За изневярата и секса

27 октомври, 2007 at 7:13 pm 15 коментара

Обещал съм този пост на prince_Yuki. Всъщност от много време се каня да го напиша, но все отлагах без причина. Дойде часът на истината…

Преди няколко месеца ме зачовърка проблема „Сексът с друг, освен с половинката, изневяра ли е?”. Много хора ще счетат този въпрос за абсурден и ще креснат „Естествено!”. Но дали вие всъщност някога сте се изправяли пред тоя проблем? Какво значи да се отдадеш някому и адекватен начин на изразяване на чувствата ли е това?

Всеки човек е различен във възпитанието си, културата си и възгледите си. Ето защо аз няма да натрапвам тук моят възглед за отношенията между двама души. Подчертавам, че той е мой, без да настоявам, че е правилен. Това просто е моята философия за нещата. А дали има правилен възглед или не — по тоя въпрос може да се дискутира отделно.

Привърженик съм на „отворените” или „либерални” връзки. Пошли хора превърнаха тия понятия в название за двойки, които практикуват суинг (в най-добрия случай), групов секс и прочее. (Не че има нещо лошо в това; просто не то е смисълът на този тип връзки.) В действителност отворената връзка е връзка без ограничения между двамата партньори или по-точно основана на ограниченията, които сами си поставяме.

Аз не съм човек, който се чувства комфортно, когато прави така, че този, когото обича, да се ограничава в името на някаква криворазбрана вярност. Не съм човек, който ще държи Другия на златна верижка, в притежание, и ще очаква от него „преданост”, като от куче. Границата на свободата в рамките на една връзка е нещо, което, според мен, всеки от двамата партньори трябва да изясни и постави за себе си. И не мисля, че съм в положение да съдя другия за това, до къде той е очертал своята граница. Поне не до момента, в който тая граница не наруши по драстичен начин границата на споделеното между нас битие и не окаже негативно влияние върху мен.

Не съм пропагандатор на суинга или безразборния секс. Твърде далеч съм от тая мисъл. Но разглеждам секса между двама души по малко по-различен от обичайният начин. За едни той е самоцелно удоволствие. За други — свята спойка на връзката. Като човек, който не обича крайностите, аз съм по средата. Сексът е действие между двама души, което не бива да се схваща непременно като проява на някакви крайни чувства, но не бива да се възприема и като здрависването. Той е начин за постигане на удоволствие между двама, които са намерили нещо общо и които, в някакъв смисъл, се чувстват добре с другия. Сексът е симбиоза. Споделяне. Съпреживяване. Но не и изневяра.

Изневярата е нещо, което се случва в сърцето, не в ума и в гащите. Нормално е да пожелаваме красивите неща, които вижда окото ни. Любовта обаче е нещо различно от простото пожелаване и харесване.

Аз вярвам, че трябва да правим щастливи хората, които обичаме. И че ако те по някакъв начин се ограничават заради нас и се лишават от нещо, от което имат нужда, то ние нямаме право да изискваме това от тях. Ако човекът, когото обичам, изпитва по някаква причина нужда да прави секс с другиго, без това да е свързано с каквито и да било ангажименти и без това реално да застрашава нашата връзка, то аз съм готов да му предоставя тази възможност без да се сърдя.

„Когато обичаш някого, пусни го да отлети. Ако той те обича — ще се върне.” Там където има принуда и норма, мъчно вирее истинска любов.

Любовта не е притежание, както ни учеше патриархалното общество. Любовта не е сливане и отдаване всецяло, както ни учат романтиците. Любовта е споделяне. Любовта е стремеж към съвместно щастие. Ако единият член на една връзка е засегнат от някакво нещастие, то следва да бъде засегнат и другия. Обратното е садо-мазохизъм.

Аз не искам да притежавам другия. Аз не искам той да ми се кланя. Аз не искам той да страда заради мен. Аз не съм садист. Аз не съм тиранин. Никой не бива да бъде.

Проблема е ревността. Този дребнав и коварен порок, който като пепелянка се промъква в сърцето всеки път, когато Другият погледне друг.

Има два вида ревност: страхлива и притежателна. Страхливата е естествения страх, че можем да загубим Другия (респективно споделеното щастие). Тя е и оправданата. Притежателната обаче е ревността на скъперника. Алчната и егоистична воля за притежание на другия прозира зад нея. Тази ориенталска ревност е почернила много животи. И е най-ужасното, което може да сполети влюбеният. Защото тя разяжда ума и душата. И тъй като това е връзка — разядени са ума и душата и на двамата. Ненавиждам тази ревност. Рядко съм я изпитвал и като че ли я превъзмогнах.

Аз не се боя от изневярата. Не се боя, ако другият ми изневери. Какво ще стане? Ще задоволи едно свое желание, може би каприз. Ще бъде малко по-щастлив, ще съм доволен и аз. Ще го загубя? Защо? Нима той не е възрастен с глава на раменете? Ако реши да ме замени, то ще е защото чувства, че така трябва да бъде; защото ще знае, че така ще е по-щастлив; защото ще е намерил и почувствал нещо по-специално от това, което чувства към мен. И това е нормално. Ще се оттегля и ще го оставя да бъде щастлив.

Ние нямаме право да отнемаме чуждото право на щастие. Може би ще боли, може би ще съм самотен, но ще продължа напред. Защото живота и света са двете най-шарени неща, които човешкият ум е познал. И пред нас стоят толкова много пътеки, в дъното на които се крие по едно ново и уникално щастие, че да скърбим за едно загубено е глупаво. Там някъде ни чака нов принц или принцеса, който/която ще донесе нова, различна светлинка в живота ни. Не е ли вълнуващо да ги откриете?

Преди време гледах рекламата на някакво предаване по една от националните телевизии. Бяха поканили дългогодишна двойка. Водещият зададе въпрос на съпруга: „Каква е тайната на дългогодишната успешна връзка?” Странното е, че човека не се замисли (може би е плод на монтажа?…) и отговори почти веднага: „Да кривваш често от пътеката, за да си припомняш, колко ти е хубаво на нея.” Дали тази сентенция е авторска не зная. Но тя се запечата в съзнанието ми. Аз вярвам в нея. Вярвам и в алтруизма. Поне потърсих свой поглед върху нещата.

Entry filed under: Фрагменти. Tags: , , , , .

In memoriam… Тоше Проески In memoriam… Ивлин Хукър

15 коментара Add your own

  • 1. Krijs  |  28 октомври, 2007 в 5:23 pm

    Аз преди време си бях наумил да си хващам приятел за секс, вместо гадже. Та защо ми е гадже само да ми трови нервите, мислех си аз. Малко по-късно се сетих, че нямам с кого да ходя на дискотека и ми трябва някого и за това. Да, ама така се получава, че бих имал приятел за секс и платоничен гей-приятел. Съответно не е задължително приятелят за излизане да е гей, не е задължително дори да е момче. Това е единият от вариантите, които допускам сега. Малко по-късно пък се сетих, че бих искал не само секс, ами по-скоро някой, на когото мога да се опра, някой, когото мога да гушкам. :) Тоест, гадже, ама без нервите. Казано с други думи – флексогамия – всъщност точно отворената връзка, за която говориш. Вместо истинско обвързване, някакво частично обвързване, при това без забрани. Поискам ли някой друг – защо да не го имам? Тройка? Защо пък не? Само не знам дали някой ще ми се навие на акъла и дали самият аз съм способен да го направя или съм твърде ревнив (ама от втория вид – притежателния). Ще поживеем и ще видим!

  • 2. Stalik  |  5 ноември, 2007 в 1:11 am

    Както виждаш има хора на тоя акъл…. :)))))

  • 3. ameliaekhart  |  20 ноември, 2007 в 11:43 am

    Страшно е да изневеряваш на себе си, на потребностите си, на желанията и сънищата си. Удобството на опрадванието, че го правиш заради другия може да те направи нещастен неусетно. На честността към себе си и едва след това към другия се крепи цялата хармония на живеенето ни. Ако имаш потребност да бъдеш верен сексуално и емоционално, бъди, ако нямаш, не бъди! Познавам двойки, които се обичат и сред тези, за които изневярата е нещо недопустимо, и сред онези, които са имали много странични преживявания. Много страшно нещо са самозаблудите – те притежават силата да крепят фалшивите ти самоличности, без сам да знаеш. Първо всеки трябва да реши за себе си, може ли да бъде верен, има ли потребност от това, какво приема и какво не в общуването си, как ще приеме своята изневяра и тази на другия и… Формули няма. Потокът на живота винаги ще успее да се изплъзне от опитите ни да го вплетен в своите модели и матрици. А твоя текст тук… мога само да кажа: браво! Пиши и мен сред онези, които мислят като теб.

  • 4. Eneya  |  26 ноември, 2007 в 2:08 pm

    Хм, наскоро имах едно интересно упражнение, точно по тази тема.
    Човек се опитва да се налага, когато се чувства уплашен и застрашен. Или просто когато е не достатъчно уверен в себе си и във връзката, която има с човека отсреща. Тогава ревността тръгва към наистина лоши висини.
    Колкото до секса…
    Изневярата е в главата, наистина.
    Изневяра може да бъде дори прегръдка, ако тази прегръдка е продиктувана от любов/обич към този човек. И обратното.
    Секса е просто секс, но може да натъжи другия, защото не може да даде всичко на любимия/любимата си и той/тя трябва да го търси на друго място.
    Темата е сложна и няма конкретно определение.

  • 5. lyd  |  7 януари, 2008 в 12:02 am

    Преди време открих, че не съм съвсем наясно със смисъла и ролята на секса в живота ми и още не съм открила окончателна истина. Мисля, че сексът е нашето общество е обвит в особена табу-мистериозност, която го запраща обикновено в две крайности: плътско удоволствие ( нещо като да се почешеш ако те сърби) и върховното тайноство на любовта в екслузивна връзка на двама души. Много неща са влезли в главите ни по въпроса за секса, та не е лесно да разберем кое са нашите мисли и усещания. Мисля, че подобна е и ситуацията с отношението към парите. Ето защо преди време писах общ текст за секса и парите: http://lydblog.wordpress.com/2006/11/28/sex-money/

  • 6. test  |  1 септември, 2009 в 2:43 pm

    test

  • 7. Drago  |  6 юни, 2010 в 6:08 am

    Много добре написани и споделени мисли, съгласен съм почти напълно:)

  • 8. J.  |  21 октомври, 2011 в 4:40 pm

    Мен ме пиши опозиция :) Аз съм с различно и крайно консервативно мнение. Секс без ангажименти? No way!!! По default една гей връзка е по-нестабилна и от мира в Палестина. Малка клечка е достатъчна, за да пламне гората, а какво остава ако запалим цяла факла? :) Погледът встрани е ходене по тънък лед, а сексът с друг „за разнообразието“ си е направо скачане с всичка сила по леда :) Аз вярвам, че когато си с някой, то останалите не бива да са фактор. Ама изобщо. Ако обаче са – ето ти проблем. Обективната реалност е, че повечето хора са с мислене като на автора. За съжаление…

  • 9. Stalik  |  21 октомври, 2011 в 10:05 pm

    @J.:Връзката е социален конструкт и е жалко, че все още много хора като теб възпроизвеждат репресивните механизми на патриархата, защото именно те са родили явления като мизогинията и хомофобията.

    За жалост въпреки изразеното ти съжаление във финала, аз не видях никъде конкретни контрааргументи на изложеното от мен. Само констатации за това, че „сексът с друг […] е направо скачане с всичка сила по леда“, които обаче нямат отношение към изложеното от мен.

    Не ми е ясно защо интерпретираш думите ми само в гей контекст и още повече – защо оставам с чувството, че ти говориш за изневяра в смисъла на деяния зад гърба на другия; напротив – това, което съм имал предвид, е ситуация в която връзката е дотолкова узряла, че двамата в нея са достигнали до етапа да си вярват и да ценят в контакта си един с друг неща далеч над секса. Такава връзка обикновено се получава след третата или четвъртата година, понякога и повече. Дали J. е имал някога толкова дълга връзка? И ако да – какво се е развила тя? А ако не – от каква позиция отправя категоричните си твърдения за това кога се скача по лед и кога не? И въобще когато между двама възрастни е налице съгласие във взаимоотношенията им и отношенията им с трети страни, кои сме ние (в т.ч. J.), че да определяме кое е редно и кое не?…

  • 10. J.  |  21 октомври, 2011 в 11:28 pm

    Аз се извинявам, ако съм оставил погрешни впечатления. За щастие живеем в страна със свобода на словото и аз изказвам мнение. Сега, разбирам, че е нормално то да е в разрез с други такива, но това е напълно в реда на нещата. Аз не искам да определям кое е редно и кое не, много съм малък още. Това което искам е един ден да ми се вмешава вина, че не съм проявил неразбиране към сексуалните или емоционални пориви на човека до мен, когато те са насочени към някой друг. Не искам връзките ми да са толкова „узрели“, че да приемаме секса с други като нещо, което ще добави разнообразие и в същото време няма да навреди. Възхищавам се от цялото си сърце на хора, които могат така стоически да понасят подобен тип отношения и да са щастливи. За себе си знам, че няма да бъда…

  • 11. J.  |  21 октомври, 2011 в 11:38 pm

    И няма такова понятие, като „криворазбрана вярност“…това е нещо, което всеки сам тълкува по различен начин.

  • 12. Stalik  |  21 октомври, 2011 в 11:55 pm

    Никой не е оспорвал правото ти да изказваш мнение. :) Нека не отместваме въпроса без нужда.

    Колкото до искането и неискането връзката ти да бъде еди-каква си: може би е по-удачно най-напред да имаш такава връзка, а след няколко години да направиш равносметка вече от опит. :)

    Забелязал съм, – без твърдя, че е правило или да твърдя, че е непременно твоят случай – че хората с най-консервативни и рестриктивни отношения към интимните взаимоотношения са всъщност тези, които имат най-малък или най-негативен опит в тази сфера. Така например типично можем да срещнем сред тийнейджърите един идеализиран и нереален образ на връзката, почерпан от сладникавите сериали или романи. Сред по-възрастните пък тези нагласи са характерни за онези, които нямат успех във връзките или които не са напълно удовлетворени от своята. Парадоксално именно тези хора обичат да дават акъл за това как „трябва“ да бъде изградена една връзка и това почти винаги е образа на маниакалната, садо-мазохистична моногамия – традиционен патриархален властови механизъм.

    Дали тези нагласи не са компенсаторен механизъм спрямо дефицита в усещането за получавана обич? Просто впечатления… :)

  • 13. J.  |  22 октомври, 2011 в 12:05 am

    Не, аз не искам да давам „акъл“, много съм далеч от такова намерение. Просто изказах мнение, за което вече съжалявам…както и да е – не ме разбрахте правилно. Ако искате изтрийте постовете ми, защото аз не можах да разбера как да ги изтрия сам :)

  • 14. Дарина  |  23 октомври, 2011 в 2:02 am

    Леле, какво става тука? :) Да се евакуирам ли от бойното поле, или битката вече е приключила? :)

    Спокойно, J., един ден това ще си бъде между тебе и твоя партньор и каквото и да ви е споразумението, дано да успеете да го спазите. Просто недей да мислиш, че всички други трябва да са като тебе. :)

    И недей да бъркаш честното споразумение за отворена връзка с „изневяра“.

  • 15. J.  |  24 октомври, 2011 в 5:10 pm

    Пак: не мисля и никога не съм мислил, че всички трябва да са като мен! Просто аз съм възпитаван в друг дух и съм израстнал с други разбирания, за това, щом видях тази тема, реших, че бих могъл да изразя мнение. Моето мнение :) Нищо ангажиращо. Не осъждам нищо, просто не съм съгласен с него и не го одобрявам :) Това е всичко :)

Вашият коментар

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

октомври 2007
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми