Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Наричана „земята между двете реки”, Тигър и Ефрат, Месопотамия е люлка на най-ранната човешка цивилизация, където изкуството на писмото е открито малко преди 3000 г. пр. н.е. Тук Шумер и Акад създали култура, която вече била стара, когато златната епоха на Гърция едва започвала. Шумерският и акадският (семитски) езици били използвани за изписването с клиновидно писмо на широк корпус от текстове, посветени на митологията и поезията, законодателството и администрацията, религията и магията. Най-ранният период от месопотамската история представлява възходът на шумерските градове-държави, последван от формирането на Вавилонската и Асирийската империя. По-късните постижения на Юдея и Гърция се дължат именно на трупаните с векове огромни месопотамски научни, технологични, правни и етични знания, завещани от пророци и философи. Това, което е попречило на този принос към цивилизацията да получи пълно признание, е историческото обстоятелство, че литературните идиоми на Месопотамия изчезнали, познанието за клинописа било изгубено и хоризонта на погледа ни днес е ограничен едва дотам, където информацията за тези древни култури е запазена от еврейските и гръцките източници. Днес дешифрирането на шумерския и акадския, а сетне и на хетския и хуритския езици, разкри хилядолетия културна еволюция, предхождаща развитите цивилизации на античността.

Сексуалността в Древна Месопотамия

В месопотамските нагласи спрямо човешката сексуалност не откриваме онези религиозни и философски забрани, които развиват юдаистката и елинистичната мисъл, и които дори не са започвали да култивират естетическия идеал, процъфтял впоследствие при християнството. При това едно от главните божества в месопотамския пантеон, Инана/Ищар, е богинята на любовта във всички смисли на думата. Почти всичко, което знаем във връзка с хомосексуалността, се отнася към 3 хилядолетие пр. н.е. и специално към отношенията между мъже. Едно запазено изображение на анално сношение показва коленичил рецептивен партньор, пиещ от съд чрез сламка — вероятно сцена от кръчмарска оргия. Паралелно с тази сцена има и друга, включваща жена като пасивен партньор. До нас са достигнали и медни фигурки от края на второто хилядолетие пр. н.е., изобразяващи страстни ласки между мъже.

Литературните източници включват онирологични текстове, посветени на еротични сънища, в които сънуващият участва в сношения с различни мъже: с божество, с цар, с първенец, със сина на друг мъж, с млад мъж, с дете, със собствения си баща, дори с труп. Методът на систематизиране на материала не позволява на съвременния изследовател да извлече много информация, макар няколко пасажа да наблягат на младостта на партньора, оттук отвеждащи до заключения за педерастичния характер на връзката им. Съществуват и гадателски текстове, в които сексуалните събития в ежедневието служат за основа на предсказанията; малко количество от тях предполагат и участие на партньор от собствения мъжки пол, който може да е бил равен по обществен ранг, професионална проститутка или пък роб, принадлежащ на домакинството. Еднополовата сексуална активност никъде не е укорявана и дори не съдържа белега на „омърсяването”, който можел да се добие при полов контакт с жена.

Закони

В асирийските текстове съществуват закони, които предвиждат наказание за активния партньор, ако той насилствено содомизира равен нему, при което се предписва да бъде анално пенетриран и сетне кастриран, в стриктно съгласие с lex talionis.¹ Предходящата точка в текста пък се отнася до лъжливото обвинение в многократно пасивно анално сношение, което се наказва по начин подобен на клеветата към чужда съпруга, че проституира. И в двата случая изглежда белязан е бил рецептивния партньор, обвинен в търговия с тялото си. Пасивната роля в еднополовия контакт се уподобява на женската роля в разнополовия.²

Проституция

Месопотамското общество имало цяла класа професионални мъжки проститутки, ассину, кулу’у и кургарру,³ като за някои от тях спечифичното е, че са били младежи, които имали разнообразен набор от функции в сферата на развлеченията и на религиозната литургия. Що се отнася до забавленията — те свирели на музикални инструменти, пеели и танцували, а е възможно да са играли пантомими и драматични пиеси; по отношение на религиозният ритуал — те изпълнявали церемониални задължения в чест на Ищар, понякога преоблечени в дрехите на противоположния пол,⁴ а понякога и участващи в еротични ритуали за удоволствие на богомолците. Те са ясно асоциирани с поклонничките на Ищар, чиято роля на иеродули⁵ е изобилно засвидетелствана в клиновидната литература. Един текст описва как ассину бива завладян от желание да бъде пенетриран от други мъже, докато в други текстове е наблегнато на физическото очарование на обекта. От друга страна андрогините от късното гръцко изкуство и митология не са били познати на мосопотамците. Това, че тези йеродули може да са били бисексуални и бащи, прозира в пасажи споменаващи децата им, без намек че са били просто осиновени. Асину, все пак, може да са били и евнуси, „полумъже”, както казват текстовете, които по-нататък ги сравняват със „счупен съд”.

Външният вид и поведението на мъжката проститутка били подчертано женствени: една от емблемите, коитоте  носели, било вретеното, универсален символ на женския труд; в един от запазените текстове терминът нас пилакки, „носещ вретено”, е поставен непосредствено след ассину и кургарру. Това извиква асоциация с проклятието на Давид от Втора книга Царства 3:29 („който се подпира на тояга”⁶). Някои от тях носели женски имена и гилдиите на мъжките и женските проститутки понякога включвали представители на противоположния пол. Проституиращият мъж можел да бъде и любовник на жена, тъй че не била следвана стриктна линия на разграничаване. Съществува дори астрологически текст, който тълкува влиянието на определено разположение на планетите като показващо, че „Мъжът ще вземе кургарру в дома си, а последният ще му отгледа деца.”

Нагласите на месопотамското общество спрямо мъжките проститутки били в най-добрия случай двойнствени; макар и изпълняващи необходима роля в своето общество, като индивиди те били маргинализирани и подложени на презрение. В акадската версия⁷ на мита за слизането на Ищар в подземният свят, Ерешкигал⁸ проклина Асушу-намир⁹ (а чрез него и всички подобни нему в бъдещето), обричайки го на жалко съществувание, злополучия и живот в утайката на обществото. Други, които били жертва на тая маргиналност, били „екстатиците”, ексцентриците и невменяемите. Бидейки „мъже, превърнали се в жени”, мъжките проститутки били стигматизирани, въпреки че били част от култа към Ищар.

Литературни аспекти

Доста различна била ролята на хомоеротичното между героя Гилгамеш и другаря му в различни приключения, Енкиду. Тук аналогията с отношенията между Ахил и Патрокъл в Илиада е поразителна. Макар и институционализираната педерастия на златната епоха на Елинистичната цивилизация все още да не била реалност, появилият се спонтанно хомосексуален елемент в приятелството на двама мъже не бил нещо възпрепрятствано или осъждано от околните. Този елемент можел дори да съперничи на хетеросексуалните контакти, доколкото Гилгамеш отхвърля ухажванията на Ищар. Връзката между мъжете била нещо повече от брака в общество, където половете били строго разделени в своя частен живот и верността на бойното поле била жизнен елемент от другарството. Скорошни изследвания са открили образци на еротични двусмислия в оригиналните текстове на епосът за Гилгамеш, една от най-ранните класики на световната литература. Подобни изразявания на сексуални чувства явно са били естествени в историческите връзки, както при Давид и Йонатан.¹⁰

Макар изрично декларираната любов да е рядко споменавана в месопотамските текстове, същата сила на чувствата, каквато познаваме днес, не би могла да бъде непозната и за сърцата на мъже, живели преди 4 000 години. В една серия от молитви, предназначени да уредят божествената благословия на любовната връзка, молителят е заинтересован от „любовта на мъжа към друг мъж”. Никакво религиозно порицание или табу, аналогично в какъвто и да е план с това в юдаизма или християнството, не е открито към днешна дата в изворите на съвременното знание за земята на Двуречието — текстовете, които имат предимството да са автентично отражение на времето си, а не копия направени (или цензурирани) от преписвачи от по-сетните векове, грижливо пазещи едни съвсем различни морални принципи.

За лесбийството месопотамската литература няма какво да ни каже: в стотиците открити и дешифрирани от 19 век насам клинописни текстове хомосексуалните връзки между жени са споменати само веднъж. Това може да бъде обяснено с факта, че книжниците, съчинили и записали клинописните таблички, били мъже; и отчасти, защото живота на жените бил частен и чужд като проблем за мъжкото общество. Единственото изключение е една записана астрологическа прогноза, според която „две жени ще се съберат”, което разкрива, че подобни практики не са били непознати, а вероятно дори не са били рядкост.

Заключения

Месопотамската епиграфика свидетелства за това, че в залеза на Близкоизточната цивилизация хомосексуалната активност била, ако не възхвалявана, то поне приемана като част от ежедневния живот заедно с хетеросексуалната форма на интимност. И докато пасивно-женствените мъжки проститутки били стигматизирани, героичният компонент на мъжката любов бил припознат и прославен в литературата на истинското вербално изкуство. Никакви аскетични тенденции в месопотамската религия не хвърляли сянка над еротичните връзки между мъжете, а Ищар, богинята на любовта, дала своята благословия по равно и на хомосексуалните, и на хетеросексуалните си поклонници.

За автора

Уорън Йохансон (21 февруари 1934 — 10 юни 1994) е един от най-изтъкнатите изследователи на гей историята, академик-филолог, полиглот, владеещ около 50 езика, включително арабски, френски, немски, класически гръцки, иврит, италиански, латински и руски.

Йохансон е роден през 1934 г. във Филаделфия под името Питър Джоузеф Уолфийлд в семейството на евреин. По-късно, в знак на отвращение от еврейската хомофобия, той приема нордически звучащото име Уорън Йохансон.

Първата му работа върху гей историята е съавторството на „Гръцката любов” с нумизмата Уолтър Брийн.

Без да получи докторска степен, той зарязва академичните трудове, за да изучава езици. Става майстор на всички модерни европейски езици, освен баски, унгарски и фински. Усвоява древногръцки, латински, иврит и арамейски. Прекарва огромна част от времето си четейки в библиотеки. Той е откривателят на известното днес писмо на Зигмунд Фройд до една американска майка, в което известният невролог и психоаналитик обяснява, че хомосексуалността не е болест и не може да се променя.

Днес биографията на Йохансон все още не е попълнена и страда от много пропуски и непълноти. Писателят и историк сър Уилям Армстронг Пърси го нарича „най-невероятната личност, която съм познавал някога”.

Настоящата статия Йохансон пише в качеството си на асоцииран редактор на „Енциклопедия на хомосексуалността” на Уилям Пърси.

Превод: Радослав Стоянов

Редактор: Николай Атанасов

Никаква част от настоящия материал не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

_________________________________________

Бележки от преводача

1. lex talionis — „закон на отмъщението” — принцип в архаичното законодателство, описан и в Стария Завет като „око за око”. Това е практиката на даване на равностойна отплата или наказание като дан спрямо засегнатата страна.
2. Тоест „женската” роля е разглеждана като по-низша, уронваща достойнството и позицията.
3. Тук авторът на статията пише за кумгару, което вероятно е печатна грешка. Позволявам си да я поправя към варианта на думата, посочван от други автори.
4. Те са описвани като „трети пол” и тук вече имаме и исторически свидетелства за трансвестизъм. Още по тая тема вж. във: Roscoe, Will (1996). Priests of the Goddess: Gender Transgression in Ancient Religion. History of Religions 35(3) (1996): 295-330.
5. Иеродули — в Др. Гърция и Анатолия — храмов роб или робиня, служещи на дадено божество, често чрез храмова проституция. Този вид проституция е бил напълно оправдаван и уважаван.
6. Тук българският синодален превод е интересен. Той казва: „нека тя [кръвта на убития Авенир] падне върху главата на Иоава и върху целия му бащин дом; нека в дома на Иоава има винаги човек със семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае за хляб”. В оригинал израза mahaziq bappelek означава буквално нещо от рода на „който укрепва/придържа се към вретено”, където „укрепвам” е условен превод на дума с много нюанси на значенията, която е трудно преводима без контекст, тъй като произхожда от примитивен корен; а „вретено” (пелек, פלך) е основното значение на дума, която може да се преведе и като патерица или пръчка за подпиране. В случая аналогията е неубедителна, но някои автори смятат, че изразът наистина има смисъл на липса на сексуална потентност, изразена в определен сексуален недостиг или пък в определени предпочитания (и по-специално нонконформистко полово-ролево поведение), които да донесат публичен позор на семейството на Иоав. Всички пет проклятия от 2 Царства 3:29 могат да се разгледат като целящи загубата на легален и социален статут в сегашния и отвъдния свят. (Виж по-подробно M. Malul (1992), „Davi’s curse of Joab (2 Sam 3:29) and the social significance of mahaziq bappelek“, Aula Orientalis 10, 49-67, както и Scott C. Layton. A Chain Gang in 2 Samuel III 29? A Rejoinder. Vetus Testamentum, Vol. 39, Fasc. 1 (Jan., 1989), pp. 81-86).
7. Развитието на религиите в Месопотамия може да се характеризира с две отделни фази — шумерска и акадска, отговарящи на два големи периода от историята на Двуречието. Шумерската и акадската митология имат много прилики и заемки (например отъждествяваните до голяма степен една с друга Инана и Ищар), но двата дяла трябва да се разглеждат поотделно, доколкото вавилонците преработвали и приспособявали шумерските митове и епоси (Вж. К. Личковска и К. Шажинска. Митология на месопотамия. Български художник, София, 1984).
8. Ерешкигал — шумерска и вавилонска богиня владетелка на подземният свят, сестра на Инана/Ищар, съпруга на бог Нергал.
9. Асушу-намир — двуполов/безполов дух-водач, създаден от Еа (един от четирите главни богове-демиурзи), с цел да изведе пленената Ищар от подземното царство и да възроди света (вж. като аналогия египетския мит за Озирис и гръцкият за Персефона). Ролята му/й била да съблазни коравосърдечната господарка на долния свят Ерешкигал с чудният си глас, красота и изящни танци, и да поиска от нея водата на живота, с която да възкреси Ищар.
   Асушу-намир успял(а) и живота бил върнат в Горния свят, ала бил(а) заловен(а) и прокълнат(а), от Ерешкигал, както и подобните на него/нея, на злочестия и живот в утайката на обществото, обречени да бъдат чужденци в родния си дом, без наследство и поробени от силните на деня. Когато Ищар научила за проклятието, тя казала на Асушу-намир, че силата на Ерешкигал е огромна, но може поне да смекчи проклятието. Тя благословила Асушу-намир и тези като нея/него — ассинну, кулу’у, кугарру и калатурру, любовници на мъжете — с мъдрост, пророческа и лечителска дарба. „Ще бъдете мои служители, рекла Ищар. Когато танцувате аз ще бъда в нозете ви, а когато пеете — на уста ви. И никой мъж не ще може да ви устои.” (По Randy P. Conner. Blossom of the Bone: Reclaiming the Connections between Homoeroticism and The Sacred. San Francisco: HarperCollins, 1994.)
   В шумерската версия на мита Енки (Еа) създава два подобни двуполови духа — Калатурру и Кургарру, носители на елементите на живота, с които трябвало да възкресят Инана и да я върнат в царството на живите.
10. Авторът тук отново ни отправя към текст и тема със спорна интерпретация. Историята за Давид и Йонатан е разказана в Парва книга Царства (вж. гл. 17). Изследователите на Библията днес не са единодушни по въроса дали връзката между двамата е била платонична, романтична, но целомъдрена или пък сексуална.

_________________________________________

Библиография

• Jean Bottéro and H. Petschow, „Homosexualität,“ Real-lexikon der Assyriologie, 4 (1975), 459-468
• Harry A. Hoffner, Jr., „Incest, Sodomy and Bestiality in the Ancient Near East,“ Orient and Occident: Essays Presented to Cyrus H. Gordon, Kevelaer: Verlag Butzon & Bercker, 1973, pp. 81-90
• Anne Draffkorn Kilmer, „A Note on an Overlooked Word-play in the Akkadian Gilgamesh,“ Zikir Sumim: Assyriological Studies Presented to F. R. Kraus, Leiden: E. J. Brill, 1982, pp. 128-32.