Някои често срещани анти-гей тези
С какво пречат ЛГБТ малцинствата — лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора? Чудесен въпрос, преди всичко защото няма ясен отговор. Вярвайте ми, няма. В крайна сметка, когато казваш (или внушаваш), че нещо пречи, вредно е и дори е заплаха за „здравото общество”, трябва поне да имаш някаква стабилна база за тази своя позиция. Трябва да имаш ясни, конкретни и издържани аргументи. Такива обаче трудно се намират. Това е твърде показателно. Няма да лъжа — обяснения защо пречат гейовете и лесбийките (респективно бисексуалните) има, но нито едно от тях не представлява добре аргументиран довод, който да издържи на по-обстоен критичен анализ. Ето ги и самите аргументи и тези:
Хомосексуалните са психически увредени хора
Това е най-често срещаното обяснение. „Пречат, защото са за психиатрията.“ Винаги ми е било интересно на какви основи почива това становище — мнение, повлияно от остарелите психиатрични възгледи за хомосексуалността, или лично убеждение, продукт на тесногръдие. Може би тук има по малко и от двете. Днес вече отлично знаем — това бе доказано още в средата на миналия век, — че в психологическо отношение хомосексуалните и бисексуалните са напълно идентични с хетеросексуалните — тяхната психика функционира толкова хармонично и стабилно, колкото и тази на хетеросексуалните. Това е и причината хомосексуалността да отпадне от двата водещи списъка с диагностични критерии на психични заболявания и отклонения — МКБ (Международна класификация на болестите) и DSM на АПА (Диагностичният и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация).
Твърдението, че „педалите са за клиника“ е плод на невежество или предразсъдък, на умишлено преутвърждаване на остарели теории, отдавна опровергани и изоставени от научното мнозинство в развитите в областта страни, но не е обективна истина и е нищожно като довод.
Поведението им е неморално и с него подронват традиционните/семейните ценности на обществото
„Традиционни/семейни ценности“ винаги е била формулировка, която събужда у мен едновременно озадачение и стъписване. Кои са тия ценности?
По всичко изглежда, че под тая формулировка следва да се разбират основните етнически ценности: земята, кръвта и вярата. Това са най-глобалните проблематични оси на етническото мислене, отразени в народното творчество на всеки един етнос. Около тия ценности се формира и патриархалното мислене, което има за цел да запази традициите. В този смисъл хомосексуалността нарушава и застрашава ценността на кръвта (продължението на рода) и влиза в пререкание с ценността на вярата (според която еднополовия контакт е грях).
Това обаче не прави „поведението“ на хомосексуалните неморално (доколкото можем да говорим за поведение общо за всички хомосексуални). Това е явна груба злоупотреба с понятието за морал, защото в морално отношение тук нямаме недобродетелност или порок. Това може надлежно да докаже всеки, който знае, че за да има нещо, което е неморално (противоположно на морала), то необходимо е налице да имаме свободен избор. При сексуалната ориентация на човека, която е компонент от неговата психика, такъв избор отсъства.
Ако си спомним, че тези „традиционни/семейни ценности“ изповядват също превъзходството на мъжа над жената и нуждата от нейното и на цялото семейство покорство пред авторитета му, сами ще стигнем до извода доколко адекватни са подобни мирогледи днес, в 21 век.
Мъжеложничеството (хомосексуалността) е грях
Много неща са грях според Светото писание, но се оказва, че циклично религиозните (тези, които си спомнят християнските повели и норми само на определени дати и когато им изнася) като че ли тенденциозно подбират и представят като проблематични и критични за обществото само определени грехове. Тази теза е пряко свързана с предната.
Твърдението, че в Библията хомосексуалността е твърдо заклеймена като грях, е лъжа.
Най-напред в тази книга никъде не фигурира думата „хомосексуалност”. Във времето, когато тя е написана, не е съществувало понятие за сексуална ориентация, още по-малко пък за човешка сексуалност, като естествен психологически компонент. В Библията се говори само за еднополово сексуално поведение и то с няколко важни условности:
- Библията говори за еднополова ритуална проституция, практикувана в храмовете на езически божества, като всъщност я третира така, както и разнополовата; но това не е психосексуална ориентация, нито пък произтичащите от нея любов и еротизъм.
- Библията илюстрира опит за еднополово изнасилване (разказа за Содом и Гомор). Колко удобно — вместо практиката на масово изнасилване, като причина за моралния упадък на содомци се сочи хомосексуалността! Всъщност, тези, които внимателно са чели Писанието, ще знаят, че в самият текст никъде не е посочено изрично, че това илюстрирано еднополово поведение е причина за наказанието на Господ над тези градове; случаят не адресира никоя психосексуална ориентация, нито пък произтичащите от нея любов и еротизъм.
- Библията говори за практикуването на еднополово сексуално поведение от хетеросексуални под формата на разврат и сексуална разюзданост (Римляни 1:26 – 28), но, както отбелязах, не коментира хората с такава сексуална ориентация; тук не се говори за психосексуална ориентация, нито пък произтичащите от нея любов и еротизъм.
Никъде в Библията не сеговори за влечението (емоционално и физическо) между представители на един и същ пол, нито пък се обсъжда любовта между тях. Самата дума мъжеложничество етимологически произлиза от „мъж” и „ложе”, сиреч „мъж за легло” или пък „мъж, с който преспиваш” — идея по-близка до жиголо, отколкото до човек с еднополови сексуални влечения.
Въпреки че тези обяснения за хомосексуалността като гнусота и пр. не са адекватни, все пак еднополовите сексуални отношения безспорно са грях, тъй като са извънбрачни. А всякакви извънбрачни контакти според Светото писание са греховни пред лицето на Бога. Интересно е колко от тези, които най-разпалено осъждат хомосексуалността като грях, всъщност са спазили тая Божия повеля; колко от тях не са имали предбрачен коитус. И колко от тях са спазили повелите на Дух свети от книгата Левит, след като те се препоръчват като модел за християнско поведение и морал. „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.” (Йоан 8:3-11)
И защо хомосексуалността е поставена в неудобното положение да бъде извънбрачен грях!? Отговор: само защото за семитските общества от преди 2000 и повече години е била чужда и неприемлива идеята за законов съюз на еднополова двойка. Защо!? Заради споменатите „традиционни (етнически) ценности” и проблема с кръвта.
Всеки сам може да прецени доколко днес сме обвързани с тях. В 21 век живеем в секуларно общество и законодателството и образованието, както и науката, следва да бъдат светски в правомощията и ориентацията си.
Поведението на хомосексуалните е противоестествено. Всякакъв секс различен от секса между мъж и жена е ненормален
„Противоестествено” и „ненормално” — двете любими думи, които според мен всяко дете трябва да учи най-напред, преди „мамо” и „татко”. Въпросът тук е, че както противоестественото, така и нормалното са доста субективни понятия, сиреч нямат стабилна, универсална дефиниция, опираща се на утвърден емпиричен опит, който да ги формулира еднозначно. А прилагането на подобни по природа определения в ролята на аргументи е близко до демагогията; то е заблуждаващо и по същество представлява присвояване на авторитет за определяне на действителността и допустивмостта на явленията в нея.
Хомосексуалното (еднополово) поведение е наблюдавано у над 1500 животински вида. Според опонентите на хомосексуалността тя е противоестествена главно защото еднополовите партньори са несъвместими и не могат да имат деца, което прави секса им непълноценен. Нито едно от тия две неща не е вярно.
Най-напред еднополовите двойки са доста съвместими, след като в крайна сметка правят секс. След това: секса далеч няма за своя единствена цел създаването на поколение. Човека е едно от онези прекрасни животни, които правят секс и за удоволствие. Всъщност мнозинството от хората по света правят секс главно за постигане на полова удовлетвореност, не с цел размножаване. И най-интересното: мнозинството от хората, които обявяват хомосексуалността за „противоестествена” също правят секс главно с нерепродуктивна цел. Това са хора, които ползват презервативи и противозачатъчни. Следователно и те правят противоестествен секс, според собствените си дефиниции. Всички двойки по света (хетеро- или хомосексуални), които правят секс без да се оплождат, всъщност — според тоя критерий — нарушават „принципите на природата” и „Космическият ред”! В категорията на практикуващите „извратен противоестествен секс” следователно спадат и възрастните и стерилните двойки.
Тази проста логика обаче изглежда или убягва на поддържащите подобни тези или не им е удобна. На трето, но не на последно място, трябва да припомним, че половото поведение, което не е потенциално репродуктивно не е непременно непълноценно и противоречащо на еволюцията. Това ще знае всеки с основни познания по въпроса за естествения отбор.
„Ненормално” също е интересно определение. Сексуалното поведение на човека е най-неподходящата материя обаче, в която да се набутва тая дума. Тук можем да говорим, например, за „обичайно”, като синоним. Но за нормално и ненормално в смисъла на редно или не — трудно. Сексуалните предпочитания и предизвикващите сексуална възбуда мисли, чувства, действия и ситуации у различните хора са толкова разнообразни, че ние трудно бихме могли да изтъкнем единен еталон, по който да мерим за границите на нормалното. Подобно разнообразие е принцип на самата природа и следователно е много по-естествен, отколкото пропагандираните от консервативните люде полови норми. Единственият праг, може би, е моралният. Това което не е морално, няма да е и нормално. Както беше отбелязано обаче, мъчно ще се намери нещо реално неморално в хомосексуалността тъй като тя не е морален проблем.
Хомосексуалните развращават младежта и блудстват с децата ни
Хората обичат да вярват сляпо в това, което им се каже. И ако лъжата се повтори достатъчно много пъти тя става истина в техните очи. Ето как една една „градска легенда”, един мит, може да се превърне в истина в представите на онези, които в действителност никога не са познавали лично хомосексуален (или поне не знаят за това) и за тях тоя образ е някак фантастичен и дори фолклорен. Като караконджулите и ламите. Съзнателно или не ние знаем как и от кого се създава тоя мит, тази нагла и грозна, дори опасна лъжа. Опасна, защото с нея на уста се призовава за „мерки” срещу хомосексуалните:
„…тея които открито демонстрират своето израждане и очакват някаква награда трябва най-безмилостно да биват отстранявани в името на здравето на бъдещите поколения.” >>
Ето как действа тази зловеща манипулация на общественото съзнание.
За съжаление съм попадал на наивни и зле образовани хора, които вярват и в още по-големи глупости:
„…аз знам, че модния момент е не просто доста, той си е направо при 95% от педерастиите основен. Ако не знаеш да ти кажа, че има дори школи за обучение и “шлайфане”, може би в “чупенето на китки”,казвам може би, защото не съм ходила на такива курсове, а и нямам приятели та дори и познати педали.” >>
Хомосексуалността не може да бъде „сродна” с педофилията, просто защото това са две различни ориентации. Докато хомосексуалността е андрофилна (ориентирана към мъжкият еротизъм), педофилията е подчертано гинофилна (ориентирана към женският еротизъм). Еднополовото педофилно поведение се ръководи от факта, че полово незрелите момчета имат по-нежни, фемининни черти. Следователно, подчертават специалистите, педофилията е по-скоро би- или хетеросексуална в своя поведенчески модел.
Хомосексуалните са приносители на ХИВ/СПИН и други болести
Сексуалната ориентация сама по себе си по никакъв начин не е и не може да бъде асоциирана с каквито и да било физически заболявания. Ако съществува предразположеност у дадена група, която и да е тя, към каквото и да е заболяване предавано по полов път, то причина за това са половите практики и навици на участващите в сексуалните контакти, а не тяхната сексуална ориентация. Предпазването от такива болести е въпрос на лична отговорност.
Няма и естествени причини, които да асоциират хомосексуалността с повече или по-малко отговорно полово поведение. Причината определени хора да вярват в това обаче е, че първите появи на симптомите на болестта в САЩ, датиращи от есента на 1980 г., се проявяват у хомосексуални мъже на възраст между 30 или 40 години. Това е резултат на факта, че по онова време в САЩ сред мнозинството представители на нехетеросексуалните малцинства отсъства практиката на използване на кондоми по време на секс. Обяснението за това е просто — до този момент основното приложение на презерватива е предпазването от бременност, като в същото време е съществувало доста пренебрежително отношение към рисковете от полово предавани болести. СПИН до този момент не е бил известен, следователно това, че се проявява най-напред сред мъжете, които правят секс с мъже, е логично и очаквано.
Реалността от тогава се е променила коренно заедно с образованието в областта на безопасния секс. Още повече — тези факти се отнасят за САЩ от началото на 80-те. Днес, когато безопасният секс е популярна практика с добре известен смисъл, този мит — за връзката между СПИН и хомосексуалността — е по-малко валиден от всякога, още повече що се отнася до представители на нехетеросексуалните малцинства в други части на света.
Истина е обаче, че аналният секс носи много по-висок риск от инфектиране с ХИВ за приемащия партньор и значителен риск от инфектиране за проникващия партньор, отколкото вагиналният. Причината за това е чисто физиологична — стените на ректума за тънки и могат да бъдат лесно наранени и разкъсани. Как и дали участниците в такъв сексуален контакт ще се предпазят е въпрос на лична отговорност и полова култура, не на сексуална ориентация.
Хомосексуалните искат специални права
Често пъти когато се заговори за „гей права” редица хора — дали защото така мислят, или пък защото искат да накарат другите хора да повярват в това — започват да отъждествяват тези права с някакви специални права, привилегии.
Трябва да се отбележи, че в това си твърдение те никога не могат да посочат доказателство за това, че гей-активистите търсят някакво привилегировано обществено положение за нехетеросексуалните малцинства. Те самите често пъти не са наясно какво точно значи „гей права”.
Няма нищо специално в това да искаш защита, в случай, че работодателя ти те уволни, заради сексуалната ти ориентация; няма нищо специално в това да искаш защита, когато някой те нападне в училищния коридор; няма нищо специално в това да искаш да сключиш законен граждански брак с човека, когото обичаш и да се възползваш от същите правни положения, които важат и за хетеросексуалните двойки; няма нищо специално в това да искаш да отгледаш дете, да му дадеш обичта си и цялата си енергия, за да порастне то като интелигентен и добър човек. Тук няма нищо специално.
Може би грешката до голяма степен е и на самите гей-активисти, които не успяват да изяснят, че става дума за равен обществен статут на това малцинство, който се изразява в правото на работа, брак, осиновяване, в някои страни дори на живот, и т.н. Т.е. ЛГБТ малцинствата не искат никакви специални права и превилегии, а неща, които вече са достъпни за хетеросексуалните хора.
Хомосексуалните искат да ни проповядват извращението си
Интересно е, че много хора, които изповядват крайно негативно отношение спрямо хомосексуалността, не желаят да се образоват по темата. Те не знаят какво точно представлява хомосексуалността, обясняват появата й с неверни тези, като „генетично заболяване” или „неправилно възпитание”, но нито могат да обосноват това, нито желаят да приемат каквито и да било аргументи, подкрепящи противни тези.
Редица хора също така се боят хомосексуални учители да преподават в училищата или да се говори с подрастващите на теми, свързани с хомосексуалността (а понякога и свързани със секса въобще). Какъв е всичкият този страх от контакт с хомосексуалността, каква е тая фобия?
Тя е продукт на убеждението, че може да станеш хомосексуален, дори само говорейки или четейки за това. Интересна теза, наистина. В едно свое интервю Барбара Гитингс отбелязва: „Прочела съм много книги за хетеросексуални, но от това не станах хетеросексуална.” Къде, все пак, лежи логиката в тази теория?
От една страна това е проявление на вярата, че хомосексуалността се възпитава, а не е продукт на неконтролирани пряко физиологични и психологически процеси. От друга страна това е страх от възможността у младите хора да се възпита толерантност към една маргинализирана, презряна група. Или казано наопаки: това е възпитаване в омраза, посредством цензуриране на всяка информация, която може да породи търпимост, и заместването й с дискредитираща анти-хомосексуална пропаганда, която не е много по-различна в методите си от анти-семитската и расистката.
Така например днес хомосексуалността, като психологическо явление от една страна, и хомосексуалните, като социална група от друга страна, отсъстват от гимназиалните учебници по психология, етика и право, философия и свят и личност. Смятам за излишно да коментирам подобни методики — разполагаме с достатъчно добре известни исторически паралели, които да ни послужат като пример за това какви са ценностите на хората, ползващи подобни средства на „заглушаване” и манипулиране на общественото съзнание.
Приемането на хомосексуалността е само начало, което предвещава приемане на педофилията, зоофилията, некрофилията и другите полови извращения
Тази теза е до голяма степен разбираема, предвид неспособността (и нежеланието) на някои хора да приемат промени в обществения порядък от какъвто и да е вид. Всъщност обаче тя е първосигнална и повърхността, тъй като не взема предвид няколко обстоятелства, които правят условието й неизпълнимо. Най-напред хомосексуалността не е полова девиация. Тя не притежава характеристиките, посредством които може да се асоциира с групата на половите девиации.
За да бъде едно полово поведение отклонение то трябва да изпълни няколко много важни условия. Най-разпространеното полово поведение — хетеросексуалното — не отговаря на тия изисквания и се определя от мнозинството хора по света като „нормално”. Сексуалната активност с представители на собствения пол също не успява да се вмести в тия рамки. Въпреки това обаче, за разлика от разнополовите сексуални контакти, бива определяна като „ненормална”. Това, очевидно, не е коректно и е плод на двоен стандарт и идеологическа пропаганда, подбудена от омраза и предразсъдъци, тоест мотивирана е не от истината и стремежа към реална справедливост и коректност, а от други, странични, користни и неетични съображения и цели.
За да бъде едно полово поведение „нормално”, без да пренебрегваме относителната разтегливост на това понятие, то трябва да отговаря на следните базисни условия:
- Нормален е половият контакт, в който партньорите участват доброволно
- Нормален е половият контакт, в който всички участници са полово зрели
- Нормален е половият контакт, в който участниците съзнават ясно смисълът от действията си и могат да изразят еднозначно и достатъчно разбираемо (вербално или не) отношението и съгласието си за участие в акта
- Нормален е половият контакт, в който не е накърнено трайно физическото и емоционално здраве и цялост или пък живота на който и да е от участниците
- Нормален е половият контакт, в който обектът на сексуален интерес е адекватен, т.е. е способен да откликне на физически контакт
Както се вижда хетеросексуалността, хомосексуалността и бисексуалността напълно удовлетворяват всички тези условия. В този смисъл те се родеят по тоя показател. Ако едно от тях е нормално, следователно всички те са, поне докато не бъде посочен ясен аргумент, който трайно да ги отличава. Възможността за репродукция не фигурира тук, тъй като, както вече обяснихме по-горе, репродукцията при човека не е единствената и дори — поне статистически погледнато — не е водеща роля на сексуалния контакт. Като такава трайно в нашето, а и в повечето общества по света, се е утвърдило постигането на удовлетворение на половият инстинкт.
Въпреки невъзможността за репродукция при еднополов контакт, практикуващите го са в мнозинството си точно толкова потенциално продуктивни, колкото и практикуващите преимуществено разнополов секс. Стига да пожелаят, те могат да осъществят този свой потенциал по начин, който намират за добър. Освен това, както вече споменахме, след като нерепродуктивният разнополов секс се смята за нормален (сексът при стерилните двойки например), то очевидно в понятието „нормалност” размножаването не играе толкова съществена роля. То се привнася изкуствено в обществения дебат по темата едва когато въпросът опре до еднополови сексуални контакти, следователно това очевидно е демагогски аргумент.
Еднополовото сексуално поведение се различава от групата на половите девиации с това, че те отговарят на гореизложените условия — едновременно на всички или на някои конкретно. Изнасилването (не удовлетворява условие 1, евентуално и 4), педофилията (не удовлетворява 2 и 3), зоофилията (не удовлетворява 3), некрофилията (не удовлетворява най-малкото 5), фетишизмът (не удовлетворява 5) и т.н. — всички те могат да бъдат групирани заедно по горните условия. Очевидно е, че хомосексуалността, бисексуалността и хетеросексуалността не успяват да бъдат вмъкнати в тия рамки. Следователно са равнопоставени и представляват вариация на едно и също нещо.
Резюме
Тук показвам някои от най-често срещаните анти-гей тези с кратък коментар. Въздържам се от разпростиране в дълбочина върху проблемите или опити да пиша статия с библиография и пр. по простата причина, че много от тези въпроси вече съм разисквал малко или много или предстои да разисквам. Целта ми е да покажа логическата несъстоятелност на анти-хомосексуалната пропаганда и предразсъдъци, както и да доведа читателя до изводи за хората, които изповядват тези идеи. А те са преди всичко хора:
- с нисък образователен ценз
- които не познават лично хомо- и бисексуални хора или поне не знаят за сексуалната ориентация на подобни свои познати.
- с тесногръди и/или консервативни възгледи
- с комплекс за малоценност и фобийни страхове
- които са подчертано религиозни
- които са наивни, доверчиви и конформистични
- принципно страдащи от предразсъдъци спрямо маргинализираните малцинства
- възпитани в дух на нетолерантност
- които са латентни хомосексуални
- които са психологически объркани
- и т.н.
Stalik.wordpress.com 