Отворено писмо относно законопроекта за нов Семеен кодекс

15 октомври, 2008 at 12:40 am 11 коментара

ДО
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
пл. „Народно събрание” №2

Копие:
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА
ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
бул. „Драган Цанков” 35

МЕДИИТЕ

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Най-напред искаме да поднесем своите почитания към вас и да пожелаем на всички спорна работа и занапред.

Казвам се [Stalik] и настоящето писмо, макар и написано лично от мен, отразява също позицията на много мои близки, приятели и познати, някои от които се подписват под него. Обръщам се към вас с особена загриженост по отношение на законопроекта за Семеен кодекс, който бе приет на първо четене. Пиша ви, за да разбера дали сте съгласни, че един закон е работещ и добър тогава, когато обслужва интересите на всички граждани.

В чл. 13 (1) на новия законопроект четем, че фактическото съпружеско съжителство е „между мъж и жена”. И, както членът на комисията Надя Антонова обясни по „Дарик радио” на 06.10.2008 г., това съжителство е формулирано по този начин, именно защото е фактическо в обективната реалност. Това породи у мен голяма тревога.

Аз, уважаеми дами и господа народни представители, съм гей мъж. И имам много приятели лесбийки, гей и бисексуални мъже. Някои от тези хора фактически (в обективната реалност) съжителстват с партньор. Разбира се, този партньор е от техния собствен пол. Някои от тези двойки, които реално съжителстват с тези свои партньори, отглеждат в рамките на тази своя здрава, сплотена връзка деца. Това също е факт. Нито един от нас, както и отглежданите от нас деца, не сме адресирани в този нов законопроект за Семеен кодекс. Считам това за много несправедливо и тревожно. Още повече ме смути информацията, че вие, уважаеми госпожи и господа депутати, сте наясно с този факт. И не само че сте наясно, но и някои от вас правят в медиите изказвания, които са неверни и обидни за общността на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите хора в България (за краткост – ЛГБТ хората). Веднага навлизам в конкретиката:

С Препоръка №2/01.07.2008 г. Комисията за защита от дискриминация – орган, призван да провежда държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Република България – определи цитирания по-горе проекто-текст като дискриминационен и препоръча промяната му. КЗД подчертава, че „правото на зачитане на личния живот и семейство във връзка с правото на равно третиране като основни права на човека не могат да бъдат ограничавани с действие или бездействие на държавата в качеството й на регулатор на обществените отношения спрямо един човек само и единствено поради сексуалната му ориентация. Република България като част от международната общност, която е приела и прилага на практика международните инструменти за правата на човека, е длъжна да гарантира правото на личен живот, което може да се прояви в правото на две лица от един и същ пол да създадат семейство с всички произтичащи от това последици. Противното означава неизпълнение на международни задължения на България, неизпълнение на задължения, произтичащи от членството й в ЕС, както и декларативната, но не и въведена в действие норма за недискриминация на хората с различна сексуална ориентация“, пише още в документа.

В интервю за вестник „Стандарт”, публикувано на 04.10.2008 г. на стр. 13 в брой 5651, членът на Комисията по правни въпроси и един от съавторите на проекта за СК проф. Огнян Герджиков заявява следното:

Новият кодекс предвижда единствената възможност за фактическо съжителство между разнополови личности. Тоест мъж и жена. Много гей организации и специално най-голямата „Джемини“ подаде жалба в Комисията за защита от дискриминацията. И тя отсъди, че това би било дискриминация, което аз категорично не възприемам. Замисълът на фактическото съжителство са децата, родени от него, за да имат произход. При гей двойките не е известно как могат да се раждат деца. Да, могат да се осиновят, има ин витро. Обаче когато се осинови едно дете, за да се възпита нормално, то има нужда от мъжко и женско начало. Не може при две жени едната да играе ролята на майката, а другата на бащата. За мен браковете на такива двойки не почиват на здрава основа.

Вярно, няколко държави в Европа и света са признали гей връзките, но ние сме по-консервативно общество и трудно приемаме дори фактическото съжителство, какво остава за хомосексуалните бракове. Може би след 20-30, дори 50 години това може да стане, но на този етап е прекомерно екзотично.

(Цитатът е взет от версията на интервюто, публикувана в уебсайта на вестник „Стандарт”.)

В това изказване виждам три съществени проблема: една вътрешна нелогичност; спекулация с въпрос, по който съвременната наука отдавна е заела компетентно становище; и като резултат на тези две неща – едно оскърбително спрямо ЛГБТ общността изявление.

Вътрешната нелогичност тук е очевидна. От една страна господин Герджиков твърди, че „новият кодекс предвижда единствената възможност за фактическо съжителство между разнополови личности”, а от друга – че не възприема това като дискриминация. Аз твърдя, че тези две неща са напълно несъвместими като твърдение; те директно си противоречат. Ако съжителствата на разнополовите двойки се признават от страна на държавата, а тези на еднополовите двойки не, то по смисъла на всички речникови дефиниции на термина „дискриминация”, които открих, както и по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, това различно, неравно третиране представлява пряка дискриминация. Особено важно е този въпрос да бъде изяснен.

Спекулацията, която виждам в симптоматичното за политическото статукво изказване на проф. Герджиков, е свързана с децата в такива двойки. Репликата „при гей двойките не е известно как могат да се раждат деца” за мен, като гей мъж, е пряко оскърбителна. Вярвам, че при наличие на воля всеки може да получи отговори на своите питания. По-смущаващото становище идва след това: твърдението, че, за да се възпита „нормално” едно дете, то трябва да има “женско и мъжко начало”. Не ми е известно на какви научни авторитети се опира Огнян Герджиков – философски, психологически, биологически? Но е добре известно какво е официалното становище на организации на професионалисти в областта на психичното здраве. Ето защо настойчиво моля да се запознаете с текстовете на Приложение 1, Приложение 2 и Приложение 3 към настоящето писмо, а именно:

Искрено вярвам, че тези официални становища, дело на професионалисти в областта на психичното здраве и развитието на децата, съвсем ясно и точно адресират тревогите на г-н Герджиков по отношение на децата, отглеждани от еднополови двойки.

Проф. Герджиков твърди още, че „няколко държави в Европа и в света са признали гей връзките”. Като Приложение 4 към настоящото писмо прилагам карта на страните от Европа, която дава ясна представа за това кои държави са признали и кои не са еднополовите двойки. Ако трябва да конкретизираме въпроса в рамките на Европейския съюз, член на който е вече и нашата страна, то фактите сочат, че няколко са страните, които не са признали еднополовите двойки.

Към настоящия момент еднополовите бракове са узаконени в Испания, в Белгия и в Холандия; регистрираните граждански съюзи са признати във Великобритания, Франция, Германия, Чехия, Унгария, Словения, Швеция, Финландия и Люксембург; в Португалия и в Австрия се признават нерегистрираните съжителства; в Гърция, в Италия и в Естония въпросът се обсъжда, а Ирландия е на път към признаване на еднополовите съжителства. От страните-членки на ЕС единствено в Литва и в Латвия еднополовите бракове са забранени, а в Полша, Словакия, Румъния и България въпросът е със статут „неизвестен”, тоест еднополовите бракове не са забранени, но и еднополовите съжителства не са признати от закона.

Това, дами и господа, са мнозинството държави, в които са узаконени еднополовите съжителства, както и само „няколкото” като България, в които не са.

Една-единствена, привидно случайна фраза, използвана от господин Герджиков в интервюто, от позицията на изразител – както се твърди – на преобладаващото в обществото мнение, се превърна за много от нас, ЛГБТ хората, нашите семейства, близки и приятели, във фокус, който реализира публичното оскърбление изцяло – определението „прекомерно екзотично”. Нашите връзки, нашата любов, децата, които отглеждаме, бяха квалифицирани като „екзотични”.

Считам, че изявленията на проф. Герджиков в публичното пространство, касаещи ЛГБТ хората, са морално укорими и недопустими за юрист от неговия ранг и за бивш председател на НС, а понастоящем член на Правната комисия. Считам още, че за всеки човек, пък бил той народен представител, е недопустима публична изява от позицията на неинформираността. Тази неинформираност, за съжаление, направлява настроенията на цялото ни общество, което поддържа жестоки и оскърбителни стереотипи за ЛГБТ хората, като ги култивира у подрастващите, както чрез традицията на възпитанието, така и чрез влиянието на крайнодесни и религиозно ориентирани организации и политически фракции, които в историческа перспектива винаги са били свързани с подчертано хомофобни нагласи. Фрапиращото тук е, че всички тези стереотипи в една или друга степен биват публично преутвърждавани, и то от високата публична позиция, която господин Герджиков държи.

Връщам се от частния пример към генералния проблем – сегашния вид на законопроекта за нов Семеен кодекс. С този текст законът си „затваря очите” за една съществуваща (фактическа) обществена практика – съжителство на семейни начала на хора от един и същ пол. Непризнаването на съществуване на такива двойки по никакъв начин няма да повлияе върху възникването им, нито ще има някакъв ефект върху тяхната сплотеност, нито ще възпрепятства отглеждането на деца в такива семейства, каквото впечатление се опитват да създадат у обществеността редица организации и групировки с хомофобни идеологически убеждения.

В крайна сметка този текст ощетява най-много децата, отглеждани в еднополови двойки, защото не признава наличието на двама родители за тези деца. Съгласно този проекто-текст, те имат само един законен родител, а другият човек не носи никаква юридическа отговорност за тях. Следствията са многобройни и най-малкото от тях, от чисто правна гледна точка, е съзнанието, че този втори родител, който не е по-малко родител от „истинските”, законните, защото също като тях полага грижи и дава любов на това дете, пред лицето на закона, а оттам и на обществеността, е никой. „Никой” е всеки път щом излезе с това дете за ръка на улицата. „Никой” е всеки път, когато отиде да го вземе от детската градина или от училище. „Никой” е, когато трябва да го заведе в болницата. Но дори това не е най-страшното последствие. Ако единственият законен родител на това дете претърпи злополука или почине, другият партньор/родител не притежава юридическите права да продължи да отглежда детето, каквито права имат разнополовите двойки. Детето може да бъде предадено на родителите на биологичния баща или майка, но ако и те не са живи, тогава вторият родител – фактическият – ще се състезава наравно с други кандидат-осиновители за детето, за което до днес е полагал грижи, и на което е давал любов. Психическите последствия, до които може да доведе едно такова насилствено отделяне на детето от реалния му родител, човека, към когото то се е привързало, и който е полагал грижи за него до този момент, са непредвидими.

Изводите, до които ни водят всички тези факти, ни връщат и към проблема, с който започнах изложението си. Ние смятаме – аз и моите близки, приятели и членове на ЛГБТ общността в България – че основният проблем в този закон е неговата неадекватност. Ние вярваме, че законът трябва реално да отразява житейските факти, наличните обществени практики и нагласи, и да създава условия за безконфликтно интегриране на различията в обществото. Затваряйки си очите за една широко разпространена обществена практика на граждани и данъкоплатци в Р България – а именно семейното съжителство на еднополови двойки – текстът на законопроекта за нов Семеен кодекс автоматично губи своята адекватност и предстои да регулира непълноценно и ощетяващо семейните отношения в обществото.

Делегирането на равни права на еднополовите двойки не отнема и не накърнява права на други граждани, не става за сметка на нечии други законни интереси. Освен това трябва да се изясни спекулацията, че защитаваната от нас позиция противоречи на изконните християнски ценности. Искаме да припомним, че законодателството на Р България е светско в перспективите и правомощията си. Шестващото примесване на понятието за граждански и за религиозен брак, което се използва безкритично, допълнително обърква обществеността и разясняването характера на правно признатото фактическо съжителство, което е съвсем различно като институт.

Демократичните законодателства почиват върху принципа за равно третиране на индивидите в обществото независимо от техните различия на базата на пол, сексуална ориентация, вяра, етнос и т.н. Новият проекто-кодекс (и по-специално чл. 13, ал. 1 от него) противоречи на смисъла на приетия през 2004 г. Закон за защита от дискриминация, който има за цел да предотврати дискриминацията във всички сфери на обществения живот. Абсурдно е този принцип да бъде изключен, когато става въпрос за законодателното третиране на семейни двойки, без оглед на техния състав.

Аз и хората, подписали се под това писмо – лесбийки, гей мъже и бисексуални хора, както и наши хетеросексуални роднини и приятели – вярваме, че качественият и позитивен обществен дебат, винаги може да бъде в интерес на постигането на консенсус, а оттам и на справедливост. Ето защо изразяваме готовност за консултации и дискусия преди второто четене на СК в зала, за да ви запознаем с нашата професионална и лична позиция по отношение на някои части от настоящия проекто-текст.

14.10.2008 г.

Entry filed under: Куиър, ЛГБТК новини. Tags: , , , , , , , , , , .

In memoriam… 10 години от смъртта на Матю Шепард Гейл Харолд в критично състояние след катастрофа

11 коментара Add your own

  • 1. Господин И  |  15 октомври, 2008 в 12:09 pm

    Писмото е много точно.

    След като четох интервюто на Герджиков за „Стандарт“ тотално се разочаровах от този човек и некомпетентността му.

  • 2. ejednevie  |  15 октомври, 2008 в 9:23 pm

    Въпреки, че дълбоко уважавам желанията и изборът на всеки човек /в това число би, гей, лез и тн. сексуалните/, аз все пак съм против съжителството, под формата на семейство, на еднополвите двойки. Причината е в децата – те вървят по нашите стъпки и, въпреки че не смятам за невъзможно, не си представям как те не биха се повляли от този факт.
    Това е тезата ми.

  • 3. Eneya  |  15 октомври, 2008 в 10:11 pm

    Ето… още един човек, който слуша само на глухарски и говори без да мисли.
    Какъв избор, какво желание г-б/г-жо ejednevie?
    Моля ви, излезте от дома си, загледайте се в първия горе долу привлекателен човек от вашия пол и си представте как се целувате. Или как се държите за ръка, докато гледате филм на канапето вкъщи.
    Не става, нали? Защото сте хетеросексуален и подобно действие не дърпа никъде струна във вас.
    Горе долу толкова избор има и един хомосексуален човек.

    Сексуалността не е и никога не е била въпрос на избор. Не мога да разбера как интелигентни, зрели хора продължават да повтарят този рефрен.

    Колкото до отглеждането на деца… има милиард доказателства, че хетеросексуалните двойки не се справят успешно като родители. Така че логиката с разнополовите родители отпада веднага.
    Съответно, вече няма нищо налагащо задължително разнополови родители като задължителен атрибут към едно дете.

    Или да обясня по-иначе.
    Едно дете трябва да бъде отгледано с обич, възпитано в ценности (каквито и да са), както и да се научи да комуникира и взаимодейства със света около себе си.
    Освен ако според вас сексуалността не пречи по някакъв начин на интелигентността на хората, не виждам как сексуалност и възпитание са свързани.

    Успешни общества на хомосексуални семейства е имало още в древността, така че явно комбинацията е успешна и върши работа.
    Нещо повече, основният проблем идва от нетолерантни хетеросексуални, изпълнени с предрасъдъци и комплекси, отколкото от хомосексуални.
    Това е, което исках да кажа.

  • 4. theuglyduck  |  15 октомври, 2008 в 10:21 pm

    Лично аз бих написал подобно изложение по-кратко. Ако „нашите“ държавни мъже четяха и се замисляха за доброто, на онези които управляват страната нямаше да е на тоя хал.

    @ejednevie. Целта на брака не са децата. Хората се размножават и отглеждат деца и без брак; има много бракове без деца; и не на последно място традиционния брак е изпитано средство за травмиране на децата.

    Главната цел на брака, от как съществува е, икономическа – данъчни облекчения, окрупняване на имущество, онаследяване и като цяло подсигуряване на встъпилите в брак. Защо тогава по полов признак договореността_брак на едни граждани бива привилигирована пред тази на останалите?

  • […] Както и да е, за друго говорехме. Сталик пусна на блога си Отворено писмо относно законопроекта за нов Семеен ко…. […]

  • 6. Profundis  |  17 октомври, 2008 в 4:45 pm

    Подписвам се с две ръце! Време е да излезем от „Мехура“ на диференциациите – сексуални, социални, политико-религиозни и всякакви други, които масовият страх от раз-шаблонизиране на „установеното“ и „правилното“ поражда!

    Апропос, изложените промени ме касаят лично!

  • 7. ejednevie  |  20 октомври, 2008 в 12:46 am

    Г-н съм и благодаря за коректното отношение въпреки ненависта към гледната ми точка, Eneya. И все пак съм само на 23, така че не е нужно да ми говорите с учтивата форма.

    За Вас ще споделя още свои мисли:
    Никъде не казвам, че смятам за особено успешни хетеросексуалните бракове. Съвсем не. Просто по никакъв начин не виждам това как прави еднополовите по-добри, затова и не мисля, че има за какво да спорим.
    Мола и да извините невежеството ми – аз не зная защо Вие сте убеден/а, че това не е избор. Може и да сте прав/а, но все пак няма как да пренебрегна факта, че имам достатъчно познати и приятели хомосексуалисти и при някои от тях определено е избор. Жените им също, синовете и дъщерите им също…и тн. Някои от тях дори си признават, че са направили този избор. Но все пак . може и да лъжат, знам ли.
    Нататък – за задължителния атрибут – Ами извинете ме , но има. Едно дете си има нужда от майка /женска майка/ и баща, който да е мъж. Не от двама бащи , или две майки. И да, колкото и неуспешни да са хетеро браковете, чудно как еднополовите в каквото и да било са по – добри?

    Или да обясня по-иначе:
    Ако едно дете бъде отгледано с някакви ценности, научено да комуникира със света, който го отхвърля малко или много поради неговата сексуалност, как това е добре за детето?
    Още повече – как детето от такова „семейство“ ще бъде прието от многото хора, настроени на вълна „мани ги тея изроди“?! Ами никак, ето как.

    Последното , което не разбрах е всъщност каква е причината двама влюбени от един пол да държат толкова много на това да имат брак? Каква полза би имало от него? В днешно време аз не разбирам защо им е и на хетеросексуалните да имат брак… След като този брак трае има няма 5 години…
    За TheUglyDuck ще кажа, че аз не смятам децата за цел на брака. Е да , има го в някои раьони на България все още, но това е друга тема. Но Вие вероятно от личен опит знаете, че базата под краката често е предпоставка за по-високи цели. Е, така е и с брака – рано или късно се стига и до дете.

    Не бих искал да се конфронтирам с никого, а и не искам да разваля темата на Stalik, затова не бих искал повече да споря тук.

    Успехи на всички.

  • 8. Stalik  |  20 октомври, 2008 в 7:11 pm

    @ejednevie: Не разбрах кой и къде твърди, че еднополовите родители са по-добри от разнополовите. ВИЕ твърдите обратното, макар и индиректно. Твърдите, че детето „има нужда от два модела“, а именно – мъжки и женски, но нито обосновавате това, нито го доказвате. Дори напротив, всички авторитетни изследвания на деца, отгледани от еднополови двойки (изследвания провеждани вече 20-30 години в страни и райони като САЩ, Канада, Северна Европа) не показват никакво наличие на неблагоприятни отклонения в развитието на децата отглеждани от еднополови родители – нито психологически, нито интелектуални, нито възпитателни. Тоест дори вашата теза да си има аргументативна основа, за която ние да сме в пълно неведение, то фактите добити по емпиричен път драстично противоречат на това твърдение и на практическа основа го опровергават. Което обезсмисля по-нататъчната дискусия в тая насока.

    АЗ, г-не, съм убеден, че съм хомосексаЛЕН (не -ЛИСТ, както Вие погрешно пишете), не по свой избор. Можеш да избереш, да, но дали да откликнеш на своите чувства и нужди и дали да осъществиш живота си по начина, по който желаеш. Много хомосексуални живеят мимикриращ хетеросексуален начин на живот, за да се справят с моралното малтретиране от страна на тълпата. Но това нито ги прави наистина хетеросексуални, нито прави сексуалната им ориентация въпрос на избор. Както Вие, така и Вашите приятели, трябва да правите елементарната, но голяма разлика между ориентация и поведение. Това са две различни неща, два отделни вектора на човешката сексуалност.

    Децата, които са отгледани от еднополови родители на Запад не проявяват затруднения в комуникацията. Колкото до отхвърлянето – това показва че трябва да се работи върху морала и възпитанието на обществото; то не оправдава лишаването от РАВНИ ПРАВА на дадена група от хора. НИЩО не може да оправдае това, освен ако тая група от хора не застрашава мнозинството. Подобно нещо не е факт при нехетеросексуалните хора.

    Колкото до брака: не е въпрос защо двама влюбени ще искат да сключат брак. Недейте по подобен глупав начин да надребнявате въпроса. А той е: ако Група А има право на еди-какво-си, защо на Група Б се отказва същото право и правилно ли е това? Всякакви други съображения тук са демагогия. Дали умишлена или е – това оставям на преценката на четящите.

    Освен това Ви препоръчвам да се образовате малко по отношение на ПРАВНАТА институция, наречена „брак“, както и какви привилегии и протекции на членовете си дава тя. Това несъмнено ще Ви бъде от полза.

    Успех и на Вас.

  • […] на т.нар. фактическо съпружеско съжителство. Срещу призивите на активисти от гей-лесбийската общност законопроектът да узакони […]

  • […] на т.нар. фактическо съпружеско съжителство. Срещу призивите на активисти от гей-лесбийската общност законопроектът да узакони […]

  • […] призивите на активисти от гей-лесбийската общност законопроектът да узакони […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

октомври 2008
M T W T F S S
« Септ   Ноем »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми