* И напред ни повеждат пътеките вечно

И напред ни повеждат пътеките вечно
през скали и под горски зелен гъсталак,
край реки невидели морето далечно
и покрай пещерите изпълнени с мрак;
през кристалния сняг на студените зими,
на разцъфнало лято под топлия дъх,
по скали и зелени тревисти килими,
и под ясна луна край планинския бръх.

Тъй напред ни повеждат пътеките вечно
под звезди и под облачен мрачен покров
но краката след дългият път надалече
пак на родният дом чуват тихия зов.
А очите от огън и меч изморени
след чертози и ужас невиждан до днес,
най-подир си отдъхват в ливади зелени,
край познатите хълмове с тихия лес.

Дж. Р. Р. Толкин

(Превод: Асен Тодоров)

20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките (P.S.)

Прочети допълнената и редактирана версия на тази статия тук.
P.S.:

Считам за необходимо да изясня няколко параграфа във връзка с настоящата си публикация. Не съм дипломиран специалист, но без чувство за скромност считам себе си за недипломиран такъв. И за жалост на онези, които в момента посрещат този факт със злонамерено задоволство, ще трябва да напомня, че множество тези на неспециалисти в исторически план са се оказвали често пъти по-меродавни от тезите на всезнаещите и всеможещите. Ето защо на сериозно научно внимание се подлага теорията на Фройд за датирането на Изхода на еврейския народ от Египет, въпреки че той не е бил нито историк, нито египтолог, нито дори културен антрополог. Зигмунд Фройд е лекар невролог и психолог.

20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките (ІІ)

20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките (І)

Прочети допълнената и редактирана версия на тази статия тук.

Отрицателните нагласи към цели общности и малцинства, са не само познати от историята, но и неизменно ежедневие за попадналите под ударите им дори днес, когато човешката цивилизация премина в една епоха от нов, технологичен тип на масова комуникация и мултикултурен обмен. Представителите на малцинствата регулярно изпитват пагубното действие на стереотипи и митове, ползвани като необорими аргументи в неофициалния обществен съдебен процес срещу тях. Тези митове се разпространяват предрешени като клеветнически аксиоматични истини и опозицията им рядко успява да ги обори, дори с явно фактологическо опровержение. Причината за това са предразсъдъците, които подобни клевети подхранват. Доколкото предразсъдъкът представлява необоснована предубеденост на човека спрямо даден обект, той има нужда от подобна аргументация, за да обоснове не само пасивното си съществуване, но и активното си действие — дискриминацията. С оглед на това развенчаването на подобни митове е от първостепенна важност за социалните малцинства.

Тук ще разгледам няколко популярни мита за хомосексуалността, и макар много от темите, които ще разгледам, да са твърде обширни сами по себе си, ще се постарая във възможно най-ограничен обем да илюстрирам шаблонното мислене и начините, по които страдащите от предразсъдъци „филтрират“, преиначават и игнорират информацията, която не е угодна на собствените им нагласи.

In memoriam… Емил Петков

Добре е, че следя блога на Юки от време на време, та да разбера и аз това-онова за света. Наложи се от него да науча, че Емил Петков е починал. Считам принципа „За мъртвите или добро или нищо“ за глупав и лицемерен. Затова ще кажа две думи за Емил с честно сърце – за Емил такъв, какъвто го видях (но не и опознах) аз.

Потребител:Emil е един от първите потребители и редактори на българската Уикипедия. Приносите му са много, помагал е в много статии и активно е участвал в политическия живот на Уикипедия. За значимостта му за проекта разбрах още в първите седмици на моето пионерство в енциклопедията през 2004 г.

Потребител Емил аз помня почти само в негативна светлина. Когато политиката на Уикипедия към авторските права на използвания в нея снимков материал убиха у мен желание за значими приноси в областта на изкуството за енциклопедията, аз се насочих към тема, също вълнуваща ме силно, и за която високите ми изисквания за създаденото от мен не се нуждаеха непременно от добър илюстративен материал – хомосексуалността. Намерих за необходимо да създам серия от статии, говорещи компетентно и научно издържано по този важен въпрос. Само така можех да постигна безпристрастност и да създам масово достъпна информация, разобличаваща редица лъжи и предразсъдъци свързани с хомосексуалността. Уви, оказа се, че не било така лесно. Срещу мен мигновено се въздигна армада по-стари редактори-хомофоби (а аз никак не се колебая в това определение), които в продължение на дълго, дълго време системно саботираха работата ми по тези статии. Сред тях най-изтъкнати в онова далечно време бяха само трима — ИнжИнера, Златко и… Емил.

Ще запомня Емил с демагогията, до която прибегна, за да спаси веднъж задника на ИнжИнера. Ще запомня Емил със системните лични нападки спрямо мен. Ще запомня Емил със съдействието му в полза на цензурата спрямо про-хомосексуалната, но строго научна информация, която публикувах и за подкрепата му към авторски (ненаучни) съчинения на Григор Гачев, които по индиректна линия поддържаха тезата за „лечимост“ на хомосексуалността, сиреч бяха в известен смисъл анти-хомосексуални.

Това остави Емил у мен.

Емил бе интелигентен човек. Умееше да защитава тезите си, макар и с демагогия и лични нападки. Научи ме да съм упорит с противниците си (защото той несъмнено се явяваше такъв) и да не се предавам пред грубостта и неуважението, с които често подхождаше към мен. В този смисъл съм му благодарен.

Тъжно е. Тъжно е когато един млад човек си отива. А Емил, научих, бил едва на около 40 години. Няма да излъжа, ако кажа, че сега ми се ще да го бях опознал по-добре. Запомнен е от много други като добър и честен човек. Не се съмнявам, че е бил такъв. Аз обаче го запомних по гореописаният начин. И това идва да покаже, колко многолики сме всички ние. Кара ме да се запитам — възможно ли е някой някога да бъде опознат от-до!? Или и ние, като Бога в описанието на Камбъл, имаме много маски и всеки ни вижда по своя уникален начин. Защо се налага да помним хората с маски като тази, с която аз запомних Емил!? Не искам да помня така хората. Не го заслужават, мисля.

Светла му памет на Емил Петков. Ще ми липсва.
Наистина.

На днешната дата: Първите затворници в Аушвиц

На петдесетина километра западно от Краков лежи едно тихо и спокойно полско градче, не по-голямо от Дупница или Разград. На днешната дата през 1940 г. името на това градче остава завинаги белязано от историята със своеобразното начало на едно от най-кървавите и гнусни престъпления в историята на човешкия род.

През май 1940 г. тук бе построен първият истински концентрационен лагер – Аушвиц І. Предназначен за поляци, командването му е поето от отговорника на Заксенхаузен (трудов лагер близо до Берлин, който официално не е бил лагер на смъртта) Рудолф Хьос. През октомври е създадено още едно крило до селището Брезнинка (на немски – Биркенау) – Аушвиц ІІ, първоначално предназначен за 100 000 руски военнопленници, а сетне за евреи и цигани. През юни 1941 г., по разпореждане на самият Химлер, Аушвиц е значително разширен. Построяват се „бани“ (замаскирани газови камери), навеси за съхранение на трупове и крематориуми. Така шест месеца преди конференцията във Ванзее, среща в щабквартирата на СС през януари 1942 г., даваща официален характер на Окончателното решение, де факто се правят първи стъпки по изпълнението на това решение. През май 1942 г. е построен и Аушвиц ІІІ (Моновиц) – трудов лагер за робска работна ръка. В района има още ок. 40 сателитни лагера, някои от които на километри от основния корпус.

Пред съда в Нюрнберг по-късно Хьос с нескрита гордост ще заяви, че той именно измисля използването на газа циклон-Б за масово умъртвяване – система по-ефективна от методите с въглероден окис на Треблинка. Новите камери на Хьос умъртвявали наведнъж 2000 души, докато в Треблинка – едва 200.

Входът към Аушвиц І

„Невръстните деца, продължава с гордост той, неизбежно бяха изтребвани, тъй като, поради възрастта си, са нетрудоспособни. […] Поляците от околностите навярно са знаели [какво става там], тъй като отвратителната, предизвикваща гадене воня от изгарянето на тела се бе просмукала в целия район.“

Броят на изтребените е колосален. Влаковете, камионите и автобусите пристигащи след 1942 г. понякога водят наведнъж по 6000-7000 души. На разтоварната рампа са посрещани от групи „доктори“ на СС, сред които и Йозеф Менгеле. Тези „медици“ жадно подбират подходящи за извратените си псевдонаучни експерименти „обекти“.

След като биват обгазени, телата се кремират, и когато към края на 1944 г. броят им достига повече от 6000 души на ден (!) костницата се препълва. Налага се да се изкопаят масови гробове и хвърляните в тях тела да се горят на открито. Пред Нюрнбергския процес Хьос сам не може да каже с точност с какъв е броя на избитите, но колебанията му започват от 1 135 000 и стигат до 3 млн.

Има още много какво да се разкаже, но аз не възнамерявах да разкажа и това, което казах дотук. Спонтанно сметнах за необходима тази грозна илюстрация на събитията. А тя е само щрих. На днешната дата, 14 юни, през 1940 г. в Аушвиц пристигат първите полски затворници. Мисля, че в страните от цялата Европейска общност днес трябваше да вият сирени – едноминутен жест, не толкова на съжаление и оплакване клетите съдби на зверски умъртвените невинни, колкото едноминутно мълчание от срам за това, на което само човек е способен. Животно такава масова жестокост не би могло да сътвори.