In memoriam… Хари Хей

Хари Хей почина на 24 октомври 2004 г., оставяйки след себе си спомена за една от ключовите фигури в американското движение за равни социални права на нехетеросексуалните. Той бе съосновател на Маташинското общество през 1950 г. и Обществото на радикалните феи през 1979 г.

Хари е роден през 1912 г. в Уъртинг, Съсекс, Англия. През 1919 г. семейството му, традиционни римокатолици, се местят да живеят в Калифорния. Макар че бащата на Хари желаел синът му да отиде в колеж и да стане инженер или петролен геолог, Хари искал да учи международно право. Той заминава за Станфорд без никаква финансова подкрепа от страна на семейството си. Там се включва в театрален кръжок и започва да опознава гей живота в Сан Франциско. Напълно открит за сексуалната си ориентация обаче, Хари не успява да завърже много приятелства. Под силния морален натиск от страна на обкръжението и властите той се разболява и заминава за ранчо в Невада. Никога не се връща в Станфорд.

В Лос Анджелис през 1932 г. Хей става особено активен в местната гей общност и се запознава с някои от най-известните прикрити хомосексуални. Макар и отново в дома на родителите си Хари се издържал сам с малки театрални роли, писане на поезия, пеене и пр. Хей се запознава с Уил Гиър, който на свой ред го представя на няколко ляво ориентирани в политиката хора от Лос Анджелис, а в последствие и на комунистическата партия. По това време той започва да се оформя като радикален активист, действащ главно чрез агитационни групи, протестни шествия или демонстрации по време на публични събития. Финалният етап от оформянето му като радикал става по време на общата стачка в Сан Франциско през 1934 г. След това Хари става още по-активен в комунистическата партия, макар все още да не е неин член.

Проблемът му с партията бил, че тя е враждебна към хомосексуалните. С навлизането си в структурите на организацията той разбрал, че скритият от съмишлениците му сексуален живот в даден момент ще стане приоритетен проблем. Въпреки прикритото участие в партията на много други лесбийки и гей мъже, утопичният идеалист Хей не можел да стори същото. Вътрешният конфликт го довел до търсенето на психиатрична помощ, в следствие на която решава да изостави „живота си на гей”. През 1938 г. се жени за Анита Платки, друга активистка. Двамата се местят в собствена къща и стават членове на Партията.

Въпреки всичко скоро Хари отново стига до вътрешния си конфликт с тезите на комунистическата партия по отношение на хомосексуалността. На няколко пъти се доближава на крачка от скъсването с политическия активизъм и раздяла с Анита, но се отказва. Заминава за Ню Йорк и Лос Анджелис, където става един от най-изтъкнатите идеолози на комунистическата философия. Но по време на кампанията Уолъс през 1948 г. конфликтът гей/комунист достигнал кулминацията си.

Хенри Уолъс, вицепрезидентът на Рузвелт от третия му мандат, е заместен от Хари Труман през 1944 г. за четвъртия. В последствие Труман наследява президентския пост. Уолъс скъсва отношения с демократите, подобно на много други „прогресивни групи”, които влизат в конфликт с десните уклони на партията. Всичко това води до основаването на Прогресивната партия и кандидатурата на Уолъс за президентския пост през 1948 г. Комунистите решават да се възползват от новото политическо течение, макар самият Уолъс да не е комунист. Организират се групи за подкрепа на младата партия, една от които е на Хей. Тя е важна не защото постига нещо политически значимо, а защото полага основите на една линия на мислене, която довежда Хари до основаването на Маташинското общество през 1950 г. и развод с Анита през 1951 г. Той напуска и комунистическата партия. (Анита също напуска, но поради разочарование от партията.)

По време на кампанията в подкрепа на Уолъс у Хари Хей се ражда идеята за гей организация. Чертаейки политиката на Прогресивната партия за хомосексуалността, Хей подготвя концепцията за своя организация. Тези планове обаче не достигат реализация. Две години по-късно той се запознава с модния дизайнер Руди Гернрайх, в когото се влюбва. Двамата се запознават на 8 юли 1850 г. и в обща еуфория в рамките на една седмица започват планове за реализация на хомофилско движение. Към тях скоро се присъединяват редица съмишленици. Основано е Обществото Маташин.

Терминът „Маташин” е принос на Хари. Той попада на него по време на историческите си проучвания на фолклорната музика. Матачино е герой от италианския театър, известен със способността си да казва истини, които друг не би посмял да изрече. Името му е ползвано за название на френски средновековни и ренесансови развлекателни групи, съставени от мъже, които никога не се женели и никога не изпълнявали представленията си без маска. Това им давало силата да изразят нерядко политически протест или несъгласие с потисничеството и властта.

Замисълът на обществото бил то да бъде тайно, но да има явни изяви чрез работни групи по проблеми от общ интерес, като изследванията на Кинси и данните, които те дават за броя на гей мъжете в американското общество. Тази потайност вероятно е обоснована както от опита на Хей с комунистическите структури, така и от факта, че в този исторически период правителството започва клеветническа кампания спрямо нехетеросексуалните, прокарвайки идеята, че те са подривни кадри.

Петочленното ядро на организацията се кръстило Петият орден, въпреки още по-романтичните желания на Хари Хей за името Орденът на Персьовал, по името на едноименния герой от артуровия цикъл. Първата отворена дискусия е през декември 1950 г. и на нея присъстват 18 души, мъже и жени. Още на следващата година към Ордена се присъединяват още хора, в това число Рут Бернар, първата жена в структурите на организацията. Оформено е становище за целите на организацията: (1) да се обединят хомосексуалните, които са изолирани от себеподобните и не са способни да се нагодят към доминантната култура; (2) да се образоват хората по въпросите на хомосексуалността; (3) да се накарат тези, които са считани за социално девиантни, да достигнат до обединението и образованието.

Броят на участниците в дискусиите достигнал 150 души, като някои от тях били канени да се присъединят към самото общество. Петият орден изготвил и ръководство за водене на отворените дискусии. Организирали се и социални събития, като танци за еднополови двойки — нещо, което било забранено на публични места в Лос Анджелис.

Първият удар за общността дошъл с арестуването на Дейл Дженингс, един от основателите, който поканил на кафе у дома си полицай под прикритие. Наместо да издаде Ордена обаче, по внушение на Хей той решил да се бори с помощта на Маташин. В своя защита той изтъкнал, че е хомосексуален, но не и развратен, и че полицаят лъже за характера на срещата им. Наместо да се разкрива Петият орден организирал реакция от страна на Гражданския комитет по незаконни арести. Акцията била значително подкрепена от гей общността. В съда лъжите на полицая станали явни и журито нямало избор, освен да оправдае Дженингс.

Отчетен е незабавен скок в посещаемостта на обсъжданията. Предвид, че никакви официални регистри не са били водени, е много трудно да се определи броят на участниците. Броят, който се спряга, е между 2 000 и 5 000 души. Въпреки, че организацията продължава да е тайна, стига се до решение за по-видими изяви, сред които е и сп. „ONE“ („Едно”). Името е заето от творбите на Томас Карлайл, който пише, че „мистичното братство прави всички мъже едно.”

Успехът на обществото обаче няма как да не остане видим. В това време на върл антикомунизъм един местен вестник нарича Хари Хей публично „марксистки учител”. В притеснения за последствията от това Хей се съгласява да напусне Ордена, което обаче събужда подозренията на журналистите, че „в гей общността се мъти нещо”. Публикувана е статия, която твърди, че хомосексуалните в района на Сан Франциско (това е първият път, когато този термин се употребява в журналистическа публикация) са между 150 000 и 200 000 души, което ги прави значителна група. Авторът на статията успява да се свърже единствено с адвоката на Обществото, който е описан като „добре известен подривен кадър” и изразява тревоги за „заплахите”, които такава организация носи.

Макар материалът да не е напълно враждебен, определено не бил и приятелски настроен. Реакцията е бърза. Решено е Обществото да стане открито, предвид че тайният му статут се превръща в гориво за спекулации. Това се видяло разумно на много от членовете, които искали подобна организация да е публична. По време на срещи по темата през април и май 1953 г. са изразени желания Обществото да се освободи от т.нар. комунисти в ръководството. Това води до реструктуриране на Маташин и напускане на първоначалните членове на Петия орден. Хари определя това като край на първото Маташинско общество и основаването на второто, много по-хигиенизирано, което се разпространява из цялата страна през следващите две десетилетия. То се премества в Сан Франциско и се превръща в това, което Хари Хей нарича „група за асимилация с бяла ръкавица”.

Хей се отцепва както от гей общността, така и от комунистическата идея. Комунистическото му минало обаче не е забравено и скоро бива привикан на заседание на Комисията по разследване на антиамериканските дейности в Лос Анджелис през май 1955 г. За разлика от други, които отказват да свидетелстват, Хей се явява пред комисията, разказва за живота си и когато му е зададен въпросът дали е комунист, отговаря, че вече не е и че е напуснал партията преди 4 години. Това така разгневило председателя на комисията, че той пада от стола си. Така завършва и стенограмата от заседанието, след което Хари е освободен.

Чувствайки се отхвърлен и от гей общността и от комунистите, Хей се отдава на изследване на хомосексуалността. Той провежда различни пътешествия из страната и се занимава с любителски етнографски проучвания на мухерадосите — т.нар. „направени жени” (т.е. които не са били жени, но са преминали към този родов пол) сред индианците пуебло.

След два опита за сериозна връзка Хари се запознава с Джон Бърнсайд, с когото заживяват заедно. Хей основава общност от двойки, чиято цел е поставяне на ударение върху любовта между партньорите. Той и Бърсайд са единствените дългосрочни членове. Въпреки това Хей поддържа контакти с различни други организации, включително с движението за права на индианците в лицето на Комитета за традиционната индианска земя и живот.

През 1970 г. с Бърсайд се местят в Ню Мексико, където Джон произвежда калейдоскопи, а Хари продължава изследователската си работа. През 1973 г. пожар унищожава фабриката и производството им, както и по-голямата част от работата на Хей. Застрахователната компания отказва компенсация, предвид че инцидента се е случил на индианска земя, извън юрисдикциите на щата. Неуспешен е и опита на Хари да построи гей укрепление в Ню Мексико.

Тогава Хей основава Радикалните феи — духовна общност, отхвърляща „хетероимитацията” и предефинираща гей идентичността. Според него от особена важност е това гей мъжете и лесбийките да се идентифицират по собствен начин, не като реакция на хетеросексуалният свят. По структура Феите много приличали на Маташинското общество, ала вместо Орден имало Триада, съставена от Хари, Дон Килхефнър и Мич Уокър. Гупата била официално представена през 1978 г. пред годишната конференция Академичния съюз на ЛГБТ в Лос Анджелис. Скоро общността се развила и разширила. Хей се завърнал в Лос Анджелис, но между основателите на групата настъпил разрив, който довел до разделянето на две групи феи.

Хей е от онези гей активисти, които съзиждат една визия за гей общността като същностно различна от хетеросексуалната и като включваща всички ЛГБТ хора. Той е също от тези, които засаждат първите семена на гей организациите, някои от които израстват в дървета, макар и не по начина, по който самият той си е представял. И въпреки промените в заобикалящия го свят, Хари си остана същия до последния си ден — гей-мечтател с вяра в себе си, макар и не винаги подкрeпян от приятели и последователи.

За основа на настоящата биографична бележка са ползвани статията на Верн Булоу в „Before Stonewall: Activists for Gay and Lesbian Rights in Historical Context“, Haworth Press, 2002 и други източници.