Не съм ли жена?
14 юли, 2008 at 2:00 am 2 коментара
Соуджърнър Трут е псевдоним на Изабела Баумфри (1797 — 1883) — бивша робиня, станала проповедник, аболиционистка и активистка за правата на жените. Трут е родена в робство в Суортъкил (днес Рифтън), Ню Йорк. Тя е едно от тринадесетте деца на робите Джеймс и Елизабет Баумфри, робували на полковник Харденберг. Известната си реч „Не съм ли жена?” (преразказана ни от изтъкнатата феминистка Франсиз Д. Гейдж) тя изрича на събрание по въпросите за правата на жените в Акрон, Охайо, през 1851 г. Според Гейдж речта е отговор към твърденията на протестантските пастори, че мъжете заслужават по-големи привилегии от жените, заради „по-висшия си интелект” и поради това, че Господ е избрал Иисус Христос да заеме формата на мъж. Диалектът на Трут може и да не е бил така тежък, както ни го предава Гейдж (до 1806 г. Трут говорела само нидерландски език) и въпреки въпросителните около акуратността на преразказа, който е записан 30 години след самата реч, думите, приписвани на Трут, остават класически в американската история и литература.
Не съм ли жена?
Приписвано на Соуджърнър Трут
Предадено от Франсиз Дана Баркър Гейдж
Е, деца, като има толкова много глъчка трябва да има и нещо, дето не е в ред. Мисля, че изправени между негрите от Юга и жените от Севера, все говорещи за права, белите мъже доста скоро ще бъдат поставени на място. Ала за какво е всичкото това говорене тук?
Оня мъж там казва, че на жените трябва да се помага, като носят тежко, да се пренасят над калта и да им се дава най-доброто място навсякъде. Никой нивга не ми е помагал с носенето, нито ме е пренасял над калта, нито ми е давал най-доброто място! А не съм ли жена? Погледнете ме! Вижте ръката ми! Орала съм и съм садила, трупала съм в оборите, и никой мъж не можеше да ме надмине! А не съм ли жена? Мога да работя и да ям колкото мъж — когато има какво — и да нося на удар с камшик също! А не съм ли жена? Родих тринадесет деца и видях повечето продадени в робство, сетне изплаках майчината си мъка и никой освен Иисус не ме чу! А не съм ли жена?
Сетне говорят за онова в главата; как му викат? [от слушателките някоя прошепва „интелект”] Точно така, миличка. Какво общо има това с правата на жените или на негрите? Ако моята чаша не може да побере повече от пинта, а твоята побира кварта, нима няма да си безчестен, ако не ми дадеш да напълня и малкото, дето имам?
Сетне оня малък човек в черно там казва, че жените не могат да имат толкова права, колкото мъжете, ‘щото Христос не бил жена! От де дойде вашият Христос? От де дойде вашият Христос? От Господа и една жена! Мъжът нищо общо не е имал с него.
Ако първата жена, сътворена от Господа, бе достатъчно силна, та да обърне света наопаки сам сама, то тия жени тук, събрани заедно, трябва да са достатъчно силни да го обърнат отново както си трябва! И сега, като искат да го сторят, по-добре мъжете да им дадат.
Благодаря, че ме изслушахте. Сега старата Соуджърнър няма какво повече да ви каже.
Текстът се публикува без коментарите на Гейдж, които уточняват и местата, където речта не е напълно предадена. Тоест това със сигурност не е било всичко, което Трут е изрекла пред слушателите си онзи ден. Преводача счете за уместно да пропусне коментарите, тъй като без тях въздействието на думите е по-пряко.
Настоящият превод не може да се ползва без разрешението на преводача. За контакт тук.
Entry filed under: Културпауза, Лица, Разни. Tags: Соуджърнър Трут, аболиционизъм, дискриминация, жени, негри, равноправие, расизъм, феминизъм.
2 коментара Add your own
Вашият коментар
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1. Миро | 21 септември, 2008 в 4:16 pm
Напоследък мислех да напомня по подобен начин за Хипатия Александрийска, но ето че някой ме изпревари:
Животът на Хипатия
2. Stalik | 21 септември, 2008 в 11:34 pm
Не бях чувал за Хипатия и материалът е изключително интересен. Благодаря много!