Хомосексуалните родители: какво знаем за тях?

През февруари 2012 г. популярният женски портал Rozali.com публикува статия със заглавие „За и против хомосексуални двойки да осиновяват деца?”, която представи позицията на научната психология по този въпрос напълно невярно. В отговор на този материал днес те публикуваха нова статия с автор Радослав Стоянов и редакторска намеса от екипа на Rozali.

С оглед на коректността тук публикуваме нередактираната версия на стятията.

***

Хомосексуалните родители: какво знаем за тях?

На 13.02.2012 г. в Rozali.com бе публикувана статия със заглавие „За и против хомосексуални двойки да осиновяват деца?“ с автор Ели Йорданова. В изложението се изказват различни твърдения за позицията на съвременната научна психология по въпроса могат ли хомосексуалните двойки да бъдат родители.

Най-основните са, че „[п]овечето психолози категорично отричат“ способността на хомосексуалните да бъдат родители, „тъй като отрастването на дете в хомосексуална среда може да се отрази негативно в развитието му“; и че детето се нуждае от майка и баща, а „съжителството с двама бащи или две майки навярно доста обърква представата на детето за семейство“.

При все това във финала на статията Йорданова пише: „Други психологически изследвания на калифорнийски учени сочат, че децата на хомосексуални родители имат по-малко социални проблеми, не страдат от предразсъдъци към различните, не са агресивни, както връстниците си, по-малка е вероятността да нарушат правилата или да извършат някакво престъпление, по-сговорчиви. А самите хомосексуални родители са много грижовни, отдадени на децата си, отговорни спрямо възпитанието им.“

Тази статия определено ни оставя без отговор. И нещо повече – в неяснота какво все пак казва психологията като наука по този въпрос, след като мненията на различните учени си противоречат.

Като студент по психология, ангажиран с въпросите на ЛГБТ хората (ЛГБТ е абревиатура за лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансполови хора), побързах да се свържа с г-жа Йорданова с желание да се опитам да разясня объркването, което привидно цари сред научната общност.

Така че първо ще се наложи да си изясним няколко неща за науката.

Според ново изследване децата, осиновени от гей мъже и лесбийки, се развиват добре

Децата, отглеждани от гей и лесбийски двойки, се развиват точно толкова добре, колкото и децата, осиновени от хетеросексуални двойки. Това установява ново изследване, проведено съвместно от университета във Вирджиния и университета Джордж Вашингтон в САЩ.

Обекти на изследването, което излиза в августовския брой на научния журнал Applied Developmental Science, са 106 осиновени деца от различни краища на САЩ. Родителите на децата са 27 лесбийски, 29 гей и 50 хетеросексуални двойки.

Според резултатите развитието на осиновените деца не е във взаимовръзка със сексуалната ориентация на родителите, които са ги осиновили.

Еднополовите връзки подобряват самомнението на нехетеросексуалните тинейджъри

Еднополовите връзки носят на гей момчетата в тинейджърска възраст по-добро самомнение и по-ниски нива на интернализирана хомофобия сред тинейджърките лесбийки.

Това твърди изследване на университета в Мичиган, което не установява подобни ефекти при връзките на хетеросексуалните тинейджъри.

Хосе Бауермайстер (Jose Bauermeister), асистент в университетското училище по обществено здраве, обясни, че данните му са извлечени от 350 тинейджъри в Ню Йорк, които се определят като гей, лесбийки или бисексуални.

Отричането на сексуалната ориентация на детето води до психични проблеми

Автор: Т. ДеАнджелис, Американска асоциация по психология

Много изследвания откриват по-висока степен на проблеми със здравето — физическо и психическо — сред хомосексуалните, бисексуалните и трансполовите тинейджъри в сравнение с хетеросексуалните такива. За виновник често се сочи социалното отхвърляне на тези младежи. Скорошно изследване предлага на вниманието ни и друга голяма възможна причина: отхвърлянето от страна на родителите.

Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите

Автор: д-р Браян Мустански

Двама мои много близки приятели са получили по един крясък „педал” по свой адрес миналата седмица. При първия случай приятелят ми пресичал улица в гей квартал в Чикаго. Очевидно жената, която в последствие го е обидила, мислела, че пешеходната пътека й принадлежи и искала да покаже ясно, че не й е приятно да спира с колата си, за да може той да пресече. Във втория случай пък другият мой приятел паркирал на място, което друга една шофьорка преценила, че заслужава само тя самата. И двамата са гей мъже. И двамата са открити, имат силни и позитивни връзки с гей общността и се гордеят със сексуалната си ориентация. Те са успешни, общо взето щастливи и имат силно самоуважение. И двамата са разстроени от случилото се с тях. Не до плач. Не и разстроени в смисъла на границата-преди-депресията. Но достатъчно разстроени в момента на случката и все още разстроени няколко дни по-късно. И двамата заявиха почти едно и също нещо: „Наистина не ми пука какво мисли тази жена, но все пак съм разстроен. Трябваше да й отвърна.”

Наскоро написах материал за микроагресиите, които са агресивни прояви срещу хора от малцинствата, по-неуловими от онова, което обикновено бихме определили като явен расизъм или сексизъм. Тези микроагресии могат да варират от открити такива, като обидите, до нехайство относно расовото наследство на личността или коментари, които омаловажават чувствата на хората от малцинствата. Особеното коварство в подобни преживявания се състои в това, че те не само са форма на насилие над личността от малцинството, но и често водят жертвите си до съмнения в себе си. Защо се чувствам толкова разстроен от това? Не правя ли от мухата слон? Дали реагирах правилно?

Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието

Автор: д-р Браян Мустански

Психологът д-р Дералд Уинг Сю е пионер в изследванията на т. нар. „расови микроагресии” — прояви на расизма, които са толкова деликатни, че нито жертвата, нито извършителят на деянието могат напълно да разберат какво се е случило. Формите на микроагресиите могат да варират от по-видими типове поведение, като употребата на някои обидни думи, до липсата на чувствителност относно расовия произход на даден човек или пък коментари, отричащи чувствата на принадлежащите към дадено малцинство. Представете си например човек от азиатски произход, комуто многократно е задаван въпроса „А Вие от къде сте?”, като по този начин се поставя ударение върху факта, че е чужденец. Или пък афро-американец, когото наблюдават с повишено внимание, когато влиза да пазарува в магазин. И в двата случая не е напълно ясно дали поведението спрямо тези двама души е проява на расизъм, но ако сте представител на дадено малцинство и подобни неща ви се случват постоянно, те действително ще започнат да ви правят впечатление. Макар да е малко вероятно един единствен негативен коментар да ви хвърли в пълна депресия или злоупотреба с медикаменти, изследванията показват, че тези фини негативни преживявания могат да се акумулират и да се окажат особено вредни за хората от малцинствата.

Херек: Психология на сексуалния предразсъдък

Понятието сексуален предразсъдък се отнася до негативните нагласи спрямо даден индивид заради сексуалната му ориентация. В тази статия терминът се използва, за да означи негативните нагласи на хетеросексуалните хора спрямо (а) хомосексуалното поведение, (б) хора с хомо- или с бисексуална ориентация и (в) общностите на гей мъже, лесбийки и бисексуални хора.

Сексуалните предразсъдъци продължават да са широко разпространени в Съединените щати, макар че моралното осъждане на хомосексуалността намаля през 90-те години на 20 век, и и се засили опозицията срещу дискриминацията към нехетеросексуалните.

Настоящата статия разглежда актуална информация за разпространението на този вид предразсъдъци, техните психологически корелати, скритите зад тях мотиви и връзката им с престъпленията от омраза и други антигей прояви.

Авторът й, д-р Грегъри М. Херек, понастоящем професор по психология в Калифорнийския университет – Дейвис, е специалист с дългогодишен изследователски опит в областта на предразсъдъците, стигматизацията и дискриминацията спрямо нехетеросексуалните и ХИВ-серопозитивните. Автор е на множество специализирани публикации върху тази проблематика, на енциклопедични статии, както и на собствения си блог BeyondHomophobia.com.

Пълен текст >> | Гласувай >>

Новите въпроси и отговори на ААП за сексуалната ориентация и хомосексуалността

През миналата година Американската асоциация по психология пусна ревизирана и допълнена версия на своя списък с въпроси и отговори относно сексуалната ориентация и хомосексуалността.

Днес представям официално превода на списъка, който отговаря на доста достъпен и ясен език на някои от най-честите питания и заблуди относно въпроса що е то хомосексуалност.

> Пълен текст

Гласувай

„Присъда ли е да си гей” – „Часът на мама”, bTV

Предаването „Часът на мама”, bTV

30.04.2009 – Четвъртък, бр.79. Тема: Присъда ли е да си гей

Гласувай

Конференция за „лечение” на хомосексуалността ще се състои в Лондон

Конференция, посветена на „лечението” на хомосексуалността, ще се проведе в Лондон следващия уикенд.

Водеща тема в организираното от англиканската организация Anglican Mainstream ще бъде „фокусът върху това как религиозните специалисти, приятели и роднини могат да отговорят библейски и пасторално на онези, които се борят с нежелано ЕПП (едно-полово привличане).”

Според организацията, конференцията е „идеална за представителите на духовенството, равини, психолози, терапевти, възпитатели и всички, загрижени за преситеността от сексуални теми, с които се сблъскваме в съвременното общество, в това число възпитаването в сексуални нарушения, сексуализирането на културата, порнографията, Библията и сексът, бракът и семейството.”