ЛГБТ етнография

От началото на 20 век етнографските изследвания се фокусират върху всякакъв вид културни практики и при все това изследователите като цяло игнорирали или маргинализирали хомосексуалността, бисексуалността и трансполовостта. С няколко изключения, когато темата за сексуалността се появявала в изследванията, тя била типично рамкирана през моделите на девиантността и описвана със стигматизиращ език.

В началото на 60-те обаче все по-голям брой етнографи започнали да провеждат изследвания в областта на ЛГБТК въпросите, предвид че проучването на разнообразието от сексуалности е решаващо за разбирането на човешкото поведение и култура.

Определение

Използвана главно от антропологията и социологията, етнографията представлява тип качествен изследователски метод, чиито цели са не само да описва, но и да интерпретира културните практики и вярвания.

Етнографът събира данни за дадена култура, живеейки в нея за по-продължителен период от време и ангажирайки се с наблюдения като човек, който от една страна е участник в ежедневните дейности, но от друга изследовател. Други методи за събиране на данни са интервюто, събиране на биографични данни, видеозаписи и провеждане на проучвания.

Освен по отношение на конкретна методология, терминът „етнография” описва и финалните записани резултати на етнографското изследване.

Етнографията е силен инструмент за изследване, поради способността си да създава това, което Клифорд Гирц нарича „плътни описания” на културата. Освен това, като поставя на преден план връзките между „вътрешната” информация и „външните” аналитични и теоретични рамки, етнографията успява да разясни как културните реалности могат да са едновременно конструирани като репрезентации и живени като материална действителност.

Ранни изследвания

През 20-те и 30-те години студентите по социология в Чикагският университет Робърт Е. Парк (1864 – 1944) и Ърнест У. Бърджис (1886 – 1966) провели етнографски изследвания в големите градски райони на САЩ. Много от тях били посветени на „нечистотите” на градският живот, в това число скитниците, уличните банди, бедняшките квартали и кръчмите. Макар да не е било основен обект на проучванията им, техните изследвания предлагат информация за хомосексуалното поведение. Включващите подобни детайли изследвания продължили и след Втората световна война.

Макар че повечето социолози фокусирали изследванията си върху САЩ, антрополозите се обърнали към не-западните култури. Мнозинството ранни етнографи проявили слаб интерес към разнообразията в проявленията на родовия пол и сексуалността. Имало все пак такива, които обърнали внимание, макар и малко, и на тоя въпрос, както и малък брой изследователи, които директно се насочили към него.

Бронислав Малиновски (1884 – 1942) например, който е определян като баща на етнографията в антропологията, и чийто дългогодишни етнографски изследвания на Тробриандските о-ви между 1915 и 1918 г. стават модел за по-късните антрополози, документирал множество различни форми на сексуалност сред обектите си.

В работата си върху сексуалността сред жителите на островите Самоа, публикувана през 1928 г., Маргарет Мийд (1901 – 1978) дискутира и хомосексуалните връзки. Отразявайки традиционното очарование от северноамериканските бердаши*, Джордж Дювъро (1908 — 1985) през 1937 г. и Уолтър Хил през 1940 г. провеждат изследвания върху междинните полови роли съответно сред племената на мохавите и навахо, докато Рут Ландис (1908 – 1991) през 1947 г. изследва присъствието на „пасивни хомосексуални” както като лидери, така и като посветени в афро-бразилските религии, включващи ритуали на обладаване от духове.

В „Модели на половото поведение” (1951) Клелан Форд и Франк Бийч събрали и сверили подробно етнографска информация от базата данни Human Relations Area Files. В отделна глава за хомосексуалността те дискутират разлрични общества, в които има данни за рисъствие на еднополови сексуални практики, както и нивото на приемане спрямо тия практики във всяко едно общество. Въпреки важността си с оглед документиране съществуването на хомосексуалността в други култури — а оттук извеждайки и становище за културно онаследените анти-хомосексуални нагласи в САЩ — „Модели на половото поведение” е преди всичко количествена, отколкото качествена работа.

В отговор на продължилата дълго липса на етнографско внимание спрямо хомосексуалността, Дейвид Зоненшайн отправя предизвикателство към научната общност с есето си „Хомосексуалността като обект на антропологическите изследвания” (1966). Въпреки всичко предубежденията в областта на социалните науки, и в частност в антропологията, означавали, че всички дипломирани студенти или университетски професори, заинтересовани от провеждането на фокусирани върху ЛГБТК хората изследвания, ще получат малко подкрепа от департаментите си.

Пионери и основополагащи трудове

През 60-те и 70-те години статии, основани на етнографски изследвания и покриващи теми като „жените бердаши” (Schaeffer 1965), трансполовите проститутки в Оман (Wikan 1977), и кенийските „жени съпрузи” (Oboler 1980), все повече започват да се публикуват в академичните журнали.

По същото време социолозите Джон Гагнън и Уилям Симон публикуват няколко революционни изследвания върху това как северноамериканските хомосексуални функционират в ежедневието в своите общества. Те също така редактирали колекция статии върху живота на гейовете и лесбийките, основани на методите на етнографията. Този тип социологическо изследване бил значим, защото той избягвал патологизирането на хомосексуалността и туширал ударението върху въпросите за етиологията.

Етнографските изследвания на социолозите от 60-те повлияли на антрополозите от 70-те, които имали интерес към провеждането на изследвания върху ЛГБТК общностите в Северна Америка. Едно от първите изследвания, обхващащо цяла книга и посветено на гей и трансполовия живот, е публикувано през 1972 г. от Естер Нютън. Основано на работата извършена през 1968 г., Mother Camp е изследване на света на влизащите в женски роли, което имало по-скоро културна, отколкото патологична перспектива.

Класическият текст на Нютън бил самотен стълб чак до края на десетилетието, когато бавно започнали да се появяват ЛГБТК-ориентирани трудове. Това включва изследвания върху лесбийските общности (Wolf 1979) и гей баровете (Read 1980) в САЩ, както и изследването на Гилберт Херд върху „ритуализираната хомосексуалност” в Самбия и в Папуа – Нова Гвинея (1981).

От средата на 80-те подобни трудове започнали да се появяват дори още по-често. Някои от тях включват изследвания върху хората с два духа (бердаши) сред коренното американско население (Williams 1986), група за взаимопомощ на МКЖ (мъже-към-жени) транссексуални в САЩ (Bolin 1988) и индийските хиджри (Nanda 1990). Появяват се и няколко редакторски сборника със статии, като Ритуализираната хомосексуалност в Маланезия (Herdt 1984) и Многото лица на хомосексуалността (Blackwood 1986).

Новата ера

90-те години бележат значително нарастване на броя теоретично усъвършенствани изследвания върху разнообразието на сексуалното изразяване. ЛГБТК изследванията започнали да се разглеждат сериозно в академичната общност. През първата половина на десетилетието са публикувани няколко важни етнографски изследвания на общности на гейове и лесбийки в САЩ, включително работите на Weston (1991), Newton (1993) и Kennedy и Davis (1993).

По това време финансирането от агенциите по обществено здраве и неправителствените организации, ориентирано към изследвания по въпроси свързани с ХИВ/СПИН епидемията, се увеличили. Това позволило на изследователите да се разпрострат върху въпроса до степен, която до този момент не е била възможна в областта на социалните науки.

В края на 90-те трансполовостта се оформила като значима тема на изследванията, върху която имало няколко дългосрочни изследователски проекта от етнографи в Бразилия (Kulick 1998), Филипините (Johnson 1997), Тонга (Besnier 1997) и сред коренното американско население (Lang 1998). В последно време фокусът е обърнат и върху лесбийството и ЖКМ транссексуалността — теми, традиционно игнорирани в миналото (Blackwood and Wieringa 1999).

В добавка два капитални труда върху историята, политиката и дебатите около ЛГБТК етнографията, както и влияещите върху нея позици и авторитети, биват публикувани под редакцията на Елан Левин (Ellen Lewin) и Уилям Лийп (William Leap).

Методология

Етнографите, извършващи изследвания върху ЛГБТК теми, както и тези, които идентифицират себе си като ЛГБТК хора, се сблъскват с редица чувствителни въпроси. Например, какви са ползите и ефектите от това, да бъдеш открит в условията на едно изследване? Как половата ориентация или идентичност оказват влияние върху това, как ще протече набирането на материали за изследването?

В миналото етнографите обикновено премълчавали в трудовете си собствената си идентичност. В последно време обратната връзка, при която изследователят предлага лична (понякога интимна) информация в текста си, става все по-популярна. Съответно ЛГБТК етнографите виждат нуждата на читателите да е ясно как сексуалните и полово-ролевите аспекти на личността на изследователя могат да повлияят такова изследване — без значение дали фокусирано върху ЛГБТК или не, както и това как откритостта може да оформи взаимоотношенията.

Въпросите за идентичността неминуемо водят до въпроси за привилегиите. Дали да бъдеш ЛГБТК-идентифициран дава на изследователя по-голям достъп до определени популации? Например дали бидейки лесбийка, една изследователка би имала по-голямо доверие от страна на източниците на информация, които са лесбийки, което при други обстоятелства би било невъзможно? Това пък отвежда до етичните въпроси за сексуалните отношения с информаторите.

Последният спорен проблем е употребата на западните етикети, прилепвани към туземни термини. А именно: доколко са приложими английските понятия, като хомосексуален, лесбийка, гей, бисексуален, трансвестит или куиър, спрямо хора в не-английскоговорещите култури? В крайна сметка тези термини имат своята контекстна история. Така етнографът трябва да вземе решението кога да използва туземни термини или английска лексика.

Действително, чия интерпретация на реалността ще бъде привилегирована във финалният етнографски продукт? Трябва ли дадена група от хора да бъде етикетирана и концептуализирана като хомосексуални или трансполови, дори ако те самите не се самоидентифицират като такива?

Например някои тайландски катои** възприемат себе си като „жени” (фуюнг), но са типично описвани от западните учени като „драг кралици”, „транссексуални” или „трансполови хомосексални”. Как да се тушира разминаването между такива вътрешни и външни термини е основен въпрос пред съвременният етнограф.

♦

За автора

Андрю Мецнер е пълномощен преподавател по женски науки в университета Холинс и по азиатски науки в колежа Мери Болдуин. В момента учи за магистърска степен по социални дейности в университета Радфорд, Вирджиния. Изследванията си фокусира върху трансполовостта в Тайланд и Хавай. Автор е на O Au No Keia: Voices from Hawaii’s Mahu and Transgender Communities (2001), а заедно с Лий Рей Коста работят по книга да трансполовите младежи в Тайланд.

Превод: Радослав Стоянов

Редактор: Николай Атанасов

Никаква част от настоящия материал не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

________________________

Бележки от преводача

* Хора с два духа (бердаши) — една от групите сред различните племена северноамериканските индианци със смесени полово-ролеви модели. По традиция това са хора, носещи дрехите и изпълняващи задълженията на представители и на двата пола. Към 1991 г. хората с два духа имат документирано присъствие в над 130 северноамерикански племена във всеки регион на континента и всеки тип култура. Днес терминът бердаши, използван някога от антрополозите, се счита за обиден от самите индианци, тъй като етимологически произхожда от персийска дума за мъжка проститутка.

** Катои — МКЖ (мъж-към-жена) трансполови хора или женствени гей мъже в Тайланд.

________________________

Библиография

• Besnier, Nico. „Sluts and Superwomen: The Politics of Gender Liminality in Urban Tonga.“ Ethnos 62.1-2 (1997): 1-27.
• Blackwood, Evelyn. The Many Faces of Homosexuality: Anthropological Approaches to Homosexual Behavior. New York: Harrington Park Press, 1986.
• Blackwood, Evelyn, and Saskia Wieringa, eds. Female Desires: Same-Sex Relations and Transgender Practices across Cultures. New York: Columbia University Press, 1999.
• Bolin, Anne. In Search of Eve: Transsexual Rites of Passage. South Hadley, Mass.: Bergin and Garvey, 1988.
• Devereux, George. „Institutionalized Homosexuality of the Mohave.“ Human Biology 9 (1937): 498-527.
• Elliston, Deborah. „Erotic Anthropology: ‘Ritualized Homosexuality’ in Melanesia and Beyond.“ American Ethnologist 22.4 (1995): 848-67.
• Ford, Clellan, and Frank Beach. Patterns of Sexual Behavior. New York: Harper and Row, 1951.
• Gagnon, John, and William Simon, eds. Sexual Deviance. New York: Harper and Row, 1967.
• Geertz, Clifford. The Interpretation of Cultures. New York: Basic Books, 1973.
• Herdt, Gilbert. Guardians of the Flutes: Idioms of Masculinity. New York: McGraw Hill, 1981.
• _____, ed. Ritualized Homosexuality in Melanesia. Berkeley: University of California Press, 1984.
• _____, ed. Sexual Cultures and Migration in the Era of AIDS: Anthropological and Demographic Perspectives. International Studies in Demography Series. Oxford: Oxford University Press, 1997.
• Hill, Walter. „The Status of the Hermaphrodite and Transvestite in Navaho Culture.“ American Anthropologist 37 (1940): 273-79.
• Jackson, Peter, and Gerard Sullivan, eds. Lady Boys, Tom Boys, Rent Boys: Male and Female Homosexualities in Contemporary Thailand. New York: Harrington Park Press, 1999.
• Johnson, Mark. Beauty and Power: Transgendering and Cultural Transformation in the Southern Philippines. Oxford: Berg, 1997.
• Kennedy, Elizabeth Lapovsky, and Madeline Davis. Boots of Leather, Slippers of Gold: The History of a Lesbian Community. New York: Routledge, 1993.
• Kulick, Don. Travesti: Sex, Gender and Culture among Brazilian Transgendered Prostitutes. Chicago: University of Chicago Press, 1998.
• Kulick, Don, and Margaret Willson, eds. Taboo: Sex, Identity and Erotic Subjectivity in Anthropological Fieldwork. London: Routledge, 1995.
• Landes, Ruth. The City of Women. New York: Macmillan, 1947.
• Lang, Sabine. Men as Women, Women as Men: Changing Gender in Native American Cultures. Austin: University of Texas Press, 1998.
• Lewin, Ellen, and William Leap, eds. Out in the Field: Reflections of Lesbian and Gay Anthropologists. Urbana: University of Illinois Press, 1996.
• _____, eds. Out in Theory: The Emergence of Lesbian and Gay Anthropology. Urbana: University of Illinois Press, 2002.
• Malinowski, Bronislaw. The Sexual Life of Savages in North-Western Melanesia. London: Routledge, 1929.
• Matzner, Andrew. „The Complexities of Acceptance: Thai Student Attitudes Towards Kathoey.“ Crossroads: An Interdisciplinary Journal of Southeast Asian Studies 15.2 (2001): 71-93.
• Mead, Margaret. Coming of Age in Samoa. New York: Morrow, 1928.
• Murray, Stephen. „Sleeping with the Natives as a Source of Data.“ Publications of the Society of Lesbian and Gay Anthropologists Newsletter 13 (1991): 49-51.
• Nanda, Serena. The Hijras of India: Neither Man nor Woman. Belmont, Calif.: Wadsworth, 1990.
• Newton, Esther. Cherry Grove, Fire Island: Sixty Years in America’s First Gay and Lesbian Town. Boston: Beacon Press, 1993.
• _____. Mother Camp: Female Impersonators in America. Englewood Cliffs, N. J.: Prentice-Hall, 1972.
• Oboler, Regina Smith. „Is the Female Husband a Man? Woman/Woman Marriage Among the Nandi of Kenya.“ Ethnology 19.1 (1980): 69-88.
• Read, Kenneth. Other Voices: The Style of a Male Homosexual Tavern. Novato, Calif.: Chandler and Sharp, 1980.
• Rubin, Gayle. „Studying Sexual Subcultures: Excavating the Ethnography of Gay Communities in Urban North America.“ Out in Theory: The Emergence of Lesbian and Gay Anthropology. Ellen Lewin and William Leap, eds. Urbana: University of Illinois Press, 2002. 17-68.
• Schaeffer, Claude. „The Kutenai Female Berdache: Courier, Guide, Prophetess, and Warrior.“ Ethnohistory 12.3 (1965): 193-236.
• Sonenschein, David. „Homosexuality as a Subject of Anthropological Inquiry.“ Anthropological Quarterly 39.2 (1966): 73-82.
• Weston, Kath. Families We Choose: Lesbians, Gays, Kinship. New York: Columbia University Press, 1991.
• _____. „Lesbian/Gay Studies in the House of Anthropology.“ Annual Review of Anthropology 22 (1993): 339-67.
• Wikan, Unni. „Man Becomes Woman: Transsexualism in Oman as a Key to Gender Roles.“ Man 12 (1977): 304-319.
• Williams, Walter. The Spirit and the Flesh: Sexual Diversity in American Indian Culture. Boston: Beacon Press, 1986.
• Wolf, Deborah Goleman. The Lesbian Community. Berkeley: University of California Press, 1979.