Хомосексуалност и педофилия
Тезата, че съществува връзка между хомосексуалността и педофилията е често срещана. Това твърдение обикновено е поддържано от дясно ориентирани или религиозни организации, които в исторически план винаги са били идеологически ангажирани с анти-хомосексуална пропаганда.
Според някои гей организации причина за поддържането на това твърдение (естествено отричано от тях) е фактът, че темата за педофилията и безопасността на децата е подчертано чувствителна и по този начин силно предубедени организации и институции се опитват да дискредитират общественият образ на хомосексуалния мъж (обикновено се твърди, че съществува връзка между педофилията и мъжката хомосексуалност).
От своя страна организациите, ангажирани със „събуждане на общественото съзнание“ дебело подчертават, че позицията им е научен факт, че съществуват редица очевидни доказателства и е крайно необходимо децата да бъдат предпазени от назряващата опасност. По този начин се оправдават опитите да бъде забранено на еднополовите двойки да отглеждат деца; да работят професии, свързани с деца (учители, детегледачи и пр.); да бъдат ограничени по необходимост и други граждански права на хомосексуалните, например категорично да им бъде отказано правото на брак; и пр.
Тук ще обясним имат ли наистина научна почва подобни твърдения и на какви доказателства почиват те, предвид, че това очевидно е въпрос от първостепенна важност за емоционалното, а понякога и физическото здраве на подрастващите.
Педофилия, ефебофилия и хомосексуалност — няколко определения
Преди да разберем на каква теоретична база почива твърдението за връзка между хомосексуалността и педофилията, необходимо е да си изясним значението на основните термини, с които ще ни се наложи да боравим.
Половата или сексуална ориентация при човека представлява един от основните компоненти на човешката сексуалност. Терминът се отнася до способността на индивида да откликва с физическо и емоционално привличане към представители на своя пол, на противоположния пол или и на двата пола.1, 2
Половото поведение е всяко поведение, отнасящо се до половия живот на индивида и свързано с постигането на сексуално удоволствие и/или репродукция. Такова поведение се наблюдава още в най-рана възраст — бебетата се радват на дразненето на гениталиите.3 То може да бъде обусловено от много и разнообразни фактори, както вътрешни състояния, така външни влияния. С оглед на това половото поведение е относително независимо от даден конкретен фактор, в това число и половата ориентация, т.е. то може да бъде дори несъответстващо на нея.
Съществуват, например, хора с хетеросексуална ориентация, които при определени обстоятелства засвидетелстват хомосексуално полово поведение (напр. в случаите на т.нар. ситуационна сексуалност сред затворниците). Също така съществуват хора, които имат успешен брак и дори деца, никога не са извършвали какъвто и да е хомосексуален полов контакт, но сексуалната им ориентация е бисексуална или дори хомосексуална и те все пак изпитват еротични чувства към представители на своя пол, на които чувства обаче не дават (или не са имали възможност да дадат) израз. Ето защо по дадено полово поведение не може и не бива да се съди за половата ориентация на индивида. Това е положение, което е много важно да запомним, защото по-късно ще се върнем към него.
Хомосексуалност е термин с двояко значение, което, както ще видим, може да стане повод за погрешно интерпретиране на някои научни позиции. Буквално „хомосексуалност“ означава „(от) един (и същ) пол“. Терминът може да се използва както да означи полова ориентация, насочена към представители на собствения пол на индивида, така и за да опише полово поведение, състоящо се в полово общуване между представители на един и същ пол. Както вече стана ясно, хомосексуалната полова ориентация не е непременно съпътствана с хомосексуално (еднополово) полово поведение, а еднополовото поведение не е непременно индикатор за хомосексуална ориентация.
Педофилията е определяна от съвременната наука като вид полово отклонение (парафилия или още девиация; понятие, което не се покрива с „болест“), представляващо полово влечение насочено към малолетни, т.е. лица в предпубертетна възраст.3, 4 В същото време терминът се използва (подобно на „хомосексуалност“), за да означи и полово поведение, насочено към такива сексуални обекти. Ето защо педофилното поведение (подобно на еднополовото) не е гарант за присъствието на устойчиво сексуално влечение към малолетни, а извършилите по някаква причина инцидентни полови контакти с малолетни не винаги са педофили. В тесен смисъл терминът се използва, за да означи влечение към момчета, докато терминът, който понякога се използва за полово влечение към полово незрели момичета е корофилия.4
Диагностичните критерии за педофилията на Американската психиатрична асоциация (АПА) включват изискването рекурентни, интензивни сексуални фантазии, желания и поведение, включващо сексуална активност с дете или деца в предпубертетна възраст (13-годишни или по-малки), да бъдат налице за период от минимум 6 месеца. Друго изискване е лицето-извършител да е на възраст минимум 16 години и поне 5 години по-възрастно от детето (така се избягва квалифицирането като педофили на лица извършили на 16-годишна възраст, например, контакт с лица на 13-годишна възраст).
Ефебофилията също се счита за вид парафилия (отклонение) и представлява полово влечение към юноши (момчета).4, 5 За разлика от педофилията ефебофилията има за сексуален обект полово зрели индивиди. Педерастията в Древна Гърция например е била сложна форма на социални взаимоотношения между по-възрастен и по-млад любовник, които освен всичко друго включвали и ефебофилно емоционално и физическо привличане. Терминът педерастия не бива да се примесва с ефебофилия и хомосексуалност, каквото явление се наблюдава често, предвид, че това древногръцко понятие включва в себе си и определени социални взаимоотношения.6
Отношение към пола на жертвата от страна на лицата, злоупотребяващи сексуално с малолетни
През последните години поддръжниците на идеята, че хомосексуалността е родеещо се с педофилията състояние, рутинно прокарваха твърдението, че тази тяхна позиция е силно подкрепена от научните факти. Влиянията в тая насока са почти само от страна на американски десни консервативни религиозни групи, които често са първоизточник на подобни теории и в други страни. От къде идва това убеждение?
Едни от първите надеждни данни за разпространението на педофилията са представени от трудовете на двама специалисти, чиито изследвания широко се цитират и днес, а данните изведени от тях са потвърждавани от по-късни изследвания. Тук трябва да се отбележи, че за разлика от изследванията в някои други области на социалната наука, по всичко изглежда, че половото поведение предполагащо сексуален контакт (без значение насилствен или доброволен) с малолетни засвидетелства една трайна пропорция.
Тая пропорция е докладвана от специалистите д-р А. Никълъс Грот и д-р Курт Фройнд.7 Грот и Фройнд, независимо един от друг, установяват, че в ок. 1/3 от случаите на сексуално насилие над деца или на някакъв сексуален контакт с лица в предпубертетна възраст става дума за контакт между непълнолетни момчета и възрастен мъж. Според анти-гей активистите това показва, че хомосексуалните заемат голям дял от общия брой педофили и това е особено обезпокоително, тъй като докато хетеросексуалните са поне ок. 90% от населението, то хомосексуалните, които заемат дял много малък от общия брой на популацията, заемат доста голям дял от броя на педофилите, тоест те по-често стават педофили.
Вярна ли е тази логика?
Научните факти и изводи
По всичко личи, че анти-гей активистите разбират от математика и от количествени отношения и като че логиката им е желязна и очевидна. Научните факти обаче не само не подкрепят това тяхно твърдение в степента, в която те твърдят, но свидетелстват за диаметрално противоположна истина. Причините за преобръщането на тази истина се коренят главно в неразбирането или грешното интерпретиране на научната терминология.
Научният принос на А. Никълъс Грот
А. Никълъс Грот, първият често цитиран уж в подкрепа на обсъжданата тук теория, е клиничен психолог, директор на съдебната колегия по психично здраве в Масачузетс и Орландо, Флорида. Грот е пионер в областта на изследванията върху сексуалното насилие към жени и деца и е автор на един от капиталните трудове в областта — „Мъжете, които изнасилват: психология на насилникът“.8
В процеса на задълбочената си работа за период от двадесет години Грот изследва ок. 3000 насилници на деца.9 Той докладва, че в приблизително 1/3 от всички случаи на сексуално насилие над деца става дума за контакт между непълнолетни момчета и възрастен мъж.10 Сам по себе си този факт (а това е дебело подчертано от самият Грот) далеч не означава, че хомосексуалните са диспропорционално изразена група извършители на сексуално посегателство над малолетни. Защо тези данни всъщност въобще не показват такова нещо, както твърдят анти-гей активистите?
Грот разделя сексуалните насилници, извършили посегателство върху малолетни, на две основни групи: фиксирани и регресивни. Фиксираните детски насилници са привлечени главно от деца и имат слаб или никакъв интерес към връзка с полово зрял партньор. Клиничният термин, отговарящ на това състояние, е педофилия (или корофилия). Регресивните насилници от своя страна имат сексуален интерес и са способни на полова възбуда от възрастен партньор; въпреки това, под влияние на определени фактори, тези хора могат да регресират в половото си поведение до проява на полов интерес и извършване на полово действие с малолетни. Често, според Грот, тези определени фактори са трудности във връзката със зрял партньор.11
Грот докладва, че фиксираният насилник или педофил тенденциозно подбира момчета по-често, отколкото момичета, но по причини, които нямат нищо общо с хомосексуалността:
„В общия случай фиксираните детски насилници са привлечени от детската сексуалност от факта, че се идентифицират с детето и изглежда в известен смисъл сами искат да останат деца. Тази е причината, поради която фиксираните педофили клонят към малолетни от мъжки пол като жертви. […] Те виждат момченцето като проектирана репрезентация на самите тях. Чувстват се повече деца, отколкото възрастни — по-скоро момченца, отколкото мъже — поради което се чувстват по-комфортно (особено в сексуално отношение) в компанията на деца.“12
Самият Грот подчертава, че:
„същите тези индивиди не са заинтересовани сексуално от възрастни. В действителност те често изпитват силна сексуална аверсия (отвращение) от възрастните мъже, твърдейки, че това, което намират за привлекателно у незрелите момчета са техните фемининни (женствени) черти и отсъствието на вторични полови белези, като окосмяване по тялото и мускулатура.“13
Вторият тип насилници, регресивните, са преобладаващо хетеросексуални. Въпреки това те могат временно да проявят полов интерес към момчета и момичета като резултат от усложнения в зрялата връзка.14 Макар за регресивните насилници да е по-вероятно да изберат момичета като свои жертви, Грот отбелязва, че те могат да бъдат привлечени и от момчета по причини, подобни на тези фиксираните насилници — нежните женствени характеристики на предпубертетната възраст. Грот не е открил нито един случай, в който насилник над момче в предпубертетна възраст да е имал хомосексуална ориентация към зрели партньори. И заключава:
„Хомосексуалността и хомосексуалната педофилия не са синоними. В действителност може да се каже, че тези две ориентации са взаимно изключващи се, предвид че хомосексуалният мъж е привличан от маскулинните (мъжествени) качества, докато хетеросексуалният мъж е привличан от фемининните характеристики, а полово незрелите качества на детето са повече фемининни, отколкото маскулинни. […] Детският насилник, който има влечение и участва в полова връзка със зрял партньор е хетеросексуален. Следователно изглежда, че възрастният хетеросексуален мъж представлява по-голяма сексуална заплаха за полово незрелите деца, отколкото хомосексуалният мъж.“15
Научният принос на Курт Фройнд
В края на жизнения си път д-р Курт Фройнд вече е психиатър в института по психиатрия „Кларк“ в Торонто, Канада. Задълбочен изследовател на секса в продължение на над 30 години, Фройнд е създател на устройството пенисов (пенален) плетизмограф (PPG), което претендира да измерва половата възбуда на индивида от обекти, предложени му като аудио-визуални стимули.
Плетизмограф се нарича всяко устройство, което измерва изменения в обема на даден орган или на цялото тяло (промяна, обикновено дължаща се на флуктуации в количеството на кръвта или въздуха в органа/тялото). Като метод за изследване плетизмографа, подобно на детектора на лъжата, е критикуван заради възможни неточности и не е признат от съда в САЩ и Канада като надеждно средство. Въпреки това научното становище е, че от съществуващите, той е най-надеждния и валиден метод за измерване на „отзивчивостта“ на мъжете сексуални насилници, подложени на определени визуални и звукови стимули.16 Това именно устройство Фройнд използва при изследванията си на педофилията.
Трудовете на Фройнд са цитирани като доказателство за твърдението, че „около 35% от педофилите са хомосексуални“. В действителност, предаден по този начин, цитата е гротесково изопачаване на това, което Фройнд твърди в научните си трудове.
Както и други изследователи Фройнд чертае ясна разграничителна линия между сексуалното привличане към възрастни мъже и сексуалното привличане към малолетни момчета. Клиничният термин, който той използва, за да означи влечението на зрял мъж към друг зрял мъж е „андрофилия“; влечението към зряла жена определя като „гинофилия“. (Тъй като педофилията е рядко явление при жените Фройнд фокусира изследването си върху мъже.) Подобно на Грот и Фройнд установява, че голям дял педофили предпочитат момчетата пред момичетата, а така също, че тези педофили имат слаб или нулев интерес към зрели мъже, т.е. не са андрофили. Никъде Фройнд не твърди, че хомосексуалните мъже (андрофили) са по-склонни да злоупотребят сексуално с дете.
В едно от изследванията си Фройнд извършва сравнително наблюдение на група от хетеросексуални (гинофили) и хомосексуални (андрофили) мъже и установява, че няма по-голямо предразположение към педофилия сред хомосексуалните мъже (андрофилите), в сравнение с хетеросексуалните (гинофилите): „еротичното привличане на андрофилите към деца (или съзряващи момчета) не е по-голямо от еротичното привличане на гинофилите към деца (или съзряващи момичета)“.17
Фройнд подчертава, че педофилите са забележително различни от мъжете, които предпочитат полово зрели партньори, без значение дали хетеро- или хомосексуални, в това, че при техните модели на сексуални обекти отсъства полова диференцираност или поне ясно изразена такава. Ето защо педофилите са привлечени предимно към телата на децата; и предвид, че в предпубертетната възраст все още не са развити вторични полови белези, които различават зрелите мъже и жени — телесно окосмяване и мускулатура за мъжете и гърди за жените — педофилите често са привлечени от деца както от мъжки, така и от женски пол. В контраст Фройнд забелязва, че истинската бисексуалност сред полово ориентираните към възрастни лица е много рядка.18
Тези открития са в синхрон с резултатите от останалите изследвания на феномена педофилия. Тези изследвания подчертават, че това, което педофила търси в своите сексуални обекти е „детското“, изразено в нисък ръст, липса на окосмяване, както и невинният, доверчив нрав; мъжествеността или женствеността на детето са вторични.19, 20
Научният принос на Джийн Г. Абел
Д-р Джийн Абел е професор по психиатрия в университета „Емъри“ и бивш президент на Националното общество по поведенческа медицина на САЩ. Той е изследовател в областта на сексуалното насилие в продължение на повече от 25 години и е автор на над 100 научни публикации. Един от големите приноси на Абел е 8-годишно изследване, проведено за Националния институт за психическо здраве на САЩ сред 403 насилника, блудствали с деца. Забележителните резултати от изследването показват, че детските насилници обикновено не се вписват в популярните стереотипи:
„Повечето от нас мислят, че детският насилник е по-скоро индивид със слабо телосложение, непознат в града, седящ в кола близо до детска площадка, който примамва децата с бонбони. Изследванията ни показаха, че противно на очакванията, тези хора не са непознати, а са хора, които често познаваме добре. Ние се доверяваме на този човек, доверява му се и нашето дете. […] По правило е женен, често самият той има деца и обикновено не блудства с тях. Почти винаги е уважаван, дори обичан член на обществото си. Често е активен християнин, посещаващ редовно църквата.“21
В изследванията си Абел установява, че насилниците на момчета, които не извършват инцест, имат много повече жертви от насилниците на момичета, които не извършват инцест; по-конкретно, насилниците на момченца имат средно по около 150 жертви, докато тези на момиченца около 20.22 Тази статистика е използвана от консервативната християнска група Фокус върху семейството (Focus on the Family), която твърди, че след като хомосексуалните насилват деца 7 пъти повече отколкото хетеросексуалните, „хомосексуалните като група представляват сериозна заплаха.“23
Самият Абел обаче подчертава, че повечето случаи на блудство с момчета не могат да бъдат приписвани на хомосексуалните:
„Повечето мъже, които блудстват с момчета не са гейове. Само 21% от блудствалите с момчета, които ние изследвахме, са преимуществено хомосексуални. Почти 80% от мъжете, които блудстват с малки момчета са хетеросексуални или бисексуални, повечето от тях са женени и имат деца.“24
Въз основа на статистиката на Абел, ако приблизително 33% от всички блудства с деца са еднополови (мъж с момче), а в 21% от тях блудствалият е с хомосексуална ориентация, действителния дял на блудстващите с малолетни, които са с хомосексуална ориентация, е 21% х 33% = 6,9%. Като прибавим факта, че дори най-добрите изследвания могат да имат отклонение поради грешка в рамките на няколко процента, то полученото е доста близо до делът, който обикновено се твърди че заемат преимуществено хомосексуалните от общата популация, което е ок. 5%.25, 26 С други думи хомосексуалните мъже не представляват диспропорционално по-голяма заплаха за децата от хетеросексуалните мъже. (Още повече, предвид че педофилията е слабо застъпена сред жените, то лесбийките са още по-малка заплаха.)
Научният принос на У.Л. Маршал
Тимъти Дайли, теолог по образование и член на Съветът за изследване на семейството (The Family Research Council; дясна християнска организация в САЩ), който твърди, че има връзка между хомосексуалността и педофилията, допуска, че блудствалите с момчета могат да имат и връзки със зрели жени. Въпреки това се подразбира, твърди той, че подобни мъже всъщност са просто прикрити хомосексуални и отказва да приеме, че хетеросексуални мъже могат да изпитват едновременно влечения към жени и към момчета.
Тази тактика води Дайли до безочливо изопачаване труда на още един уважаван изследовател — У.Л. Маршал. Изследването на Маршал „Сексуалните престъпления срещу деца: сексуалните предпочитания“, дискутира резултатите от изследване на половата ориентация на група от блудствали с момчета мъже. Той изследва половата им ориентация посредством плетизмограф и установява, че в групата му от 21 престъпника, 2/3 са преимуществено хетеросексуални в ориентацията си спрямо възрастни.27 Дайли съвсем пропуска този резултат и цитира труда на Маршал и колегите му като доказателство за това, че насилниците, блудствали с момчета, са неизменно хомосексуални.28
В действителност изследването на Маршал открива още, че хетеросексуалните мъже не само са привлечени едновременно от зрели жени и малки момчета, но и че имат по-голяма склонност към общуване с по-малки деца, докато хомосексуалните по ориентация към зрели индивиди педофили подбират по-възрастни жертви:
„Хетеросексуално-ориентираните мъже често избират деца в изцяло предпубертетна възраст, докато хомосексуално-ориентираните подбират юноши. В забележките си по време на оценъчните интервюта те описаха и характеристиките на малките момченца, които ги привличат. Хомосексуално-ориентираните споменаха ранната поява на вторични полови белези. […] Сред хетеросексуалните най-често споменаваната привлекателна черта у жертвите е това, че малките момчета нямат никакво окосмяване и телата им са меки и гладки. Тези две далечни едно от друго описания водят до извода, че хетеросексуалните мъже, злоупотребили сексуално с момчета, са търсели женствени черти у тях, докато хомосексуалните — мъжествени.“29
Становището на Уилям Мастърс, Вирджиния Джонсън и Робърт Колодни, Финкелхор и Араджи
Уилям Хоуел Мастърс (1915 — 2001) е доктор по медицина, един от най-именитите американски гинеколози, но най-известен остава с приноса си за сексологията. Заедно с психоложката Вирджиния Е. Джонсън (р. 1925) са сред пионерите в изследванията върху природата на човешката сексуалност, половите отклонения и половите дисфункции, които те провеждат от 1957 г. до 90-те години на миналия век. Двамата се женят през 1969 г. и основават института „Мастърс и Джонсън“, към който по-късно се присъединява д-р Робърт Колодни, специалист по ендокринология, завеждащ отдела по ендокринни изследвания към института. Колодни е автор в 16 специализирани медицински издания, 14 от които съвместно с Мастърс и Джонсън. Учебникът им „Human Sexuality“, предназначен за обучение в щатските висши учебни заведения, има пет издания, последното от които през 1997 г. В него авторите резюмират видовете педофили и факторите, водещи до педофилия (тук е цитирано руското издание „Основы сексологии“, М., 1998). Според авторите се различават три основни групи педофилия:
- Инфантилни педофили (които Грот нарича фиксирани) — лица, неспособни да осъществяват сексуално общуване с другите възрастни, които се чувстват владеещи положението при малолетни партньори.
- Регресивни педофили — хора, страдащи от чувство за полова непълноценност, често алкохолици. Сексуалните контакти при тях имат импулсивен характер.
- Агресивни педофили (рядка категория) — представляват мъже, склонни към противообществено поведение; по правило женомразци. Обикновено прибягват до насилие (сексуални насилници).
Факторите водещи до педофилията Мастърс и др. цитират по изследването на Финкелхор и Араджи30 от 1986:
- Емоционална конгруентност — емоционална съзвучност между възрастния и детето. Налице е сексуално влечение и привързаност. Най-често, твърдят Финкелхор и Араджи, причината е задръжка в психичното развитие, при което се запазвят инфантилни емоционални потребности.
- Наличие на сексуална възбуда — осъществена по механизма на грешното впечатване или условнорефлексно.
- Блокиране на половите връзки с други възрастни — причините може да са много, например дефицит на комуникативни умения, липса на адекватен партньор или страх от общуване с него.
- Дисинхибиране (падане на задръжките) — наблюдава се при умствена изостаналост, психопатии, наркомании, алкохолизъм, ситуативни стресови ситуации, психози и др. подобни причини.
Изследването на Финкелхор и Араджи не борави със стандартната дефиниция на педофилията като влечение, а обговаря по-скоро сексуалната злоупотреба в генерален план, т.е. говори за педофилно поведение, което, както бе обяснено, не винаги е белег за затвърдено полово влечение. Както става ясно факторите, обуславящи половите контакти с малолетни, са различни от половата ориентация на възрастния индивид към други възрастни индивиди и често пъти (при фиксираните педофили) изключват въобще съществуването на ориентация към зрял партньор.
Други учени, цитирани от консервативните активисти, също отричат идеята, че повечето мъже, които злоупотребяват сексуално с момчета, са с хомосексуална ориентация. Един от тези специалисти, споменатият вече от Мастърс и др. Дейвид Финкелхор, през 1984 г. изказва становище в книгата „Сексуална злоупотреба с деца: Нова теория и изследвания“, че „доказателствата показват, че голям брой от мъжете, блудствали с деца, се самоопределят като хетеросексуални. От една страна такива хора често са женени и имат зад себе си дълга история със щастлив хетеросексуален брак и дори деца. Другите са крайни педофили, без интерес към възрастни, които не се считат за гейове.“31 Това и подобни на него становища са напълно пренебрегвани от консервативните активисти.
Резюме
В настоящата статия бяха представени тезите и доказателствата на специалисти в областта на сексуалната злоупотреба и насилие над деца. Касае не просто за хора с компетенции в областта на психологията, психиатрията и медицината като цяло, а за хора, специализирано изследвали въпроса за сексуално общуване между възрастни и деца, без значение дали става въпрос за доброволен или насилствен контакт. Като тесни специалисти те са единодушни в тезата си, че около 1/3 от педофилите засвидетелстват еднополово (хомосексуално) поведение и предпочитат контакт с непълнолетни момчета. Но също така подчертават, че половото поведение не може и не бива да се приема като еквивалентно на половата ориентация, която, както бе показано, често пъти е не само противоположна в тези „еднополови случаи“, но и парадоксално обуславя това девиантно поведение: привлечените към зрели жени мъже (хетеросексуални) търсят именно женствеността у своите малолетни партньори (момичета и момчета), а причината част от тях да предпочитат момчетата може да бъде обусловена от множество фактори, нито един от които не е хомосексуалната полова ориентация, тъй като тя предполага еротизирането на мъжествен (маскулинен) полов обект, т.е. лице с развити вторични полови белези.
Заключения
Тезата за връзка между хомосексуалността и педофилията не е нова, но през последните години се появиха първите „пространни“ изложения, цитиращи надълго и нашироко научни източници, които, твърди се, подкрепят тази идея и дават ясни доказателства в тая насока. Тези статии, почти винаги дело на хора без професионална квалификация в областта на психологията или психиатрията, горещо призовават за „повишено обществено внимание“, алармират ни и че „гейовете искат децата ни“.
Такива материали напоследък намериха място и в българското уеб пространство, проговориха на български език. Законът за защита от дискриминация у нас и в частност присъствието на сексуалната ориентация като защитен фактор в него, бе обявено за „специални права“, а така също за „недопустимо посегателство върху личната свобода и правото на свободно слово“. Обяснението е, че еднополовото сексуално поведение е „в противоречие с природата, морала и религията“, въпреки че хомосексуално поведение в природата е засвидетелствано сред почти всички добре изучени животински видове; морала е понятие, с което се води словесна еквилибристика, но не се обосновава чисто етичната позиция за това твърдение; а религията не следва да има думата в областта на гражданското право в една страна с републиканско управление и независимо законодателство.
Едно от най-фрапиращите твърдения обаче е, че съществува „манипулиране на общественото съзнание с недостоверна и непълна информация“ от страна на гей-активисти, които копнеят за „секс с момчета“ (подразбира се малолетни или в най-добрия случай непълнолетни). С настоящата статия бе показано в какво се изразява това „манипулиране на общественото съзнание с недостоверна и непълна информация“ и по всичко личи, че то идва от всякъде другаде, но не и от страна на гей-активистите.
Авторите на уж научно обоснованите статии, твърдящи, че хомосексуалността често води до педофилия, обикновено прибягват до изопачаване на казаното в научните източници, които цитират; до примесване на понятията педофилия и ефебофилия; до свободни интерпретации на текстовете с почти теологична гъвкавост, в които интерпретации те опасно кръстосват и приравняват понятията полова ориентация и полово поведение, твърдейки, че еднополовото поведение у педофилите и признак за хомосексуалност (като ориентация), което пък значи, че опасно голям дял от хомосексуалните посягат сексуално на деца.
Въз основа на това се твърди, че хомосексуалните и бисексуалните извършват опасно „развращаване и вербуване на деца и младежи“. Посредством „уличаването“ в това противообществено поведение се обосновава ограничаването гражданските права на цяло едно сексуално малцинство. Стигматизирането и подемането на поредния неофициален обществен процес срещу него представлява зловещ остракизъм, в хода на който се стига до настройване на общественото мнение срещу малцинството, което пък вече е обосновка и мотив за противообществено поведение, каквито например са престъпленията от омраза, насочени срещу гейовете и лесбийките. Трябва да се отбележи опасността от подобни манипулации, която води до нескрита дискриминация спрямо хомо- и бисексуалните по всички нива на обществения живот — от тормоза (психически и дори физически) в училищния коридор, където децата често не са под контрола на преподавателя и са по-жестоки, отколкото трябва, до работното място, където сексуалната ориентация нерядко е тайна, осигуряваща добрата работа в екип, както и дългосрочното пребиваване на заетия пост.
Без значение дали невежеството или целенасоченото презрение ръководят подобни митове и лъжи, те представляват опасност за жертвите си, която дори да няма голям ефект върху цяла една общност, е сторила зло със съсипването на дори един човешки живот. А това вече е висока цена.
Използвана библиография
● Бостанджиев, Тодор. Сексология. Сиела: София, 2004.
● Корсини, Реймънд Дж. (ред.). Енциклопедия по психология. Наука и изкуство: София, 1998.
● Fagan, Peter J., et al. Pedophilia. Journal of the American Medical Association, November 20, 2002 — Vol. 288, No. 19.
● LeVay, Simon and Valente, Sharon M. Human Sexuality. Sinauer Associates: Sunderland, 2003.
● Pietrzyk, Mark E. Homosexuality and Child Sexual Abuse: Science, Religion, and the Slippery Slope.
● Strickland, Bonnie R. (ed.) Gale Encyclopedia of Psychology. (2nd ed.) Gale: 2001.
____________________
1. Friedman, Richard C. and Downey, Jennifer I. Homosexuality. New England Journal of Medicine, 1994;331:923-930.
2. Stronski Huwiler SM, Remafedi G. Adolescent homosexuality. Adv Pediatr. 1998;45:107–144.
3. Реймънд Дж. Корсини (ред.). Енциклопедия по психология. Наука и изкуство: София, 1998.
4. Бостанджиев, Тодор. Сексология. Сиела: София, 2004.
5. Feierman, J., „Introduction“ and „A Biosocial Overview,“ in Feierman, J. (ed.). Pedophilia: Biosocial Dimensions. New York: Springer-Verlag, 1990a, pp. 1-68.
6. За повече информация вж. Доувър, К. Дж. Хомосексуалността в Древна Гърция. Планета-3: София, 2002.
7. Pietrzyk, Mark E. Homosexuality and Child Sexual Abuse: Science, Religion, and the Slippery Slope. [Онлайн публикация.]
8. Groth, A. Nicholas. Men Who Rape: The Psychology of the Offender. New York: Plenum Press, 1979
9. “OCA Stirs Emotions with Its 2nd Flier.” The Oregonian, Sept. 25, 1992, D1.
10. Groth, A. Nicholas and Birnbaum, H. Jean. Adult Sexual Orientation and Attraction to Underage Persons. Archives of Sexual Behavior 7, no. 3 (1978): 175.
11. Groth, A. Nicholas, Hobson, William F., and Gary, Thomas S. “The Child Molester: Clinical Observations,” in: Social Work and Child Sexual Abuse. eds. Jon R. Conte and David A. Shore (New York: Haworth Press, 1982), 129‑44.
12. Пак там, стр. 136.
13. Groth and Birnbaum (бел. 10), стр. 180.
14. Пак там, стр. 177.
15. Пак там.
16. Barker, J.G., and Howell, R.J. The plethysmograph: a review of recent literature. Bull. Am. Acad. of Psychiatry and Law, 1992;20(1):13-25.
17. Freund, K., Watson, R. & Rienzo, D. (1989). Heterosexuality, homosexuality, and erotic age preference. The Journal of Sex Research, 26, pp. 107-117.
18. Kurt Freund, Robin Watson, Robert Dickey, and Douglas Rienzo, “Erotic Gender Differentiation in Pedophilia,” Archives of Sexual Behavior, 20, no. 6 (1991): 555‑566; Kurt Freund and Michael Kuban, “Erotic Gender Differentiation in Pedophilia: A Follow‑Up,” Archives of Sexual Behavior 22, no. 6 (1993): 619‑628.
19. Frank G. Bolton, Jr., Larry A. Morris, and Ann E. MacEachron. Males at Risk: The Other Side of Child Sexual Abuse. London: Sage Publications, 1989, стр. 61.
20. Kathleen Coulborn Faller. Understanding Child Sexual Maltreatment. London: Sage Publications, 1990, стр. 55.
21. Gene G. Abel. The Child Abuser: How Can You Spot Him? Redbook, August 1987, 98‑99.
22. Gene Abel et al. Self‑Reported Sex Crimes of Nonincarcerated Paraphiliacs. Journal of Interpersonal Violence, 1987, Vol. 2, No. 1, 3-25.
23. Larry Burtoft. The Social Significance of Homosexuality: Questions and Answers. Colorado Springs: Focus on the Family, 1994, 64, 90. Книгата е преименувана в последствие на Setting the Record Straight: What Research Really Says About the Social Consequences of Homosexuality.
24. Abel, The Child Abuser: How Can You Spot Him?, стр. 100.
25. F.L. Whitham. Culturally Invariable Properties of Male Homosexuality: Tentative Conclusions from Cross-Cultural Research. Archives of Sexual Behavior 12 (1983): 207-26.
26. „Presidential Candidates Embrace Gay Issues and Enjoy Donations,“ Wall Street Journal, January 10, 2000.
27. W.L. Marshall, H.E. Barbaree, and Jennifer Butt. Sexual Offenders Against Male Children: Sexual Preferences. Behavior Research and Therapy 26, no. 5 (1988): 383-91.
28. Timothy J. Dailey. Homosexuality and Child Sexual Abuse. Washington, D.C.: The Family Research Council, 2002. http://www.frc.org/get.cfm?i=IS02E3&f=WA06J01
29. Marshall et al., стр. 390.
30. Finkelhor D., Araji, S. Explanations of pedophilia: A four factor model. The Journal of Sex Research, 1986, vol.22, nr.1: 145-161.
31. David Finkelhor. Child Sexual Abuse: New Theory and Research. New York: Free Press, 1984, 196.
Stalik.wordpress.com 