Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства

Даниел Жюлиен – Квебекски университет, Монреал

Моник Дюбе – Квебекски университет, Монреал

Изабел Ганьон – Квебекски университет, Монреал

 

Тази статия е публикувана в сп. „Revue québécoise de psychologie“, 3/1994. Днес, около  15 години след публикуването й, науката разполага с нови данни в подкрепа на изводите направени от авторите тук. Въпреки това настоящето изложение предлага в един сравнително удобен и сбит вид основната информация за установеното по темата за нехетеросексуалните родители и децата им.

Превод от френски: К. С. Кишишев


Резюме

Тази статия представя изследванията върху личностното и социалното развитие на децата с хомосексуални родители. Първата й част засяга юридически и социални измерения на въпроса, отнасящи се до правото на хомосексуалните хора да бъдат родители в Квебек. Втората разглежда емпиричните фундаменти на страховете на специалистите относно развитието на сексуалната идентичност, психосоциалното развитие и психологическата адаптация на децата с родители от един пол. Посочените изследвания не дават никаква индикация, позволяваща да се счита, че тези деца са в неизгодно отношение спрямо децата с хетеросексуални родители. Юридическите и социалните опасения остават безпочвени, а бъдещи изследвания биха могли да изучат факторите, позволяващи да се обяснят вариациите в развитието сред самите хомосексуални семейства.


Описвайки структурата на „идеалното” семейство за развитието на едно дете, кой ли от нас не би си представил следната картина – майка и баща, от бялата раса, представители на средната класа, живеещи в спокойно предградие, бащата се занимава с добре платена работа в кабинета си у дома, а майката прекарва основната част от времето си в грижа за децата? В потвърждение на тези популярни стереотипи, теориите за психосоциално развитие по традиция наблягат на отделния принос на бащата и майката за хармоничното развитие на детето (Bronfenbrenner, 1960; Chodorow, 1978; Dinnerstein, 1976; Huston, 1983). Така някои от тях предричат проблеми за децата, за които единият от родителите липсва. Емпиричната основа на тази постановка може да бъде поставена под съмнение и ние правим това тук, в случая на децата с хомосексуални родители.

Тази проблематика се разполага в съвременния контекст, където се ширят най-различни нови семейни структури, в които хомосексуалните отношения стават все по-открити и където многообразието от пътища на развитие е все по-видно сред различните среди в зависимост от расата, етническия произход, състава на семейството, икономическия статут, и т.н.

Тази статия предлага един преглед на емпирическите изследвания върху психологическото, социалното и социосексуалното развитие на децата с хомосексуални родители. Първата част представя статистики за броя на тези деца в Квебек и САЩ. Втората се спира на юридическите и социалните аспекти, свързани с фундаменталното право на хомосексуалните лица да бъдат родители. Там се повдигат въпросите за правото на хомосексуален родител на попечителство над децата от хетеросексуалния му брак, за възможността за осиновяване и за достъпа на лесбийките до изкуствено осеменяване. И накрая, третата част проследява проучванията върху развитието на деца с хомосексуални родители, с цел да се установи дали “двойният хетеросексуален родителски принос” е необходим за тяхното хармонично развитие.

I. Данни за хомосексуалните родители и децата им в Квебек и САЩ

Бидейки все още табу, хомосексуалността си остава не много видима за изследователите, а демографските статистики в национален мащаб са доста оскъдни в този аспект. Robinson (1993) посочва, без да цитира точен източник, че между 12 и 18% от населението (мъже и жени) в Квебек е хомосексуално.Olivier пък изчислява този процент между 5 и 10, позовавайки се на по-предпазливи хипотези, прозтичащи от американски статистики, които той представи по време на словото си в рамките на колоквиума за хомосексуалността и социалната толерантност вMoncton през 1988. В края на 80-те години се считаше, че между 30 000 и 130 000 са хомосексуалните в Квебек, според приетата дефиниция за хомосексуалност (Desjardins, 1991).

Колкото до американските статистики, от изследванията на Kinzey, Pomeroy & Martin (1948) сред мъжете и тези на Kinsey, Pomeroy, Martin & Gebhard (1953) сред жените насам, цифрите се движат около 10% от населението или близо 2 милиона и половина души хомосексуални лица в САЩ понастоящем*.

От друга страна, колко хомосексуални са бащи и майки в Квебек? Ще трябва да почакаме данните от анкетата на SantéQuebec, за да получим яснота по въпроса. Неотдавна правителството обяви намерението си да включи въпроси за сексуалната ориентация на мъжете и жените в Квебек в някое от следващите си проучвания (публични анкети). Основната трудност, свързана с получаването на надеждни резултати, произтича между другото и от въздържането при лесбийките от уточняване на сексуалната им ориентация при молба за развод или попечителство, от страх да не получат отказ от съда и да се отделят от децата си. Вероятно и по такива причини някои от тях се отказват от законно попечителство над децата си.

Проучванията в голям мащаб показват, че близо 10 процента от мъжете и 20 процента от жените гей в САЩ са родители. Или от един до три милиона хомосексуални бащи (Bozett, 1987;Gottman, 1990; Miller, 1979) и от един до пет милиона хомосексуални майки (Falk, 1989; Gottman, 1990; Hoeffer, 1981; Pennington, 1987). Тези родители живеят сами, с човек от същия пол, имащ или не деца от предишен брак, или съжителстват законно (брак) с партньор от другия пол.

Като следствие, броят на децата с хомосексуални родители в САЩ достига от 6 до 14 милиона (Bozett, 1987; éditeurs de la Harvard Law Review, 1990;Paterson, 1984; Schulenberg, 1985). По-голямата част от тях са родени в рамките на хетеросексуални бракове, преди един от родителите да се идентифицира като хомосексуален. При все това, отбелязваме нарастващият брой на лесбийки, които раждат след като са разкрили хомосексуалната си ориентация (e.g., Pies, 1985; 1990). Между 5000 и 10000 се счита, че е броят на американските мъже и жени, които стават родители след като са разкрили сексуалната си ориентация(Seligmann, 1990). При жените това става чрез естествено или изкуствено осеменяване със спермата на избран донор; а в общия случай (мъже, жени) – чрез прибягване до различни средства: осиновяване, създаване на приемно семейство или участие в договор за съвместяване на родителски права заедно с човек от същия пол, от другия пол или с друга двойка.

Накратко казано, какъвто и да е реалният брой на хомосексуалните родители и техните деца в Квебек или другаде, и каквато и да е възприетата родителска структура от хомосексуалните родители, броят на такива деца е значителен, а до днес на този въпрос е обърнато малко внимание от страна на изследователите в областта на семейството.

II. Социални и юридически аспекти

Хомосексуалността и грижите за детето

От 1977 насам, съгласно чл. 10 от Хартата за правата и свободите на личността, в Квебек се счита за дискриминация отказът за попечителство над дете въз основа на сексуалната ориентация на родителя (Collection de droit, 1993; De Leury, 1984).

При все това, съдилищата все още се въздържат да поверяват грижите за едно дете на хомосексуален родител. Само за илюстрация, един доклад, представен пред Комисията за правата на човека (Robinson, 1993), изброява осем съдебни случая между 1981 и 1989 г., имащи за обект молба за попечителство, и в които лесбийството на майката е обществено достояние. Всъщност, в пет от случаите правото е присъдено на бащата, макар че в два от тях съществуват явни доказателства, че майката може да осигури по-добри грижи за детето.

Според Гражданския кодекс на Квебек, интересът на детето и спазването на неговите права трябва да стоят в основата на решението за попечителството над него (D. Castelli, 1993). В много случаи обаче съдилищата се позовават на моралното поведение на родителите (De Leury, 1984). Проявите на обич на майката към нейната любовница, фактът, че такива майки не са в състояние да осигурят хетеросексуалния семеен модел и девиантното влияние, което техният сексуален избор може да окаже върху развитието на детето (Robinson, 1993; De Leury, 1984) фигурират сред изброените мотиви за присъждане на попечителството на бащата (Robinson, 1993). Споменават се също така вероятните негативни реакции от страна на околните спрямо детето, живеещо с майка лесбийка (Ouellet et Pineau, 1988-89).

Въпреки че голяма част от присъдите посочват, че хомосексуалността на родителя не е пречка за получаване на правото за попечителство, юристите и специалистите по психично здраве, които имат право да се намесят по повод на хомосексуалността, основават все още решенията си на моралните си убеждения (Brownstone, 1980; in De Leury, 1984). Те считат, че сексуалната ориентация на хомосексуалните родители може да се окаже пагубна за децата им и да доведе до кръвосмесителски действия (Pollack, 1987); вярват също така, че децата ще бъдат отхвърлени от обществото, ако живеят с хомосексуален родител; и накрая, претендират, че дете, живеещо с хомосексуален родител може да изпита проблеми с идентификацията на собствения си пол. Този последен въпрос бива повдиган многократно по време на процеси за попечителство над деца(Robinson, 1993; De Leury, 1984).

Хомосексуалност и осиновяване

Съгласно член 598 от Гражданския кодекс на Квебек, “всеки пълнолетен гражданин може да осиновява дете, сам или съвместно” (D. Castelli, 1993). Следователно хомосексуалността не може да конституира мотив за изключване. При все това, според фактите, законът изобщо не се прилага и почти систематично бива отказвано правото на хомосексуални хора да осиновяват деца (Bluteau, 1993). В задължителната психосоциална оценка, предхождаща молбата за осиновяване, социалните служби редовно се основават на “неспособността на ищеца да осигури хармонично развитие на детето”, за да оправдаят отказа си. Що се отнася до международното осиновяване, някои страни като Китай например, специално отбелязват хомосексуалната ориентация на родителите сред критерите за “негодност”.

Хомосексуалност и майчинство

В Квебек опциите, които биват предлагани на лесбийките, желаещи да имат свое дете, се състоят във: връзка с хетеросексуален мъж, който е наясно с условията, в осиновяване или в това да прибягнат към извънклинично изкуствено осеменяване, понеже понастоящем им е забранен достъпът до специализираните за това клиники (Bluteau, 1993). Според Bluteau тези жени “се сблъскват с доста явна дскриминация по отношение на достъпа до техниките за осеменяване в частните и държавните специализирани клиники”. Според критериите на тези учреждения само двойките, които са в състояние да създадат хетеросексуално семейство, в които поне единият партньор е стерилен, могат да се възползват от услугите по осеменяване. Ето защо лесбийките се оказват принудени да прибягват до средства като представяне на фиктивен партньор, доказано стерилен, по време на проучването на техните молби.

В крайна сметка, решенията относно правото на хомосексуалните хора да имат деца или да имат попечителство над своите собствени зависят от два типа опасения у юристите и останалите специалисти по въпроса. Въпреки че от 10-15 години насам разните професионални корпорации в Северна Америка премахнаха от диагностичните си наръчници идеята, че хомосексуалността е психично заболяване, специалистите продължават да се съмняват в способността на хомосексуалните да бъдат “компетентни” родители. Твърди се имплицитно, че съществува известно неравновесие, че лесбийките например са с по-слаб майчински инстинкт от хетеросексуалните жени, че мъжете гей са по-малко отговорни от хетеросексуалните такива и че сексуалните дейности на хомосексуалните родители им оставят малко време за грижи и общуване с децата diteurs de la Harvard Law Review, 1990).

Впрочем, няколкото изследвания, които третират въпроса, показват, че лесбийките в никакъв случай нямат повече психопатологични проблеми от хетеросексуалните жени и че на база отношение към образованието и възпитанието на децата, тези две групи жени са съпоставими, сходни (Kweskin & Cook, 1982; Lyons, 1983; Miller, Jacobsen & Bigner, 1981; Mucklow & Phelan, 1979; Pagelow, 1980; Rand, Graham, & Rawlings, 1982; Thompson,McCandless, & Strickland, 1971). Нещо повече, нито един от изследователите не е успял да докаже някакъв ефект от любовния и сексуалния живот на лесбийките върху способността им да се грижат за децата си (Pagelow, 1980). Също така, изследванията сред хомосексуалните бащи не доведоха до документиране на какъвто и да е аргумент, доказващ, че тези мъже са неподходящи за бащи (Barret & Robinson, 1990; Bozett, 1980; 1989). Тези няколко проучвания разкриват, че хомосексуалните хора притежават степени на компетентност и годност, сравними с тези на хетеросексуалните, що се отнася до грижите по отглеждане на децата им. Следователно това опасение се оказва без основание.

Както видяхме по отношение на Квебек, има и втори тип опасения сред юристи, социални работници и други ангажирани с проблема специалисти относно самото развитие на децата. Patterson (1992) резюмира ситуацията, разглеждайки четири сфери на развитието, в които има риск малките да бъдат засегнати: 1) по отношение на тяхната сексуална идентичност – предполага се, че те изпитват повече проблеми, свързани със сексуалната идентичност, от другите и рискуват да станат хомосексуални – нещо, което Съдът счита за нежелано; 2) по отношение на емоционалната им стабилност – има опасения, че тези деца ще развият по-голяма психологическа уязвимост от другите; 3) по отношение на социалната им адаптация – предполагат се разни проблеми от такова естество под формата на превръщането им в жертви от другите деца; 4) по отношение на рисковете от сексуални злоупотреби с тях – смята се, че родителите на тези деца, както и приятел(к)ите на родителите представляват по-голяма опасност в този аспект.

В следващите страници ще разгледаме проучванията, третиращи разни аспекти на тези опасения и страхове, с цел да се оцени доколко същите имат основание. За един подробен преглед на тези изследвания и на американския контекст, в който се поставят въпросите, ще се отнесем към чудесното изложение на Patterson (1992). Основните линии на нашата аргументация са извлечени от там.

III. Сравнения между децата с хомосексуални родители и тези с хетеросексуални родители

Представените изследвания са сравнително съвременни и, с малки изключения, всички се отнасят до американските деца. Открихме едно-единствено франкофонско проучване по този въпрос (Bertrand, 1984). В по-голямата част от случаите, децата, които са обект на изследванията, произлизат от средната класа, от бялата раса, и от семейства на хетеросексуални двойки, които са се разделили след обявяването на хомосексуалността на майката. Децата, живеещи с хомосексуални родители в резултат на осиновяване, изкуствено осеменяване и др. не са изучавани така систематично. При положение, че по-голямата част от изследванията са имали за цел изясняването на юридическите решения, свързани с попечителството над деца в казусите на развод, при който майката е лесбийка, при тях се сравняват децата, чийто попечителство е предоставено на майката лесбийка, с деца на разведени хетеросексуални родители, попечителството над които е присъдено на хетеросексуалната майка.Освен това, тези проучвания обхващат предимно по-големи деца и юноши, а не съвсем малките (кърмачета и т.н.) или вече възрастните хора, отгледани някога в такива условия.

С пълно право може да се отбележи, че съществуването на изследвания относно сравняване на децата с хомосексуални родители и тези с хетеросексуални родители отразява един хетеросексистки или хомофобски предразсъдък, според който нормалното развитие на децата, живеещи с родители от един пол, би било възпрепятствано. Вярно е, че в отсъствието на такива предразсъдъци, тези въпроси не биха се поставили, изследванията по тези проблеми не биха съществували, а настоящата статия не би се явила на бял свят. Именно скицираните набързо в предходната част опасения са мотивиращите фактори за представянето на проучванията в частта, която следва. Тези проучвания имат предимството да ни помагат да стесним поне малко границите на нашето невежество спрямо хомосексуалността и да си зададем по-адекватни въпроси относно развитието на децата. Последната част от статията е посветена точно на този аспект.

Развитие на сексуалната идентичност

Вярно ли е, че момчетата и момичетата на хомосексуалните родители развиват проблеми със сексуалната си идентичност? Patterson (1992) структурира отговора на този въпрос, разглеждайки проучванията, отнасящи се до трите понятия, залягащи в теориите за сексуалната идентичност. Първата група проучвания е посветена на половата идентичност (gender identity), т.е. на факта, че детето се самоидентифицира като момиче или момче. Втората се отнася до сексуалната роля, т.е. до възприемането от детето на мъжко, женско поведение или на двете, такива, каквито същите са детерминирани от стереотипите на културата, към която принадлежат. И накрая, третата е насочена към сексуалната ориентация, т.е. към избора на юношата или възрастния човек на сексуални партньори, които го определят като хетеросексуален, хомосексуален или бисексуален.

Полова идентичност

Patterson разглежда четири проучвания, сравняващи половата идентичност при децата с майки лесбийки с тази на сходни групи от деца с хетеросексуални майки (Green, 1978; Green, Mandel,Hotvedt, Gray, & Smith, 1986; Golombok,Spencer, & Rutter, 1983; Kirkpatrick, Smith & Roy, 1981). Използваните методики се състоят в проекционни тестове и интервюта в клинични условия с деца на възраст между 5 и 14 г., съгласно проучванията.

В общ план, резултатите показват нормално развитие на децата с майки лесбийки и едно високо ниво на удовлетвореност на децата по отношение на собствения пол. Например, по време на тестовете мнозинството от децата от двете групи рисува най-напред собствения си пол. Само някои рисуват първо другия и проявяват по този начин некомфортност в своя, но такива случаи се срещат и в двете групи, без явна тенденция за принадлежност само към едната.

Сексуалната роля

Други проучвания разглеждат сексуалната роля, възприета от децата на майките лесбийки (Golombok et al., 1983, Gottman, 1990; Green, 1978; Green et al., 1986; Hoeffer, 1981; Kirkpatrick et ai., 1981; Rees, 1979). Някои сравняват предпочитанията на децата към играчките, към разни дейности и професии, които конвенционално се приписват на единия или другия пол. Други пък се концентрират върху разговорите с децата в клинични условия и оценката на избора на телевизионни емисии и на предпочитанията към персонажите от тези предавания. И накрая, едно изследване използва Bem Sex Role lnventory (Rees, 1979). Възрастта на обектите на изследване варира между 5 и 44 години – някои от проучванията се интересуват и от вече възрастни хора – деца на хомосексуални или хетеросексуални родители.

Обобщено казано, резултатите не демонстрират никаква разлика между децата от двете групи. Все пак, две проучвания привеждат примери за вариациите сред децата. Според разговорите в клинични условия на Green et al. (1986), предпочитанията на дъщерите на хомосексуални майки в действителност са по-малко стереотипизирани (според пола), но при момчетата такова нещо не се наблюдава. Нещо повече, противно на очакванията, отговорите наBSRI на децата с майки лесбийки са “облечени” в по-голяма “женственост” по отношение на избора на самия отговор, отколкото при другите деца. Поради факта, че извадките от деца са в общия случай малки (2 групи по 12 деца), тези резултати подлежат на потвърждение.

Сексуалната ориентация

Вярно ли е, че момчетата и момичетата с хомосексуални родители, които развиват хомосексуална идентичност, са пропорционално повече на брой от останалите? Едно проуване в Квебек – докладът Bertrand (1984) – предоставя някои уточнения по тази тема. 148-те майки лесбийки, които са участвали в изследването, са имали общо 139 момичета и 141 момчета. От този брой, според майките, 3% от момичетата на възраст, на която са способни да изразят сексуалността си, са лесбийки, а 6% от момчетата – гей. Нещо повече, 1.5% от 1000 запитаните жени, признават, че са имали майка лесбийка и хетеросексуален баща. Сравнено с изчислената вариативност сред населението по принцип (от 5 до 18% от населението на Квебек е хомосексуално според Olivier, 1988 и Robinson, 1993), цифрите, представени от Bertrand изглеждат достоверни. Следователно не можем да говорим, че децата на хомосексуални родители са по-често също хомосексуални, отколкото тези на хетеросексуални родители.

Съвкупността от изследвания, проведени на американска територия, достигат до същите изводи. Едно проучване сред бащи гей разкрива, че според същите, техните деца (вече възрастни) са хомосексуални в една нормална пропорция (8%) (Miller, 1979). Сравними данни относно сексуалната ориентация на “възрастните” деца са получени от анкетите сред хомосексуални бащи(Bozett, 1980; 1982) и техните деца (Bozett, 1987; 1989). Също така, анкети сред по-големи деца на хомосексуални и бисексуални родители показват, че 15-16% от тях са хомосексуални и бисексуални, което представлява едно разпределение, съответстващо на изчислената норма за населението като цяло (Gottman, 1990; Paul, 1986).

В същия смисъл, тийнейджъри с майки лесбийки споделят, че имат фантазии с хетеросексуален характер (Green, 1978) и нямат никаква хомосексуална наклонност (Rees, 1979). Освен това, статистическите сравнения между сексуалните интереси на деца с хомосексуални майки и деца с други такива не водят до поява на никаква значима разлика между двете групи деца (Golombok et al., 1983; Huggins, 1989).

В резюме, проучванията върху половата идентичност, сексуалните роля и ориентация на децата с хомосексуални родители – опиращи се на 13 представителни групи (извадки) и повече от 500 деца от Квебек и САЩ – не позволяват да се направи каквато и да е разлика между сексуалната идентичност на децата с хомосексуални родители и тези с хетеросексуални такива. Тези резултати не означават, че децата с родители гей не се сблъскват изобщо с проблеми на идентичността, но когато това се случи, първопричината на тези проблеми е независима от сексуалната ориентация на родителите.

Психосоциално развитие

Тъй като проучванията върху психосоциалното развитие се опитват принципно да хвърлят светлина върху решенията на съдилищата относно попечителство над деца, някои от тях са посветени на оценка на вероятните трудности на децата с хомосексуални родители в социалните отношения и връзки с техните връстници и с останалите хора.

Отношения с връстниците

Проучвания сред децата от началното училище, по време на които са събирани имената на техните приятел(к)и, показват, че децата с майки лесбийки дружат предимно с деца от същия пол като техния (Green, 1978). Подобни резултати са получени от едно изследване, в което се обръща внимание също и на качеството (естеството) на отношенията с другите деца(Golombok et ai., 1983). Сравнения сред децата с хетеросексуални родители не разкриват никаква разлика по отношение на състава на групата от приятелите им и качеството на отношенията им с тях. В същия смисъл, децата с майки лесбийки и тези с хетеросексуални майки показват сходни степени на популярност сред връстниците си, а също така майките на двете групи оценяват уменията за общуване и контакти на децата си по сходен начин. Накратко, няма данни, които да позволят да се заключи, че децата на хомосексуални родители изпитват трудности в общуването си с другите деца.

Отношения с възрастните

С цел да изследва отношенията на децата с хомосексуални родители с по-възрастни от тях хора, едно проучване се спира на състава на социалните контакти на майки лесбийки, в които малко или много са въвлечени и децата (Golombok et al., 1983). Една трета от майките имат среда, съставена предимно от жени, а при другите две трети пропорциите между жените и мъжете приятели са почти еднакви. Мнозинството твърдят също така, че и съотношението хомосексуални-хетеросексуални сред техните приятели е сравнително балансирано.

Изследванията върху отношенията на децата с възрастните хора показват, че майките лесбийки желаят повече от хетеросексуалните майки децата им да развият положителни отношения с възрастните хора (Kirkpatilck et al., 1981). Нещо повече, хомосексуалните майки в това проучване имат повече семейни приятели от мъжки пол, отколкото хетеросексуалните майки., и те включват по-често роднините от мъжки пол в игрите и дейностите на децата си, особено когато тези жени съжителстват с партньорките си в стабилна връзка (Kirkpatrick, 1987).

Според едно друго проучване, много повече са децата на майки лесбийки, които поддържат всяка седмица контакт с биологическия си баща (Golombok et ai., 1983). От друга страна, разговорите с хомосексуални бащи и майки и хетеросексуални такива, всички получили попечителство над децата си по време на хетеросексуален развод, свидетелстват за сходни нива на качеството на връзката родител-дете. При все това, посещенията на децата при другия родител създават повече проблеми при хетеросексуалните родители, отколкото при другите (Harris & Turner, 1985/1986). Според схващанията и впечатленията на мнозинството от хомосексуалните родители в това проучване, децата не са страдали от психосоциални проблеми в резултат на хомосексуалността на родителите им. Същата по-скоро би им помогнала да развият емпатия и толерантност, предвид на това, че разполагат с разнообразни гледни точки.

Идеята, че децата на хомосексуални родители са по-чести жертви на сексуални злоупотреби е изследвана систематично в проучванията върху сексуалните злоупотреби с деца (Finkelhor & Russell, 1984; Jones & MacFarlane, 1980; Sarafino, 1979). Като се има предвид, че по-голямата част от лицата, които злоупотребяват сексуално с деца са мъже, майките лесбийки представляват доста слаба вероятностна група в този смисъл. Проучванията обаче сочат също, че и хомосексуалните мъже не се отличават по този показател от нормалното ниво за мъжете по принцип по този показател(Groth & Birnbaum, 1978; Sarafino, 1979). Следователно, опасението, че децата на хомосексуалните родители са изложени в по-голяма степен на сексуален тормоз и злоупотреби отколкото децата на хетеросексуални родители, се оказва без емпирична основа.

В обобщение, проучванията върху психосоциалното развитие на децата с хомосексуални родители показват: (1) че социалните контакти на тези деца с техни връстници и с по-големи хора от тях са нормални и в общия случай задоволителни; (2) че те имат малко по-чести кнтакти с биологичния си баща, отколкото другите деца, които живеят с майка си; (3) че рискът да бъдат жертва на сексуални злоупотреби при тях не е по-голям, отколкото при другите деца; (4) че са добре интегрирани в тяхната група от връстници и приятели и в групата на близките до семейството възрастни, включително отсъстващия биологичен баща и семейните приятел(к)и – мъже и жени, хетеросексуални или хомосексуални.

Други аспекти на развитието

Разглеждани са и други аспекти на развитието на децата на хомосексуални родители спрямо това на другите деца. Например, едно проучване изследва развитието на самостоятелност при децата, родени от лесбийки, осеменени по изкуствен път (Steckel, 1985; 1987). Тези майки живеят в стабилна двойка с партньорката си и децата им биват сравнени с тези в здрави хетеросексуални семейства. Резултатите от разговорите с родителите, от мненията на учителите за децата, от разните тестове, които се правят на последните, показват голямо сходство в развитието на децата в двете групи. Подобни са и резултатите от едно клинично изследване по този въпрос (McCandlish, 1987). И още нещо – децата на хетеросексуалните родители се проявяват като по-агресивни и по-малко любезни от тези на лесбийките. В този смисъл, сравнени с описанията на майките лесбийки и на учителите на децата им, описанията на хетеросексуалните родители и учителите показват, че децата на хетеросексуалните обичат повече да доминират, имат повече отрицателни емоции, по-малко обичливи са, по-слабо чувствителни и не така склонни да защитават по-малките, както децата на хомосексуалните майки.

Други сравнения пък не откриват никакви разлики между децата на майките лесбийки и другите деца в следните измерения: (1) психиатрични смущения (Golomboket al., 1983; Kirkpatrick et al., 1981); (2) емоционални проблеми и такива, свързани с хиперактивност, социалност и поведение (Golombok et al., 1983); (3) развитие на ценностната система, измерено посредством техники, въведени от Kohlberg (1964; 1966) (Rees, 1979); (4) интелигентност (Green et al., 1986); (5) характеристики на личността, измерени от California Psychological lnventory (Gottman, 1990); (6) и концепция за Аза – при най-малките (Puryear, 1983), както и при юношите (Huggins, 1989).

В резюме, прегледът на проучванията върху развитието на децата с хомосексуални родители разкрива по убедителен начин, че опасенията по отношение на хармоничното развитие на тези деца са без емпирично основание. На първо място, тези деца не изпитват повече проблеми със сексуалната си идентичност, отколкото децата на хетеросексуални родители, и също така при тях развиването на хомосексуална идентичност не е по-чест случай. Второ, те не са по-уязвими психологически, отколкото децата на хетеросексуалните, и нямат повече поведенчески проблеми от тях. На трето място, при тях не се срещат повече проблеми със социалната адаптация и общуването с връстниците им. И накрая, случаите на сексуална злоупотреба сред тях – от страна на родителите или приятел(к)ите на родителите им – не са по-чести, отколкото при другите деца.

Вариации сред семействата, в които родителите са хомосексуални и развитието на децата

Да се каже, че децата на хомосексуални родители не се отличават по нищо от другите, означава да се твърди, че проблемите им с адаптацията са сходни. Като се има предвид, че сексуалната ориентация на родителите се явява неподходяща променлива за разбирането на адаптационните проблеми, които имат някои от децата им, можем да се запитаме кои са семейните фактори, потенциално свързани с появата на проблеми при някои деца на хомосексуални родители. В този раздел проучванията сред хетеросексуалните семейства сочат, че функционалните аспекти на семейните отношения и връзки, т.е. качеството на връзките между членовете на семейството, представляват по-уместни променливи, отколкото структурните аспекти като състава на семейството, да речем (Patterson, 1992). Множество изследвания сред тези семейства показват например, че проблемите на децата, свързвани с развода на родителите, са по-скоро провокирани от конфликта между родителите, отколкото от промяната в състава на семейството (e.g., O’Leary & Emery, 1984). При все това, малко изследователи са взели предвид качеството на отношенията на съжителство в хомосексуалните семейства и влиянието на тези отношения върху развитието на децата.

Според едно клинично изследване, дъщерите на майки лесбийки, съжителстващи с друга жена, показват едно по-високо самочувствие от тези на хомосексуални майки, живеещи сами, без партньорка (Huggins, 1989). Kirkpatrick (1987) привежда един пример за подобно съждение, според което майка лесбийка, живееща с партньорката си, е по-вероятно да създаде по-богата, открита и стабилна семейна среда, отколкото една самотна хомосексуална майка. Тези изводи обаче не произтичат от статистически сравнения. Според Patterson (1992), ако горните резултати бъдат получени и при последващи проучвания, те биха се явили в противоречие с тенденцията юристите да присъждат попечителство само на самотни майки лесбийки, под претекст, че присъствието на партньорка вреди на доброто на детето.

Като се има предвид големият брой изследвания, според които благополучието на хетеросексуалната майка е в положителна връзка с това на детето й(Belsky, 1990; Collins & Russell, 1991), има всички предпоставки да смятаме, че въпросът стои по същия начин и с хомосексуалните родители, макар да има малко данни за това. От нашето проучване сред хомосексуални двойки се налага изводът, че психологическата стабилност на гейовете и лесбийките зависи пряко от качеството на връзката с партньора (Julien, Chartrand, Pizzamiglio, & Bégin, 1994). В това последно изследване голяма част от двойките имат деца, но нито качеството на отношенията родител-дете, нито благосъстоянието на децата са били обект на проучване.

От друга страна, споредRand et al. (1982), благосъстоянието на майките лесбийки е в положителна зависимост от степента на разкриване на сексуалната им идентичност пред работодателя, бившия съпруг и децата. Също така, вероятността за наличие на психологически проблеми при гейовете и лесбийките е в отрицателна връзка с откритостта по въпроса за сексуалната им идентичност пред техните роднини (Chartrand & Julien, 1994). Няма проучване, което да е изследвало релацията между благосъстоянието на хомосексуалните родители и развитето на децата им. Напротив, според Huggins, когато бившият съпруг (бащата на детето) отхвърля хомосексуалността на майката, децата проявяват по-ниско самочувствие от тези, чиито бащи имат неутрално или положително отношение към майката (Huggins, 1989).

Много проучвания се обединяват около факта, че децата, които са информирани за хомосексуалността или бисексуалността на баща си или майка си по време на юношеството, реагират по-негативно, отколкото тези на по-малка възраст (Bozett, 1980; Huggins, 1989; Paul, 1986; Pennington, 1987; Schulenberg, 1985). Според някои автори, липсата на разговори с връстниците по тази тема може да доведе до чувство на изолация с негативни последствия (Lewis, 1980; Paul, 1986). Тази хипотеза все още не е потвърдена. Други изследователи пък считат, че от полза на тези деца биха били помощни групи, съставени от деца на хомосексуални родители. Оценка за ефективността на такива групи също не е правена до този момент.

В обобщение, разликите между семействата, в които единият родител е хомосексуален, и ефектът от тях върху децата не са били досега обект на по-задълбочени проучвания. Все пак изглежда, че тези деца се държат по-добре, когато майката лесбийка е в добро психологическо здраве и съжителства със своята партньорка. Също така тези деца биха били по-способни да се справят с препятствия, свързани с хомосексуалността на родителите им, ако са информирани за нея в по-ранна възраст. Биха се държали по-добре в една благосклонна социална среда, в която хомосексуалността на родителите е зачитана от други възрастни, важни в техните очи, и в която те ще имат контакти с други деца, живеещи при подобни условия.

Заключение

От настоящото изложение може да се направи извода, че идеята, според която децата на хомосексуални родители са психологически уязвими, няма никакви емпирични основи. Някои от изследванията, третиращи въпроса, съдържат обаче методологически пропуски, що се отнася например до подбора на участниците, процедурите по оценяване и силата (адекватността) на тестовете. Възможно е контролни проучвания да открият разлики между децата от двата типа семейства. При все това, никое от проведениете до днес изследвания не дава основание да се заключи, че децата на хомосексуални родители са поставени в неизгодно положение по някакъв признак спрямо другите. Резултатите се обединяват около едно ясно и недвусмислено послание: семейната среда, създадена от родителите на двете групи деца, им предоставя сходни условия за психосоциално развитие. Ако възникват проблеми, най-вероятно причината е именно в самото качество на средата.

Бъдещите проучвания биха могли да бъдат ориентирани към детерминирането на препятствията, пред които семействата с хомосексуални родители се изправят и към причините за по-големия успех на някои хомосексуални родители от други в областта на хармоничното развитие на техните деца.


Бележки:

*Тук авторите вероятно имат предвид 20, а не 2 милиона – Бел. пр.


Литература:

  • Barret, R.L., & Robinson, B.E. (1990). Gay fathers. Lexington, MA: Lexington Books.

  • Belsky, J. (1990). Parental and non-parental childcare and children’s socioemotional development: A decade In review. Journal of Marriage and the Family, 52, 885-903.

  • Bertrand, L. (1984). Le rapport Bertrand sur le vécu de 1000 femmes lesbiennes. Montréal: Les Éditions Primeurs Inc.

  • Bluteau, C. (1993). Pour des conditions d’exercice de la maternité chez les lesbiennes en toute justice Mémoire présenté à la Commission des droits de la personne du Québec.

  • Bozett, F.W. (1980). How and why they disclose their homosexuality to their children. Family Relations, 29, 173-179.

  • Bozett, F.W. (1982). Heterogeneous couples In heterosexual marriages: Gay men and straight women. Journal of Marital and Family Therapy, 8, 81-89.

  • Bozett, F.W. (1987). Children of gay fathers. In F. W. Sozett (Éd.), Gay and lesbian parents (pp. 39-57). New York: Praeger.

  • Bozett, F.W. (1989). Gay fathers: A review of the literature. In F.W. Bozett (Éd.), Homosexuality and the family (pp. 137-162). New York: Harrington Park.

  • Bronfenbrenner, U. (1960). Freudien theorles of Identification and their derivatives. Child Devolopment, 31, 15-40.

  • Chartrand, E., & Julien, D. Réseau social et qualité de la relation conjugale chez les couples hétérosexuels, gais et lesbiens: Une analyse dyadique. Document inédit.

  • Chodorow, N. (1978). The reproduction of mothering: Psychoanalysis and the sociology of gender. Berkeley: University of California Press.

  • Collection de Droit (1993). Droit matrimonial École du Barreau du Québec.

  • Collins, W.A., & Russell (1991). Mother-child and father-child relationships in middle childhood and adolescence: A developmental analysis. Developmental Review, 11, 1-37.

  • D. Castelli, M. (1993). Le nouveau droit de la famille au Québec. Projet de code civil du Québec et loi sur le divorce. Bibliothèque juridique. Québec Presses de l’Université Laval.

  • De Leury, E. (1984). Union homosexuelle et le droit de la famille. Les cahiers de droit, 25(4), 751-775.

  • Desjardins, D. (1991). SIDA: Le suivi de l’épidémie au Québec. Ministère de la Santé et des Services sociaux, Québec.

  • Dinnerstein, D. (1976). The mermaid and the minotaur. Sexual arrangements and human malaise. New York: Harper & Row.

  • Éditeurs de la Harvard Law Review (1990). Sexual orientation and the law. Cambridge, MA: Harvard University Press.

  • Falk, P.J. (1989). Lesbian mothers: Psychosocial assumptions In family law. American Psychologist, 44, 941-947.

  • Finkelhor, D. & Russel, D. (1984). Women as perpetrators: Review of the evldence’ In D. Finkelhor (Éd.), Child sexual abuse: New theory and research (pp. 171-187). NewYork: Free Press.

  • Golombok, S., Spencer, A., & RÙtter, M. (1983). Children In lesbian and single parent household: Psychosexual and psychiatric appraisal. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 24, 551-572.

  • Gottman, J.S. (1990). Children of gay and lesbian parents. In F.W. Bozett & M.B. Sussman (Éds.), Homosexuality and family relations (pp. 177-196). New York: Harrington Park.

  • Green, R. (1978). Sexual identity of 37 children raised by homosexual or transsexual parents. American Journal of Psychiatry, 135, 692-697.

  • Green, P., Mandel, J.B., Hotvedt, M.E., Gray, J., & Smith, L. (1986). Lesbian mothers and their children: A comparison with solo parent heterosexual mothers and their children. Archives of Sexual Behavior, 7, 167-184.

  • Groth, A.N., & Sirnbaum, H.J. (1978). Adult sexual orientation and attraction to under age persons. Archives of Sexual Behavior, 7, 175-181.

  • Harris, M.B., & Turner, P.H. (1986/86). Gay and lesbian parents. Journal of Homosexuality, 12, 101-113.

  • Hoeffer, B. (1981). Children’s acquisition of sex roles behavior In lesbian-mother families. American Journal of Orthopsychiatry, 5, 636-544.

  • Hyggins, S.L. (1989). A comparative study of self-esteem of ‘ adolescent children of divorced lesbian mothers and divorced heterosexual mothers. In F.W. Bozett (Éd.), Homosexuality and the family (pp. 123-135). New York: Harrington Park.

  • Huston, A. (1983). Sex typing. In E. M. Hetherington (Éd.), Handbook of child psychology., VoL 4. Socialization, personality, and social developmant (pp. 387-487). New York: Wiley. – – Jones, B.M., & Mac Farlane, K. (éds) (1980). Sexual abuse of children: Selected readings. Washington, DC: National Center on Child Abuse and Neglect.

  • Julien, D., Chartrand, E., Pizzamigllo, M.T., & Bégin, J. (1994). Dyadic adjustment and conflict resolution: An observational study of gay, lesbian and heterosexual couples. Document soumis pour publication.

  • Kinsey, A.C, Pomeroy, W.B., & Martin, C.E. (1948). Sexual behavior in the human male. Philadelphia: Saunders.

free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: