Хомосексуалността и избирателното четене на Библията

Автор: Джонатан Дъдли, специално за CNN

Редакторска бележка: Джонатан Дъдли е автор на Broken Words: The Abuse of Science and Faith in American Politics.

Израствайки в евангелистка общност, бях научен, че позицията на Библията по въпроса за хомосексуалността е ясна. Учеха ме, че Бог я осъжда и че тези, които мислят другояче, просто не са прочели Светото писание достатъчно внимателно.

След като наскоро се дипломирах в богословското училище към Йейлския университет, вече мога да кажа, че подходът на евангелистката общност от детството ми, макар и посят с добри намерения, е прояден от користни двойни стандарти.

Не храня никакво съмнение в това, че единият от авторите на Новия Завет, писал по въпроса за интимното общуване между мъже, го е мислел за грях. В единствения пасаж в Библията, който посочва ясно причина за отхвърляне на еднополовите романтични взаимоотношения, намиращ се в глава първа от посланието на Св. ап. Павел до Римланите, апостол Павел нарича тези взаимоотношения „противоестествени”.*

Общински съветник подкрепя идеята столична община да е съорганизатор на София прайд

Г-н Георги Кадиев, общински съветник от БСП официално подкрепи внесената от нас покана за съорганизация на четвъртото поред ежегодно шествие София Прайд, като мотивите му са:

„Нямам нито желание, нито намерение да съм кмет на град, в който вилнеят ксено- и хомофобски настроения, в който омраза и агресия ни заливат заради цвят на кожа, религия, сексуална ориентация или принадлежност към малцинствена група.  Искам да съм кмет на град с вибрираща свобода, тонус и настроение да живеем пълноценно и нормално, без да се страхуваме.”

Сега очакваме и кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и останалите общински съветници от целия политически спектър с подкрепата си на тази инициатива да направят София един по-добър, по-хубав и по-усмихнат град.

Според изследване в САЩ самоубийствата сред гей тинейджъри са по-чести в консервативните райони

Според ново изследване в САЩ е налице тенденция опитите за самоубийство сред гей тинейджърите да са по-високи в области от страната, които са смятани за по-малко либерални.

В проучването участват 32 000 гимназисти от щата Орегон.

Авторът на изследването, Марк Хатценбюлер, психолог в колумбийския университет, заяви, че в политически консервативните райони има значително повече опити за самоубийство сред тинейджърите — както хетеро-, така и хомосексуалните.

По-високи рискови нива са открити в онези области, където училищата нямат програми, подкрепящи гей учениците.

Борба с хомофобията и трансфобията: страните от ЕС се движат с различни скорости

В средата на миналата седмица Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) представи доклада си „Хомофобия, трансфобия и дискриминация на основа на сексуалната ориентация и полова идентичност” пред членовете на Европейския парламент. Според доклада законодателството и практиката в някои страни-членки засилват закрилата над ЛГБТ хората¹, докато в други правата им се ограничават и пренебрегват. Това създава неравномерност в защитата на правата на ЛГБТ в рамките на Европейския съюз.

Докладът е в отговор на искането на Европаламента за задълбочено разглеждане на ситуацията на ЛГБТ хората в Европа в следствие на ограниченото законодателство относно правата им в някои държави-членки на общността.

На страниците на доклада България е спомената противоречиво. От една страна са отчетени фактите, че у нас антидискриминационното законодателство покрива дискриминацията по признаци сексуална ориентация и полова идентичност във всички сфери (Закон за защита от дискриминация), както и че още първия парад на гордостта у нас през 2008 г. се проведе без сериозни инциденти. От друга страна обаче се отбелязват и законодателни анахронизми.

Така например се сочи, че насилието спрямо ЛГБТ хора, мотивирано от сексуалната им ориентация, не е изрично упоменато в закона като криминално деяние (каквото е положението и в други 12 страни-членки), докато в същото време в него има закрила срещу подбуждане към омраза въз основа на други признаци (чл. 162 и 164 от Наказателния кодекс). България е и в негативния списък на 19 държави-членки, които не биха признали брака на еднополова двойка, ако единият от двамата партньори пребивава в страната ни. Въпреки че в този списък има държави, които все пак биха признали някакъв правен статут на двойката, макар и под форма различна от брака, страната ни не е от тях. В това отношение новият Семеен кодекс от октомври 2009 г. е посочен като негативен пример, наред с Естония и Румъния.

Според доклада непризнаването на еднополовите двойки от страна на държавата ги лишава от редица права, в това число основното право на свободно придвижване на територията на ЕС. Непризнаването на съюза на такива двойки води до редица административни и правни предизвикателства пред тях, в случай на постоянно или временно преместване на единия от партньорите в друга държава.

Други „черни точки” за България, записани в доклада, са опитите за агресия срещу трите гей парада у нас, както и случаят с наредбата за обществен ред в Пазарджик от 2009 г., забраняваща „публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места”. Според Агенцията за основните права тази наредба пряко препятства възможността за мирна и свободна от заплахи демонстрация, повишаваща информираността на обществото за ЛГБТ хората.²

Докладът на Агенцията сочи три основни проблема, срещани от ЛГБТ гражданите на ЕС:

• Фактът, че са принудени (пряко или косвено) да живеят в мълчание и сянка;
• Фактът, че са обект на насилие поради сексуалната си ориентация или полова идентичност;
• Фактът, че са третирани неравнопоставено (както на работното място, така и от законодателството, по отношение правото им на свободно придвижване).

Директорът на FRA, Мортен Кйерум, отбелязва: „Изследването ни констатира както позитивни промени, така и области, в които или промените са малки, откакто направихме предното си проучване през 2008 г., или са в негативна посока. Така например по-голям е броят на страните-членки, които признават правото на брак на еднополовите двойки. Това има правни и практически последици за гражданите на Съюза, които искат да се преместят да живеят в друга страна в рамките на ЕС. Негативните нагласи и стереотипи са сред първопричините за бездействие или негативно развитие, наблюдавано в някои страни-членки в доклада ни.”

Правните тенденции обхващат правната закрила от дискриминация; свободата на събрания и изразяване; изказвания, подбуждащи към омраза и престъпленията от омраза; значението на понятието „член на семейството” за целите на свободното придвижване, убежището и защитата на ЛГБТ хората; както и възможността за достъп на транссексуалните лица до интервенция за промяна на пола и законовото признаване на тази промяна.

1. ЛГБТ – абревиатура, означаваща лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални хора.

2. На първа инстанция Административният съд в Пазарджик отмени текста в началото на ноември в отговор на жалба от гей активисти. Въпреки това пазарджишките общинари обжалват решението пред Върховния административен съд.

Гласувай »

Мнозинството в Австралия подкрепя гей браковете

Австралийската партия на Зелените прогнозира, че еднополовите бракове скоро може да станат факт в страната, след като резултатите от допитване до общественото мнение по въпроса показаха, че 57% от австралийците подкрепят такава промяна.

От останалите граждани на държавата 21% са силно против гей браковете.

Проучването на общественото мнение е направено сред 1 400 души и е направено от ежедневниците Nielsen и Fairfax. То е второто такова изследване, след като малко по-рано тази година гей организация проведе свое допитване, в което 62% от анкетираните бяха в подкрепа на узаконяване на съюзите на еднополови двойки.

Според лидера на Зелените, Боб Браун, такава промяна ще стане факт още в рамките на сегашното правителство на Джулия Гилард, която многократно е изразявала мнението си против подобна промяна в семейното законодателство.

„С увереност предричам, че ще видим края на дискриминацията в брачната институция още в рамките на това правителство,” заяви той.

Зелените са коалиционен партньор на правителството на малцинството на Гилард.

Източник: PinkNews.co.uk | Гласувай

• Още по темата: Въпроси и отговори за еднополовите бракове

За криворазбраната свобода на словото и слободията на словото в жълтите вестници

Миналата седмица излезе решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което националният антидискриминационен орган глобява издателя на жълтия вестник „Галерия” и неговата главна редакторка за тенденциозно отношение (в качеството им на медия, тоест средство за масово разпространение на информация) спрямо сексуалните малцинства.

В същия момент, в който решението бе обявено публично, се появиха критики, че това било ограничаване на свободата на словото. Подобно мнение застъпи и Петър Стойков в своя блог под заглавие „Криворазбрана коректност”. Авторът твърди, че решението на Комисията е взето, „задето са публикували интервю на Чочо Попйорданов”.

„Забележете,” пише Стойков, „в интервюто даже няма призиви за насилие. Няма пострадали от дискриминация. Няма дори опит за създаване на някакво негативно обществено отношение към хомосексуалните. Има само смешно-глуповатото мачистко изхвърляне на ядосан от залеза на кариерата актьор, вероятно подразнен от успеха на някой по-талантлив негов колега гей.”

Стойков продължава: „Дискриминация е когато някой е дискриминиран – т.е. отказани са му човешки и граждански права. Не когато някой го е нарекъл “путка”. Враждебна реч е когато някой призовава към насилие и нетолерантност, а не когато нарече някого “путка”.”

Това становище на Стойков — и на много други хора — всъщност е изтъкан от клишета параван за зреещото след обществото, включително сред хора от ЛГБТ общността, незнание и неразбиране на това какъв е проблемът в един такъв случай и що е то дискриминация. Още повече — самият Стойков се запозна с текста на решението на КЗД, който бе публикуван тук, и очевидно или не го е прочел, или го е прочел, но не го е разбрал.

І. Фактическите обстоятелства

Макар Стойков да твърди, че решението на Комисията е взето, „задето [от жълтия вестник] са публикували интервю на Чочо Попйорданов”, това е невярно. Съществуват множество други обстоятелства, повечето от които изложени в решението на КЗД, с което Стойков се е запознал, но чието съдържание игнорира и преиначава.

В решението на КЗД изрично се упоменава, че преди внасяне на жалбата „жалбоподателите са изпратили писмо до Кристина Патрашкова с настояване за прецизност при подготовка на материалите, публикуващи се във вестника и избягване на „подклаждане към омраза чрез публично слово”.

В решението на Комисията (стр. 2-3) ясно се посочва, че е изпратено писмо по електронната поща до редакцията на вестник „Галерия”. В писмото е направено предложение „да бъдат интервюирани позитивни хора, които могат да представят гей-лесбийската общност в пресата достойно, да разчупят стереотипите в мисленето и обществената стигма.” Писмото е изпратено на 15 октомври 2009 г. — цели две седмици преди внасянето на жалбата. Две седмици без никакъв отговор или дистанциране от подобни нагласи от страна на редакцията.

Важен факт тук е и че докладчикът по преписката е пропуснал да упомене още една публикация (освен трите интервюта с актьорите Ласкин и Попйорданов), която всъщност има далеч по-важно значение, защото НЕ Е интервю. В бр. 2 (година І) на вестника от 22 ноември 2009 г. на стр. 4 е отпечатана дописка със заглавие „Азис опипва руса силиконка”. В текста й четем: „На Азис май му омръзна да се прави на гей. Водещият на вечерно шоу явно вече е решил, че педерасткият му имидж се поизтърка. […]”

От контекста е очевидно, че определението „педерастки” идва да замести „хомосексуален” или „гей”. Употребата на толкова ярък пейоратив жалбоподателите са счели за откровено фрапантна и недопустима. Той недвусмислено принадлежи на разговорния корпус на нетолерантното говорене, накърнява достойнството на нехеторосексуалните лица и – легитимирайки подобна лексика – създава условия за враждебна и обидна среда, тъй като възпитава читателската аудитория в употребата на такава лексика по отношение на сексуалните малцинства. Материалът няма посочен автор, т.е. той е редакционен.

След внасянето на жалбата пред КЗД вестникът публикува нов материал, който също не е интервю, а е позиция на самото издание. Публикуван е на 21 януари 2010 г., в бр. 15 на 18-a и 19-a стр. (долу) със заглавие „Педалите скочиха срещу Галерия”, в която се цитират пасажи от жалбата до КЗД и се твърди, че издателите на вестника са „възмутени, че ще трябва да се занимават с накърнените души на гейовете в България”, което щяло да попречи да се отдадат на „сериозна редакторска работа”. Материалът е очевидно обиден и цели накърняване достойнството на тези, които са предприели мерки срещу изданието.

ІІ. Дискриминация

Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр) изрично определя пряката дискриминация в чл. 4 (1) като „всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства”.

В този смисъл законодателят дава много конкретно и разбираемо определение на явлението дискриминация и в никакъв случай не го ограничава до нарушаване или отказ от даване на [конкретни] човешки или граждански права, както твърди Стойков. Това решение на законодателя е мъдро и обосновано, доколкото то разпознава възможността определени права в даден етап и в даден културен контекст все още да не са осмислени като необходими и желани от обществото. Ето защо той е операционализирал определението за дискриминация, като му е дал ясни, описателни измерения в качеството му на несправедливо (а от там — противоправно) поведение.

§1 (1) от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр пък изрично определя тормоза като „всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда”. Комисията правилно заключава, че публикацията „Педалите скочиха срещу Галерия” действително отговаря на това определение.

ІІІ. Правният режим на враждебната реч

Чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р България изрично постановява, че свободата на словото не може да се използва за разпалване на вражда. Конституционният съд се произнася:

[…] накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. (Вж. Решение №7 от 4.06.1996 г. на КС по конст. д. № 1/96 г., стр. 13.)

[…] чл. 57, ал. 2, а и цялостният дух на Конституцията отдават приоритет на правата на личността (т.е. на другите граждани). В този смисъл възможността да се осъществи намеса в правото на свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма. […] (Пак там, стр. 12.)

Чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) предвижда, че свободата на изразяване е съпроводена със задължения и отговорности, и може да бъде ограничена за „защита на репутацията или правата на другите”. Чл. 17 от същата предвижда, че тази свобода (както и другите права по ЕКПЧОС) не може да се използва за потъпкване на другите права и свободи, между които и правото на свобода от дискриминация. Съгласно чл. 17 от конвенцията използването на свободата на словото за увреждане на тези права съставлява забранена злоупотреба с право.

Препоръка № R (97) 21 относно медиите и насърчаване на култура на толерантност на Комитета на министрите на Съвета на Европа подчертава специалната роля, която медиите могат да изиграят за възпитаване в култура на толерантност и препоръчва на държавните органи да насърчават медиите, да „избягват унизително и стереотипно изобразяване на членовете на културни, етнически и религиозни общности”, „да представят поведението на отделния човек, без да го свързват с принадлежността му към такива общности, когато тази принадлежност е без значение”, и да изобразяват тези общности „по балансиран и обективен начин, и който отразява гледната точка на самите общности”.

Чл. 5 от ЗЗДискр изрично постановява:

Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.

§ 1.1 от допълнителните разпоредби към ЗЗДискр. гласи:

„Тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

Определението за тормоз в закона не изисква непременно деецът да е целял да тормози, а е достатъчно резултатът да е такъв.

Чл. 2.5.1 от Етичния кодекс на българските медии, който не е подписан от „Галерия” също е ясен:

Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.

Чл. 1.2.2 от същия гласи:

Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации.

В отговор на Стайков

Въз основа на изложеното дотук могат да се направят няколко важни коментара.

Очевидно разбирането за свобода на словото у нас е формалистко и понякога с него се злоупотребява, за да се оправдае тенденциозното отношение и неравното третиране.

Очевидно е и че цари неразбиране за значението на понятието дискриминация и това кога то е налице и кога не е.

Петър Стойков, който би трябвало да се е запознал с текста на решението на КЗД, не просто омаловажава съществени факти, довели както до жалбата пред КЗД, така и до решението на компетентния антидискриминационен орган — той направо ги игнорира и подменя с един погрешен фокус на основанията, който, ако беше факт, би трябвало да се подведат под отговорност и двамата интервюирани актьори, което е немислимо и несериозно.

Стойков изопачава и представя по опростенчески, нелогичен и глупав начин както целия случай и основанията за жалбата, така и самото решение на Комисията, вменявайки й некомпетентност.

Той пропуска да признае правото на отговор, което всеки гражданин има, без значение дали дадената медия е подписала или не Етичния кодекс, доколкото осигуряването на това право е универсална етична норма на журналистиката.

Пренебрегва и съществения факт, че жалбоподателите са се обърнали към медията с покана за пропорционално и позитивно застъпване на друга гледна точка, различна от досега представяната. От изданието не само не постъпват по този начин след това писмо — те не постъпват така и след като срещу тях започва производство пред КЗД; те настояват на своето. Последното правилно е оценено от самата Комисия и заема съществено място в изложението на решението й. У Стойков коментар за това липсва.

Мога да обобщя, че е налице една изключителна толерантност към нетолерантното говорене у собствената ни ЛГБТ общност, една невъзможност (породена от незнание или от друго) да се разпознае НЕРАВНОТО ТРЕТИРАНЕ и тенденциозно отношение, както и воля да се търси отговорност от тези, които ги практикуват в ежедневието по уж невинен начин.

Жълтата преса у нас продава, печели пари на гърба на удобните за оплюване — нехетеросексуалните хора. Представяйки една същностна и естествена част от личността на голяма част от хората като „сензация”, „срам”, чрез унижаваща ирония, обидна лексика и прочее, тази преса възпроизвежда позорното клеймо, което обществото така или иначе е свикнало да поставя върху тази общност. Вместо в толерантност, подобни публикации възпитават и насърчават към унижаващо отношение и негативни стереотипи.

Последствията от враждебната реч са различни в различните случаи. От значение е дали дадено дискриминативно изказване е разпространено чрез медиите и в какъв мащаб; доколко е достигнало до широката общественост; какво въздействие може да окаже то; и т.н.

Със системната експлоатация на обидни за нехетеросексуалните хора думи и изрази в-к „Галерия” и неговите издатели злоупотребяват с правото на свободно слово, накърнявайки достойнството на други граждани и насърчавайки културата на не-толерантност.

Ако това, г-н Стойков, не е вменяващо омраза слово, не зная кое Вие определяте като такова. Ограничаването на враждебната реч е от обществен интерес и е необходимо в демократичното общество. То е по-важно от слободията на словото.

Гей активисти осъдиха вестник „Галерия“

Издателят на жълтия вестник „Галерия” и главният му редактор, Кристина Патрашкова-Димитрова, бяха осъдени от гей активисти за пряка дискриминация, тормоз и преследване пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Комисията глоби Патрашкова с 2 000 лв., а издателя на вестника — с 2 500 лв.

Активистите Добромир Добрев и Радослав Стоянов сезираха през октомври 2009 г. антидискриминационния орган във връзка с четири публикации в три последователни броя на изданието на „Кроз” АД, чийто изпълнителен директор е Патрашкова.

Висшият съдебен съвет бе сезиран за поведението на пазарджишкия прокурор, получил „анти-гей отличие“

Стартира онлайн петиция, настояваща за публично извинение

Днес активисти изпратиха до медиите прессъобщение, в което изразяват становището си по случая с награждаването на добилия скандална слава прокурор Стефан Янев.

Припомняме, че прокурор Янев излезе с постановление по случая с чл. 14 от Наредбата за обществен ред в Пазарджик, което бързо стана известно с пасторалните секс сцени описани в него. В становището си, с което отказва намеса на прокуратурата, прокурорът, който при това е участвал в изготвянето на оспорвания член, определя сексуалните ориентации, различни от хетеросексуалната, като „разврат”. В последствие Върховна административна прокуратура реагира, като отмени постановлението на Янев и задължи пазарджишката окръжна прокуратура да оспори текста в съда.

Прокурор Янев, кметът на Пазарджик и председателят на общинския съвет в града обаче бяха отличени с орден за защита на „християнските ценности” от Епархийския съвет в Пловдив, връчен им лично от скандалния митрополит Николай, станал известен със съмнителните си връзки с фигури от подземния свят.

Следва съобщението на активистите до медиите, по повод раздадените отличия, както и копие от сигнала до Висшия съдебен съвет:

Върховната прокуратура задължи пазарджишката да атакува Член 14 в съда

Впечатлен от медийния интерес, днес, 13 август, пресцентърът на Върховна административна прокуратура разпространи съобщение, че в понеделник, 9 август, е било издадено постановление, с което ВАП отменя постановленията на Окръжна прокуратура – Пазарджик и Апелативна прокуратура – Пловдив по повод член 14 от Наредбата за обществения ред и сигурност на Община Пазарджик, която забранява „публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места“. Копие от него е било получено от жалбоподателя Добромир Добрев днес.

В своето постановление прокурорът от Върховна прокуратура Георги Камбуров отбелязва, че в двете становища на прокурорите от Пазарджик и Пловдив „липсва анализ противоречи ли текстът на Конституцията на Република България, на Закона за местното самоуправление и местната администрация и на Международните договори, по които Република България е страна“, както и „анализ и на текста „и друга ориентация на обществени места“, поради което възлага на пазарджишката прокуратура да оспори текста на Чл. 14 пред Административен съд — Пазарджик.

Пазарджишката прокуратура: определени мимики и жестове могат да превърнат хората в зоофили

Въпреки двете осъдителни становища на компетентни институции срещу добилия скандална слава член 14 от Наредбата за обществения ред и сигурност в Община Пазарджик, Окръжна прокуратура – Пазарджик излезе с обезпокоително постановление относно текста, който забранява „публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места”.

Новият текст на пазарджишката наредба бе приет от общинския съвет в града през есента на 2009 г. Тогава двама активисти от София, Радослав Стоянов и Добромир Добрев, подадоха жалба пред Комисията за защита от дискриминация с молба за установяване наличието на дискриминация в текста.