% от изследваните от него култури, хомосексуалността е била приемана само при някои условия и отхвърляна при други. Измежду 225 племена на американски индианци 53% приемат хомосексуалността при мъжете, а 24% я отхвърлят напълно.

Редица древни култури също са приемали хомосексуалността. Например гърците са считали хомосексуалното поведение за допустимо и дори желателно при определени обстоятелства. В творбата си „Симпозиум” Платон възхвалява добродетелите на мъжката хомосексуалност и изказва предположението, че най-добри войници стават от двойки хомосексуални партньори. Животът на много митологични древногръцки богове и герои като Зевс, Херкулес, Посейдон и Ахил е бил свързван с хомосексуално поведение. Повечето гърци са се женели, но на хомосексуалните действия от тяхна страна не се е гледало като на нещо срамно или грешно.

В ранните години на Римската империя хомосексуалността не е била ограничавана със закон и такова поведение е било нещо често срещано. Браковете между мъже и браковете между жени сред висшата класа са били официално разрешени и приемани. Смята се, че някои императори, в това число и Нерон, са били женени за мъже. Тези нагласи към хомосексуалността още са валидни в много култури, сред които и някои групи в Близкия изток и Африка. (Rubin and Kirkendall, 1968).

В обществото на американските индианци важна позиция са имали хора, които ние определяме като хомосексуални. При индианците навахо например има три пола: мъжки, женски и nadle. На жените nadle се е давало голяма автономност и са се осигурявали възможности да живеят заедно. Те са имали и висока политическа и обществена позиция. Тъй като хората nadle са били различни от другите два пола, те са имали и повече възможности за лични и материални облаги от останалите.

Понятието berdache произхожда от персийска дума със значение момче-държанка или жиголо. Френските изследователи са наричали така „пасивния” партньор в хомосексуалните връзки между мъже сред американските индианци. Berdache е бил наричан човек от даден пол, който изпълнява ролята на обратния пол. Същата дума е използвана и когато става въпрос за обличане в дрехи на противоположния пол (обикновено това е свързано с мъжки или женски травестизъм. Поведение на травестизъм се отнася до възпроизвеждане на роля на противоположния пол.). До преди 1900 г. травестизмът се е срещал в Америка; но поради нахлулите от Европа нагласи на отхвърляне и заклеймяване на хомосексуалните, хората berdache трябвало да крият начина си на живот. Под влиянието на европейските християнски ценности, церемониите на американските индианци за посвещаване в ролите на мъж и на жена спрели да се изпълняват.

В средата на 30-те George Devereux, антрополог-фройдист извършва няколко изследвания върху сексуалността и ролята на berdache в обществото на племето мохави, живеещи в югозападната част на САЩ. Той специално спира вниманието си на хомосексуалните травестити, наричани alyha (за мъж) и hwame (за жена). Елементи на травестизъм са били използвани в периода, когато децата са били ритуално посвещавани в своята полова роля, обикновено около 12-13 годишната им възраст. Момчета са се обличали в женски дрехи и са се държали като принадлежащи към групата на момичетата. По същия начин, момичета са се държали като мъже и са отказвали да изпълняват типично женски задачи.

Травеститите сред мохавите често са ставали шамани или са се женели за шамани или вождове. Това подсказва, че са били приети в културата си, както и че са се радвали на висок обществен статут и престиж. Тъй като съчетавали у себе си и женския, и мъжкия принос към икономиката, тяхната продуктивност била много висока.

Вместо да заклеймяват различните членове на обществото си, мохавите, а и други култури (напр. Канадска конфедерация на Черните стъпала), отдават специална чест на своите alyha, hwame и носещите мъжко сърце. Високопоставеното място е заради способността им да съчетават едновременно мъжки и женски черти и роли в своята култура.

ХОМОСЕКСУАЛНОСТ И ХРИСТИЯНСТВО

Повечето християни сигурно ще кажат, че заклеймяването и преследването на хомосексуалността въз основата на християнската теология е отколешно и че неговите корени датират още от първите векове преди новата ера. В своята книга „Християнство, социална търпимост и хомосексуалност” обаче, Boswell (1980) твърди, че векове наред католическа Европа не е проявявала никаква враждебност към хомосексуалните. Мястото не ми позволява да се спра по-подробно на изследването му, но бих искала силно да препоръчам както на специалисти, така и на родители, които се опитват да съвместят разбирането си за хомосексуалността с религиозните си убеждения, да прочетат книгата на Boswell, за да придобият един по-широк исторически и свой вътрешен светоглед по този въпрос. Boswell пише следното:

„В периода между началото на християнството и края на Средните векове нагласите в Европа към малцинствата започват радикално да се променят. От неразделна част от масовата култура, някои групи се превръщат в презрени и понякога силно потискани и маргинализирани групи.” (стр. 3)

Boswell (1980) посочва, че писанията на светците Августин и Тома Аквински са оказали много силно влияние върху възгледите на църквата за хомосексуалността. И двамата твърдят, че всеки сексуален акт, който не води до зачатие, е неестествен и следователно грешен. Св. Тома е вярвал, че по волята на природата мъжкото семе и еякулацията му са предназначени да създават деца и всяко друго приложение е противно на природния (т.е. Божия) план. Св. Августин толкова се е отвращавал от недетеродния сексуален акт, че го обявил за забранен за съпрузите, нещо повече, смятал, че ако се наложи, жененият мъж трябвало да търси услугите на проститутки (които, както пише Boswell, св. Августин считал за „естествена” и нужна част от живота).

Католическата църква е възприела идеите на Св. Августин и Св. Тома Аквински и по-късно се превръща в мощен инструмент за регулиране и наказване на сексуалното поведение. Хомосексуалните хора били третирани наравно с предателите и еретиците. Резултатът от това бил, че някои хомосексуални били порицавани и карани да търсят покаяние чрез молитви, а други били подлагани на мъчения или изгаряни на клада. За нещастие, етноцентричната философия относно хомосексуалността в САЩ произтича директно от възприемането на именно тези европейски ценности.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ

Неизбежно родителите си задават въпроса имат ли основание да се чувстват виновни, че децата им са хомосексуални. После веднага се сещат за популярните стереотипи, свързани с липсващия баща и свръх-грижовната майка. Макар че е по-важно родителите да се съсредоточат върху това как да приемат сексуалността на децата си и да се опитат да запазят добрите си отношения с тях, би било полезно накратко да споменем някои съвременни психологически и медицински схващания за хомосексуалността. Психологическите теории за произхода на хомосексуалността датират още от времето на Фройд. Той е вярвал, че хомосексуалността е резултат от определено развитие на вродените полисексуални заложби у индивида. При обикновени обстоятелства психологическото развитие на детето е в посока от полисексуална към хетеросексуална ориентация. Неуспешното преодоляване на Едиповия комплекс може да доведе до „задържане на развитието”, като резултатът от това е хомосексуалната ориентация. Фройд обаче е писал сравнително малко за хомосексуалността. Той е смятал, че всеки човек притежава латентна хомосексуална наклонност и в последствие застава на една относително неутрална позиция относно тази тема. В обръщение към една майка, чийто син е гей, Фройд пише:

„Със сигурност да си хомосексуален не е предимство, но и не е нещо, от което трябва да се срамуваме, това не е порок, не е признак на деградация и не може да бъде класифицирано като заболяване. […] Много уважавани люде от древността и нашето съвремие са били хомосексуални, а сред тях има и велики мъже, като Платон, Микеланджело, Леонардо да Винчи и др. Голяма несправедливост и жестокост би било хомосексуалността да се третира като престъпление. […]” (Masters, Johnson and Kolodny, 1986)

Има най-различни съвременни теории за хомосексуалността, които се спират на пренаталното развитие, хормоналното влияние, обусловеността на поведението, генетичната предразположеност и т.н. Все повече специалисти са склонни да мислят, че има генетични фактори, които са свързани с хомосексуалността. В статията „Открити са още разлики между мозъците на гей и хетеросексуални хора”, публикувана в Los Angeles Times през 1992 г. се представя едно изследване, направено към Калифорнийския Университет. Резултатите от него сочат, че хомосексуалността не е свързана с никоя определена мозъчна структура, а по-скоро с промени в мозъка като цяло. Според изследователя Simon LeVay „при оформянето на мозъка по време на утробното развитие се случва нещо необичайно”. Говорителят на Работната група на гей мъже и лесбийки във Вашингтон, Робърт Брей, казва: „Това изследване потвърждава нашето убеждение, че природата ни е създала такива, каквито сме и не е нужно да се опитваме да поправяме нещо, защото няма нищо повредено. Вярваме, че сме родени такива.” (Los Angeles Times, 1 август, 1992).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Нямам думи да кажа колко е важно родителите на хомосексуални хора да търсят подкрепа. Когато разбереш за хомосексуалността на детето си, можеш да се почувстваш толкова самотен в опитите си да разбереш и отработиш емоциите си. Въпреки, че съществуват най-различни начини за подкрепа, аз съм привърженик на организацията PFLAG и препоръчвам на всички родители и специалисти да се запознаят с услугите, които предлага организацията в национален мащаб.

PFLAG е национална мрежа от групи за самопомощ, които се намират в повечето големи градове в САЩ (виж адреса в края на главата). Мисията на организацията е „да спомага за по-добро съществуване и здраве на гей мъже, лесбийки и бисексуални хора, техните семейства и приятели, като предоставя подкрепа за справяне с враждебното нагласи на обществото … PFLAG се стреми да образова неинформираната част от обществото по въпросите на хомосексуалността и предоставя застъпничество с цел премахване на дискриминацията и осигуряване на равни граждански права. PFLAG предлага възможности за дискутиране на темата за сексуална ориентация и работи за изграждане на едно здраво общество, което зачита различията сред хората.”

Срещите на PFLAG, които се провеждат от 1974 г., предоставят една сигурна и подкрепяща среда за родители, които скоро са научили, че децата им са хомосексуални. Те идват и споделят своите емоции и преживявания. Чувствата им по време на сбирките са много различни – виждала съм много приемащи родители, и други които са много отчаяни и дори на ръба на самоубийство. Всеки родител и член на семейството приема по различен начин разкриването на хомосексуалността на детето им. Досега PFLAG винаги е била организация, която е отворена и подкрепя родителите в голяма част от преживяванията им. И пак искам да кажа, че сред повечето родители, които познавам, изолацията е много силна. PFLAG помага тя да бъде преодоляна.

В заключение бих искала да отбележа ролята и отражението, което разпространението на СПИН има върху гей общността. Не бих могла да пиша от името на родител на серопозитивен/на, но наблюденията ми върху приятели и родители на серопозитивни сочат, че много от тях отказват да приемат жестокостта на тази болест. Един от младежите, които отговори на молбата ми за принос към написването на тази статия, сподели, че според неговата майка да си гей и да се разболееш от СПИН е едно и също нещо. Надявам се, че с разпространяването на повече знания ще можем да разсеем тези митове.

Да съм родител на хомосексуални деца за мене беше възможност да се запозная с прекрасни хора, техните родители и приятели. Сега съм близка с една много разнородна група хора и това вероятно нямаше да се случи, ако нямах моите прекрасни хомосексуални деца.

_____________________

Бележки

  1. Лорис Уелс-Люри (Loris L. Wells-Lurie, ACSW, LCSW) е социален работник и майка на дъщеря-лесбийка и син-гей. Живее работи в Емървил и Сан Франциско, Калифорния.
  2. Родители и приятели на лесбийки и гей мъже (бел. Сталик)

_____________________

Библиография

  • Boswell, J. (1980). Christianity, Social Tolerance, and Homosexuality. Illinois: The University of Chicago Press.
  • Masters, W., Johnson, V., and Kolodny, R. (1986). Historical Notes. The American Journal of Psychiatry, 107(10):786-787.
  • „More Differences Found in Gay and Heterosexual Brains.” Los Angeles Times, August 1, 1992. Calif.
    Rubin, I. and Kirkendall, L. (1968). Sex in the Adolescent Years. New York: Associated Press.

_____________________

Организации

Parents and Friends of Lesbians and Gays (PFLAG). P.O. Box 24565, Los Angeles, CA 90024.

free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: