Еднополовите връзки подобряват самомнението на нехетеросексуалните тинейджъри

Еднополовите връзки носят на гей момчетата в тинейджърска възраст по-добро самомнение и по-ниски нива на интернализирана хомофобия сред тинейджърките лесбийки.

Това твърди изследване на университета в Мичиган, което не установява подобни ефекти при връзките на хетеросексуалните тинейджъри.

Хосе Бауермайстер (Jose Bauermeister), асистент в университетското училище по обществено здраве, обясни, че данните му са извлечени от 350 тинейджъри в Ню Йорк, които се определят като гей, лесбийки или бисексуални.

Новото издание на ДСН отново повдигна дебати в американската психиатрия

Американската психиатрична асоциация (АПА) подготвя петото издание на своя Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства, по-известен с абревиатурата DSM (ДСН). Той ще бъде публикуван след най-малко три години, но вече стана повод за разгорещени дискусии върху потенциалните нововъведения в списъка и класифицирането на психичните проблеми.

Дали натрапчивото пазаруване е психологически проблем? Дали децата, които продължително странят от определени образи и звуци страдат от сензорни проблеми или от липса на внимание? Трябва ли и кои фетиши да се считат за психично отклонение?

Последствията от тези и подобни въпроси, както и евентуалните им отговори в DSM-V, ще имат влияние върху такива сфери на живота, като застраховките, научните изследвания, както и върху психологическата идентичност на отделните хора за години напред.

Учени откриха следи за биологичните основи на транссексуалността

Най-голямото правено досега изследване върху гените на МКЖ (мъж-към-жена) транссексуални хора откри значима генетична връзка между половата идентичност и ген, който играе роля при функциите на тестостерона в тялото.

ДНК анализ на 112 МКЖ транссексуални доброволци показа, че за тях е по-вероятно да имат по-дълги гени на андрогенните рецептори, отколкото хетеросексуалните мъже с конформистична полова идентичност.

Проф. Винсент Харли, ръководител на екипа работил по изследването в института „Хенри” в Мелбърн, заявява:

„Съществува социална стигма върху транссексуалността, тъй като тя се счита за стил на живот, за избор. Нашите открития обаче подкрепят теорията за биологичните основи на начина, по който се развива половата идентичност.”

Транссексуални в Кувейт са арестувани и бити „в защита на гражданите“

В опит за „защита на подрастващите” кувейтското правителство започна кампания по „отърваване” на страната от гей и транссексуалните й граждани.

Комитета по обществени пороци в Кувейт ще организира национална конференция, с цел дефинирането на понятието „обществен порок” и обсъждане на енергични мерки срещу тези пороци.

В интервю пред в. Алакабс, Валид Табатабай, член на парламента, заяви, че е отговорност на народното събрание да се заеме с тази кампания, особено предвид, че конституцията на страната присъжда на държавата отговорността за защита на децата.

„Човечествето е против всичко, което не разбира,” заяви той.

Комитета се радва на силната подкрепа на парламента и до днес се грижеше предимно за „лошото обществено поведение”.

Табатабай отбеляза, че комитета вече е взимал мерки срещу „женствените момчета” и хомосексуалните, които проповядали престъпност и полова деморализация в страната. Мерките са били приложени в училища и други обществени места, без да се нарушава личното пространство на хората, обясни Табатабай.

През декември миналата година парламента прие изменение в закона, което обяви за незаконен „външният вид, имитиращ противоположният пол”. Поправката гласи, че „всяко лице, извършващо неприлични актове на публични места или имитиращо външният вид на противоположният пол, ще получи присъда за период от не повече от една година или глоба.”

В рамките на последвалите арести бяха заловени 16 заподозрени, информира Human Rights Watch, трима от които са били бити. Засега единствено засегнати от новите кувейтски закони са трансполовите лица.

Някои често срещани анти-гей тези

С какво пречат би- и хомо- малцинствата? Чудесен въпрос, преди всичко защото няма ясен отговор. Вярвайте ми, няма. Съвсем усърдно съм търсил, питал, подпитвал и съм се оглеждал, но действително не намерих адекватен и аргументиран отговор на тоя иначе така простичък въпрос, с конкретни и ясни доводи. В крайна сметка, когато казваш (или внушаваш), че нещо пречи, вредно е и дори е заплаха за „здравото общество”, трябва поне да имаш някаква стабилна база за тази своя позиция. Трябва да имаш ясни, конкретни и издържани аргументи. Такива обаче трудно се намират. И според мен това е твърде показателно. Няма да лъжа — обяснения защо пречат гейовете и лесбийките (респективно бисексуалните) има, но нито едно от тях не представлява добре аргументиран довод. Всъщност вижте сами…

Оргазмът няма последната дума

„Не съм гей, ама когато гледам гей-порно много се възбуждам и искам да пробвам с мъж…” Днес попаднах на тази изповед и тя ме провокира да преведа тук първата от две статии засягащи една крайно любопитна тема — хетеросексуалните, които изпитват сексуална възбуда от собствения си пол. За някои това може да звучи фантасмагорично и налудничаво, но то е факт. И предвид, че не съм попадал на материал по въпроса на български език, сметнах за необходимо да запълня тази празнота.

Авторът, Джо Корт, е психотерапевт, написал няколко мотивационни книги по популярна психология свързани с подобряване социалната приспособимост на хомосексуалните. Корт е професор по куиър науки в щатския университет за социални работници в Уейн.

Внимание: Настоящият материал е авторски превод, чийто оригинален текст се ползва с разрешението на самият автор. Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз, което означава, че материала може да бъде копиран свободно, но само при изрично споменаване на източника, при некомерсиални условия и без право на промени, преработки и надграждания. За повече информация можете да потърсите контакт с мен тук.

Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж

Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.

Бърнард Шоу

Реших да продължа педалските си разсъждения и да изложа настоящото въведение в това, което по-нататък, в друга статия, вече ще наречем с конкретен термин и ще разгледаме от по-психологическа гледна точка. Въпреки че в настоящото заглавие слагам ударение на психологията, тук аз по-скоро ще разгледам етичната страна на въпроса, като следствие на една проблематична психологическа динамика.

Зная, че ще се намерят много хора, които ще реагират крайно агресивно спрямо определянето на психологическите предпоставки за това поведение, като „проблематични”. Причината е, че въпросното поведение като че ли е налично сред мнозинството българи (и не само българи) и те го приемат като нещо, което е не просто нормално, но понякога и необходимо.

Аз пък ще покажа, че това поведение, което често пъти се подплатява с авторитета на религиозната позиция, е пример за всичко друго, но не и за смирение и религиозни ценности и по същество е чиста проява на примитивна омраза. Заедно ще замерим етическите му стойности и ще разберем защо то е симптоматично за състоянието на българското общество въобще.

Ще поставя началото със следния въпрос: Какво кара едно 15-годишно момче да каже следното (нецензуриран текст!):

pedali shte vi ubiq veeee mangali smotani t1pi putki mrete samo boi moe vi opravi ama mn zdrav da nemoete da mr1dnete da vi sh4upqt racete i krakata zaslujavate

Цитата е взет от коментар към клип, от един известен български уеб сайт за споделяне на видеофайлове. Боя се, че в тая и подобни на нея реплики (и позиции) се крие един голям и не маловажен проблем. Тук някои ще потърсят извора му в упадъка на ценностите сред българските младежи през годините на прехода. Други ще го потърсят в слабото образование. Трети — с цялостното избледняване на културния живот у нас. Четвърти ще потърсят причината в Тодор Живков. Пети у Иван Костов. Шести ще обвинят турците. Седми циганите или пък ЕС и НАТО. И т.н. Някои пък няма да видят въобще проблем. Напротив — ще подкрепят казаното с две ръце, събирайки съчки за кладата.

Аз пък ще потърся причината в първите седем години. Ще потърся причината в домашното огнище. Ще потърся причината в така ревностно пазените от националисти и патриотари „традиционни семейни ценности” на българина. И се опасявам, че най-точно от всички ще напипам пулса на проблема. Защото предразсъдъка е проблем, мотивиращ проблематично поведение, което понякога води и до физическо осъществяване на изказаното горе уж невинно намерение. А това вече не е просто проблем. То е голям проблем.

In memoriam… Ивлин Хукър

Понякога е достатъчно да направиш нещо малко (не особено жертвено), за да станеш Голям. Но дори с най-малкото пак можеш да бъдеш велик, щом си успял да надскочиш своето време. В средата на миналия век една жена успя да пробие със светъл лъч гъстите и черни облаци в областта на психологията, която бе задушена от смога, наречен психоанализа. С една малка статия тя успя да разклати монолитния гигант с неговите собствени оръжия. И така даде своя принос в разбиването на един от най-големите научни митове — че хомосексуалните са хора, страдащи от психично разстройство. Името на тази жена е Ивлин Хукър.

Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Нерядко може да бъде чута теорията, че съществува връзка между хомосексуалността и педофилията. Това твърдение често пъти е поддържано от дясно ориентирани и/или религиозни организации, които в исторически план винаги са били идеологически ангажирани с анти-хомосексуална пропаганда.

Според някои гей организации причина за поддържането на това твърдение (естествено отричано от тях) е фактът, че темата за педофилията и безопасността на децата е подчертано чувствителна и по този начин силно предубедени организации и институции се опитват да дискредитират общественият образ на хомосексуалният мъж (по традиция се твърди, че съществува връзка между педофилията и мъжката хомосексуалност).

От своя страна организациите, ангажирани със „събуждане на общественото внимание“ дебело подчертават, че позицията им е научен факт, че съществуват редица очевидни доказателства и е крайно необходимо децата да бъдат предпазени от назряващата опасност. По този начин се оправдават опитите да бъде забранено на еднополовите двойки да отглеждат деца; да работят професии, свързани с деца (учители, детегледачи и пр.); да бъдат ограничени по необходимост и други граждански права на хомосексуалните, например категорично да им бъде отказано правото на брак; и пр.

Тук ще обясним имат ли почва подобни твърдения и на какви доказателства почиват те, предвид, че това очевидно е въпрос от първостепенна важност за емоционалното, а понякога и физическото здраве на подрастващите.

За пълния текст кликни тук >>

Блудството с деца и християнската (правилната) наука

Автор: д-р Грегъри М. Херек, Калифорнийския университет, САЩ,
7 октомври 2006 г.

Макар че десните християнски групи са силно подозрителни към науката, когато стане дума за еволюция или произход на вселената, те обичат често да убеждават, че научните изследвания силно подкрепят твърденията им, че хомосексуалността и педофилията са свързани.

Съветът за изследване на семейството* (Family Research Council) е публикувал материал, който вероятно е най-обширният опит да документира това твърдение. Става въпрос за материал на Тимъти Дж. Дайли (Timothy J. Dailey), озаглавен „Хомосексуалността и сексуалната злоупотреба с деца“ (Homosexuality and Child Abuse).

Седемдесет и шестте бележки под линия, много от които отправящи към материали в научни журнали, придават някаква степен на истинност на тази скучна тирада. Внимателен поглед върху това, което казват в действителност източниците, все пак, опровергава това впечатление. Определено основният аргумент — че „доказателствата показват, че хомосексуалните мъже блудстват с момченца в отношение, надвишаващо диспропорционално делът случаи, в които хетеросексуални мъже блудстват с момиченца“ — не е критически издържан.

Наскоро актуализирах и разширих секцията в сайта ми, посветена на фактите за хомосексуалността и блудството с деца. Сега тя включва детайлен преглед на източниците, цитирани от Дайли и СИС (Съвета за изследване на семейството) в полза на техните твърдения. Част от новия материал съм резюмирал по-долу. За повече информация и контекста на интерпретиране на изследванията, вижте уеб страницата ми.

Накратко, научните източници, цитирани от доклада на СИС, не подкрепят техния аргумент. Повечето от изследванията, цитирани от тях, дори не включват преценка за сексуалната ориентация на блудстващите. Две от изследванията изрично заключават, че половата ориентация и блудството с деца не са свързани. Едно единствено изследване (Erickson et al., 1988) може да бъде интерпретирано като подкрепящо аргументите на СИС, но то не излага в детайли измервателните си процедури и не разграничава бисексуалните от хомосексуалните престъпници.

Тук излагам коментарите си по деветте основни източника, цитирани във версията на материала от 2004 г.