Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Обща инфoрмация

Разликата между ХИВ и СПИН, начините за предаване на вируса

Какво е ХИВ?

ХИВ е вирус, който причинява имунна недостатъчност у човека. Наименованието му идва от англиийското HIV (Human Immunodeficiency Virus). Атакувайки клетките на имунната система, ХИВ прогресивно разрушава съпротивителните способности на организма. ХИВ пречи на имунната система да работи добре и да защитава организма от нападатели като бактерии, вируси и гъбички.

Действието на ХИВ засяга директно белите кръвни клетки от вида CD4. Най-общо казано, те имат важната роля да “предупреждават” други клетки, борещи се с инфекциите, кога да активират своята дейност.

Човек, който е инфектиран с ХИВ, се нарича ХИВ-серопозитивен. При ХИВ-серопозитивни пациенти се наблюдава намален брой на CD4-клетките.

ХИВ-серопозитивните може да нямат симптоми на инфекцията 8-10 и повече години. А иначе симптоми могат да бъдат: нощни изпотявания, отпадналост, увеличени лимфни възли, продължителни диарии, загуба на тегло без наличието на друго заболяване или диета, белезникави петна в устата, хронични гъбични инфекции при жените и др.

ХИВ е вирусът, който причинява СПИН. ХИВ и СПИН не са едно и също нещо. Човек може да бъде носител на ХИВ в продължение на дълги години, преди да развие СПИН. А може и изобщо да не развие СПИН.

Какво е СПИН?

СПИН е синдром на придобита имунна недостатъчност. СПИН е резултат от увреждане на имунната система вследствие на инфектиране с ХИВ. Може да се каже, че СПИН е крайната фаза от развитието на ХИВ-инфекцията.

Неправилно е “болен от СПИН” да се използва за всеки инфектиран с ХИВ човек. ХИВ-серопозитивен се определя като болен от СПИН, едва когато са налице медицински показания за това. До този момент човек е само ХИВ-серопозитивен, с други думи – само носител на вируса.

Приема се, че пациентът е с диагноза СПИН, когато е заразен с ХИВ и има критично нисък брой на CD4-клетките (под 200 броя на милилитър кръв). Тогава имунната му система е увредена дотолкова, че не може да се пребори с определени заболявания, с които човешкият организъм се справя успешно в здраво състояние

При СПИН всеки пациент може да страда от различно заболяване. Ето защо СПИН е именно синдром – сбор от различни симптоми и прояви, в основата на които стои общо болестно състояние.

Как се предава ХИВ?

ХИВ се съдържа във висока концентрация в кръвта, семенната течност, вагиналната течност и кърмата. Концентрацията на вируса в други телесни течности като пот, слюнка и сълзи е толкова ниска, че е невъзможно да се осъществи инфектиране.

Противно на стереотипа, ХИВ не засяга само хора от уязвимите групи като проституиращи; тези, които ползват техните услуги; мъжете, които правят секс с мъже или инжекционно употребяващите наркотици.

Всеки човек може да се инфектира с ХИВ:

  1. при вагинален и анален полов контакт без презерватив; макар и малко вероятно, оралният полов контакт без предпазни средства също би могъл да доведе до инфектиране с ХИВ;
  2. при ползване на общи игли и спринцовки; при татуиране, когато инструментите не са дезинфекцирани или при кръвопреливане, когато донорската кръв е заразена;
  3. при бременност или кърмене; вирусът може да се предаде от бременната майка на бебето както по време на бременността и раждането, така и по време на кърменето.

Никой не може да се инфектира с ХИВ:

  • ако просто се намира в едно помещение с ХИВ-серопозитивен човек;
  • при разговор;
  • при ръкостискане;
  • чрез кихане или кашляне;
  • при ползване на общи прибори за хранене;
  • при общо пране или носене на дрехи;
  • от домашни животни;
  • при ухапване от насекомо – комар, кърлеж;
  • при посещение на обществени тоалетни, басейни, бани;
  • при спане в едно и също легло;
  • при приятелска целувка, галене, прегръдка.

Коректно говорене и писане по темата ХИВ/СПИН

Няколко примера за често допускани грешки и съвети как те да бъдат избегнати

Как да наречем вируса?

Въпрос: Кое е правилното – HIV, ЧИВ (Човешки имунодефицитен вирус), ВИЧ (Вирус на имунодефицита при човека) или ХИВ?

Жокер: Макар и правилни като превод, съкращенията ЧИВ и ВИЧ не са възприети. Употребата на ХИВ добива все по-голяма популярност в говоримата и писмената реч и поради това е за предпочитане пред латинското HIV.

Отговор: Коректното е ХИВ.

Как да наречем човека?

Въпрос: Кой е правилният термин, когато говорим за инфектиран с ХИВ човек – заразен със СПИН, заразен с ХИВ/СПИН, болен от СПИН – или и трите?

Жокер: Нито едно от трите.
СПИН е синдром, а човек не може да се зарази със синдром. Човек се заразява с вирус.

Поради това фрази като “заразен със СПИН”, “заразен с ХИВ/СПИН”, “заразяване със СПИН” и техни производни, са некоректни.

Също – абсолютно неправилно е “болен от СПИН” да се използва за всеки инфектиран с ХИВ човек. СПИН е крайната фаза на ХИВ-инфекцията и такава диагноза се поставя само при строго определени медицински критерии. Съвременното лечение позволява развитието на СПИН да се отложи за много дълги години. Някои ХИВ-носители дори може никога да не развият СПИН.

Отговор: Възприетите коректни названия са “човек, живеещ с ХИВ/СПИН” и съответно “хора, живеещи с ХИВ/СПИН” или “човек, живеещ с ХИВ” и съответно “хора, живеещи с ХИВ”.

Правилно е също и “носител на вируса на СПИН”.

Така разпространеното понятие “серопозитивен” не е изцяло коректно, защото човек може да бъде серопозитивен и към различни други инфекции като хепатит С, например. В случая коректното е “ХИВ-серопозитивен”.

Как да наречем инфекцията?

Въпрос: Кое е правилното – “зараза с ХИВ” или “ХИВ-инфекция”

Жокер: И двете са правилни, но едното е по-коректно.

Отговор: “Зараза” е стигматизираща дума. Ето защо за предпочитане е изразът “ХИВ-инфекция”.

Как да наречем теста?

Въпрос: Как да наречем теста, който открива дали при даден човек има наличие на ХИВ-инфекция? Правилен ли е изразът “тест за СПИН”?

Жокер: Изразът “тест за СПИН” не е правилен. Тестът определя дали един човек е инфектиран с ХИВ, а не дали е болен от СПИН. Всъщност тестът не открива самия вирус, а наличието на антитела срещу ХИВ.

СПИН не се открива с тест, а се определя при появата на съвкупност от различни болестни състояния, което всъщност е и значението на понятието синдром.

Отговор: Правилното е “тест за ХИВ”.
Забележка: Докато думата ХИВ добие достатъчно популярност, известно време ще продължи употребата на „тест за ХИВ/СПИН“.

Как да наречем превенцията?

Въпрос: Масово се употребява изразът “превенция на ХИВ/СПИН”. В кои случаи това е правилно?

Жокер: Понятието “превенция на ХИВ/СПИН” не е грешно по смисъла си, но има по-широко значение от популярната си употреба:
– Превенция на ХИВ се отнася до предпазване от инфектиране с вируса на СПИН;
– Превенция на СПИН се отнася до животоподдържащата, антиретровирусна терапия, която забавя развитието на СПИН.

В почти всички случаи, обаче, в журналистическите материали се има предвид единствено първия вид превенция, макар и да се употребява израза “превенция на ХИВ/СПИН”.

Отговор: В този случай, правилното е “превенция на ХИВ”.

Стигма и дискриминация

Кратко пояснение на понятията стигма и дискриминация в контекста на ХИВ/СПИН

Какво е стигма?

Стигмата, свързана с ХИВ/СПИН, може най-общо да бъде описана като “процес на обезценяване” на хората, живеещи с ХИВ/СПИН и на тези, свързани по някакъв начин със заболяването.

Стигмата произтича основно от прякото асоцииране на ХИВ/СПИН с негативните представи за секса, болестта и смъртта, а също и с определени поведения, приемани от обществото за незаконни, неморални или за ”табу”, като предбрачния и извънбрачния секс, проституцията, секса между мъже и инжекционната употреба на наркотици.

Какво е дискриминация?

Дискриминацията, свързана с ХИВ/СПИН, обикновено е пряк резултат от съществуващата стигма и представлява нечестно, несправедливо, а понякога дори жестоко отношение към даден човек поради неговия реален или предполагаем положителен ХИВ статус или принадлежността му към определена група (най-често проституиращи, мъже, които правят секс с мъже или наркомани). Това отношение може да се изразява в някакво действие или в отказ от действие.

Свободата от дискриминация е фундаментално човешко право, залегнало в основата на всички международни документи за защита правата на човека, ратифицирани от България. Те са основната юридическа и етична база за упражняването на другите права. Следователно, дискриминацията спрямо хората, живеещи с ХИВ/СПИН, или спрямо онези, за които се предполага, че са инфектирани, е пряко нарушаване на техните човешки права.

Лечение и превенция на ХИВ

Основни термини, които се използват при говорене и писане за лечение и превенция на ХИВ

Антиретровирусно лечение

Нарича се още комбинирана антиретровирусна терапия. Прилага се при хора, инфектирани с ХИВ, и съществува от 1996 г. Нарича се “комбинирана терапия”, защото едновременно се прилагат няколко медикамента, най-малко три. Използваните днес лекарства не могат напълно да унищожат вируса в организма, но успешно, в продължение на дълги години, потискат размножаването му. По този начин се възстановява имунната система и се подобрява общото здравословно състояние. Това позволява на инфектираните дълги години да водят нормален и пълноценен живот.

Когато се говори и пише за антиретровирусно лечение могат да се използват и следните термини: високоактивна антиретровирусна терапия; само терапия, комбинация, лекарствена комбинация или лечение; също лекарствен режим и терапевтична схема. Всички те са синоними.

Клас антиретровирусни медикаменти

Днес се използват над 20 вида антиретровирусни медикаменти, обединени в четири основни класа. Отделните класове медикаменти действат на различни етапи от жизнения цикъл на вируса. Три от използваните днес класове взаимодействат с два от ензимите, които вирусът използва, за да се възпроизвежда – обратна транскриптаза и протеаза. От там те са получили и наименованията си: нуклеозидни/нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза, не-нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза и протеазни инхибитори. Mедикаментите от четвъртия клас възпрепятстват навлизането на вируса в нови тергетни клетки в човешкия организъм, поради което се наричат инхибитори на навлизането. Засега от този клас същетствува само един медикамент. Комбинациите, които се съставят трябва да съдържат лекарства най-малко от два различни класа. В момента се разработват нови класове медикаменти, които ще предоставят по-големи възможности за лечение, най-вече на хората, които са изчерпали сега наличните. В процес на разработване са интегразните инхибитори, инхибиторите на съзряването и CCR5 инхибиторите.

Резистентност

ХИВ притежава изключителна способност да се изменя и да се приспособява. Така той може да избегне действието на антиретровирусните медикаменти и да продължи да се размножава. Когато това се случи, се казва, че ХИВ е развил резистентност към прилаганите медикаменти и терапията на пациента трябва да бъде сменена. Резистентността е най-големият проблем при лечението на ХИВ и е причината за разработването на все по-нови и силни медикаменти с действие спрямо резистентни щамове на ХИВ.
Резистентните щамове на ХИВ могат да бъдат предавани от човек на човек. Ако човек се инфектира с вече резистентен вирус, това може за затрудни неговото лечение. Ако вече инфектиран човек се реинфектира с вирус от друг щам или резистентен вирус, това също може да доведе до усложнения в лечението. Затова е важно винаги да се използват предпазни средства, дори от вече инфектирани хора.

Тест за резистентност

Това е тестът, който се използва за установяване наличието на резистентност към антиретровирусните медикаменти. Резултатите от този тест са от изключителна помощ за клиницистите при съставянето на следващата комбинация от медикаменти, когато при пациент се налага смяна на терапията.

Щам

Синоним на разновидност на ХИВ. Различните щамове на вируса могат да бъдат различно “агресивни” и да се повлияват по различен начин от лечението. В България е разпространен предимно субтип B, който е и основният за Европа. У нас се срещат още и следните субтипове: C, F, H, G, A, D, както и рекомбинантните форми CRF01_AE и CRF02_AG. Като причина за това голямо разнообразие в срещаните разновидности на ХИВ у нас се изтъкват кръстопътното географско разположение на страната и засилените миграционни процеси през последните 20 години.

Първа линия терапия

Така се нарича комбинираната терапия при пациент, който за първи път започва антиретровирусно лечение.

Втора линия терапия

Когато се наложи смяна на медикаментите при пациент, който приема първа линия терапия, следващата комбинация, която се съставя се нарича втора линия терапия.

Спасителна терапия

Този термин обикновено се използва за всяко лечение, което се провежда след втора линия терапия. Неприятното при резистентността е, че съществува т.нар. кръстосана резистентност, когато пациентът едновременно развива резистентност към медикаментите, които приема и към други от същите класове, които не е приемал до момента. Така например резистентност към един протеазен инхибитор може да доведе до резистентност и към други протеазни инхибитори, които до момента не са били използвани. T.e. при развиване на кръстосана резистентност няколко медикамента от даден клас едновременно загубват действието си и всички те не могат да бъдат използвани в бъдеще. Тя е изключително коварно явление, защото води до елиминиране на терапевтични възможности преди пациентът изобщо да се е възползвал от тях. При спасителната терапия обикновено пациентът вече е развил резистентност към три или повече класа медикаменти и това прави трудно съставянето на комбинация с достатъчно силно действие.

CD4-клетки

Специфичният вид бели кръвни телца, които ХИВ атакува и разрушава. Измерват се в брой на милилитър кръв. При здрав човек стойностите на CD4-клетките варират от 500 до 1400 в 1 милилитър кръв. Когато човек се инфектира с ХИВ, броят на тези клетки започва постепенно да намалява. Обикновено когато броят им достигне стойности между 200 и 350 на милилитър кръв, се обмисля започване на антиретровирусно лечение. Диагнозата СПИН се поставя, когато броят на тези клетки падне под 200 на милилитър кръв. Целта на лечението е именно предотвратяване развитието на СПИН и повишаване броя на CD4-клетките до стойностите, отчитани при здрав човек.

Вирусен товар

Броят вирусни частици, които се съдържат в милилитър кръв.

Вирусният товар, в зависимост от отчитаните стойности, условно се разделя на висок и нисък. При висок вирусен товар стойностите могат да варират от 5000-10 000 до един милион или повече копия на вируса в милилитър кръв. Високият вирусен товар е индикация за активно размножаване на ХИВ и се свързва с по-бърза прогресия на болестта. При ниския вирусен товар отчитаните стойности са между 200 и 500 копия в милилитър кръв. Когато вирусният товар е нисък, размножаването на ХИВ е силно ограничено и рискът от прогресия на болестта е значително по-нисък.

“Неоткриваем” вирусен товар

“Неоткриваем” означава, че вирусният товар е толкова нисък, че не може да бъде измерен с чувствителността на съвременните тестове – обикновено по-нисък от 50 копия на вируса в милилитър кръв. Съществуват и тестове, които могат да измерят до 20 копия в милилитър кръв. Когато вирусният товар е “неоткриваем”, това не значи, че вирусът е “изчезнал”, а че размножаването му е силно ограничено и се контролира успешно от медикаментите. Целта на антиретровирусното лечение е именно понижаване нивото на вирусния товар до “неоткриваем”. Колкото по-ниски са стойностите на вирусния товар, толкова по-нисък е рискът от прогресия на болестта и толкова по-малка е вероятността инфектиран човек да предаде вируса на друг.

Вирусологичен неуспех

За вирусологичен неуспех се говори, когато има повишаване на вирусния товар, докато пациентът приема антиреторвирусно лечение. Обикновено това се счита за индикация за появата на резистентност и за необходимост от смяна на терапията.

Придържане към лекарствения режим

Терминът описва изискването антиретровирусните медикаментите да се приемат от пациента в точно определено време при спазване на хранителни изисквания (ако има такива). Придържането към режима трябва да е изключително точно, защото е тясно обвързано с ефективността на провежданото лечение.

Странични ефекти

Страничните ефекти представляват нежелани лекарствени реакции. Антиретровирусното лечение е свързано с проявата на множество странични ефекти – краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочните странични ефекти се проявяват при започване на лечението и обикновенно отшумяват до няколко седмици или месеци. Такива са главоболие, гадене, повръщане, диария, обриви, смущения в настроението и др. Дългосрочните странични ефекти са по-коварни, защото се проявяват след години прием на медикаментите и често се подценяват. Те могат да бъдат много опасни и затова заемат все по-централно място при преценяването на ползите и рисковете от лечението. Най-сериозните дългосрочни странични ефекти са липодистрофията (преразпределение на мастните тъкани по тялото), риск от сърдечно-съдови усложнения (вследствие повишаване стойностите на липидите), риск от появата на диабет, риск от развиване на остеопороза. Страничните ефекти се проявяват в различна степен при различните хора. Затова е изключително важен индивидуалният подход при проследяването на лечението и оценката на ефекта от терапията.

Мониториране на лечението

Мониториране на лечението означава проследяване на ефекта от провеждането на антиретровирусно лечение. От една страна се проследяват: възстановяване броя на CD4-клетките, понижаване нивото на вирусния товар, развиване на резистентност. От друга страна се следи за появата на странични ефекти – изследване на кръвна картина, биохимични показатели и провеждане на други допълнителни изследвания. Мониторингът на лечението е също толкова важен, колкото и самото антиретровирусно лечение. Той е комплексен и стриктно се следват стандартизирани схеми на проследяване при извършване на отделните изледвания.

Терапевтично лекарствено мониториране (ТЛМ)

Това е изследване, което определя нивата на медикаментите в кръвта. По този начин е възможно за всеки пациент индивидуално да се определят необходимите дози от медикаментите, които приема. Към момента при възрастните, с малки изключения за някои лекарства, масово се прилага стандартна доза от медикаментите за всички, без да се отчитат индивидуалните различия в метаболизма и телесното тегло, както и пола. Освен това някои пациенти страдат от тежки съпътстващи заболявания като чернодробна и бъбречна недостатъчност, други имат опортюнистични инфекции (например туберкулоза), при които се налага да се приемат допълнителни медикаменти, които могат да взаимодействат с антиретровирусните, трети имат коинфекции като хепатит B и C. Този тест позволява да се определи кога дозата на медикаментите трябва да бъде завишена или занижена спрямо стандартната, посочена в листовката на медикамента. Така в случаите, когато дозата трабва да бъде занижена, се спестяват допълнителна токсичност за пациента и средства от това, че се намалява броят на използваните капсули и таблетки; в случаите, в които е нужно завишаване, се предотвратява развиването на резистентност от поддържането на субооптимални дози. Тък като стандартните дози на медикамените като правило са максимално високи на предела с поносимата за организма токсичност, определена в хода на клиничните изследвания, провеждането на ТЛМ обикновено води до понижаване на дозите и като цяло до икономическа ефективност в следствие от намаляване на използваните количества медикаменти. ТЛМ не е скъп тест и въпреки, че има известни ограничения – не може да се прилага за всички класове антиретровирусни медикаменти, върху него се отделя все по-голямо внимание в стремежа към всеки пациент да се подхожда индивидуално.
Този тест не се провежда у нас.

Опортюнистични инфекции (съпътстващи заболявания)

Те представляват широк спектър от заболявания (туберкулоза, пневмоцистна пневмония, херпес зостер, херпес симплекс, кандидиаза, криптококова инфекция, токсоплазмоза, цитомегаловирус, сарком на Капоши, не-хочкинова лимфома, деменция и др.), които се проявяват при хора, инфектирани с ХИВ, когато имунната им система е силно разрушена. Тяхната проява обикновено започва, когато човек навлезе във фаза СПИН и именно те довеждат до леталния изход от СПИН. Антиретровирусното лечение, като възстановява имунната система, предотвратвява развитието на СПИН и появата на опортюнистични инфекции.

Генерични медикаменти (генерици)

Това са медикаменти еквивалентни по качество, ефикасност и безопасност на произвежданите оригинални антиретровирусни медикаменти, но са на значително по-ниски цени. Основните производители на генерични медикаменти са индийските фармацевтични компании и те са главният източник на евтини антиреторовирусни медикаменти за развиващите се страни. Бразилското правителство също създаде условия за производството на генерични медикаменти в страната, с което значително ускори достъпа до лечение за нуждаещите се от него ХИВ-серопозитивни хора и подпомогна ограничаването разпространението на епидемията.

Позитивна превенция

Позитивната превенция е насочена към хората, живеещи с ХИВ. Целта й е да предотврати по-нататъшното разпространение на ХИВ. Тя включва придобиване на знания и изграждане на умения за водене на по-безопасен сексуален живот; ограничаване на рисковите практики като инжекционната употреба на наркотици и сексът без презерватив; забавяне развитието на заболяването и намаляване на риска от предаване на вируса чрез осигуряване на антиретровирусно лечение; предотвратяване на предаването на вируса от майка на бебе чрез предоставяне на профилактика с антиретровирусни медикаменти на майката и новороденото; консултиране на серодискордантни двойки, включително за съществуващите възможности за възпроизводство (асистирана репродукция); изграждане капацитета на общността на хората, живеещи с ХИВ, за колективно действие в отговора срещу епидемията.

Нови превантивни технологии

Новите превантивни технологии представляват средства за превенция на ХИВ, които не са използвани до момента или чието приложение не е било ориентирано в тази насока. Те са в процес на проучване и по отношение на тях съществуват оптимистични очаквания, че ще бъдат високо ефективни в овладяване разпространението на ХИВ и обръщане хода на епидемията. Новите превантивни технологии обхващат ваксините, микробицидите, обрязването при мъжете, преекспозиционната профилактика, лечението на полово предаваните инфекции, антиретровирусното лечение като превенция. За разлика от прилаганите до момента стратегии за превенция, насочени към промяна на поведението, при новите превантивни технологии се залага на биомедицинския подход. Те не се противопоставят на прилаганите програми за поведенческа промяна, нито целят да ги заместят, а са допълнително превантивно средство, допринасящо за по-пълен и ефективен подход по отношение превенцията на ХИВ, респективно и по отношение на цялостния отговор срещу епидемията.

Постекспозиционна профилактика (ПЕП)

ПЕП се изразява в приемането на антиретровирусни медикаменти от хора, които са били изложени на риск от инфектиране с ХИВ, например медицински персонал, претърпял инциденти на работното място (например убождане или порязване със замърсени игли или инструменти, или пръсване на кръв в очите), или хора, претърпели насилие (напр. изнасилване). ПЕП трябва да се започне най-късно до 72 часа след инцидента, като медикаментите трябва да се приемат за определен период от време, обикновено четири седмици. Прилагането на ПЕП значително намалява вероятността от инфектиране с ХИВ.

Преекспозиционна профилактика (ПрЕП)

ПрЕП е интересна стратегия за превенция, която се проучва през последните години. Тя се изразява в прилагането на антиретровирусни медикаменти, които се използват за лечение при хора, инфектирани с ХИВ, като средство за предодвратяване на заразяване с вируса. Медикаментите се приемат от неинфектирани хора по схеми и дозировки, различни от тези, използвани при лечение. Изследвания с маймуни показват, че при прилагане на преекспозиционна профилактика вероятността от инфектиране с ХИВ намалява.

Ваксина

За разработване на ваксина се извършват изследвания в две направления: превантивна ваксина, която ще предпазва от инфектиране с ХИВ, и терапевтична ваксина, която ще засилва имунната реакция на организма към ХИВ при вече инфектирани хора.

Микробициди

Микробицидите са набор от продукти, които се прилагат локално – вагинално или анално, и предпазват от заразяване с ХИВ и други полово предавани болести. Те се разработват под различни форми: гелове, кремове, свещички, а също и като тампони или пръстени, които веднъж поставени, отделят активното вещество в продължение на определен период от време.

Микробицидите все още не са налични. Ако някой от продуктите, които се изпитват в момента, се окаже успешен и се осигурят финансови средства, очаква се микробицидите да бъдат на пазара след 5 до 7 години.

Появата на микробицидите ще бъде революция по отношение на репродуктивното и сексуалното здраве на жените, тък като ще им позволи сами да се предпазват от ХИВ и други полово предавани болести без да зависят от решението и настроението на партньора си, както това е в случаите, когато се използват мъжки презервативи. В същото време микробицидите с анално приложение ще бъдат от изключително значение и за мъжете, които правят секс с мъже като алтернативно на презерватива средство за превенция на ХИВ и други полово предавани болести.

Обрязване при мъжете

Мъжкото обрязване представлява оперативно отстраняване на кожата, покриваща главата на пениса. Резултати от проведени изследвания сочат, че мъжкото обрязване намалява риска от инфектиране с ХИВ за мъжа до 60%.

Мукозен имунен отговор

Реакция на имунната система към различни патогени, осъществяваща се в лигавиците.

Сексуално и репродуктивно здраве

Основни термини, които се изполват при говорене и писане за сексуално и репродуктивно здраве и права

Репродуктивно здраве

Репродуктивното здраве е термин, който означава постигане на пълно физическо, психическо и социално благосъстояние, разглеждано в контекста на репродуктивните функции и процеси. Следователно репродуктивното здраве предполага способоността на хората да се възпроизвеждат и свободата да решават дали да го направят, кога и колко често да го правят. Репродуктивното здраве е основано на зачитане на основните човешки права за свободно и отговорно взимане на решение за броя на децата и определяне на подходящия момент за това във времето, както и зачитане на правото на достъп до информация и средства за обезпечаване процеса на възпроизводство. Репродуктивното здраве също включва правото на взимане на решения, отнасящи се до възпроизводството без насилие, принуда и дисриминация, както това е заложено в документите, описващи човешките права.

Сексуално здраве

Сексуалното здраве е термин, който включва различни аспекти от сексуалността, без те задължително да се отнасят до възпроизводството. Сексуалното здраве признава факта, че хората могат да правят секс и заради удоволствието от секса, не само с цел възпроизводство и че хората имат здравословни нужди, свързани с извършването на сексуална активност. Постигането на сексуално здраве означава воденето на отговорен, удовлетворяващ и безопасен сексуален живот. Постигането на сексуално здраве изисква позитивен подход към човешката сексуалност и взаимно уважение между партньорите.

Сексуални права

Сексуалните права включват: правото на човек да отказва секс; правото да упражнява безопасен секс; правото да решава с кого да прави секс без да бъде осъждан за това; правото да решава какъв тип секс да практикува (орален, вагинален, анален и т.н.); правото да изпитва удоволствие от секса; правото на сексуално образование и достъп до инфомация в областта на сексуалното здраве и сексуалните права; правото да предприема законни действия в случаи на сексуална злоупотреба; правото на достъп до лечение на здравословни сексуални проблеми и достъп до услуги в областта на сексуалното здраве; правото да встъпва в брак и да не бъде принуждаван да го прави против волята си.

Репродуктивни права

Репродуктивните права включват: правото на човек да решава дали и кога да има деца; правото на достъп до безопасен аборт или стерилизация; правото да задържи детето при настъпване на бременност; право да осиньови дете; правото на достъп до обективна информация за възможностите в областта на репродуктивното здраве; правото на достъп до качествени грижи по време на бременността; правото на равен достъп до услуги в областта на репродуктивното здраве, независимо от социалния, икономическия и политическия статус; правото на достъп до информация в областта на семейното планиране и правото да решава дали да употребява контрацептивни средства и какви; правото на достъп до превантивни контрацептивни методи като микробициди; правото на достъп до безопасно раждане; правото на достъп до асистирана репродукция (прoмиване на сперма, изкуствена инсеминация, ин витро оплождане и др.)

Асистирана репродукция (асистирани репродуктивни технологии)

Асистираните репродуктивни технологии са съвкупност от клинични и биологични процедури, които позволяват зачеване по изкуствен път (ин витро оплождане, изкуствена инсеминация и др.). С тяхна помощ може да се роди дете в семейство, на което е невъзможно или малко вероятно да постигне бременност по естествен път. За хората, живеещи с ХИВ, които желаят да имат деца, достъпът до асистирана репродукция е от жизненоважно значение, защото по този начин се елиминира риска от заразяване с ХИВ за неинфектирания партньор в двойката или риска от реинфектиране, ако и двамата партньори за ХИВ-серопозитивни.

Промиване на сперма

Продецура, която позволява спермата на ХИВ-серопозитивни мъже да бъде “изчистена” от вируса, след което да се извърши изкуствена инсеминация или ин витро оплождане без риск от инфектиране с ХИВ за жената. С повишаване продължителността и качеството на живот като резултат от провеждането на антиретровирусно лечение, все повече ХИВ-серопозитивни двойки желаят да имат деца. Тази продецура представлява една реална възможност за тях. В нашата страна все още не се извършва промиване на сперма.

Серодискордантни двойки

Двойки, при които единият от партньорите е ХИВ-позитивен, а другият е ХИВ-негативен.

Перинатална медицина

Раздел от медицината, който обхваща диагноза, прогноза, лечение и профилактика на заболявания на потомството, които възникват или се проявяват непосредствено преди раждане, по време на раждане или непосредствено след раждане (до 7 дни), както и заболявания на майката, които създават риск за потомството в тези периоди.

Фетална медицина

Област от медицината, която включва фетална морфология (диагноза, включително чрез специални ехографски изследвания – доплерова, триизмерна и четириизмерна ехография), прогноза, лечение и профилактика на малформации и заболявания на плода.

Андрология

Раздел от медицината, който се занимава с изучаване на причините, механизмите на протичане и лечението на заболявания на мъжката полова система. Андролог е лекар, специалист по андрология.

Антиспермални антитела

Антиспермалните антитела са антитела срещу сперматозоидите. Могат да се образуват у мъжа като резултат на травми, операции и дегенеративни процеси в областта на кръвно-тестисната бариера, както и от страна на жената.

Ендометриоза

Заболяване, при което тъкан от лигавицата, вътрешната обвивка на матката (ендометриум, от endo — вътре, и metra — матка) разраства извън матката, обикновено в други органи в областта на таза (яйчници, перитонеум), както и извън него.

Преканцероза

Предраково състояние, патологичен процес, който предшества развитието на злокачествените тумори. Различават се: облигатна преканцероза (заболяване, което задължително преминава в рак, напр. фамилна полипоза на дебелото черво) и факултативна преканцероза (патологично състояние, на фона на което би могъл да се развие злокачествен тумор, напр. язва на стомаха).

PCR

PCR е съкращение от Polymerase chain reaction. В основата на този молекулярно-биологичен диагностичен метод стои намножаване на ДНК и РНК фрагменти с полимеразна верижна реакция (PCR). Отличава се с изключително висока специфичност и чуствителност. Откривателят на метода д-р Кари Мулис получава Нобелова награда за химия през 1993 г.

Сероконверсия

Сероконверсията представлява образуване или повишаване нивото на антитела към попаднал в организма антиген, при което отрицателните резултати при анализа на кръвта се променят към положителни (конверсия).

ХИВ и туберкулоза

Основни термини, които се използват при говорене и писане за ХИВ и туберкулоза

Туберкулоза

Туберкулозата е инфекциозно заболяване, което може да се развие в почти всички органи и системи на човешкия организъм, но най-често се локализира в белите дробове – в 90% от случаите. Причинител на болестта е бактерия, наречена Mycobacterium tuberculosis. Основен източник на заразяване е болният от белодробна туберкулоза човек. При кашляне, кихане и дори разговор болният човек отделя туберкулозни бактерии във въздуха. Не всеки, който е бил изложен на контакт с туберкулозната бактерия се заразява – само около 22% от хората, и не всеки заразен се разболява в последствие от туберкулоза – едва около 10% от хората развиват заболяването на даден етап от живота си.

Латентна туберкулоза

Повечето от хората – в 90% от случаите, които се заразяват с туберкулоза, остават само носители на бактерията и не развиват заболяването. При тях имунната система успява да се справи с туберкулозната бактерия. Такива хора не могат да заразяват с туберкулоза други хора, но биха могли на даден етап, в резултат влошаване състоянието на имунната система, да развият туберкулоза.

Активна туберкулоза

10% от хората, заразени с туберкулоза развиват заболяването на даден етап от живота си. Само хората с активна и нелекувана туберкулоза, могат да заразяват околните.

Лечение за туберкулоза

Лечението за туберкулоза се изразява в прилагането на комбинация от лекарства, които убиват бактерията причинител. Съществуват медикаменти за първа линия и втора линия терапия. Лечение се прилага както при активна, така и при латентна туберкулоза, но по различни схеми. Стандартният кратък курс на лечение при активна туберкулоза е с продължителност шест месеца, като се прилага комбинация от медикаменти. Лечение при латентна туберкулоза се предприема за да се предотврати развитието на активна туберкулоза в бъдеще. Стандартният курс на лечение при латентна туберкулоза е от шест до девет месеца и се използва само един медикамент.

Мултирезистентна туберкулоза

Multi-drug resistant tuberculosis, MDR-TB; това е туберкулоза, резистентна към двата най-ефективни медикамента за първа линия терапия – isoniazid и rifampicin. Лечението при MDR-TB трае минимум 18 месеца, а може да продължи две и повече години, като се използват медикаменти за втора линия терапия.

Свръхрезистентна туберкулоза

Extensively drug-resistant tuberculosis, XDR-TB; това е туберкулоза, резистентна към двата най-ефективни медикамента за първа линия терапия – isoniazid и rifampicin и към медикаменти за втора линия терапия.

DOTS

Directly Observed Therapy, Short-course; стратегия за пряко наблюдавано лечение на туберкулозата в съкратени срокове, разработена от Световната здравна организация през 1995 г. Пет компонента се разглеждат като ключови за успешното прилагане на Стратегията: 1) наличие на политическа воля за борба с туберкулозата, включително осигуряване на стабилно и нарастващо финансиране; 2) изграждане на мрежа от лаборатории за качествено диагностициране на случаите на туберкулоза, включително тези сред хората, носители на ХИВ, диагностициране на случаите на резистентна туберкулоза и проследяване на ефекта от лечението; 3) осигуряване на достъп до стандартизиран кратък курс на лечение за всички диагностицирани с туберкулоза при пряко наблюдение на приема на терапията поне през първите два месеца от курса на лечение ; 4) обезпечаване на устойчива система на закупуване и снабдяване с медикаменти и диагностикуми и предоставянето им безплатно на пациентите; 5) въвеждане на система за мониторинг и оценка.

Глобално партньорство за спиране на туберкулозата

Глобалното партньорство за спиране на туберкулозата е създадено през 2000 г. То представлява мрежа от над 500 международни организации, държави, донори от публичния и частния сектор, неправителствени и правителствени организации, които са изразили интерес да работят заедно за елиминиране на туберкулозата като проблем на общественото здраве. Партньорите са обединени в седем работни групи в следните области: разширяване прилагането на Стратегията DOTS по света; коинфекция туберкулоза/ХИВ; MRT-TB; нови медикаменти за лечение на туберкулоза; нови ваксини за туберкулоза; нови диагностикуми за туберкулоза; застъпничество, комуникации и социална мобилизация.

Глобален фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария

Глобалният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария е създаден през 2002 г. като средство за мобилизиране на допълнителни ресурси за борба с трите болести, сочени като водещи причини за смъртните случаи в развиващите се страни. Глобалният фонд представлява иновативен подход по отношение на международното финансиране на здравните системи. Фондът не изпълнява собствени програми, а набира средства и финансира програми на местно ниво, като насърчава комплексния подход към трите заболявания при съставяне на програмите и разчита на знанията на местните експерти за тяхното осъществяване.

Вита минима

Състояние на почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност. От него огранизмът може да излезе при определени условия и да се върне към интензивен живот.

ХИВ и наркомании

Основни термини, които се използват при говорене и писане за ХИВ и наркомании

Наркотици

Понятието се употребява с разнородни значения: като синоним на психоактивни вещества; само за контролираните психоактивни вещества; само за психоактивните вещества, водещи до изразена зависимост; в медицината наркотични дроги се наричат химичните агенти, които предизвикват ступор, кома или нечувствителност към болка (по-често се използва съчетанието наркотични аналгетици); в контекста на международния контрол на наркотиците за такива се смятат изброените в съответните конвенции.

Наркомания

Въпреки че още през 1964 г. СЗО препоръчва заместването в медицинската литература на термините “наркомания” и “пристрастяване” с термина “зависимост към наркотици”, те все още имат широка употреба. Наркоманията е регулярно повтаряща се употреба на психоактивно вещество (или вещества) в степен употребяващият да е периодично и системно интоксикиран, да има оформено влечение (чувство за вътрешна принуда) да приема съответното вещество, да среща големи трудности при прекратяване или промяна в модела на вземане на наркотика по собствена воля. Обикновено присъства и смисловият нюанс, че наркоманът е склонен да използва всякакви начини, за да си набави наркотика. От медицинска гл. т. наркоманията е хронично рецидивиращо заболяване, при което са налице неврохимични и молекулярни промени в мозъка. Под термина пристрастяване, който понякога се използва като синоним на наркомания, би следвало да се разбира по-скоро привикване към някакво поведение или състояние.

Опиат

Опиат е всяко вещество от групата алкалоиди, произведени от опиевия мак (Papaver somniferum), напр. морфин или кодеин, включително и техните производни, напр. хероин.

Стимулант

По отношение на централната нервна система (ЦНС) стимулант е всеки агент, който активира, повишава или увеличава невронната активност, в резултат на което е налице перцептивна, когнитивна и психомоторна стимулация. Наричат се още психостимуланти или ЦНС-стимуланти. Включват стимуланти от амфетаминов тип, кокаин, кофеин, никотин и т.н.

Хероин

Хероинът спада към групата на опиатите. Получава се от морфин, който е естествена съставка на растението опиев мак. Други наркотици от тази група, които имат сходен ефект на действие са морфинът, лидолът, кодеинът, метадонът и т.н. Чистият хероин представлява бяла пудра. Хероинът, разпространяван на улицата обикновено е кафеникаво-бял, тък като е разреден или съдържа примеси, което от своя страна прави всяка доза различна. Обикновено се инжектира, но може също да се гълта, смърка или пуши.

Към хероина (и като цяло към опиатите) се развива пристрастяване и този, който го употребява може бързо да изгради силна физическа и психологическа зависимост. За употребяващите хероин има опасност да развият трайна поносимост към наркотика, което означава, че те имат непрекъсната нужда от по-високи дози за постигането на желания ефект. Така употребяващите хероин рискуват да приемат свръхдози, които водят до кома и смърт от задушаване.

Освен развиване на поносимост към наркотика, всеки, който употребява хероин редовно след сравнително кратък период от време започва да изпитва и симптоми на абстиненция; силно влечение за вземане на поредната доза, което доминира над другите желания и над разумните доводи; усещане за намален контрол над собственото поведение, постепенно отпадане на интереса към обичайните занимания и съсредоточаване на ежедневните усилия предимно към набавянето на нова доза; загуба на сексуалното влечение; в по-малка или по-голяма степен: отхвърляне от предишната среда и социална изолация.

Честото инжектиране уврежда вените, причинявайки тромбози и абцеси, което може да доведе и до гангрена. Използването на употребявани от друг пособия за инжектиране (игли, спринцовки, филтър, капачка и т.н.) излага на висок риск от инфектиране с кръвно преносими инфекции като ХИВ и хепатити.

Кокаин

Кокаинът е фина бяла или много светло сива пудра, която действа като изключително мощен стимулант, смърка се или се инжектира, може и да се втрива във вените. Кокаинът се извлича от листата на храста кока, който расте в земите на Централна и Южна Америка. Той е един от най-мощните “природни” стимуланти и съответно има потенциал за създаване на силна зависимост.

Въпреки, че е един от най-силните стимуланти, действието на кокаина е краткотрайно. Приемането му създава усещане за комфорт, енергичност и увереност, но този ефект трае средно до около 30 минути. В употребилия кокаин остава силно влечение да взема още и още дози. Някои хора продължават да вземат нови дози в желанието си да не преживеят т. нар. “пускане “ – когато не се усеща вече въздействието на наркотика, настъпва изтощение и подтиснатост.

Към кокаина се създава силна психологическа зависимост и употребата му става трудно контролируема. След употреба у човек остава усещане за умора, нежелание за действие, подтиснато настроение и депресия за около един-два дни, понякога и повече. След вземането на по-голяма доза или на малки дози начесто една след друга за кратък период от време у човек се поражда състояние на безпокойство и тревожност, объркване и параноя (чувство че околните говорят за него, преследват го и искат да му навредят), придружено с изблици на раздразнителност и агресия. При системна употреба на кокаин човек става напрегнат, подозрителен и параноичен. При спирането на системната употреба човек се чувства депресиран, изчерпан, неуверен и песимистично настроен.

Смъркането на кокаин системно уврежда вътрешността на носа и може да доведе до перфорация на носната лигавица. Инжектирането води до увреждания на вените и рискове от инфекции. Продължителната употреба води до чернодробни увреждания. Смесването на кокаин с алкохол е опасен коктейл и може сериозно да увеличи вероятността от внезапна смърт. Предозирането води до смърт.

Амфетамини

Амфетамините са синтезирани за първи път през 1887 г. Групата им включва основно бензедрин (I-amphetamine), декседрин (d-amphetamine, dexamphetamine) и метамфетамин (methil amphetamine, methedrin).

Амфетамините обикновено са под формата на сив, бял или мръснобял прах, а понякога и като таблетки. Могат да бъдат смъркани, поглъщани, инжектирани или пушени. Пригодността им за тези начини на употреба е различна. В зависимост от начина на приемане и дозата въздействието им трае различно, но средно около четири часа.

Амфетамините са стимуланти на централната нервна система. Употребилите ги се чувстват самоуверени, с повишени възможности и енергия и намалена нужда от сън.

Нежеланите психологически ефекти при употребата на амфетамини включват: раздразнителност и агресивност; понижено самочувствие; нарушения на съня; тежка депресия; страхови разстройства; параноидни мисли; параноидни психози; халюцинации.

Продължителната употреба на амфетамини води до зависимост. Развива се толеранс – което означава, че употребяващият се нуждае от по-голяма доза, за да постигне същия ефект. По-продължителната употреба води до преумора на сърцето. Предозирането може да е фатално.

Честото смъркане на амфетамини води до перфориране на носната лигавица, хроничен ринит и загуба на обоняние. Инжектирането с използвани от друг пособия (игли, спринцовки и др.) води до риск от заразяване с ХИВ, хепатити и други инфекции.

Доза

Най-общо казано под “доза” се има предвид това количество от една дрога, което е необходимо, за да се получи желаният ефект при приелия го индивид (и при лечение, и при непредписана употреба).

Свръхдоза

Свръхдоза е употребата на наркотик в количество, което предизвиква остри нежелани ефекти върху тялото или мозъка на употребилия.

Толеранс

Толерансът е поносимост на индивида спрямо определено количество вещество. При повишения толеранс е налице намалена чувствителност спрямо ефекта на определена доза от наркотика (тъй като организмът се адаптира към честото му приемане), така че е необходимо повишаване на употребяваната доза, за да се постигне ефект, който преди е бил постиган от по-малка доза.

Зависимост (наркотична)

Tерминът е препоръчан още през 1964 г. от СЗО като заместващ понятията “наркомания” и “пристрастяване”. Наркотичната зависимост е набор от различни по изразеност физиологични, поведенчески и когнитивни промени, вследствие на които употребата на определено психоактивно вещество (или вещества) придобива много голям приоритет в поведението и при зависимия индивид е налице усещането за необходимост от приемане на нови дози от веществото, за да се чувства добре и за да избегне дискомфорта. Психичната (психологична) зависимост се отнася до силното желание и чувството за намален контрол над употребата. Липсата на съответното вещество води до психичен дискомфорт. Физическата (физиологична) зависимост включва променен толеранс и симптоми на абстиненция при прекратяване употребата на наркотика; тя е следствие от приспособяването на тялото към системното въвеждане и въздействие на наркотика.

Абстинентен синдром

Абстинентен синдром (синдром на отнемането) – група симптоми (специфични за съответното вещество) в различно съчетание и степен на изразеност, които се появяват при прекъсване или рязко намаляване на употребата на едно психоактивно вещество, което е било приемано често, обикновено за продължителен период и/или във високи дози. Думата абстиненция, която означава въздържание (неупотреба на психоактивното вещество след период на продължително приемане), понякога се употребява като синоним на психичния и физически дискомфорт, в който изпада редовно приемащия при липса на веществото.

Детоксификация

Детоксификацията е процес, при който се дава възможност на тялото да се освободи от наркотика като медикаментозно се повлияват абстинентните симптоми. Детоксификацията обикновено е първа крачка в програмите за лечение на зависимостта. Преживяването на абстинентните симптоми, без да бъде облекчено от съответните медикаменти, е известно на жаргон като “студена пуйка”.

Метадоново поддържащо лечение

Метадоновото поддържащо лечение е форма на дългосрочна поддържаща фармакотерапия с метадон хидрохлорид при лица, хронично зависими към опиати (хероин, морфин и др.), с цел коригиране на телесни, психични и поведенчески разстройства, както и за предотвратяване на здравните и социалните щети, настъпващи в следствие на хронична злоупотреба с упойващи вещества. Под програма за метадоново поддържащо лечение се разбира специализирана лечебна програма, осигуряващa лечение с метадон, комбинирано с терапевтични, рехабилитационни и психосоциални дейности. Минималната продължителност на метадоновото лечение е 12 месеца, но някои хора със зависимост към опиати е необходимо да останат на метадоново поддържащо лечение с години.

Подходът намаляване на щетите

Подходът за намаляване на щетите се основава на прагматичното схващане, че свободното от дроги общество е непостижимо и паралелно с усилията за постигане на въздържание трябва да работят и специализирани интервенции за тези, които са активно употребяващи в момента, с цел употребата на наркотици да бъде максимално безопасна, както за индивида, така и за обществото. За съжаление програмите за първична превенция, целящи да предотвратят започването на употребата на наркотици не са достатъчно резултатни, а преди достигане до лечение и включване в лечебните програми са неoбходими дейности спрямо активно употребяващите наркотици. Това са дейности познати като намаляване на щетите от употребата на наркотици, които следват както за употребяващия индивид, така и за обществото. Това с особена сила важи в контекста на превенцията на ХИВ сред хората, употребяващи инжекционно наркотици.

Аутрич подходът

Метод за здравна просвета, намаляване на щетите и оказване на помощ, е аутрич подходът (от англ. outreach – достигам по-далече). Това е подход, който има за цел да работи вътре в общностите, т.е. да достигне до употребяващите наркотици, преди самите те да са предприели действия по търсене на помощ от институциите. В работата с употребяващи наркотици този подход е изключително ефективен и полезен, тък като обикновено минава значително време от началото на употребата на вещества, когато ефектите от нея са предимно удоволствени, до момента, в който употребяващият ще усети нежеланите последици и ще потърси помощ. Аутричът е именно подходът, който не чака индивидът сам да реши, че има проблем, а интервенцията го “търси”, за да му предостави възможност за услуги направо в общността, в неговата естествена среда. Така атричът може: да се намеси скоро след като е започнала употребата на наркотици и преди да е добила по-вредни форми; да достигне до групи, които не желаят и нямат намерение да се обърнат към служби; да достига до значително повече на брой хора в сравнение с институциите. Аутричът е единственият подход, способен да работи с хора, които не са обхванати от съществуващите служби и най-общо включва услуги по обмен на игли и спринцовки, здравна помощ, обучение, социална помощ и др.

Дроп-ин център

Дроп-ин центърът (от англ. drop-in – наминавам) е сграда или помещение, разположено на лесно достъпно място за хората, употребяващи инжекционно наркотици, оборудвано така че да създава неформална и приятелска обстановка, екипирано с необходимите материали и консумативи. Освен предоставянето на пакет от материали за безопасно инжектиране, дроп-ин услугите могат да включват общи здравни услуги и консултации.

ХИВ и мъжете, които правят секс с мъже

Основни термини, които се използват при говорене и писане за ХИВ и мъжете, които правят секс с мъже

Мъже, които правят секс с мъже

Понятието “мъже, които правят секс с мъже” описва начин на поведение, а не отделна група хора. То служи като средство да се говори за сексуалното поведение между мъже, без да се отчита фактът как мъжете осъзнават своята сексуална идентичност. В този смисъл “мъже, които правят секс с мъже” включва в себе си мъже, които се самоосъзнават като хомосексуални (гей), но също и такива, които са бисексуални, транссексуални и хетеросексуални. Понятието обхваща също както мъжете, които желаят и доброволно осъществяват сексуални контакти с други мъже, така и тези, които поради определени обстоятелства извършват това под натиск и принуда. “Мъже, които правят секс с мъже” се наложи като понятие в контекста на епидемията от ХИВ, защото за разпространението на ХИВ от значение е не сексуалната идентичност, а рисковото поведение, което в случая е практикуването на незащитен анален секс между мъже.

Анален секс

Анален секс (анално проникване, анално сношение) е сексуална практика, при която пенисът на единия партньор се вкарва в ануса на другия, с цел получаване на сексуално удоволствие. Използването на различни секс играчки за стимулиране на ануса и ректума също се счита за анален секс.

Аналният секс може да достави удоволствие както на проникващия, така и на приемащия партньор, тъй като анусът притежава нервни окончания, подобни на тези по клитора и пениса. Смята се, че за жените аналният секс е приятен, тъй като по този начин се стимулира преградата между ректума и вагината, а също и Г-точката. При мъжете отвъд ректалната преграда се намира простатната жлеза, чието дразнение при анален секс също е източник на удоволствие.

В някои култури аналният секс се разглежда като табу и е обявен за противозаконен от някои законодателства.

При практикуване на анален секс е необходимо особено внимание, търпение, както и употребата на лубриканти, тъй като, за разлика от вагината, анусът няма естествена лубрикация. В противен случай актът може да е болезнен за приемащия партньор, а в по-драстични случаи – да доведе и до наранявания.

Както и вагиналният секс, аналният секс без предпазни мерки създава опасност от заразяване с полово предавани болести. Освен опасността от зараза, съществува и чисто физиологична опасност от наранявания и разкъсвания. По тази причина, в ануса не бива да бъдат вкарвани предмети с ръбове и остри върхове, както и въобще предмети над 20 см, тъй като може да се увредят стените на дебелото черво.

Хомосексуалност

Хомосексуалността е сексуална ориентация, изразяваща се чрез сексуални мисли, любов, фантазии и сексуални действия с човек от същия пол.

Хетеросексуалност

Хетеросексуалността е сексуална ориентация, представляваща полово и романтично влечение към представители на противоположния пол.

Бисексуалност

Бисексуалността е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов и/или сексуално влечение към представители и на двата пола.

Транссексуалност

Транссексуалността е форма на полова идентичност, при която даден човек трайно и устойчиво се идентифицира като представител на срещуположния пол. Т.е. при това състояние физиологичната и психологичната полова идентичност на индивида не съвпадат. Транссексуалността не е вид сексуална ориентация и няма общо с хомосексуалността.

КАБКИС

Kaбинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН

СОФИЯ

СРИОКОЗ – София
ул. „Враня“ No 20
ет. 5, стая 502
тел./факс: 02/833 40 99
Електронна поща: kabkis@siokoz.com

СРИОКОЗ – Студентски градСофия
кв. „Студентски град“
ул. „Арсо Пандурски“ No 8
ДКЦ 5 (бившата Студентска поликлиника)
ет. 1, стая 15
тел./факс: 02/862 60 79

Център за сексуално здраве
Сдружение „Здраве без граници“
София

ул. „Цар Самуил“ No 111
тел: 02/ 952 33 99
Електронна поща: cshbulg@hotmail.com

Национална Потвърдителна лаборатория по ХИВ
София 1233
Бул. „Столетов“ 44А
Тел. 02/931 80 71
Електронна поща: kabkis11@yahoo.com

Здравен център на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве
София 1504
бул. „Дондуков“ 67
телефони: 02/943 46 77; 943 30 52; 943 37 10
Електронна поща: bfpa@online.bg

ДРУГИ ГРАДОВЕ

РИОКОЗ Пловдив
ул. „Перущица“ No 1
eт. 1, стая Б–1
тел./факс: 032/ 64 34 36
Електронна поща: riokozpd@plov.net

РИОКОЗ Варна
ул. „Брегалница“ 3
ет. 5, стая 501
(до Токсико-физиологичната лаборатория)
тел./факс: 052/ 63 27 78
Електронна поща: riokoz-vn@mbox.contact.bg

РИОКОЗ Бургас
ул. „Александровска“ 120
ет. 5, стая 38
тел/ факс: 056/ 81 62 57
Електронна поща: kabkis@riokoz-bs.com

РИОКОЗ Плевен
ул. „Княз Александър Батенберг I“ 7
ет. 3, кабинет 307
(до Вирусологична лаборатория)
тел./факс: 064/ 80 60 67
Електронна поща: kabkis@riokoz-pleven.com

РИОКОЗ Благоевград
ул. „Братя Миладинови“ No 2
ет. 1
тел./факс: 073/ 88 76 90
Електронна поща: riokozbl_kabkis@abv.bg

РИОКОЗ Велико Търново
ул. „Никола Габровски“ No 23
ет. 5, стая 504
тел./факс: 062/ 61 43 30
Електронна поща: riokoz_vt_kabkis@yahoo.com

РИОКОЗ Стара Загора
ул. „Стефан Караджа“ No 10
ет. 1
тел./факс: 042/ 60 41 51
Електронна поща: kabkis10sz@orbinet.bg

РИОКОЗ Русе
бул. „Скобелев“ 40А
тел.: 082/ 82 89 64

КАБКИС Пазарджик, (Сдружение “Асоциация здраве и бъдеще”)
ул. „Болнична“15 (в сградата на МБАЛ Пазарджик)
ет. 4, стая 38-39
тел.: 034/ 44 20 81
Електронна поща: kabkispz@abv.bg

КАБКИС Перник, (Сдружение “Асоциация здраве и бъдеще”)
ул. „Брезник“ 2
(в сградата на МБАЛ „Рахила Ангелова“-АД)
Минна болница, партер
тел.: 076/60 41 11
Електронна поща: kabkis13@mail.bg

КАБКИС Добрич
ул.“Кирил и Методий“ 57, ет.1, стая 115
тел. 058/ 60 46 13

КАБКИС Видин
ул.“Цар Симеон Велики“ 76, ет.1
тел. 094/ 60 04 55

КАБКИС Враца
ул. „Черни Дрин“ 2, ет.2, стая 201
тел. 092/ 62 27 07

КАБКИС Хасково
РИОКОЗ Хасково
пл. „Общински“ 2, ет. 1
тел. 038/60 32 37

Тази информационна брошура е изготвена от UNAIDS – Програмата на ООН за ХИВ/СПИН, която обединява усилията и ресурсите на десет организации от системата на ООН за подпомагане на отделните страни в предотвратяването появата на нови случаи на ХИВ-инфекция, полагането на грижи за вече инфектираните хора и намаляване на въздействието на епидемията.

В България UNAIDS работи чрез своя Представител за страната и Тематичната група на ООН за ХИВ/СПИН, включваща представители на всички агенции на ООН в страната и националните партньори като Министерството на здравеопазването и Министерството на външните работи. Постоянният координатор на ООН и постоянен представител на UNDP е председател на Тематичната група за ХИВ/СПИН, чиято цел е да координира усилията на всички програми на ООН в страната и да гарантира, че националният отговор срещу епидемията е цялостен и допълващ се. Проектите на UNAIDS в България се администрират от UNDP.

Адрес:
Програма на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS)
Представителство на ООН в България
Ул. “Хан Крум” 25
София 1040
Телефон:
02/96 96 118
02/96 96 119

Ел. поща: manoela.grozdanova AT undp.org

Източник: unaids-bulgaria.org
free hit counters

Tyxo.bg counter


%d bloggers like this: