Posts tagged ‘неморално’

Минути за куиър лексикология (ІІ) — хомосексуалност vs. хомосексуализъм

Измина доста време от първия ми пост посветен на лексикологията свързана с нехетеросексуалните хора.

Както вече споменах, лексикологията е науката за думите и тяхното значение, произход и употреба. Лексикална пък се нарича тази грешка, при която дадена дума е употребена погрешно, тоест без разбиране за нейния смисъл.

Аз никак не съм специалист-езиковед и съм далеч от тънкостите на българската граматика. Никога не съм можел и не съм претендирал, че мога да пиша и да се изказвам отлично, даже прилично. Но съм от хората, които обичат да знаят какво казват и понякога си правя труда да се вглъбя в природата на думите.

Днес ще се вглъбя в природата на две привидно родеещи се и уж взаимозаменяеми думи и ще се постарая да обясня защо според мен едната не бива да е предпочитана за употреба, даже напротив — би трябвало да се изостави в полза на другата.

Става дума за хомосексуалност и хомосексуализъм.

(още…)

28 май, 2008 at 10:06 pm Вашият коментар

Много конвенционална терапия

Ето едно интересно видео, изпратено ми от д-р Джак Дрешер от Американската психиатрична асоциация. В него д-р Джоузеф Николози, президент на Националната асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността (НАИТХ), обяснява колко конвенционална всъщност била репаративната терапия, целяща преориентация на хомосексуалните, а Ричард Коен, един от най-известните „репаративни терапевти“ в САЩ и лектор на няколко от конференциите на НАИТХ, демонстрира някои наистина конвенционални методи…

9 февруари, 2008 at 7:20 pm 2 коментара

10 причини гей браковете да са забранени

1) Да бъдеш гей е противоестествено. А ние, българите, винаги отхвърляме неестествените неща, като очилата, полиестера и климатиците.

2) Гей браковете, ще окуражат хората да стават гейове, точно както размотаването с червенокоси хора те прави червенокос.

3) Легализирането на гей браковете означава да приемем и всякакви други видове откачено поведение. Така например, хората може да поискат да се женят за домашните си любимци. Все пак кучетата са физически лица и могат да подпишат брачен договор…

4) Праворезбовият брак е наложен от много време, в него има традиция и той въобще не се е променял. Жените ни все така са наша собственост, чернокожите не могат да се женят за бели, а разводът е незаконен.

5) Бракът на хората с права резба ще се омаловажи, ако гей браковете се разрешат. Хетеросексуалните ще започнат да се обичат по-малко, ще бъдат по-малко сплотени и свещеността на 55-часовият брак на Бритни Спиърс ще бъде унищожена!

6) Нормалните бракове са наложени, защото произвеждат деца. На педалите, стерилните и възрастните хора не трябва да се разрешава да се женят, защото са неспособни да се възпроизвеждат, а сиропиталищата все още не са пълни и света има нужда от още деца.

7) Очевидно е, че родителите гейове ще отгледат на свой ред педали, така, както праворезбовите семейства отглеждат само и единствено нормални.

8) Педалските връзки се заклеймяват от църквата и в Библията. В теокрация като нашата, ценностите на религията, които са се доказали като устойчиви и човеколюбиви, още откакто са въведени преди повече от 2000 години, са жизненоважни за живота в цялата страна. Затова всички изповядваме само една религия и вярвания.

9) Децата никога не могат да израстат нормални без мъжки и женски модел у дома. Затова в нашата, а и в много други развити култури по света, е забранено на самотни родители да отглеждат деца.

10) Педалските бракове ще променят устоите на обществото; никога няма да се адаптираме към новите обществени норми. Както не успяхме да приемем колите, третичният сектор на икономиката и по-дългата продължителност на живота.

С дискриминацията дотук!

Когато теб наричат „педал” или „извратеняк”, а себе си „нормални”, не забравяй, че това е просто въпрос на гледна точка.

Точките са по идея на един американски блог. Преведено, адаптирано и допълнено от Stalik.

Гласувай а тази статия

5 октомври, 2007 at 6:12 pm 21 коментара

Хомосексуалност и морал

Една от любимите тези на анти-хомосексуалната пропаганда е, че хомосексуалното поведение е неморално и следователно „хомосексуалността е неприемлива за обществото“. Нека да обясним какви са основите на това твърдение и доколко то е истина. В крайна сметка това е един изключително важен проблем, тъй като от тая позиция се хвърля едно ужасно звучащо обвинение към цяла една малцинствена група от хора. До колко този своеобразен остракизъм е основателен и издържан в морално отношение!?
(още…)

27 септември, 2007 at 6:15 pm Вашият коментар

Минути за куиър лексикология (І) — за педалите и гейовете

Лексикологията е науката за думите и тяхното значение, произход и употреба. Голяма част от думите в езиците по света имат по повече от едно значение, а много от тези, които нямат, имат специфични нюанси, когато са употребени в различни речеви ситуации. Ето защо семантиката, като дял на лексикологията, често пъти може да ни измъкне от ситуации в които не разбираме какво ни казват, или не съумяваме да комуникираме с човека отсреща така, както ни се иска. Проблемът идва когато използваме семантичните вариации на думите точно както ни се иска, ала с цел да нараним човека срещу нас. Много такива „думи-остриета“ има в нашия език, ала не за тях ми е мисълта тук. Аз ще се спра само на една, която засяга съвсем конкретна група от хора. Тая е и причината да поместя в заглавието уточнението куиър. (още…)

16 септември, 2007 at 12:13 pm 8 коментара

Да проповядваш хомосексуалност

Наскоро ме осведомиха, че аз проповядвам хомосексуалност. :) Колко забавно, не мислите ли? Действително ми стана смешно в първия момент. Секунди по-късно обаче осъзнах, че това не само не е смешно, но и печално. Оказва се, че хората много по-масово от подозираното от мен говорят за неща, без да знаят за какво става дума и да са запознати с тях. Осъждат, заклеймяват, теоретизират. Аз разглеждам като опасна всяка дейност, с която се захващат неуки в областта хора. Ето например литературната критика — колко псевдонаучна плява е изсипана в родния критически небосклон от хора, които си мислят, че разбират от естетика и литература, които имат самочувствието да говорят, да оценяват, да определят.

Твърдението, че някой може да бъде „насърчаван“ в хомосексуалност е еквивалентно на твърдението, че някой може да бъде насърчаван да има червена коса, или лунички, или да бъде левичар. Както ми разкри осведомителят ми, хомосексуалните трябвало „да влизат в правия път“. Каква нелепост! Нелепост, която може да каже само оня, който не е разбрал, че „прав път“ няма. Поне не извън архаичните представи на патриархалното мислене. Днес обаче не живеем в патриархат, а в еквиархат — обществено-производствена формация с нови ценности и нов мироглед, който изглежда никак не се услажда на онези, които с мъка на сърце дадоха правото на глас на жените и които славословеха религията, като най-авторитетна инстанция по въпросите на битието. Разглеждането на процеса по създаване на разнополово семейство с потомство като „правия път“ и единствената „нормална“ функция на човека в този живот е всичко друго, освен смислена концепция. Това е ялова теория, родена от тесногръди в мисленето си хора, често пъти духовно, а понякога и интелектуално бедни. Защото духовна бедност е нужна, за да не усетиш огромното поле на човешкия живот и пътищата, които го пресичат. Ни един от тях не е правият. Всички са по своему криви.

Необходимо е да се разбере добре: хомосексуалността не е стил в изкуството или политическа идея, та да бъде проповядвана или пропагандирана. Тя е емоционално и душевно състояние, компонент от човешката психика. А в този план тя далеч не е „крив път“.

Следователно единственото, което аз бих могъл да проповядвам, е системното следване на поведение и мироглед, които осигуряват психическо равновесие, тоест здраве, на хомосексуалните и бисексуални лица. А именно: приемане и разбиране на собствената сексуална ориентация, като клинично здраво състояние и една нормална алтернатива на половия живот. В този смисъл аз бих проповядвал не хомосексуалност, а приемане и разбиране на собствената алтернативна сексуалност от страна на тези, които знаят или чувстват, че я имат. Само това би осигурило тяхното психическо, а нерядко и физическо здраве и би ги превърнало в истински пълноценни личности. Това следва да е целта и на всеки, занимаващ с медицински науки, на всеки, претендиращ, че иска да стори добро на ближния. Останалото е позьорство и егоцентризъм.

9 септември, 2007 at 4:14 pm Вашият коментар

За глупостта и края на разума 2

Когато човек иска да изкара и Господ по-черен от дявола, той най-напреде ще трябва да измисли начин как да го очерни. За целта или трябва да изтъкне онова, което е истина и действително очерня иначе доброто име Господне, или трябва да си послужи с лъжа, за да оклевети. Това е същински изпит за интелигентния човек. Защото само интелигентния ще различи истината от лъжата. Най-напреде лъжата е изкуствено нещо. И като всяко изкуствено нещо изпъква. Това често е много неприятно, защото за съжаление има и лъжи, на които много хора искат да вярват. И само чакат тия лъжи да лъснат всред истината, та да ги поемат с благоговение в ръце и да ги вдигнат като победен рог над главите си. Аха! — и те вече си мислят, че са хванали Господ за шлифера…

Нека не бъдем глупаци.
(още…)

28 август, 2007 at 3:17 am 3 коментара

Опит за летене… или треска в събота вечер

Преди време обясних как според мен българското „ЛГБТ/гей общество“ се опитва да лети, но нещо като че не успява. Още тогава писах:

Отчитам някаква инертност в българското гей общество. Може би аз попадам на грешните следи, не зная. Но общество, формирано главно от пе****сите-интриганти с женска психика и жиголата, дето киснат в няколкото гей заведения на столицата, трудно може да бъде разпознато като “общност”. А останалите хомосексуални са или единаци, или апатични редки посетители на тези места, или “виртуални гейове” – четат тук-там, пишат разни блогове, но имат някаква недоизказана неприязън към “реалния живот”, към общуването лице в лице с други хомосексуални.

Е, предполагам вече е ясно защо не останах никак изненадан от фиаското на БГО „Джемини“ с кампанията по „социално отговорно отношение“, която идея иначе си е чудесна. Ще цитирам:

БГО Джемини посети клубовете Chill Out, Why Not, In Da Club, Vital и частично успя да посети Еxit. Ето каква беше картината на нощна гей София: един добър процент от посетителите на тези заведения демонстрираха, освен арогантност, и липса на всякаква отговорност към собственото си здраве. Най-фрапантен бе случая с Еxit, където част от екипа на БГО Джемини не бе допуснат под предтекст, че се състои от прекалено голям брой жени. Според официална политика на клуба, повече от две жени не се допускат, защото създават проблеми на заведението, по мнение на собственика.

Добро утро, скъпи ми активисти! Вие се трепахте ли трепахте с разни кампании и процеси, за да се събудите тая прекрасна нощ в новоизлюпената европейска столица София и да видите, че в България има голяма и сплотена „пед***ска общност“, но „гей общност“ няма. Няма и да има.

В момента в България дейно се развива това, което се случи в САЩ скоро след „разтопяването на ледниците“ с решението на Американската психиатрична асоциация от 1973 г.: българското ЛГБТП общество (където П значи „пед***си“) тепърва започва да се развива. Това ще стане мнооого бавно и паралелно с някои определени културни промени, които, надявам се, ще настъпят у българина в близките 10 години. Но дотогава ще трябва да живеем с тъжния факт, че това „общество“ е все още в своята младенческа възраст, със все нейната безакълна емоционалност и духовна незрелост. В мит №17 на моите „20 мита за хомосексуалността…“ аз описах това състояние:

Причината болестта [СПИН] да е открита първо и главно сред хомосексуалните мъже е факта, че по това време [времето на откриването й] — ерата на дрогата, екстази, безпаметните купони в крайпътни вили и златни години за порноиндустията — сексуално промискуитетните гейове и наркомани в САЩ водят подчертано разблуден стил на живот. […] Увлечени от романтизма на борбата за социална дестигматизация и равноправно третиране, хомосексуалните в САЩ по това време приемат еротизмът към собствения пол като определящ не само сексуалната им ориентация, но и идентичността им. Според този изкуствено създаден стил на живот геят, който не прави секс когато и където пожелае, отхвърля своята идентичност и страда от интернализирана хомофобия.

О, мили активисти, имали сте късмета, че не сте посетили и тоалетните на някои от тези заведения! Там несъмнено щяхте да намерите не само много материал за кампанията си, но и други разни материали от законен и незаконен произход… Но положението е такова и трябва да свикваме. Има моменти, в които съзирам безобразно верни неща в хетеросексистката и хомофобска анти-хомосексуална пропаганда. Да, тая пропаганда е невярна, доколкото съди всички под общ знаменател, но се колебая дали съди по частното за мнозинството, или по мнозинството за частното. Напоследък ми се струва, че е второто…

22 август, 2007 at 3:51 pm 1 Коментар

17 май – Международен ден срещу хомофобията

17 май е световният ден срещу хомофобията. В този смисъл той е денят, в който се отбелязва още една година в борбата с едни от най-страшните врагове – социалните предразсъдъци и стереотипите. Този ден е посветен не толкова на идеята да накара някой, хомосексуален, бисексуален, а покрай тези сексуални малцинства и някои други (транссексуалните и интерсексуалните хора) да се почувстват с нещо по-горди и пълноценни части от обществото. Този ден е посветен преди всичко на това от какво човек трябва да се срамува и с какво не бива да бъде горд.

17 май е ден на борба. В ушите на някои предубедени люде това ще прозвучи помпозно, театрално, мелодраматизирано. Факт е обаче, че патриархалният ред роди понятия като „семейни ценности“ и „обществени норми“ и в продължение на няколко века юдею-християнската култура насаждаше токсичните си стереотипи свързани с тях – за опасността от „изпускането“ на жената, която бе превърната в покорна домакиня, безименна и безлична; за „семето“, което „истинският“ мъж трябва да предаде, получавайки в замяна окървавеният чаршаф; и най-сетне – за опасността от безбожните грехове, заличили Содом и Гомор. А това, казват, била именно хомосексуалността.

На прага на 20 век един швейцарски невролог, на име Зигмунд Фройд, разви теорията, че човешката сексуалност е обусловена от несъзнаваното, което е освободено от моралните окови на съзнаваното. Изграждането на сексуалността на възрастният в този смисъл е един дълъг и драматичен процес, изпълнен с много „опасности“. Не се ли премине гладко през периода на развитие на сексуалността се развиват „перверзии“ – влечение към атипични (според известни стереотипи) обекти. Това даде една научна основа за патологизирането на хомосексуалността. На научното мнозинство и неговите дълбоко вкоренени социални стереотипи това „патологично“ обяснение на Фройд се видя твърде симпатично.

В продължение на няколко десетилетия науката психология бе преимуществено доминирана от фройдистките теории, или т. нар. психоанализа. Психоаналитичния метод, колкото философски, толкова и догматичен, доби почти статут на идеология. За тези няколко десетилетия на идейна конюнктура в областта на научната мисъл, хомо и бисексуалността бяха обявени за психични разтройства, девиации, перверзии, отклонения. Хомосексуални пациенти на психиатричните клиники, „обекти“ най-достъпни и удобни за изследване, бяха подлагани на щателни психологически „дисекции“. В същото време не се намери нито един учен, който да извърши наблюдение върху хомосексуални в нехоспитална среда, които не страдат от някакво психическо разстройство. Изводите от този явно предубеден подбор на наблюдавани „обекти“ послужи за „доказателство“, че хомосексуалността е психическо отклонение. „Пациентите“ проявяващи „еднополо сексуално влечение“, нарушаващо нормите на общоприетите начини за изразяване на сексуалността, понякога дори биваха подлагани на медицински интервенции с цел „лечение“ на „заболяването“ им – лоботомия, предизвикващи гадене медикаменти, кастрация, електрошок, ампутация на гърдите, хормонална терапия, третиране с радиация (обработване на тимуса с рентгенови лъчи, с цел атрофия на жлезата) и всякакви подобни псевдонаучни експерименти за „лечение“ на това „ненормално“ поведение!

В края на 40-те години и началото на 50-те един биолог, специалист по таксономия, се възмути от наукообразното невежество по въпросите на секса и сексуалността, с което десетки и десетки самонабедили се за „учени“ пълнеха главите на американските студенти. Професор Алфред Кинси показа на американското научно мнозинство по най-безпардонен начин, неговата ограниченост и тесногръдие, неговият морално обременен от стереотипи и явно предубеден научен подход към въпроси като мастурбирането, фелациото, изневярата и хомосексуалността.

Скоро след него се надигна и друг глас. С една скромна, но изпълнена със забележително съдържание статия, психоложката Ивлин Хукър показа, че видима разлика в умствените функции на хомосексуалните и хетеросексуалните мъже няма. Всичко това даде началото на първите по-обективни в научния си подход разработки по въпросите на хомо и бисексуалността.

Така през 1973 г. Американската асоциация по психиатрия премахна хомосексуалността от списъка си с психични заболявания. Това мъчно извоювано решение послужи като първи лъч светлина по пътя към социалната еманципация на хиляди хора в САЩ. Роди се масовото движение за равни права на ЛГБТ хората (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални). Скоро то излезе и извън границите на Съединените щати и даде тон на освобождението от предубежденията и стереотипите по цял свят. На 17 май 1990 г. четиресет и третата генерална асамблея на Световната здравна организация последва решението на Американската асоциация по психиатрия и зае същото научно становище, като на свой ред сне хомосексуалността от Международната класификация на болестите още със следващото издание на списъка (през 1992 г.). Това именно събитие послужи като основа на днешната дата.

След като векове наред хомосексуалността бе набеждавана за грях, само защото юдаизма, християнството и исляма бяха повели кръстоносен поход срещу езичеството и неговите ритуални сексуални практики и проституция; след като през цялото средновековие витаеше духа на неразбиране и нетолерантност към различието; след като науката на Новото време интерпретира наново мотива за греха, набеждавайки хомосексуалността за патологично състояние; след всичко това днес тя все още носи розовият триъгълник на ръката си.*

Според актуални психологически теории и изследвания хомофобията (агресивното отрицание на хомосексуалността) може да бъде резултат от латентна хомосексуалност – подсъзнателното подтискане и страх от собствените хомоеротични чувства и желания. Неуверени в собствената си мъжественост, възпитани в дух на стереотипи и предубеждение, страдащи от липса на образованост по въпросите на сексуалността тесногръди мъже (а по-рядко и жени) от различни възрасти и социални прослойки продължават да таят в себе си гняв, страх и омраза, които търсят ежеминутно отдушник. Според ФБР 15,6% от престъпленията от омраза в САЩ за 2004 г. са престъпления срещу личността, на базата на сексуалната ориентация. От тормоза и подигравките в училище от най-ранна възраст, до физическо насилие, изнасилване, убийство – всичко това са прояви на антихуманно, нетолерантно и престъпно отношение, нарушаващи всички принципи залегнали в понятието „човек“. Тоест това не са човешки прояви.

Ето на какво е посветен този ден. За да няма повече случаи, като смъртта на Матю Шепард; за да няма повече хора, изпратени в концентрационни лагери; за да няма повече печални съдби, като тази на великия Оскар Уайлд; за да не бъдат повече убивани хора с камъни или вкарвани в затвора, защото са различни; за да няма повече опити, да се ограничават гражданските права и свободи; за да можем всички ние, като Роза Паркс, да седнем в трамвая или автобуса с чувството, че сме хора, равни на човека до нас.

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. – Всеобща декларация за правата на човека

__________________
* Изпратените в концентрационните лагери на нацистка Германия хомосексуални са принудени да носят на ръката си обърнат розов триъгълник така, както евреите – жълтата звезда на Давид. До 1944 г. повече от 7000 войници са осъдени за хомосексуалност и изпратени в Лагерите на смъртта. Лишени от политическия си статут там те са осъдени на тежка физическа работа в кариерите. Жертви на брутално отношение в ръцете на Капо (отговорниците) мнозина стават наложници. Множество стават обект на медицински експерименти, като тези на специалиста по „хормонална трансплантация“ Карл Вернет. Между 1937 г. и 1939 г. Гестапо арестува ок. 100 000 души за хомосексуалност. Въпреки богатата документация за тегобите на евреи и цигани в концентрационните лагери, данните за въдворените хомосексуални са игнорирани и пропускани в продължение на десетилетия след Втората световна война. Малкото оцелели хомосексуални жертви на Холокоста до неотдавна масово бяха потънали в забрава, сякаш изтрити от колективната памет за печалните исторически събития. Такова злокобно мълчание по темата е показателно за това, доколко тесногръдието и дискриминацията текат все още в кръвта на възприелите се като еталон за „правилност“ и „нормалност“. А по-мнителните ще съзрат в него и едно негласно съгласие с тази идеология, която бе обявена за една от най-мизантропските в историята на човечеството.

15 май, 2007 at 2:54 am Вашият коментар


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми