Вън от дрешника, открит на улицата

Джо Корт

Публикувано за пръв път в Between the Lines Newspaper, 1 юни 2003

Преди известно време една гей двойка — ще ги нарека Тони и Дон — дойдоха при мен, защото се канеха да се разделят. Тони, открит гей, бе активен в гей общността и участваше в различни групи и политически комитети. Имаше много приятели, повечето от тях гей мъже и лесбийки, повечето от които (ако не и само) негови — защото Дон не би участвал в гей събития.

Дон не обичаше „етикетите”. Непреклонен по отношение на избора си да не бъде „парадиращ” гей мъж, той не искаше да гради живот около това, което е „правил снощи в леглото”. За него проблемът с общите гей приятели бе в Тони, не в него. За Дон да бъдеш гей значеше да участваш в сексуални контакти с мъже, нищо повече. Заявявайки че е „нещо повече от това”, той не изпитваше нужда да се социализира в гей общността или дори да бъде в компанията на други ЛГБТ хора. Дон нямаше нищо общо с гей общността изобщо, доста по-прикрит бе на работното си място, притеснен, че ако се разкрие, би загубил работата си като учител. Така докато Тони участваше в различни събития, Дон странеше. Както може да се очаква, Дон отказа предложението ми да се опита да участва в подобни събития, като заяви, че се опитвам да го накарам да размаха „гей знамето на гордостта”.

Окуражавам клиентите си да участват в ЛГБТ организации поради психологическите ползи и политическите цели. Често срещам двойки, където единият, подобно на Тони, е открит и ангажиран, докато другият, подобно на Дон, е или прикрит или пък открит за избран кръг от хора, и разбира се неангажиран с общността. С този негатив, тегнещ във връзката им, двамата рядко посещават места, където другите могат да ги видят като двойка. В следствие на това тази връзка е рядко утвърждавана. Виждам много двойки, които са на ръба на раздялата, просто защото единият или и двамата отказват да се ангажират с гей общността по някакъв начин.

Оприличавам това да бъдеш гей на това да бъдеш евреин, афро-американец или коя да е друга малцинствена група. Децата на малцинствата обикновено израстват в квартали, където има други хора от същата раса или религия. Семействата могат да посещават общностни центрове или религиозни храмове, за да скрепят връзките си и да утвърдят идентичността си. От много ранна възраст хората изграждат основите на един трамплин, който сетне могат да ползват за лично и социално развитие. Те споделят чувството си на увереност, като част от нещо по-голямо от самите тях, което им помага да се чувстват горди от това, което са. В края на краищата, утвърждаването на собствената идентичност повишава самоуважението и води до здрави връзки. Опра Уинфри, известната телевизионна водеща, посочва вокалната група Supremes, популярна през 60-те, като образи, оказали влияние на по-сетнешните й успехи.Тя тичала из цялата къща крещейки „Цветнокожи по телевизията!” Семейството й седнало да гледа заедно с нея, гордо от това че вижда три красиви чернокожи жени да пеят.

Ние, гей мъжете и лесбийките, трябва да поставим същите основи — вече като възрастни. ЛГБТ децата не могат да гледат „Уил и Грейс” и да викат „Хомосексуален по телевизията!” и с това да получат подкрепа от страна на семейството си. Отричането на собствената идентичност обаче води до злокачествени взаимоотношения и, в края на краищата, до депресия. Защитавайки „правото си” да остане изолиран и подтиснат, Дон бе на границата да загуби партньора си. Тони, от друга страна, все повече се отчайваше от ходенето където и да е сам — Дон се притесняваше да придружава Тони дори на партита, които не са гей!

В крайна сметка Дон се реши да скочи в дълбокото и да придружи Тони на няколко гей събирания. Уплашен и свръхбдителен в началото, той започна да се чувства все по-комфортно в компанията на ЛГБТ хора, усещайки силата на групата и затвърждаването на идеята, че да си гей е ОК. Той видя себе си позитивно отразен в другите гей мъже. Другите двойки подкрепиха връзката им с Тони, като дори споделиха с него собственият си опит. Връзката му с Тони се подобри и укрепи.

Откривайки силата на това да бъдеш сред други като теб, Дон изпита чувството на принадлежността. Ангажирането с общността няма да направи някого политически активист. Много хора, включително аз самият, сме ангажирани и политически, защото имаме нужда. За други пък е предостатъчно и психологически освежаващо просто да се социализират с гей общността. Повечето други култури и малцинства се грижат един за друг посредством чувството на принадлежността. Защо и ние да не го правим?

Планирам да участвам в откриването на новата сграда на Кампанията за човешки права във Вашингтон. Всяко друго малцинство отдавна има своя сграда там, освен нашето. Сега и ние ще имаме, с надпис отпред: „Крило на лесбийките, гей мъжете и трансполовите”.

Не отивам просто по политически причини, а за да допринеса към зареждащата сила на гордостта, която получавам от моите ЛГБТ братя и сестри, което в отплата ми помага да задълоча връзките си и да повдигна нивото си на самоуважение. Юни е месецът на гей гордостта, така че се присъединете. Идентичността и самоуважението ви зависят от това!

Бележка от преводача

Настоящата непретенциозна статия засяга някои въпроси от голямо значение. Проблемът с откритостта и социализацията в ЛГБТ общността е особено остър в страните от Източна Европа, в това число и България. Този материал дава една чудесна основа за размисъл върху тези проблеми и илюстрира до какво водят те.

Фразата „вън от дрешника” е адаптация на английския фразеологизъм coming out of the closet или „излизане от дрешника” и има за цел да обозначи доброволното публично деклариране на половата (сексуална) ориентация от страна на нехетеросексуален. Асоциацията тук се състои в това, че дрешникът или килерът, шкафът, са традиционни скривалища в играта на криеница. „Излизането от дрешника” в алегоричен план представлява изваждането наяве на нещо, което е било скрито.

В по-широк смисъл терминът описва цял един психологически процес на повторно преживяване на загубата, която се случва при откриването и утвърждаването на нехетеросексуалния Аз от самата личност (моментът в който личността осъзнава, че не е хетеросексуална), само че този път под формата на публично заявяване и отстояване, както и последващите от това процеси на самоутвърждаване на позитивния нехетеросексуален Аз. Казано с други думи става въпрос за процеса на еманципация или поне онази част от него, която зависи и се движи от самата нехетеросексуална личност.

Името на Джо Корт вече ви е познато от „Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума” и „Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже”. Той специализира в областта на сексуалното пристрастяване, сексуалната, физическа и емоционална злоупотреба с деца, депресията и безпокойството.

Джо организира работни групи за двойки и необвързани хора. Ръководител е на терапевтична група за гей мъже и група за хетеро-, би- и хомосексуални, страдащи от специфични сексуални проблеми.

Терапевтичните му услуги са насочени както към лесбийките и гей мъжете, така и към хетеросексуалните.

Никаква част от настоящия материал не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: