Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки

Материалът е подготвен от Националната американска работна група на гей мъжете и лесбийките.

Не вредят ли лесбийките и гей мъжете на децата?

Не. Няма абсолютно никакви емпирични данни за това твърдение. Изследванията на социалните науки показват, че нехетеросексуалните индивиди и двойки могат да бъдат не по-лоши родители от хетеросексуалните. Децата на такива родители са точно толкова щастливи, здрави и добре приспособени емоционално, колкото и другите деца.¹ Психологът Шарлот Петерсън (Charlotte Patterson) твърди, че „нито едно изследване не е установило, че децата на нехетеросексуални родители са непривилегировани в каквото и да е важно отношение в сравнение с децата на хетеросексуалните родители.” Децата на родителите гей мъже и лесбийки имат добри отношения с връстниците си, макар понякога да са жертви на анти-гей настроения.² Те са по-малко склонни да поддържат стереотипни разбирания за половите роли и за тях е по-вероятно да бъдат толерантни към различията на другите.

Трябва ли да се разрешава на гей мъжете и лесбийките да осиновяват деца?

С половин милион деца в щатските приемни домове, много от които се местят от дом в дом докато навършат 18-годишна възраст, не е в интерес на благополучието на детето да се ограничава броят на потенциални родители на базата на предразсъдъци спрямо сексуалната ориентация на приемния родител. Американската лига за социално благоденствие на децата (Child Welfare League of America), главната национална организация за защита на децата в САЩ, заема становището, че „кандитатите [осиновители] трябва да бъдат преценявани на база способността им успешно да отглеждат нуждаещо се от семейство дете, а не на база на […] половата им ориентация.”³ Американската академия по детска и юношеска психиатрия и Северноамериканският съвет за осиновяване също подкрепят оценяването на кандидат-осиновителите с нехетеросексуална ориентация на същата база, на която това се прави за хетеросексуалните кандидат-осиновители.⁴

Не е ли по-добре за едно дете да бъде отглеждано от женени мъж и жена?

Изследванията показват, че гей мъжете и лесбийките могат да се справят с родителството не по-зле от хетеросексуалните и че присъствието на женени баща и майка не е предпоставка за постигането на добро и щастливо детство. Много самотни родители и еднополови двойки осигуряват пълноценна любяща и възпитателна среда на децата си. Освен това много деца от домовете не са имали възможност да имат майка и баща. Те нямат родители. Предвид огромният списък от чакащи приемни семейства деца от социалните домове, ограничаването на потенциалните осиновители до женените хетеросексуални двойки ефективно затруднява достъпа на децата до шанса да израснат в любящ дом. Това е в сила особено за по-големите деца, както и за децата със специални нужди. Семействата на лесбийки и гей мъжете са добре подготвени да осигурят на децата стабилността и възпитанието, от което те имат нужда.

Ами педофилията? Няма ли връзка между хомосексуалността и блудството с деца?

Няма установена каквато и да е връзка между педофилията и хомосексуалността. В материал на Журнал на Американската асоциация по медицина от 1998 г. се отбелязва, че 90% от педофилите са мъже, 95% от които са хетеросексуални.⁵ Психологът Майкъл Стивънсън от щатският университет Бол, Индиана, обяснява тази статистика с факта, че „гей мъжете търсят доброволни сексуални отношения с други зрели мъже. Педофилите обикновено са зрели мъже, които са сексуално привлечени от деца в предпубертетна (малолетна) възраст. Те рядко са сексуално привлечени към други възрастни.”⁶ Според наблюденията на Стивънсън случаите на педофилия от страна на възрастни лесбийки са „почти несъществуващи”.⁷ Предотвратяването на осиновяване от страна на гей мъжете и лесбийките не помага за опазването на децата от сексуални престъпници, а просто утвърждава анти-гей предразсъдъците.⁸

Още за сексуалната злоупотреба с деца и хомосексуалността

Периодично, особено в светлината на секс скандали свързани с католическите свещеници, хомосексуалността е била приравнявана с педофилията, сексуалното влечение към деца. През 1977 г. американската певица Анита Браян кръсти своята анти-гей организация „Спасете децата ни” и твърдеше, че „сбъркан в мисленето си [гей] учител може да блудства с децата ни.” Днес анти-гей активисти твърдят, че опитите да се направят училищата безопасни за ЛГБТ младежите не са нищо друго, освен опити да се „вербуват” деца в „хомосексуалният начин на живот”. ЛГБТ хората (лесбийки, гей, бисексуални и трансполови) често са представяни като заплаха за подрастващите и някои хора дори твърдят, че на нехетеросексуалните не бива да се разрешава да преподават, да бъдат родители или да служат като лидери на скаутски групи. Консерваторите твърдят, че законите, предпазващи от дискриминация на база на половата ориентация, както и повишената толерантност към нехетеросексуалните, биха довели до повишаване на педофилните блудства. В последно време хора в системата на католическата църква обвиняват хомосексуалните за случаите на сексуална злоупотреба с деца и юноши от страна на свещеници.

Проблемът е сексуалната злоупотреба, не сексуалната ориентация

Когато мъж злоупотреби сексуално с малко момиче като проблем не се сочи хетеросексуалността му. Малко са тези, които ще характеризират деянието като хетеросексуален акт, както например доброволният контакт между зрял мъж и зряла жена. По същият начин, когато мъж злоупотреби сексуално с момче, проблемът не е хомосексуалността. Проблемът е деянието.

Така също, ако началник мъж тормози сексуално служителка, проблемът не е хетеросексуалността, а тормозът. Когато мъж оказва сексуален тормоз спрямо друг мъж, който е във възраст, позволяваща законово доброволен полов контакт, както в случаите с някои католически свещеници и пеещи в църковните хорове юноши, проблемът е сексуалният тормоз и злоупотребата, не хомосексуалността.

Защо се твърди, че хомосексуалните са по-склонни към сексуална злоупотреба с деца?

Не. Всъщност за гей мъжете и лесбийките е по-малко вероятно да злоупотребят сексуално с дете. Две изследвания върху половата ориентация на блудствалите с деца показват, че по-малко от 1% от участниците в едното и 0% в другото са хомосексуални.

Около 4 от 5 случая на сексуална злоупотреба с деца, които са докладвани на службите за закрила на детето в САЩ, се отнасят до случаи на малко момиче, с което е извършено блудство. Тъй като за случаите на сексуална злоупотреба с момче е по-малко вероятно да бъдат докладвани, пресметнато е, че между 1/4 и 1/3 от децата, станали жертви на блудство, са момчета, докато 3/4 са момичета.⁹ Тъй като 90% от блудствалите с деца са мъже,¹⁰ според някои хора „хомосексуалното” блудство е широко разпространено, а хомосексуалните блудстват с малолетни в норми по-високи, отколкото е очаквано, предвид дялът, който заемат от популацията. Тези твърдения се основават на погрешната вяра, че мъжете, които блудстват с момчета са хомосексуални. В действителност преобладаващото мнозинство от мъжете, блудстващи с деца, са хетеросексуални.

Съществуват много малко емпирични данни за сексуалната злоупотреба с деца и половата ориентация. Психологът Майкъл Стивънсън е проучил голяма част от съществуващата научна литература във връзка с половата ориентация и блудството с малолетни и открива, че „за гей мъжът не е по-вероятно, отколкото хетеросексуалният, да извърши сексуална активност с дете.”¹¹ Още повече, „случаи на сексуално поведение с дете в предпубертетна възраст от страна на лесбийка в зряла възраст фактически не съществуват.”¹²

В изследване на 352 медицински картона на деца в Детската болница в Денвър, които са били обект на блудство през последните 12 месеца, д-р Карол Джени установява, че по-малко от 1% от децата са жертви на гей мъж или лесбийка. От 269 възрастни извършители от общо 352-та случая, само 2 (т.е. 0,07%) са били нехетеросексуални. За преобладаващото мнозинство от случаите в извадката, отбелязва тя, или ок. 82% „има подозрения, че извършителят е мъж или жена, които са или са били в хетеросексуална връзка с роднина на детето.” Джени заключава, че в тази извадка „рискът от блудство с детето от страна на хетеросексуален партньор на негов или неин роднина е над 100 пъти по-висок, от колкото от страна на хомо- или бисексуален.”¹³ В по-ранни изследвания върху уличени в блудство в Масачузетс за нито един от 175 мъже не е установено да е имал изключително хомосексуална андрофилна (към възрастни) сексуална ориентация.¹⁴

Заключения

Поне 1 милион са ЛГБТ родителите, а вероятно са повече и тези, които отглеждат деца в САЩ.¹⁵ Макар че няма прецизни данни по темата, поради факта, че изследванията върху ЛГБТ не са евтини, сред хората, живеещи в еднополова двойка според преброяването от 1990 г. 1 на всеки 5 жени и 1 на всеки 20 мъже са имали дете под 18-годишна възраст в домакинството; към тях трябва да се прибавят и тези, които имат дете, живеещо при бивш хетеросексуален съпруг или съпруга. Изследванията върху популацията и анализът на преброяванията показват, че родителството е по-често срещано сред нехетеросексуалните афро-, латиноамериканци и коренни американци (индианци). Няколко са щатите, в които има дискриминация спрямо правото на ЛГБТ да бъдат приемни родители или да осиновяват. Докато съдилищата в приблизително 20 щата са разрешили осиновяването от втори родител, децата на еднополови двойки в повечето щати все още живеят в икономическа и емоционална несигурност, поради непризнаването на връзката им с втората им майка или баща. Щатските законодатели и семейни адвокати могат да променят щатската политика и да осигурят на ЛГБТ семействата с деца защитата и сигурността, от която те се нуждаят и която заслужават.
♦

Настоящият материал е изготвен от Политическият институт на Американската национална работна група на гей мъжете и лесбийките и е част от брошурата Cahill, S., Ellen, M., & Tobias, S. (2002). Family Policy: Issues Affecting Gay, Lesbian, Bisexual and Transgender Families. New York: National Gay and Lesbian Task Force Policy Institute. Тя може да бъде изтеглена напълно безплатно от http://www.thetaskforce.org/reports_and_research/family_policy.

National Gay and Lesbian Task Force Policy Institute
80 Maiden Lane, Suite 1504
New York, NY 10038
Tel: 212-604-9830
Fax: 212-604-9831
E-mail: theTaskForce at theTaskForce.org
http://www.theTaskForce.org

Превод © 2008 Радослав Стоянов

Никаква част от настоящия материал не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: кликни тук.

____________________________
Бележки

1. Stacey, J. and Biblarz, T. (2001). “(How) Does the Sexual Orientation of the Parents Matter?” American Sociological Review. 66 (2).
2. Patterson, Charlotte J. (1995). Lesbian and Gay Parenting: A Resource for Psychologists. Washington, DC: American Psychological Association. Виж на адрес http://www.apa.org/pi/parent.html.
3. Kreisher, Kristen. (2002, January). “Gay Adoption.” Children’s Voice. Виж на http://www.cwla.org/articles/cv0201gayadopt.htm.
4. American Academy of Child and Adolescent Psychiatry. (1999). “Policy Statement: Gay, Lesbian and Bisexual Parent.” Approved June, 1999. Виж на http://www.aacap.org/publications/policy/ps46.htm и превод на български тук; North American Council on Adoptable Children. (2002). “Policy Statements: Gay and Lesbian Foster and Adoptive Parenting.” April 14. Виж на http://www.nacac.org/about_policystatements.html#gay.
5. Holmes, W.C. and Slap, G.B. (1998). “Sexual Abuse of Boys: Definitions, Prevalence, Correlates, Sequelae and Management.” Journal of the American Medical Association. 280 (21): 1855-1862.
6. Stevenson, Michael R. (2000). ”Public Policy, Homosexuality and the Sexual Coercion of Children.” Journal of Psychology & Human Sexuality. 12(4): 8.
7. Пак там.
8. Пак там.
9. Finkelhor, D. (1994). “The Future of Children: Sexual Abuse of Children.” Journal of Psychology & Human Sexuality. 4(2): 46-47; Stevenson. (2000).
10. Finkelhor. (1994).
11. Stevenson. (2000).
12. Пак там.
13. Jenny, C. and Roesler, T. A. (1994). “Are Children at Risk for Sexual Abuse by Homosexuals?” Pediatrics. 94(1): 44.
14. Groth, A. N. and Birnbaum, H. J. (1978). “Adult Sexual Orientation and Attraction to Underage Persons.” Archives of Sexual Behavior. 7(3): 175-181.
15. Бел. прев.: По калкулативни данни към 2005 г. около 270 313 деца са живели в семейство на еднополови двойки.