Цитати

„Има един принцип, който е пречка пред всяко знание, аргумент срещу всеки довод и неизменно обрича човека на невежество — това е привилегията на самонадеяността пред търсенето.“

Хърбърт Спенсър

***

„Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“

Евангелие от Матея, 7:1-2

***

„Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата…“

Евангелие от Матея, 5:10-12

***

„Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“

1 Йоан, 4:20

***

„Не е важно дали хората хвърлят камъни по теб, важното е ти какво градиш с тях — стени или мостове.“

Неизвестен автор

***

„Най-лошите и най-развращаващите лъжи са погрешно поставените проблеми.“

Жорж Бернанос

***

„Има един вид маниаци, тъй наречените непризнати гении, които вярват, че като наричат другите бездарни, ще станат талантливи; колкото по-силно крещят „Бездарен си!” — толкова по-талантливи си мислят, че стават… […]
Тях, бездарниците, и в рая да ги пуснеш да живеят, и на Парнас да ги качиш — пак нищо свястно няма да могат да направят.“

Стефан Цанев

***

„Ние живеем в епоха на траибализъм. Това е едно племе в Африка. При тях когато на смяна на едно поколение идва друго, то унищожава всичко, създадено от предишното, и започва отначало. И така 4000 години стоят на едно и също място. И при нас всяко поколение смята, че трябва да направи своята голяма промяна. А големи специалисти на големите промени са англосаксонците. Според тях големите промени стават бавно — като английската ливада — полека, но сигурно и едно върху друго се слага — синът след бащата. Всичко друго е игра на промени и революции.“

Тончо Жечев

***

Изкуството дори чудовище най-зло
да ни представи с вид приятен би могло;
в умелата, добре написана пиеса
и най-зловещият предмет на всички ще хареса.
И ще ни възхити със жив сценичен чар
съдбата на Едип сред кръв и плач макар.
Нещастен е Орест — в театъра обаче
с пречистена душа човек за него плаче.

Никола Боало-Депрео, „Поетическото изкуство“
(Превод: Панчо Симов)

***

„Крайната цел на духовното търсене не бива да бъде нито освобождение, нито личен екстаз, а придобиването на мъдрост и сила, за да служиш на другите.“

„Всеки, на когото се е случвало да преживее нещо загадъчно и необяснимо, знае, че във Вселената съществува неуловимо за сетивата измерение. Много уместно в упанишадите се казва следното: „Когато пред красотата на залеза или на планината спреш и възкликнеш: „О!“, тогава ставаш част от божествеността.“ Такъв момент на участие предполага да съзнаваш чудото на съществуването и неговата неповторима красота. Хора, които живеят в досег с природата, изживяват подобни мигове всеки ден. Те лесно разбират, че има нещо, което е много по-велико от човека, много по-величествено, за да се вмести в човешките представи. Ала човек обича да персонифицира тези изживявания, да антропоморфизира силите на природата.

Нашето западно мислене гледа на Бога като на върховен източник и причина на енергиите и чудото на Вселената. Но в източното, както и в примитивното мислене, боговете са по-скоро проявления или носители на енергия, която в крайна сметка е неперсонифицирана. Самите те обаче не са източникът. Божеството е само преносител на тази енергия. А силата и качеството на действащата енергия определя характера или предназначението на божеството. Така например има богове на насилието, богове на състраданието, богове, които свързват двата свята на видимото и невидимото, както и богове, които са просто покровители на крале или нации, особено по време на война. Това са персонификациите на действащите енергии. Но върховният източник на тези енергии си остава загадка.“

Джоузеф Камбъл

***

„…започне ли държавата да се нарича отечество — тя се готви да убива…”

Фридрих Дюренмат, „Ромул Велики”

***

„В кратката си история расизмът има постижения, от които дори страничен наблюдател би изпитал чувство на срам заради принадлежността си към човешкия род.“

Веселин Кандимиров

***

„Верижната реакция, при която омразата поражда омраза, трябва да бъде пречупена, или ние ще рухнем в тъмната пропаст на взаимното унищожение.“

Д-р Мартин Лутър Кинг

***

„…Публиката използва класиците на една страна като спирачка за напредъка на Изкуството. Тя свежда класиката до авторитет. Използва я като тояга, която да попречи на изявата на красотата в нови форми. Винаги пита писателя защо не пише като някой друг, а художника – защо не рисува като някой друг, без изобщо да съзнава, че ако биха сторили нещо подобно, биха престанали да бъдат хора на изкуството.“

Оскар Уайлд, „Човешката душа при социализма“

***

„Само най-великите майстори на стила успяват да бъдат неясни.“

Оскар Уайлд, „Фрази и мисли за използване от младежта“

***

„Винаги е по-трудно да унищожаваш, отколкото да създаваш, а когато трябва да унищожаваш простащина и глупост, задачата изисква не само смелост, но и презрение.“

Оскар Уайлд, „Критикът като художник“

***

„Религиите умират, когато се докаже правотата им. Науката е списък от мъртви религии.“

Оскар Уайлд, „Фрази и мисли за използване от младежта“

***

„Днес по улиците на Йерусалим се влачи един луд, който носи на раменете си дървен кръст. Той е символ на животите, провалени от подражание.“

Оскар Уайлд, „Човешката душа при социализма“

***

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувствуваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

Атанас Далчев, „Фрагменти“ и „Мисли и впечатления“

***

„В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.“

Петър Дънов

***

„Временната раздяла е полезна. Постоянното общуване създава усещане за еднообразие.“

„В процеса на борбата с истината, заблуждението само се разобличава.“

„Една форма на свободата обуславя друга, както един крайник на тялото обуславя друг. Всеки път, когато под въпрос се поставя една или друга свобода, с това се поставя под въпрос и свободата изобщо.“

„Жестокостта е характерна за законите, продиктувани от страх, защото страхът може да бъде енергичен само бидейки жесток.“

„Моралните устои не могат да бъдат създадени с параграфите на закона.“

„Най-дълбоките чувства най-трудно се изразяват с думи.“

„Нито един човек не се бори против свободата — човек се бори в най-лошия случай против свободата на другите.“

Карл Маркс

***

„Защо ние, като култура, се чувстваме по-добре, виждайки двама мъже да държат оръжие, вместо да се държат за ръцете?“

Ърнест Гейнс

***

„Българинът с неохота излъчва кумирите си сред живите — той не им вярва, докато са живи. Две неща могат да го накарат да погледне към тях „от долу нагоре” — непосветеността и страхът. А точно тези черти няма как да се впрегнат в процесите на неомитологичното мислене в ситуацията на Новото време. Истината е, че никъде по света няма канонизиран жив светец. Ако някога това стане — в никакъв случай страната няма да е България.“

Иван Радев

***

„Преди да поставите някого на мястото му, поставете се Вие на неговото.“

***

„Да си гей. Не е лесна работа, особено в България- толкова е мъничка, толкова красива, за нещастие населена. Хората тук са странни, всичките сме толкова различни, едни са високи, други широки, трети говорят на „и“, четвърти никога не са виждали телевизор… но всичките до един с претенции, че всеки е специален. Правилно, всеки е специален. Това, което българите не осъзнават е, че всъщност е много красиво да си различен. И е много трудно да си различен и да не пречиш на другите.

prince_Yuki

***

„Голямата заблуда на много талантливи или пък образовани хора е, че талантът или пък интелигентността (била тя „природна“ или „придобита“) ги имунизират срещу простотията. Уви, наличието на нито едно от двете не гарантира отсъствието на третото. Простотията и глупостта са плевели, дето никнат във всяка почва. Смешни са онези, които казват „Знаете ли колко книги съм написал, колко песни съм композирал, колко грамоти и висши образования имам, колко години практика…“, или пък „Аз съм адвокат, лекар, доцент…!“. Може да си с голям ум, с голям талант или пък и с двете, но ако си пигмей на духа с каквато и вода да се поливаш няма да порастеш. Простотията е нещо вечно и непреходно,… като хлебарките.”

Сталик

***